Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2020 09:10 - НИЕ-332 Не гледайте повърхностно на тези истории
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 196 Коментари: 0 Гласове:
0



Читателю, не гледайте повърхностно на ТЕЗИ истории

 

·             „Синове някога и сега", Екатерина Клайн в "Демокрация" от 20 юни 1995г.: "По демократично време, един български писател, установил се трайно в Германия, наложил се там като автор на детска литература и участващ с творчеството си при съставяне на учебници за подрастващите германчета, разказва за майка си в публична лекция: "Много ме кани майка ми да дойда в България: "Ела, бе синко, ела да те видя", и все не може да разбере, че в Германия не е като у нас. На мене времето ми е разпределено по часове. Как да се отскубна, че да дойда да си приказваме!" Както са го казали, всичко тече, променят се нравите и ние се променяме с тях. Развитие са претърпели и нашенците, откъснали са се от обвързващите ги семейни връзки, от матриархалната зависимост. На Запад близките се събират един-два пъти в годината, по Коледа и Великден, за какво повече? Младите са осигурени, отрано поемат пътя си в живота, нямат време за излишни чувства. И нашите се нагаждат към тамошния живот, а тук майките чакат ли, чакат писмо и, ако даде Бог, лична среща."
Аз допълвам: Синът се казва Димитър Инкьов. Преди Десети той работеше в радио “Свободна Европа” под псевдонима Велко Верин.

·             Певицата Кичка Бодурова се разведе с мъжа си, българина, и се ожени за друг, грък. Нищо лошо, всекиму може да се случи. Борба за оцеляване в края на краищата (имам предвид не само материално, но и духовно).
Но и аз се боря за Моето оцеляване, Кичке! Да те приветствам с "добре дошла" в милата на сърцето ти България, ако не беше - справка интервюто ти в "Дума", 17.11 1995г. -
- си дошла -  за да "реша въпроса със софийския ми апартамент, който първия ми мъж"… Нататък не ме интересува!
- "В Лос Анжелос със съпруга си разговарям на гръцки, с домашната си прислужница - на руски, с кръстницата на дъщеря ми на български, а с малката Кристи на английски."
Chao, cara! Един мой приятел, българин, превежда "чао" като "Чупи се, Ако Обичаш!".

·             Трикратната световна шампионка по художествена гимнастика Мария Петрова е също голяма шегобийка. Пред в."Старт", септември 1995, казва: "Искам съпруг с повече пари от моите, за да знам, че обича самата мен."
Прагматична девойка. Скъпо се продава. Който има пари, да я купува.

·             Пак през септември италианският вестник "Месанджеро" бил написал за футболиста Христо Стоичков: "Христо ходи наперено, но е с лице на ленив циганин." Италианската характеристика на този "българин-юнак" е точна. Ето и едно българско доказателство на тази теза.
"Демокрация", 10 ноември 1995 съобщава, че "Христо Стоичков прекара един час в централата на СДС. "Ицо ми се обади от Италия и поиска да се видим в София, преди да тръгне за лагера на националите във Виена" - сподели г-н Петър Стоянов. "Поканих го да ми гостува в кабинета, той попита дали е удобно и каза, че ще му е интересно да прекрачи прага на СДС." На излизане от "Раковска" 134 Стоичков сподели: "За мен бате Петьо е един от най-известните пловдивчани, аз много го уважавам и разчитам на неговите съвети." После звездата се качи на луксозния автомобил и се засили за среща с кума си Атанас Узунов."
"Демокрация" от 11 ноември 1995г. не съобщи, че предната вечер по Нова телевизия беше показан коктейла на Венцислав Йосифов преди втория тур на изборите. На този коктейл грееха лицата на Весела Лечева, Йорданка Благоева, Боян Радев и, разбира се, на Христо Стоичков.

·             Един сатирик Турхан Расиев публикува в АНТИ епиграми, такива:
- "От комунистическа "Браво"-ва държава, трудно се преминава в правова държава."

- "Боже, какво лице има тази червена бабичка! Само за пластична операция е…"
Пък един "друг" сатирик Нахрут Исар пише епиграмите си в "Дума", такива:
- Изкарай, Гано, електората, па си гледай рахата!"
И двамата творят по едно и също време! След като прочетете името Нахрут Исар обратно, ще познайте ли кой от двамата е написал: "Кой се интересува от демократичното разделение на властите?! Всеки гледа разпределението на постовете".

·             Към м-вото на културата има Център за книгата. Една от основните функции на Центъра е да разпределя субсидиите по т.нар. програма "Помощ за книгата", която осигурява издаването на заглавия, които нямат търговско-привлекателен характер за издателствата, а са предимно творби на български автори. Директор на Центъра за книгата е Бойко Ламбовски. Освен този център има и Съвет за книгата, неясно към кое ведомство. Негов председател е Николай Хайтов, а в състава му влизат 19 интелектуалци като по-известните имена са на проф.Милена Цанева, проф. Исак Паси, проф. Иван Маразов, Иван Гранитски, Михаил Неделчев.
Горе-долу по същото време попитали Хайтов (интервю на Борис Данков в "Дума" от 22 май 1995) "Какво възнамерявате да направите за оцеляването на българската духовност като шеф на Съвета за българската книга?" и той отговорил: "Ще се помъчим в конкурса за 100-те книги да дадем път на повече автори, а не както досега. В него се класираха преди всичко писателите, преминали в тиха и благополучна опозиция на страната на "Отворено общество" на космополитизма." 
Помощ  за книгата!
Читателю, не махвайте нехайно с ръка на следните истории:

·             Създателят на театър "Барбуков" не се яви през октомври на делото срещу него, заведено от кооператорите в с. Ценово, Русенско, за изкупено и  неплатено мляко за 409047 лева. Случаят с млякото бе разказан във вестник "Русенски стандарт", което дало повод на г-н Барбуков (през миналата 1994г.) да нахлуе в редакцията, придружен от двама бодигардове, и да напъха брой от вестника в устата на главния редактор.
Отново отбелязвам за поколенията, че в частния театър на Барбуков играеха и продължават да играят следните знаменити в НРБ артисти:
Славка Славова, Георги Георгиев-Гец, Таня Масалитинова, Георги Черкелов, Гинка Станчева, Мария Стефанова, режисьор е Коко Азарян, изпълнителен директор Кирил Воденичаров (бивш зам.шеф на Народния театър).

·             През 1995 година проф. Желчо Мандаджиев получи наградата "Аскеер" за цялостната си дейност като театрален деец. По този повод е интервюто с него на Венета Терзиева за "Дума", 21.12.1995.
Там той казва: "Уважавам нашия Девети септември. Тогава станах човек, тогава се родих духовно. Социалистическите идеи дадоха надежда за истински живот на много хора… Но после дойде разочарованието, почувствах, че живея във време на илюзии и вина. Искам веднага да кажа: не се срамувам от това, че съм бил член на партията, не се отказвам от участието си в живота й. Страшно е обаче това чувство за вина, което остава в душата. Аз разбирах какво става, болеше ме, че идеите се омърсяват, и то от "най-висшестоящите". Знаех за лагерите, познавах хора, които отиваха там и не се връщаха. А те не бяха престъпници. И мълчах. От страх за себе си, за децата си. Да не ме изключат от партията. Единственото, което съм направил, е участието ми в създаването на варненския Клуб за гласност и демокрация. Но ще подчертая - никога не съм бил, не съм се чувствал дисидент."

·             Един друг поет и драматург пък винаги се е чувствал дисидент. Според неговите думи. Защото според други нагаждачите към силните на деня не са никакви дисиденти, а пируващи по време на чума. Става дума за Стефан Цанев. Из интервю за Иво Беров във в."Демокрация" от 9 октомври 1995:
„Опита ли се някой от ораторите да докаже не абстрактната вина на министър-председателя (Цанев говори за поискания вот на недоверие срещу Виденов за смъртта на 14-те войника на околовръстното шосе), а неморалното му поведение след това; опита ли се някой да го накара да стане и пред камерите, пред целия български народ да моли за прошка майките, които са виели край изгорелите трупове на децата си, докато той е играел хоро в Копривщица; опита ли се някой човешки, не с ругатни, да обясни, че дори диктаторът Чаушеску след земетресението в Букурещ още същата нощ прелетя от Африка и ходеше сред руините и плачеше над труповете заедно с народа си… Апропо, това "копривщенско хоро" може да влезе в нашата история като крилата фраза. Аз дописвам сега комедията си „Пир по време на демокрация" и финалната сцена там ще бъде: държавници играят хоро върху гроба на народа."

·             В средата на октомври СДС поиска оставка на генералния директор на БНТ Иван Гранитски. При четенето на мотивите за това в пленарна зала се заформи грандиозен скандал, който още цял месец кънтя из часовите, трудовите вестници и партийната "Дума". В преписването на мотивите на пишеща машина секретарката на СДС допуснала дребна правописна грешка - вместо да изпише, че Гранитски се обвинява в "антинатовски" настроения, написала "антифашистки". Грешката е поправена на място, веднага при четенето в залата. Добре, ама "секретарката" допуска втора "дребна грешка" - изпраща по БТА нередактирания вариант!
Други да квалифицират подобни секретарки. Аз ще разкажа за за академик Сендов, например. Възмутен, академикът напуска специалното заседание на медийната комисия, което е посветено на тази неволна грешка и разправиите, произтичащи от нея. Мотивът му бил, че "за една неволна дума беше свален президентът Младенов".
Виждате ли какво гадно тарикатско омесване на тези, принципи и кадесарски нрави!

·             Нямаше да се заяждам с "безпартийния" Сендов, ако той се беше възмутил в същата степен, когато след месец по същия повод самият Гранитски се изказва за Евгений Михайлов (той прочете в НС злополучните мотиви от името на СДС) така:
"Проблемите на Евгений Михайлов не са от вчера. Намирам, че те сексуални, социални и интелектуални. Ръководството на БНТ е готово да помогне на този заместник-председател на комисията по телевизия и радио с ценни консултации. Всеки месец ще му подаряваме книги. Чети, Евгений, чети, то сляпото окато прави! С всеки отлетял миг се убеждавам, че кинжалите са странно образувание. Зловещ карикатурен мутант между кристалинно-глуповата структура и слузесто-пихтиеста хомо контра дезориентация. Первезнототалитарните консеквенции на тъничката им като карначе мисълчица блудстват със самите себе си. И това самоблудие искат да наложат на цялото общество. Ужели ще позволим? Ибо писано е: "Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивите ще погине." Аман от педали!"  (интервю на Милена Иванова във вестник "24 часа" от 13 ноември 1995г.)
Но в този случай (който лесно се характеризира, дори без да се чете Фройд)  Академикът мълчи! Ибо, аман от "интелектуалци"!
Читателю, не подценявайте тези истории!

·             Обява в рубриката "Адам и Ева" на столичен всекидневник:  "Романтично младо момиче, което обича природата и чистия въздух, търси своя горски за почистване на хралупата." - следват телефон и адрес.

·             Лежалият в следствения арест 111 дни "шоумен"  Росен Николов -  с обвинение за поставена бомба в зала "Универсиада" по време на конкурс за красавици на конкурентна фирма, която уби един човек през 1993г. - бил пуснат от затвора. "Дума" (октомври 1995) отбелязва събитието с едра снимка на самия Росен Николов в компанията на една руса участничка в неговия нов конкурс за еротичен танц.
Съобщение във в."Нощен Труд" от 20.09.1995г.: "В рамките на фестивала на красотата на 22 и 23 септември в паркхотел "Москва" ще ври и кипи от кръшни момински тела. Основни действащи лица като организатори са РИА "Росен Николов”, модна агенция "Супермодел груп" с ненатрапчивото участие на вестник "Нощен труд". Приходите от благотворителните талони ще бъдат поднесени на родителите на загиналите 14 войничета лично от главния мениджър на парк-хотела Григор Георгиев и от Росен Николов."
Борбата кой да подготвя бъдещите елитни проститутки и да контролира бизнеса с тях ще продължава с нови жертви.

·             "Дума", страницата "Булевард" - 25 август 1995:  “В основата на успеха на националното турне бяха шестте звезди на "Каналето" - Камен Воденичаров, Слави Трифонов, Васил Василев-Зуека, Тончо Токмакчиев, Стефан Рядков и, разбира се, Мартина Вачкова. И скептиците, и апологетите трябва да се съобразяват с един съвсем простичък факт - запазената марка "ку-ку" и "новата вълна на кукувизма" (вече с щемпел "Каналето") се радват в момента на шокиращ успех. …17 парчета от "Шат на патката главата", "Рома ТВ" и предстоящия албум "Жълта книжка", рекламни скечове, "новини" от "Каналето" и представяне на познати лица от тв-предаването (Анестезия Шмайзер, Слюдка Локумчева, хамалите Спиро и Киро)…"
Представяте ли си шестте "ку-ку звезди" да се подиграват с татко Карло, Дъ-рева или Дъ-не-рева, Др.Др., Лупи, Снупи и други пируващи по време на демокрация? Не си представяйте! Страницата "булевард" е гарнирана със собственоръчни знакови пожелания:
- "Дума звучи като дела!" - Васил Василев-Зуека;
- "На читателите на "Дума" да са живи, да са здрави и да държат на ДУМАТА СИ!" - Стефо Рядков;
- "На школата "Дума" от вечния шкопар" - Л. Дилов-син;
- "На читателите на "Дума" желая безсмъртие" – С.Трифонов.
Има и снимки. На една от тях кукувец с гръб към публиката е смъкнал панталоните си. На долните му бели гащи пише "1%".
"Ку-ку" рекламата на "Дума" завършва така: "Самите "кукувци" не отричат, че целта им е да направят добър, професионален и издържан пазарен продукт. Дали той носи естетическа наслада или просто забава, в случая не е чак толкова важно. Губещите изхвърчат на първите спирки, печелившите продължават напред и диктуват правилата. За добро или за лошо, мегазвездите у нас са едни - "Каналето"."
Важното е да се дискредитира демокрацията!

·             В."Континент" от 10 февруари 1995г. ни съобщава с умиление, че българската поетеса Станка Пенчева е издала книга с 249 "госпожини рецепти". Четейки надолу по кореспонденцията, читателят научава с учудване, че тези рецепти "са дошли от отминали десетилетия. Бургаски госпожи са издали през 1938г. въпросната книжка с цел да съберат средства за построяване на девическото професионално училище "Царица Йоана"." Любимата на Тодор Живков поетеса само ги е събрала в нова книжка. А, и "се е отнесла с толкова любов към "аромата на миналото", както сама казва, че може да накара всеки пишещ събрат да й завиди".
И аз пиша, но не й завиждам. Чак на 60 години усетила аромата на миналото! Да бе защитавала онзи аромат, който водеше поетичното й перо цели 40 години - и още кой знае колко години, ако не беше свалена БКП от власт - че да се възхищава човек от защитавани принципи. А то Поне собствени стихове да беше издала, а не да преписва инкриминирани книжки от ДС!

·             По същото време видният български сценарист и кинорежисьор Киран Коларов, създал преди 20-тина години епичния биографичен филм за Тодор Живков "Те надделяха", снима новия си филм със случки-фантазии от демократичното ни ежедневие "Испанска муха". Питате за съдържанието му? Сержант Киро (Камен Воденичаров) си представя, че отвлича самолет, че е войник във Виетнам и отстрелва виетнамци, накрая идва Христо Стоичков или Любо Ганев (все тая), носейки любовния стимулатор "испанска муха", шанс за Батко (Тодор Колев) да стане милионер. Междувременно Бони (19-годишната Фани Коларова) запалва мъжките погледи. И Аня Пенчева прави същото.

·             Пак по това време испанският посланик Негово Превъзходителство Хорхе Фуентес подари картина на "видния представител на българския интелектуален елит Евгени Минчев", надписана "На Евгени Минчев с привързаност и приятелство - Хорхе!" ("Дума", 16 ноември 1995). За какво ли приятелство става дума?
Кавичките към името ти са, за да не се обидят истинските български интелектуалци, Хорхе!




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462600
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031