ИЗБОРИТЕ МИНАХА.  Е, И?

Минаха и заминаха. Бяха спечелени от когото трябва, според победителите. При това навсякъде - освен София, Варна и Пловдив - със съкрушителна преднина. И това, според компетентните социалисти, не беше някакъв случаен вот на народното доверие, а закономерност, историческа необходимост - "правителството на Ф.Д. съсипа страната (двегодишния период на управление на Беров се прескача свенливо - бел.моя), и трябваше да дойде нашият Виденов, който…"
Който?
Ясно е, че съсипани икономика и стопанство не се възстановяват за месец-два, народ и държава не намират своята посока за година-две… Но ако твърдиш, че само "девет месеца управление", забележете! - не война или мощен природен катаклизъм - "дават своето негативно отражение" вече пълни три години, при това "когато целият народ е настръхнал срещу тази шепа безумци и дава своята безрезервна подкрепа на знаещите и можещи социалисти"…
Това май намирисва на същата неспособност в която социалистите обвиняват своите противници. Без да коментирам фундаменталната причина за провала на социалистическото управление у нас и по света (че ставам досаден) продължавам с описанието на живота ни при Виденов: престъпност, цени, морал, духовност.

ПРЕСТЪПНОСТ

·             В нощта срещу петъка преди втория тур на изборите цигани от пернишкия квартал "Рудничар" спрели товарен влак идващ от София. Поставили траверси на линията и добре, че машинистът внимавал, та успял да спре композицията навреме. Но това било най-малката беля. Ромите, както нежно започна да ги назовава властта, се нахвърлили върху вагоните със скрап и започнали да ги разтоварват. Машинистът направил най-умното - в суматохата успял да разчисти сам траверсите от линията, откачил локомотива и избягал с него до близката гара. Там предупредил транспортната полиция, която успяла да прогони грабителите. Все пак 4 вагона със старо желязо били загубени. (Разбира се, че не става дума за самите вагони, а само за съдържанието им! Което е известна утеха, нали?)

·             В."Демокрация" от 25 октомври 1995: "Най-после бе намерен грамадният 21-тонен парен котел на военната фабрика "Дунарит" в Русе. Откраднатият миналата седмица котел направи полицаите смешни, тъй като показа, че под носа им може да изчезне нещо с размерите на локомотив, и то превозван на тежкотоварен камион по първостепенната пътна мрежа. Добре, че пазачът на склада в с.Пепелина си записал номерата на товарната шкода и крана и купчината метал бе намерена в с.Вардим, Свищовско."

·             Една вечер 3 седмици преди изборите в трамвай No8 трима младежи с къси подстрижки и кубинки нанесли побой на артиста Асен Кисимов. Това е един от най-кротките хора на изкуството и сладкодумец, когото децата харесват много, нещо като Славка Славова в панталони. (Дано не се обиди. Все пак го сравнявам със Славка Славова.) Връщал се от репетиция на Чеховата "Вишнева градина" в Театъра на армията и едва ли е предизвикал с нещо толкова голямо тримата нападатели, че да му нанесат такъв жесток побой – частици от черепа му били забити в мозъчната ципа според лекарите на отделение "Черепно-мозъчна хирургия" в "Пирогов".

(Един анекдот, намерен във вестник АНТИ:
- Това злато - посочила медала си гимнастичката - го спечелих с бухалки.
Борецът снизходително погледнал трофейчето.
- Хабиш хубавия инструмент, малката!)

Деянието е отвратително от всеки ъгъл погледнато. Още по-отвратителното е, че такива случки не са изолирано явление. Такива побойници безчинстват наистина из трамваите - и денем!, вилнеят в заведенията нощем, препускат в колите с черни стъкла по улиците, стрелят с пистолети по площадите денем и нощем, взривяват бомби и убиват… Не само своите за голямо съжаление! И никой от властващите не може да ги спре! Тук не става въпрос кой ги е "отгледал", драги социалисти, а че не можете и вие да ги спрете!
Сега, ако питате мен, вие и не искате да ги спрете! Нещо повече, насърчавате ги! Техният терор е част от Терора, който е главното ви оръжие във времена, когато Оръжието не може открито да бъде използвано! Иначе щяхте ли да пуснете "материалчето" на Васил Цонев, наречено "Убийци".И не само неговото! И не къде да е, а в "Дума"!
"Имаше време, когато по улиците на Германия крачеха разбойници с кафяви ризи, които трошаха витрините на евреите и горяха книгите на Хайне, Толстой, Горки, Бабел, Шалом Алейхем и Ерих Мария Ремарк. А сега български животни с кубинки и високо подстригани глави хукнаха из столицата да въвеждат фашистки ред. Това са ваши хора, господа от СДС. Това е вашият електорат - бившите фашисти легионери, бранници, реститутките, новоизлюпените фашистчета, които искат да живеят в такъв строй, който да им разрешава всичко - и побоища, и убийства. Те се нахвърлят като диви бикове върху всичко червено. Те, тези разбойници, летят по забранените за коли "Витоша" и "Граф Игнатиев" с черните си мерцедеси и полицаите вдигат рамене - Янчулев им дал пропуск да летят по забранените улици и да псуват на майка този, който им направи бележка. Къде го има това? В коя страна? Оздравявай по-скоро, Асене! Заедно с теб и аз ще пея на нашите предизборни митинги."
(Ех, противний! Иде ми на ум една закачка, най-дребната: Защо бе, драги, обувките на убийците се наричат кубинки? И ти така си го написал! Ама то, дивата злоба не търпи замисляне)…
"Вчера получих сатанински ултиматум от една секта: "Ако до 3 дни не влезеш в нашето братство, ще ти издадем всичките глупости, които си написал през живота си!" Направо изтръпнах. Айде, мене ме оставете, ама на вас Господ да ви е на помощ!…" - написал Васил Цонев, "Дума", 4 ноември 1995г.)

·             Председателят на директорския борд на "ВАИ - инвест холдинг" АД Георги Илиев (според "Дума" от 23.11) е подал жалба във Военна прокуратура, че баретите от специалния отряд за борба с тероризма са набили 8 души от холдинга. Един от осемте постъпил във Военно-медицинска академия с опасност за живота.

·             Мощна бомба с два килограма взрив била забелязана от  Васил Георгиев, 40-годишен бизнесмен от Перник, под собственият му "Мерцедес-300 SE". Полицията обезвредила взрива като преди това евакуирала 30 семейства от съседните блокове. Бомбата била толкова мощна, че Пернишкият исторически музей, който бил наблизо, можело да хвръкне във въздуха, пише "Дума" от 27 ноември. Потърпевшият с "Мерцедес"-а бил представител на SIC в региона.

·             Между тези две последно описани събития - на 25 ноември се съобщава, че габровецът Николай Колев, изпълнителен директор на учредената на 27юли 1994г. кооперация Балканска популярна банка, се обесил. Балканската популярна банка въртяла парите на 2700 вложители и 175 кредитополучатели на рухналата габровска пирамида "Демос".

·             На 1 декември вестниците съобщават, че е арестуван шефът на "Популярна каса 94" в Плевен Иван Христов. Уточнява се, че земеделската "Популярна каса 94" била набрала около 40 милиона лева от вложители. След като няколко дни преди това Иван Христов бил неуспешно търсен за арест, ченгетата го закопчали в собствения му луксозен джип със софийска регистрация, докато чакал на светофар в центъра на Плевен.

·             Излизайки от бар "Джемини" в Самоков в 1 часа след полунощ на 3 декември бившият шеф на "Декстрим диск" Юри Галев открил безразборна стрелба по заведението. Пуснал и един откос по паркиран наблизо брониран черен "Мерцедес". "Мамка ви, висаджии, ще ви изтепам до един!", бил чут да крещи стрелецът, докато натискал спусъка. Според непотвърдени данни в "Мерцедеса" бил самият Георги Илиев – споменат по-горе като шеф на ВАИ-Инвест ХолдингАД. (Десет дни след този случай Георги Илиев лично ще връчва застрахователната полица на Стефка Костадинова, която получава поредния си "Мерцедес 230 Е" за шампионска титла в Гьотеборг.)

·             Ден по-късно, на 5 декември, в мъничко каренце "Дума" пише сбито, че "според г-н Б.Станков, зам.председател на Съвета за криминални изследвания, през 1991г. на всеки 100 хил. граждани е имало 2003 жертви, а през 1994г. те са вече по 3000. Гражданите обаче не смеят да се оплакват и да свидетелстват, поради страх от престъпните групировки и недоверие към органите на реда".

·             На 11 декември в."Демокрация" публикува под формата на читателско писмо (Тодор Димитров от Варна) следното: "На 27.IX.1995 в предаването "България" на радио "Свободна Европа" събеседник беше президентът на фирма "Трон" г-н Красимир Стойчев. На въпроса на слушател за бързото му забогатяване той разви в нов вариант анекдота за ябълката на Рокфелер. И по-точно, че в периода 1988/1989 купувал евтини компютри от Тайван и ги продавал скъпо в СССР. Открит остава въпросът с кои пари е купувал електрониката и кой по това време имаше право да развива външнотърговска дейност, още повече с Тайван?! Баща му бил безпартиен, но работел в Министерството на външната търговия."

·             В."Капитал"(27 ноември 1995) съобщава,че на бала послучай една година от създаването на застрахователната компания SIC в компанията на Големия Маргин, Румен Николов-Пашата и Бойко Борисов от "Ипон" (на Тодор Живков бодигардовете), Валентин Моллов и баджанак му Добромир Гущеров, Петьо Блъсков и Младен Михалев-Маджо, Бойко Драганов (пресаташето на Мултигруп), Петър Курумбашев (онзи същият, протежето на първия директор на "Демокрация" Петко Симеонов), Соломон Паси, Светлана Шаренкова и Иван Славков (каква компания, нали), Николай Стефанов (дясната ръка на Тошо Тошев), Явор Цаков (бившият млад заместник на Конакчиев и Гайтанджиев до Десети), шефът на банка "Славяни" – та в такава компания бил и и.д. главния редактор на в."Демокрация" Атанас Свиленов.
В. "Капитал" тактично не задава въпроса що ще Атанас Свиленов на този купон  Обаче тези, дето онзи ден призовавахте "да гласуват за СДС", и аз, ПИТАМЕ, господа редактори:
Какви интереси са закарали главния ви редактор на това събиране на най-известните мафиоти? Защо вестникът ви не написа и ред за това събитие?  На какво разчитате – че заклелите се над камата и пищова преди час, няма да научат, че псевдоЛевски отишъл на гости на Иванчо х.Пенчович ли? Трябва да сте твърде глупави, ако мислите така. Не сте глупави чак дотам. Просто сте нечестни към тези, които ви вярват. И калта, че "Всички са маскари", някак естествено се лепва на всички ни.

ЦЕНИ

Предизборно вицепремиерът Кирил Цочев заяви: “Докато съм министър на търговията, няма да правя повече никакви отстъпки на исканията на световните финансови институции. След последното поскъпване на тока от 1 септември актуализиране ще има на 15 март 1996г." (Министерското обещание е направено в ДУМА ПРЕС само 8 дни "след последното поскъпване на тока", на 8 септември 1995г.)
След седмица нови обещания - от по-високо място: " Част от спада на доходите през тази година ще се компенсира през първото тримесечие на 1996г. От 1 януари ще се наваксат 70 или повече процента от разликата между фактическата и вече компенсираната годишна инфлация. От 1 април догодина доходите ще се индексират със 100% от фактическата инфлация за предходното тримесечие. Има готовност от Нова Година да влязат в сила индивидуалните пенсионни коефициенти, които на практика ще увеличат почти всички пенсии." (ДУМА ПРЕС, 16 септември).
Междувременно Националният статистически институт съобщи, че за 10 дни - от 31 август до 11 септември – наблюдаваните от кабинета храни (яйца, картофи, месо, сирене) са поскъпнали с 4,4%. Тогава точно Веселка Маринова от "Дума", написа онази гневна статия, че НСИ се подиграл с българите. Все другите им виновни на социалистите…
В края на септември влезе в сила нов Закон за цените. Който бил в защита на националния интерес в икономиката: "Макроикономическият растеж през 1996г. ще спре падането на реалните доходи, а към септември догодина те може и да се увеличат", твърди депутатът от БСП Никола Койчев (30.9.)
Пиша тези неща не да се заяждам с управляващите социалисти. Не е лесна и бърза работа да се "вдигат реалните доходи на населението". Пиша ги, защото, когато след година и нещо дойде на власт друго, несоциалистическо правителство, те - социалистите - ще започнат да го обвиняват в некадърност още преди 100-я ден. Ако сега са прави, няма да бъдат прави тогава! Ако тогава ще бъдат прави, не са прави сега!
Във връзка с този нов Закон за цените онзи известен "ценови тълкувател" на в."Дума" Ангел Бонев твърди, че той, законът, бил закъснял, а се "спотаява като бълха в гащи" (според едно определение на Продев, но направено за Филип Димитров), че от управлението на Виденов е минала почти година. Вместо това да коментира, той пише: ("Дума", 30 септември 1995): "Законът бе нужен още през зимата на 1991, когато стартираше икономическата реформа. Ако той бе налице при либерализацията на ценовите отношения, нямаше да я има опустошителната инфлация. Щяхме да си спестим сегашната бедност и да запазим донякъде потребителското търсене. А с това и част от производството, което означава, че днес можехме да имаме далеч по-малка безработица."
Това вече си е чиста проба гьонсуратлък. Такъв Закон имаше, бай Бонев - наричаше се Закон против спекулата. Ако вашите хора го спазваха… Ако Вашите хора още през юли 1991 година не бяха приели Конституция, обявяваща частната собственост за неприкосновена преди да се изясни произхода й… Ако Вашите хора избраха този начин за дискредитиране на демокрацията, НИЕ какво сме виновни?
Освен в едно - ЧЕ ВИ ТЪРПИМ ОЩЕ!

Само журналисти като Ангел Бонев да ни опъват нервите - с мед да ги почерпиш. Чуйте сега какво разправя един професор Иван Ангелов, икономически съветник в правителствата на Георги Атанасов, Луканов и Жан Виденов (в."Труд", началото на октомври 1995): "Банковата ни система в последните няколко години се превърна в един от инструментите за гигантско преразпределение на стотици милиарди, при които губещите бяха държавата и спестителите, а печелившите - мафиотските кръгове на частния сектор."
А в частния сектор - комунист до комуниста! Само славни партизани, техните деца, внуци, сватове, кумци, братовчеди и откровените им слагачи! Щях да забравя да ги дам и в другото им качество: проверените хора на ДС!
Чуйте какво разправя действащият шеф на Центъра за масова приватизация Калин Митрев: "Пазарна икономика означава преди всичко колективно управление на колективни пари." (пред вестник "Континент"). Междувременно "председателят на ССИГ Петьо Блъсков и почетният председател на съюза Валентин Моллов дариха с ботевградска баница Тодор Живков при вчерашната им среща в Бояна. Живков почерпил гостите с "Метакса"." - съобщение в "24 часа" от 4 октомври 1995.
Кой мафиот, кой - не, да се объркаш съвсем.
Да се върнем на икономистите. Известният Венцислав Димитров  се излива в "24 часа" така: "Законът за данъчния и финансовия контрол ще ни отдалечи от страните с пазарна икономика. Такава структура като финансов контрол там няма. Има данъчна администрация с пълни права да проверява всичко. Защо се създава тази паралелна структура? С такъв закон никой частен чужд инвеститор няма да дойде. Ами че кой идиот ще дойде в България да го проверяват и той да си плаща за това, без да има някакви права?"
Кой мафиот, кой - не, да се объркаш съвсем.
За септември НСИ обяви инфлация 4,8 на сто, докато за август беше 0,5. За деветте месеца на годината потребителските цени са нараснали с 23,2 на сто, скокът на енергията за битови нужди е 59,1%, а на хранителните продукти - с 11,5%. През октомври цените ще скочат с още 10,9%.
При една средна за обикновените граждани заплата през октомври 1995г. от 5000 лева цените на зеленчуците например са: килограм домати - от 50 до 70 лева, на същата цена са и краставиците, зелените чушки вървят по 25, червените камби за туршия - 40-50 лв/кг, 15 лева е цената на килограм лук, между 70 и 90 - на чесъна, картофите - между 20 и 40 лева, зелето - десетина лева, моркови - 30-40, карфиол до 40 лева, патладжани за 25-30. От плодовете ябълките се продават до 60 лева, около 50 лева - бананите, лимони по 70, пъпеши - 40 лева килото…
На 9 декември 1995г. под мотото "прогноза" пак Ангел Бонев пише в "Дума": "Банки са в колапс, но диагнозата е с благоприятен изход. Приблизително 100 млрд. лева ще са необходими за оздравяване на цялата банкова система, а проектобюджетът предвижда само 10 млрд. лева. Такива са обаче реалните възможности на държавата, докарана до разруха не от този кабинет."
Не защото се чудя на потока от мисли на доста мои съграждани, а защото съм убеден, че една пасмина става народ, когато всички заедно започнат да теглят затъналата си каруца, пиша следващите редове.

МОРАЛ И ДУХОВНОСТ

·                      През ноември месец стана ясно, че българските "лъвове" от националния отбор по футбол се класират за финалите на европейското първенство през 1996 година. Това стана "на ръба" и колкото да се силят вестници и спортни журналисти да твърдят, че я умеем "дрън-гъзицата", бяхме си отишли след 1:3 с Германия там, ако Уелс не беше завършил наравно с Албания, а Молдова не беше победила Грузия, и въртележката ни изкара на второто място в групата.
(Не бих се заяждал на дребно, защото спортното щастие също е част от играта, но… благодари на Бога, че ти е помогнал, вместо да пишеш: "България отиде на финалите. Взе и германците със себе си - да има поне един интересен противник.". Догодина ще научим решението на Бога - нашите си отидоха след срещите в предварителните групи като взеха със себе си други, също като нас самохвалци. Германия не беше сред тях. Тя е втора в класацията на ФИФА, докато ние сме 17-ти. Не ни върви на съдии и това е!)
Е, добре! Тези глезльовци футболистите, а по-надолу ще стане ясно,че такива са всичките ни елитни спортисти, пък и не само спортистите, не са ли българи, когато в нищетата на народа си, постъпват така:
- Томас Лафчис,президент на ФК "Левски" казва на пресконференция: "Футболните клубове у нас дължат общо 100 милиона лева на държавата. Ние настояваме този дълг да бъде опростен и при образуването на новите финансови структури клубовете да започнат начисто." Вестник "Демокрация", откъдето е информацията,  допълва, че Лафчис не уточнил как точно са натрупани тези дългове и към кои институции са борчовете.
- Аз ще допълня сметката, че изтегляне на 100 милиона лева от бюджета ще намали пенсиите на всичките 2 милиона български пенсионери с по 50 лева, което е 1,25% от пенсията на всеки от тях!
С информацията: от "Дума", че през 1995-та непланирани успехи на много спортисти - по стрелба с малокалибрено оръжие и спортна стрелба - объркали спортния бюджет и сега федерацията им иска също финансова подкрепа от държавата - за да изплати премиите им!;
- И с припомнянето, че българските спортисти продължават да не плащат данъци върху допълнителните си доходи от премии, трансфери и реклами.

·                      Българи-юнаци, а!? Не си мислете, че тези неща са маловажни. Чуйте следната история. За новите ученици на театър
23 ноември 1995г., четвъртък вечерта. В театър "София" ученици от 118-то училище и от Испанската гимназия гледат постановката "Лято и дим" от Тенеси Уйлямс. Посещението им е организирано и артистите играят само за тях. Преразказвам ви историята така, както е описана във в."Демокрация": "Учениците надават викове при всяка целувка или докосване на ръцете между главните герои в иначе съвсем сдържаното представление. Режисьорът Рангел Вълчанов не издържа и лично изхвърля един от "зрителите". Малко преди края на първо действие момиче, вероятно от IX клас на 118-то училище, си качва краката върху облегалката на предния стол. Един от сценичните работници - Христо Пиперов й казва да си ги свали оттам. Тя му отвръща оскърбително и той, според свидетели, й удря шамар. В антракта ученичката се обажда по мобилния си телефон и веднага пристига баща й, Според същите очевидци той връща шамара на сценичния работник с думите: "Нали знаеш, че си мъртвец!" Добре, че Христо избягал от местопроизшествието, защото след малко пристигат още трима приятели на таткото. Те носели отличителни знаци на застрахователната компания на бивши барети "Аполо Болкан". "Къде го скрихте, ще ви подпалим театърчето!", се разкрещели "застрахователите". Зрители повикали на помощ двама полицаи от V-то РПУ. Те не могли нищо да помогнат и си отишли.
На следващия ден в 10 часа сутринта разгневените защитници на девойката пристигат със сребристобял "Мерцедес" с номер С66-33.. (очевидците не са запомнили последните две букви) за среща с директора на театъра Иван Кондов. Г-н Кондов им казва, че въпроса е приключен, сценичният работник е уволнен дисциплинарно. На което те му отвръщат: "Това няма никакво значение, щото той така или иначе никога повече няма да може да работи. Ние ще го открием, дори и в Кърджали да избяга." Пак според хора от театъра, когато директорът се опитал да защити бившия си подчинен с думите: "Но това е един шамар все пак", бащата го срязва с думите: "А ако някой бие твоята дъщеря!". От тук нататък Иван Кондов вдига ръце от случая.
Може би ще бъде поискано дисциплинарно наказание за двамата полицаи, оставили инцидента без внимание. Софийската община и лично заместник-кметът по културата Ангел Ахрянов се ангажираха с историята. Страх ни е за цялото семейство Пиперови, защото дори отмъщението сега да се отложи, те могат и след година да приключат с беззащитните хора, казват техни колеги от театъра."
Защо разказвам подробно тази история ли?
Ами най-малкото, защото е отвратително във вестникарския репортаж именно на "Демокрация", да се споменават с истинските си имена само потърпевшите, а нахалниците да остават анонимни:
- Къде са имената на таткото и неговите приятели, бабаитите-застрахователи от "Аполо Болкан"? Аз ли трябва да ви допълвам? – Таткото с любимите цифри в номера на автомобила си 3 и 6, се казва Алексей Петров. Страх ви е, скъпи, да не дойдат с бухалките и разсипят редакцията ли? Глупости са това! Те не са толкова тъпи, защото им е ясно, че тогава вече няма да се намери място за тях никъде из ТАЗИ страна. Все по-често се улавям в еретични мисли, че щом ТЕ плашат с кръв, тогава трябва и НИЕ да прежалим малко кръв, за да ги изгоним! Иначе няма да си идат!
- Къде е името на милата дъщеря, на която ударили шамар? Или пък името на директорката й във "вероятно 118-то СОУ"? Защото - с право! - през ден на страниците на демократичния си вестник питате защо децата ни станаха безотговорни и нагли, тъпи за наука, но "отворени" за далавери и мръсотии, защо много стават наркомани, проститутки, жигула, престъпници, убийци… Ами, а сетете се, де! Ако не можете питайте Алексей Петров и хайдуци.
- Къде са имената на двамата полицаи от V-то РПУ? Що не питате началника им кой е притежателят  на сребристобелия "Мерцедес"? Стига сте писали общо, принципно срещу институциите на властта! Какво от това, че е вярно! Иначе, не зная за всички други, но аз оставам с ясното впечатлението, че целта ви не е създаване на нова демократична България, а да свалите едните от власт, за да качите себе си или приятелите си там!
Забележете,читателю, че не задавам подобни въпроси на "Дума", "Труд", "Часовете", "Стандарт"… Какво да питам, като знам! Как така ще пишат лошо за тези с дебелите портфейли, а ще защитават дребните сценични работници… Какво ще направи Христо Пиперов днес?- най-много да си купи един "Труд" за 50 лева. А таткото А.Петров утре ще наброи 500 хилядарки, за да рекламира "бизнеса" си. А - и вечерта ще даде купон за главния редактор, заместника му, секретарките им  - все чучулиги батьови.
А най-вече разказвам тази история заради най-важната поука: Докога, батковци, си мислите, че ще бъде така? Не мускули, пари и наглост трябват, а ум и морал! И малко природно време! Което за вас, живеещите от далавера до далавера, ви се струва безкрайно… Не е така!
След години, татковци, ще завършите живота си в кварталната кръчма, прецакани от собствените си дъщери и синове. Спасилите се в чужбина ваши "дечица" ще се влеят в тамошните мафии и ако още споменават, че са българи, мръсната им помия ще се лисне върху другите, върху всичките Българи! Защото не искам това да е така, затова пиша за тези неща. Не ме интересуват мненията на онези, които им се дразнят!
Надявам се другите, които са мислили и мислят така, и ще градят българското бъдеще, да са повече!
Тези въпроси са изключително важни! Разбирането, че това е така, се възпитава! С години! Дори и в най-дребните всекидневни случки! При това от всички! Включително и от "героите и героините, прославили България по целия свят"!
(Това, горното, се случи в края на ноември 1995-та. На 5 февруари 1996-та срещнах в ”Труд” интервю с Иван Кондов, наречено “Аз бях дотук”. В него той обяснява, че е уморен, че е стар вече да възприема идеите на новите авангардисти в театъра и напуска сцената. Съвсем човешко е. Но понеже не мога да забравя какво бяха казали колегите на Иван Кондов след онази случка, а и знам, че е така в сегашното време – “страх ни е, защото дори отмъщението сега да се отложи, те могат и след година да приключат с беззащитните хора” – видях изреченото от актьора със съвсем други очи:
“Хората от моето поколение се борят, но аз нямам сили. Нямам желание. Мирно, кротко и тихо ще прекратя творческия си път. Каквото направих, направих. Дотук. Доста от колегите ми вече не са между живите. Често си мисля – ако бяха сред нас, как щяха да реагират, да се борят. Потънахме в самота, а най-страшния миг – когато ще останем насаме със себе си – тепърва предстои.”
Отдолу под интервюто на Иван Кондов, онзи зам.кмет на културата, дето “се беше ангажирал с историята”, с името Ангел Ахрянов, обяснява на читателите, че няма да поднови договора на директора на общинския театър Кондов, защото “сградата на театъра не се използва пълноценно”. Споменаваните имена на кандидати за нов директор на театър “София” са Николай Поляков и Здравко Митков. Все чучулиги батьови.