Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02 19:23 - НИЕ-330 На София с любов - от Валери Найденов
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 60 Коментари: 0 Гласове:
0



ИЗБОРЪТ НА СОФИЙСКИЯ КМЕТ

 

На фона на безапелационната победа на БСП в страната, в СТОЛИЦАТА победата беше за СДС. Ще разкажа различните части на тази история.
Както и да се обяснява, каквито и заклинания да се изричат, избраният от градския комитет на БСП в София Венцислав Йосифов не беше консенсусна кандидатура.

·             Него не го приеха твърдите членове на партията. Онези, които пишат Партията с голяма буква. Разказах вече за този принципен партиен спор. Сега само ще допълня:
- "Как така ще гласувам за банкер, бе!" - викна един в ухото ми и вместо да отиде в изборния пункт, закуцука към кафенето." - Това е признание на самия Стефан Продев (намерено в "Дума" на 2.11.1995).

Вижте, значи такъв проблем наистина съществува. Надолу в статията си Продев се опитва "да вразуми" тези членове на партията си. Но носителите на тези "вехти предразсъдъци" според собствените му думи, бяха и са, онези същите "мили хора", които той съветваше, умоляваше, окуражаваше… да държат високо социалистическата идея! Само преди има-няма пет години! Сега техният човек е представен като глух и хромав глупак! Какво става?!
- "Страшно се разгневих, когато за велика моя изненада, открих, че на бюлетината с името на г-н Йосифов стои не името на управляващата партия БСП и коалиционните й партньори, а скромно само „инициативен комитет"!" - това е едно „мнение на човек, далече от политиката", както се е представил авторът Недялко Генов ("Дума", 3 ноември 1995).

Такава позиция, макар също търсеща причините там, където не са, е далеко по-морална от продевата!

·             Него, Йосифов, не го приеха и новите партийци. Онези, които пишат Капитал с голяма буква. И чиито "бизнес" интереси не се защитават от този именно "банкер", а от други "банкери".
Малко преди изборите вестник "Труд" публикува серия обвинения срещу Венцислав Йосифов и Ко за източване на ПЧБ. Че има такова нещо, обикновеният гражданин ще почувства след по-малко от година. Но тогава ще загърмят всички банки, не само Йосифовата. И г-н Тошев (поименно, защото той е главният редактор на "Труд") знае това чудесно - назначаван е едновременно с редакторите на "Часовете" от един и същ работодател. Познават се добре - на едни и същи коктейли, съвещания и сбирки ходят, в едни и същи басейни плуват… Обаче от различни банки получават дивиденти!
Та затова сега се отстрелват. Много силен ще стане Петьо Блъсков, ако неговия човек стане кмет на София ("Зад паравана Йосифов точи зъби Блъсков" е написал заместникът на Тошев Николай Стефанов в "Труд" от 6 ноември 1995).
Борбата е безмилостно жестока. Ако надникнем в бъдещето, ще видим, че Тошев е избрал печелившия играч на българската политическа сцена. В следващите 5-6 години вестникът "Труд" ще има тиража на всички останали вестници взети заедно. "168 часа" и още нероденото му братче "Монитор" на Петьо Блъсков ще слязат в Б-групата. Валери Найденов с "24 часа", който сега все още е "разноглед", ще се продаде на ВАЦ и второто му място ще е сигурно. "Стандарт" ще остане като име и "червена капия", но от редакционната колегия ще изчезнат имената на Максим Бехар, Пенчо Ковачев и Орлин Филев. Към една трета от тях "трудовият пазар" ще се окаже изключително благосклонен. Добре е да случиш на политически приятели…

·             Горкият Виденов! Няма да му стигнат силите да задържи партийната кола. Някои твърдят, че бил отзад и я тикал нагоре. Други пък - че я държал отпред да не тръгне по нанадолнището. Все едно - усилия с трагичен край за него лично. Не пиша "за партията", защото не зная каква е тази партия. Но зная, че нейните ръководители знаят повече от който и да е друг в България за тайните на управлението й. Затова вярвам повече на компроматите, произтичащи от "Позитано" 20. Виденов нарече "престъпна, дълбоко цинична и стигаща до лудост предизборната атака срещу Първа частна банка", а вестника "Труд" - "глашатай на СДС".
Тогава (през 1995-та) твърдението, че вестник "Труд" бил "станал син", напушваше на смях сините привърженици. Вместо да ги прави по-мислещи. Все пак "знаещ" го казваше! След 5-6 години, когато “Трудът” пристане на Иван Костов, пак ще духаме опарените си ръце.

·             Загубата на Венцислав Йосифов ще струва главата на партийния лидер, ангажирал се с неговата кандидатура.
Още в самата нощ на изборите Александър Маринов не беше сред обявените по микрофона, които следваше да заемат местата си на масата за пресконференции в НДК. Той зае мястото си след допълнително повикване и след увещания. А само след няколко минути Клара Маринова щеше да развее с гордост "червената карта" на България!
Това не е изненада. Седмица преди това Александър Маринов в интервю пред "24 часа" (31.10) открито беше заявил, че цялото ръководство на "Позитано" 20, включително и Жан Виденов, не желаят Венцислав Йосифов да спечели кметското място. След няколко месеца за Александър Маринов вече няма да се говори.
Под каквато и форма да се маскират критиките на социалистите срещу Стефан Софиянски, те ще си остават злобни и нагли, защото не са личностни, а срещу всичко живо седесарско. Добре, че времето не позволява повече от един разгул на думите!

 

ПАРТИЙНАТА КНИЖКА НА СОФИЯНСКИ

Най-скандалното нещо между двата тура на местните избори се случи един ден преди гласуването на втория тур. Вестник "24 часа" публикува факсимиле от партийната книжка на Софиянски. Ето подробностите в часовия вестник от 11 ноември 1995г.:
"Забравеният червен партиен билет на Стефан Софиянски се появи вчера. Синият кандидат е встъпил в редовете на БКП на 3 септември 1984г. с юбилеен комунистически набор, съобщи шефът на столичните социалисти Александър Маринов. Синият лидер е получил червена книжка с номер 1236837, издадена от Димитровски районен комитет на БКП и е плащал редовно членски внос - 4,20 на месец."

Дочитайки статията, накрая става ясно защо точно "вчера" се появява този "забравен факт": "СДС активистите бяха задължени междувременно вчера да веят до полунощ сини знамена по улиците на София в чест на Софиянски. Много представители на твърдия син електорат обаче издигнаха призиви г-н Софиянски да оттегли бюлетината си от избирателните секции. "Не ни трябва още един пребоядисан комунист!" - коментираха те."
Не мога да се въздържа да не попитам издателите на в."24 часа" към този момент Валери Найденов – главен редактор, Владимир Райчев - първи зам.главен и зам. главните Венелина Гочева, Димитрана Александрова и Росен Янков: Вие не сте ли били членове на БКП преди една определена дата? Тоест, сега не сте ли също "пребоядисани комунисти"? И какво лошо съзирате в онези комунисти, които не се "пребоядисаха"?
А мога ли да отговоря аз вместо конкретно изброените лица?
Отгледани с парите на комунистите, сега новите "бизнесмени" ритат канчето пред застарелите си родители. Такива са им отношенията - или те Партията, или Партията тях. Ама поддържащите журналисти къде да застанат, като единственото им спасение е победителят да не ги изрита? Ето какво е написал Валери Найденов в своя вестник три дни преди горните си думи, "по оня ден", ако се изразям по неговия начин:
"Господа, нека преди да осъдим г-на Виденова, се опитаме да му влезем в положението! Но преди да влезем, нека видим дали ще можем да излезем, след като веднъж влезем! Ако ще можем да излезем - нека влизаме! Ако не - да не влизаме, господа!"

·             Ами, докато "мислите", господа, чуйте какъв пример ви дават "пребоядисаните":
14 ноември 1995, в."Дума": "Странното е, че този компромат дойде в последния възможен ден преди балотажа в София. Подобен компромат изключва дори и при най-добро желание допълнителна проверка на фактите. Е, "Дума" не се предовери на подхвърлените хартийки. Не защото се страхува от някакво съдебно преследване. А защото освен за морал, в случая става дума преди всичко за елементарно разбиране от това що е пропаганда и кога тя може да има обратен ефект. Венци Йосифов е банкер. Тук е неговото слабо място и то бе нацелено с компромат срещу банката. Точно попадение! Стефан Софиянски е добър баща, който се усмихва и понякога плаче. Тук трябваше да е попадението. А че е бил или не комунист, това шест години след 10 ноември вече не е същото клеймо като през 1990г. Неточно попадение!"
Какво да кажа? Истинските, равностойните противници се уважават един друг. Те и създават историята. А блюдолисците никой не поглежда. Те са заменяеми и в този смисъл излишни дори и в собственото си време.
Още на следващия ден - 12 октомври, Стефан Софиянски е сезирал дежурният прокурор на Главна прокуратура за това "нарушение на Избирателния закон с цел образуване на предварително производство за документно престъпление", както и за да му бъде предоставено телевизионно време същата вечер по Канал 1 на БНТ. ЦИК е отхвърлил молбата за опровержение  по телевизията, позовавайки се на текст от Закона за местните избори, забраняващ политическа агитация 24 часа преди изборите. Главна прокуратура завела някакво предварително производство, но изборите минаха, Софиянски стана кмет и всичко затихна, май. Така и не разбрахме имал ли е Софиянски червен партиен билет или не.
Пак същия ден, на 12 октомври следобед, Софиянски е изпратил и писмо до главния редактор на вестник "24 часа" с искане негово опровержение да бъде публикувано на 1-ва страница, там където е излязъл и компроматът. Наивни са вярващите… Аргументът на В.Найденов бил железен: "лицето, занесло текста, не се било легитимирало и факсът на г-н Софиянски им се видял съмнителен".
Краставици на търкалета! Вестникът на Найденов публикува далеч по-съмнителни неща, но трябва да са изпратени от когото трябва! Например - в същия брой на вестника "24 часа" от 11 ноември 1995, където на 3-та страница има снимка на партийната книжка на Софиянски, има и публикувана анкета - на 8-ма страница - със софиянци по темата: "Защо Софиянски е укрил миналото си на активист на БКП?"
Кога софиянци прочетоха новината, кога и мнение придобиха... Кога и Софиянски стана "активист" на БКП...Но луд умора няма!

Продължавам със същия прословут брой на в."24 часа" от 11 ноември 1995. Този път със страници 13-16. Там се разказва за… ноември 1998 година. Преписвам дословно:
"Един град пропада в тъмата. 1998г. Върху многострадална София зимата се стовари изневиделица - мразовита и тъмна. През ноември леденият мрак се спуска сякаш изведнъж още в пет часа следобед. След това градът застива за 14 часа в непрогледна тъмнина, прорязвана само от фарове на коли, факли и фенерчета в ръцете на минувачите. Режимът на тока в столицата е свиреп. По квартали лампите светват за 2 часа седмично само колкото да се раздвижи топлата вода по тръбите и в парното и човек да се изкъпе и да си свари кафенце, ако се е случил в къщи. Походни кухни на Българския Червен кръст димят по градинките за тези, които не съумеят да си сготвят. На опашките цари дух на солидарност и взаимопомощ пред общото нещастие. Никога досега, дори при водния режим на предишното синьо управление в столицата, не е витаел такъв дух на колективизъм. По призива на Хелзинки уоч асансьорите са снабдени с необходимото за 10-часов престой на двама души (мъж и жена, но също мъж и мъж). (Пусти мераци - аз, Х.Р.) Трамваите и тролеите са спрени - нямат жици. Военни камиони извозват гражданите до работните им места и обратно … Дейци на "Екогласност" начело с Едвин Сугарев удариха по АЕЦ "Козлодуй" вчера. Целта на акцията е да бъде изваден от строя V блок на атомната централа." ...  Кореспонденция на Майк Пауър от в."Юропиън". Кой е най-изумителният град в Европа? Из цял Шенген от месеци насам се говори, че това е София. Наш екип потегли да види нещата на място. В самолета продават безмитно бронирани жилетки, защото по улиците децата играели на индианци с истински куршуми. "Кво да правят горките, когато учителите стачкуват?" - споделя майка на двама тинейджъри. Пътят от летището до центъра някога е бил модерен. Сега обаче е целият в дупки като от снаряди и скорост по-висока от 20км/час е самоубийствена. До красивия православен храм "Александър Невски" внезапно попадаме във филм за Индиана Джоунс. Издига се камара боклук, висока колкото двуетажна къща. Службите по чистотата са разпуснати. "Но това е нищо, идете да видите какво става в метрото", казва служител. Там долу попадаме на странна гледка. Двама достолепни брадати мъже говорят на няколко хиляди души, скупчени на тясната площадка до релсите: "Докога ние, милионите ще търпим грозните комунистически панели? Не е ли време за промяна?" ...  Според общинския озеленител Тошев на мястото на отвратителните панелни спални като "Люлин" и "Обеля" бизнесменът Анжел издига Град на мечтите. "Кокетни къщички, при това на народни цени", изстрелва г-н Тошев, грабва наръч папки и хуква по етажите. Има причини да е нервен - тежък партиен скандал заплашва шефа му, столичния кмет. Г-н Тошев навремето е работил в профсъюзния "Труд". После вестникът му го преименуват на "Експрес", става орган на столичното кметство и накрая фалира. А какъв е партийният скандал? Коалицията СДС току-що отлюспи кмета Софиянски, издигнат навремето от самата нея. "Софиянски е маша на комунистите", писа органът й в."Демокрация". Трудно е да се повярва”
Репортажът от синя София след 3 години управление на СДС би бил смешен, ако в него нямаше зловещи сенки. Сенките на "знаещите" Сценария! Предречени са правилно стачките на учителите и на служителите от “Чистота”, протестите срещу закриване на АЕЦ, ориентацията на г-н Тошев, активната кинжална роля именно на Едвин Сугарев и отлюспването на Софиянски от СДС (макар и малко по-късно от предреченото), а присъства и девизът на новото СДС, което тепърва ще дойде на власт след година. Невероятни за времето си, но прекалено точни попадения, за да бъдат случайни! Непрекъснато един въпрос не ми дава мира! Тези "предположения" от къде произтичат - от "ясното" комунистическо минало на Стефан Софиянски или от неясния засега произход на Иван Костов?

P.S.
Далеко след като отминаха изборите за местна власт, 4 месеца по-късно (точната дата е 5 април 1996г.), вестник „Труд" публикува официално опровержение на написаното за Софиянски в неговия брат-близнак в. "24 часа". Още една маскировка прави впечатление: под материала "Потвърдена лъжата на "24 часа" за Софиянски" се е подписала никому неизвестната журналистка (?) Сиана Стоилкова.
Та в този материал пише, че "проверка на Софийска районна прокуратура е показала, че "забравеният" червен партиен билет на Софиянски е фалшификация, съобщиха магистрати. Но още не е установен авторът на вестникарската публикация. Според магистрати може да бъде образувано дело срещу неизвестен извършител, докато се изясни конкретното лице, набедило Софиянски". Трай, коньо, за зелена трева…Кое е "конкретното лице" и сега не се знае. Стефан Софиянски имаше едно интервю по същия повод (пак в "Труд" на Анна Заркова), озаглавено "Питам какво прави в радиото Мико Петров?". Аз не питам (писал съм по-рано нееднократно за лицето Мико Петров, водещият на "Неделя 150" - неделното радиогише на Първа частна банка).

Сега съобщавам подробности за лицето Валери Найденов. Това не е компромат, а точен цитат от в.Труд", 24 март 1996:
"Валери Найденов е роден на 27 юни 1947г. в семейството на известни журналисти. Баща му Георги Найденов е съветски партизанин, бил е главен редактор на в. "Отечествен фронт", "Народна култура" и др., а майка му Стефка Попова е работила в "Поглед", Българско радио и др. Валери прекарва юношеството си в САЩ, където баща му е кореспондент на БТА. Синът започва журналистическата си дейност в "Антени", после работи в "Отечествен фронт", в Москва е кореспондент на БТА, а през 1990г. става зам.главен редактор на "Дума" в екип със Стефан Продев. (Брат му Чавдар Найденов и сега пише в червения всекидневник.)  Като един от основателите на пресгрупа "168 часа" В. Найденов създава "24 часа" и го ръководи от първия му ден до началото на март 1996, когато името му беше махнато от редакционното каре."
Самият Найденов обяснява във вестника на Бинка Пеева “Репортер 7” (28.03.1996) защо го махнали оттам: “В последните месеци бях под много сериозен натиск, дори бях “осъден” на смърт – в Първо РПУ имат всички сигнали. И това беше резултат от едни публикации. Лично бях шантажиран от г-н Райдовски. Намерил е една снимка. Не, не искам да се задълбочавам в тая проблематика. Аз мисля, че Съюзът на разузнавачите, ако имат някаква власт, трябва да го обесят на дърво”
О-х, пак снимка… Едва ли, ако тя беше от едно завършване на милиционерската школа в Симеоново, Найденов щеше да го е срам толкова много от нея… Нещо друго трябва да се вижда на тази снимка. Може да е правена например в асансьор. В  компанията на мъж и мъж.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 37566
Постинги: 247
Коментари: 98
Гласове: 190
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930