Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02 19:42 - НИЕ-328 Местни избори 1995 - раздаване на картите
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 48 Коментари: 0 Гласове:
0



ОКТОМВРИ – ДЕКЕМВРИ   1995

МЕСТНИ ИЗБОРИ И ОЩЕ ЦЕНИ И СТРЕЛБИ

 

В края на октомври, точно според предвидения в конституцията срок от 4 години, се проведоха изборите за местна власт. Кой с кого, против кого и защо, докога? - ще четете в изложението. Важното е, че БСП спечели безапелационно в страната и загуби само в столицата, Пловдив-град, Габрово, Стара Загора и Варна.
След 18 месеца ще се проведат парламентарни избори. Предсрочни! Резултатите в тях ще бъдат обърнати на 180 градуса. Някой да може да отговори какво точно мисли и иска “народът"?

Иначе цените продължават да си растат, левът спрямо долара да пада, а и стрелбите продължават. Което не смущава журналисти от рода на Мила Манова ("Дума", 30 декември 1995година) бодрячески да пишат за работодателите си: "Ако погледнем с наши очи 1995-а, в нея новости колкото искаш - ново правителство, нови кметове, партии, които търсят себе си и привържениците си, нов парламент и куп стари загноили проблеми. Цяла лавина набъбваше от много време, за да се стопи бързо до безобидна снежна топка. Всъщност истински новото е, че страната излезе от стресовия етап на трансформация към пазарен тип общество, който бе пренаситен с идеология. Няма сила, която би намествала бъдещето сега с преграждане на една улица, дребна инсинуация или студентски "бунт". Днес още не е празнично, улиците не веселят окото, ведростта не е в изобилие, не звучи Одата на радостта. Отива си поредната мъчителна година с име криза. Но първите симптоми на стабилизация са факт, за първи път властта има ясен адресат с ясно поета отговорност. Може да не е много, може да не е повод за големи надежди, но е изпълнима цел в новата ера на оздравяваща България. С две думи - има защо да споменем и с добро лето 95-то като края на гневното пътуване заникъде."
Изключително! "Митре малце болен. Утре погребението."

 

 

РАЗДАВАНЕТО НА КАРТИТЕ

 

Най-интересното ново в тези избори е, че за първи път у нас ще се правят избори за местна власт отделно от парламентарните. От другите новости в Закона за местни избори"95 по-интересни ми са следните:
 Бюлетините ще бъдат бели,
но отделни за различните партии, регистрирани за изборите. Отхвърлено бе предложението на СДС всички имена за даден регион да се запишат на една обща бюлетина, а гласуването да става чрез задраскване.

1. Изборите ще се провеждат в два тура. Ако на първия тур никой от кандидатите не спечели повече от 50% от гласовете, на втория тур ще се явят не двама, както беше на предишните избори (балотаж), а тримата спечелили най-много гласове.
2.
Изборът е редовен дори, ако в него са участвали по-малко от половината гласоподаватели, записани в избирателния списък.
Всички тези нововъведения приближават балканския тип избори до европейския. Единствено точка 2 - за трилотажа, предизвика възражения в опозицията. Мотивите й са, че това се прави нарочно, за да може демократичния вот да се раздели отново на две на евентуалния втори тур, и така гласовете на социалистическия кандидат биха му стигнали да излезе победител.

От старите постановки е
- Запазена забраната за държавните медии да правят коментарии и оценки, засягащи политическите сили. (Със свое решение от септември 1995-та Конституционият съд реши, че тази разпоредба от Закона, противоречи на конституцията.)
- На частните радиостанции се препоръчва да спазват принципа на равнопоставеност при представяне на кандидатите.
- Агитационните предавания започват 30 дни преди изборния ден и приключват 24 часа преди началния час на гласуването.

Стари, но и вечно млади, са хватките за овладяване на медиите - телевизиите, радиото и всекидневниците.
- През юни 1995г. бяха сменени директорите на БНТ и БНР. Знаем новите имена - Иван Гранитски и Вячеслав Тунев. И техните биографии. Ще припомня само, че Гранитски  преди да оглави телевизията, беше генерален директор на издателска къща "Христо Ботев" (бивше "Партиздат"), а Тунев - 10 години кореспондент на "Раб.дело" в основна страна - Гърция, за да стане след това завеждащ отдела за международни анализи на в."24 часа". Добавям - за да подчертая връзките -
че Гранитски си доведе и показателен зам.генерален - Паун Цонев (граф Оболенски) от в."168 часа".
- В началото на август 1995 председателят на парламента Благовест Сендов и председателката на парламентарната комисия за радио и телевизия Клара Маринова се срещнаха с генералните директори. На срещата "особено внимание бе отделено на адекватното отразяване на проблемите на престъпността". Веднага след това вестниците съобщиха, че Гранитски е уволнил стария изпълнителен директор Кирил Гоцев и назначил на негово място Иван Токаджиев. Мястото "шеф на новините" по телевизията се оказа много ветровито. За един месец се изредиха трима да го заемат - Ангел Григоров, бивш кореспондент на БНТ в Москва, бившият говорител на Любен Беров Райчо Райков и Иван Константинов, водещ от близкото минало на телевизията. Централната информационна емисия „По света и у нас" е поверена на Илиана Йотова. Тунев е поставил двама нови зам.генерални - Борислав Джамджиев и Райна Константинова, както и сменил директорите на програмите "Хоризонт" (новото име е Румян Петров) и на "Христо Ботев" (Соня Ангелова от "Дума").
Въпреки всичко обаче властта на Партията в медиите вече не е единствената. В края на септември Конституционния Съд ограничи правата на парламентарната комисия за радио и телевизия. "Медийната Клара свалена от ефир", написа със задоволство часови вестник! Само че това не е защото демокрацията взема връх, както биха си помислили някои, а защото Партията трудно започна да удържа "бизнесменското" си крило. И то иска власт! В оставащия месец до изборите, а и след това, неговият натиск ще се усилва. Предстои ни да се запознаем с това.

Играят се и стари колкото света номера.
- През септември на специален брифинг Иван Гранитски оповести, че за предходната 1994г. служители на телевизията са взели невероятно високи хонорари. Първи в списъка бил Иван Гарелов с близо 800 000 лева при това за 9 месеца, а не за 12. Веднага след него се нареждал Тодор Колев с малко над 500 хиляди. Трета с 400 000 била Таня Димитрова, а в интервала между 300 и 400 хиляди лева били Ласка Минчева и Бисерка Колевска. Следвали Валя Ахчиева, Евгения Атанасова, Живка Гичева… Подобни са данните за 1993, а данните за 1992 година били унищожени в компютрите. (За справка: средната работна заплата в телевизията за 1994-та е 7000 лв, а една средна учителска заплата от това време е 2500.)
- Обикновените граждани на Републиката бяха успокоени от по-нататъшното развитие на събитията. В "Панорама"-та  на 7-ми октомври (цитирам от в."Труд"): Иван Гарелов -"по-прям, по-раздвижен, неприсъщо, да не кажем, странно агресивен и Иван Гранитски - по-дипломатичен, по-толерантен, по-гъвкав, по-благороден, по-всеопрощаващ, надмогнаха дребните дрязги и си си подадоха един-другиму ръцете. Ей така, по мъжки."
Продължавам с дописката на Светлана Кръстева от "Труд": "Мъжете се вслушаха единствено във вътрешните си гласове. И ето - в националната медия вече цари спокойствие и творческа атмосфера. Нейните шефове и водещи журналисти са обладани от общото желание: телевизията да не е "разграден двор", от който едни изнасят държавни пари, а други внасят държавни наставления. А вестниците… Вестниците какво ли не пишат.”

 

А вестниците… Вестниците какво ли не пишат.

  Например в “Дума” от 23.10.1995г. Ваньо Стоилов разкрива „потресаваща подробност” за синия кандидат за кмет в Стара Загора Цанко Яблански. Ами, че той, представете си, бил роден на 9.IX.1950! Е, това минавало всякакви граници – “И умни глави в СДС решават чрез премълчаване на биографични данни да… осигурят “чисто минало” на своя кандидат. Да си управлявал четири години и след това да се държиш  като опозиция на своите и да шикалкавиш, че не си обременен с миналото си, вече е непочтено пред избирателите.”.
Ох, горкият Ваньо! Ами, че кандидат-кметът на БСП в тези избори за един от софийските райони (мисля “Красна поляна”) се казва Сталин Генадиев! Един от дежурните съставители на кръстословици в часовите и трудовите вестници е Ленин Кръстев. Сред депутатите от “новата” социалистическа партия имаше един Фидел Косев...

·             И пак в "Дума" са публикувани тарифите за предизборна агитация. БНТ и БНР са определили минута ефир за диспутите да се плаща съответно по 3340 лв и 340 лв. Цените в регионалните центрове ще са с 20% по-ниски.

·             Така е в България! Скъпа е предизборната агитация, но пък който спечели властта, ще си върне вложените пари стократно. И понеже далаверата е голяма, в Закона са взети необходимите мерки, щото до баницата да не се допуска всеки. 90-те минути на телевизионните дебати се разпределят така: половината време - 45 минути, се предоставя на петте парламентарно представени сили (изборите са за местна власт, не съм забравил!), а другите 45 минути са за всички други кандидати. Тъй като "другите" са 59 на брой, на всеки от тях се падат по 47 секунди да представи своята платформа на евентуалните си избиратели.

Коментар ли? Ани Драндарова, "Демокрация", 12.10.1995г.:
"Ако си представим някакви прегледи - театрални, оперни, оперетни или симфонични, в които съставите разполагат с време, пропорционално на големината на своя град, то прегледите биха изглеждали горе-долу така: Софийската филхармония ще изсвири цяла симфония, Пловдивската - само първата й част, оркестрите на Варна, Бургас и Русе ще се задоволят с темата, а по-малките градове (тези до сто хиляди души) - с първите 16 такта. Единственото, което остава на ощетените оркестри, е да увеличат обема на изсвирените тактове, забързвайки темпото. Ако то е "анданте", свирейки "престо", те биха могли да прибавят още няколко такта в своето изпълнение. Естествено тогава никой не би познал творбата, която се изпълнява. В журито са поканени осем милиона предполагаеми идиоти, които трябва да преценят качествата на оркестрите и да раздадат наградите. Гледайки този абсурден спектакъл, неволно си представих какво би станало, ако светът прояви чувство за хумор и при някой от бъдещите международни форуми (примерно сесия на ООН) разпредели времето за изказване на държавните глави според площта и населението на държавите. Колко дълго биха говорили някои президенти и канцлери и колко нелепо би се почувствал премиерът на страната "колкото една човешка длан", комуто времето би стигнало само да изтича до трибуната,  да каже "Аз съм Жан" и бегом да се върне на мястото си."
Е, не мога да се стърпя: сравнете този текст на Ани Драндарова с коментара на Мила Манова за отиващата си вече 1995 година (цитиран преди 3 страници).
Комунистите са забранили на Ани Драндарова да пише само, защото баща й не ги харесвал – тях, комунистите - и дали перодръжката в ръцете на  дъщерята на един техен човек от Кюстендилско, ген Манов. Като да уволниш една изящна пианистка и да назначиш на нейно място проста тъпанджийка (говоря образно). И после се зачудили защо не им вървяла музиката!

 

 

КМЕТСКИТЕ АНОНСИ  (В СТОЛИЦАТА)

 

(В този и в следващия раздел, пък и в някои предишни, се разказва само за кандидатите в София и техните перипетии. Надявам се, че кандидат-кметовете от другите места, където живеят българи, няма да ми се обидят. София е предпочетена не по лични съображения, а защото в нея са събрани огромната част от лицата и събитията, оформящи историческата тъкан на времето ни. Което лично на мен не ми харесва, но пък и нямам никаква вина за това положение.)
В края на септември, когато общинската избирателна комисия в София "спусна кепенците", се преброиха 13 кандидати за стола на Александър Янчулев (избран за кмет преди 4 години).

- "Тримата големи" вече знаем: Венцислав Йосифов - независим кандидат подкрепен от БСП, Стефан Софиянски - от СДС и Ренета Инджова - от Народен Съюз.
Останалите: (Подробностите, които няма как да зная, съм взел от "Дума". Не искам да ме обвиняват в пристрастие.)
- Най-познатият е Александър Каракачанов. Беше първият "син" кмет на София. (Впрочем назначен на това място, а не гласувано за него на избори.) За него съм писал достатъчно в първата част на НИЕ. Сега е независим кандидат, подкрепен от ДАР на Александър Томов.
- Още един кандидат е позната фигура - Йоло Денев. Той впрочем е единственият, върнал на държавата предизборния си дълг от 1990г. в размер на 300 хиляди лева. Въпреки всичко беше в затвора известно време. Сега е независим кандидат, неподкрепен от никого. Какъвто винаги е бил.
- Кандидатът на Жорж Ганчев се казва Емил Лозанов, бивш шеф на Комитета по туризъм при Любен Беров. "Турист в политиката", според определението на "Дума".
- Ако ви е жал за натюрела на самия Жорж, кандидатът на Националното движение "Спорт и бъдеще" е бивш културист - Юли Абаджиев. Той заместил Нешка Робева, която отказала.
- Има и един доктор - Христо Димов, кандидат на партията на Янко Янков "Либерален конгрес". Той беше известно време заместник-кмет при Янчулев.
- Росица Алексиева от Фронта на прогресивните сили в България. Популярността й в България съперничи единствено с популярността на самия Фронт.
- Кандидатът на "ЕРА-3" с водач Славомир Цанков се казва Добри Добрев и е журналист, главен редактор на вестник "Ера-3". За тази партия "Дума" е написала, че "създава впечатление на компания, която токущо е напуснала групов сеанс при психоаналитика си".
- Кандидатът на БКП-Владимир Спасов е Вене Стойчев и е електроинженер. Винаги се появява в комплект със самия Владимир Спасов, който в последно време е наричан "вторият Георги Димитров", защото през тази 95-та година беше избран за генерален секретар на Комунистическия Интернационал.
- И Българската работническа социалистическа партия с водач Чуде Георгиев има свой кандидат - Владимир Андреев. За него се знае толкова, колкото и за последния от 13-те - независимият Богомил Марков.

Няколко клюки към края:

·             "Дума", 20 септември1995: "Шефът на ГУСВ ген.Радослав Пешлеевски е отказал пред пленума на градския съвет на БСП да се кандидатира за кмет, тъй като не получил гаранции, че при неуспех ще запази мястото си в армията. Генералът е обсъждан в партийни среди като човек, способен да събере гласовете на "трудова София"."

·             "Дума" представя кандидата на БСП за кмет на Пловдив Петър Къртев така: "Работил като икономист в Завода за асинхронни двигатели. От три години е съдружник-управител на ЗТА ООД в Пловдив. Член на БСП от 15 години." (Ама как така? Та самата БСП е на 5 години и малко!)

·             Според "Демокрация" на срещата на активните борци от съюза на Велко Вълканов с кандидат-кмета Венцислав Йосифов, проведена на 11 октомври в кинозалата на "Позитано" 20, е присъствал подсъдимият по делото за лагерите Петър Гогов. (Естествено! Този Гогов е член на БСП поне от 40 години.)

·             На 23 октомври "Дума" информира за концерт на езерото "Ариана", организиран от "Радио 99".  "Да запазим столицата от наркотиците и престъпността", е заявил в краткото си слово Венцислав Йосифов. В концерта участвали Нели Рангелова, Маргарита Хранова и др.

За какво ни е нужна тази многотия кметове в столицата, и в страната също, след като…? Чуйте:
- НКС на СДС в „обръщение към приятелите на демокрацията" (11 октомври 1995) пише: "Гласовете за Ренета Инджова са гласове срещу Съюза на демократичните сили. Реална е опасността тези гласове да доведат до разделение на хората с демократични убеждения и това да подари властта на комунистите в София."
- Ето и "Дума" (13 октомври, Продев): "На редица места хората се питат: за кого ще гласуваме? За официалния кандидат на Демократичната левица или за другия, независимия, който също е неразделна част от тази левица? Въпросът е труден. Не знам дали вече не е късно, но ако зависи от мен, бих посъветвал независимите кандидати да се оттеглят доброволно от изборната борба."

За какво става дума тук? Изборите са за местна власт! Не избираме хората, които ще определят посоката на страната ни - на Запад или на Изток. В тях избираме човека, който ще подрежда града ни или селото ни! Какво значение има дали е син, червен, жълт, зелен или розов, ако намеренията му са честни?
Докато политическият елит в страната ни не престане да дели общините на "сини" и "червени" и да съветва избирателите в този дух, България няма да стане "брашно за европейска баница".

Към заглавието на раздела добавих "в столицата", защото не е възможно да се изредят имената на кандидат-кметовете във всичките близо 300 кметства в България. Но по отношение на платформите им няма да имам подобно затруднение. В най-обемистата си част те си приличат - всеки плюе по чуждите. А иначе съм съгласен със записаното в "Дума" от Весела Донева:
"В предизборното наддаване за печелене на гласове всички кандидати пеят една и съща песен, всеки на свой глас и със свои думи. Повтарят се във всички мелодии образи като ромон на вода, блестяща чистота, идеален ред, престъпници и хайдуци, прибрани в кауша, корумпирани типове, облечени в раирани костюми, автобуси с шезлонги и метро, красиво почти като парижкото, къщички за бедни и богати, работа за мургави и бледолики и т.н. и т.н. Точно както омайно разказвала приказките си 1001 нощ Шехеразада."




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 37505
Постинги: 247
Коментари: 98
Гласове: 190
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930