ЛЕТНИТЕ СКАНДАЛИ НА 1995-ТА

ДЕПУТАТСКОТО КЮФТЕ

·                      "Квартирните почивки на море са по джоба на средния българин", пише във в."Дума" от 21 юли 1995 година. След това следват изредени цените: от 220 до 350 лева за легло на вечер по южното черноморие, а за хотел 3 звезди на Слънчев бряг за българи се плаща 640.
Пресметнах, че за двуседмичната почивка на сам човек по едната тарифа ще му трябват 5000 лв, а по другата - 9000 лв. Това е само за спането! А пътят до морето? А яденето там? А удоволствията на плажа? Ами ако го умножим по 4 за едно семейство с две деца?
(Справка за това какво означава "среден българин" вадя от написаното от Петър Григоров в "Новинар": "Когато правителството обяви тържествено, че средната заплата на българина за второто тримесечие е скочила на 6182 лв., не уточнява как се получава тя. Един от възможните начини е, като се вземат заплатите на двама лекари (4500лв.), двама учители (4000лв.), двама артисти (4000лв.) и един депутат (18564лв) и получената сума се раздели на седем." )
- Ако си мислите, че почивката на планина е по-евтина - не си мислете. Пак "Дума", 25 юли 1995: "До 1000 лева дневно е почивката в Пампорово." Уточнява се, че в тези пари е включена закуска и вечеря.
- Ще използвам случая, за да припомня, че точно преди 2 години – през лятото на 1993-та, партийката Клара Маринова беше написала писмо до премиера и президента колко евтино живеели депутатите в почивната станция Евксиноград. Това бе началото на популярната тема “депутатско кюфте”, която цели да покаже на “измъчения народ” как си живеят депутатите от СДС. Да припомня за какви цени е ставало дума САМО преди 2 години:
Откъс от "Демокрация", 6.09.1993г., по Берово време: "В станцията на Министерски Съвет в Слънчев бряг човек остава приятно изненадан – сградите и апартаментите в тях биха могли да бъдат в не много скъп, но добър хотел на Ривиерата. 20 лева на нощ заплаща за лукса г–н Школагерски. Срещу 2 лева Соня Младенова пие кафе в приятната компания на съпруга си и на Клара Маринова. Менюто е разнообразно – от 4 различни ястия избира българския политик обеда и вечерята си. В най–лошия случай тя не надхвърля 25 лева. Плажът е малък и чист. На номера на стаята съответства плажен чадър. Това дава възможност ненадейно да се озовеш легнал до Чавдар Кюранов. 60 депутати почиваха в края на август. 53–ма бяха от БСП и ДПС. "
Ха, сега да сравняваме цени и да си мислим как за две години управлението на социалистите въведе социалната справедливост в цените по морето.

СИНЬОТО ЛЪВЧЕ

В началото на август една стара история получи своето продължение. На 3 август "Демокрация" пише: "Сред парадоксите на времето, в което живеем, е и метаморфозата на невръстния Боян Томов. От три години малчуганът ден през ден се разхождаше по етажите на "Раковски" 134 и с неприсъща за възрастта си сериозност проявяваше интерес към политиката. "Синьото лъвче" го нарече някой или сам той се кръсти така, няма значение. Настояваше да му дадат предизборни плакати, за да ги лепят с негови приятелчета из София. Ходеше по всички митинги, запозна се едва ли не с целия НКС на СДС, поиска официална аудиенция при главния редактор на "Демокрация". Вестникът на СДС публикува по детски наивното му обръщение към читателите с молба да помогнат на майка му, която е безработна, като й подарят употребявана пишеща машина. Мама ни е осиновила, ние със сестра ми сме разнояйчни близнаци, обясняваше Боян, с което предизвикваше умиление. Митът за "синьото лъвче" беше развенчан по крайно неприятен повод. Оказа се, че Боян е откраднал портфейл от координатор на СДС. Вътре имало български пари и валута на обща стойност около 14 хиляди лева. Кой ги е взел се разбра, когато възпитателката на Боян от дома "Ран Босилек" дойде на "Раковски" 134 да помоли СДС и Филип Димитров… да не дават толкова големи хонорари на детето! Да, Боян Томов наистина е осиновен, но тогава не живееше в къщи, а в това социално заведение, където бяха пропищяли от него. Пред полицаите Боян си призна, че и друг път е крал. Той е изключително будно момче. Отлично познава международните документи за правата на детето и ги размахва всеки път, когато някой му потърси сметка, разказват от дома "Ран Босилек", откъдето вече са го изгонили. Едно хлапе се поквари пред очите ни. Дължим извинение на всички симпатизанти на СДС, които са му помагали от добро сърце. Не защото от сините Боян е отишъл при червените (достатъчно възрастни му дадоха подобен пример за подражание), а защото се оказа, че симпатичното момченце с очилата, което с вещина бистри политиката, всъщност е за педагогическата стая. А ако продължава да краде и мами, след някоя и друга година може да се озове зад решетките."
На 19 август "Дума" уточнява (интервю на Милена Николова, наречено "Боян Томов, нашумял като дете-чудо”): "Боян Томов, известен като създател на Съюза на сините лъвове към СДС, категорично заяви, че няма повече да се занимава с политика. Преди време неговото име бе свързано с идеята да се създаде младежка организация към БСП "Червена роза". След опит за самоубийство преди няколко седмици той бе настанен в неврологично отделение. Да му се извинят всички вестници, които недобросъвестно са писали за него, настоя Боян Томов пред "Дума. Според него няма нужда да се води дело за клевета, но иска да бъде писмено възмезден заради публикациите, нарушили спокойствието на неговото семейство."
В това интервю няма и намек за кражбите на Боян. Но затова пък то завършва така с неговите оригинални думи: "Децата ще оправят политиката. Децата могат да управляват страната ни като "топъл хляб". Аз имам опит, аз мога да оправя социалните грижи. Няма смисъл да се ядем. България ще се спаси само с едно сътрудничество, съюз - както е направил хан Кубрат. Затова на Народното събрание пише "Съединението прави силата"."
Ако тази история  се стори някому несериозна, нетипична, ще му припомня думите в "Демокрация" - "достатъчно възрастни му дадоха подобен пример за подражание". Самата Милена Николова в своето интервю си е затворила очите за золумите, само защото в момента може да стовари кривите дървета върху гърбината на СДС. Добре де, тези остри политически препирни ще отшумят за десетина-петнайсет години, а след тях 11-годишният в 1995-та Боян Томов ще има свои деца. Ако ние, възрастните, поощряваме сега такова негово двулично гражданско поведение (защото ни пасва на временните цели), как би възпитал той децата си най-вероятно?

Спорът между Иван Костов и предаването  "Наблюдател"

На 22 август 1995г. Иван Костов (като лидер на СДС) пише отворено писмо до нейния директор Иван Гранитски. Повод е излъченото на 17 август в канал 1 на БНТ издание на "Наблюдател" на двамата журналисти Тома Томов и Димитри Иванов. Ето срещу какво протестира Иван Костов: "Предаването е направено в духа и с похватите на телевизията от времето на застоя, когато двамата водещи изживяваха звездните мигове в кариерата си, то е класически пример за тенденциозно интерпретиране на фактите и обслужва не просто интересите на управляващото мнозинство, а интересите на най-реакционната му част - старата комунистическа номенклатура."
(Това за звездните мигове във времената на застоя е вярно. Докато Кеворкян във "Всяка неделя" канеше известни личности на "горещия стол" от цял свят, "наблюдателите" обикаляха света, за да ги снимат и после да ни ги показват. Контактът с такива световни "звезди" винаги е струвал много пари на интервюиращия ги. Да питам ли тези пари на Кеворкян, Томов и Иванов ли са били или им ги е давал някой? Ако са отпускани - от кого? Естествено, че трябва и да бъдат връщани. Рекламата в полза на работодателя е начин да се направи това. Има и един по-несъществен въпрос: защо точно на тях са отпускани такива пари? Но все едно да питаме защо шефът на АД-то е син на шефа на ДСО-то преди 1989 със същия предмет на дейност. На нас ли да ги дават (парите)?)
Преписвам същността на писмото на читателя на "Демокрация" Марин Друмев от София, 14 август.1995: "Произходът на Тома Томов обяснява поведението му. Преди много години бащата на Томов е  бил  началник на свинарника в Белене.”
Продължавам нататък по "Отвореното писмо":
"Позицията на въпросните журналисти надали може да учуди онези зрители, които помнят телевизионните им изяви като придворни международници в близкото минало. Удивителното в случая е, че ръководството на БНТ им е дало време по най-гледания телевизионен канал, за да ронят сълзи за разпадането на съветската империя пред милионна аудитория. Не по-малко удивително е, че през 1995 е възможно от екрана на националната телевизия да се правят категорично обобщения за политически факти на основата на мемоари на обидени съветници, а не на документи, да се жонглира с цитати, извадени от контекста на книги, до които човек просто няма как да се добере в България, и всичко това се прави с безпрецедентна наглост и с височайше покровителство. Предаването не е само срещу Горбачов, представен в отношенията му със Запада като „бедняк с просешка паничка", „интелектуално лека кавалерия", „гениален разрушител и предател". Преценката за неговата спорна личност ще направи времето и не е тук мястото да се раздават присъди. В предаването на прицел е цялостният процес на демократизация на Източна Европа. Авторите са сложили знак на равенство между демокрацията и хаоса, престъпността и корупцията."
Отговорът на Димитри Иванов от името на "наблюдателите" е в "Дума" на 28 август 1995 година:  "На Иван-Костовите оскърбителни думи за "Наблюдател" аз няма да отговоря с други оскърбителни думи, няма да последвам примера, който той дава - лош е този пример. Затова ще му отговоря на Иван Костов, опитвайки се да му вляза в положението, да го разбера. Иван Костов не е виновен, че има на света представи, които не са като неговите, че има хора, които не са като него, че има книги, които той не е прочел. Иван Костов не е виновен, че книгите, които той не е прочел, са много. Един вагон, два вагона. Няколко вагона книги е разстоянието между Иван Костов и предаването "Наблюдател"."
Аз уточнявам преди да взема страна: В интерес на истината разстоянието между Костов и Томов-Иванов наистина е две - но две книги, а не два вагона книги. Имената на въпросните две книги стават ясни от изложението-отговор в "Дума". Цитирам: "Строуб Талбот и Майкъл Бешлос, авторите на книгата "Най, най-високо равнище"… Анатолий Черняев, авторът на книгата "6 години с Горбачов"."
А иначе има най-различни книги. Има книги, които разказват едно и книги, които разказват друго. Всеки сам избира книгите, които да прочете и разкаже на слушателите си. И нека читателите не подценяват слушателите!

Желю Желев на 5 президентски години

На 1 август президентът Желев окръгли 5 години от своите два мандата като президент на Републиката. Да е жив и здрав, ще ги направи почти седем.
Разбираемо е, че демократичната преса подминава това събитие. За читателите й това са отнети от развитието на страната години. И аз щях да го отбележа само за пълнота на изложението. Но Партията продължава да разиграва театъра „Желю Жабата". Е, как да не се възмутиш! От друга страна пък е смешно, може да се напише - и забавно, и поучително, да се наблюдава отново тази комедия „Как Революцията изяжда децата си". Ами нали, ако не ги изяде, те ще разкажат що за „революция" е била Тя!
Вместо да благодарят на Желев (и за това включително, че Жан Виденов е на власт), партийните му другари пишат ей такива работи:

  Стефан Продев, 13 юли 1995г. в "Ние пак сме тук":  „Поклон и благодарност, господин президент! Какъвто бяхте преди 5 години, такъв си и останахте! Един философ без философия и един политик без политика. Защото онова, което направихте и правите, не е политика. То е само проява на безсилие и омраза, на нещо много безнадеждно като амбиция и стил. Хората ви избраха да управлявате, да търсите компромиси и разбирателство, да сеете добродетели и мир! А вие сеете на дъното ряпа. Колкото повече обществото се успокоява, ваша милост става все по-неспокоен. Имам усещането, че някакъв  вагарец ви пречи да стоите честито на стола си. Някой като че ли ви съветва зле. Не помрачавайте последната година от управлението си! Оставете левицата да управлява и не плашете хората, че червените ще суспендират конституцията. Та нали те бяха сред онези, които я създадоха. Затова спете спокойно, господине, и не раждайте призраци. Защото онзи, който ражда непотребни призраци, може сам да се превърне в призрак."
(Тези думи на Продев са по повод присъствието на Желев в НС за четвъртата година от приемането на Конституцията. Социалистите го посрещнаха там с възгласи "Оставка","У-у-у", „Не си подписал конституцията" и други такива. А бе, леви! Та нали, ако синият тогава президент Желев се беше обявил срещу подписването на тази конституция от 1991 година, тя нямаше да стане факт! Какво би се случило с парламента ви в такава ситуация, а?
Да отбележа, че централната статия във в."Дума" за 4-та годишнина на конституцията е гарнирана с прословутата снимка на "демократа" Йосиф Петров с шампанското в ръка, дето го пи на аванта. Тридесетте сребърника, които Юда взе за предателството си, го изгориха и той се самоуби. На Петров не му пука!)

·             Барух Шамлиев, 7 август: "Един от парадоксите в кариерата на г-н Желев е, че в най-трудните моменти от борбата против тоталитаризма той неизменно бе подкрепян от членове на комунистическата партия. Не бе случайност, че две трети от поканените от Митеран във френското посолство 12 представители на интелигенцията, бяха комунисти. Редакторите на неговата нашумяла книга "Фашизмът" бяха също членове на БКП. Не е нужно да се припомня, че първият президентски мандат (1.08.1990–17.01.1992) Желю Желев получи благодарение на гласовете на депутатите на преименуваната вече комунистическа партия… На фона на изпепеляващата се надежда, че БСП ще се разпадне или поне ще се разцепи, антикомунизмът на г-н президента взема все по-остри форми. В края на краищата от него не се изискваше чак толкова много - просто се очакваше той да възприеме БСП като всяка друга партия. Напротив, той публично заяви, че на БСП не бива да се вярва, защото тя не се била променила след 1989г. И това го твърди учен мъж за партия, която в своята програма се отказа от диктатурата на пролетариата, от демократическия централизъм, която призна плурализма в политиката и собствеността в икономиката, която възприе демократическия социализъм…"
(Леле, леле, леле... Отплесвам се, но да попитам читателите си, които ще са доживяли до 2000-та година: Чия ще е собствеността в икономиката тогава? С какво ще е заменена диктатурата на пролетариата и кои ще са диктаторите? Какво ще е останало от демократическия социализъм? Кога най-после българите, и особено онези, които се водят интелектуален елит, ще престанат да бъдат обикновени тарикати? Колко още такива съдби като Желевата ще са нужни, за да се стресне Обществото и подмени сегашния "елит"?)

·             Карикатурата на деня "1 август 1995 година" на вестник "Дума" е на Григор Петров. Една симпатична бабка кърпи дрешката на внука си. Под трикракото столче на което седи (каква пасторална картинка!), обаче е заложена бомба. В момента на случката президентът Желев, който е в позата на приклекнала жаба, чиято голяма уста е подчертано изрисувана, пали фитила й. Отдолу пише: "Ще гласуваш с червено, а?…"
Приказка без край!
Накрая да предупредя българските бизнесмени, че въпросът им няма да се уреди толкова лесно. Минчо Минчев, лидерът на течението "Марксистка платформа" в БСП, е казал през този август на 1995-та:  "Бизнесмените при нас трябва да станат като Енгелс, който бил фабрикантски син, но е служил на работническата класа".
Информация на ухо: българските бизнесмени вече взимат мерки такива като Минчо Минчев да си останат само с мечтите.