Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.02 10:30 - НИЕ-324 Проблемите на опозицията в 1995
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.02 10:31


ОПОЗИЦИОННАТА КМЕТСКА ДИЛЕМА В СТОЛИЦАТА

 

Вътрешният спор в същинското СДС "партия или не" премина на втори план. Замести го "външният" - "С кого да се коалираме?".
Разривът между СДС на Филип Димитров и демократите на Стефан Савов по въпроса за отношението към предишния Парламент 1992-1994 не можа да бъде преодолян за тези кметски избори. Коалицията Мозер-Савов се запази и издигна собствен кандидат за кмет, различен от кандидата на коалицията около СДС. За във времето се отложиха всички съюзи между двата демократични центъра СДС и Народен Съюз ДП-БЗНС "Ал.Стамболийски".
Така партньорите по обективна линия не се срещнаха поради субективни причини. Лично аз съм убеден, че за "субективните" причини е виновен един голям Субект, една Организация, която спира цяла България по пътя й към демокрация.

·                      За първи път в историята на страната една политическа сила (СДС) излъчи своя кандидат за избори на предварителни, първични избори (проведени сред симпатизантите в началото на юли 1995). След около година и бъдещият президент на страната Петър Стоянов ще мине през ситото на първичните избори. След това този механизъм ще бъде забравен.
Практиката е позната от президентските избори в САЩ. Само че сравнението трябва да спре дотук, защото в САЩ това си е истинска изборна кампания - с инициативни комитети, агитация сред целия електорат и осигурени условия за гласуване не само на организираните членове на партията. Докато тези първични избори в СДС се проведоха в клубовете на сините структури и в твърде ограничен кръг. Не коментирам причините, но така или иначе според официалното съобщение Стефан Софиянски набира и печели в първичните избори за кмет на София гласовете на 11 000 души. При положение, че вероятният брой на "сините" столичани не е по-малък от 400 000.
Из биографията на Стефан Софиянски, както е представена в медиите: Дядо му Стефан Бояджиев е бил депутат преди 9 септември от партията на Александър Цанков. Майка му също е от род много известен в историята ни от юношеските  години на партията на българските социалисти – Никола Габровски. Братът й Петър Габровски дори е бил министър на вътрешните работи през 30-те години. И двамата дядовци на Софиянски са били осъдени от Народния съд през 1945-та, като мъжкият му дядо дори вече е бил убит предварително. През 1949г. комунистите уволнили баща му от университета, където е бил асистент по право. Майка му също е юристка. Самият Софиянски е роден през 1951. Има висше икономическо образование и до 10 ноември е работил в ЦЕССИ (Център за Единна Система за Социална Информация). За политическата му кариера след това знаете: започва с икономически директор на в."Демокрация"; при Филип Димитров е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения -  уволнен със скандал от Любен Беров. Председател на партията ОХДЦ, за кратко заместник председател на НКС на СДС. В спора между Филип Димитров и Стефан Савов от годините 1992-1993 след дълго колебание избира първия. Запазва и увеличава влиянието си при "костовите" години на СДС, но затова като му дойде времето.

·                      За кандидат-кмет на София от страна на НС бе посочена Ренета Инджова, Извадки от нейната демократична политическа биография: Била е експерт в Агенцията за икономическо прогнозиране и развитие при правителството на Георги Атанасов (до февруари 1990), съветник във ВНС, шеф на отдел "Приватизация" в държавната Обединена Българска Банка, директор на Агенцията по приватизация по времето на Любен Беров, служебен премиер през есента на 1994г. След идването на Жан Виденов на власт заминава за специализация в САЩ. Няма сведения от достоверен източник с чия препоръка, до кого и за какво се е изучавала там.
Ще се въздържа да запиша собствено мнение дали и доколко двама кандидати от дясно биха помогнали на опозицията да спечели срещу единствения кандидат на БСП. Но считам за недопустимо, вредно, разединяващо, размяната на нападки между двамата десни представители и партиите, които седят зад тях. Иначе плювките и ударите под кръста, които БСП нанася на своите демократични опоненти, са съвсем очаквани за една недемократична сила, каквато БСП все още е.

Ще ви представя съвсем накратко предизборните междуособици през лятото и ранната есен на 1995г.

·             В интерес на истината трябва да се напише, че твърдата позиция "отделни кметове" принадлежи на представителите на Народен Съюз. В различните месеци от юни до септември я отстояваха различни хора, веднъж по-неотстъпчиво демократите (Стефан Савов, Веселин Методиев), друг път – земеделците (Анастасия Мозер). Лидерите на СДС (Иван Костов, Петър Стоянов) до самия край на възможния срок настояваха за единна кандидатура. Което не попречи в "синия печат" да се появяват периодично злепоставящи кандидатурата на Народен Съюз материали. Туширани, разбира се.
Например като "писма от читатели":
- "На синя София приляга син кмет, затова е редно лидерите на Народен съюз да оттеглят кандидатурата си. Вместо това нека се разшетат по селата, където е техният електорат и където масово се гласува с червена бюлетина. Там им е мястото и там трябва да се борят за свои кметове." Вестникът е "Демокрация" от 14 август, а читателката се е подписала Мария Кирилова от Благоевград.
- Читателят на АНТИ Д.Петров от София (11 август) е написал в своето писмо следното: "Древното правило "Разделяй и владей" практикуват Държавна сигурност и БСП(к). По този сценарий играят повече от 80 "партийки", "съюзи", движения", "федерации", "лидери", "дарове", "горове" и т.н. За изпълнители в този театър бяха докарани и изпратените от ДС "бегълци от комунизма"- например Ценко Барев, Жорж Ганчев, Христо Куртев, Димитър Бояджиев, Владо Костов, Анастасия Мозер и още много други. И на изборите през 1994г. бе играна същата пиеса, като към старите артисти се привлякоха и нови - Стефан Савов, Михаил Неделчев, Александър Джеров, Георги Петров и още много други, които със своята разединяваща хората роля помогнаха на комунистите да се върнат на власт."
- С наближаване на едномесечния срок за предизборната кампания материалите започнаха да се подписват "от редакционен екип":  АНТИ, 1.09, пише: "Ако в Народен съюз трябва да отговорят честно кой ще избере Ренета Инджова за столичен кмет, отговорът би трябвало да бъде - БСП."

·             Като противовес на разрива с Народен съюз, СДС подписва споразумения с други партии и лица, без да се впечатлява, че и те са от "новите артисти", според термина на в.АНТИ. В началото на септември лично Костов подписва предизборно споразумение с Петър Дертлиев.

·                      Тук онзи Продев, който през април, по повод избора на Дертлиев да остане с ДАР вместо с БСП, написа: "Темата за единството на БСП и БСДП съвсем не означава обезличаването им като две самостоятелни политически сили. Важното е в случая да си подадем ръце. Не заради самите нас, а заради народа”, сега е забравил "за народа".
През октомври той ще напише: "Известно е, че д-р Дертлиев обича да си играе с фактите и да спекулира с истината, но чак пък такова безочие е непростимо. Това вече не е политика, а най-обикновена спекулация с даденостите, която руши и последната капка доверие в реализма на БСДП. Горкият доктор! В желанието си да ни внуши, че е социално отговорен, той влиза в съюз с най-безотговорната социална сила в страната. Съчувстваме му, но как да му помогнем. Не друг, а той лично прахосва доброто си име и поставя партията си в неприятно положение."

·                      Вестник "Дума",10.07.1995, Стефан Северин: "СДС пусна партенката за царя президент и Желев нанесе ответен удар. В заговор със Савов натресе Инджова за кандидат-кмет. Тази новина потресе най-вече бездомните кучета - тежко им. Дано пък стане, за да разбере дори и Мозер, че зад изкуствената "желязна" фасада се крие една злонравна, незадоволена и маниакално амбициозна дама. Ренета Инджова е светъл пример как от нищо може да стане нещо. Поне в хорските очи."
Каква злоба, а? Но тя е оправдана. Ренета Инджова през март с.г. се беше изказала така: "Те не са ми интересни (правителството на БСП-бел.моя). Когато ми казват, че имат противоречия между тях самите, ми става много чудно, защото противоречия в празно пространство просто не могат да съществуват. В този смисъл те са единствени." И въпреки това Ренета Инджова е голяма щастливка. Днешните социалисти ще поръмжат, ще попишат злобно, но ще й позволят да се изживява като политик, вместо за тези думи да й спретнат един "оздравителен” процес, както биха направили техните бащи, вчерашните комунисти.

·                      Таньо Клисуров, "Опит за портрет на злобаря", "Дума", 19 септември 1995:  "Винаги те е имало, злобарю, винаги! Само че преди пишеше анонимни писма и ги пускаше в пощенските кутии на този или онзи, които бяха обект на злобата ти. И си хихикал, когато си виждал някой да побледнее или да се изчерви, да седне с подкосени крака или да се хване за сърцето. Днес свободата ти е по-голяма, очевидно е. Ако си в производствената сфера - намираш кусури на прекия си началник, колко му е да кажеш, че се занимава с далавери, че ходи с подчинените си жени, че злоупотребява с държавно имущество. Писъмце до "по-горе" ще спретнеш, подписи ще събереш, стачка ще организираш. Ако си интелигент - полето ти за действие е не по-малко широко. Ти ще изтъкнеш кой къде е членувал, в коя партия е бил, дали случайно някое бивше величие не му е казало "наздраве" на банкет или пък не дай боже въпросният интелигент да е станал носител на награда от "онова" време. Ако си "обикновен човек от народа", тогава вече за злобата ти граници трудно ще се намерят. Наскоро те видях на снимка в един всекидневник. Имаше благовидна физиономия на възрастна дама. На въпроса: "Ще се оправи ли скоро България?" твоят отговор беше: "Как ще се оправи, като ги видях колко много се бяха събрали на Бузлуджа." Всъщност злобеенето за теб е станало начин на съществуване. То е храната ти, то е работата ти. То е твоят наркотик, за който май лечение трудно може да се приложи. Само че за разлика от тебе действителните наркомани пречат най-вече на себе си. Ти пречиш на другите, пречиш на обществото. Защото най-често обект на злобата ти стават онези, които са кадърни, които могат и трябва да въздигнат България, съсипвана от такива като теб."
Бре! Че въздигнете я бе, драги социалисти! Само че не чуждата злоба ви пречи, а вашата самата. С кръв сте я вземали тази власт, само с кръв ще я дадете. Знаем! Но това не е злоба - прощавайте, не мисля никак да ви галя - а престъпна природа!

·             ДУПКА ПРЕС, 6 юни 1995: "Една ябълка на име Ренета, родена и израснала в България, се върна тези дни от Голямата земя, отвъд Голямата вода. Върна се не разцъфнала и вързала, а унила и увяхнала. Преди, като се връщаха разни плодове и зеленчуци от Голямата земя, обявяваха на всеослушание идеите си да наторят безплодната българска земя. И го правеха - някои само на думи, други и съветници по наторяването си доведоха оттам. Днес ситуацията е друга. Въпросната ябълка след няколко месеца в отвъдното достигна до премъдрото заключение, че България се управлява от престъпници."
Какво да кажа? Освен, че насраният до уши се присмива на онзи, дето засега само се е напикал. Преди 6 години само, а вероятно и по-малко, ако издребняваме, този същия вестник на тези същите хора от тази същата партия наричаха съвсем сериозно СССР "Голямата земя", а днес продължават да наричат САЩ "отвъдното", и шефовете на които слугуваха - не само че си водеха съветници по "наторяването" от СССР, ами и искаха да продадат страната ни като 16-та съветска република. Какво? Да не би да не е документирано? Какво? Да не би Продев и днешните журналисти в "Дума" да не са били правоверни членове на БКП? Ако някой възразява, че това не се отнася до всички журналисти, нека им посочи възрастта. Пък после да си сложи ръка на сърцето, като почне да твърди, че младите не биха били станали същите комунисти, ако 10 ноември закъснееше…

 

ПРОБЛЕМИТЕ НА САТЕЛИТИТЕ НА БСП

 

"Идейното" партийно крило се страхува от измяна не само от другото си, "паричното", партийно крило, но и от довчерашните свои "партньори" в политиката (в кавички, защото се двоумя и за думата "слуги").

·             За синдикатите заместникът на Продев Чавдар Найденов пише (1.07.1995): "Подкрепа, КНСБ и приятели направиха национален митинг шествие срещу бедността. И правилно! Те (синдикатите) толкова много направиха за нея (бедността), а тя с нищо не им се отплати. Ето това вече не е някаква там сензация, а съвсем нормално събитие. И то съвсем закономерно отиде - къде? - на вътрешните страници на вестниците."
- Същият митинг против бедността е коментиран в семкаджийския вестник "168 часа" така: "Много семки се изядоха пред храма "Св.Александър Невски" на тъй наречения Ден на протеста, организиран от КНСБ и "Подкрепа". Членовете на КНСБ предпочитаха слънчогледови, а подкрепаджиите - тиквени. От време на време вяло подвикваха: "Долу БСП". При появата на Тренчев сред "виолетовите" настъпи оживление и едно мощно "Уууу" разцепи въздуха. "Що не си ходиш в Америка, бе" - изрева пищна кръстюпетковистка. "Синя" тренчевистка я срита в глезена."
- Мила Манова, в."Дума", 11.08.1995:  "Палавото синдикално детство е към своя край. Нищо че някои негови босове пак посягат към политически залъгалки. Ще залъжат само себе си.”
- В средата на лятото босовете Тренчев и Петков посъбраха смелост да си преброят синдикалните членове. Повикаха и подкрепления от чужбина - същият генерален секретар на Европейската Конфедерация на Профсъюзите (ЕКП) Емилио Габалио, който преди три години идва да се кара на Филип Димитров за неговите антисиндикални действия! Тогава, през 1992-ра, всички социалисти и демократи от тип "Желев" твърдяха вкупом, че Габалио е прав.

·           Сега "Дума" от 11 юли 1995 (Екатерина Попова) пише: "Омръзна ни всякакви малки и големи капацитети от Европа да ни дават акъл за щяло и нещяло. Дотегна ни някой да долети отнякъде за няколко часа само за да ни смъмри, че у нас нещата не са както трябва."
Веднага се сетих, че и други ни дават акъл за щяло и нещяло, но на тях не се сърдим. Например посланикът на Русия Авдеев. Примерът, ще каже някой, не е сполучлив. Правилно! Авдеев не идва от Европа, а и си седи в България.
Но продължава Екатерина Попова: "За разлика отпреди три години нашенските синдилидери Тренчев и Петков не изглеждаха особено самоуверени. Сигурно заради неподатливостта на премиера - той едва ли ще седне още днес да прави метани на КНСБ и "Подкрепа"."
Същата „неподатливост" на Филип Димитров спрямо синдикалистите Тренчев и Петков беше разтълкувана като „обявяване война на всички". Не съм намерил тогавашно изявление на въпросната журналистка, затова цитирам президента Желев пред неговите гости на боянските ливади. Но никак не се съмнявам, че Екатерина Попова е мислила същото като всички от „ковачницата".

·             За Ахмед Доган  вестник "Дума" е написал в началото на юни 1995: "Ахмед Доган тръгна към периферията на голямата политика и на сбогуване размаха гащичките на бившата си съпруга."
- За сериозен вестник от ранга на "Дума" споменаването на "мръсните чаршафи" на един политик, за да го дискредитираш, не е присъщо. Още повече, че въпросният политик значително по-успешно би могъл да бъде "сринат" с доказателства за агентурното си минало или с припомняне на интересчийската му политика, нямаща нищо общо с интересите на неговите избиратели. Интересно (или може би твърде показателно!), но по-надолу във въпросната статия на "Дума" за Доган, се споменава за „мафиота", но не и за „агента": „От началото на 1990 година много явни и тайни сили се опитваха да свалят Доган от високия партиен пост. Загадъчната и неясна афера "оня списък",  разцеплението в ПГ на Движението в 36-ото Народно събрание, новата партия на Мехмед Ходжа, както още много усилия целяха дискредитирането му, но все не успяваха. Сега честолюбието на самия Доган им идва като шестица от тотото. От миризливия скандал стана ясно, че политиката не е само да се возиш насам-натам с "Мерцедес" и да получаваш приятно издути куфарчета от признателни приятели. Остава изпълнителната и съдебната власт да докажат, че и с куфарчетата нещата не са безобидни."

Вярно е,че тези неща не са безобидни. Още повече в размера „на куфарчета". Ако някой обикновен български гражданин с турско самосъзнание беше откраднал две банички, досега сто пъти да са го осъдили. Обаче лидерът, „соколът"… - не!
Моето обяснение за този парадокс се намира в думите на самия Доган (цитиран от приятеля си от същото тесто Юнал Лютфи - според "Дума" от 26 юни 1995): "Никой не ме е избирал, когато основах ДПС, поради което никой няма право сега да ми иска оставка." Казал ги бил на заседание на ЦС на Движението от 24 юни, където -представете си- някакви там „необхванати" му поискали оставката.
Правилно! Него са го избирали от ДС, а не от ЦС! И само ДС може да го свали от поста! Имам въпрос към този „лидер" и организацията Му: Кога ще си отивате, по дяволите? В една нормална държава на такива въпроси отговарят избирателите. Дали ще доживея да се случи това?
- Колкото до часовите и трудовите вестници, точно пикантната част от живота на политика Доган им идва „като шестица от тотото".
в."168 часа": "Разведох се с Ахмед, защото беше толкова стиснат, че переше презервативите. На всичкото отгоре не беше и обрязан - оплака се пред наш репортер съпругата му Айсехел. Щастлив съм, че не забременях от тази жена със сърце и дух на мъж, сподели Ахмед. Той обаче не е напълно убеден кой от двамата  всъщност е абортирал. Жена му пък намеква, че дори абортиралият да е той, то не тя, а бодигардът Е. е причина за това…"

Заглавия на интервюта в "Труд": "Разведох се с Айсехел, защото имаше интимна приятелка"; "Отидох си от Ахмед Доган, защото пиеше и ме биеше"…
После защо им викали "жълтите вестници"… Ами, такива са! „Жълто" като цвета на фекалиите.

·             Партията БББ, ръководена от "великия" Жорж Ганчев, започна да се дели от собствената си парламентарна група в Събранието. (И обратно казано пак е вярно.)
В една от своите поредни телевизионни изяви в края на юни, Ганчев коментира процесите и проблемите, които се развиват в ПГ на партията, и си позволи да обиди "по ганчовски" собствените си депутати, без самият той да е такъв. В знак на протест шест от дванадесетте му депутата заявиха, че напускат партията БББ и го написаха в специална декларация до Парламента. След още 24 часа добавиха, че замразяват действията си по напускането до… Така и не стана ясно докога, защото в този Парламент накрая ПГ на БББ имаше същия брой депутати като в началото без, разбира се, изгонения поради двете си  гражданства Жорж.
Е, и "Дума" е права в случая да иронизира така: "Внезапните хрумвания на един или друг депутат от БББ, представени като обмислени колективни решения, се пукат всички до едно като сапунени мехури. Те обаче се наложиха като стил на поведение и затвърдиха имиджа им на лъжльовци. Ако с влизането си в НС, "електоратът" бе склонен да им прости факта, че са лаици в политиката и се забавляваше с артистичните прояви на Жорж Ганчев от трибуната на парламента, шест месеца по-късно той е по-скоро склонен да ги задраска от списъка на сериозните политически сили и да ги причисли към случайно попадналите в политиката." (Весела Донева, 7 юли 1995).

 

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

 

·             Димитър Петров във вестника "Дума" от 18 юли 1995:  "Още сме под впечатлението от почти триумфалното посещение на Тато в родното му село град Правец. След което някои го виждат и като бъдещ президент на България. А ние се опитваме да си представим как биха изглеждали нещата, ако начело на управлението при започналите демократични промени в 1989-а останеше пак др.Живков."
(Аз: Преди да започнем да си представяме „какво щеше да беше, ако не беше се случило", така се нарича статията петрова, трябва да запомним (забравим), че формата “другаря Живков” си отиде, но съдържанието “ДС” остана. Според някои от журналистите във вестник АНТИ др. Димитър Петров е (бил) полковник от ДС. Според полковника тези някои са (били) само лейтенанти в ДС. Такава е действителността, другари и господа!)

Продължавам с цитата:
"В една такава Татодемократична ситуация много кадри биха получили пълна реализация на талантите и възможностите си. Г-н Иван Костов отдавна можеше да е професор, продължавайки да преподава политикономия, като обяснява на студентите, че капиталистическото общество е основано върху експлоатацията на човек от човека. За проявена интелигентност и последователност в сътрудничеството му с ДС и пълна безкомпромисност в доносническото дело другарят "Николай" (Георги Марков) щеше да бъде привлечен на щатна работа в МВР и към края на 1994 година, издигнат за началник на Шесто управление. Проф. Кръстьо Петков, синдикален лидер и през тоталитарно време, сигурно вече би бил председател на Българските професионални съюзи - трансмисия на партията, и кандидат-член на Политбюро. Видният от вси страни радикалдемократ Ал. Йорданов щеше да продължи да пише статии, утвърждаващи соцреализма и благотворната роля на Априлския пленум на БКП. Васил Гоцев - да усъвършенства социалистическото законодателство и да разобличава критикуващите властта през вечер по телевизията. Асен Агов - да продължи да разобличава международния империализъм и най-вече американския. На г-жа Диляна Грозданова се запазваше същия периметър - да хвали мъдрата политика на правителството и да критикува онези, които не я провеждат добре. Дядо Петко Бочаров, макар и на пределна възраст вече, щеше да пише тритомна биография на Кормчията Живков и за целта всекидневно да контактува с него. А столичният селянин г-н Глушков щеше да стане несменяем шеф на в. "Земеделско знаме" (за повече нямаше качества), да пече кълки по жътва в луксозната морска почивна база на ПП на БЗНС във Варна и да пише критични статии срещу някои земеделци като Св.Шиваров и Др.Шопов. А за останалите наши политици всеки може да си представи какви биха били днеска и особено какво не биха били, ако не беше се случило онуй нещо, което се случи."
Е, „онуй нещо дето се случи", ето как промени нещата след шестте години на демократични промени. Обръщам внимание, че това, което ще напиша нататък, НАИСТИНА се случи, не описвам какво „би било, ако"-  какъвто е стилът на полковник Петров. (Ех, какво би било, ако такива полковници бяха ги разжалвали и съдили...)

·             Следващият разказвач: поета Христо Радевски във в."Дума", 31 август 1995:
"България днес е в пълния смисъл на думата варварска страна. И само някои подробности в нея. Например паметниците. Тяхното варварско рушене започна под патронажа на две висшестоящи държавни глави - философ и поет. Варварското помитане на прекрасния паметник на Полянов на ул. "Иван Асен" стана по политически причини. По същите причини бившата царица "Мария Луиза" избута Георги Димитров от улицата, която по заслуги му принадлежи. Макар че и преди Георги Димитров беше се разположила там. Проектираният бюст на Борис Трети, за който дирели терен във Варна, е цинично предизвикателство към народа и историята ни. Тоя палач…" и т.н.
Когато по Девети и след това, комунистите сриваха всички паметници, свързани с Цар и буржоазна България и убиваха на ангро виновни българи в това, че мислели различно от техните пролетарски вождове, ТОЗИ не нарече страната „варварска" и докладва на Партията си „Аз съм безимен твой войник!". Направи го, когато комунистически СССР и слугинската му социалистическа република България се продъниха в небитието.

Просташкото и нагло отричане на българската история: Иван Асен е цар Иван Асен, Мария Луиза не се пише в кавички... започна през годините, когато ТИ и ТВОИТЕ другари, поете, убеждаваха по пролетарски млади и стари тотално да отричат други „не пролетарски" култури и ценности. Цинично предизвикателство към народа и историята ни е да се твърди, че дори и една улица принадлежи по заслуги на човек, който заповядва "По моему оправдать никого не следует", говорейки за свои сънародници.
И Борис III е цар за разлика от Тодор Живков, който беше твоето слънце и въздух... докато падна от власт. Да се нарече един държавен глава палач, трябва по време на неговото управление да са убити по политически причини поне толкова човеци, колкото по време на Народната република.
Всичко това НЯМА ДА ТИ СТАНЕ ЯСНО, другарю Радевски! Колкото и да остаряваш! Покрай такива морално нечистоплътни хора като тебе, човеците намразиха чудесната дума "другарю"! А това е най-малкото ти престъпление към Народ и Родина!

90-тата годишнина от Съединението на България беше чествана сравнително скромно. Говоря за столицата. Едно събиране на академичните среди, един молебен и една заричка привечер. Основното мероприятие бе в Пловдив. Четейки вестниците, също не оставам с впечатление, че е било нещо грандиозно. Едно каре в "Дума", голямо колкото студентска пържола от Виденово време, при това от пловдивския кореспондент на вестника (вероятно защото софиянци са имали друга работа), ни осведомява, че "тримата първи" - Виденов, Сендов и Желев - се събрали на пл."Съединение" и произнесли речи.
Виж обаче Девети септември беше честван подобаващо. В София имаше хилядно шествие от НДК до Братската могила, където се пяха партизански песни и играха хора, бе „заклеймен световния жандарм САЩ и неговото оръдие НАТО, сринало за последно мирна Босна". Изядоха се много кебапчета и се ля бира на корем, от празнуващите социалисти естествено, докато вицепремиерът Шиваров каза, че "само българският народ може да бъде съдник на 9 септември, а не новоизлюпени демократи, които пет години рушат съгражданото с десетилетия".
Комунистите никога не са обичали Съединението, за разлика от Деня на свободата! Социалистите - също! Просветният министър на Виденов акад.Илчо Димитров поиска тази 1995-та година Денят на Съединението да се чества на... 18 септември. Има ли значение защо? Важното е да няма тържества преди 9 Септември, те биха размили, подценили значението на Истинския Празник!
Защото 9 Септември беше осъществен с решаващата помощ на Съветската армия-освободителка. А в Съединението тя не е участвала. Нещо повече - този най-български акт е бил извършен, въпреки волята на руския император! Да им се чудиш на акъла! Защо точно комунисти-социалисти се сърдят, като през годината на Съединението-1885, Партията им е била на минус седем години, а Ленин и Сталин, ако са били родени вече, още са ходили прави под масата?
И още нещо е за чудене - защо продължават да се сърдят на всичко българско, което не е одобрено от Съюза? Хайде, по-рано са ги заблуждавали, че така е трябвало - разните там извращенци, ама сега самият най-главен извращенец в деня на своята 84-та годишнина им казва в прав текст в интервю за руската телевизия - "...Съветският Съюз никога не се е месил в нашите работи и никога не е решавал кой да бъде първи секретар и кой да не бъде."
Тогава защо сами се натискат да не бъдат ПРЕДИ ВСИЧКО българи?

Стефан Продев в "Ние пак сме тук": "Пекна слънце и партийният еснаф веднага изпълзя на припек. Интересно е да го наблюдава човек как си плюнчи пръста, та да усети движението на вятъра,  и как отново си тананика някоя стара песничка. И гласът му е същият, и показалецът му не се е променил, и мислите му все от ония, познатите, дето и с топ не можеш да ги разбиеш. Може би мнозина ще ме обвинят, че този път съм изпаднал в дребнотемие, но надали ще са прави. Активираният еснаф не е дребна тема. Той е от онези стари барометри, които показват влошаване на нравствения климат. През трудните години, когато се беше скрил в дупката си, имаше изпитания и бури, но се дишаше сравнително леко. Онези, които останаха срещу стихиите, понасяха страдания, но не се отчайваха и бавно, но сигурно издигаха социалистическата идея над съсипиите. Бяха дни на жестоки атаки, на удари под кръста, но надеждата бе по-силна от всичко. Надеждата, че демокрацията не е монопол на десните, че ние, левите, сме нейните истински носители."
... О-о-ох ... 
Пак партийна наглост! Приказка без край! Никога нищо от съдбата на нашата България не е зависило от местните ни комунисти, дори превръщането им в социалисти. Не избраха посоката на развитието й по Девети, дойдоха на крилете на Съветската армия. Не определяха сами стратегическите й приоритети в нито една област, дори за избора на име на улицата, където живеят, се съобразяваха. За всичко питаха Москва. И никой, който не я слушаше, нямаше право на съществуване. За какъв партиен еснаф става дума? Роби, доброволно приели слугуването за своя съдба! А за по-лесно преглъщане - заставящи на местно ниво останалите си съграждани да им бъдат роби! Сега ще ми се правят на спартанци!
Не нашите комунисти предопределиха краха на комунистическата система. За два месеца захвърлиха Идеалите си и станаха социалисти от нов тип. Не че можеха да спрат събитията, но да бяха опитали да се противопоставят на Света като Фидел Кастро, например, като са много ербап! Застанали били срещу стихиите, понасяли страдания... Глупости! Просто броя на социалистите беше по-голям от броя на новите доходни местенца в държавата и нейните поделения. И което е гадното - не тези от тях, които останаха извън, се описват по медиите какви борци са били! Това също не е еснаф, а чисти демагози.
Едно от неудобствата, които остават да ни убиват в обувките, е досадната приказка без край, която (ще) ни разказват продевци. Столетна партия - столетници! Успокояващото е, че и в тая партия младите са бъдещето. И приказката ще има своя край!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 37557
Постинги: 247
Коментари: 98
Гласове: 190
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930