АПРОПО

Сега фиксирам на хартията почти изцяло една статия на Стефан Продев - "Апропо", "Дума", 13 юни 1995г. (В скоби са моите дребни апострофи, заяждания и припомняния):
"Появи се още един списък. (Списъкът не е нов, а прословутия с подписа на Милко Балев, съдържащ имената на препоръчаните и одобрени от ЦК на БКП малко преди 10 ноември дисиденти и бъдещи "опозиционери". Части от този списък се появиха най-напред във вестник "Преди и сега", после го имаше в "Ранно утро", АНТИ се пробва - знаете историята, разказана е в НИЕ-1.) Този път "заслугата" е на един столичен всекидневник. (Вестник "Труд". Защо Продев не иска да спомене името? Гнус ли го е, сърдит ли е?) Както съобщава вестникът, автор на черната информация е Адем Кенан, лидер на незаконната Турска демократическа партия. Скандалното четиво е озаглавено "Списък на официално препоръчаната и одобрена от ЦК на БКП "опозиция"." ("Черна информация", "незаконна партия" ,"скандално четиво"… Тежки думи – предназначени да смачкат, като не тежат на мястото си.) Щеше да бъде забавно, ако беше вярно. Но уви.( Не е забавно, зловещо е, именно защото е вярно. Уви!)  И този списък е като "онзи списък", т.е. някой отново иска да влезе в историята като "велик клеветник". (Значи "онзи списък" от 1992-ра е клевета! Сигурен бях, но друго е да признае Самият Продев.) За съжаление вместо да прати Кенан на лекар, вестникът го тиражира. Предоставя му лично място, за да нахрани обществената клюка, която напоследък като че ли губи от теглото си. (Е, и Тошев е от същата "ковачница", само че го назначиха в съседния цех и сега работи за други.)
Списъкът на Кенан е направо умопомрачаващ. Както всички други списъци, които се появиха през последните години в българския печат, той е една произволна игра с имената на хора, които нямат нищо общо помежду си. (А защо трябва да имат? Това не е списък само на университетските преподаватели, или само на докторите, или само на техническите кадри. Това е списък на всички агенти на "промяната".) Оказва се, че вездесъщият и хитроумен ЦК на БКП е възлагал еднакви "надежди", както на доказани дисиденти, така и на никому неизвестни "противници" на режима.
(Ама, естествено! Продев - какво? Съмнява се в стратезите на собствената си партия ли? О-о-о, как го беше казал един от тях: "За да оцелееш, не давай формален повод да бъдеш изяден.") Сега ще последват двадесетина имена на "опозиционери" и "дисиденти" срещу Режима. И без да ни ги казва Кенан, те надничат от всеки ред на тази книга за демократичното настояще на България. Но Продев ги е подредил много грамотно, много тематично ги е свързал. Личи си, че е знаещ.)
„Така до Желю Желев е поставен Янаки Стоилов, до Румен Воденичаров е Асен Агов, до Чавдар Кюранов е Валентин Моллов, до Петър Берон е Димитър Шумналиев, до Петър Слабаков е Иван Гарелов, до Христофор Събев е Александър Чирков, до Радой Ралин е Юнал Лютфи, до Петко Симеонов е Валери Найденов, до Марко Ганчев е Виктор Вълков, до Валери Петров е Мико Петров и т.н., и т.н. Безумието е видимо, но все още не е пълно, тъй като в списъка има имена, които в никакъв случай не могат да бъдат заподозрени в "играта" на ЦК. Само имената на Петър Увалиев, Владимир Костов и Ценко Барев са достатъчни, за да се види цялата мизерия на кенановата фантазия. Но какъв е смисълът на публикувания списък? Господинът (Кенан) е едно съмнително политическо мъниче, което иска да дискредитира личности и съдби, които действително се бореха открито срещу тоталитарния режим. (Може би. Определено си мисля обаче, че Продев има и друга цел - сплашване. Ето:) При такова грубо и неетично смесване на имената всеки един от посочените дисиденти става не само смешен, но и подозрителен. Защото какво по-подозрително и смешно от това да поставиш в една редица Петър Дертлиев и Стоян Ганев или Велислава Дърева и Тодор Колев.
(За да завърши зловещо в типичния комунистически изказ – подчертаното е от мен, за да му обърнете внимание:) „Не е ли време вече да се успокоим и да пратим стоустата хидра на политическото блудство зад девет земи, та в десета. И не е ли време кенановци да се превърнат в прах и пепел?”

Според Продев списъкът на Кенан е връх на вулгарността. Вулгарно, нали? Такъв списък има. Партия, която тръгва "да чупи стъклата на оранжерията", ако не е мислила предварително как ще контролира положението след това, пиша я бегала. Не става за нищо! БКП съвсем не е такава партия! Но Продев проявява изключителна безочливост, стъписваща безочливост дори за елементарно мислещия човек, отричайки съществуването на списъка. Така той обижда на простотия стратезите на собствената си партия.
Въпросът "защо Той го прави?" има съвсем лесен и еднозначен отговор: "Защото е вътре в списъка, а не от съставителите". Лесно им е на тях: целите в бяло, а питат ли го него и другите слуги! Само че аз не съм никак склонен да съчувствам на слугите, затова продължавам безмилостно с фактите.

Следват изказванията на 3-ма академици на Народната Република. Те десетилетия наред задаваха социалистическата мода в областта на науката и културата. Правили са го целенасочено, защото има ли някой, който да се съмнява, че биха били станали, че биха останали, академици при БКП на власт,  ако имаше съмнение, че  манкират?  И на 5-тата година от смяната на вятъра, те – най-изявените учени-интелектуалци, вече са първи на отсрещната барикада! Чак е ужасяващо, като си помисли човек колко е невъзможно да ни приемат световните държави в семейството си с такива “светила” на науката и културата.

·             Давам думата на академик No1 – Ангел Балевски, бивш председател на БАН, който в деня на своята 80-годишнина пише следното в “Дума”: - “Винаги – и преди, и сега, е имало хора да казват: Какво прави тази академия? Накрая разбрах защо е така. Някой може да ме обиди, да ме набие, ще го забравя. Но ако седите над мене, ако вършите нещо, което аз не мога, за мен вие ставате един чужд и враждебен свят. Сега видях у много хора ненавист към академията. Чужденците най-напред чуват, че нямаме интелигенция, нямаме образователна система. Чудя се с какво мазохистично удовоствие ходят да корят България по света. Международен съд щели да викат да ни съди. Може ли такова нещо? Този закон “Панев” беше абсолютно несъвместим с демокрацията. Ако бяха намерили някаква конкретна вина, да вземат тук една бесилка и да ги обесят, да гледа целият народ за назидание как е било в средновековието.”
Думата “нахалник” е мека, твърде неподходяща за ТОЗИ Балевски. Не случайно Тодор Живков много го харесваше за ловен другар из резерватите за по-равните. А интелектуалците на една страна, които са подлоги на тиранина й (тиранин, защото да не бе Живков, щеше да е друг другар, утвърден от КПСС), извършват геноцида над сънародниците си. Онези, другите, преките палачи в буквалния или преносния смисъл – от лагерите и от партийните комитети - са по-малко виновни. Сега ТОЗИ Балевски се напъва да оневини себе си със завистта на българина, представете си наглостта му! После - закона “Панев” не му отнемаше възможността да твори, а само възможността да ръководи! И не било демократично!? А по-демократично щяло да бъде да избесим предишните ръководители. Ами, той това е виждал, това е правил в БКП, такъв си е – комунист! И обърнете внимание, че е истински комунист – “да ги обесят” е написал! Пак другите, НЕ НЕГО!

·             Академик No2 – Николай Хайтов, сегашен председател на Съюза на българските писатели. В.”Дума”, 22 май 1995: „Министерството на просветата (на Филип Димитров) оповестява, че децата няма да се възпитават като българи, а като “граждани на света”. Космополитизмът влиза в действие. Оттук нататък започва кръстоносният поход срещу българската книга, който продължава до ден днешен.”
Когато, и Хайтов включително, ни възпитаваха в пролетарски дух, интернационализъм и любов към СССР, нямаше кръстоносни походи. Ама сега има – защото, о, ужас, българите ставаме част от света. Прочетете пак колко направо безочливо го е казал комунистът Хайтов! И хвалете творчеството му колко е българско. Аз отивам в Тексас! И да не се сещате защо там, няма да ви кажа!

·                      През октомври 1995 се навършиха 100 години от рождението на още един български академик на социалистическа Народна Република България – Георги Цанев. Сега с изненада научаваме, че ТОЙ бил абсолютно безпристрастен и обективен в оценките си на цялата плеада български творци от Смирненски до Блага Димитрова.
Ще се разплача от умиление. Не! От яд срещу себе си, че четейки в училище литературните критики на академика Цанев за цялостното творчество на Георги Караславов, Никола Фурнаджиев, Христо Смирненски (без софийския му цикъл), Гео Милев (само поемата “Септември”), Асен Разцветников, Христо Радевски, Валери Петров (без писаното покрай онези години 1944-46), Богомил Райнов, Павел Вежинов, Емилиян Станев, Блага Димитрова (без романа “Лице” и още нещичко)… съм разбрал само, че САМО социалистическият реализъм е истинското в българската ни литература! И друго няма.

И сега, понеже вече СЪМ българин, който е гражданин на света, се чувствам разгневен, когато ИМЕННО един професор като Тончо Жечев се напъва отново да ми разтяга подобни измислици (в.”Дума”,4.10.1995). 
Апропо, няма да забравя да попитам нататък защо определени хора, които претендират за моето доверие към тях, ми препоръчват да продължавам да се уча от професори като Тончо Жечев!
Ами, Марко Семов? Също професор. Бивш заместник  гл.редактор на в.”Раб.дело”, бивш коментатор по вътрешно-политическите въпроси в телевизията от онова време… Седнал да дава интервюта в “Труд”-а на Тошо Тошев (ноември 1995), в които, ама лъже, лъже, лъже, лъже... Чакай малко, бе Марко! Няма още 10 години, дори 8 няма, от времената за които ни калесваш, че си бил репресиран от властта, уволняван и т.н. Глупости, бе Марко! Уволняван си от Иван Славков, защото като си му наливал питието в чашата, по-пиян и от него, си полял панталона му. Нещо такова, ако не е съвсем така! Клюката от онези времена (края на седемдесетте години) е, че колегите от телевизията на които си бил шеф, са останали много доволни от твоето “уволнение”. Ама нали си номенклатурен кадър, след уволнението - хоп в “Работническо дело”– зам.глав. И оттам те били уволнили след 5 години, за да те върнат пак в телевизията. Имало е някаква справедливост у следващия шеф след Батето. Назначава те коментатор, т.е. да нямаш пряк контакт с подчинени.
Още веднъж се извинявам на читателите си за тази моя невъзпитаност. Не мога да говоря на ВИЕ с нагли хора.

В края на март 1995-та, СУ "Климент Охридски" направи свой почетен доктор световноизвестния драматург Харолд Пинтър. При получаването на титлата той е изнесъл академично слово „За значението на думите". Преписвам определени пасажи от него според публикацията в "Дума": "От няколко години размишлявам върху думите "демокрация" и "свобода". Как се използват те и какво означават? Фактите говорят, че британското правителство на думи "разхлабва" държавната власт, а на дело я консолидира; говори за демократични свободи, а прокарва закони, които задушават тези свободи, които ограничават например правото на демонстрации, протести и несъгласие и в много случаи прибягват до направо престъпни действия. Ето например в момента положението във Великобритания е такова, че милиони са лишени от право на глас, право на собственост, право на надежда. Общественото здравеопазване, система, създадена от едно социалистическо правителство през 1945г., която облекчи значително живота на бедните, даде на гражданите непознато дотогава чувство на социално и политическо самосъзнание и накара страната да се гордее, сега се проваля, тъй като единственото съображение, прилагано спрямо него, е дали е достатъчно икономически изгодно. Що се отнася до САЩ думата "демокрация" не слиза от устата на американските политици, но истината е, че по-малко от половината от избирателите упражняват правото си на глас, между 40 и 50 милиона души на практика са лишени от него и живеят на ръба на мизерията.
Позволете ми да дам пример с Никарагуа. Съединените щати заклеймиха постиженията на сандинисткото правителство като марксистко-ленински саботаж. САЩ се заловиха да унищожават престъпниците. Организираха контрите. Тяхната задача беше терорът. Умряха 30 000 души. САЩ стигнаха дотам, че обявиха търговска блокада на Никарагуа. Те разпоредиха на Световната банка и на Международния валутен фонд да прекратят всякаква помощ за страната И каква беше подбудата им? Отговорът е, че сандинистите даваха много лош пример на района. Накрая безмилостната кампания на лъжи, заплахи, ембарго, блокада, шантаж, саботаж и терор даде искания резултат в Никарагуа. Никарагуанският народ  не издържа на глада и убийствата. Волята на хората се преломи. Сандинистите загубиха изборите през 1990 година. Вече като че ли никой не се интересуваше от развоя на събитията. Централна Америка днес е запусната и изоставена. САЩ дестабилизираха положението в страни като Гърция, Иран, Чили, Гватемала. Те нахлуха в Доминиканската република, Гренада и Панама, нехайно нарушавайки международните закони, когато намереха за добре, демонстрираха открито незачитане на Международния съд и ООН, субсидираха, подкрепяха и дори много често създаваха военни диктатури в Турция, Салвадор, Филипините, Индонезия, Гватемала, Хаити, Чили, Уругвай, Парагвай, Гърция, Бразилия - и всичко това с цената на стотици хиляди жертви в името на "свободата и демокрацията"."
Тези думи на Харолд Пинтър сигурно са падали като мехлем в душите на нашите социалисти. Апропо, един по-мнителен човек би си помислил, че и тоз световно-известен драматург е ял от социалистическата софра, заплащана и с нашите пари по Дело No3. В подкрепа на мнителния ще добавя факта, че Пинтър беше известен у нас далеко преди 10 ноември, което не може да се каже за други световно известни британски не само драматурзи. И не само британци!
В интерес на истината в словото на Пинтър има критични думи и за СССР. Ето: "На това място бих искал да поясня, че критиката по адрес на САЩ не трябва да се тълкува като апология на Съветския Съюз или подтисническите структури и системното потъпкване на основни човешки права, които съществуваха в съветската, и в останалите комунистически системи. Една истина не подкопава значението на друга истина."
Да де, ама с истините дотук! Няма дума за по-старата съветска война в Афганистан, по-новите в кавказките и прибалтийски републики, най-новата в Чечения... Ни дума за иракската война срещу Кувейт, кюрдската срещу Турция, сръбската срещу бившите югорепублики…
Пак в края на март 1995 председателят на БСП г-н Георги Първанов предложи празния мавзолей на Георги Димитров в София да се превърне в Мемориал на българската бойна слава. Нямаше да обръщам внимание на този въпрос и да споря по него, ако пак го беше повдигнал Вълканов (Велко), който е председател на съюза на активните борци против фашизма, но на  г-н Първанов предстои да стане глава на българската държава след 6 години.
Моето мнение (което не съм променял и преди тази 1995, през година 2000, когато пиша тези редове, и съвсем сигурно с него ще си умра) е следното: Това е против морала и достойнството на българина. Всички честни и почтени българи трябва да се обединят и заедно да се противопоставят на тази безумна идея - в дома на един убиец да се направи музей на неговата жертва. И защото мисля върху значението на думите – казаните и неказаните - питам господата Пинтър и Първанов дали днес ще кажат същото? И няма да бъде срамно, ако кажат, че вече са си променили мнението. Имат пример - в навечерието на 50-тата годишнина от разгрома на Хитлерова Германия властите в Берлин обявиха план за смяна на имената на улиците и площадите в германската столица кръстени на Клара Цеткин, Николай Берзалин и Георги Димитров.

Не проумявам още нещо. Гледам по телевизията, чета във вестниците: в пленарната зала първи врагове – принципи, припомняния, закани и пак принципи; а в кулоарите на парламента, по коктейли и чествания “кон до коня, юнак до юнака” – омешани, радостно-възбудени, не можеш да различиш кой син, червен, оранжев, БББ или ДПС...
Ще приемете ли обяснение, което намирам във в.”24 часа” от 2 юни 1995 година – “Стари агенти се отдават на задружен живот. Пенсионираните шпиони излизат на светло при червената власт.”?
А знаете ли защо? Пак същият вестник в същия ден е написал чрез перото на известната Ангелина Петрова, която интервюира ген. Владо Тодоров – последния шеф на Първо Главно на ДС преди Промяната: “Можем да помагаме на Националната разузнавателна служба, можем да помагаме и на Националната следствена служба, защото много наши членове и симпатизанти (генералът сега е председател на Асоциацията на разузнавачите в запаса) имат контакти с чужди граждани. Предполага се, че в тези среди има разузнавачи и агенти, които работят против България. Естествено е тази информация да интересува НСС. Една от задачите ни е да даваме правдива информация за бившото ПГУ. Днес правителството е на БСП, но утре може да бъде друго. А спецслужбите са национални и надпартийни.”
Ще повярвате ли на генерала? Аз – не! Защото последният въпрос на Петрова към генерала е: “Можете ли да твърдите, че ПГУ не е изпълнявало смъртни присъди по политическа поръчка?” Генералът Тодоров отговаря само с една дума: “Никога”.
Какво “никога”? “Никога не мога да твърдя, че не е изпълнявало”, или че “никога не е изпълнявало”?
Ето откъде Ахмед Доган, например, има своя специфичен стил на изразяване, определян от Ангелините като дипломатичен, мно-ого дипломатичен.