Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.02.2020 09:17 - НИЕ-315 Нова сесия, нов късмет
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове:
0



ЛУКАНОВ НАПУСКА ПОЛИТИКАТА

 

Понеже няма да разкажа нещата по-истински от хората „вътре в нещата", давам думата директно на Велислава Дърева - "Дума", 27 май 1995г. Тя е озаглавила опита си за портрет на Луканов "Напускането като завръщане". В първия момент може да ви се стори нещо като „на учителя с любов", но емоционалната част е много по-малка от фактическите истини - минали, настоящи и бъдещи. Не само за Луканов! Зависи с какви очи го четете.

„"Андрей Луканов напуска политиката" - това лаконично съобщение на "Дума" може само да предизвика половин анализ. Другата половина е във втората част на съобщението - "И става шеф на Българо-руското газово дружество". Това е така, защото при Луканов никога и нищо не е еднозначно. Политикът е човек, който на четири очи говори едно, на повече очи - друго, пред електората - трето, в парламента – четвърто, на конгрес - пето, по радиото и телевията - шесто, в чужбина - седмо и прочие. Никога не знаеш дали, когато един политик воюва с някого, всъщност не го прегръща, и дали, когато го прегръща, всъщност не го задушава. Никога не знаеш дали, когато изглежда смазан, не е най-силен, и дали, когато изглежда недосегаем, не е най-уязвим. Никога не знаеш дали вярва в това, в което се кълне, и дали се кълне в това, в което наистина вярва. За човек, който не познава политиката отвътре, такова поведение изглежда шизофренично. За един политик то е задължително условие за оцеляване. Политическият прощъпалник рискува да загуби себе си. За опитния е начин на живот. Луканов е от опитните.
Времето до 10 ноември Луканов определи в разговор с автора така: "Всички обитавахме една оранжерия, чийто горен етаж наподобяваше джунгла. Животът на горния етаж беше лесен от битова гледна точка, но не и от психологическа, интелектуална и даже морална. Тревопасните трудно достигаха до този етаж. Те биваха изядени още на партера. Поне по-малките тревопасни. По-едрите някак успяваха с масата си да се защитят от хищниците. Задължително беше да имаш поне рога. И да не даваш формален повод да бъдеш изяден.“ Десети ноември изпотроши стъклата на оранжерията. Джунглата остана, изложена на студени непознати ветрове. Някои простинаха и се поболяха. Авторите на промяната нямаха сценарий и разчитаха на външен. Другите също разчитаха на външен сценарий. Скоростта на събитията издъни всички външни сценарии. "Не очаквахме такъв магнитуд", казва Луканов. Синята ламя искаше изкупителни жертви и ги получи. Докато ламята предъвкваше тържествуващо Петър Младенов и Държавна Сигурност, започна легализацията на "второмрежовия капитал". Тази "втора мрежа" бе изплетена грижливо много преди 10 ноември от същите тези органи за сигурност и от обитателите на оранжерийната джунгла.
Единият необходим грешник - Тодор Живков, бе заменен с друг - Андрей Луканов. Единият беше лесен, защото беше минало. Другият, със своето настояще и бъдеще, беше мамещо предизвикателство. И шлюзът се отприщи: "Луканов е умен, интелигентен, аристократ! Нема качества! Луканов направи големи грешки, големи престъпления! Той продаде страната на СССР! Той е най-мръсният и най-корумпираният от всички! Луканов развърза торбата с всички дяволи!", каза Тодор Живков. Последваха определенията: "агент на КГБ", "престъпник", мафиот", "глава на червения октопод", "кръстник", "тоталитарен велможа", "циник", "злодей", "безсрамник"… "Между нас има дълбоки политически, идейни и морални противоречия", каза Лилов.
Сините никога няма да му простят, че направи от 10 ноември историческа дата, от неформалите - опозицията, от нейния лидер - президент; че постепенно им отстъпваше властта, за да ги натика в нея; че не ги улесни и не напусна България; че икономическите лостове са в неговите ръце; заради прословутото "трето поколение", заради аристократизма, интелекта и контактите и защото е западен тип политик, защото и на Запад, и на Изток препочитат да преговарят с него. Андрей Луканов е първият политик, който напуска политиката по собствено желание. Или поне съобщава, че я напуска."

Междувременно, докато Луканов влиза/излиза от политиката, със специално разрешение от Главна прокуратура
Тодор Живков наруши 5-годишния си домашен арест
и пристигна в Правец за честването на 100-годишнината на местното читалище "Заря", чиято нова сграда е откривал лично той през 1981 година..
Във вестниците пише, че стотината метра, които трябвало да провърви от вратата на колата до сградата на читалището, той изминал за около 20 минути. Дори зет му Иван Славков трудно си пробивал път през навалицата. Общинската управа искала да му връчи нотариален акт  за 1,5 декара ливади - наследство от майка му, но бившият Първи отрязал общинарите с думите: "Не ме занимавайте с това, не ми трябва земя, къде ще я нося." След което дръпнал една aполитична реч.
Пак във вестниците пише, че сред кортежа придружаващи били забелязани парламентарният секретар на МС Пламен Николов, бившият генерален директор на "Микропроцесорни системи" Пламен Вачков, сега президент на фирма "Мултитех", както и бившият първи партиен секретар на града Димитър Найденов. За Валентин Златев, също виден правчанин от Живково време и бъдещ президент на петролната компания в България "Лукойл", не пише да е бил.

В същата седмица - 21-27 май 1995, политическата сцена напуснаха завинаги Борис Велчев и Пенчо Кубадински. И двамата са от сподвижниците на Тодор Живков, надхвърлили 80-те. Докато погребението на Велчев бе почти обикновено, то това на Кубадински приличаше на мафиотско (ако човек съди по навалицата от мерцедеси). И принципно е вярно, ако се постави знак за равенство между комунистическата партия и мафията.
На погребението на "бай Пенчо", според определението на в. "24 часа",  присъствало "почти цялото Политбюро на ЦК на БКП". Освен тях, пак според споменатия брой на "24 часа" (26.05.1995), са били вицепрезидентът Атанас Семерджиев, бившата шефка на българските жени Елена Лагадинова, бившата зам.кметица на София Теменужка Теофилова, Велко Вълканов като на председател на БАС (бивши АБПФК). Сред гостите имало и доста интересни други екземпляри - синът на Николай Гяуров диригентът Владимир Гяуров (който сега научаваме, че бил кръстник на Пламен, сина на Добри Джуров), оперната звезда Христина Ангелакова, вдовицата на Емилиян Станев Надежда Станева, която дори отстъпила гроба на родителите си за бай Пенчо. Надгробното слово над скъпия ковчег без кръст върху него произнесъл писателят Дончо Цончев. Думите от това прощаване с другаря по авджилък: "Пенчо Кубадински беше един от нашите бащи по родолюбие. Обеднява България в този ден. Това е истина."
(Още един, който приравнява собствените си интереси с тези на България.)

В края на юни 1995-та България наистина обедня - почина сатирикът Константин Костов. Обаче това остана незабелязано от Дончо Цончев, макар сравнението "баща по родолюбие" да приляга сто пъти повече на Константин Костов, отколкото на Кубадински. След малко ще се аргументирам защо. Преди това да запиша, че никак не съм учуден от пристрастията на придворния на живковци ловджийски писател. Каква полезна за него "заварка" би се получила с човек, който е лежал 5 години в комунистически затвор, "заварките" стават като гониш с викове дивеча към бай Пенчовците,  да им е наръки за по-лесно отстрелване.
В памет на човека Константин Костов записвам за поколенията няколко от неговите дребни басни (намерени предимно в АНТИ):
"Намерих си добра работа! - заявила една Водна Капка. - Работя във фирмата на един Душ!"
"А мен ме признаха за най-кръглата нула на годината! - похвалила се една Нула."
"Това, че една партия си има партиен говорител, съвсем не значи, че има какво да каже."
"Всеки властник твърди, че е дошъл в името на народа. Но никой не ще да си отиде в името на народа."
"Вярата, че и тези държавници ще се пенсионират, ни кара да бъдем по-уверени в бъдещето!"

"Някога у нас е имало закон за спекулата. Сега имаме спекула със закона."
"Защо им е на комунистите монархия, като и без това си живеят като царе!"
"Някои и демокрацията вложиха в спестовните си книжки! На срочен влог…"
"Как да се отърва от остатъците на Миналото - въздъхнала Боклукчийската Кофа, - като непрекъснато ме затрупват с остатъци от Настоящето."
"А моят съсед Кандю ходи из къщата си гол. Доизносва си кожата…"
"У нас много престъпления остават неразкрити поради това, че извършителите им са прекалено известни."
"Не е вярно, че времето е пари! Пенсионерите, дето са живели най-дълго време, имат най-малко пари!"
"В Щатите имало Статуя на Свободата… Голяма работа! У нас самата свобода е статуя…"
"Жалко,че пътеводната ни звезда свети точно когато спим."
"Тези, дето бяха преди, са си и сега. Тези, дето не бяхме преди, сега хич ни няма…"
"На този свят няма нищо по-хубаво от онзи свят!"

 

 

НОВА СЕСИЯ, НОВ КЪСМЕТ

 

Тези думи доминират на страницата "Общество" на вестник "Дума" от 25 април 1995 година. Под тях има статия-равносметка на отминалата вече първа сесия на 37-мото НС.
"Над 40 закона прие Събранието за първата си сесия, повечето от тях ратификации. Горе-долу толкова е смогнал да изработи и 36-ят парламент, чиято стартова сесия е била около 2 месеца по-дълга. Към "Държавен вестник" депутатите са пуснали 8 закона - две поправки на реституцията и отмяна на "Панев", законите за лекарствените средства и за земята, промените в законите за околната среда (заради "Джерман-Скакавица"), за местното самоуправление и местната администрация (заради Янчулев, който се сдоби с областен началник) и за местните данъци и такси (заради потребностите на бюджета). Три от тях се препънаха в президентско вето (но се изправиха - бел.моя), четвърти е на път."
В следващия цитат от същата статия ще отбележа определението "шеметно" за действията на този парламент, за да ви припомня, че преди две години за същите действия на предишния парламент определението беше "грозно". Сега онова "грозно" е предефинирано като "дебелашко". Но ето:
"С шеметното си 16-часово заседание в четвъртък срещу Разпети петък 37-то НС увенча края на своята първа сесия. То може да бъде наречено компромис между Бюджета и Великдена, доколкото в навечерието на големия християнски празник депутатите си дадоха труда да приемат най-съществената част от финансовия план на държавата – приходите, разходите и дефицита. Спорът кой е по-християнин - който заряза работата (опозицията - бел.моя) за да запали свещ, или който пропусна литургията (мнозинството - пак аз) за да даде чаканата финансова глътка въздух на общини, болници, училища - остана за стенографските протоколи. Пак в тях, но две години по-рано може да се прочете и друг отговор на същата дилема - на тогавашния Страстен четвъртък видният отвсякъде председател Александър Йорданов разпореди принудителна великденска ваканция, след като шест часа разиграва депутатството с процедури, регистрации, почивки, проверки на кворум и дебелашки шеги. Под въпрос остава ще има ли в това народно събрание обединена опозиция и кога опозиционните групи ще се държат като истински такива, а не като безхаберна домакиня на Женския пазар"
Представяте ли си?! Опозицията виновна, че бюджетът, „който дава чаканата финансова глътка въздух на общини, болници, училища”, бил приет така късно. Та тя, опозицията, участва само в обсъждането и приемането му в парламента бе, управляващи! Вие сте тези, които изготвят бюджета – да не би Жан Виденов и правителството му да са се консултирали с опозицията при съставянето му?! Не са. Че и на всичкото отгоре, изготвяли сте този бюджет непростимо дълго време. Още от септември м.г., когато Беров падна, беше ясно кой ще управлява „тази страна”. Изборите бяха в средата на декември. През януари т.г. правителството на Виденов беше назначено. Какво означава едно отговорно мнозинство да се готви и да поеме управлението на страната? Най-напред да започне да разчиства опортюнистите в собствената си партия и да замества чуждите кадри със свои по етажите на властта ли?
Документирано е, и на страниците на тази книга, че чак на 29 март Клара Маринова се изказва от името на ВС на БСП за качествата на бюджета. Мислите ли, мои читатели, че опозицията в НС е разполагала с черновата му преди тази дата или след нея? А „драматичното заседание”, закъснялото, саботираното от опозицията, е на Разпети петък. Който тази година се пада на 22 април!
Номера! Преди няколко страници международникът Петър Бочуков (кореспондент на „Раб.дело” в ГДР) обвиняваше днешната журналистика за наглостта на престъпниците и безсилието на полиция, следствие и съд пред тях. Същите номера! Освен дето престъпниците ги пусна на свобода неговата (Бочуковата) партия, освен дето разследващите ги органи са нейни, ами се сещам и за списъка с „ковашките” журналистически кадри в „Дума” от април т.г. Значи и водещата журналистика, барабар с водещите вестници, пак нейни... После хлебарките, дето са натикани в ремаркето, виновни!
Не, драги! Шофьорът на волана е виновен! Че и посоката в която кара държавната кола – и тя погрешна...

Нова сесия, нов късмет? Погледнал се Алия - пак в тия!
В средата на април командващият силите на ООН в Босна заплаши босненските сърби с въздушни нападения на НАТО, ако не престанат с артилерийския обстрел на свободни от тяхното присъствие градове. Точно по това време вестниците писаха за смъртта на полска "синя каска" на границата с Крайна - републиката на Радован Караджич. Това е 57-мата жертва на ООН във военния конфликт на територията на бивша Югославия.
Поемането на омиротворителна мисия от силите на ООН имаше и един страничен ефект. Когато воювалите срещу независимостта на отделните републики бяха изтласкани, на земите на бившите бойни полета се разкриха следите на ужасяващи престъпления срещу човешкия род изобщо. САЩ обявиха официално, че разполагат с документи, уличаващи президента на остатъчна Югославия Слободан Милошевич във военновременни престъпления.
А се случи така, че управляващите България застанаха зад Милошевич. Голяма изненада, нали? Колко пъти БКП е защитавала своите си партийни, интернационално-комунистически интереси, за сметка на общонационалните български и световни такива!
Не съм сбъркал, пишейки БКП вместо БСП. Новата партия БСП продължава да се държи като комунистическа партия. Пак повтарям: аз ще бъда един от първите, който ще отбележи и приветства новото й европейско държане, когато то стане видимо. Засега такива перспективи няма. Поредното заставане на социалистите в губещия лагер на световния комунизъм ще коства още две години загубено българско време.
Ето доказателства за избора на българските социалисти в тази „нова сесия" (хронологично). Обърнете внимание, че цитатите са само техни - значи не може да става дума за преиначаване или чужди тълкувания.

·             Ивайло Георгиев, "Дума",28 април: "Сега вече само осведомени си спомнят, че онова, което наричаме босненска война, започна с обикновен терористичен акт. Мюсюлмански екстремист стреля срещу православна сватба и уби свещеник. Вярно е, че после в Босна навлезе стохилядна югославска армия, но преди войната да придобие класически измерения, тя вече бе пронизвана от все по-жестоки прояви на терористично безумие. Тероризъм извършваха всички воюващи без изключение, но през първите три години на конфликта той неизменно бе приписван главно на сръбската страна. А и обстрелването на опашка за хляб, която окървави сараевските улици, и най-кървавият атентат на пазара Меркала, пак в Сараево, отнел живота на 68 деца, жени и мъже, с доста голямо основание сега се смятат за дело на мюсюлмански терористи."

·             Кореспондент на "Дума" от столицата на Хърватия Загреб, 3 май: "В отговор на настъплението на хърватските войски в Сръбска Крайна в понеделник и вторник бяха бомбардирани Загреб, Карловац и Дубровник. Седем мощни взрива са разтърсили центъра на хърватската столица и са засегнали луксозния хотел "Експланада" и М-вото на вътрешните работи. Съобщава се за убити и ранени, между които и деца. Загреб е в обсега на тежката артилерия и на ракетите от типа "земя-земя" на крайнишките сърби. Бомбардирано е загребското летище."
Същият кореспондент на следващия ден - 4 май – уточнява: "Една от шестте сръбски ракети "Оркан", изстреляни в сряда по обед срещу Загреб, се е взривила в сградата на Националния хърватски театър по време на репетиция на балета. Според първите съобщения има най-малко един убит и 43-ма ранени. Ракетите са касетъчни и разпръскващите се шрапнели поразяват голям брой хора."

·             Горан Готев, "Дума", 4 май: "При всеки подходящ повод хърватската армия чрез "локални и ограничени по време полицейски акции" ще си връща парче по парче тази размирна още от времето на Втората световна война хърватска територия, населена със сърби. Единственото неизвестно в цялата стратегия е в кой момент Белград ще бъде заставен да се намеси. В цялата тази история НАТО отново блести със своето отсъствие. Североатлантическата организация и този път се загрижи единствено за сигурността на… "сините каски". Градове и села на хърватска територия се рушат от ракети и бомби, загиват невинни, а командването на НАТО разсъждава само за безопасното евакуиране на няколко хиляди умиротворители. Въпросът става все по-актуален: ако дори в условия на война един военен блок, пряко ангажиран в уреждането на криза, не предприема дори вербални действия, то за какво собствено балканските държави се натискат да влязат в него? Нима и на децата не стана ясно, че на Балканите НАТО не е дори и книжен тигър?"
Командването на НАТО послуша Готев и 20 дни след неговите думи (и защото сърбите от Крайна започнаха бомбардировки над босненската столица Сараево, а в град Тузла на 18 май от сръбски снаряд загинаха 71 и бяха ранени 150 души), реши да "заблести" с присъствие в босненския конфликт. Обяви ултиматум за
спиране на обстрела. Какво написаха социалистите ТОГАВА?

·             Ивайло Георгиев, "Дума", 26.05: "Бойни самолети на НАТО атакуваха сръбски артилерийски позиции близо до Пале, след като босненските сърби не изпълниха едно от усповията на ултиматума за прекратяване на артилерийския обстрел. Наказателната операция би изглеждала обоснована и оправдана, ако преди това ултиматумът не бе предизвикал някои надежди. За първи път в тригодишната война от името на ООН и НАТО беше отправен ултиматум и към двете воюващи страни, т.е. както към сърбите, така и към босненските мюсюлмани. В случая с новите натовски бомбардировки на сръбски артилерийски позиции нещата щяха да бъдат ясни и разбираеми, ако НАТО прояви същата бързина и решителност, когато нарушенията дойдат и от другата страна - от мюсюлманската. Едно е ясно: ако се окаже, че ултиматумът е бил само претекст за въздушна интервенция срещу сърбите, тогава ще се види, че НАТО е бомбардирала мира. Възможния все пак мир."

·                        ДУМА ПРЕС съобщава на 27 май: "Елцин подчерта,че самолети на НАТО са извършили бомбардировките в съответствие с решение на генералния секретар на ООН въпреки противопоставянето на Русия. Същевременно руският президент се е изразил критично и за позицията на босненските сърби".
Този повей за "критичното изразяване към позицията на босненските сърби" ще стигне в ДУМА ПРЕС след 2 дни. Вижте формата! Не собствен материал, а цитат, при това от руснак: "Армията на босненските сърби, командвана от ген. Радко Младич, продължава да се държи като терористична организация, завързвайки невъоръжени умиротворители за потенциални военни цели като човешки щитове", заяви говорителят на ЮНПРОФОР, руснакът Александър Иванко. Югославският външен министър Владислав Йованович е осъдил вземането на заложници и използването им като живи щитове от страна на босненските сърби."

Ако си мислите, че разумността "горе" надделява над безрасъдството и унищожението… Не, става дума само за повей.
И докато генералният секретар на НАТО Вили Клаас заявява в Брюксел, че "международната общност не може повече да търпи да бъде унижавана", нашите социалисти продължават да пишат така:

·             ДУМА ПРЕС, 9 юни: "Обявеният за заловен от босненските сърби, издирван в продължение на 6 дни от специален американски спасителен екип пилот на сваления  американски Ф-16, 29-годишният капитан Скот О"Грейди, бе спасен от 40 морски пехотинци, пристигнали на мястото с два бойни хеликоптера. Впоследствие босненските сърби заявиха, че са били в течение на операцията, но не са се противопоставили, тъй като тя е имала хуманитарен характер."

·             А един "писател" на име Христо Карастоянов-Дядото, ще напише на 29.06.1995 в ресорния си вестник (засега "Дума", после неговият "писателски талант" ще бъде оценен във вестник "Сега"!):  "На Рамбо във филма му трябваха поне два дена, а тука само четири часа: точно толкова минало от мига, в който Скот О"Грейди оповестил къде се намира, до мига, в който си пиел чая на борда на самолетоносача "Кеърсардж". Хубаво, браво, отлично: светът е стреснат, трогнат, очарован от победния им ход… обаче в такъв случай ЗАЩО толкова и толкова сини каски така си и стоят пленени и завързани?! ЗАЩО снайперисти и артилеристи си стрелят абсолютно необезпокоявани ОТ НИКОГО - просто под носа на същите тези ловки и сръчни морски пехотинци?! Рамбо се размърдва само за своите! Лично за мен след тази брилянтна бойна операция остава като сигурно само едно-единствено нещо: тази война може да бъде пресечена на минутата! Може. Ако рекат обаче!"
(О, колко много злоба и безсилие пред болката, събрани в едно! Че и глупост! – Американците, тези проклети рамбовци, спасили един свой сънародник, подлагайки на риск живота на десетина други, също свои... Че и успели, под носа на чуждите „сналперисти и артилеристи”. Един начетен гражданин, няма нужда да е писател, щеше да знае ПРИЧИНАТА – При американската нация всеки е ЧОВЕК, който трябва да бъде спасен. А при руснаците всички, без по-равните, са ВИНТЧЕТА, които нямат собствена ценност. И още – от къде следва, че щом американците могат да спасят един човек, то те могат да спечелят войната?
Значително по-вярна щеше да бъде една препоръка дядова към руския Елцин да скръцне със зъби на сръбския Милошевич, та да спре НАИСТИНА тази проклета война. Но Дядото си знае, че е сменяемо винтче и мисли само „да държи здраво”, за да се спаси. Себе си! Не съседа, не непознатия друг българин, не национално ОБЩО добро! Какво общо има това с писателския талант?! Впрочем Христо Карастоянов ще бъде удостоен с престижна годишна награда за литература от Хайтовия кръг законодатели на българската книга. ЗАЩО?)
Още „дядови” глупости, този път и неприлични:
Ето как "писателят" Карастоянов тълкува заема
stand-by, който МВФ отпуска на България ("Дума",16.09.1995):  "Без да питам Тодор (който и да е), от място предлагам още некои съображения, пардон! - значения. Например "Стой тъй!". Може и "Задръж на напъна!". За още по-напреднали предлагам "Остани на подслушване!”, "Поддържай огъня!" и "Навъртай се наоколо!". Като цяло това тяхно stand-by споразумение ние в България следва да го превеждаме най-вече като "Я се наведи по-хубаво!"…А така!"

·             Светлана Михова, "Дума",20.06: "Скромен 3-дневен пикник за 28 млн. долара си устроиха лидерите на седемте най-развити индустриални държави в провинциалния Халифакс на канадското атлантическо крайбрежие. Поканиха един гост от Русия и още над 2 хиляди репортери да хроникират сбирката. Покрай многото думи, малкото тостове и едно разточително комюнике хроникьорите си тръгнаха с празни тефтери и камери. Седмината плюс гостът поиграха малко голф, погледаха малко цирк и поеха обратно - всеки към своите проблеми у дома, загърбвайки световните, заради които всъщност се бяха събрали."
(Горката! Светлана имам предвид. Ней оставиха да решава проблемите. Горките! Сега имам предвид проблемите.)




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462037
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031