МОНАРХИЯ - НЕ!  РЕПУБЛИКА (НАРОДНА) - ДА!

Да има изненадани, че социалистите са против наследствен цар и твърдо искат "народът да царува"?  Аз съм доживотно учуден от глупавото твърдение, което съм поставил в кавички. Множествена склероза на степен броя на хората, съставляващи народа. И понеже това си е чиста лудост, в края на краищата победилата партия си избира един Вожд, който управлява еднолично, докато неговите заместници не се съберат на „исторически пленум” и му клъцнат властта. Начело застава Вторият след него. Непременно негов съратник, който често вече се е оженил за дъщеря му, а още по-често издига Учението на Партията на „нов, по-висок етап”. Но да оставим описанието на номерата и да се заемем с факти, потвърждаващи същността.
Повод за следващите редове, е спорът в Народното ни Събрание за нов герб на Републиката в месеците февруари-май 1995 година. Този спор е точно толкова важен за социалистите – Вторите след комунистите – колкото и спора за Русия и НАТО. По същата причина: предпоставя бъдещето на държавата. Само дето Държавата не е партийна, та Партията да определя бъдещето й.
Когато България загуби определението си "народна" и остана само република (юли 1991), тя загуби и Живковския герб със зъбното колело и снопите. Съгласен съм с онези, които мислят, че този герб трябваше да си отиде не толкова заради символите на класите "работници и селяни", колкото заради двете дати 681 и 1944, свързани с тире като при надгробна плоча. Тогава във ВНС спорът за новия герб бе много бурен, но заглъхна. Партията не наложи социалистическото си решение, но и не позволи решаването на спора в полза на демократите. Отложи го в бъдещето. На нея й стигаше, че в новата конституция узаконяването на частната собственост предхождаше изясняването на въпроса кой й е бил собственик преди. Що да не се създаде впечатление сред седерастите, че нещо зависи и от тях! Но бъдещето не се оказа толкова безметежно за социалистите. Русия не можа да създаде нов силен Варшавски договор и демократите пак заискаха герб с корона. Само че и тяхното време ще изчака тази илюзия - за силния нов социалистически Съюз - да стане видима и субективно. Даже такава ужасно подходяща причина за наличие на утвърден държавен герб, каквато беше класирането ни за световното по футбол през 1994-та, не стигна. Четвъртите в света играха под знаме на което нямаше герб.
За мен остава загадка защо „драмата” за герба се заформя наново само 7-8 месеца след Световното по футбол. Партията токущо е взела властта, има програма и по-важното – амбиции да управлява поне 4 години. НАТО не е започнало още да се разширява за сметка на Източна Европа. Защо му е на Светлин Русев демократична биография, та да пише Отворено писмо до безпартийния председател на НС Благовест Сендов? И после – нечии нови демократични щения на няколко „стари муцуни”, колкото и да са таланливи, повод ли са за хвърляне на Обществото в спорове каква шапка да си сложи, като така и така няма пари да си купи никаква. Може би именно такава е целта? Когато се увеличават всички цени (описанието следва), трябва да има „заря” за отвличане на вниманието.
После такъв спор има и дребни други предимства. Например „Дума” (18.03.1995) да публикува такива „закачки” от Христо Карастоянов „Дядото”:
"От народа дошли и попитали Лъва от новия герб на Републиката къде му е короната.
- А, корона!... Просто им свалих шапка на социалистите! - отвърнал Лъвът и намигнал на Желю Желев."
Или пък: "От Раковски 134 позвънили на Лъва от новия герб да го питат защо е без корона. Корони има, човещина няма - отвърнал Лъвът и им затворил телефона."

Като споменах "Човещина", да ви цитирам едно "човешко писмо" на читател на "Дума" - името Чавдар Велчев, датата - 29 март 1995: "Нека на герба ни да бъде изобразена корона, но не на главата на лъва, а под десния му крак например."
За човещината в БКП-държавата, сравнена с човещината при монархофашистката държава на Кобургите, разсъждава и оня Христо Радевски (от "Дума", 25.03.1995): "От освобождението ни от турско робство до ден днешен гербът на държавата ни е лъв и корона. Но може ли някой чистосърдечно да твърди, че сме имали нормална, справедлива държава? Спомогнаха ли короната и лъвът за предотвратяване на разбойническите преврати и терора, на пълната братоубийствена и грабителска вакханалия! Убеден съм, че днешният хаос ще бъде обуздан, че в държавата ще се въведе някакъв ред. Но монархията - и в това съм убеден - никога няма да се върне. С твърде много злодейства се опозори тя. Символ на държавата трябва да бъде нещо, което да олицетворява спокойния и трудолюбив народ, сплотен в своя справедлива държава. А не - свирепо животно и окървавена корона."
Освен пълната необективност на придворния  писател на БКП Радевски, отбелязвам и пълната му лъжа, че „от освобождението ни от турско робство до ден днешен” гербът на държавата ни е бил лъв и корона. От 1944-та до 1991 (при това засега), цели 47 години от общо 113, гербът ни беше без корона, но с един невероятен лъв, който крепи зъбчато колело.
Че и нарекъл съчинението си „Нетрадиционно мнение”!? Кое му е нетрадиционното? Аз да го бях написал, разбирам.
Чавдар Найденов пише (21.03.1995 в "Дума"): "Лъвът с корона е като кон с рокля". И продължава да ни убеждава така например: "Статуята на свободата първоначално е била сравнявана от мнозина американци с перачка, която се мъчи с метла да достигне високо шкафче. После историята й е придала нов смисъл. А в днешно време за света тя е главно символ на сила."
(Какви изящни глупости! От къде ги е прочел, чул или измислил – не знам. Ако се заяждах, щях да напиша – в АОНСУ. Или пък баща му ги е разказвал на него и брат му Валери Найденов?!)
И младата журналистка Бойка Башлиева задава зоологичен въпрос: "Ако лъвът беше слон, щеше ли да има корона?"

(Останалите й иронии ще подмина. Радевски и Найденови ми стигат като главоболия. Само ще ви помоля да не забравяте името й. Тя има бъдеще в ТАЗИ партия! По-голямо от това на братята Найденови.)

Спорът „корона или не”, защото именно това е същността, няма да бъде решен при управлението на Жан Виденов. Ще се окаже, че икономиката има корона и не се впечатлява от нарисувани на тотем зъбчати колела. Още по-малко пък от бойки вярващи, че някой има право, когато съгреши дори. Особено, ако „съгрешаването” му е професия.,

Последно отворям дума за още един тип "антимонархисти". Кавичките са, защото те са против наследствения ни цар в Мадрид, но не и против Монархията, ако те са Царете.
Нашият настоящ президент миналата година нарече цар Борис III „военнопрестъпник, защото привързал страната ни към губещата страна във войната”. Т.е. посочил път, който водел до поредна национална катастрофа. А кой извади кадесарските досиета на Догановци, повика на боянските ливади избраните от БКП за перачи на парите й и чрез тях свали синьото правителство? Кой даде формулата на беровото правителство и предложи премиера? Това не е ли посочване на път? Защо Желев не се самонарече в Лондон-1994 „мирнопрестъпник” и не си отиде с жената на село? Вместо това искаше след Беров да създава прокомунистическо правителство. И докато Желв нарича Цар Борис военно престъпник, той (президентът) няма нищо против да звучи „Шуми Марица” на официални мероприятия в негово присъствие! Тази песен на кое управление е символ?!
На 3 март 1995, когато България празнуваше 117 години от освобождението си от турско робство (и 60 години от рождението на самия Желев), в аулата на Софийския университет е имало концерт. На него между другите изпълнения е прозвучала и "Шуми Марица". "Дума" пише, че това е гаф, който е смутил тържеството.
Чета по-надолу: "Г-жа Анастасия Мозер по инерция стана на крака. Веднага след нея почит на едновремешния български химн отдал и президентът Желев, казаха присъствали на събранието. Неговият пример последвали и почти всички присъстващи в залата. Президентската съпруга Мария Желева се опитала безуспешно да вразуми д-р Желев и напуснала залата без своята половинка.”
Уважавам принципните хора!

СЛЕД ПЪРВИТЕ 100 ДНИ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

- В началото ДУМА ПРЕС писа: „Инфлацията тръгна надолу. За януари тя беше 3,9 на сто, за февруари 3.8. За март рекордно ниска: 3,4 на сто.
- Към 70-я ден от управлението на Виденов  един професионалист – директорът на управление „Емисионно” в БНБ Розалина Нацева казва (28.03.1995): „След две-три години инфлацията ще достигне 10-25 на сто. Въпреки това централна банка има готовност в зависимост от развитието й да пусне в обръщение банкноти от 5000 и 10000 лева.”
- Само след още 23 дни (20 април, в „Дума”) шефът на Националния статистически институт Захари Карамфилов ще обобщи: „Все още е рано за оптимизъм. Броят на селскостопанските животни е намалял катастрофално, обеспокояващи са спадът в строителството и транспорта, както и тежкото финансово състояние на много държавни предприятия. Между 55 на сто и 65 на сто ще бъде инфлацията през 1995 година.”
- Може би най-известният социалистически социолог Андрей Райчев пророкува („Дума”, 28 март): „БСП ще управлява дълго, 8-10 години. На следващите избори СДС ще има проблеми с прескачането на бариерата.”
- В същата статия е дадено и мнението на депутата от БСП Атанас Папаризов, който казва: „БСП е във възможно най-трудната ситуация, защото страната има само един костюм и ако той се скъса, няма с какво да се смени.”
Кой крив, кой прав – съдете сами. Дори направени постфактум изводите са полезни. Трансформират се в опит за бъдещето. Има и друг начин: не се интересувайте от политика, занимавайте се с личния си бизнес и изчакайте развитието на събитията след година-две.
Само след 3 месеца, в началото на вторите 100 дни на кабинета „Виденов” Агенцията за българите в чужбина ще публикува своите данни за броя на българите в чужбина: общо 1 милион и 300 хиляди са напуснали страната (прочетено в „24 часа”, 2 юни). Останалите 6 милиона българи живеят в обстановката на Чикаго през 30-те години. Няма да изреждам имената на убитите. Ще ги намерите нататък. Сега само фиксирам две събития – Беше убит Васил Илиев, шефът на ВИС-2 (бивша ВИС-1) и Андрей Луканов от БСП (бивша БКП) обяви, че напуска политиката.