КАКВО НИ ПРЕДЛАГАТ ДА ПРОСТИМ И ЗАБРАВИМ
Само три дни след приемането на Правилника си за работа, НС отупа на първо четене първите си поправки на Закон, приет в предишното НС. Вече знаете в кой закон. Пак добре, че в момента няма Съветската армия-освободителка. Тогава първото нещо щеше да бъде отмяната на всички закони от всички предишни НС. А сещате ли се кой е вторият закон, поправен от това Народно Събрание? - за земята, естествено. Следващият месец.
(Нямам нищо против бързината на работа на НС, не одобрявам посоката.)
· Основната поправка в закона за реституцията засяга чл.7. Той допускаше реституция в три случая: - когато жилището е закупено при нарушаване на нормативни актове, чрез използване на служебно и партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Новият чл.7 постановява, че бившите собственици ще получават имотите си само, ако настоящите собственици са ги придобили в нарушение на законите. И едно допълнение беше прието: наемателите остават още три години в реституираните къщи.
Какво означават тези предложения на Велко Вълканов и Красимир Премянов, съм коментирал достатъчно в предишния том. Сега да цитирам мнението на в."Труд" за тези промени. То не е подписано, а това е най-сигурният знак, че е истинското мнение на главния редактор. Та ето какво е мислил Тошо Тошев на 23 февруари 1995: "Преди десетилетия държавата е отнела собствеността на свои граждани и я е предоставила на други свои граждани. Преди три години държавата отново отне домовете на "другите", за да ги върне на "предишните". И в двата случаи потърпевши са гражданите."
Наглецът Тошо Т. дори не смее да отрича, че славни партизани са се нанесли в домовете на врагове на народа по „великия Девети”. Че как ще отрича, като се знаят имената и на партизаните-наематели и на убитите собственици. При това положение да разкажем историята с истинските факти:
Преди десетилетия партизаните са конфискували в полза на държвата собствеността на враговете си и са я предоставили безвъзмездно на своите другари и роднини. Преди три години правителството на СДС отне със закон окраденото от партизаните и техните наследници и тръгна да го връща на когото е, но сега отново партията с променено име спира процедурата. И в двата случая потърпевши са истинските собственици. В първия случай, защото им е открадната къщата, и във втория случай - трябва да чакат поне още 3 години, докато им върнат краденото. Пък ако Жан Виденов изкара и мандата си... я реститутката, я и внукът на реститутката, току виж си отишли от този свят.
Големи наглеци. Безобразни. Комунисти. Пример:
На 21 декември 1944г. от Москва пристига указание на руски език, подписано с псевдонима „Дед”, адресирано до ЦК на БКП. В него има препоръка какви да бъдат присъдите на предстоящия все още „Народен съд”: „По моему оправдать никого не следует!” Този факт не се отрича от българската комунистическа партия. Нещо повече – той е от нейните архиви. Единственото, което допълват партийните вестници, е: „Смята се, че зад псевдонима Дед стои Георги Димитров.”
Бре, какво голямо съмнение! Бре, велико откритие!
· На 1 февруари 1995 се навършиха 50 години от груповия разстрел на всичките онези 67 народни представители, за които "Дед" е препоръчал такава мярка 3 месеца по-рано. Без да е съдия по делото, и намирайки се на 2000 км далеч от съдебната зала.
От този ден ще цитирам изявления на двама днешни социалисти.
- В "Дума" Петър Бочуков казва: "Големият въпрос пред България е не дали са, или не са справедливи присъдите на "народния съд". А кога най-сетне ще престанат неразумните и безсмислени кавги, провокирани и до днес от десницата."
- От трибуната на Народното събрание Красимир Премянов заявява: "Смятам, че не можем да почетем паметта едновременно и на престъпници, и невинни."
Това са документирани изказвания. Съществува само едно съмнение – че „социалисти” е псевдоним на истинските комунисти.
Ето кое още ме кара да мисля така. На въпросното заседание, от което е съображението на внука на Атанас Премяната за виновните и невинните, социалистите предложиха да се почете паметта на починалия преди два дни почетен председател на БСДП д-р Атанас Москов. (Щастлив човек: добре, че умря 5 години след Преображене Комунистическо.) Обаче, когато след пет минути опозицията поиска да се направи същото към паметта на убитите врагове на комунистите, всички социалисти напуснаха демонстративно залата. Една социалистка само остана седнала на банките, за да доказва нахалството им - Нора Ананиева.
Писах вече, повтарям го, ще го повтарям пак:
ТЕЗИ ХОРА НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ!
ТАКИВА СА БИЛИ БАЩИТЕ ИМ, ТАКИВА БЯХА ТЕ, ТАКИВА СА СИНОВЕТЕ И ДЪЩЕРИТЕ ИМ! ДРУГ ЩЕ ДОПИСВА КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ВНУЦИТЕ И ПРАВНУЦИТЕ ИМ!
Разбирам много добре какво огромно препятствие по пътя ни към демократичния свят е изразяването на такава непримирима позиция. Но пък и зная чудесно, че демократичният свят НИКОГА няма да ни приеме, докато не изясним отношенията си между нас, като части от една нация и обща част от него, Света. Не съм измослял аз правилата на Този свят, но съществуващи, те трябва да бъдат безусловно приети от всеки, който желае да бъде приет в него. Който желае, разбира се!
Добре, да предположим, че махнем с ръка и кажем - Да забравим избитите, унизените, окрадените... и да заживеем начисто, насилници и жертви в общия ни дом в името на децата си. Какво толкова – забравяме болките и обидите просто така, без едните да поискат прошка от другите Та нали си знаем кой е виновен и кой не.
Знаем си, но само ние! След време умираме, остават нашите наследници – изправени пред по-лесния избор: да вземат от другите в своя лична изгода. Откъде ще знаят те кое е насилие, за да не го извършват наново, след като ние сме си спестили записа в паметта им, че не бива да постъпват по онзи начин, по който са постъпили навремето поискалите – и получилите – прошка от другите!
Не! В името тъкмо на децата си, трябва ние, и само ние, да изясним категориите приживе. Изхождайки от изживяния си опит. Не е въпросът в забравената или подтиснатата болка. Покаянието е чистосърдечно извинение за извършени лични грешки спрямо някакви приети човешки норми и искрена молба към всички хора да простят тези грешки. Актът на покаяние е начин да се запише в паметта на поколенията, кое е несправедливост. За да не бъде повтаряно пак! В това е неговият истински смисъл.
Разбира се, не очаквам от комунисти да разберат, че покаянието е единственият им шанс да ги наредят (другите, следващите след нас) до хората. Обаче изисквам (това е далеч по-силна дума от „очаквам”) от хората за които съм гласувал и ще гласувам, да бъдат в ТОВА ОТНОШЕНИЕ непримирими антикомунисти. Винаги и независимо от обстоятелства, съображения и други извинения за кариеристи и нагаждащи.
Защото съвестта не е нещо, което днес го има, утре го няма, а вдругиден отново се връща – конюнктурно!
На тези на които възлагаме надеждите си да въведат държавата ни в Европа и Света, не е позволено двулично поведение.
· Един и същи човек - председателят на Националния клуб за демокрация и народен представител от 24-избирателен район София - Светослав Лучников се изказва: (на 11.01.1995г. във в. "Демокрация") така: "Ние се явихме на изборите като решителни антикомунисти. И тези, които гласуваха за нас, ни поръчаха да бъдем безкомпромисно такива. Които искаха избраниците им да бъдат само некомунисти, гласуваха за Народния Съюз, БББ, ДАР, Нов избор и тути кванти. При това положение всякакво обединяване с хора, които макар и некомунисти, не са против комунизма, може само да разводни нашия последователен антикомунизъм. Да го разтвори във въздуха за съглашателство. В името на козметични отстъпки. И реални лични облаги." (Тези ангажиращи думи са под едно още по-ангажиращо заглавие: "Позицията ни като опозиция".)
А на 17 февруари същата 1995г. във в."Континент", интервю на Малина Ангарева, наречено "Законопроектът за помирение предвижда прошка от 1918 г. насам" (Лучников е автор на този проектозакон, който внася за обсъждане в НС през февруари, 2 месеца след изборната победа на социалистите) Той казва така:
"Въпрос: Г-н Лучников, кое ви накара да внесете в НС този проект?
Отговор: Законопроектът за национално помирение е един опит да се тества готовността на политическите сили в България да поемат най-после един курс към толерантност, към зачитане на човешките дела. В законопроекта се предвижда да се реабилитира паметта на всички лица, убити по политически причини от септември 1918г. до сега, за да се сложи край на това озлобление и тази омраза. С него се задължават общините да издирят тленните останки на всички загинали по политически причини. След което да се издигнат общи паметници на всички загинали, независимо от коя страна на барикадата са. В това е моята идея - от 1 септември 1918г. да се простят всички убийства. (подчертаното - Х.Р.)
Въпрос: Вярно ли е, че искате възстановяване на имотите на хора, които са били лишени неправилно от собственост?
Отговор: Да, предлагам на хората, на които не може да се върнат имотите, както и движимата собственост, да се предложат бонове за участие в приватизацията. Предлагам и начин за определяне на обезщетението на база сегашната работна заплата.
Въпрос: А НКС на СДС не отхвърли ли проекта ви на свое заседание неотдавна?
Отговор: Не го отхвърли цялото НКС, а само някои среди. Това са Съюзът на репресираните и представителите на съюз "Истина", които са пострадали най-много, и смятам, че те имат право да са малко недоволни. Имаше подсказвания да оттегля законопроекта си, но аз, разбира се, отказах. Предпочетох да остана верен на себе си.
Въпрос: Ваши колеги коментират законопроекта като един вид услуга на БСП...
Отговор: Това вече е некоректност. Моето отношение към БСП се знае. Винаги съм имал много силни изказвания, с което много депутати не могат да се похвалят. Аз може би съм единственият в този парламент, който съм се борил против фашизма и комунизма."
Сега след тези два обширни цитата ми остава само да ви представя част от “закона на Лучников” за обезщетяване на жертвите на фашисткия режим. Преписвам от в."Капитал", 27.02.1995 (статията "Депутат умора няма"): "Когато собствеността на осъдените от Народния Съд не може да бъде реално възстановена, те или техните наследници се обезщетяват с инвестиционни бонове по формулата:
С = (НС*2.44*СР3) / 10000, където:
С е стойност на полагаемите се "инвентаризационни бонове", НС е стойността на одържавеното имущество по време на отчуждаването, СР3 е средната работна заплата, а 10000 - условната средна заплата през 1946-1947г., 2.44 пък е коефициент на лихвите за 48 години.”
Как при тази сложна формула да не” сбъркаш” с три нули при изчисляване на полагаемите се инвестиционни бонове на някои пострадали? Не се шегувам – ще четете за такива случаи на наши хора при управлението на Иван Костов и неговите министри. А покаянието е заменено с „инвестиционни бонове”?!
Да обяснявам ли защо изваждам бореца Лучников от моето СДС?!
ЩЕ ДОЧАКАМЕ ЛИ ПОКАЯНИЕТО ИМ
В началото на февруари 1995г. БНТ пусна на екран филма на Румяна Петкова (сценарист Малина Томова) "Гори, гори, огънче". В него се разказва, чрез живота на младата учителка по разпределение, за живота на хората в едно родопско село през 60-те години. Единствената толерантност - морална, етническа и всякаква - е тази на авторите на филма: действителността, когато партийни и комсомолски секретари управляваха дали може или не може да се слуша "Бийтълс", какво да се мисли за Чехословакия"68, да се ходи в шалвари, да говориш на майчиния турски в Родопите и как да е името ти... е показана във филма, без нито една дума, нито един жест на обвинение. Просто носталгичен разказ за нечия младост.
Този топъл филм обаче възпламени комунистическата черна енергия.
· Николай Хайтов е казал пред обществеността в Хасково "Огън трябва да изгори "Гори, гори, огънче". (След 9 месеца Николай Хайтов ще получи една от най-престижните литературни награди на името на Йовков.)
· И заваляха писма на "възмутени граждани":
"Много ни огорчи този филм. Ние никога не сме се обличали като "героите" от филма. Домовете ни не бяха така оголени - имахме телевизори, секции, перални, хладилници (и то пълни)... В училищата ни такива учителки заспали не сме имали! Те са били и сега са най-авторитетните в селото. За девойки, които не продължаваха след гимназията, имаше специални "школи към ОФ". В тях ни учеха да готвим вкусни и модерни ястия и сладкиши, изнасяха ни здравни беседи..., даваха ни безплатно платове и ни учеха да шием. И което беше най-хубаво и дори ни завиждаха съученичките християнки - на края на школата имахме обязателно екскурзия до Москва или Ленинград... Затова настояваме да се спре този глупав и обиждащ българомохамеданите филм." – селяни от село Мугла.
· „И турците не успяха да ни облекат в шалвари, а във филма го направиха, възмущава се кметът Милен Мазнев. Сценаристката Малина Томова била седем месеца учителка в селото. Чудно как за толкова кратко време е разбрала нашия бит, питат от Мугла. На мегдана стартира подписка за спирането на сериала."
· “Още с излъчването на първата серия сме възмутени от изопачаване на действителността, в която сме живели и живеем. Филмът накърнява човешките ни достойнства и българската принадлежност на хората от планината. Кадрите са лоша поръчка и гавра.", пишат мугленци в декларация до МС, НС, Комитета за защита на човешките права, М-вото на образованието и тв-предаването "Добър ден, България".
· „Филмът е заснет по поръчка на президентството. Появата му е прицелена да спре българите от Родопите, които масово се връщат в лоното на християнството", казал на пресконференция в Кърджали отец Боян Саръев.
(След две и нещо години в."Труд" ще ни представи Боян Саръев „през годините". По времето на действието на филма "Гори, гори, огънче" отецът е бил милиционер. Там, някъде из Мугленско! Впрочем през септември 1994-та, преди половин година значи, Саръев получи приза на ОКЗНИ и ОПТ “Криле и пламък”. Спечелил го в конкуренцията на Димитри Иванов, Тома Томов и Владимир Костов!)
· Независимите депутати от Демократичната левица Гинчо Павлов и Добромир Задгорски (представители на ОПТ и ОКЗНИ) заявяват на специална пресконференция: "Антибългарски пасквил с претенции за месианство, който обслужва сили извън пределите на страната."
· На друга пресконференция шефът на парламентарната Комисия по национална сигурност Николай Добрев от БСП заклейми сериала, който разделял българите и ги настройвал един срещу друг. БСП се била извинила на помаците още на 29 декември 1989, а лично Жан Виденов - по-късно.
· На 27 и 28 февруари Българската национална телевизия, а навръх 3 март - и Нова телевизия, пуснаха стария филм "Време разделно" по Антон Дончев. Вероятно, за да могат българите-мугленци да направят разлика между зулумите на османците и грижите на комунистите за края си.
И последен пример за това колко сме объркани и разделени в оценките си. На 20 февруари 1995г. актьорът Тодор Колев започна своето авторско тевизионно предаване "Как ще ги стигнем американците" със следния чудесен скеч по повод дискусията за филма "Гори, гори огънче": На сцената гореше запалена свещ. Артистът я духна, но тя след секунда се запали отново. Пак я духна, тя пак се запали сама. Пак, и пак. "Не се гаси, туй що не гасне", беше естественото му заключение.
Само че колко години трябва да минат, колко човешки живота да изгорят напразно, докато разберем, че не бива да гасим огънчето, което ни приобщава към общоприети световни ценности?
Не съм оптимист за своя си народ, който:
- Припява такава песен: „Светът не вярва в нова Богородица, светът си знае като две и две какво е безизходица”
- Почита такъв артист, който казва: „Може ли аз, младеж на 20 години, да откажа да играя във филма „Димитровградци”, защото след трийсет години щял да дойде 10 ноември”.
- Гласува за политик, който римува Бог със бизнесблок.
- Не се интересува на какво отдава сили, стига да му падне днес аванта.
- ...
Тагове:
А възможно е да бъркам, обвинявайки ви в еднодневност, Елизабета. Твърде е възможно да не искате спомени от вчера, защото се чувствате виновни за случилото се вчера?
Дъжд със сигурност ще дойде. Но с по-голяма сигурност плащането на вината на никой от нас няма да му се размине. И това изобщо не зависи от това дали АЗ съм го написал или не! Защо се заяждате на дребно?!
