Започвам публикуването на НИЕ-3, трета книга от поредицата НИЕ. Тя разказва за времето на правителството на Жан Виденов -1995/1996 година.

НИЕ не е абревиатура, а местоимението за първо лице множествено число, т.е. идва да подскаже, че това е историята на НАШИЯ живот, живота на всички българи в страната ни през времето, което обхваща конкретната книга от хрониките. Авторът на тези хроники е българин – Христо Рашев, роден 1948-ма. Тоест това са свидетелства на очевидец. Естествено, че са пристрастни! Чест прави на автора, че изобщо не крие, замазва или демагогства с този факт. Дори изрично съобщава, веднага след заглавието на всеки том, че представянето на дадено събитие е направил с нормалния шрифт на буквите, а неговото ЛИЧНО МНЕНИЕ, което следва, е изписано с наклонен шрифт за максимално лесно разграничение на двете неща. Повече от това, здраве му кажи.
Макар че има нещо повече, даже две. Първото е изключителната добронамереност на автора към носителите на Друго, различно от Неговото мнение, за случващото се в Нова България. С изричната уговорка, че това се отнася само за ЧЕСТНИТЕ ХОРА, наистина посветили живота си в следване на житейския си идеал, НЕЗАВИСИМО към коя част от политическия спектър те принадлежат. И в никакъв случай не за тарикатите от всички бои! Второто отново е една изрична уговорка, повторена в предисловието на всяка книга от поредицата - че разказаното от него НЕ ИЗИСКВА от читателите му да се съгласяват на всяка цена с написаното. То само се мъчи ДА ГИ УБЕЖДАВА в неговото тълкуване на събитията. А дали това авторово тълкуване на националния български идеал, е правилно или не е, ще го дават нашите потомци.

Точно заради тези достойнства на книгите НИЕ, аз реших да помогна на автора, на себе си и на всички честно интересуващи българи, тези размисли за бъдещето на България, да видят бял свят. Публикувам ги в Интернет в пълния им блясък, откъдето нищо не може да бъде изтрито. Разбира се, че нямаше да има нужда от тия мои усилия, ако за почти 25 години вече, можа да се намери едно, дори само едно българско издателство, което да се престраши да направи това! ЗАЩО НЯМА, ще си отговорите сами, когато четете.
Разбира се, че далеч по-удобно за вас, читатели, щеше да бъде да държите в ръце книгата, отколкото да стоите пред компютъра и да четете от екрана. Но... Да напиша какви още неудобства носи публикуването в Мрежата в конкретния случай. Всеки сайт има собствени правила и предоставя свои изисквания за публикуване на каквото и да било в него. Бих могъл да публикувам в собствен сайт, където аз определям правилата, обаче той в никакъв случай не би имал популярността и достъпността, която има БЛОГ.БГ. А от максималната достъпност до тези книги, няма по-важно нещо. В името на това се подчинявам на правилата на БЛОГ.БГ.
Първото от тях е, че една публикация в блога не бива да надхвърля 6-7 стандартни машинописни страници. Затова 500-те страници на НИЕ-3 (1995-1996 години) съм разбил изкуствено на около седемдесет постинга. Общото в техните заглавия е началото:  НИЕ-3. Първият постинг, общият с въведенията - моето и на автора, е НИЕ-300, публикуван на 22.01.2020. Последният е НИЕ-367, публикуван на 19.03.2020.
(Как да намерите постинга НИЕ-300 ли? - Погледнете карето "Архив", при мене то е вдясно и малко надолу. Оттам изберете годината 2020 и месеца януари. Ще се отвори списъка с всички мои постинги, публикувани през този месец. Важно! - Имайте предвид, че организацията на БЛОГ.БГ е такава, щото първите постинги за дадения период от време са най-отдолу в списъка, а последният постинг - е първи в списъка.) 
Второто неудобство е, че  настройките в блога предполагат само ляво позициониране на параграфите и без никакъв отстъп в началото. Това затруднява прегледността на постинга и подчертаването на основните теми в него. Но има начини част от тия трудности да бъдат преодолени.
За съжаление предимствата на книгата да бъде използвана като исторически справочник, което е предвидено от автора, ако книгата бъде издадена от издателство, не мога да преодолея, тъй като използвам БЛОГ.БГ. Първо - авторът е направил времеви диаграми, където за всяко тримесечие описваните събития са “нанизани” върху оста на времето, както и географски карти и графики. Това не мога да ви представя в блога, тъй като модераторите му за нула време могат така да ги “деформират” графично, че свят да се завие на читателя. Не искам да рискувам, затова в оригиналния постинг давам само името на графичния файл в мястото за което е предназначен. Ако пожелаете да имате тези файлове, пишете ми на “лични”, ще ви ги изпратя на вашата поща като прикачени файлове. Второ – авторът е събрал в един “Индекс”, поместен в края на книгата, имената на всички Лица и на коя страница от нея са споменати. Така може да следите “извивките” им във времето. Което впрочем е много поучително! В случай, че книгата е “разпиляна” в петдесетина  постинга, нямащи обща номерация на страниците помежду си, този Индекс е неизползваем.  Обаче – колкото толкова.

Ами, приятно четене. И една препоръка: Запомняйте прочетеното.

 ================================================================

Х Р И С Т О   Р А Ш Е В

И С Т О Р И Я     Н О В О Б Ъ Л Г А Р С К А

Т О М  Т Р Е Т И

С Ъ Б И Т И Я    И    Л И Ц А   О Т   Н О В А  
Д Е М О К Р А Т И Ч Н А  Б Ъ Л Г А Р И Я  
1 9 9 5 -  1 9 9 6

„В началото на януари т.г. в Самоков се продаваха тенджери без капаци. На клиентите се казваше, че през другата седмица капаците ще пристигнат и ще бъдат раздадени допълнително. Откакто сме взели тенджерите мина една цяла година, но капаците още не са пристигнали. Колко време трябва да чакаме, за да ги получим?
Ив.Илиев, с.Горни Пасарел, Самоковско.
В.”Работниическо дело”, бр.310/30 декември 1948г.”
Това, читателю, преписвам дословно от броя на в.АНТИ, 7 януари 1995г. Тези думи според мен много точно характеризират нещата, които очакват нас, българите, не само през започващата сега 1995-та, но и през следващата 1996 година.

А докато чакаме да ни докарат платените капаци на нашите тенджери, други едни празни тенджери ще се упражняват върху търпението ни така:  „Девет месеца седесарите бяха мнозинство. И за това време прокараха хиляда закони с които разсипаха селското стопанство, разпердушиниха градовете с реституцията, създадоха си свой висш съдебен съвет и тъкмо, когато си помислиха, че са успели да разсипят България хептен, нашият народ каза: БАСТА! И гласува за социалистите. Той поиска тия – социалистите – да оправят нещата. А как се оправят нещата? С нови закони: против закона „Панев”, против ликвидаторите и против пустеещите земи. АЛО, НИЕ СМЕ МНОЗИНСТВО! Така е в демокрацията. Защото народът ни избра, за да задраскаме идиотските закони. Това е положението!” – Васил Цонев (Дон Базилио), в.”Дума”, 15.04.1995.

Впрочем колко време трябва още да ги търпим? Избързвайки напред във времето, мога да напиша: поне две години. Още! Две години! – една четвърт от всичките 8 на новата демокрация
Ама и аз се оплаквам – чунким сме правили нещо друго през всичките години на целия си живот, освен да чакаме?!

Следва хронологично описание на нашето търпение през двете години (1995-1996) на управление на социалистическото правителство на Жан Виденов. Примесено от време на време с резултатите му.

Събитията през тези 24 месеца са показани и като хронологични диаграми, където те са “нанизани” по оста на времето и съпоставени едно спрямо друго. Разглеждането им вероятно ще ви накара да видите нашата нова история и в "други дрехи". А Имената на участниците в тях са повече от хиляда и петстотин. Подредени са в азбучен списък, поместен в края на книгата, за лесно търсене.
Преди да започнете четенето, да добавя още, че нищо не съм измислил. Източниците ми са изключително документални. Само онова, което са писали вестниците, показано е по телевизията или е прочетено по радиото. С точна препратка към датата, подписалия се под материала или изговорилия го в ефир.

Христо Рашев