Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01 09:50 - След 2, преди 3, откъс от 5. 19 години по-късно
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 75 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.01 09:51


Вчера завърших публикуването на оригиналния текст на НИЕ-2 – години 1993-1994. Утре продължавам с текста на НИЕ-3 - години 1995-1996. Междувременно ДНЕС – 21 януари 2020г., “вдъхновен” от предстоящите събития в НС около поредния опит на БСП и ДПС да свалят кабинета на ГЕРБ, ще ви представя в аванс един откъс от НИЕ-5 – години 2001-2004.

 

 

Оригиналният текст на dobronameren гласи:

“Веднага след като отминаха новогодишните празници на 2001 година в България “се появи” водна криза. Ето какво казаха:
- Петър Жотев, вицепремиер и министър на икономиката: “Големи потребители, основно промишлени предприятия, продължават да черпят питейна вода или да изпразват язовирите. На първо място ще спомена “Кремиковци”. Още през 80-те години се говореше металургичното предприятие да премине към използване на вода от язовир “Огняново”. Аз съм убеден, че “Кремиковци” още използва вода чрез бент “Панчарево”. Трябва да се намери икономически механизъм, чрез който да бъдат притиснати промишлените предприятия да използват непитейна вода. Не трябва да се допуска гражданите косвено да субсидират предприятията. ... Ние много уважаваме своите съседи, но считам, че не сме направили всичко възможно да защитим националния си интерес. И по р. Места, и по р.Арда – навсякъде, където е възможно – трябва да хванем всички капки вода. Защото, както се оказа, това са регионите, които от години страдат от най-голяма суша.”
Оказва се, че вицепремиерът, а следователно и целия кабинет, знаят двете първи причини за водната криза: големите предприятия, които “пият” питейната вода наред с гражданите, и износът на вода към съседните държави Гърция и Турция. Но, както виждате от изказването на Петър Жотев: “трябва да се намери”, “не трябва да се допуска”, “трябва да се хване”...
- Да чуем другия ресорен министър, строителният Евгений Чачев: “Водната криза в 17 града ще бъде решена с проектите, които предвижда програмата на кабинета срещу засушаването. Пет нови язовира ще бъдат вдигнати в следващите 10 години, други три ще бъдат достроени, а на два ще се надгради язовирната стена. Така ще се реши водната криза за Габрово, Враца, Монтана и Мездра. Два напоителни язовира пък стават водоснабдителни. С промяна на статута “Тича” и “Долна диканя” ще се решават водните проблеми на Шумен, Търговище и Перник. Кабинетът размразява и няколко строежа, изоставени от години. В Благоевградска област започват да се копаят 14 кладенци за временно спасение от сушата.”
(Тука, освен смехориите за копаене на кладенци и промяна на статута, също е пълно с “ще”-та.)
За да реши кризата, кабинетът въведе лимит на водопотреблението. Той засяга САМО гражданите, но не и фирмите. Който от гражданите надвиши границата от 200 л. вода за денонощие ще плаща в пъти повече. Колко – подлежи на уточнение. Разрешава се строежът на частни микроязовири в дерета и край реки. Предвижда се забрана за източване на водоеми при риболов.
- А третата причина за безводието – старата водопроводна мрежа, през чиито “изгнили вече тръби изтича повече от половината вода, според специалистите”, кабинетът решава така: “Подмяната на водопроводите ще глътне 3,3 млрд.лева. Основна част от тези разходи трябва да поемат ВиК дружествата, които стопанисват тръбите. От кабинета се надяват с тежката задача да се заемат фирмите, които вземат на концесия градските мрежи.”
- Завършвам със стара статистика: “600 села в България все още живеят в средновековието. В тях селяните никога не са ползвали течаща вода и всеки ден носят с туби от една-единствена чешма. До преди няколко години тези села са били 1000.”
И една нова “справка за водоснабдяването към 1 януари 2001” на Министерството на водите. Само в шест града: Варна, Видин, Исперих, Пазарджик, Русе и Силистра няма воден режим. До 10% от гражданите на 11 града са на някакъв режим, 4 града се колебаят около 50-те процента. Най-зле са в Габрово – само 17.04% и в Перник – само 13.15% са без режим на водата.
Тези сведения все пак звучат оптимистично. Както твърди една реклама “И на твоята
street ще изгрее site.”

...

Разказвам за нашумялата история на убийството на Елеонора Димитрова от София на 30 януари 2001 година. Нашумялата, защото заради това убийство Народното Събрание насрочи извънредно заседание за престъпността, президентът свика консултативен съвет, а началникът на националната полиция ген.Васил Василев подаде оставка. Пък в.“Сега” написа (автор Данка Василева): “Костовата подкрепа за Емануил (Йорданов) след разстрела на Елеонора е като Виденовото хоро след смъртта на 14-те войничета” – твърде силни думи за две събития, които не могат да бъдат сравнявани едно с друго.
Изкушавам се да цитирам и три изречения от същата статия в “Сега”, която всъщност е и интервю на Ива Петрони с ген. Румен Миланов
“Ива Петрони: Г-н Миланов, ще се върнем на темата за гражданската война, но преди това току-що ми се обадиха...
Ген. Миланов: Гражданска война?
Ива Петрони: Извинявам се, гангстерска война...”
Които показват, че журналистите (в случая жени!) са ампутирани от чисто човешкото съчувствие в името на това да заслужат парите, давани им от работодателите.

Припомням “историята на 14-те войничета”, случила се в 1995 година. На околовръстното шосе на София малко преди полунощ след сблъсък с трактор се запалва камион на Строителни войски, връщащ от работа 14 наборни войници. Спасява се само един, който обаче няма спомени как се е случило всичко. Не стана ясно от каква работа посред нощ са се връщали 14-те загинали. Но стана ясно, че по камиона е стреляно. От кого – неясно. Тази катастрофа стана причина Жан Виденов да уволни вътрешния си министър Любомир Начев. Понеже му съобщил за катастрофата не в петък вечерта, а в неделя сутрин, като междувременно премиерът е играл хоро на събора в Копривщица. Защо такава небрежност от страна на министъра? Ами... след седмица беше съобщено, че следващата кола след камиона-ковчег е  возила Иво Карамански. След два месеца резултатите от оръжейната експертиза бяха изпратени за анализ в Москва, и дотук.

Убитата на 30.01.2001 насред София (пресечката на бул.Патриарх Евтимий с ул.Граф Игнатиев) – Елеонора е само една, 16 годишна, ученичка в 81-во училище в ж.к.”Младост”. Не се е връщала от училище, а била с приятеля си в заведение на “Патриарха” (не около училището в квартала) и си тръгвали вече (10 минути след полунощ), когато от друго (?) заведение излизали някакви полицаи и се сдърпали за нещо си. Единият – ст.лейтенант Калин Кьосев, възпроизвел изстрел със служебния си пистолет, който за нещастие улучил Елеонора и я убил на място. Убиецът “бил пиян”, пишат вестниците от другия ден, и “изобщо не разбрал” каква беля е направил. Чак “на другия ден”, четейки съобщенията за убийството, “разбрал, че е застрелял невинното момиче и сам се е предал на следствието”. Нелепа история, съдба! – бихме казали в такива случаи и ще бъдем прави.
Тогава защо се развихри такава истерия в държавата? (Която ще изкристализира през февруари в четвърти вот на недоверие срещу кабинета на Костов. Четете в следващия раздел.) Приемате ли следното обяснение: Заведението на “Патриарха”, където празнували приятелите на Калин Кьосев, е “осветено  досконално”, както се казва. Има му името - “Златна скара”, има му адреса – Патриарх Евтимий 10, има името на собственика – сърбина Зоран Ристич и това, че той е бил бивш съдружник на Елена Костова във фирма “Булс”, за която се твърдеше, че е изнасяла контрабандно продукция на “Плама” за Сърбия по време на югоембаргото. Обаче от никъде не стана ясно името на заведението в което са били Елеонора и нейния приятел. То същото ли е или друго? Кой да ти каже? Може би не е важно...
Не е така. Името на другото заведение е по-важно – СПОРЕД МЕН защото: Във в.“Сега”, автор Ивайло Минчев, има един покъртителен репортаж, наречен “10-е клас: Не е честно! Държавата убива децата си!”. Това всъщност са събрани думи на съученичките на Елеонора от 10-е клас на 81 СОУ в ж.к.”Младост”. Там чета:
“В близките дни Ели е щяла да запознае приятелката си Лиляна с приятеля си Филип, за когото от известно време девойките в класа са слушали само хубави неща. И може би малко тайничко й завиждали за готиното гадже, което я обича и я води на интересни места.”
Обърнахте ли внимание на думите на приятелките на Елеонора “гаджето я води на разни интересни места”. Хубава работа! – Няма кой да обясни на “децата” – ни родители, ни класна ръководителка, ни разни училищни психолози, ни интервюиращи журналисти, че прибирането от “Патриарха” до комплекс “Младост” след полунощ, предполага разни други “по-интересни неща”, които могат да се случат на доверчиви млади момичета. И после “Държавата убива децата си!”, нали?!
А това как ви се струва? – пак “Сега”, 7.02.2001, репортаж на Йоана Гъндовска: “Представители на гражданско сдружение “Съвест” се срещнаха с президента Стоянов във връзка със зачестилите  напоследък жертви на насилие сред децата. На “Дондуков” 2 дойдоха майката и бащата на жестоко изнасилената и удушена 6-годишна Деница от Нови Пазар Пламен и Елена Георгиеви (случай от 2000 година), бащата на изчезналия (през 1997-ма) Съвестин – Теодор Деянов, Иванка Бутова – майка на 16-годишната Станиела, застреляна край Сливен от полицай с “Калашников” (през 1998г)., майката на отвлечения Слав от баща му (през 1999г.) – Елисавета Камбурова и др.”
Още искате ли? Писателят-сатирик Славимир Генчев написа (1 февруари 2001): “Положението си е таковало Мимата”, а дежурната карикатура на Христо Комарницки показва един, който прилича на Иван Костов, застанал е пред един “Календар на успехите” с бухалка в ръце и със задоволство драсва още една чертичка за нов убит през текущия ден.

Ще се повторя. През 1995-та в НИЕ-3 по повод на смъртта на 14-те войници на Околовръстното, написах: „Трагичните инциденти – начин на употреба“. И ще допълня, че това ще се повтаря още много пъти напред в нашата нова история. И всеки път от оцветените в червения съветски цвят българи. 

Което е успокоителното в тази иначе съвсем гадна история. Щом тия си отидат, имаме всички шансове да заживеем един нормален живот.

...

На 16 февруари 2001г. беше гласуван 4-ят вот на недоверие - за несправяне с престъпността, поискан от парламентарната група на БСП за кабинета на Костов. Предишните бяха за здравеопазването (1998), за провала в икономиката (1999) и за корупцията (2000). Те всички, както и този вот, не успяха да постигнат промяна. Кабинетът все оцеляваше. Отбелязвам и друго сходство между вотовете. БСП винаги трудно намираше поддръжници от другите парламентарни групи, които да се подпишат черно на бяло под искането за вот на недоверие. Този път след едноседмични консултации соцдепутатите се видяха принудени да внесат сами документа в деловодството на НС. Нямаше дори един от депутатите на ДПС, ей-така за цвят, да им прави компания. Само трима независими разнообразяваха пейзажа.
Резултатите от вота не мога да ви представя. Вестниците не ги съобщават. Присъства само фразата “И 4-ят вот срещу кабинета на СДС не успя”. След време се опитах да попълня историята с точните цифри на гласувалите “за” и “против”. Не успях – в Мрежата няма информация. Даже няма стенограма на НС от този 16 февруари 2001 година.
Междувременно в деня на дебатите по вота, пред Парламента имаше митинг срещу правителството на Костов. Отбелязвам един от плакатите, на който пише “Системата убива, народе. Народе, убий системата”. Правя го, защото на този лозунг предстои голямо бъдеще в червените протести срещу демокрацията в България. В продължение на бъдещите поне още 20 години. “

Това е текстът на dobronameren.

 

Аз, pitatlimedejzorata:
Не е ли зашеметяващо цели 19 години по-късно – в 2020г., опозицията (и тогава и сега една и съща: БСП и ДПС) да излиза със същите номера? Само ще допълня, че тогава - в 2001 година:
- Начело на БСП беше Георги Първанов, а начело на ДПС грееше Ахмед Доган.
- Историята на Корнелия Нинова и “Техноимпекс” се развива 1997-2000, а Йордан Цонев (Данчо Ментата) все още е в СДС. Предстои му изключване оттам през април 2001-ва.
В началото на 2001 година “Хъшовете” на Слави Трифонов токущо са направили една годинка. Майките на децата с увреждания още не са ги родили. Мая Манолова е младата булка на заместник-началника на граничния пропусквателен пункт със Сърбия - Гюешево. До учредяването на партията “Няма такава държава” остават повече от 18 години.

От предисловието на НИЕ-4 – години 1997-2000 изваждам предварително за вас, читателю, думите на dobronameren:
“Народ, който не помни историята си, ще я изживее повторно, преди да разбере, че е същата. Което е глупаво, нали?




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 37527
Постинги: 247
Коментари: 98
Гласове: 190
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930