ХРОНИКА НА ГОЛЯМОТО ОГРАБВАНЕ или КАКВИ ГИ ВЪРШИ НАШАТА БС(К)П

На 10 ноември 1989-та получихме от БКП правото си на свобода, ако разрешите да използвам това клише. Две дори свободи: първата - да не се страхуваме да говорим, каквото мислим, и втората - да ни измамят, без да носят отговорност. Впрочем втората свобода винаги сме я имали от страна на БКП – тя ни беше гарантирана от член 1-ви на Живковската конституция, гарантирана като правото ни на труд, почивка, образование, лечение…
Но свободата,макар и дребна да е, има твърде скъпа цена. Получаващият свободата заплаща тази цена ударно в първото действие, а даващият я – докато тече спектакъла и след това, докато съборят сградата на театъра. Говоря образно, затова са необходими пояснения:
С разпадане на комунизма се заличава постепенно изкуственото разделение на обществото ни на работническа класа и селяни. Тъй като модерната капиталистическа държава създава равни условия за преуспяване на всички свои граждани, нейното общество се разделя по-естествено - на преуспяли и не дотам успяли граждани. У нас не е така сега, защото не се създават условия за разгръщане на личната амбиция, индивидуалността и възможността за честна печалба. У нас един стадион хора, в грамадната си част служители на комунистическата партия, са обсебили всички лостове на властта, за да ги употребяват не в услуга на обществото - понеже то не е вече комунистическо, а в своя лична облага,защото Партията им пое пътя на превръщането на общата си политическа власт в икономическа на своите избраници. Средната класа, гръбнакът на капиталистическото общество, тук не се създава, създаването й се подтиска умишлено, защото предрешените комунистически избраници не се нуждаят от нея. Бедното безпросветно население се управлява, се манипулира, изключително лесно. Освен това една средна класа ще създаде бързо свой управленски елит, който ще издуха безпроблемно сегашните управленци от политическата сцена.
Но тласкането на обществото ни в тази грешна посока, е пак сметка без кръчмаря! Дори само заради факта, че никъде в сегашния свят, такова чудо не е издържало проверката на времето. Макар експериментът да беше гигантски - на почти цялото земно кълбо. И у нас се проваля! Онези българи, които в първите години на промяната мислеха, че случващото се  Ново само по себе си е достатъчно, ще достигнат накрая до извода, че гражданин означава преди всичко данъкоплатец и спазващ законите на държавата си човек. А онзи стадион тарикати и подлеци ще бъдат подобаващо измамени. С удовоствие записвам: най-първо от собствените си наследници, защото генът им е такъв. После почистеният извор на истинско демократичното общество ще отмие и тяхната мръсотия.
За да подпомогна процеса на провалянето на комунистическия експеримент  върху живота ни да протича по-бързо и – което е по-важно и по-сигурно! – да помогна в някаква степен опитите за следващи такива експерименти да бъдат пресичани още в зародиша им, продължавам да фиксирам на хартията подробностите за този, настоящия опит.
В събития и лица. Да се знае и помни.
Подготовката за преобразуване на политическата власт на комунистите в икономическа е започнала някъде през 70-те години на миналия век. Може би точно тогава, когато Никита Хрушчов лъжеше света, че “днешното поколение ще живее при комунизма”. Понеже обикновените граждани нямаме достъп до партийните документи на БК(С)П, и преди и сега, ние можем да съдим за “новия вятър” само по косвени данни. Например: някъде след 2000-та година на българския пазар  се появи един компактдиск със записи на подбрани публични речи на Тодор Живков през годините (съставител и издател Явор Дачков). В първите си речи Живков е абсолютен и върл поддръжник на социализма като първи етап на комунизма. За всички несъгласни той препоръчва “превъзпитание”. Първият преход към последните си речи като пръв държавен и партиен ръководител, в които вече нарича  социализма “недоносче”, Тодор Живков прави също през 70-те години на миналия век.
В спомените на Горбачов (публикувани пак след  2000г.) първите спречквания между него и Тодор датират някъде от 1983-84г. Поводът е, че Живков се опитва да развива икономически връзки (с Япония например), които заобикалят съветските канали. (Нарочно прескачам опитите на дъщеря му Людмила да откъсне духовно българите от панславизма. Има твърде много лични неща там.)
Може би и сега все още има хора, които ще кажат “колко умен е бил Тодор Живков, няколко години преди съветските другари е разбрал, че социализмът е обречен”. Ами. Просто старият хитрец не е искал да дели парите на българските комунисти със съветските такива. Да, ама БКП никога не е била собственик, а винаги наемен работник в съветската къща. Българите бяхме на процент в СИВ. Затова спестените пари, е трябвало много вещо, много нежно (тъй като за тайно изобщо не може да става дума) да бъдат приватизирани.
(Ако между български комунисти и българи можеше да се постави знак за равенство, както това е например при поляци, унгарци и чехи, тогава сега нямаше да пиша такива глупости – ненужни неща за едно бъдещо поколение, ако страната е нормална. И колко още много българи като мене биха се занимавали с неща по-полезни за собственото им развитие и от там за просперитета на държавата!)
Да, ама не!

Ще въведа повече конкретност в описанието на този настоящ опит за “обличане на стария комунизъм в нови дрехи”, като използвам структурата на една статия във вестник “Капитал” от 24 октомври 1994г., наречена “Петилетката на псевдокапитализма”.
(Използвам случая да кажа, че вестник "Капитал"е третият в България специализиран вестник във финансовата сфера след "Банкеръ" и "Пари". Но той изпреварва значително конкурентите си. Първият брой на вестника излезе в началото на месец октомври 1993г. От тази дата неговият главен редактор се казва Иво Прокопиев, директор му е Филип Харманджиев. Според изчисленията на редакцията в деня на създаването на вестника средната възраст на екипа е 24,6 години.)

ВЪНШНИЯТ ДЪЛГ НА СТРАНАТА
Той нараства лавинообразно след 1985 година. Оказа се, че докато Тодор Живков ни съветваше “да се снишаваме, докато отмине бурята”, Той и Приятели са направили 11 милиарда долара държавен дълг за 5 години. Това е горе-долу колкото бюджета на страната за една година. И тази сума не е констатирана от независим одит, а ни е съобщена от самите лапачи. Къде са потънали тези пари никога няма да се разбере. Знае се само, че не са вложени в икономиката на страната, т.е. откраднати са. От кого? Нали не мислите, че са от “Аз и Приятели”?
И за да не е необходимо лицата-крадци да връщат парите, длъжникът-държава се отказва да връща парите на държавите-кредиторки. Лицето Андрей Луканов, министър-председател на България, обявява мораториум върху държавния дълг през февруари 1990 година. Какви последствия ще има това върху длъжника България, се питате? Питайте се какви предимства дава това на Лукановци!
Правителството на СДС през 1992-ра, понеже е демократично, ще възстанови плащанията по държавния дълг. Съвсем нормално е да започне да си търси парите от крадците! И съвсем нормално за крадците е да го свалят от власт. Кои са те? Мога да ви препратя например в предисловието на тази книга, което е наречено “Кратка хронология на управлението на СДС”.

ЗАДГРАНИЧНИТЕ ДРУЖЕСТВА
Преди Десети ноември ги наричахме ВТО – външно-търговски обединения. Те станаха популярни след 1980-та. Иначе рожденият им ден е по-рано – с решение №304 от 11 май 1973 на бюрото на МС е създаден фонд “Финансиране на дейността на задграничните дружества с българско участие”. Фондът е управляван от БВТБ – Българска Външно-Търговска Банка. В него са постъпвали 20% от приходите на ВТО.
С направените от Великото Народно Събрание промени в Указ 56 през декември 1990 година е отменена задължителната регистрация на задграничните дружества в МВиВ (М-вото на външно-икономическите връзки). Така започва безконтролния износ на капитали и обедняването на България. По непълни данни (естествено!) към март 1992г. под различни форми български държавни фирми инвестират в задгранични дружества средства в размер на около 350 милиона щатски долара. Колко са били задграничните дружества, една партия знае. По данни на МВиВ към началото на 1991г. броят им е бил: 295 в развити и развиващи се страни, 56 дружества в СССР  и 15 в бивши социалистически страни.  По справка от юни 1991 задграничните дружества с държавно участие се стопяват до 94. Официално липсва информация как се е стигнало до тази редукция, а също така още по-неясно е искано ли е съгласието на държавата в този процес. Едно е сигурно – навън, зад граница, е станало преливане на държавни капитали в частен джоб. Тук, вътре в страната, министър-председателят Димитър Попов се упражняваше в наглост, препоръчвайки ни “За бога, братя, не купувайте!’.
Правителството на Филип Димитров се опитва да потърси следите на изчезналите пари. С разпореждане №93 на МС от 24 август 1992 се възлага на министъра на търговията (Александър Праматарски!) до 30 ноември 1992г. да извърши проверка на дружества и предприятия с цел установяване на държавното имущество в страната и чужбина.
Нататък? След 6 дни, на 30 август с.г., президентът Желев проведе боянската конференция на която съобщи, че правителството на Ф. Димитров е обявило война на всички. На 20 ноември 1992г. комунистите, ДПС и групата около Димитър Луджев отхвърлиха повторната кандидатура на Филип Димитров за министър-председател. Мандатът за съставяне на кабинет премина в БСП.
И Народното събрание създава “подкомисия по разследване на изчезналите български пари зад граница”. Нейн председател е Румен Биков! Тази подкомисия излиза с доклад и списък към него, в който фигурират: Германия – 40 фирми, Англия – 22, Франция –7, Италия – 10, Гърция – 25, Австрия – 20, Швейцария – 17, Испания – 6, САЩ – 9, Канада – 5, Япония – 6, Сингапур – 4. Нататък? Ще отбележим известен напредък. За първи път в официален документ срещаме записана формата:  “…фирми, които имат официална регистрация в чужбина, но не извършват никаква полезна дейност за страната, а служат като юридическо лице и основание за обслужване чрез тайни банкови сметки на съмнителни организации и лица от България и чужбина”.
Още малко официални факти. (Източници са вестниците “Демокрация”, “Монитор”, ”Капитал” и много други, време на публикациите 1994-2000 години.)

·                      Справка на фонд “Заеми за оборотни средства” към 30 юли 1990: “Агрокомерс” заем 160 вал.лв – с резолюция на Ан.Луканов отпада; “Тератон” заем 8 млн. 269хил. вал.лв е прехвърлен за изпълнение на “Икомев”, което е задгранично д-во с държавен капитал; “Кинтекс” заем 13 млн. и 908 хил.вал.лв, погасен от БВБ; “Телеком” 128 хил вал.лв погасен от БВБ; “Интеркомерс”- заем от 5 338 хил. валутни лева е редуциран на 3 329 хиляди и е погасен от държавния бюджет; “Хранекспорт” – 747 вал.лв – в държавния бюджет; “Булгаргеомин” 3 млн и 235 хил, поискано разсрочено плащане при бюджета; “Агрокомплект” 4 270 000 вал.лв, виж предишното; “Маймекс” – 13500 вал.лв за погасяване от БВБ.”

·           По-крупните загуби на държавата от дружества към м.март 1992 (от онези 350 милиона щатски долари): “Хохлойтнер”-Виена 18 млн.$; “Рьоперверк” – 69 млн.; “Сомиф” – 621 хил.$ и над 20 млн.DM; “Технимар Минерал-импекс” – 7 млн.$; “Ортман и Хербст” – изяснява се.

·           Междувременно пак през 1992-ра, но през есента, “Технокар” получава чрез “Балканкаримпекс” 865 000 и 175 000 фр. франка; “Рьоперверк” получава чрез “Арсенал” 500 000 долара; “Ортман и Хербст” чрез “Хранимпекс” получава милион и 500 хил.$; “Ирионкар” чрез “Балканкаримпекс” получава 370 хиляди DM, 80 хил.$, 350 000DM; “Булмаг” чрез “Машино-експорт” – 60000DM и 300 000$; “Сибикар” чрез “Балканкар-импекс” и “Балканкар” 699 608 $, 120 млн. итал.лири, още 225 млн.лири, 200 000 $, 650 000 $ и 186 000 000 лири…

·           Имена не давам, въпреки, че такива има в публикациите. Ще взема да изпусна някое по-известно, ще се ядосвам. Всеки от по-възрастните ми читатели е работил или има познати отпреди 10 ноември някъде из споменатите предприятия и чудесно знае имената на директорите, партийните секретари и слушалките на ДС.

·           Октоподът “Изотимпекс” няма да коментирам тук. Освен само да спомена, че преди Десети компютърното производство осигуряваше 4% от общия брутен продукт на страната. И бе попиляно за кефа на шепа тарикати и некадърници. В тази сфера работеха 120 хиляди високо квалифицирани инженери и конструктори. От тях поне 100 хиляди останаха без работата си и попълниха: по-щастливите от тях учителските места за информатици, по-малко късметлиите станаха някакви търговци, а останалите просто останаха на улицата. В света на компютрите България загуби всичко, което й принадлежеше по труд и дарба. Това направиха българските комунисти!

  В края на септември 1993-та по предложение на Иван Татарчев правителството на Любен Беров създаде междуведомствена комисия към Министерския Съвет за регистрация и контрол на задграничните дружества с държавен капитал. С разпореждане на кабинета бе образувано еднолично акционерно дружество с държавно имущество “Консолид комерс” с капитал, формиран от акциите на шест ВТО. Дружеството се оглави от вицепремиера Валентин Карабашев.
Е, и? Вече повече от една година дружеството не функционира. Обяснението на самия Карабашев (интервю за радио “Свободна Европа, началото на 1994г.): “Засягат се интересите на някои хора.”. Но откровенността на младия министър стигна дотук. Имена той не спомена.
Толкова в социалистическа България! Да видим как ще е в европейска България.
Впрочем един европеец от миналия век - хумористът Тристан (малка е утехата, че е французин), когато го питали каква е разликата между капитала и труда, отговарял: “Това е страшно лесно за разбиране. Вземам назаем от вас хиляда франка. Това е капиталът. А трудът е това, кога най-сетне ще ме принудите да ви ги върна.”

РЕСТИТУЦИЯТА
Връщането на отнетото имущество на бившите собственици е дълбоко справедливо дело. Няма защо да се обосновавам. В България обаче то бе опорочено, и опорочавано, по две главно линии.
Първата - гадната: "Славните партизани" (в кавички, защото от всичките партизани останаха живи и задоволени предимно крадците на чуждо) направиха всичко възможно да не връщат крадените имоти. Справка - приетите по времето на тази книга закони в НС за реституцията и приватизацията, както и многобройните журналистически издевателства над приличието и морала.
Втората - подлата: Връщането на скъпо струващи имоти, когато не е възможно да се инвестира по законен път, принуждава притежателите им да се превърнат много бързо в рентиери. Не че е лошо да има и рентиери, но това така или иначе е пасивен капитал, който не носи доходи на държавата. Какво по-хубаво от такова развитие на "демокрацията" по български?
И това няма да спре с Беровото слизане от сцената, защото той е само сламеното чучело, зад което наднича озъбеното лице на столетницата. Ето карикатура от следващата 1995-та. На фона на черно петно с границите на България е построен един грозен огромен четвъртит блок, обкичен с надписи "hotel", "sex", "bank", "restaurant". На покрива му е застанал един отвратителен брадат нехранимайко с изрисувани долари по крачолите, който размахва лопата с която смята да захапе от черния чернозем на България. Отстрани един дядо селянин се е подпрял на кривака си и го хока: "Е-хей, реститутманик, за тебе нема ли реални граници…"
Художникът на тази карикатура се казва Иван Стойчев. Парите си е получил от редакцията на в."Дума" през август 1995. Надявам се потомците да му отдадат дължимото, когато прочетат какви ги е рисувал!

ПРИВАТИЗАТОРИТЕ НА ДОХОД

Този, стъпилият на покрива на хотела от карикатурата на Ив.Стойчев, изобщо не е реститут. Той е подставените лица на Партията, за да върти парите й. Тези опропастители на бъдещето на България са няколко вида. Да ги систематизираме:

·           Кредитните милионери получиха от партийните пари наготово. Те също са няколко вида.
Първите, от годините  1989-1991, ги получиха в куфарчета и с тях основаха фирмени, медийни, хазартни, футболни империи. За простите граждани останаха историйките за "двете пишещи машини в началото" (Петьо Блъсков), или за "личното изграждане на модела, който работи" (Илия Павлов).

·         През годините на Беров кредитен милионер вече се ставаше по друг начин. Отиваш при посочен човек в държавна банка, който ти отпуска кредит срещу фалшива или купена гаранция, а най-често срещу кредит, взет от банката на срещуположния ъгъл по същия начин. Естествено, че нито даващия, нито вземащия, мислят да обсъждат гаранциите за връщане. После държавната банка при Жан Виденов налива пари в така създадените "честни" банки, опрощавайки техни задължения. (Не по мои измишльотини, а по писания на всеизвестния Иван Ангелов, икономически съветник на Жан Виденов, налети са 30 милиарда лева по курс 80 лева за долар – “Труд”, 22 април 1996.) Това е най-директния начин да се стопява националния доход. Казано по-комунистически - да се краде от народа. Така бяха създадени ЧЗИБ, "Моллов", ПИМБ, Бизнесбанк, Кредитна банка и др. Накрая следите се замитат - предстои ни да видим как през следващите 1995-1996.

·           Другият вид приватизатори на доход, според сполучливото наименоване на в."Капитал", са бившите шефове на държавни предприятия. При липсата на контрол на държавата върху нейното имущество - което никак не е случайно! - машините, суровините и работната ръка са за сметка на държавата, а реализираната продукция - за личната сметка на директорите и техните приближени по партийна и синдикална линия (което е горе-долу едно и също!). Така след няколко години на псевдодемокрация се създадоха мощните икономически групировки в държавата.
“Оставки  за съжаление едва ли ще има, осъдени за корупция – още по-малко. Няма правила и прозрачност, по-страшното – няма воля и дори желание някой да приеме тези правила. Ако преди 4 години ги имаше, сега някои от тези, които строят капитализма, нямаше да съществуват, или поне на тяхно място щяха да бъдат други. В България корупцията става синоним на пазарна икономика.” – Иво Прокопиев във в.”Капитал” 8 август 1994 година.

·           За приватизацията и "приятелските кръгове" ще четем през следващите години. Сега само пак отбелязвам, че огромните пари с които разполага т.нар. "национален икономически елит", не правят никакво впечатление на данъчните власти или пък на финансовия министър, например. Да кажете, че смекчаващо вината обстоятелство е, ако имената на първите 10 български фирми по доход са в списъка на създаващите национален капитал в икономиката - ами не са! То и как се създава доход в празни лъскави сгради, в които скучаят тъпи манекенки и късоврати, чакайки да дойде вечерта за поредния "коктейл"…

·         “Обществото започна да си дава сметка за възможните необратими последици от това съюзяване на мръсните пари, корумпираната част от държавната машина и престъпния свят. Този съюз подкопава из основи вътрешната сигурност на България и нейните граждани. Той е насочен срещу принципите на същинската пазарна икономика, защото дава предимство на далавераджиите, на паразитния капитал, на монополиста пред производителя и почтения предприемач, пред свободната конкуренция на равнопоставени стопански субекти, пред обществения интерес. Това е тревожно не само защото е несправедливо, но защото на практика отслабва обществената подкрепа за  прехода към пазарна икономика и за утвърждаване ролята на националния капитал като фактор на икономическото ни развитие.”

·         Това написа на 10 февруари 1994г. в “Дума” с изискан цинизъм не друг, а всепризнатия стратег на икономическата криза Андрей Луканов (син на Карло Луканов, внук на Тодор Луканов, три поколения комунисти). Който от 1970 година до смъртта си през 1996-та е бил кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП, първи вицепремиер, отговарящ за платежния баланс, външната търговия и валутните ресурси, председател на партийно-държавната комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество към Бюрото на МС, както и министър на външно-икономическите връзки в правителствата на БКП, заместник-председател на Висшия Съвет на БСП, два пъти премиер, два пъти депутат след 1989-та.
И е прав. Също така и виновен!
Включително и за превръщането на поредния приятелския кръг в бермудски триъгълник.