Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01 20:15 - НИЕ-250 Съдът и Конституционният такъв
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 46 Коментари: 0 Гласове:
0



Какво свърши нашата Темида през ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ГОДИНИ

 

Данните са от  "Демокрация", "Новинар" и "Стандарт".
- През януари 1993 Тренчев осъди Пушкаров да му плати 5000 лева, че бил го обидил по време на транспортната стачка от август 1992-ра. А в началото на март Върховният съд остави без уважение молбата на Янко Янков, който поиска БКП да бъде обявена за незаконно регистрирана в периода 1948-1990.
През април 1993 година Лъчезар Тасев, подчинен на ген.Бриго Аспарухов, започна да го съди също за нанесена обида. Но понеже не се казва Тренчев, а и Бриго не е Пушкаров, свидетелите не се явяват да бъдат разпитани в съда. Това е официално обявената причина.
- През юни същата година градската прокуратура спря следствието за отравяне на президентския говорител Валентин Стоянов и директора на НРС ген.Бригадир Аспарухов поради липса на доказателства. Предварително посочена от вестниците за "отровителка" секретарка в Президентството заведе иск срещу "Континент" за 1 милион лева. Е, и?
- През юни 1993 Върховният съд отмени решението на Беровото правителство, с което бе замразено връщането на Съдебната палата в София за нуждите на съда. Голяма работа! През 1997 пак ще ходим за свидетелство за съдимост в бившата сграда на селскостопанската Академия

- Беров четири пъти уволнява членовете на Надзорния Съвет на Агенцията по приватизация. Със специално решение от 1993-та Конституционният съд заключи, че Върховният съд е компетентен да изпълнява правомощията си на върховен административен съд и да се произнася по спорове за законността на актове на МС. Е, и?
- Софийският районен съд забрани през юни 1993 година на главния обвиняем по куку-делото Петър Курумбашев да напуска страната. Поводът да се случи това е, че едно от заседанията на съда бе провалено заради задгранична негова командировка. Иначе делото, започнато през зимата на 1992 година, си тече. Продължават да разпитват свидетелите репортери и телевизионни работници, които бяха "подведени" да участват в скандалния репортаж за "атомна авария" в АЕЦ "Козлодуй".

Изобщо голямо подвеждане пада. За някои по-малко: собствено седмично предаване по телевизията (Екатерина Генова), по-високо платена длъжност (Димитър Цонев) или издаване на собствен вестник; за други по-голямо: специализация в САЩ например (Светослава Стаева), или подходяща женитба (Моника Янова).

Състав на софийският районен съд с председател Георги Ценов на 4 февруари 1994 призна за невинни Петър Курумбашев, Нидал Алгафари и Иван Донев по делото за въображаемата авария в АЕЦ "Козлодуй", излъчено в ку-ку предаването на 22 декември 1991, с мотиви, че предаването е художествена творба, а не информационно предаване.
Самите кукувци също пораснаха – на 7 ноември 1994 (77 години след Великата Октомврийска Социалистическа Революция) бяха регистрирани от Софийския градски съд (същият, който съдеше шефовете им) като "Народно движение Ку-ку". Хващам се на бас, че думата "движение" е избрана не случайно. Ку-ку, ама не чак дотам, че да регистрират "платформа" или "форум", да речем.
- Вече шест години (отнесено към края на 1996-та) българските следователи продължават да работят по делото за убийството на Георги Марков в Лондон на рождения ден на Т.Ж. през 1978-ма. Един "международен аферист", както в."Дума" нарича ексгенералът от КГБ Олег Калугин, "дрънка глупости" за българско участие. В резултат един "италианец с датско гражданство" на име Франческо Гулино (тази комбинация ме подсеща за двама политици със съдбата на Георги Марков: Алдо Моро и Улоф Палме) се оказа, че получавал пари с фактури от нашата ДС чак до 1990 година. Сигурно е бил маловажен свидетел, защото последното нещо, което писаха вестниците след това, бе, че е "напуснал местоживеенето си в Копенхаген" (споменаването на датската столица пък ме подсеща за романите на Богомил Райнов). Пак за "унищожените маловажни документи от досието на писателя Георги Марков" един действителен генерал от нашата ДС – Владимир Тодоров – лежа в затвора, представете си, цели 10 месеца с присъда. Пак добре, че не се самоуби като един друг генерал по същото дело – Стоян Савов.

Го-о-леми резултати, го-оо-леми разкрития. Ако аз работя толкова на работното си място, да са ме уволнили досега сто пъти. Впрочем държавите не могат да бъдат уволнявани – тях само ги държат зад Шенген, когато си крият миризливите гащи по ъглите, вместо да ги изпират.

- Четиригодишно е следствието за интервенцията в Чехословакия през 1968 година. То бе заведено през 1992. По него няма посочени обвиняеми. Младо е делото все пак.
- На 19 юли 1993 Върховният съд потвърди присъдите на Георги Атанасов и Стоян Овчаров, които бяха осъдени съответно на 10 и 9 години лишаване от свобода по делото "Сираци". Изпълнението на присъдите им бе отложено с месец, но в началото на септември те влязоха в затвора в Кремиковци.

Кремиковци! – там, където преди по-малко от десет години ги посрещаха с преметени улици, прясно боядисани стени, строени труженици край портала в работно време и с хляб и сол в ръцете на готови на всичко “моми и невести”.

На 1 август 1994 година президентът Желю Желев помилва Атанасов. Писах вече по чие искане и защо.
Не искам да се озлобявам, но е много трудно. Има интервю във в."24 часа" от 3 август с токущо освободения екс-държавник. Вътре Г.Атанасов казва: "Кампанията срещу мен доказа, че съм раздал, може би неправилно, но аз имах това право, 210 хиляди лева (250 хиляди долара по тогавашния курс – б.м.) на определена категория хора. Но след 10 ноември на опозицията й трябваше отдушник за собствените й неудачи и нерешените проблеми на обществото. Твърденията, че бившата комунистическа върхушка (боже, как говори този човек за собствената си среда – аз) е окрала България, бяха много удобни.".
Интервюто е наречено "Затворът беше кошмар", а вътре самият Атанасов нарежда: "Бях при равни условия с останалите. Първо ме настаниха в килия с още 7 души, после останаха 6, а преди да изляза, бях сам. Никой не ме е тормозил. В затвора първо ме лекуваха, после останах без работа, а накрая бях пазач и се грижех за животните. Затворът за 60-годишен човек е все едно да го вземат войник – рухва. Аз имам три операции, предстои ми четвърта, а условията там бяха риск за живота ми в психологически план
.".

Питате какво стана със Стоян Овчаров? – Не ме питайте, че това е риск за моя живот в психологически план.

- На 2 август 1993 година започна дело срещу 5-ма "възродители" от най-долното ниво: биячите. При това не от района на "горещото" Кърджали. На първото заседание на съда не се явили 20 от всичките 88 свидетели. Толкова.
- Делото "Чернобил": на 16 септември 1993 бившият зам.председател на МС и на постоянната комисия за борба със стихийните бедствия Григор Стоичков и бившият зам. министър на здравеопазването и главен санитарен инспектор на НРБ Любомир Шиндеров получиха по 2 години действителни присъди. Стоичков преседя само 8 дни в затвора, а Шиндеров и един ден повече – 9, след което общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд спря изтърпяването на наказанията, докато се произнесе по молбата им за преглед на присъдите по реда на надзора. Произнесе се през юли 1994: Гришата запазва двете си години (но го пуснаха през октомври да чете обвиненията срещу себе си по дело
No3),  а на Любчо се отместват с 4 години в бъдещето.

Какво се случи после с тез социалистически матросовци, кой да ти каже... И за обикновените потърпевши от тяхното стратегическо мълчание - родени и неродени още българи - нашата демократична преса избягва да пише. И кукувците не смърдят по този повод. Така че не мога да ви осведомя. Питайте ме къде снощи е купонясвал родният ни "елит" и кого (вместо Людмила) бившият трамвайджия Евгени Минчев е ласкал с "излизащите от душата му стихове".

- Само аз и старите вестници си спомняме за шумно започнатото през 1990г. Наказателно дело за екологичната катастрофа от заводите-замърсители. То все още е без обвиняеми също.
- Пак през септември делото срещу генералите Чергиланов и Коцалиев влезе в съда... и излезе. Бе отложено поради "пропуски в процедурата за разследване". Главният обвиняем ген.Чергиланов (първият тъст на Илия Павлов) е обвинил разузнаването на САЩ, че чрез този процес иска да скрие "своите мръсни дела, които е вършило по онова време". Четиримата обвиняеми остават под домашен арест. Знаете ли кой е адвокат на Чергиланов? – Рени Цанова.
- И маркиз Жиларди умря (май никой от българските съдии не е виждал смъртния му акт, но и това са неотречени слухове) без да отговори какво стана с онези 2 милиона долара от голф-игрището в Банкя...
- И обвинителният акт срещу Тренчев и още 37 души за подстрекателство, палеж, хулиганство и нанасяне на имуществени вреди на Партийния дом през 1990-та, чака съда да каже дали делото е годно да влезе в зала...
- И обвинението срещу бившите вицепрезидент Атанас Семерджиев и шефка на архива на МВР Нанка Серкеджиева за унищожаване на действащи и архивни дела, свързани с бившата ДС, чака...
- Никой не бърза да внася в съда и делото за каптагона...
- 4-та година вече Градска Прокуратура и Столичната следствена служба си подхвърлят следственото дело срещу Иван Славков... Междувременно въпросният отиде в Париж на юбилейния олимпийски конгрес. В."24 часа" публикува усмихнатият Славков с пура в ръка на софийското летище, изпратен от кумеца си Пламен Тимев–Ганди. Да пътува му разрешил началникът на отдел "Следствен" в Главна прокуратура Ангел Ганев. Сведението е от "Демокрация", 29 август 1994. В интервю за "24 часа" от 8 септември 1994 (неподписано) след завръщането си от Париж Иван Славков е казал: "Кой е този Татарчев? Какъв е той? Вече дори не е главен прокурор. Аз още преди три години му казах: От коя част на света искаш да ти изпратя картичка след 4 дни? Благодарен съм на журналистите, които ме защитаваха и създадоха обществено настроение срещу дивотията, която се разиграва."
- Пак там - в Националната следствена служба - е и делото на петричкия бизнесмен Иван Кочев-Чомбе...
- Но пък в началото на декември 1993 Върховният съд отмени по реда на надзора 4-годишната присъда на бившия милиционер Георги Едрев, причинил "по невнимание" смъртта на Свилен Капсъзов през смутното време на септември 1992 година!
Ще избързам напред във времето, за да напиша, че през февруари 1995 година делото за убийството на депутата от СДС Красимир Чернев приключи с условна тригодишна присъда за Румен Гидиков. Съдът е допуснал, че катастрофата е станала по вина на Гидиков, но това не е било умишлено от негова страна. Някои вестници допълват, че "лада"-та на Гидиков е била с усъвършенстван волан, който при челен удар се вдига вертикално нагоре и предпазва водача от смъртоносна травма, както и че Румен Гидиков също е бивш служител на едни служби като Георги Едрев.
- Фенът на Зографския манастир и бивш министър-председател Димитър Попов загуби делото за особственоствяване на държавния си апартамент от 214 квадрата. Обаче продължава да живее там, защото държавният собственик БОДК му го предостави срещу наем от 960 лв (грубо 150 $).
- Софийският градски съд обяви за нищожен договора с който Андрей Луканов е купил апартамента си от 191 квадрата на ул."Латинка" 15. Но същият съд отхвърли иска на общината той да напусне апартамента, защото жилището било държавно, а не общинско. Държавата след това си замълча. Не се съобщава по вестниците за стойността на наема.

Януари 1994-та отбеляза 50-я месец от ноември 1989 година. "Четиво за франкофони" Ани Драндарова, вестник "Либерален конгрес", 20.5.1994: "Пета година вече, говорейки за тези неща в една малка България, в която са избити 20-30 хиляди души само за няколко "революционни" седмици, а после години наред са избивани десетки невинни жертви, ние все още не сме видели да осъдят дори и един палач, за да повярваме все пак, че в тази страна има справедливост. Изслушват свидетели, които от 600 можеха да бъдат увеличени на 6 милиона, търсят се генерали-съдии, лекуват следствените в болница, за да ги освободят след като оздравеят, говорят за национално помирение с прикрития намек, че ще се помиряваме всички заедно с убийците и инквизиторите, а това ни разделя, разделя ни все повече и повече от ден на ден, кара ни да губим вяра не само в справедливостта, но и въобще в смисъла на така наречената държавност, ражда все нови и нови убийци и садисти, защото те виждат, че възмездие въобще няма. Но най-страшното е това, че ражда и милиони уплашени циници, които вече гледат само как да осигурят собственото си охолство, без никакви скрупули и морални задръжки. Създава нация от полуидиоти, които живеят ОТ и ЗАРАДИ сергиите. Народът който като четириногите става сутрин, за да се нахрани по възможност три пъти през деня, а после да легне и заспи. Кой дирижира всичко това, защо, докога?"

 

 

Какво свърши нашият Конституционен Съд през тези години

 

Конституционният съд всъщност не е съд в смисъла, в който го разбираме ние, обикновените хора. Той не е част от съдебната власт, тъй като не решава спорове между гражданите и не може да вкарва  никого в затвора. Но той стои над парламента, президента и правителството и преценява дали тяхно конкретно решение е съобразено с конституцията.

По презумция щом Конституционният съд реши, че дадено решение противоречи на основния закон: Конституцията, това решение автоматично губи силата си. Ако ще да е на Господ в тази държава. Но това е така само в практиката на демократичните страни. Защото в другите страни начини да "подминеш" институцията КС – много.
Прескачам комунистическата практика: "няма КС, няма проблем".
Към по-малко грубите начини е взелият атакуваното от КС решение да се направи на "ни чул, ни видял" и да си продължава по неговия си начин. Конституционният Съд не може да го махне от длъжност, не може да го вкара в затвора. Ако пък и медиите са "твои", какъв ти е проблема? Викаш силно "КС е червен", "КС е син", и караш направо!
Най-финият начин да подчиниш КС е да вкараш само свои хора вътре. Тълкуването на Конституция, особено на нашата от 1991-ва, е една от най-субективните дейности. Да пиша ли, че аз и Гиньо Ганев бихме разтълкували който и да е текст по коренно различен начин? Обърнете внимание, че не уточнявам кое решение - моето или ганевото – е по-демократично.

Той, Конституционният съд, се състои от 12 съдии. Неприятността, че броят им е четен, е продиктувана от факта, че три институции: президент, парламент и Върховен Съд, имат определена квота по 4-ма души – 3х4=12. Е, ако квотите бяха по 3-ма или по 5-ма, бройката щеше да е нечетна, но такова е било решението на "бащите на конституцията". Мандатът на всеки съдия е 9 години и никой няма право на повторен мандат. Допълнително на всеки три години се провежда жребий, съгласно който по един съдия от всяка квота, а от едната и двама, напускат и на тяхно място държателят на квотата предлага друг/други свои хора.
Първият КС в новата история на България се закле пред народните представители на 3 октомври 1991 година.
КС реши следните по-важни проблеми така:

·            Само десет дни след избора си Съдът бе сезиран за първото дело – конституционно образувание ли е ДПС. Искането ДПС да се обяви за противоконституционно беше внесено от 93-ма депутати от ВНС и още 53 от обикновеното 36-то НС – предимно от онази политическа сила, която тихомълком, но през 1990-та, легализира чрез Софийския градски съд същото това движение, което "вече било станало етническа, верска" и не знам още каква партия. Обаче времето сега е 1991/1992 години и ДПС е съюзник на СДС. Конституционният Съд реши, че Движението не е противоконституционно. Решението е било взето с 5 гласа "за" и 6 "с особено мнение", което не значи "против". От което пък Доган си "взе бележка" и след 5 месеца направи "левия завой".

·            По въпроса за разделението на синодите Конституционният Съд си изми ръцете като Пилат Понтийски – постанови, че втори Св.Синод няма, но кой е легитимният не съобщи. Времето: юни 1992.

·            Сезиран за законността на Закона за връщането на земята в реални граници Съдът нямаше как да каже "не", тъй като Конституцията обявява частната собственост за неприкосновена.

·       Обаче постави по-малките камъчета, които обръщат колата: противоконституционно е да се забрани на платените партийни работници в БКП, ДКМС, ОФ, БЗНС и АБПФК да работят на ръководни длъжности в банките, призна времето на същите – през което те се разпореждаха с нашия живот – за трудов стаж, отхвърли искането имуществото на БКП и сателитите й да се обяви за незаконно.

(Сигурно са били съвсем прави тези конституционни съдии да решат така, в края на краищата решенията им са конституционно издържани в духа на – НО НА НАШАТА – конституция. Но и аз съм прав да попитам – тъй като в длъжностните им характеристики пише, че трябва да са юристи с високи професионални и НРАВСТВЕНИ КАЧЕСТВА: Каква би била съдбата на германския народ, на Европа, на света дори, ако немският КС след 1945 година бе решил, че онези, които са си изкарвали хляба в хитлеровата партия, трябва да продължават да ръководят нова Германия, да си запазят краденото като свое и да получават накрая пенсии за делата си?
Сравнението, господа, е съвсем уместно. Най-малкото, защото на 12 ноември 1951 година българските комунисти са приели закон, чийто член единствен гласи: "Отменят се като противоречащи на Димитровската конституция и на установеното след 9 септември 1944 година социалистическо законодателство и се считат за недействителни всички издадени до 9.9.1944г. закони и законодателни актове."
Както и заключението е изключително препоръчително за спазване: нравственият човек си подбира нравствена работа, за него това е дори по-важно от всекидневните му битови нужди.)

·            През юли 1993 КС реши единодушно да прекрати пълномощията на вицепрезидента на Република България Блага Димитрова по нейна молба. Добре.

Обаче "не се сети", че в Закона за изборите е записано, че държавата се представлява от президент и вицепрезидент. И не препоръча да се избере нов вицепрезидент. Оправдание има, разбира се: това не е формално записано в Конституцията.

·            Най-после през юни 1994 мечтаният от комунистите Закон за съдебната власт беше приет в Парламента. Задължително изискване към висшите магистрати е да имат 15 години юридически стаж, но не и като адвокати, т.е. адвокатите отново са отлъчени и следва да напуснат заеманите места. Такива са Главният Прокурор Татарчев и председателят на Върховния съд Иван Григоров.

(Депутатите на Доган гласуваха по този въпрос диаметрално противоположно на гласуването си от декември 1991. Същите депутати, в същия номер Обикновено НС – същински гьонсурати.)

- В началото на юли президентът Желев използва отлагателното си вето и върна в Парламента онези разпоредби от Закона, които профилират юридическия стаж само на съдийски и прокурорски, но без адвокатски, и на тази база предсрочното прекратяване на несменяеми магистрати преди изтичането на мандата им. Със 129 гласа срещу 78 Парламента не уважи президента и съдебният закон бе приет повторно. Пак с гласовете на БСП и ДПС анблок. Слушах по радиото дебатите. Ще отбележа, че "професор" Димитър Михайлов, депутат от БСП, каза на колегите си отдясно приблизително следното: "Аз ще се радвам, ако следващото Народно Събрание бъде социалистическо, а не фашистко и хулигантско събрание. Вие скоро ще си отидете, за да има наистина демократична България".

(Това не бива да е нивото на българските професори, затова съм употребил кавичките.)

- През август 1994-та Татарчев поиска от Конституционния Съд да отхвърли целия Закон за съдебната власт. Съдът отказа това с 6 на 6 гласа.
- През септември пък президентът поиска от Конституционния Съд да се произнесе само по спорните параграфи. Резултатите бяха други: Текстовете, гласувани от парламентарното мнозинство, предвиждащи освобождаване на съдии, проку-рори и следователи, които нямат изискващия се трудов стаж, и на тази база избиране на нов Висш Съдебен Съвет, не могат да бъдат приложени спрямо несменяеми в момента магистрати, защото техният мандат вече тече, а Законът за съдебната власт е устройствен закон и не може да има обратно действие. Което на практика означава, че членовете на ВСС и Главният прокурор ще работят до края на мандата си. Освен това 15-годишният юридически стаж се запазва, но само за 5 от тези 15 години се изисква той да е като съдия, прокурор или следовател. И вълкът сит, и агнето горе долу цяло.
- Е, след месец (24 октомври 1994) един журналист – Васил Т. Василев, коментира в "Дума" тези решения на Конституционния Съд така: "Аргументите на фактите и правната норма, на логиката и на учеността, изумяват с "безумието" си все повече съдии, прокурори и следователи, отварящи с готовност очите, ушите, сърцата и джобовете си само за хората на господстващата във ведомството котерия или партия и за "досетливците", плащащи веднага и в брой. Ръководителите на системата с незабравимото съдействие на Народно събрание, президент и Конституционен Съд направиха от независимостта и несменяемостта на магистратите такова празно тенеке, че и най-малкото климване отгоре (не е задължително да е причинено от алкохолно опиване) стига, за да се разнесе синхронно подрънкване на обещание за колкото трябва оглушително думкане."

И цялата статия да бях цитирал, пак нямаше да разберем какво по същество е искал да каже "журналистът". Иначе гъмжи от чиста комунистическа злоба, съчетана с неверни твърдения и пълни глупости. Обърнете внимание на думи като "котерия" (господстваща уточнено, че е само във ведомството, тъй като в управлението на държавата е неговата партия), "празно тенеке", "климване отгоре", "синхронно подрънкване"... И на едно мнение поставил Народното събрание, президента и Конституционния съд!? Нещо не е доразбрал добре човекът...

- Но той, ще кажете, е само журналист. Ха сега,  да видим как мисли по тези въпроси един много изявен професионалист. Става дума за модната адвокатка Рени Цанова.
Интервю в "Стандарт" от 31.08.1994: "В Закона (въпросният обсъждан досега – б.м.) е казано изрично при какви случаи и при какви условия Висшият Съдебен Съвет предлага осовобождаването на председателя на Върховния съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба преди изтичане на мандата. В параграф 8 на преходните и заключителните разпоредби е казано дословно следното: "Съдиите и прокурорите, които не отговарят на изискванията за заеманата от тях длъжност, се освобождават от нея с влизането на този закон в сила." Конституцията препраща към закон, ето го този закон – Закона за съдебната власт, който ясно създава основанието. Президентът е изправен пред един законов факт. Той трябва само да го изпълни и нищо повече."

Толкова. Ясно и просто, за несведущите. “Адвокатка". И ни дума, че Законът за съдебната власт е устройствен закон, създаващ нови правила и структура, и като такъв той не може да има обратна сила. Става дума за мандата на висшите магистрати, който им е даден вече по предишния устройствен закон, и трябва да изтече, че тогава да се въвеждат нови изисквания, които не са били поставяни в началото му. Как така по средата на една игра могат да се променят правилата при които е започнала тя?
И съвсем не случайно Рени Цанова вечно ще си остане адвокатка, която не става за висш магистрат. Сигурно има професионалните качества, изискващи се по длъжностна характеристика, ама с НРАВСТВЕНИТЕ КАЧЕСТВА хич я няма. Един пример: през ноември 1993г. Рени Цанова защитава бившия кмет на Сатовча Юсуф Джуджо в делото срещу него за това, че насилствено "е променил бащините и фамилните имена на пострадалите от възродителния процес". Същата адвокатка през 1990-та защитаваше вдъхновителя и организатора на целия този процес Тодор Живков.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 29878
Постинги: 193
Коментари: 74
Гласове: 148
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829