ВЗЕМЕТЕ СРЕБЪРНИЦИТЕ  И  ВИКНЕТЕ  "ПРЕЗРЕТЕ ГО!"

Заглавието е заимствано от Невяна Недялкова, в."Демокрация", 23 декември 1994 година.
Два дни след изборите и 10 денонощия преди Новата 1995 година в интервю на Валерия Калчева за в."Стандарт" Филип Димитров казва: "Страшно съжалявам за две неща. За чудото, което се опитахме да направим през 1991 година. В момента, в който а-ха бяхме докоснали крилцата на орела, за да литнем с него - ни препънаха. Това е едно по-скоро интелектуално съжаление, защото явно е, че никой нямаше да ни остави да правим чудеса. Чудесата просто са забранени. И второто нещо, за което съжалявам, е, че има хора, които бяха посветили толкова години от живота си да чакат нещата да тръгнат и няма да успеят да го видят."
- А бай Пешо, вътрешнополитически коментатор във вестник "Новинар", два дни, но преди изборите - на 15 декември, казва: "За какво ми е демокрацията - разсъждава бай Пешо, който още въздиша по бай Тошо - като нямам хляб? Посяга към съответната бюлетина и си осигурява хляба. Демокрацията ще я остави за по-добри времена. Когато няма да мисли за хляба."
- "СДС, чао!", написа Барух Шамлиев в "Дума" на 27 декември 1994 година:  "... отговорът на въпроса кой е виновен за сегашният изборен провал на СДС. Засега се сочи името на Евгени Михайлов като главен изборджия. Няма да се пропусне и на Едвин Сугарев, и не на последно място, Фил Димитров - крайно десният консерватор, който стои начело на СДС. Не мога да пренебрегна и името на Ал.Янчулев. Само дни назад той публикува статия с немислимо допреди няколко месеца заглавие "Кой предаде Съюза на демократичните сили". Ами кой? - разбира се, - Филип Димитров."
(Мисля, че в началото на книгата написах - Малко неща са по-отвратителни от евреин-комунист. Този дважди еврей Советского Союза СЪЗНАТЕЛНО преиначава и пропуска факти, най-малкият от които е една декларация на СДС от преди цели 44 дни (23 ноември 1994), с която “се снема политическото доверие от кмета на София Александър Янчулев”.)
- Чавдар Найденов написа в "Дума" на 29 декември 1994 година: "Ще го отнесе Фил, ей богу, ще го отнесе. Сгъстяват се около него градоносни облаци. От самото начало се виждаше, че е просто един от софийските чудаци, запален по психоанализата и обладан от желанието да си изработи изискани - по негови представи - маниери. И че няма качества да се справи с работата, с която по стечение на обстоятелствата му се е случило да се занимава. Та затова хич даже и не лицемеря, а съвсем искрено казвам - жалко за психотерапевта. Тем паче, че може да не го отнесе само той."
Две седмици, пък и не само тогава, "психотерапевтът" беше ядосал чавдарци с думи от рода на (Филип Димитров в АНТИ от 16 декември 1994):
"До всички с които не успях да се срещна в тази кампания: Много нещо се каза през тези дни. Много нещо се повтори и потрети. Сигурно сте се уморили да слушате. Но има едно просто нещо, което всеки може да разбере. България има нужда от честно и силно управление. Честно и силно правителство може да й даде само СДС. Имам правото да го заявя, защото СДС единствен събра сили да изгони корумпираните от своите редици. СДС единствен се опита да воюва с престъпността и мафията през 1992 година. Тогава загубихме сражението и ни свалиха, защото наши избраници и съюзници ни изоставиха. Знам, че сега трябва да водим тази война с всичка сила докрай. И че можем да победим. Комунистическата партия мечтае за много гласове, разпилени по партии-джуджета, или изгубени, защото хората са си останали в къщи. За да има БКП по-голяма относителна тежест. За да влезе пак Доган в парламента. Призовавам ви: Не допускайте това. Направете всичко по силите си в оставащите дни, за да има България честно и силно управление. Силата е във вас. Дайте ни силата, за да проявим твърдост и решителност. Дайте ни силата в името на България. Тогава победата няма да е моя. Няма да е само ваша. Ще бъде победа за България."
- Владимир Костов, в."Континент" от 23 декември 1994: "Наивно е да се очаква, че потенциалните опасности, които носят екстремизмът и безотговорността на Филип Димитров и досегашната му компания в НКС, се отстраняват автоматически с поражението на СДС в изборите и с евентуалните промени в състава на НКС. Цялото общество, включително подчертавам, и БСП, и нейните симпатизанти са заинтересовани СДС да успее да се освободи от екстремизма и безотговорното спрямо обществения интерес поведение, които отличаваха дълго време ръководството му. Дано това стане по-скоро."
- Преди да напиша кога това "по-скоро" стана факт, да предоставя думата на Петко Георгиев (същия ден, същия вестник), който доуточнява нещата: "Изгуби НКС, не синята идея. НКС остави СДС без обществено значими партньори и съюзници. След няколко неуспешни опита за поглъщане НКС обяви независимите земеделци за врагове. Същата съдба споделиха партията на българските турци и всички партии и организации, неприели да се слеят със синята централа. НКС насочи предизборната кампания на СДС срещу Нора Ананиева, Ахмед Доган, независимите монархисти, новите коалиции и всички малки партии, т.е. срещу всички. В крайна сметка НКС загуби изборите от името на СДС. Това обаче не е провал на идеята за демокрация и обединение на демократичните сили в страната. Тази непобедена синя идея наистина няма алтернатива."

В последната седмица на старата 1994 година Иван Костов се настани в кабинета на Филип Димитров.  В.”Стандарт”: "Безпартийният икономист стана новия шеф на СДС. Той се оказа най-приемливата фигура за синята коалиция, защото не е смятан за пълно протеже на бившето ръководство. Заместник-шефове на НКС са Васил Гоцев, също безпартиен, и социалдемократът Крум Славов. Засега те нямат ресори. За главен секретар беше избран Христо Бисеров от КЕП. Заседанието за избора продължи близо 4 часа. Стигна се до балотаж, след като Александър Йорданов от РДП оттегли кандидатурата си. На първото гласуване той и д-р Васил Михайлов получиха по 1 глас. Втория път се състезаваха само Костов и Михайлов. Костов спечели 11 гласа, Нова СДП гласува за лидера си, а БДФ, Републиканската партия и Съюзът на репресираните се въздържаха. Още преди гласуването Йордан Соколов и Петър Стоянов обявиха, че нямат желание да са в ръководството на коалицията. 62-годишният Соколов каза, че е възрастен за поста, а Стоянов повтори, че няма необходимите качества. Иван Костов каза преди изборите в интервю за "Стандарт", че ако се провали, не вижда защо трябва да остане в политиката. За политически неуспех трябва да се плаща, уточни той."

Да допълня по тази тема: На снимката към репортажа на "Стандарт" се вижда как Надежда Михайлова сменя екипа на Филип Димитров с екип на Иван Костов.
Nota bene, са казали старите римляни.

Отбелязвам 5-тата годишнина от 14 декември 1989 година с едно заглавие във в."Столица", което съм запомнил отдавна: "Нощта, в която танковете не дойдоха, а ние не трябваше да си отиваме..."

СОЦИАЛИЗЪМ ИЛИ СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ - ИЗБЕРЕТЕ САМИ

Из предизборната платформа на БСП:
"БСП е партия на реализма. Обещаваме само това, което може да се направи през следващите четири години. И то ще бъде изпълнено. БСП заслужава вашето доверие!
- За възстановяване на производството и работните места!
- За спиране на обедняването! 
- За лична и национална сигурност!"

·                      Статия на в."Ню Йорк Таймс" от 19 декември 1994, препечатана в "Демокрация": "Главната подкрепа за БСП идва от пенсионерите, които представляват значителен дял от населението на страната. От икономически изследвания се прави изводът, че за липсата на приватизация повече от 70 на сто от българите обвиняват Съюза на демократичните сили. Западни икономисти и бизнесмени в България правят прогнози, че БСП ще се опита да вдигне на крака тежката индустрия, която през последните пет години рязко намали своето производство, без обаче да уволнява работници и без да я преструктурира. От БСП не се очаква да върне земята на нейните собственици. БСП се обявява в полза на тесните връзки с Русия, от което може да се направи изводът, че ще бъдат положени усилия за възстановяване на обема на търговията с Москва, която представляваше 70 процента преди 1989 г."
В."Гардиън" от същото време (пак препечатка от синия вестник): "Селяните мразели комунистите след 9 септември заради колективизацията. Но след близо половин столетие гарантирани заплати в колективните стопанства тяхното разрушаване сега е неприятен шок за тях. Селяните се оплакват, че не могат да изхранват животните заради скъпите фуражи, а цената на месото за тях расте. 2/5 от населението на България живее в селските райони и червеното селячество, гласувайки за БСП, се готви за задържане на реформите поне за още няколко години."
"Франкфуртер алгемайне цайтунг", цитиран от "Дойче веле": "Икономическите реформи, започнати едва от правителството на Филип Димитров, са си останали само в зачатък, а старите комунистически кадри продължават да оказват упорита съпротива. Изненадващо високата победа на БСП ще породи вътрешно напрежение в партията, която досега бе доволна, че можеше да определя политиката на правителството иззад кулисите."
И според "Зюддойче цайтунг" "единственият положителен момент в изборните резултати е, че социалистите вече не могат да се крият зад гърба на другите".

·                      Красимир Премянов на пресконференция във Варна (според в."24 часа, 22 декември 1994): "В България идва времето, макар и при много трудни условия, на демократическия социализъм."
Августин Пейчинов, наречен в статията на "Дума" от 27 декември 1994 "известният благотворител", казва: "Въпреки, че икономическите ми възгледи са консервативни, аз съм уверен, че социалистите имат опит в управлението на държавата и притежават необходимия прагматизъм. БСП прилича на Републиканската партия в САЩ. Това го казвам като обикновен гласуващ данъкоплатец и мисля, че опозицията не бива да слага прът в колелото на управляващите. БСП спечели, защото след 1989 година си направи самокритика, дори и някои да не вярваха на нея, а сега тези, които загубиха последните избори, изобщо не си правят такава.".
Барух Шамлиев в цитираното по-горе есе "СДС, чао": "Изборите свършиха, а проблемите останаха. Предстои да се решават задачи, с които досега нито една от изредилите се партии не са се справили. Например - с инфлацията, с безработицата. Ред на социалистите е да докажат, че няма безизходни положения, че може да се оживи икономиката, да се сведат до нормални равнища инфлацията и безработицата."
Радослав Радев, "Дума" 27 декември 1994: "Радостта ни е чиста и голяма, заслужена и логично обусловена. Но тя вече трябва да отстъпи място на тревогата, на съзнанието за огромните трудности,които ни чакат като победители в един епичен изборен дуел. Има сериозни основания да се предполага, че доста отдавна е готов и подробен сценарий за създаване на истински апокалипсис, в който "комунистите на тази страна" да се провалят веднъж завинаги. Ако думата "апокалипсис" ви се струва пресилена, заменете я с друга. Но че за съжаление в сценария на кинжалистите е заложено изискване да се разгаря конфронтация, да се разпалва нетърпимост - в това едва ли има съмнение. И в такава обстановка - тежко на победителите! Само че победителите не могат да не знаят какво ги чака. И това вече никак не е маловажно."
"На читателите на в."Дума" искрени пожелания за успех през Новата 1995 година!" Подпис: Георги Василев - футболен треньор, 27.12.1994, последната страница на вестника с редактор Стефан Продев.

"Дума прес", 27 декември 1994, на първа страница голямо заглавие "Ванга: българските работи вече са оправени!": "Оправено е вече, оправено е, каза пророчицата, след като беше запитана кога ще се оправят българските работи. На церемонията присъстваха Светлин Русев, Йордан Радичков, арх.Лозан Лозанов, Невена Коканова, бившият външен министър Станислав Даскалов, поклонници на пророчицата и членове на Атлантическия клуб."

(И в."168 часа" от тази същата последна седмица на 1994-та разказва за това събиране на цитираните поклонници на пророчицата. Обаче този път Ванга била казала: "Много жадни, гладни и болни ще се появят. Рязко ще се повиши престъпността. Брат брата ще хване за гушата от мизерията и безработицата. Всичко, което обещават социалистите,е кьорфишек. Няма да има оправия, докато не дойдат нови хора в парламента да създават закони срещу престъпниците." Накрая вестникът допълва за всеки случай:  “прогнозата, препредадена от в."Пловдивски новини", обаче прилича повече на спекулация с авторитета на петричката гадателка”)

Затова да цитираме по-престижни източници. Не кой да е, а лично Ангел Бонев в "Ние пак сме тук", на 29 декември 1994 е написал: "О, как им се иска на експертите отрицатели БСП да повтори в управлението си краха на СДС! Затуй предопределят с болшевишка убеденост - растежът, заетостта и повишението на доходите биха могли да дойдат само като резултат от либерален ред, който да разчита на енергията и инициативата на пазарните субекти, а в програмата на БСП такова нещо нямало. Какво ли не се привижда монетаристу при шокова раздяла с илюзиите! Ето къде ги стяга чепикът господата, та им се плаче. А не че в платформата на БСП липсвали думичките печалба, рента и план, нямало ги валутния курс и банковата система, губели се инвестициите... Иска им се БСП да тури кръст на програмните си намерения за следващите четири години. А може би направо да се откаже от властта, получена с народния вот? Момински сън в зимна нощ е икономиката да си остане на ръчно управление. Както 4 години я командваха по супернекадърния начин адвокати, психотерапевти и доморасли политикономисти."
Според един часови вестник думата на Негово Величество Народа е такава - на 24 декември 1994г. Велислава и Димитър Ставреви от Пазарджик пишат писмо до редакцията: "Оказа се, че за пет години българският народ е бил съзнателно манипулиран и плашен с проектите "Нева" и "Монблан". Вместо да бъде раяснена огромната полза за държавата от търговските сделки, при които в хазната се вливат десетки и стотици милиони долари, търговците биват охулвани и обявявани за "червени перачи", за "татковци от Виена" и в най-добрия случай - за врагове на демокрацията. Държавата не бива да е мащеха за хора като Бисер Димитров и Огнян Бозаров."

Дотук за социализма, пък бил той и демократически. Сега да отделим малко място за другата разновидност - която разменя местата на двете думи и прави от тях една: социалдемокрация.
Kато мислехме досега за българската социалдемокрация, асоциирахме я с името на д-р Петър Дертлиев. От тази година нататък обаче нещата се променят. БСДП на Дертлиев влезе в Демократичната алтернатива за Републиката. А съдържанието на ДАР-ът за България не е съвсем дертлиевата наивна стара социалдемокрация.

Той не го разбира все още. Ще поумнее, но Александър Томов ще го е изпреварил вече в парламентарното представителство - на следващите избори след две години и малко.

Засега дядо Дертлиев се сърди на Стефан Продев и го напада във вестника му. ("Право на отговор" в "Дума", 29.12.1994). Лишили били социалистите БСДП от - разни глупости според мен - цветна бюлетина и участие в предизборните диспути. Вярно е третото обвинение (след две години ще се размирише по вестниците): "грешка" в отчитането на изборните резултати, която смъква ДАР под 4-процентовата бариера за влизане в НС. Но това не е удар насочен към Дертлиев, а към ДАР - "новата сила".
Да ви представя тази нова сила ДАР. Позициите са според изложеното във вестник  "Труд", 12.12.1994. Страницата е наречена много синтезиращо: "Икономиката, хора, икономиката!".
- Александър Томов: "Никоя социална политика не може да бъде реална, ако не е предшествана от мащабна икономическа програма, от конкретни мерки в защита на националния ни бизнес. ДАР се отличава по две неща от останалите. Първо предлага реална и съвършено конкретна икономическа програма. Второ - един сплотен, мощен, млад икономически екип. Следователно не само интелектуално икономическата програма е факт. Налице са и нейните реализатори."
- Евгени Попов: "Социалните фондове ще се отделят от държавата. Социалното и семейното подпомагане имат универсален характер, те се ползват от всички граждани при определени условия. Тук участието им в обществения труд не е от най-съществено значение."
- Кольо Парамов: "Не може да отидем да работим в една нова демократизирана пазарна схема при условие, че нямаме основните закони във финансовата област. ДАР прокарва идеята най-после, след 5 години лутане в тъмната тундра на пазарната икономика, да се подходи по един модерен начин на мислене, на прагматизъм и поставяйки основните икономически закони като основополагащи, чрез тях да може да моделира всички останали процеси в своето законо-творчество."
- Боян Дуранкев: "Някои доскоро считаха, че държавната собственост е уникална и че тя трябва да бъде единствена. По-късно други политически сили обявиха държавната собственост за отмираща и изчезваща. ДАР не си представя развитието на една модерна икономика без силна и мощна частна собственост, но същевременно и без силна и мощна държавна собственост."
- Валентин Карабашев: "Тази икономическа политика на ДАР е комбинирана с една модерна нова социална политика, характерна за страните главно от Западна Европа. Т.е. ние не предлагаме нещо непознато и чудотворно, а създаването на едно стопанство от западноевропейски тип с развита пазарна икономика, коригирана с достатъчно силна социална политика."
- "Труд", 19 декември 1994, денят на изборите: "Хубавото на новия парламент е, че в него езичето на кантара няма да бъде само в едни ръце, ако БСП не получи повече от 120 гласа. Няма да е добре обаче, ако формирането на бъдещия кабинет стане повод за безпринципни пазарлъци. А най-лошото ще е, ако някои сили в БСП утре заменят приватизацията с национализация и тръгнат да изписват нови улични табели. Тогава ще е най-добре да дойде "Ку-ку".

КАКВО ОТ ТОВА?

- Съобщение на направление "Икономическа престъпност" при СДВР от същото време: "Разкритите около 500 икономически престъпления през 1992 година са причинили загуби на държавата за около 64 млн.лева. Пак толкова разкритите престъпления, около 500, през 1993 година са за 1500 млн.лева. Прехвърлени тези загуби по усреднения курс на долара за цитираните периоди са съответно 2 780 000 долара за 1992г. и 42 850 000 долара за 1993г."
- Съобщение в "Демокрация":  "Секретната програма за управлението на БСП, която от месеци подготвя екипът на Никола Койчев, е почти готова. Тя обхваща 8 годишен период на управление, а не 4, колкото е по конституция мандатът на това правителство. Конкретни разчети по месеци са направени обаче само за първите две години - до февруари 1997." - Датата на информацията - 19 декември 1994г.
Следващите думи са на писателя Александър Томов. Публикувани са във в."Демокрация", датата е 3 септември 1994 година.
"Напоследък все по-често чувам около себе си едно и също - четем те, четем те в "Демокрация", ама какво от това? Какво от това, след като става все по-зле и по-зле, след като в държавата ни престъпниците раздават правосъдие, а съдиите се спотайват? След като депутатите, които трябва да бранят интересите на народа, хрупкат пържоли в луксозните си почивни станции за по двайсетина лева, а на народа се продават за над двеста? И след като нищо не върви, нищо не става и нищо не правим, а летим все по-бързо към пропастта и само преливаме от пусто в празно и само говорим като невменяеми, като напълно видиотени...
Ами спрете и да четете бе, момчета, щото в края на краищата какво и от това? Спрете да гледате, спрете да виждате, спрете да чувате и да мислите, защото пак - какво от това, какво от това...
Само че когато ви окрадат за пореден път жилището или возилото, тутакси хуквате към полицейското управление да обяснявате и да се жалвате от апашите, понеже това вече ви засяга персонално, нали? Само че когато ви оплюят поименно в някой вестник, тутакси скачате като ужилени и не казвате вече "какво от това", а искате съд за клеветника и нищо друго, съд, който да умие петното от драгоценното ви именце.
Ала защо не предположите, че и в полицията на свой ред могат да ви кажат - какво от това, че тоя го обрали, голяма работа, а и в съда могат да кажат същото - какво от това, че тоя са го оплюли, претрепали, озлочестили, много важно?
Същото може да си го каже и държавният чиновник, който вие всъщност не можете да разберете обслужва ли ви, или най-перфидно издевателства над вас? Същото може да си го каже министърът, бизнесменът, магазинерът, търговецът, всички, абсолютно всички...
След което омагьосаният кръг се затваря и излиза така, че цял един народ, цяла една нация казва все същото - какво от това, какво от това?
А докато тя така казва, ще става още по-зле, най-зле, свръхзле, след което почтените и свестните ще започнат да изчезват за сметка на агресивните, а агресивните на свой ред ще се хванат за гушите и държавата ни ще започне да се превръща в пустиня, в татарска пустиня, из която ще шестват и ще безчинстват разни орди все на принципа - какво от това...
Докато не се самоунищожим съвсем. Песимистично, зловещо,  ужасно - ще каже някой, ама какво от това.
Какво наистина от това?"

Ами, това е. После - другите ни били виновни!