Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.01 08:04 - НИЕ-247 Подробности за избори 1994 и резултатите им
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 34 Коментари: 0 Гласове:
0



ПОЛИТИЧЕСКИТЕ НРАВИ И ТЕХНИТЕ ВЪЗПИТАТЕЛИ

 

За предстоящите избори Централната избирателна комисия има максимално допустимия по закон членове: 25. Така е решил президентът Желев, който назначава комисията. Председател е Лена Джелепова, секретар - Харалампи Анчев, а говорител - Ралица Негенцова. Само мъжът се води май на сметката на СДС.
Именно ЦИК задава големината на дупките на ситото, което пресява кои кандидати са редовни. Пак ЦИК определя правилата на рекламата: цвят на бюлетините, право на радио и телевизионно време, регламент на предизборните изяви... Което в нашата объркана държава е кажи-речи най-важното. Накрая пак ЦИК брои и съобщава окончателните резултати.

Кандидати много, но ЦИК разреши само на 48 партии да застанат пред "съда на народа".

После започна епична борба за цвета на изборната бюлетина. БСП се престраши и пак си поиска червеното (че иначе Владо Спасов прибираше първосигналните). Най-много се биха за зеленото (либералното) от Перник. Има ли значение кой го взе? Не е Александър Томов от ДАР - мисли-мисли човекът и накрая се спря на бяла бюлетина с две зелени линии и една синя помежду тях. Циганска работа!

Точно месец преди изборите започна официалната предизборна кампания. Десет дни по-рано надпартийният директор на телевизията Хачо Бояджиев спря излъчванията на "Ку-ку". Изтъкано бе платното и ритнато кросното. Ех, де да беше и изхвърлено... През април 1995 кукувците ще се върнат на екрана на Хачовата телевизия в ново предаване. То ще се казва "Каналето", шеф ще му е Камен Воденичаров, и ще излиза всяка сряда веднага след "По света и у нас". От състава на бившето "Ку-ку" в "Каналето" ще липсват продуцентът Петър Курумбашев и идеологът Любен Дилов-син (или червен).
Със свое решение от 15.11.1994 Централната избирателна комисия разпредели времето за дебати по електронните медии така: 45% за СДС, 45% за БСП и 10% за ДПС.
(Голът, който отбеляза новата парламентарна група на Стефан Савов в предпоследния ден на НС, не се зачете. Надеждата на БЗНС-Мозер да получи регламентирано време за агитация, угасна заедно с надеждата на всички "сини мравки".)

Всички останали претенденти, които не са представени в Парламента получават право в месечната рамка на цялата кампания 2 (два) пъти по 2 (две) минути да изложат обещанията си пред онази част от избирателите, която не предпочита двуполюсния модел на обществото.

На предишните избори през 1991-ва сценаристите бяха избрали друг начин: пускаха всякакви по телевизията, а в същото време заглавичкваха потенциалните избиратели с американски филми по другите програми.

Смешно. И тъжно щях да добавя, ако държавата ни беше нормална. Все едно. Направено е, за да си каже избирателят: "Във фарсове не участвам, няма да гласувам." И отива при Къци да му бутне двете хилядарки, или си купува “24 часа" да разбере кого са били били снощи.

Но има и друг вид избиратели. Може да са по-малко, но ги има. Те си задават въпроси - такива:
Защо Невена Гюрова пише в "Труд",25.11.1994: "Лишените от ефирно време сами са си виновни. ЦИК просто изигра ръката на съдбата. Тези правила бяха приети от ВНС. В него депутати бяха Д.Луджев, Ал.Томов, Ст.Савов, П.Дертлиев, А.Каракачанов, Гиньо Ганев. Тези правила действат и в сегашното обикновено НС между чиито депутати са и Ал.Томов, Д.Луджев, Н.Василев, Ст.Савов, М.Минчев, Г.Павлов. Така че всички ощетени вкупом споделят отговорността за това, че парламентът  и Министерският съвет приемат закони и други нормативни актове, без да ги е грижа как се стиковат помежду си, от което в повечето случаи потърпевши са обикновените граждани. Сега обаче пострадаха и политици и в това има някаква справедливост."

И си отговарят - така: Внимателната подборка на цитираните имена внушава, че демокрацията и нейните строители трябва да си идат, защото са виновни за хала на обикновените граждани. Отсъствието на имена на парламентарни лидери от БСП и СДС нашепва, че "и Филип се е сдушил с Жан". Това е същият морал, който изкара през 1991г. на трибуната в Парламента един друг продукт на същото учреждение, отговарящо за мислите на соцподаниците, казваше се Георги Тамбуев, който твърдеше, че виновни са само платилите със собственото си унижение доносници, а тероризиращите ги вербовчици и тяхната партия са кристално чисти.

Мислещите избиратели продължават да задават въпроси - такива:
Кой и защо избра за водещи на телевизионните дебати журналистите Максим Бехар и Евгений Станчев? Кой от тях е независим, или пък ако това е невъзможно - кой представлява "сините"? И после - кои "сини"? Защото има две различни групи!
И понеже мисленето предполага помнене, си отговарят - така:
Максим Бехар (кореспондент на "Дума" във Варшава през април 1991 например), зам.шеф на вестник "Стандарт" сега, написа през април 1994: "Вече в България трябва да бъде приложена формулата "Когато има гангрена, по-добре да бъде отрязан кракът, отколкото да гнои".
Добре дотук. Ето, че започваме все повече българи да мислим национално съгласно, си казва избирателят. И продължава да чете, за да види кого "Стандарт" предлага за лекар против "гангрената". И в обобщаващата рубрика "Барометър" на последната страница на същия брой прочита това:
"Ще отиде Жан Виденов на "Раковски" 134 и ще вдигне наздравица "С малко, но завинаги". Филип Димитров ще отвърне: "Много сте". Па ще плеснат с ръце да се прегърнат. Ахмед Доган ще направи екскурзия до районите с твърд електорат и ще обещае, че екскурзията се признава за прослужено време. Анастасия Мозер и Георги Петров ще засадят 12 млади тополки в алеята на отличниците за единството на безенесетата. Едвин Сугарев ще направи рецитал в Русе, след което ще започне диета с екологично чисти храни. Кметът Янчулев ще стане рано, ще премете София, ще вземе за няколко спирки метрото, после автобус 42 и ще се отдаде на своето хоби - голфа. Стоян Александров усмихнат ще поздрави нашего брата: "Долар ден, скъпи журналисти, не мога без вестници". Празникът ще завърши с пикник за депутати и политици на боянските ливади."

Е, кои ще излекуват обществото ни от "гангрената"? Явно тези лидери (сили), които не се споменати поименно в “Барометъра". А там не са споменати:
- от "Раковски" 134 - Стефан Савов (към този момент вече Савов е нещо, което се противопоставя на Филип);
- нито един от старите "люспи" Дертлиев, Симеонов и Каракачанов;
-
нито една от новите "люспи" покрай Центъра за нова политика на Луджев, Пушкаров също;
- няма пукнат бизнесмен от плеадата "Моллов-Павлов-Кюлев";
- няма Луканов (Виденов е нещо друго), Огнян Дойнов, дори Чавдар Кюранов няма;
- от БЗНС-тата липсва Светослав Шиваров.
Е, това е “Стандарт". Независимо, че Максим Бехар от време на време се прави на Чърчил.

Мислещите избиратели се питат:
Защо Мико Петров от "Неделя 150" избра Вежди Рашидов, за да си говорят на 16 октомври 1994 за българската култура? Интелигентът Вежди похвали меценатите Първа Частна и Моллов, които единствени давали пари за културата. А разни "интелигенти" ги питали откъде са им парите! Навремето никой не питал братята Евлоги и Христо Георгиеви отде взели средства за построяване на Университета.

Ами, ако по-малко ходеше по коктейли, или ако по-рядко общуваше с мултаците, г-н Рашидов щеше да има време да прочете историята на децата ни в училище. Там пише, че братята Георгиеви са натрупали парите си от търговия с добитък. А не перат червените пари от износ на оръжие, дрога и жива плът. (Ако парите на новите "меценати" са само от далавери и рекет, извинявам се.)

Отговорът на този въпрос на избирателите го даде лично пак Веждито: той затова бе дошъл. Запитан дали ще гласува днес, каза: "Да си кажа, преди гласувах за СДС, днес не бих гласувал за никого!"

Есен е - маските падат, както пише Васил Станилов в АНТИ от 25 ноември 1994:  “Наивниците започнаха да се осъзнават, опиянението от възторга започна да изчезва и сценаристите се насочиха към нови резервни ходове. На дългокосия артист с глас на повреден трактор, който ни поведе да оправим екологията на България, му бе наредено да си свали маската и да застане там, където му е мястото - в редиците на БКП. Така разконспирираните агенти получават някаква синекурна длъжност, като благодарност за успешно проведените тайни акции. Какво да кажем за другаря Стефан Гайтанджиев, който беше отговорен за пропагандата на СДС по време на първите избори за ВНС и стана наш "велик" народен представител. Този треперещ за чистотата на българската природа човечец се оказа, че години наред е замърсявал редиците на СДС. Гласът на неговата съвест се чу най-сетне на последния митинг на БСП, когато той призова своите съмишленици да действат "без Бог!". Има ли смисъл да продължавам списъка на захвърлящите маските си земеделци, отечественофронтовци, еколози... Само едно име ще спомена още: Георги Калоянчев. Не за да го укорявам. А за да се извиня на покойната госпожа Весела Алексиева, която ме упрекна, че за честването на нейния съпруг Райко Алексиев в Народния театър бях поканил и "този партиен секретар", както възмутено го нарече тя. Уви, "този партиен секретар" без каквото и да е угризение прочете текстове на убития от комунистите журналист и си взе също без никакви угризения хонорара. Какъв е бил хонорарът му сега, за да извика пред червеното множество "Ваш съм", не ме интересува.

Колко ли есени ще минат, докато изпопадат всички маски? Какво ли има още да видим!"

Гледаме:
Димитър Шумналиев интервюира Дончо Цончев. И двамата са писатели. Единият разказва сексуални истории, а другият - горски приказки. Единият беше от редакционната колегия на вестник "Дума", другият - от ловния антураж на Тодор Живков. Според в."Труд", където намирам това интервю, и двамата са от днешната интелектуална слава на България. Датата е 19 декември 1994 година - ден след изборите.
Въпрос: Ако Дончо Цончев е Жан Виденов или Филип Димитров, какво щеше да направи в първия ден след изборите?
Отговор: Който и да съм от двамата, ще поканя другия на вечеря. Ще пием по една ракия. И ще си кажем: хайде сега да направим нещо хубаво. Да спасим тази държава. Заедно. Да забравим отмъщението. Избитите в лагерите няма да върнем, нали. Лека им пръст.  Знаеш ли защо няма да отмъщавам? Не защото съм благороден, а защото съм хитър. Имам внучка на седем години. Добре, ще отмъстя за безследно изчезналия ми дядо. Ще открия убийците, семката им ще затрия. Ама нали все някой от този род ще остане жив. И ще срещне внучката ми. Днес, утре, след години... О, не съм толкова глупав. Паметта на дядо ми ще възроптае, значи ти не искаш да отмъстиш за мене! Да, не искам. Ще приема този грях. Тази работа е безсмислена. И много хора мислят като мене. Да си стиснем ръцете: аз - Жан Виденов, и аз - Филип Димитров. С компромиси. Без компромиси няма да мине.
Въпрос: А ще правиш ли още още една роля - Дончо Цончев като министър на културата?
Отговор: Една политическа сила вече ме кани да стана министър на културата. Обаче аз им казах, че ставам за председател на Ловно-рибарския съюз. Моят приятел Ивайло Знеполски се пържи, пари няма. А един германски ловец за празен изстрел плаща триста марки. Да не съм луд да ставам министър на културата.

Коментар на пишещия тази книга: Д.Ц. е талантлив нагаждач. Разбираме, че дядо му изчезнал безследно - щом го съобщава така, значи не е бил партизанин, а от враговете на народната власт - обаче внучето тръгнало с ловната дружина на „баш-врага". Що? - Не искало да отмъщава на убийците, защото това нямало да върне дядо му. Звучи добре, нали? Само, че забележете - "писателят" под отмъщение разбира затриване семката на убийците, а не съд и покаяние. С какъвто се събереш, такъв ставаш. Съ-комунист е Дончо, затова не обръща внимание на чуждата болка, пък била тя и на родния му дядо, тъй като това би му било попречило да бъде щастлив той самият през ония минали години. Той - Д.Ц., затова бе щастлив ТОГАВА. Затова е щастлив И СЕГА - политическата сила, поканила го за м-р НЕ Е СДС, Ивайло Знеполски му е приятел. Ако си спомняте преди година беше на лов с Пенчо Кубадински, Моллов и "де що има ченгета". И на купона на "пъпешите" беше. От интервюто научаваме, че: „Дъщеря ми учи в Сорбоната. Племенникът ми - в Ню Йорк. Там стават заварките."
Къде-къде по-лесно е това от другото - да си истински човек. Ако изобщо може да се вярва на разказите ви, г-н Дончо Цончев, най-истинска е българската гора и нейните обитатели. В която обаче вие, покрай вашите текущи покровители, държите да определяте кое е за санитарна сеч и отстрел. Така се "заварявате" всичките.
А за внучка си не се безпокой, дядо. Ако е наследила твоите разбирания, бой се за себе си. Ако не прилича на тебе душевно, нищо не я заплашва в новия свят.
Но що ли ти давам сведения без пари, тарикате?

СДС отбеляза 5-тата годишнина от падането на Берлинската стена с грандиозен митинг-концерт пред националния стадион "Левски". Пред транспарант голям почти декар на който пишеше "СДС, победа, България" Филип Димитров каза "България има шанса да бъде първата държава, в която контранастъплението на комунизма ще бъде пресечено. Доказателство за това е обединяването на всички антикомунистически сили около програмата на коалицията."
Този ден сутринта в."Демокрация" публикува една статия по същия повод - падането на Стената. Там четем: "Резултатите от едно обществено допитване показват, че близо една четвърт от бившите източногерманци отново искат стената. Да, сега те са свободни да говорят, да пътуват, мнозинството има възможност да живее по-добре отпреди, но им липсва едно - сигурността за утрешния ден, за старините. Те загубиха огромните привилегии, които им гарантираше държавата."
(Подчертал съм колко от източногерманците си искат Стената отново, защото ме интересува какво мисли "мнозинството" - останалите три четвърти. Освен това подчертавам, че статията е подписана с името "Михаил Котленко, Берлин" - едно типично германско име, нали.)
Тъжна история. За някои, разбира се. Това, което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! Казано е за един, но важи и за цял народ!
Двадесет дни преди изборите Желев посети Митеран в Париж, който му връчи Големия кръст на Почетния легион. Същият орден, с който Митеран награди и Тодор Живков преди 5 години и половина. Други български политици не притежават това отличие.
Награждаването е оценено по достойнство. "Труд", Никола Кицевски: "С французите въртим само платонична любов. Българският президент бе срещнат в Париж с царски церемонии и изпратен с големи обещания. Включително и да ни ударят едно рамо да се изравним с по-западните държави от Източна Европа в надпреварата към Евросъюза. В крайна сметка д-р Желев преспа в покоите на мадам дьо Помпадур, но българо-френските връзки не забременяха с нещо качествено ново."  Ех, франкофонийо!

 

 

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЕЗИ ИЗБОРИ

 

На 14 декември 1994 година пред избирателните урни се явиха 5 милиона 263 хиляди и 418 души. Или 75,81% от регистрираните в списъците 6 942 663 потенциални избиратели. Тези три четвърти гласували българи се разпределят така:
- за БСП и коалиция - 52,08 %
- за коалицията СДС - 28,75 %
- за коалиция "Народен Съюз" (БЗНС-"Мозер" и ДП-Ст.Савов) - 7,5 %
- за ДПС - 6,25 %
- за Българския Бизнес Блок (на Жорж Ганчев) - 5,42 %

Под чертата от минималната 4%-ва изборна бариера за влизане в Народното събрание остават:
- ДАР на Александър Томов, "Нов избор" на Димитър Луджев и Патриотичният Съюз (Гиньо Ганев и Емилия Масларова), събиращи между 3,75% и 0,8% - все пак прилични резултати, и
-
и останалите "световно неизвестни" сили, като почнете от "Напред България" на Иван Славков и завършите с Форум "Преображение" на Илия Стефанов, събиращи между 0,01 и 0,00001 процента - общо още 40 български партии и коалиции.
Да добавя, че нито един от кандидатиралите се независими не успя да събере необходимия брой гласове, за да влезе сред народните избраници. Сред най-известните неуспяли са бизнесмените Димитър Барбуков (събрал 5077 гласа при необходими 22455 за района му Русе) и Добромир Гущеров (събрал 4769 от 22684). Интересен ми се стори факта, че в Стара Загора, избирателният район на Гущеров, ДПС има 4673 гласа, БКП - 3393, а Федерация "Царство България" - 2459. Значи сам Д.Гущеров е "прибрал" повече. И Николай Слатински се е кандидатирал "независим" в Перник, само че се е добрал едва до 484 гласа
.
Сред най-скандалните независими кандидати е, кой мислите? - Иво Карамански. Без да излиза от следствения арест, "набеденият за Кръстник на мафията"(цитирам в."Труд") влезе законно в предизборната борба след като "районната избирателна комисия оценила като изрядни събраните в негова подкрепа 2054 подписа на граждани". Точка първа от предизборната му платформа била борбата срещу престъпността.
Какво да коментирам... Може би едно интервю на Лепа Брена за "Нощен Труд" от 24.11.1994г., в което тя казва за Карамански:
"Аз го знам като човек свободен и гарантирам, че не е от тези, които днес могат да се купят с пари или с нещо друго. Знам, че е човек, който си спомня за миналото и може да си извлече поуки за бъдещето. Или предпочиташ в парламента да има само девици, които за първи път виждат... абе, нали се сещаш? Аз ще събера всички светила на нашата естрада и ще пеем за него. Стига да не го приемете като намеса във вътрешните ви работи."


В 37-то НС влязоха 240 народни представители. Толкова бяха те на брой и в предишното НС от октомври 1991 година. Ето сравнението обаче:

                         БСП             СДС        ДПС        НС       БББ  
3
6-то НС         106               110            24           --          --
37-мо НС        125                 69            15    
      18         13 
разлика:       +19                - 41          +9          +18       +13

Бих желал да коментирам тези резултати. И ми се иска вие, драги читателю, да се замислите, ако не над моя коментар, то поне да направите свой.
След страница са показани двете карти на разпределение на мандатите от 36-то НС и 37-то НС. Ще ми простите единственото пристрастие, което проявих при тяхното съставяне: колкото по-тъмно е защрихован съответния изборен район, толкова по-голяма е разликата в полза на БСП. "Светлите" райони са за СДС.
Веднага се вижда, че през октомври 1991 година, "тъмен" е само района на Шумен. Докато две години по-късно е станало страшно тъмно: 12 от всичките 31 избирателни района са потъмнели като градоносни облаци над българската земя.
Политиката обаче е далеч по-точна и предсказуема от науката метеорология. Защото зад промяната на всеки политически облак в градоносен за демокрацията, седят не някакви вероятностни срещи на ветрове и вихри, а конкретни действия и техните носители. Изобщо не коментирам причините, били те в миналото, в настоящето или в бъдещето на носителите - тяхното лично верую, на приятелите им, на политическите сили към които имат задължения, на държавата, на строя, и на света в края на краищата. Само ще посоча тези конкретни неща, чиито променени позиции между годините 1991 и 1994, доведоха до новата "тъмна" - според мен: недемократична - карта на България.
Започвам: (Сведенията са официални на ЦИК, а са черпени от двата политически гранда на вестниците - "Дума" и "Демокрация" в периода 21 ноември - 27 декември 1994 .)

·           Ако Стефан Савов не бе отделил своите последователи в "Народен съюз", щяха да запазят светлостта си от 1991-ва година избирателните райони на Враца, Плевен, Търново, Добрич, Пазарджик, Хасково и Ямбол, а по-"светли" от тогава щяха да бъдат избирателните райони на Пловдив-окръг, Стара Загора, Варна и Бургас. Общо 11 избирателни окръга от всичко 31. Затова в легендата към картата от 1994 година съм записал "НС открадва места от СДС".

·           Към червения спектър са "дръпнали" районите на Монтана, Русе, Силистра, Добрич, Шумен, Сливен, София-град и София-окръг, Перник, Кюстендил, Благоевград и Смолян. Общо също 11 избирателни окръга. Но анализирайки причините за този "ляв завой", не мога да не ги разделя на две.
- Едната причина е ясна, онази "набиваната" в главите на избирателите: "самоубийственото люспене на кинжалното СДС". Тук попадат, смятам, районите на Софийско, Перник, Кюстендил, Благоевград, Сливен и Русе. Общо още 7 избирателни окръга.
Отделям районите на Силистра, Добрич и Смолян, където вероятно забавеното връщане на земята и етническите проблеми са по-мощни двигатели от "техните там софийски работи". Отделил съм и традиционно червеният Михайловград (Монтана). По-скоро ще ми е трудно да обясня как така той е "посинял" толкова през 1991 година.
- Втората причина сигурно е по-спорна:
От психологична гледна точка на провинциалния демократичен избирател спуснатите с парашут от столицата лидери не се котират. И ако това няма особено значение за гласуващите твърдо в "синьо" - които не са толкова много, такъв подход отблъсква всички останали потенциални избиратели - от онези, които не искат да гласуват за комунистите. Те вече са много повече и питат: Че толкова ли няма кадърни хора, ако не живеещи в района, поне произлязли от него, та трябва да се "внася" водач на листа от другия край на България?
 Примерите за това мое твърдение: от всичките 31 избирателни района местните лидери на СДС водят листите само в 6: Варна (Ал.Йорданов),  Пловдив-град (Ив.Костов) и Пловдив-окръг
(Константин Тодоров), Пазарджик (Ек.Михайлова), Хасково (Хр.Бисеров) и Смолян (Звездалин Кафеджиев). Изключвам софийските райони, където такъв местен проблем няма. А иначе пловдивчани - във Видин, Монтана и Търговище, софиянци в - Плевен, Ловеч, Търново, Русе, Разград, Силистра, Добрич, Бургас, Стара Загора, Кърджали и Благоевград, човек от Ивайловград - във Враца... Както и несъобразен избор с "национално известни" вражди: човек от Ловеч в Габрово, от Дупница в Кюстендил, от Варна в Шумен...
- И последната забележка, отново свързана с реденето на сините листи - тя е за онези, които избраха (аз бих написал: бяха избрани, но може и да не обръщате внимание на моята мнителност) пред ясния - поне! - избор на Стефан Савов, да "поостанат" още в имащото бъдеще "безспорно СДС". Твърдя, че изборните резултати в поне 12 избирателни окръга: Видин и Монтана (Петър Стоянов), Плевен и Разград (Йордан Соколов), Търново (Надежда Михайлова), Русе и Силистра (Стефан Софиянски), Добрич (Александър Божков), Шумен и Варна (Александър Йорданов), Стара Загора и Кърджали (Асен Агов), щяха да бъдат по-добри за "моето" СДС, ако водачите не бяха посочените в скобите.

 

XT1-karta2

XT2-karta1dubl

 

Кой е редил листите в СДС и кой ги е одобрявал?

За какво се борим в "новото СДС"? Да влязат „подбрани“ и „проверени наши хора“ в Народното събрание или да разширим демократичната територия в поведението на всички българи?
Ужасно неприятен въпрос, лидери на новото СДС!

Ужасно неприятно е и това, че отговорът ТРЯБВА да се даде и ДОКАТО не го дадете, нова България е невъзможно да бъде наречена демократична.

Накрая съвсем накратко за честността на избори"94, че започнах да ставам банален като оная Пенка от народната песен, дето си пеела, но  никой не я слушал.
Непосредствено след изборите ЦИК обяви, че са гласували общо 6
млн. 942 663 души. В края на март 1995г. - след три месеца - избирателите станаха 6 млн. 997 954-ма (официален бюлетин на ЦИК за изборите, произведени на 18.12.1994)  Няма да спорим за 50 хиляди души!
Но според данните на Централния статистически институт-София към 31 декември 1994г. броят на лицата над 18-годишна възраст  е 6 млн. 528 199 души. В тази бройка влизат всички, които имат български паспорт. На друго място в същия справочник четем, че броят на пълнолетните българи, пребиваващи трайно зад граница, е 250 хиляди души. Допускаме, че всички от тях са гласували в задграничните секции. Събираме, вадим и мислим! Излиза, че само в ЦИК са "отгледали" малко повече от 400 000 виртуални българи.
Ама, големи будали сме!




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 23757
Постинги: 150
Коментари: 66
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031