ДЕСЕТИ НОЕМВРИ – ПЕТАТА ГОДИШНИНА

Следва подборка от изказани на глас мисли в петата година след Събитието от участници в него. Няма да коментирам нищо, моите свидетелски показания вече съм дал на всичките предишни страници на книгите ми, които можете да прочетете при желание.

·           "83-годишният Тодор Живков вчера отказа интервю." ("Дума", 10.11.1994г.) Затова цитирам 82-годишния Живков от "Труд", 10.11.1993:
Въпрос: Вие самият за какво бихте съжалявали?
Отговор: Системата беше уродлива. Жалко е, че един идеал беше обременен с недъзите на системата, която се опитваше да го реализира. Сляха се непоправимо две неща – идеалът за социална справедливост и извращенията на социалистическата система. Но при нейното хаотично разпадане оцеляха единствено недъзите й. Нещо повече. Те мутираха.
Въпрос: Всъщност коя е най-голямата грешка на тридесетлетното Ви управление?
Отговор: Може би моят идеализъм. През целия ми живот. Вярвах, че един ръководител не може да мисли за себе си, преди да е осигурил хората, за които работи. Оказа се, че май само аз съм живял с тези илюзии. Но не съжалявам.

·           Външнополитически коментар на в."Дума" (10.11.1994): "Учудващи са резултатите от едно обществено допитване, които показват, че близо една четвърт от бившите източно-германци отново искат Стената. Да, те сега са свободни да говорят, да пътуват, мнозинството има възможност да живее по-добре от преди, но им липсва едно – сигурността за утрешния ден, за старините. От тях се попълват редиците на безработните, те загубиха огромните привилегии, които им гарантираше държавата. Вече 5 години каменната стена не дели Германия и света на две. Но никой не знае дали времето ще заличи стената, останала в сърцата на хората."

·           Петър Младенов в "Дума" от 10.11.1994: "Промените, станали на десети и особено след тази дата, бяха предопределени от световното, европейското и вътрешното развитие. Една от основните заслуги на организаторите на тези промени е в точното определяне на времето, тъй като имаше реална опасност, ако се избърза или закъснее, те да бъдат свързани с трагични последици и със загуба на авторитет за страната ни. Спомнете си само всенародното ликуване вечерта след съобщението за пленума. Тогава комунисти, земеделци, безпартийни, дисиденти, работници, селяни, интелектуалци, празнуваха заедно. Всички в България смятаха решенията на токущо приключилия пленум на ЦК на БКП за своя победа. И мисля, че с пълно право, тъй като заслугата за тези промени беше на всички. В тогавашните условия единствената сила в България, която безкръвно можеше да извърши промените, беше БКП. И добре е, че тя се оказа на висотата на своята историческа отговорност. Така, че 10 ноември принадлежи не на отделни лица, групи, организации, партии, а на целия български народ. Затова и тази дата би следвало да обедини всички ни."

·           Андрей Луканов (в същата "Дума" от 10.11.1994):  "Реалният ход на нещата през изтеклите 5 години не оправда стремежите и надеждите на българите не защото промените бяха неоправдани или ненавременни, а защото нашият обществен живот беше насочен съзнателно и злонамерено по нанадолнището на противопоставянето и безсмисленото разрушение. Знае се кои го направиха и какви интереси мотивираха действията им. Към своите капитални грехове пред българския народ от миналото десницата добави още един – тя провали възможностите за национално съгласие и обединение, постави кастовите си интереси над националните и се погаври с обществените очаквания за действителни и позитивни промени в живота на нацията и на всеки гражданин. Идва часът, когато погромаджиите ще трябва да отговарят за действията си пред избирателите, който за жалост още дълго ще носят на гърба си социалните последици на безумната им политика. Но имаме шанса да дадем нов старт на реформите."

·           Анжел Вагенщайн (интервю на Дора Чичкова в "Дума", 10.11.1994):
Въпрос: Дали не се оказахте изпълнители в чужд сценарий?
Отговор: Разбира се, оказахме се, без да искаме, изпълнители на друг план. Защото крайният резултат се получи не този, който очаквахме. Ето ви доказателство. В подготовката на нашия митинг на 18 ноември се събрахме почти всички бъдещи създатели на СДС. И сега мога да кажа, че всички ние бяхме наивници – аз, Стефан Продев,Чавдар Кюранов, Христо Ганев. В създаването на СДС ние имаме някакъв дял от добрата воля другояче мислещите да имат своя организация. Фактът,че от онова СДС се откъснаха почти всички основатели, а някои от тях в новите избори ще бъдат дори наши съюзници, говори, че там имаше действително демократични сили. Откъде се пръкна сегашното СДС? Ами от реституцията, от крайната десница, от синовете на крайната реакция, от това, че фашизмът у нас имаше широка база. Има дял и репресивната наша политика, разбира се.
Въпрос: Какво бихте казали на разочарованите от промяната след 10 ноември в навечерието на новите избори?
Отговор: На митинга на 18 ноември предупредих: Момчета и момичета, внимавайте да не ви излъжат, както излъгаха нас през април 1956-а. И все пак ги излъгаха. СДС излъга младежта, излъга всички реформатори, излъга нацията, че там се заражда едно светло ново начало. Че в диалог и опирайки се на едно друго ново начало в обновяващата се отвътре БСП, заедно ще можем да построим една нова, демократична България. Ние много неща не успяхме да постигнем, но не излъгахме хората. Няма да ги излъжем и след тези избори.

·           Стефан Гайтанджиев (10.11.1994): "Някъде към 7 или 8 вечерта на 10 ноември отидохме една голяма група вкъщи, където се оказа, че има много малко пиене, и отидохме на гости на Валентин Вацев, където пиенето продължи мощно. По пътя се пя "Интернационалът" и химнът на "Екогласност". Някъде към 12 и половина през нощта доста развеселени, обадихме се на Петко Симеонов и му изпяхме всички песни по телефона. На следващия ден отидохме у Николина Николова. Някъде към края на това заседание пристигна Петър Берон от дома на Анжел Вагенщайн и каза: "Знаете ли, организира се митинг, хайде сега да направим един голям митинг на победата. На Промяната." Тогава Сашо Каракачанов едва ли не трепереше и каза: "Аз съм чул от баща си, че въоръжени отряди дебнат в покрайнините на София, та ако някой надигне глава, да го смачкат." Петър Берон си развяваше брадата и каза: "Как може, вие сте страхливци!". Още същата вечер отидохме в дома на Анжел Вагенщайн и там се формира инициативният комитет за провеждането на първия митинг."

·           Петър Берон (10.11.1994, интервю на Весела Донева):
Въпрос: Кой е най-яркият ви спомен от 10 ноември?
Отговор: Самият 10 ноември беше един мрачен ден, следобеда валеше дъжд, ръмеше. Румен Воденичаров четеше някакво възвание в Южния парк, аз му светех с едно фенерче. И в това време Ангелина Петрова ме подръпна за палтото и ми каза: "Живков е сменен." И така научих.
Въпрос: Как беше организиран първият свободен митинг?
Отговор: Първият голям митинг на 18 ноември беше решен и замислен в дома на Анжел Вагенщайн. Много хора участваха. Идеята беше изказана от проф.Иван Николов. Стефан Продев и аз написахме афиша с подписите под него и го занесохме да се отпечата. Тези подписи са много интересни между другото. Това са подписи на хора, които сега не могат да се гледат един друг. Там е подписът на Продев, там е подписът на Желю Желев, на Христофор Събев, на Блага Димитрова, на какви ли не личности. На върха е много тясно. Малка площ има, не могат да се съберат всички. Това е факт.

·           Разказ за Елена Кирчева в "Стандарт" от ноември 1994:

"Ако не беше тоталитаризмът и най-вече борбата с него тя може би още щеше да си бъде там, зад катедрата в бившия Икономически институт. Дори да е станала доцент. Но по време на революция нещата най-често не зависят от обикновените революционери. За Елена Кирчева революцията, която роди демокрацията, е започнала малко преди Тодор Живков да подаде оставка. Тогава група млади преподаватели прависти организирали сдружение "Юристи за правова държава". Това сдружение родило идеята за Велико НС, а от ръководството му се пръкнали трима политици – Стоян Ганев, Вержиния Велчева и самата Елена Кирчева. И ето го времето на възторг. Демокрацията размаха пръст и когато погледът на Елена проследи посоката му, видя, че той сочи точно в Берн, в кабинета на посланика на Република България в Швейцария. Докато в Берн г-жа Кирчева си мисли, че издига имиджа на България, в София, в столичен вестник  личният й шофьор с точен и премерен удар се опита да свали нейния. Той я обвини в куп грехове – от незаконна търговия с вино до неуважение към премиера – бившия. Но тя е готова за всичко: попрището на дипломата, изборната борба и дори преподавателската дейност. Родината да реши къде е по-нужна."

·           Разказ на Валерия Велева в "Труд" за срещата на "създателите на СДС Любомир Собаджиев, Димитрина Петрова, Петър Берон, Георги Спасов, Петър Манолов, Петър Бояджиев и Йоло Денев" в деня 10 ноември 1994:  "Час по-късно към тях се присъединиха синият земеделец Георги Петров и отчето Христофор Събев. Д-р Желев чрез секретарката си отклонил поканата поради заетост. "Желев, този мерзавец, е слуга на американците и турците и цял народ знае това", извика без притеснение от Татарчев бившият шеф на СДС Петър Берон. Президентският съветник Спасов се задоволи само с репликата: "Ти си измисляш всичко това." Д-р Тренчев заяви, че "СДС е завладян от кретени"."

·           Съобщение във в."Демокрация", 16 декември 1994: "Кандидат-депутатът от БББ Петър Манолов заминава от 17 до 22 декември в командировка до Ирак " за среща със Саддам Хюсеин". Командировъчното на поета-дисидент, е подписано от главния редактор на "Труд" Тошо Тошев."

·           "Труд", 10.11.1994, кореспондеция на Анета Петкова: "Светлата дата 10.IX. избра Народно движение "Ку-Ку", за да проведе националната си учредителна КУнференция. Жълти партийни книжки получиха членовете на движението. "Не може Свободка Стефанова да се разхожда на свобода, а останалите да нямат жълти книжки", поучително отбеляза г-н Курумбашев. Кукувците взеха решение да обичат БСП и СДС. След Ку-ку обсебването на парламента депутатите от конкурентните партии ще чуят Ку-ку-призива: "Аре, движение!"

·           В хумористичната страница на "Дума" – "Дума дупка не прави" – в петата годишнина от пленума и 40 дни преди новите избори няколко души се изливат така:
Чавдар Шинов: "Дала демократката Мара гласа си за Филип и неговите момци адвокати и зачакала. И ето една събота на вратата на Марината боксониера в квартал "Обеля" се позвънило, отворила демократката вратата и какво да види – самият Филип Димитров. Усмихва й се през очилата и й вика: "Айде, Маро, бяла българко, на Канарските острови да те водя!". Слезли накрая двамата долу, а там ги чака кола! Чисто нова! Уредена лично от американския посланик чрез фондация "Отворено до крайност общество". Седнали в колата и тръгнали. Добре, ама свършили бензина. "Нямаш ли някоя туба за резерва?" – попитала Мара. "О, значи и бензин за резерва трябва!?" – от сърце се учудил Филип Димитров. Ето ти на тебе дъжд. Най-обикновен. Но като не знае Филип как се пускат стъклочистачките. А Мара само клатела печално глава: "Какви ти Канарски острови! Ние и до Ниш не стигнахме!"
Теодор Ченешев: "Демокрацията винаги е била за мене нещо много скъпо, но чак пък толкова не съм очаквал – килограм свинско да струва колкото цяло тоталитарно прасе."
Васил Цонев: "Прости хора! – ядосвал се някой си Филип Димитров. Ти му даваш сияйната светлина на демокрацията, а той иска да яде..."

·           Коментар на главния редактор на в."Труд" Тошо Тошев в броя от 10.11.1993: "За четири години най-добрите от частниците натрупаха милиони, спретнаха Г-13 и драскат напред, без да им пука, че богатство продължава да бъде нецензурна дума. За тези години видяхме що е то рекет и има ли той почва у нас. Научихме, че компромат е синонимът на аргумент и че стогодишната партия наистина е на 100. Видяхме как се роди ново Димитровско племе и как марксизмът-ленинизмът се превръщат в мицевизмо-лиловизъм. Ако нещо не ви е ясно докрай – четете вестници. Там всичко е казано."

·           Ами, чета бе, Тошев! Писателят Никола Инджов пред “Дума” на 12 декември 1994-та казва: “Аз твърдя, че днес от България се изтръгва народ! Чрез наемническо емигранство в САЩ, Канада, ЮАР. Чрез манипулираното изселничество на цели родове и няколко поколения едновременно към Турция. Това стана през последните 5 години, когато на тотално разрушение беше подложен не прословутият тоталитаризъм, а народа. Народът беше разрушаван последователно и под ръководството на съветници, политически лидери и немалко коментатори с чуждестранни паспорти. Чрез корупцията на върхушката. Чрез безсилието на закона пред престъпността. Чрез продажната дипломация. Най-силно в днешната действителност ме разочарова крушението на демократичните идеали.”

·           А на 26 ноември същата 1994 година във в. “Демокрация” има една кратка статия за това кой кой е в Съюза на тракийските дружества в България. Там чета: “В СТДБ е внедрена агентурна група на БКП/БСП, твърди в декларация зам. председателят Петър Драгулев. (Според “Демокрация” Петър Драгулев е внук на основателя на организацията на българите от Беломорска Тракия Петър Драгулев.) Тя се състои от ген.о.з. Тодор Бояджиев – висш служител от ДС, сега активен участник в шпионския Атлантически клуб; Никола Инджов – дългогодишен служител на тайните служби и бивш гл.редактор на в.”Тракия”…” (Това, и без да го чета в “Демокрация”, го зная. Писателят Н.И. има издадени книги преди Десети. Прочетете ги, ако имате още съмнения!)

Не разочарован, бесен съм, че доказани ченгета от вчерашното време изтръгват от живота ни демократичните години, които са ни отредени!

СНЯГ ПРЕЗ АПРИЛ

Заглавието е образно. Нещо горе се обърка и натрупа сняг върху нашите демократични надежди през "април".
Защо?
Сигурно е, че дали ще вали сняг в нашата малка градина, наречена България, се определя от текущото споразумение на великите световни сили в момента. Но ако не може да се предотврати снега, поне може да се прогнозира неговото появяване. Това в България обаче не се прави. Няма такива "метеоролози" тука. От другите - поръчковите, бъка. Народопсихология! Но и цензура, тотална цензура! Което пак опира о народопсихологията ни, ако си зададем въпроса: А ние защо търпим?
За другите не знам, но за себе си поне съм честен - увлечен от материализираните положителни резултати след 1989-та, забравих, че 1992 година е бъдеща екстремна точка според историята за онази 12-годишна цикличност на социалистическите победи: 1944 (България) – 1956 (Унгария) – 1968 (Чехославакия) – 1980 (Полша)… И "снегът през април" ме завари съвсем неподготвен. Затова и разочарованието бе по-голямо: можело е нещо да се спаси,  но не съм го направил. Обаче това нито отменя, нито променя, нито намалява силата на следващото питане:
Защо в България за цели три години не се намери НИТО ЕДИН - син, червен, пембен, зависим, независим... завършил СУ,“Карл Маркс”, МИМО, Кембридж, Хопкинс... социолог, политик, цар... или просто гражданин, пишещ до редакцията на някой вестник - КОЙТО ДА НАПОМНИ за заплашващата ни поредица. Хубаво, аз съм забравил, но как така ВСИЧКИ ЗАБРАВИХА?
Какво ли не стана: припомняха ни хиляди измислици, направиха невероятни връзки, един дори по телевизията свърза думата "Цивилизация" с името на родната си махала Сивил, че на съвременен английски език така се произнасяла тази дума. Без да се свени от хилядолетния й произход! На цивилизацията естествено, не на неговата махала. Обаче, че на всеки 12 години комунистическата хидра разкъсва нечии надежди - ни дума!
Мислите ли, че съм единствен, неповторим, изключение от правилата? Мислете каквото си щете. Аз зная - изключително прецизно - че съм един средноинтелигентен българин и такива като мен са много. Тези мои мисли, наблюдения, или както искате ги наричайте, не са никакво откритие. Само че от милионите звучащи такива предупреждения НИТО ЕДНО НЕ Е ПРОБИЛО плътния държавен щит, за да излезе на светло пред гражданите на тази държава. България никога не е ставала демократична държава на обществено ниво. Цензура, тотална цензура! Само онова, което е потребно на управляващите.
Не му е мястото тук, и няма да изреждам кога и на кои поименно хора, съм търсил помощта за издаване на първата книга от НИЕ. В едно обаче бъдете сигурни: сред тези имена няма нито едно без демократичен ореол. Никой, чувате ли – никой – не посмя да се обвърже с написаното, макар в същото време същността му да бе и ТЯХНОТО кредо. Наслушах се на похвали... и на извинения.
Сега, когато пиша тези редове, управлява вече правителството на Иван Костов. На този период ще бъде посветена четвъртата книга от поредицата. Мога да направя едно предсказание. И по времето на ОДС тези мои книги, и на всички други хора, които искат да бъде подреден по някакъв начин пъзела на нашето съвремие, няма да видят бял свят. "Ще ти ги издадат посмъртно и ще ги четат децата ни", ми казва една позната. Само че аз пиша книгите си за моите съвременници хитърпетровци, андрешковци, байганьовци. С единствената мисъл да ги накарам да се размислят между две бири или две далавери. Това явно не отърва на управляващите днес "Обединени демократични сили". Разваля им вероятно генералната схема. Ако е така, "успеха им" ще бъде като на комунистите.
Ивановци, Ивановци... Честността е единствената политика, която цени бъдещето. Обаче бъдещето не свършва със смъртта на човека, а започва именно от там нататък! Но кой съм аз, че да го казвам, нали?

ОЩЕ ЗА СНЕГА ПРЕЗ АПРИЛ

Комунизмът е мъртъв! Да живеят комунистите!
- Май че България постави началото на тенденцията през септември-октомври 1992.
- Последва Литва през ноември 1992, когато изборите там спечели "Демократическата партия на труда" на откровения комунистически лидер Алгирдас Бразаускас.
- В края на 1992 Чехия и Словакия се разделиха. Докато в Чехия бе преизбран Вацлав Хавел (макар по време на избора му да имаше предупреждение за бомба), Словакия беше поета от дуета Владимир Мечиар – Михал Ковач.
- В Румъния "Демократичният фронт за национално спасение" на Йон Илиеску запази властта си.
- Преизбран беше и Слободан Милошевич (януари 1993). Слава богу – за президент само на Сърбия.
- В края на септември 1993 бившите полски комунисти на Александър Квашневски, обединени в "Съюз на демократичната левица", също спечелиха изборите в Полша.
- През октомври старият социалист Папандреу стана шеф в Гърция.
- През май 1994 година унгарските социалисти взеха 54 процента от местата в Държавното Събрание.
- Сега, в края на годината, нашите реформирани комунисти ще спечелят същия брой проценти в Парламента.
- От 15-те бивши социалистически републики към началото на 1994 година само 5 – Армения, Беларус, Естония, Киргизстан и Латвия – имаха президенти, които не са бивши високопоставени комунисти.
- Изтегляйки се от Естония обаче през юли 1994 година руснаците оставиха там пета колона от "само 11000 руски офицери" – вече писах за това.
- Сега за Беларус. През януари 1994г. Бил Клинтън отиде на крака в Москва при Елцин. Във вестниците пише: "Клинтън получи и даде обещания в Москва". На връщане президентът спрял за малко в Минск, столицата на Беларус, и е получил твърди уверения, че до края на годината ще бъдат демонтирани 100-ната съветски ядрени ракети на нейна територия. За изпълнение на това обещание нищо не зная, но след седмица далият обещанията държавен глава Шушкевич е подал оставка след вот на недоверие в парламента. Със 183:51 гласа е избран висшия комунистически функционер Мечислав Гриб.
- В референдум от началото на март 1994 молдовските избиратели отхвърлиха възможността републиката да се слее с Румъния и избраха тя да запази независимостта си (90% от гласовете). След година и половина пак те, молдовските избиратели, ще гласуват страната да се върне в границите на бившия СССР и да върне сърпа и чука на знамето си и комунистическите символи от 1917 година.
- Сали Бериша в Албания ще почака малко, но и неговия ред ще дойде.

Вече е наложително да погледнем картата на Европа. Изредените страни - отгоре надолу - Естония, Литва, Беларус, Полша, Словакия, Унгария, Молдова, Румъния, Югославия, България, Албания и Гърция образуват един преграден щит между Европа и Русия.
Този "щит на комунизма" е пробит малко отгоре – през Латвия, но затова пък в срещулежащата Швеция социалдемократите се върнаха на власт през тази 1994-та след три години в опозиция. И Дания се управлява от лява коалиция.
В долния край на щита се води истинска война вече четвърта година. Комунизмът загуби последователно Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина благодарение настойчивите усилия на САЩ и НАТО. Останаха му обаче в запас бъдещите бойни полета Косово, Македония и самата Сърбия. Написах "бъдещите бойни полета" не защото ми се ще, а защото натам вървят нещата. В този смисъл поведението на Гърция спрямо Македония, България и Турция е изключително важно. Ако тя сдаде европейския фронт, ще бъдем притиснати и отдолу, и отгоре.  Американските сини каски в малка Македония ще трябва да отстъпят обкръжени отвсякъде.
А какво би станало, ако в България се беше затвърдило демократичното управление на Филип Димитров?

Биха се случили няколко изключително вредни неща за световните амбиции на комунистите (по-частното звучене на последните три думи е "имперските стремежи на Русия”):
- Стратегическата роля на Гърция веднага се компрометира. Тя просто остава извън полесражението. Разделителната линия на фронта се премества по Дунав, вместо някъде из Бяло море. Македония и Албания щяха да мирнат от долна страна.
- Фатос Нано би си останал в затвора, Бериша нямаше да се окаже "корумпиран" и "вреден за демокрацията". Милошевич щеше да стане обграден и от юг, и от изток. Балканската криза би свършила в ускорени срокове.
- Турция нямаше да бъде притисната между две просъветски държави - България и Ирак, и нямаше да сменя правителствата си, подобно на италианците. (Впрочем и италианците също.) Би се прекъснала пряката индукция на напрежение от Ирак към бивша Югославия и обратно.
- Щяхме наистина да сме спечелили и нямаше да има значение, че е "с малко".

Но макар и победили, не бяхме "обречени да успеем". Западът не даде, но и ние не поискахме. Повтаря се историята от 1870-1878 години. Създадените революционни комитети се разпаднали след предателството на неколцина срещу Левски. Обесили го и народа приел това съвсем спокойно. После надошли "хвърковати чети" от Североизток. Стимулирано било "априлско въстание", за да се разлеят кърви по Балканите и дядо Иван да има претекст да дойде като освободител".
И този, който ни освободи, да ни зароби!
Ще имаме ли второ Съединение, подобно на онова от 1885? Ще успеем ли да го задържим и опазим? По-общото звучене на тези въпроси е: ще се включим ли в състава на Европа?

Засега Фани Чоджумова пише: "Да му мисли НАТО. Нашата е лесна – плащаме данъци и слушаме."
Засега 3 март, когато Русия ни "освободи" за първи път, е заменил 9 септември, когато Русия ни "освободи" за втори път. 6-ти септември е забравен!
Засега:

·           Интервю на министъра на отбраната на Русия Павел Грачов пред в."Република" от 4 ноември 1993: "Русия няма да използва първа ядрени оръжия срещу страни, които не притежават ядрени оръжия. Що се отнася до страните, които имат ядрени оръжия, новата военна доктрина не казва нищо. И в това действително има нова идея. Ако се наложи, ще използваме ядрено оръжие първи."

·           Декември 1993: Четирима известни руски интелектуалци - писателите Даниил Гранин, Алес Адамович, Мариета Чудакова и режисьорът Елдар Рязанов, са се обърнали към лидерите на демократичните блокове и гражданите на Русия с призив за обединяване срещу комунистическата опасност в страната им. "Комунистите с добро не си отиват", това са част от думите им.

·           Под едно банално име – Георги Николов – в."Дума" от 3 февруари 1994 пише: "Комунизъм и антикомунизъм. Там е вдъхновението на СДС. На народа трябва да се обясни, а в Америка и Европа да се убедят, че у нас комунистите се връщат на власт и става реставрация на комунизма. Ако не е така, против кого СДС да стъкмява съюзи и коалиции. Трябва ли СДС още да се самоподдържа с тоя призрачен комунизъм и така да се затрие. Защо да не се измъкне от една мъгла, която сам си спусна и възприеме по-цивилизовано поведение. Не е толкова просто. Някои от СДС никак не могат да си превият езика и кажат БСП. ЗАТОВА ТРЯБВА ЯКА ТОЯГА И ЯК ПАРЛАМЕНТАРЕН БИЯЧ."

(Големите букви поставих аз, за да подчертая новата същност на социалистите от "БСП")

·           Чуйте Жорж Ганчев (януари 1994): "И е много важно да се знае, че ако Жорж Ганчев бе станал президент, на международния фронт ние щяхме да имаме прекрасни отношения с абсолютно всички арабски държави, щяхме да строим язовири и централи в тях и нашите хора щяха да работят там за 3000-4000 долара заплата, а не както сега – 400 долара на месец."

(За Жорж външната политика е “фронт", важните приятели – арабите, прикритието на военната помощ за сваляне на проамерикански настроените режими –"строежа на язовири и централи". Сякаш чувам един смях “Ха-ха-ха!”)

·           Продължавам пак с думите на Жорж (ноември 1994): "Харесвам го това момче." (За Жан Виденов става дума.)

·           А за успокоение на нашенските келепирджии на дребно вестниците пишат така: Коментар на Горан Готев, в."Дума",31.08.1993:  "Сърбия победи. На запад от Дрина за първи път ще има втора сръбска държава, заяви лидерът на босненските сърби Радован Караджич. Един балкански народ си върна с оръжие своите етнически пространства в момент, когато световните стратези изключваха възможността от успешни локални войни. Победата е очевидна и неоспорима, но в Белград цари униние, а не еуфория от победата. Сърбия не иска война, не иска повече да воюва. Спечеленото й е достатъчно и тя би искала да запази и него, и онова, което исторически й принадлежи."

Вопиющо нахалство и чисти лъжи. Изобщо не ми влиза в работата, ако готевци не се натискаха да управляват България. Но те са в управителния съвет на нашата фирма и фалитът от некадърното им управление е и наш фалит. Няма да се оправим, докато подобни "компетенти" не бъдат изритани в посока Северна Корея. Думата "изритани" е точна, защото комунистите не са си отивали никога по друг начин. И посоката е вярна – другаде не ги искат.