Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.01.2020 08:30 - НИЕ-240 Оръжия по Девети 1994
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 363 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОРЪЖЕЙНИТЕ СКАНДАЛИ ПО СЕПТЕМВРИЙСКО ВРЕМЕ

 

Според "24 часа" от 1.09.94: (подписал Любомир Денов):  "Сделката на военното министерство с Аман е перфектна с изключение на ниските цени на танковете, твърдят единодушно експерти, юристи и висши държавни служители. 11 млн долара влизат в тънкия бюджет на военното министерство след продажбите на морално остарели пушкала, повечето от които са обречени на рязане според Виенския договор."
Ако не сте разбрали още за каква "перфектна сделка" става дума, продължавам със същата статия: "Оръжейната ни промишленост ще преживее и този скандал. По всичко изглежда обаче, че тя ще загуби още един сериозен клиент на застоялата ни спецпродукция. Защото Йемен тепърва ще иска да купува оръжие. Но навярно ще го търси другаде. Според Виенския договор до края на другата година България трябва да унищожи още 300 танка Т-55. Така вместо да ги изтъргуваме по 50-60000 долара бройката, ще се наложи да плащаме по 1000 долара на парче за рязане." (Ако сте забравили: южен Йемен започна война срещу северен Йемен, която завърши преди месец.)
За мен остава да напиша имената, които се спрягат покрай тази сделка: Илия Маринов–зам.министър в МО, Илия Пометков–съветник на военния министър, йеменският търговец на оръжие Али Букиар, завършил Военно–въздушното училище в Долна Митрополия Плевенско.
Аферата има продължение. Написано във в."24 часа": "Йеменската сделка се заплита след решението на Междуведомствения съвет по отбранителна промишленост да се спре оръжейния бизнес. Сериозните съмнения за подкупи, фалшификации, тлъсти комисионни започват, когато наши хора се заемат с доставки на оръжие от бившия СССР за Аден."
Тук пък се появяват нови посредници на Али Букиар – Красимир Ангелов–от управление "Търговия и снабдяване" в МО, депутатът от СДС Нино Ставров, вуйчо на Ангелов, депутатът от БСП Тошо Мухтанов, Шефа на Военно-икономическия блок ген.Кирил Мазнев, първият ни космонавт Георги Иванов, шефът на Военно контраразузнаване полк. Васил Стоянов...
Подчертавам, че всичко писано дотук е преписано от "любимия на целия българския народ в."24 часа". Ако някой се съмнява, то не бива да е в моята недобросъвестност. Просто съм стриктен.
И точно заради това, ще припомня на милия си читател, че правителството на Ф.Д. беше свалено ЗА НАМЕРЕНИЕ да търгува с оръжие. Йеменската сделка Е РЕАЛИЗИРАНА. Но Беров не пада заради ТОВА! Кого да питаме ЗАЩО?
Обвинен във връзки с ливански терористи от правителството на Беров (според в."Стандарт",3.09.1994)  Кр. Кръстев - това онзи К.К. ли е, който беше зам. на Тренчев от 1990г.? -  беше върнат в България. Но Беров падна, Кръстев се върна посланик в Ливан след разговора си с Желев и  междувременно стана "Стара муцуна" в предаването на Екатерина Генова от 17 септември 1994. Толкова!

Да, ама не! За наглеците, които твърдят, че Филип Димитров и неговото СДС съсипаха България, ето истинските факти, скъпи наследници:
В.”Демокрация”,14.03.1994, Едвин Сугарев и Недко Петров: “Нерагламентиран оръжеен бизнес, морално равностоен на истинска търговия със смъртта и обслужващ износа на революция, подготвян от КГБ, е ОФИЦИАЛНА ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ. Непризнаващ международни договорености и ембаргови ограничения, съчетаван с трафик на наркотици и износ на съмнителни лекарствени препарати, този бизнес е едно от малкото свръхдоходни пера на страната – с тази разлика, че само ограничена част от постъпленията са отивали в държавния бюджет: останалите са потъвали в частни сметки, черни каси, всякакъв вид особени и “резервни” валутни програми или просто в бездънния джоб на УБО. Сумите за или около тази търговия, осъществявана впрочем винаги с помощта на разнокалибрени екземпляри от престъпния свят, са се отличавали със забележителна безотчетност, което е предполагало, на първо място, строга секретност и, на второ място – ангажименти на отговорни другари от най-висш ранг.”
В течение на две десетилетия монополист в тази сфера е “Кинтекс”. Всичките му служители, до секретарките и шофьорите, са от контингента на ДС, отчитащи се единствено и директно пред Политбюро на БКП. Документирано е, че най-черните сделки – с оръжие и наркотици, са осъществявани от специален отдел, наречен Дирекция “И”. В условията на демокрация тази система е твърде неудобна и се наложи “Кинтекс” да се разслои и маскира.
Цяла година ПРЕДИ “Десети ноември”– на 24 ноември 1988,  с решение на МС е образувано ТП “Тератон”. В началото “Тератон” се е занимавал мирно и тихо с внос на кинескопи за родните ни телевизори, произвеждани в София и Велико Търново. Ако сте мнителни, скъпи читателю, веднага ще си обясните многото свързващи неща между двата колоса в Голямото ограбване на България: “Изотимпекс” и “Кинтекс”. Както и в частност – защо във Велико Търново е центърът на аферата “Акрам”. От 4 октомври 1989г. с разрешението на министър Христо Христов (някой си временен партиен отговорник) “Тератон” поема част от задълженията на мощната соцорганизация “Техноимпекс”. През март 1990г. “Тератон” поема задълженията на “Икомев” – една от десетките задгранични фирми с “държавно участие”. Ако споменавам само тази фирма, то е защото за нея вече съм писал – през същата тази 1990 година фирма “Икомев” направи незаконен износ на 25 тона сребро от България. Спомняте ли си?  Сега се оказва, че кражбата на 25 ТОНА сребро сме я писали на гърба на “Икомев”, а тя всъщност е осъществена за касата на “Тератон”. Остава ми да напиша, че по това време директорът на “Тератон” се казва Младен Мутафчийски. Същият Мутафчийски, който след малко повече от петилетка ще стане един от частниците, определящи лицето на българския “частен бизнес” – преди демокрацията представител на “Кинтекс” в Етиопия, а след идването й - виден строител на капитализма в България!
В края на март 1992 година със заповед на военния министър в правителството на Филип Димитров на име Димитър Луджев “Тератон” се преобразува в АД, поглъщайки фирмите “Инко”, “Интеркомерс”, “Инсист” и още десетина “Ин…”.”

Ако продължавате да оставате мнителни, скъпи читателю, нима не виждате обяснението защо тогавашният министър-председател Филип Димитров смени военния си министър Димитър Луджев, а тогавашният президент Желю Желев искаше, и без малко да успее, да направи Луджев премиер!
“През юли 1993г. е внесено искане за приватизация на АД “Тератон”. Без да е направена ревизия и оценка на активите му! И направо в икономическата комисия на НС, заобикаляйки санкцията на МС! Питате защо? – концепцията за приватизация на “Тератон” е направена (още през далечната 1990 година!) от екип в който участват Асен Мичковски -председател на въпросната парламентарна икономическа комисия през 1993-та и Валентин Карабашев – ресорния министър в правителството на Любен Беров. Документирано е, че за “концепцията” двамата са получили хонорар от 16 хиляди лева (при 10 лева за долар в 1990г.). “

- Спирам историята на “Тератон” дотук, за да допълня кой е Младен Мутафчийски. Според една “малотиражка, спонсорирана от ДС” (в.”Ранно утро”), той е строителен инженер. Престоят му като представител на “Кинтекс” в Етиопия е свързан с усърдно организиране на сафарита и софри за отговорни другари като Пенчо Кубадински, Станиш Бонев, Чудомир Александров, Начо Папазов (с последния го свързват роднински отношения). В ръководената от Мутафчийски фирма “Тератон” работят (в описвания период от време): Боряна Пенчева Кубадинска (дъщеря на онзи Пенчо Кубадински) – гл.юристконсулт, Искра Вълкова (съпруга на онзи Виктор Вълков) – нач.отдел “Външно-икономически връзки и търговски договори”, Мария Бързашка (съпруга на Станимир Бързашки, зам.министър на търговията Берова) – зам.главен счетоводител. Едновременно с председателствуването в “Тератон” Младен Мутафчийски е представител на “Мейтрикс интернешънъл” в България и президент на “Мейтрикс – България”. Президент на “майката” “Мейтрикс е някакъв адмирал с име Робърт Парис, чийто син Скот Парис е съдружник на Илия Павлов във фирмата му JBJ corp., регистрирана в щата Вирджиния и контролираща казината в Латинска Америка. А самият Илия Павлов е в борда на директорите на “Мейтрикс”.
Влачат се като свински черва!
- П
рез август 1993г. цивилният военен министър В.Александров е освободил 427 полковници (401 от тях са над 50 години). Любен Петров – военният началник на ГенЩаба – твърди, че те заемат ключови длъжности в армията и не трябвало да се пенсионират. Имало опасност да се наруши боеспособността на армията и държавната сигурност. Между двамата се оформи много остър сблъсък – говорят си чрез писма през БТА; Валентин Александров, комуто остават 15 дни до уволнението, изгонил от пресконференцията си Любен Петров и му забранил да проведе своя пресконференция. Която Л.П. проведе все пак.
-
"БСП се опитва да пренесе политическите борби в армията", бил казал Желев според  директора на канцеларията си Ивайло Трифонов.
На специален пленум на 27 август 1993г., БСП официално заяви, че Желев е национален нихилист и вредител на международния авторитет на България и че е неспособен да бъде обединяваща фигура за народа.
-
Обръщение на Военния Съвет на Първа армия до президента Желев: "Считаме за безпрецедентни униженията, които пагонът търпи незаслужено от високопоставени чиновници във военното министерство" – т.е. В.А. Подобна декларация има и от Съюза на офицерите и сержантите от запаса. Легия "Раковски" не оспорва пенсиониранията.
-
На 5 септември 1993г. Желев подписа указ за уволнение на Любен Петров - нач.Генщаба, на Любомир Василев - командващ Първа армия и на Илия Маринов - зам.мин.на отбраната (замесен в йеменската сделка за оръжие). Новите назначени съответно: Цветан Тотомиров (досегашен ком. сухопътни войски), Стефан Дервишев (командир на 17 мотострелкова дивизия), Симеон Петковски (той пък замесен в албанската оръжейна афера).
- М
еждувременно националната ни сигурност е представена в Германия на международна конференция от Слатински и Иван Гайтанджиев (БСП). Пък Желев е в Словакия на честванията по случай 50 години от избухването на Словашкото национално въстание.
Според Ройтер "България единствена от 12–те европейски соцстрани е влязла в по–рисков клас за инвеститори отвън. Словения, Словакия и Румъния са подобрили класа си. Най–добри за влагане на пари си остават Чехия, Полша, Унгария и екс–ГДР."

- Пак на този 5-ти септември 1994 се навършиха 50 години от деня, в който СССР обяви война на България. По този повод в София се състоя тържество на което присъствали Жан Виденов, Клара Маринова и посланик Авдеев. Пели, танцували и рецитирали: Мустафа Чаушев, Нели Рангелова, ансанбъл "Пирин", балет "Веда", Георги Калоянчев. Изпълненията им били прекъсвани от нестройни скандирания "Вечна дружба", пише в "Демокрация". Не зная дали е било така. Не съм присъствал. Обаче декларирам, че предния ден - 4 септември, имаше засилено полицейско присъствие около паметника на Съветската армия. Подчинените на Виктор Михайлов (за последен негов път) охраняваха празненството, организирано от Сдружението за приятелство с Русия. Навършвали се 40 години от откриването на този паметник.

Не мога да се сдържам пред нагла лицемерност: В подножието на Царевец е българския паметник: църквата "Св. 40 мъченици". Там е открита Омуртаговата колона и е гробът на цар Калоян. И какво от това? За първи път видях Тази Църква през 1953 година. За последен път – след 48 години. Запусната, забравена, пренебрегвана, нямала щастието ген. Толбухин да я е посетил, ген. Михайлов да я е пазил от поругаване или посланик Авдеев и неговите български другари да са се заинтересували от нея. Но никой българин, макар хлебарка, лумпен, седераст, не е правил опит да влезе вътре с лоши намерения - да я изпише като Мавзолея например. Що ли?

В края на август в Цюрих, Швейцария почина на 89 години единственият нобелов лауреат, който е роден в България (в Русе през 1908г.) - писателят Елиас Канети.

 

ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ - ПЕТДЕСЕТ ГОДИНИ

 Ето няколко изказвания по този повод:

·           Тодор Живков в издадена през 1994г. негова книга "Тодор Живков срещу някои лъжи". - "Социалистическата революция в България дойде вследствие на военни действия, а не на икономически и политически причини. Победа, главно и решаващо, с помощта на Съветската армия, а не естествена, назряла и осъзната необходимост."

·            "Съотечественици, Деветосептемврийското въстание постави началото на ново, демократично развитие на България след многогодишна диктатура. Бе отменено фашисткото законодателство, бяха разтурени фашистките организации и институции. Възстановени бяха основните конституционни права и свободи. Бе прокламирана равнопоставеност на държавната, частната и кооперативната собственост. Със свободната волеизява на огромното мнозинство от народа и с подкрепата на всички политически партии – на власт и в опозиция – бе премахната монархията и България бе провъзгласена за република." (из словото на Велко Вълканов, прочетено по телевизията след "По света и у нас" на 1.09.1994г. в парламентарното време на БСП и коалиция)

·           В Обръщение към нацията по телевизията, вечерта на 8 септември 1994г. президентът Желев каза: "Обединяването на нашия народ е възможно само на основата на истината, цялата истина, покаянието, добрата воля и мисълта за България. И нека най-напред да престанем да делим падналите в политическите борби на "наши" и "ваши", на добри и лоши, на герои и престъпници и да делим костите им на "чисти" и "мръсни". Нека намерим сили да ги погребем в общ гроб."

Не, господин Желев! И нека СЛЕД ТОВА да престанем - нататък по вашите верни и красиви думи. Не се правете, че не разбирате разликата. Инак споделяте всички последствия, които консумират комунистите. Не можете да избегнете тази съдба. Тук няма "неразбрали", ама  "добронамерени", "загрижени", "гледащи напред, а не назад" и прочие социалистически професологизми.

·           Визирам конкретно един такъв професор – Андрей Пантев. По повод на предишния 9-ти септември през 1993-та по радио "Христо Ботев" ни убеждаваше, че трябва да приемем франкисткия модел: по нареждане на генерал Франко всички противници в испанската гражданска война били препогребани в общ гроб. Макар врагове, те били хора, които са се били от двете страни на барикадата, бойци, които са убивали, но са и падали убити.

Един от "новите създатели" на учебника по история на децата ни след Десети ноември се прави на демократ, а всъщност е нещо повече от демагог, почти наглец. Аман от "историци" дето се правят, че не разбират разликата между гражданска война и комунистически терор в сталинистка държава. В един гроб да препогребем избитите – СЛЕД девети септември – жестоко, безогледно, без съд, без гроб, без следа, заедно с техните палачи комунисти, дошли на власт на щиковете на една чужда армия, доволстващи в къщите, в леглата, с парите на претрепаните лично "противници". Представяте ли си препоръката пантева?!

·           Ето още според кого трябва след време да легнем в общ гроб с насилниците си: Национален Обществен комитет за честване 50 години от 9 септември 1944 година:
1-10: Ангел Балевски-академик, Азаря Поликаров-академик, Анжел Вагенщайн, Атанас Русев - ген.лейт,о.з, Ангел Ангелов - ген.лейт.о.з, Александър Дечев - ген.майор,о.з, Благовест Сендов - академик, Валери Петров, Велко Вълканов - проф.д-р, Весела Маневска
11-20: Владимир Топенчаров - академик, Вълкан Вергиев, Владимир Симеонов - ген.майор,о.з, Витан Анчев, Въло Иванов - проф, Георги Близнаков - академик, Георги Първанов - ст.н.с, Гиньо Ганев, Георги Чанков, Георги Джубрилов
21-30: Георги Костадинов, Господин Колев, Дамян Дамянов, Димитър Братанов, Димитър Петков - проф, Димитър Трифонов-проф, Дора Белчева, Добри Джуров - арм.ген.о.з, Драгомир Шопов, Ефрем Карамфилов-академик
31-40: Елена Касабова, Елена Лагадинова, Ефросина Мерджанова, Илчо Димитров - академик, Исак Паси-проф, Иван Пръмов, Иван Филчев -проф, Кирил Василев - академик, Кирил Янев, Кръстю Горанов - чл.кор
41-50: Крум Радонов-ген-лейт,о.з, Китан Русанов, Коста Карагеоргиев, Леда Милева, Леон Даниел, Любомир Коларов, Луна Давидова, Ламби Теолов, Любен Кулишев, Михаил Геновски-проф.
51-60: Маргрет Николова, Мито Исусов-проф, Марин Калонкин-ст.н.с, Николай Тодоров-академик, Николай Ирибаджаков-академик, Николай Хайтов, Николай Христозов, Николай Токушев, Найден Андреев-проф, Нора Ананиева-проф.
61-70: Николай Мизов-проф, Нешо Нешев-ген.о.з, Петър Илиев-ген.о.з, Пеко Таков, Павел Матев, Роза Коритарова, Румен Попов, Светослав Шиваров, Славчо Трънски-ген-полк.о.з, Светлин Русев
71-80: Станка Величкова, Стефан Продев, Стефан Николов, Стефан Данаилов, Стою Тодоров-проф, Тодор Цонев, Тани Танев-доц, Трифон Трифонов, Христо Радевски, Юрий Борисов.

Е-е-е! Човекът, записан под номер 17 в този списък, каза на пресконференция през август 1994г.: "Девети септември е едно от малкото събития, които ни приобщават към Европа."

Откъде ли да захвана да го опровергавам?
А трябва ли изобщо, след като, хайде оставете нас, но цяла Европа твърди, че това не е истина? (Иначе защо да е чакала 45 години от тези 50 с приобщаването ни към себе си?) Трябва! Защото този човек е историк, казва тези думи след едно отдалечаване от събитието с 50 години и след две години ще стане лидер на политическата сила БСП, която пак има претенциите да ни води. (Именно защото някои неща правим ПРЕДИ, а не СЛЕД!)

Под номера 4,5,6,13,19,28,32,36,41,42,48,49,62,63,64,66,69 са се подписали хора, които злоупотребяват с европейското понятие "антифашисти". Европейските антифашисти се бориха с фашизма от началото му в 30-те години, до края на Хитлер през 1945, и след това, та и досега, срещу диктатурата на една партия - все едно коя - посегнала да лапне целия свят. Нашите не бяха антифашисти, докато Хитлер и Сталин си поделяха Европа до лятото на 1941. Станаха "антифашисти",когато Хитлер посегна към мечтата на Сталин за европейско и световно господство на комунизма. После, та и досега, врагът за тях е всеки, който им пречи да вървят по ленински и сталински напреко през съдби, народи и логика.
Хората под номера 2,3,8,35,45 и 47 би трябвало най-добре да знаят (защото самите те са евреи), че 50000 евреи са посрещнали 9.IX. в България. След първите 6 години народна власт тук са останали само 5000. От кого са избягали тези хора? Не от българите, а от Социалистическа България. А нашите съвременни евреи-антифашисти издигат във фетиш именно датата 9.9 от 1944 година? Защо? Пак на 9.9, но в 1909г., е осветена Софийската синагога. Този факт наистина ни приобщава към Европа. Но не! Девети септември 1944, та Девети септември 1944!

А колко от хората в този списък с научни титли, артистични звания, престижни постове в упрaвлението на държавата, биха ги имали, или задържали, ако не бяха политическите слугини на социалистическата власт в България, когато тя, България, не беше част от Европа, а страна от социалистическия блок? Съвсем откровено питам лицата под номера 23,45,51,65,70... защо Те именно са еталоните в нашата българска култура?  Ще подскажете: защото имат изключителни професионални таланти. Ще попитам, и няма да изреждам: колко много други не по-малко доказани талантливи българи бяха изтрити буквално и преносно от нашата наука и култура? Само защото са посмяли, посмяха (дано да няма и бъдеще време в тази поредица) да поставят смело и честно собственото си достойнство пред Конюнктурата. Дори когато нейното име е Живот.

Не натрапвам на другите, но аз не вярвам на човека, който най-умело може да реди стихове, размахва четката или разплаква залата, онзи ден за Бога на едните, днес за Сатаната на същите. Сигурни ли сте утре в чие име ще употребисва таланта си?

Кой финансира тържествата за 9-ти септември?
Отговаря председателят на Комитета Велко Вълканов ("24 часа", 9.09.94): "Едва събрахме по някой лев. Чух, че "Елпида" има участие в спонсорирането, но не знам с колко. Онзи ден на изложбата видях представители на "Мултигруп" и те казаха, че са помогнали. Но това е нещо нормално."

Кой подкрепя тържествата:
В."Дума" от 3 септември дава справочник за престоящите бележити дати през следващата седмица. Срещу датата 6 септември е записано, че преди 130 години се родил Никола Габровски, преди 90 – Любомир Пипков и че предстои в Созопол първа екосреща от поредицата "Ехо от Рио". Съединението на България е пропуснато. Срещу 7 септември е записано, че се навършват 40 години от откриването на паметника на Съветската армия. Рожденият ден на Т.Ж. е забравен. На самия 9 септември 1994 всички поколения и течения в партията БКП/БСП поднесоха цветя пред вечния огън в центъра на столицата и отидоха да си допразнуват пред Братската могила в "Парка на свободата". Всички вкупом! Зад Жан Виденов с венеца редом стояха Добри Джуров (от Живковото време), Чавдар Кюранов (социалдемократите от ОСД) и Юрий Борисов (младежите-социалисти от СМС).

Останалите хора, българите антикомунисти, "отпразнуваха" страшния девети с траурно шествие по улиците на София, носейки черни знамена. Един плакат правеше впечатление "Дядо, няма да им простя". Сред хората бяха Филип Димитров, Асен Агов, Иван Куртев, Йордан Василев, Иван Глушков, Дянко Марков, Радко Поптодоров, отец Анатоли Балачев и Камен Бараков. Отслужени бяха панихиди в София, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Габрово, Бургас, Благоевград, Ст. Загора.
-
Синодът на Максим НЕ ВЗЕ участие. Самият Девети 1994 премина спокойно, в смисъл без побоища. Е, намерен е бил обгорения труп на председателя на ликвидационния съвет в с.Велковци, Брезнишко. Според версията на правителството пострадалият Асен Григоров се опитвал да загаси избухнал пожар и починал вследствие на обгарянията. Убит бе председателят на КС на СДС в с.Глогово, Тетевенско. Трима братя, членове на БСП, започват политическа свада с Асан Мехмедов Асанов насред селото. Единият от братята, Байо Киров, забива ножа си в Асанов. Според Националната дирекция на полицията случаят е криминален.
-
На 14 септември е била убита по особено мъчителен начин и Надя Дункин, една 77–годишна старица. Отбелязвам това убийство, не защото е нещо извънредно като деяние, а защото убитата е свидетелка по делото на Юлия Ръжгева, надзирателката от женския лагер в Скравена. В."Демокрация" съобщи (постфактум!), че Надя Дункин е втората жертва сред свидетелите по делото за лагерите. На 28 март 1993 е била намерена удушена в жилището си в бл.79 на ж.к."Хаджи Димитър" Галя Соколова. Надя Дункин е онази жена, която се осмели преди година да каже пред телевизионните камери в лицето на своите преки мъчители, че са престъпници. Ръжгева като изпълнител тресеше посивялата си глава страхливо, а нейният началник Гогов четеше предизвикателно вестник "Дума".
И в това няма нищо случайно. В неделното радиопредаване "Неделя 150" (18 септември 1994) "социалистът" Дончо Конакчиев опонира на Йордан Василев, който заяви пряко в ефир, че това е убийство на важен свидетел, така: "Вярно е, че в лагерите е имало извращения, но не бива да забравяме, че народната власт наследи тези лагери от фашистко време." На следващия ден, понеделник, в сутрешното предаване "Хоризонт преди всички" Лили Маринкова си приказваше с един зам.началник в Следствието (Румен Георгиев), който пък каза: "Политиците да си гледат работата, а да не ни дават акъл кое убийство е политическо, кое криминално". Беше сърдит на Йордан Василев за неговата оценка на убийството на Надя Дункин.

- Макар, че не му е тука мястото, но ето ви, читателю, още един факт за подобна "обективност". Става въпрос за дребно, на фона на националната червена напаст от престъпници, регионално събитие. Във Велико Търново предстои да се гледа дело срещу служителка от местната Паспортна служба с име Илка Рашкова. Била издала 4 задгранични паспорта срещу подкуп от 12000 лева. Направих си труда да сравня съобщенията за това дело в "Демокрация" и "24 часа" от датата 19 септември 1994. Това в "24 часа" е много по–голямо и пикантно подробно от това в "Демокрация". Но вестникът на Валери Найденов "24 часа" си спестява едно нещо, написано в "Демокрация": Илка Рашкова е дъщеря на дългогодишния шеф на Паспортната служба във Велико Търново отпреди Десети ноември 1989 другаря Гани Рашков. Заместникът на Продев в "Дума" от 1990 година Валери Найденов е изтрил тази информация от дописката и по този начин новините вече не са "такива, каквито са", както пише под заглавието на всеки брой на "24 часа". Изкривени са в полза на червените.
-
Връщам се в неделята, 18 септември 1994. БНТ даде думата на поклонниците на Девети 1944. Предаването бе естествено "Везни" с водещ Иван Гранитски, директор на изд. "Христо Ботев" (бивше "Партиздат"). Аз няма да споря с "истините" на водещия и събеседниците му. Ще предам само точно имената им и основните им тези. Да не се забравят!
Събеседници на Гранитски бяха Христо Радевски, Николай Хайтов, Анжел Вагенщайн и Стефан Продев. Артистът Асен Кисимов изпълни музикалната част на предаването. В международната част участваше Елем Климов, кинорежисьор от бившия СССР ("Добре дошли", "Агония", "Иди и виж"). Една любопитна подробност: след като се развел с Лариса Шепитко, той се оженил за бившата жена на Владимир Живков Маруся. Че се свършили качествените други жени…
Основните мисли, които защитаваха участващите: Девети септември 1944 година е най–голямото, най–великото, най–радостното събитие в историята на България през 20-то столетие; за да затворим цикъла на омразата  да престанем да търсим виновните за жертвите по време и след Девети, те не са по–малко от тези преди Девети, и всичките са били фашисти; да възстановим всички паметници на съветските освободители и на загинали партизани, да върнем в учебниците на децата светлия образ на антифашиста и строителя на нова България, затрити от управлението на СДС след 10 ноември 1989 година.

Едното просто неудобство, едното искрено извинение, един закономерен срам, едно национално поведение, естествено липсваха.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462533
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031