МЕЖДУВРЕМЕННО:  ЦАР ФУТБОЛ

Прочетох в "Отечествен вестник" от 8 юли 1994-та, че по време на световното футболно първенство във Великобритания излязла от печат една книга, в която се анализира футболът като забавление за милиони и като най-доброто средство за диктатори, мафиоти, потиснически режими и политици. Авторът на "Срещу врага с футбол" се казва Самюел Купър. Той е написал (Малко дълго е, но, о, колко е вярно!):
"Колкото по-бедна е една държава, толкова повече футболът оказва въздействие върху вътрешната й политика. Тазгодишното световно първенство едва ли с нещо ще промени Швеция, Норвегия или Швейцария. Но през 1978г., когато то се провеждаше в Аржентина, местните генерали не успяха да изразходват пари за скучни неща като болници, пътища или образование и вляха всички средства във футбола. След финала с Холандия популярността им моментално се повиши и те решиха да предприемат друг ход. Аржентина обяви една почти безсмислена война на Чили. ... Всеки обича футбола, отбелязва президентът на "Динамо" Киев. Благодарение на познанства и приятелства украинският отбор има разрешително да търгува с части за балистични ракети и със злато. ... Колумбия е достойна за съжаление. Нейните политици се надяваха чрез футбола светът да разбере, че страната им не е известна само с кокаина си. Вместо това стана ясно, че дори играта е подчинена на кокаиновите барони. ... Медийният магнат Силвио Берлускони стана министър-председател на Италия именно защото се идентифицира с националния отбор по футбол. Името на неговата партия "Форца Италия" е припевът на агитката на италианските футболни запалянковци."
И нашите "местни генерали" се надяваха футболните успехи на България да им помогнат да не "изразходват пари за скучни неща като болници, пътища или образование", а да увеличат шансовете си за спечелване на бъдещите избори. Което означава власт за още няколко години напред – до следващото световно – и пари, пари, пари. Е, всеки от "генералите" (на политическото и на футболното поле) – имаше своите надежди и планове за осъществяването им.
И започнаха да ни зомбират футболно (изразът е заимстван от Любен Лачански, журналист във в."Анти").

·                      Около Коледа 1993-та, месец след победата във Франция, която ни класира за финалите в САЩ, "печеният" Петко Симеонов – председател на Българска партия "Либерали" – си го каза съвсем откровено: "Сега е важно до световното първенство по футбол да няма избори." Беров вкара три гола на опозицията, интрониралите го управляващи живнаха пред телевизионните камери. Бъдещите национални герои заискаха пари. Като по-рано, но по-нагло.
- В."Демокрация" от 9 февруари 1994 г. публикува интервю на Пламен Николов с президента на ФК "Локомотив" - София Николай Гигов. Той е и президент на "Делта" холдинг. Някой да знае какво произвежда този холдинг? Аз – не. По вестниците не пише. Е, намеква се, че се занимава с търговия на оръжие, че г-н Гигов е "момче на Андрей Луканов", ама какво от това – клюки много. Самият Гигов във въпросното интервю казва ядосано: "Не се опитвайте да ми броите парите. Моят чичо живее в САЩ, женен е за дъщерята на един от петимата братя Форд, има 16 къщи – това достатъчно ли е? А дали търся имидж във футбола, ще покаже времето. Аз си плащам за това от джоба."

Да не си помислите, че се опитвам да броя парите на г-н Гигов. В крайна сметка те са на чичо му Форд. Това непрекъснато ме подсеща за един друг българин (но мустакат), също женен за лордска щерка, с много къщи и той. Ако срещнете някога този чичо, попитайте го обаче защо се сети да инвестира тъкмо в „Локо" София, и то след 1990-та, след като племенникът е от Пловдив. Трябва много пари да има този чичо. И да е много умен. Щото парите на изографисаната госпожа Пени Кангас (имаше и такава, помните ли?) се свършиха след първия “Боклук-фест" през 1990 г.

- Цитати от в."Ранно утро", 24 август 1993: "На 2 юли 1990 година е избран председател на ФК "Левски": Томас Лафчис. В бюрото на клуба влизат директорът на Банката за земеделски кредит Янко Янков, Никола Спасов – любимец на Пенчо Кубадински и бивш директор на "Родопа", висшите офицери от бившата ДС Васил Спасов, Любомир Алдеев и Веселин Валевски. Компанията е добра... за бизнес! И бизнесът се завърта. Дружеството спечелва 400 млн.лв, но не от футбол, а от внос на цигари. Чрез Никола Спасов Т.Лафчис е уреждал и износ на пилета през Гърция за Ирак. Това става по време на ембаргото срещу Ирак."
- Да погледнем следващия софийски гранд ЦСКА. В края на 1993г. президент му стана Петър Калпакчиев, шеф в Кинтекс. (Това предприятие е по-известно от Делтата.) В управителния съвет на клуба по-известните имена са: Илия Павлов (през юли 1994 той ще стане Шефът), Бело Белов от Биохим, Евгени Горанов (шеф на Кредитна Банка), Александър Спасов (председател на борда на авиокомпания "Балкан"), Цеко Минев (управител на Първа българска инвестиционна банка), Паун Цонев граф Оболенски от пресгрупата Му.
Калпакчиев смени Валентин Михов, който пък сега е президент на целия БФС. Последният каза през април 1994: "Господа, много малко взех за работата, която свърших в ЦСКА." Интервюиращият го Александър Гигов от в."Демокрация" допълва под черта колко е това "малко": "...за престоя си в Борисовата градина г-н Михов е прибавил към банковата си сметка 1 342 677 лв, 51 955 долара, 13 600 германски марки и 137 500 испански песети."
Без да има чичо чак в Америка.
- За "Славия" не ми се пише. Познавам едно момче, което искрено е влюбено в "белия отбор".

·                      На 12 май 1994г. БТА разпространява едно писмо на БФС до председателя на МС Любен Беров и до председателя на НС Ал.Йорданов в което се твърди, че "от 8 години БФС не е похарчил и един лев държавна пара", така че "нашият отбор едва ли ще може да продължи успешно своята подготовка, ако държавата най-после не се обърне с лице към него в този труден момент". Накрая следва искането "Министерският Съвет и Народното Събрание да отпуснат 80 милиона лева за достойно представяне в САЩ".

Преписвам от в."Отечествен вестник", 14 май 1994, няколко мнения на столичани, събрани от репортера на пл."Славейков".
- Александър Григоров, продавач: "Смешно е - кой у нас, освен крадците, получава по 100 000 долара като възнаграждение за труда му? Футболът печели предостатъчно, за да бърка и в нашия джоб."
- Даниела Коларова, собственичка на фирма: "Задавате неуместен въпрос. Ами погледнете сестрите Малееви. Те не искат 80 милиона, те ги печелят."
- Станой Владимиров, безработен: "Ако не знаех, че годишната заплата на треньора Пенев е 143 000 марки, а това са близо пет милиона лева, нямаше да ми направи впечатление. Наглост е да искаш от пенсионерите и безработните."
- Красимир Добрев, студент: "Мислите ли, че българите по света в областта на точните науки и изкуствата правят по-малко за имиджа на България от футболистите? Не съм против тях, напротив, обичам ги, но тяхното искане е просто безочие."
- Накъде вървим, пита Александър Кирилов ("Демокрация",  21 април 1994): "Спортът се нуждае от помощ, но като опрем до футболните хора, нещата се разминават. Говори се, че мизата в Пловдив и по Южното Черноморие вървяла между 50000 и 80000 лв на играч. Вярно, парите ги дават президенти, които твърдят, че със собствените си средства могат да правят каквото си пожелаят, но проблемът е друг. Накъде вървим, господа? За какво давате тези пари? Стадионите са празни, качеството на играта обидно ниско, детско-юношеските школи тънат в мизерия... В същото време всеки чувства върху гърба си социалната тояга извън футболния свят. Иначе футболните шефове вече не признават други автомобили освен "Линкълн", "Ягуар" и "Ферари Тестароса" (ако се продаде последната, една от "Б" групите ще се издържа цяла година), но затова пък в коридорите на властта убеждават политиците колко е беден футболът и как му трябват облекчения. Дано някой им повярва…"

  На приема в "Шератон" преди заминаването за Франция играчите от националния отбор посрещнали генсека на БФС Христо Йосифов с "Оставка, оставка" (според "24 часа"). Обяснението е написано във всички вестници от това време – ФИФА обещала, но забавила парите за класиране на световните финали (около 3 милиона долара). И затова нашият БФС предложил, докато тези пари пристигнат, националите да си поделят само 100 000 долара. "Това е подигравка с труда ни и обявяваме стачна готовност", казали стоичковците.
- На 1 юни 1994 година първата радио и тв-водеща новина беше, че президентът, председателят на НС и почетна гвардейска рота изпратили за САЩ "гордите български футболни звезди". Под звуците на химна капитанът на тима Михайлов, асистиран от Стоичков и Костадинов, издигнал българския флаг на пилона на правителственото летище.
"Христо Стоичков застана зад съотборниците си, за да прикрие голямото вълнение, изписано в очите му", пише "Демокрация". За сълзи в очите на Желев, хеле на Йорданов, не се споменава. Все пак работата в политиката калява повече нервите. А иначе всеки се вълнува от стотина хиляди долара, заработени за едно лято.

(Точната цифра ще се окаже $140000 след края на Световното. Ако кажете, че съм завистлив, ще ви кажа, че заплатата ми като гимназиален учител през този футболен юни беше около 80 долара. Смятайте, умножавайте, делете. И се замислете над думите на студента Красимир Добрев.)

Искате ли да ви разкажа как по-голяма част от народа ни приема всичко това? Сигурни ли сте?
След първия ни мач с Нигерия, в който паднахме с 3:0, в рубриката "Барометър" на в."Стандарт"(23.06.1994) пише: "ФИФА реагира светкавично, след като нигерийските суперорли накълваха три пъти българските лъвове, и въведе нови правила в регламента на Световното. Целта е да се създадат правилни условия за игра на националите ни и те най-сетне да бият някого. В бъдеще нашите славни момчета няма да ритат при такава голяма жега, задуха и висока влажност на въздуха. И на такъв огромен терен. Ще им бъдат осигурявани противници под 170 см, средно тегло и умерена бързина. ФИФА ще разреши отборът ни да излиза на терена с 12, 13 или дори 14 футболисти. Така сръднята на резервната скамейка ще се скъси, а и премиите ще се нивелират. Три пропуснати положения на нападателите ни ще се броят за гол. След като по думите на Стоичков, пловдивските брокери са провалили подготовката на националния отбор, от днес те се заменят с брокери от Уолстрийт. Иначе се видя и разбра, че светът е Футбол... Господ не е българин, а нашите са извънземни. По добра традиция скандалите в Пеневия стан екнаха със страшна сила. Тук вече ни Господ, ни ФИФА могат да ни помогнат."
След втория мач (4:0 срещу Гърция) с максимално големи букви на 1-ва страница "Демокрация" пише: "Четворен скок на българския лъв към 1/8 финалите". Вестник "Труд" е по-просташки радостен: "Затворихме устата на гърците с 4 гола".
След третата победа – над Мексико с дузпи – и треньорът Пенев придоби самочувствие: "Знаехме какво трябва да правим и го направихме". Беше забравил, че на тръгване към САЩ на летището в София бе казал: "От изхода на двубоя ни с Нигерия ще зависи до голяма степен каква ще бъде перспективата ни на световното".
Победата обаче над Германия с 2:1 на четвъртфинал отприщи всичката просташка радост на бедния духом. Не е за сефте на народа ни, няма да е и за последно. Насирахме петлите насред Париж, народния герой Туньо пръскаше задници на терена... Сега Стоичков произнесе знаменитата си фраза, характеризираща го точно: "Айн, цваи, драи, дрън" – до толкова може да брои човекът. "Демокрация" направи словесна и снимкова реклама на композитора и неговото семейство, написал песен по думите: "За теб, Лили Марлен, е моята левачка – шут, капут". (Дръжте се,  да не паднете. Този същият "композитор" имал до този момент издадени 6 касети и 18 плочи с "любими детски песнички".)
Описание на вечерта след този мач (преписано от "24 часа", 11 юли 1994): "Мощен лазер пореше небето над столицата. Площадът пред НДК не е събирал на митинги толкова народ. Валяк с национални флагове се движеше тримфално по "Витошка". Запалянко с противогаз приветстваше тълпите до паметника на патриарх Ефтимий. 20 тона "Астика" изпиха 7-те хиляди хасковлии снощи. "Не сме се съмнявали, че обещаната бира ще се изпие", крещеше главният счетоводител на пивоварната Георги Узунов. В Шумен няколко хиляди души празнуваха полуголи под проливния дъжд, а 3-4 девойки пуснаха безплатен стриптийз за радост на агитката. В Русе стотици фенове скочиха групово в Дунава. В русенския родилен дом бъдещи майки се клеха, че ако децата им са момчета, ще ги кръстят Ицо и Данчо, съобщиха акушерки. Търговци в Благоевград завъртяха бизнес с националния флаг. Началната цена на парче трибагреник тръгна от 200 лева и стигна хилядарка."

Искам да чуете сега нещо значително по-важно - кап. Румен Тодоров от София е написал до редакцията на вестник "24 часа" следното:
"...Що за пущини сме българите? Скокнахме футболно през голямата вода, но нямаме мерак да надскочим ръста си. Че по нощите, просълзени от две салати, три ракии и четири нашенски гола в чужбински врати, пак на югофолк го избиваме. За кеф! Праснем пищови въздушно, пък забучим саунд духовно с Лепа Брена, Екстра Нена, Весна и коя ли не телесна сърбо-гръко-ромо певачка? От южняшкия гарнизон през централното шопско до северняшкото ъгълче все на гюбеци и кючеци ни гепва тръпката! Музикално... С гюбешката дандания приспахме кръвта, спомените и внуците си. После се пънем да го докараме от парламент, закон, че и от футбол – хак ни е събуждането!"

После се пънем да го докараме от парламент, закон, че и от футбол – хак ни е събуждането!

Продължавам с описанието на тази футболна нощ във вестника от по-горе:

"Шефът на телевизията Хачо Бояджиев се възползва от поста си и коментира лично от Ню Йорк. Трио "Българка" пя "Айде, наште" по телевизията. Велик мач, велики футболисти, крещеше прегракнало Александър Йорданов. По същото време колежката му Златка Русева от СДС прегръщаше социалиста депутат Димитър Михайлов, забравила бойкот и партийна омраза. Сред тълпата бе и шефът на ГОР Александър Томов, който по примера на парламентарния бос сипеше не уиски, а усмивки наляво и надясно. Държавният ни глава се появи след 22 часа в студиото на телевизията, за да поздрави футболистите и нацията. По риза с къс ръкав президентът ни едва сдържаше вълнението си. Към 23 часа БТА разпространи и телеграма на премиера Любен Беров. Правителственият говорител Райчо Райков обяви по телефона, че българите са играли със "Светкавица"-Търговище, а не с германците. Телефонът в Бояна вдигна внучката Евгения Живкова. Бившият държавен глава вече беше положил морно тяло след емоциите около футболната среща. Тодор Живков обаче бе оставил поздрава си: "Поздравявам всички играчи с победата и се радвам, че това поколение футболисти израсна по времето на моето управление."

Личното присъствие на президента ни на мача с Италия обаче не помогна. Италианците ни биха със същия резултат с който ние бихме германците.
Ще познаете ли сега кой е виновен за загубата на "българските юнаци"? Естествено съдията Киню от Франция ("фалшивата свирка") и "нещастният страничен рефер" Рой Пирсън от Англия (определенията са на Владимир Памуков, специален пратеник на в."Демокрация" в Ню Йорк). "Това е най-гадният съдия, когото познавам" – заяви след мача голмайсторът в българския отбор Христо Стоичков. – "Той не може да ни прости, че елиминирахме французите, и намери начин да си отмъсти." – чета в "Демокрация". И "Труд" цитира: ""Тогава му казах някои неща, за които можеше да ме изгони, но французинът само ми се усмихна", призна си Христо след мача, без да уточнява какви сексуални анатеми е използвал."

За последния мач на нашите (срещу Швеция 0:4) – оттогава досега вече няколко години, никой от героите и техните фенове не иска да си спомня. А това беше "малкия финал" на Световно първенство по футбол!

Всички в унес повтаряме "четвърти сме в света", "четвърти сме в света", но че паднахме от третите с 4:0 свенливо премълчаваме. Защо, бе братя, да не би да е срамно? Срамно е друго – Господ е българин, но ние сме футболни мърди. Уж българи-юнаци, уж съдията ни провалил срещу Италия, а веднага след неговия край Стоичков се застрахова, че го боли нещо си и едва ли ще играе срещу Швеция. И Балъков заявява, че "просто сме съсипани от умора. Ето днес температурата беше 40 градуса по Целзий. Това е убийство."

Ама в дискотека “Бали" като засвяткат светлините и пукат тъпанчетата ти от шума по цели нощи без прекъсване – това не е убийство. Като прибираш парите от бинго "Барса-Стоичков" без да ги броиш, не се съсипваш от умора. Що? Щото там работиш за себе си! Юнаци, обаче много далеко от Българи!

Мислите, че съм много остър в приказките си? Не съм, просто така излиза, защото не притежавам дарбата да казвам верните остри неща по елегантен начин. И вместо да "хвана за душата", вдигам кръвното на опонента си. Затова: думата на можещите!

Радой Ралин:
"Излязох аз от одаята душевно много наскърбен:
 на мач бе тръгнала раята, а Левски беше хванат в плен."
Димитър Бочев:
"Уверявам ви, че и аз гледах българите, ще ги гледам и във всичките им предстоящи мачове. Желая им от все сърце и до финалите да стигнат, че и по-нататък. Но дори целия свят да победят и покорят, аз ще продължавам да се кланям Богу и само пред Бога кръст да сключвам. Слава Богу – не съм стигнал още при хората, които скандираха до посиняване: "Сто-ич-ков пре-зи-дент!", и при онзи истеричен женски глас, който напусна рамките на земното, провъзгласявайки от малкия екран същия Стоичков за светец. Няма що: живеем не по свой избор във века на свети спортисти. А подобен живот е недвусмислена стъпка от човешкото към животинското начало, от образа и подобие Божие към физиологичното, защото за духовността на един народ се съди не на последно място по характера и качествата на неговите идоли и светци – особено когато ги е избирал доброволно. Наскърбен съм, много съм наскърбен душевно. Левски действително е хванат в плен. Не от чуждите душмани – от една топка въздух под налягане. А подобно пленничество с чиста съвест можем да наречем общонародно оскотяване."
Степан Поляков:
"От медиите върху нас непрекъснато се стоварваше "Благодарим, благодарим... благодарим". А аз и досега не мога да разбера защо трябва да благодаря на някого, който си е свършил сравнително добре работата, платили са му за това (и то напълно прилично) и е успял да повиши цената си. Той ме прославил. Да, но питал ли ме е някой желая ли да бъда прославян с 0:3 срещу Нигерия, 1:2 срещу Италия, 0:4 срещу Швеция? Не се интересувам от честно заработените мангизи на хората. Загрижен съм заради задължението си да славословя хора, които не се помръднаха, за да ни спестят последните четири гола. Ако все още се чудите какви ви ги говоря, припомнете си голямото подмазване. В интервютата си журналистите от телевизията се избиха да започват с "Въпреки всичко вие сътворихте нещо велико, момчета!" Добре, дори да започнеш така, поне нататък не ни прави на американци, ние също гледахме мача и го разбрахме – завърши с "Обаче сега се издънихте, не заслужавате бронзови медали, дребнави сте – не сте в състояние да прекарате заедно и един страшно важен месец, треньорът ви е най-простото момче, което съм виждал. Той не се сеща  или не е във възможностите му да направи каквото и да е разместване в отбора, след като отборът преди три дни е загубил и почти изцяло е контузен." Същите журналисти твърдяха и че е все едно дали си на трето или на четвърто място. Не е: ако си на трето; ако не си паднал с четири на нула на Малкия финал; и ако не е комично, когато запалянковците в страната ти викат: "На другото – световни!"

Няколко съпътстващи случки:

·           Ден преди да завърши финала на футболното първенство нашето Народно Събрание прие допълнение на Указа за духовно стимулиране, съгласно което български граждани вече могат да бъдат награждавани с орден "Стара планина" I степен. Очакванията на всички са първи този орден да получат футболистите от националния ни тим.

Дали някой в тези мигове се сети случайно, че басът на света Борис Христов си отиде преди година от този свят, дори и без една посмъртна грамота от президентската институция, парламента или правителството...

·           Рени Нешкова (през 1994 все още във в."Отечествен вестник" заедно с Невен Копанданова) написа на 8 юли 1994: "Успехът произвежда успех, той е най-мощният стимул за инициативност и самочувствие. И нашите футболисти го показаха след мача с Нигерия, където на терена сновяха само български звезди, във всеки следващ мач те се превръщаха в отбор. Нищо чудно, ако се сменят треньорите на националния тим, наречен Република България, нашата смачкана нация да успее. Данните за това са малко обезкуражаващи, но е добре да се опита."

Сега! Вече било готово! Себе си ли лъже или нас?

·           Денят е 18 юли 1994 година. Читателят Иван Шопов,  ж.к. "Младост-1" София, пише на главния редактор на "Демокрация" Панайот Денев.(Съдейки по съдържанието, писмото вероятно е поне отпреди 3-4 месеца. Обаче токущо е завършило Световното първенство по футбол, в което сме станали четвърти. Изключително удобно време за публикуване на критични материали - никой не им обръща внимание. А иначе се брои за диалогичност.)

"Уважаеми г-н Денев, боли ме, когато чувам хората да говорят небивалици, и се ядосвам, когато виждам, че вашият вестник не помага на тези хора да разберат какво става всъщност. Защо "Демокрация" не публикува серия от статии, които ясно и просто да обяснят на народа защо СДС бойкотира парламента? Да научи човек ясно, че няма полза да забавиш закон с две или три седмици, ако комунистите ще останат и тъй, и тъй пак ще си го гласуват две седмици по-рано или по-късно. И защо веднъж не написахте с големи букви на първа страница, че в този момент никой не предлага нещо по-ефикасно от бойкота, за да се знае кой за какво се бори? Защо веднъж не написахте статия, в която да обясните на хората, че целия този поток от помия, който се лее върху най-честните лидери на СДС, не е никакво вътрешно разцепление, а отмъстителната злоба на седем-осем души, които видяха, че народът вече не ги обича, че конференцията не е с тях и че нямат гласове в НКС, за да си прокарат протежетата в следващия парламент? Вместо това да обясните на хората, пишете на първа страница с големи букви: "Извън парламента няма добри решения". Защо веднъж не защитихте онези, които хората обичат? Знаете ли как се обезверява човек – не в тях, а в силата и ума на СДС, като гледа, че навсякъде ги плюят, а вие една добра дума не публикувахте да кажете, че тия хора са ни гордост? Знаете ли как щяха да се отпуснат сърцата, ако това го бяхте написали? Защото от нашия вестник ако не чуем доброто, откъде? Решете си проблема, г-н Денев! Между СДС и Златка Русева, между НКС и Венци Димитров Вие нямате право да бъдете неутрален. Или честно си вършете работата, или си вървете заедно с тях!"

В средата на юли 1994-та станахме "четвъртите в света". Сега вече можеха да се насрочат демократичните избори за които някои "кинжали" и шепа "лумпени" настояваха почти две години. Беров стана излишен и след месец (в началото на септември) му духнаха под опашката. Как – предстои ни да видим. Ако не се досещаме предварително.