ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КРИЗА В НАЧАЛОТО НА МАЙ 1994
В началото на май от статистиката постъпиха следните данни: САМО за четирите месеца на 1994 българският лев е обезценен с 75 на сто; индексът на потребителските цени е нараснал с 141 на сто; пенсионерите са обеднели с 12 на сто, а работещите в бюджетната сфера – с 21,8 на сто; основният лихвен процент е повишен с 18 пункта и е 62 на сто; инфлацията за месец април е 28% – най-високата от 1991 година насам.
"А, бе, много се размирисаха насраните ви гащи", би възкликнала баба му на Негово Превъзходителство Петьо Сопола.
Кой крив, кой прав – после. В началото: чистите факти:
· На 3.05.1994 вицепремиерът Валентин Карабашев (от квотата на АСП) подаде оставка.
Причината според самия Карабашев е "разминаването между него и премиера по въпросите на приватизацията". Беров я прие веднага. До влизането й "де юре" в сила - изборът на заместник на "Вальо усмивката", ще минат доста дни - 42. Големи интереси – големи срокове. Заместникът ще се казва Кирил Цочев.
· На 9.05.1994г. Беров е връчил на мандатоносителя ДПС предложение за структурни и персонални промени в кабинета.
- Според някои вестници тези "намерения" на премиера, БСП е получила един ден по-рано. И е останала доволна. В тях се предвиждали трима вицепремиери, като единственото твърдо заявено име е това на Румен Гечев. Според изявленията на самия Румен Гечев, той щял да координира връзките между икономическите министерства, Агенцията по приватизация и БНБ. Интервюиран и показан по телевизията, на въпроса дали ще се раздели с членството си в БСП, поемайки пост в един рекламиран като експертен и партийно независим кабинет, той заяви, че "не е мислил по въпроса, тъй като икономиката няма нищо общо с политиката".
Бря! Хитрец!
- Стоян Александров заявява категорично, че подава оставката, ако правителството в което той е министър, не се съобрази с изискванията на международните финансови институции - банките-кредиторки, МВФ и Световната банка.
“Като се има предвид, че само преди една година той лично твърдеше, че България можела и без МВФ, и без Световната банка, и без още - всички добре знаем без колко още неща, ни се иска сега да попитаме кога по-точно достигна до това зряло решение. Дали след пуберитета, дали след като си получи дипломата от университета в Свищов, дали когато пообиколи света и видя, че и от Искъро по-дълбоко има, или пък когато вече няма накъде и трябва да се разделя с поста си” - пита Богдан Стефанов в АНТИ от 13 май 1994г.
- Жан Виденов, новият лидер на социалистите, в интервю на Георги Коритаров в "Отечествен вестник" от 3 юни 1994 година, определя новата правителствена програма на Беров като "пълен боклук". Интервюто е наречено: "Според лидера на БСП Беров не си е чел програмата".
- "Не желая да влизам в затвора заедно с Доган и няма да подкрепя предложенията на премиера", е казала (според в."Демокрация") бившата зам.председателка на ПГ на ДПС Шерифе Мустафа.
- Политическият съвет на АСП е решил да не участва в никакви комбинации за ремонт на кабинета. Датата: 10 май. "Призовавам всички да подкрепим правителство на СДС при всички условия", бил казал Асен Мичковски според информирания източник на в."Отечествен вестник".
Нищо чудно Асенчо да е свалил гарда точно така, но нищо не може да го спаси от "справедливата ръка на революцията", ако тя, "революцията", започне да си иска парите обратно.
- Четвъртата парламентарна група в Народното събрание твърди, че няма да участва в гласуването на промените. Част от членовете й се колебаят. Например Господин Атанасов, комуто Беров е предложил в "схемата си" министерството на правосъдието, и Петър Марков, оня дето щеше "да застреля всичките" в града на истината от юни 1993 година.
- Националният съвет на центъра за нова политика е взел решение да оттегли подкрепата си за кабинета на Беров. Димитър Луджев предлага на независимите депутати да се обърнат към парламентарните групи на СДС и ДПС за започване на преговори с цел споразумение срещу БСП.
- Президентът Желев продължава да е активен. След две години на демонстрирано пренебрежение към легитимния лидер на СДС Филип Димитров, той най-после на 13 май се срещна с него. На срещата Желев е изразил "загрижеността си от тежката ситуация, в която се намира страната, от пълното блокиране и липсата на напредък в реформата".
· На 11.05.1994 ПГ на СДС гласува да се внесе вот на недоверие (шести) лично към премиера заради "неспособността му да организира и ръководи дейността на правителството". Предложението е било на Стефан Савов и е имало 17 гласа против.
Фиксирам върху хартията само един коментар на независим вестник по повод на историята с шестия вот за недоверие: "Не е изключено да се стигне до парадоксалната ситуация правителството да се закрепи покрай вота, преди да е станало ясно ще просъществува ли то или не. Така СДС може да извади очи, вместо да изпише вежди, изкарвайки от неудобното положение, онези, които и така се чудят как да излязат от него. Не са лишени от основания опасенията, че това искане може да се окаже подарък свише, който да реши главоболията, както на проф. Беров, тъй и на разстроеното мнозинство. Не е изключено дори този вот да ликвидира проблема с тъй дълго спряганата реконструкция на кабинета, за която БСП и ДПС да намерят удобен повод за отлагане във времето." (В."Отечествен вестник" от 12 май 1994, Невен Копанданова)
· На 13 май премиерът Любен Беров представи в Парламента своите нови (следващи!) програмни намерения.
До края на 1994–та щели да се случат според него: финализиране на сделката по дълга, приемане на програма срещу престъпността, борба със спекулата, оценка на дейността на най–големите държавни предприятия, изясняване на целите на социалната реформа, продължаване на поземлената реформа.
(Ако читателят не е разбрал точно изброените токущо главни намерения на правителството до края на годината, то затова не съм виновен аз – преписал съм ги дословно от доклада за намеренията, прочетен от Беров в НС на 12 май и публикуван във всекидневния печат на следващия ден.)
- Докато правителството на Беров се преливаше от една форма в друга, в Народното събрание също се работеше.
Например на 11 май беше приет Законът за моряшките паспорти. А на 12 май Петър Марков от "новите демократи" доказваше, че хлябът през 1994 (произведен от зърното на 1993–та, бележката е моя) не достигал, защото правителството на Филип Димитров изнесло всичкото зърно през 1992.
Четиристишие от Николай Цонев, в.АНТИ, 29.7.1994:
"Ако бог ни е създал от космичната си кал, тебе, депутате, лично
правил те е неикономично – много нещо ти е дал."
- 18 май 1994: В Народното събрание се обсъжда внесения от СДС вот на недоверие лично към министър–председателя Любен Беров. Предава се пряко по телевизията и радиото. Присъства целия МС. Не се е случвало отдавна. Беров взе първи думата като потърпевш, но вместо да говори по недоверието срещу него, обяви НОВИ ПЕРСОНАЛНИ ПРОМЕНИ в кабинета си и помоли НС да ги гласува.
Ще кажете: типичното Берово нахалство! Ще бъдете прави и не съвсем. Мисля, че не е само чисто нахалство, има и още нещо. След като се люшка много дълго време между противоречивите заповеди на: мандатодателя – ДПС, надяващите се да управляват чрез него – президент, НСД, икономически групировки и задкулисния държател на властта – БСП, изправен пред реалната възможност да бъде изхвърлен като мръсно коте от политическия живот, Беров най–после ИЗБРА: “Да бъдат комунистите!".
Защо казвам така? Предложените промени удовлетворяват само социалистическата партия. Бих могъл да приведа тук директните доказателства – имената на новите министри, но възможно е недобросъвестно спорящите с мен да кажат, че това е субективно мнение
Обаче има и други доказателства. Депутатите от ДПС и НСД се разсърдиха толкова много, че веднага след словото на Беров с предложенията напуснаха демонстративно пленарната зала и повече не се появиха до края на деня. Вечерта по телевизията двете политически сили излязоха с обща декларация (прочетена от президентския човек Христо Иванов), в която заявяват категорично, че те не подкрепят обявените кандидатури и ако те бъдат гласувани в НС, ще свалят доверието си от такъв кабинет, а ДПС дори ще се откаже официално от мандата си.
- Коленичейки пред комунистите, Беров спасява личната си съдба – на следващия ден, 19 май, БСП ще го защити от грозящия го вот на недоверие. 96 за недоверие от ПГ на СДС и 10 от ДПС и НСД са против недоверието, общо 106. Останалите 110 се въздържаха - всичките са от БСП.
Това е един "хитър" ход на Любен Беров (или на г–на, който стои зад него) - “Спасете ме, тъй като аз приех вашите условия. А с непослушниците от ДПС и НСД, които ме натискат да приема техните условия... ами, намесете се и вие”. Написах "хитър" в кавички, защото този начин на разсъждение няма нищо общо с Морала, който трябва да притежава Политикът. Затова и Такива политици нямат място в нашия нов свят.
- Понеже Партията си знае "стоката", нали тя е възпитателят, си има и едно на ум: за да не реши Беров да излъже и след гласувания личен вот на доверие, да оттегли поетия ангажимент към социалистическите предложения, тези предложения трябваше да бъдат гласувани ПРЕДИ премиерския вот. Така аз си обяснявам противоречащото на всяка нормална логика предложение на Нора Ананиева (внесено от името на ПГ на БСП на 18 май вечерта и подкрепено от НСД?!), промените в правителството да бъдат приети, докато тече процедурата за снемане на доверието от министър–председателя.
Родна мила комунистическа картинка, нали?!
- Но пък след два дни Беров се изправи пред следващия проблем: ДПС и НСД се съюзиха със СДС срещу БСП и соцпредложенията за персонални промени не минаха: 116 против предложенията – СДС, ДПС и НСД, и 108 за предложенията – само комунисти. Този втори проблем вече не е чисто беров, той е и проблем на БСП едновременно: тя може да загуби задкулисната си власт и да бъде принудена да отиде на нови избори.
Това беше преди 24 май – "този най–български празник" според думите на президента.
Веднага след 24 май, още в следобеда на 25 май се разгоря отново с пълна сила парламентарния скандал: Беров вместо да поиска вот на доверие, както сам бе обещал от трибуната, започна нови пазарлъци за промени в кабинета.
Това изобщо не е никаква изненада. Да сте видяли, или пък чули, комунист да напусне властта, без да го изпъдят? И не това искам да коментирам сега. А друго – нещо много, много по–важно!
Веднага като стана ясно, че Беров пак е излъгал парламента с несъществуващия си вот на доверие, телевизията прекъсна прякото предаване. До 8 часа вечерта остана да предава само парламентарния канал на радиото. И през половин час ни информираха по "Хоризонт" какво става в парламента. Репортерите на радиото в този ден Калина Станчева и Мария Цанкова няколко пъти съобщиха, че в пленарна зала присъстват 69–70 депутати, преброени отгоре от балкона за журналистите.
Доказателства, че това е чистата истина:
- Най-напред: Парламентарните групи на СДС и НСД напуснаха пленарната зала в знак на протест. Вътре останаха само депутатите на БСП и ДПС. Това са 129 души по списък. За кворум се изискват 121 депутата. Междувременно течаха новите преговори на Беров с ръководствата на парламентарните групи в зала "Запад" за сключване на "рамково споразумение" между политическите сили за подкрепа на правителството до новите избори. Извадете хората от ръководствата на БСП и ДПС. Извадете и отсъстващите нормално депутати от събранието в този ден. Хайде, сега сметнете сами има или няма 121 души в залата.
- После: Във вечерните си новини телевизията не показа нито една панорамна снимка на пленарна зала от дебатите, след като СДС и НСД напуснаха залата. Ще кажете, не е било интересно. Напротив, напротив – беше много интересно: за 4 часа - от 16 до 20 часа - на 25 май НС прие на второ четене Закона за Националната Следствена служба, прие едно решение, отпушващо проблемите пред Орсовите кооперации (новите ТКЗС–та) и прие половината от Закона за масовата социална приватизация на второ четене. Под ръководството на Кадир Кадир като председателстващ Събранието, естествено.
(Колко ли е дебело досието на този човек в тайните служби, за да се съгласи да вади горещите кестени вместо Данчо Школагерски и неговата партия?)
- И най–после: За комунистите е навик да гласуват с по няколко карти на своите другари. Още от Великото НС. Спомнете си онзи депутат Ходжов, дето го бяха снели на кадро как гласува с 5 (пет) депутатски карти едновременно.
Добре. Комунистите нямат срам, те са ампутирани природно от Морал. Но голяма част от осведомяващите ни за събитията - които ще ви се обидят кръвно и съдебно, ако им кажете, че не са надпартийни - са същите като комунистите.
· Парламентарният телевизионен коментатор Антон Вергиев каза вечерта на 25 май 1994 в "По света и нас", че в залата имало кворум от около 130(сто и тридесет) депутати. При това никой не му задаваше този въпрос. Но господинът го подчерта.
Кого лъжеш, байо?! И какво ще постигнеш? Ще си запазиш хляба, нали! Но това е слугински хляб, неблагодарен и несигурен!
· Нито дума за депутатското деяние "гласуване с по няколко чужди карти" не проговори и водещият новините "По света и у нас" Димитър Цонев.
Мизерия на духа, недостойност човешка! Г–не, всички сме грешни. Може да ни простят, ако скрием любовните си похождения, например. Или откраднем два милиона – ще си го излежим. Но не е простимо да излъжеш или премълчиш за нещо (премълчаването е клонче на лъжата), когато това нещо е престъпление към съдбата на страната ти. Дори когато срещу теб стоят с пушка! Какво остава за случая, когато те заплашват само с това, че няма да си получиш заплатата довечера! Случаят Ви е точно такъв! Божиите хора ви отписват от регистрите си. Без да се замислят или съжаляват за това, че са се възхищавали от красотата и ума на майка ви, или пък че са вярвали и плакали заедно с Дон Кихот в бащиното ви изпълнение!
· И за председателя на Народното събрание, комуто единствен е вменено в дълг, контрола върху правомерните действия на депутатите в залата и прилагането на административни мерки срещу нарушаващите закона, ще отворя дума. Името му е Александър Йорданов. Докато комунистите "се умножаваха" в залата, той беше зает. Пишеше си председателската реч за ценностите на демокрацията с която ни отне 7 минути от свободното време същата тази вечер на 25 май 1994 година.
Бог да прости демокрацията от това време в България!
- Е...
"Дума" от 26 май 1994 пише: "Изненадващата визита на Монтгомъри в Народното събрание обърна позицията на Доган. След изненадващото посещение на посланика на САЩ, Любен Беров бе повикан в стаята на Доган, след което съобщи, че "рамково споразумение може и да няма". "Споразумение няма да има" отсече Доган на излизане от парламента."
Когато на следващия ден и Авдеев посети Парламента, при това след като течеше вече процедурата по гласуването на вота на доверие на Беров, "Дума" не отбеляза, че Доган и ДПС пак смениха позицията си – само БСП и те – ДПС, подкрепиха Беров. Обаче този вестник – "Дума" от 26 май, публикува снимка (Михаела Транчева) на която се виждат в момент на разговор Филип Димитров и Александър Йорданов в пленарната зала. Снимката е озаглавена "търговците в храма"!
И накрая - в началото на юни Партията проведе своя 41 конгрес. Решенията му не са били взети лесно - конгресът просрочи определеното време с 22 часа. Което не е малко като се има предвид, че през тези часове делегатите не напуснаха конгресната зала и заспиваха по столовете.
Решенията на конгреса:
- Обявява се за предсрочни избори през есента на 1994г.;
(Нора Ананиева уточни в последващо интервю по телевизията, че есента в България е до 22 декември.)
- Преизбира Жан Виденов за председател на партията;
- Приема програмата на Лилов "Нови времена, нова България, нова БСП" за основа на партийната стратегия през периода до изборите и след това.
ДРУГИ МАЙСКИ СКАНДАЛИ
· Първи май тази година се случи Великден. Хубаво е, че Партията не се опита да яхне религията и с нея да отиде на "празника на в."Дума", който ще се състои в Борисовата градина (Парка на свободата)" - цитатът е точен. За разлика от честванията в Москва Христос отсъстваше от софийското първомайско дефиле. Но другите? Те "пак са тук". Стефан Продев написа: "По-рано Първи май беше празник на труда, днес е празник на безработицата."
· На Девети май се навършиха 49 години от Деня на Победата. Дълбок поклон пред десетките милиони жертви с които съветските народи изкупиха грешките на своите самовлюбени налудничави ръководители! Няма нормален човек, който да не сведе глава пред тяхната саможертва! Както и няма нормален човек, който да не се възмути от използването й за защита на компрометираните комунистически идеи и ценности. Докога бе, драги социалисти?
- В една "позиция" на вестник "Труд",подписана от зам.главния редактор Николай Стефанов, Денят на победата е дописан "над хитлерофашизма".
(Я, значи само Хитлер е фашист!? Откъдето следва естествено, че всички останали са антифашисти. И тия, в нашата малка България, които храниха свинете в Белене с месото на убитите от тях човеци в другия, ловешкия лагер - и те антифашисти! Предимно те! Съвсем естествено е тогава Те да крепят от едната страна венеца, който Нора Ананиева поднася пред паметника на Съветската армия, а от другата страна венецът да е носен от синовете им, които заедно с внуците им, продължават да си живеят в "експроприираните" къщи на убитите!)
И ако синовете и внуците на жертвите на тези "антифашисти" освиркват поднасянето на венеца, това според Николай Стефанов е за смях пред света. "Срамните сцени в центъра на София вече налагат или ръководителите на СДС да се дистанциират от компрометиращата ги креслива агитка, или да кажат за какво са, ако са против антифашизма."
Дойдохме си на думата! Сега вече е крайно наложително да бъде удовлетворено любопитството ми от какво потекло е другарят и в каква къща живее. Както и с чия протекция заема журналистическото си място в “Труд”. Написах последното изречение и осъзнах, че въпросът ми е риторичен.
- На 9 май вечерта по телевизията президентът на Република България докторът на философските науки Желю Желев изрече още една комунистическа лъжа - че "в Отечествената война българските войници измиха позора от лицето на България".
За какъв позор става дума? Затова, че българска пушка не гръмна срещу никого, докато не дойде "армията-освободителка" и със съгласието на онези "антифашисти" подкара войската ни срещу Хитлер. Което коства 40000 български живота! Това беше цената нашите новоизлюпени "антифашисти" да останат на власт. Само че да я бяха платили Те, като са много ербап! Както цар Борис III си я плати.
Затова, драги "антифашисти", Историята награди Него, а вас изхвърли на бунището си. На 23 май 1994 на специална церемония в хотел "Бевърли Хилс" в Лос Анжелис пред 700 души тържествено Еврейският национален фронт присъди специална награда "Морален държавник" на покойния цар Борис III за спасяването на българските евреи.
От всичките наши демократични медии само в."Отечест-вен вестник" съобщава, макар и цитирайки испанския "АБС": "София забрани всякакво официално представителство по време на честването на цар Борис III в САЩ." Ето това е позор, Жельо!
· В."Труд" от 16 май 1994 съобщава следното:
"28-годишният президент на "Ийст-уест интернешънъл холдинг груп" г-н Иво Недялков, считан и за най-младия милионер в България, се прости с ергенството. Младоженците бяха докарани до входа на софийския храм "Покров Богородичен" с шестметрова блиндирана лимузина, доставена за шефа на "Ийст-уест" по поръчка от САЩ. Лимузината стана причина турски журналисти в Истанбул, където колата бе свалена от кораб, да объркат г-н Недялков с президента на републиката д-р Желев и да съобщят, че колата е подарък за него от американското правителство."
Горките турски журналисти! Виждайки лъскавата лимузина те решават, че такова чудо може да бъде само подарено и при това дар от правителство за държавен глава! Капиталистически представи! Изостанала работа! Откъде да видят в тяхната ориенталска страна как от 25-тата до 28-тата си годишнина един селянин от софийското село Казичене става милионер.
Историята на г-н Иво Недялков продължава. Но като й дойде времето. Тук само ще допиша, че вестниците в края на октомври тази година, значи само след 5 месеца, ще напишат: "Прокурорска намеса, за да се доведе избягалият в Швейцария шеф на фалиралия холдинг "Йист-Уест" Иво Недялков, поискаха измамени акционери в дружеството вчера. Според ощетените "Йист-Уест" е обрал 400 млн.лева от 8000 души." И още: "Линкълн с неуточнена регистрация бе открит вчера на Ботевградско шосе край Казичене. Колата била изоставена, според познавачи става въпрос за луксозната лимузина на скандално известния президент на "Йист-Уест Итернешънъл" Иво Недялков."
· От края на февруари 1994 до юни вестниците "Дума" и "Демокрация" бяха спонсорирани щедро от един друг преуспял българин - Соломон Анжел. Българин, българин, ама все пак евреин - не си хаби парите за лимузини, а ги влага в реклама. Всяка седмица по една вестникарска страница, диагонално написано със замах "Истината за Града на мечтите - Анжел Сити". Хем примамка за балъци, хем си купува благоразположението на двата управляващи всекидневника. За "истината" на Анжел Сити ще пиша като му дойде времето. Недялковата история!
· През май 1994г. срещу бившия италиански премиер Бетино Кракси, голям приятел на България като сънародника си Джани ди Микелис, беше заведено дело за корупция в 20 отделни случая. Но преди прокурорите да сварят да му отнемат международния паспорт, той изчезнал. Пропаднал вдън земя. След десетина дни жена му Анна признава пред в."Стампа": "Съпругът ми е много болен и е в болница в Тунис, за да си лекува диабета, причинен му от стреса след заведеното срещу него следствие. Той не се опитва да избяга, а да оцелее."
Я, ето от кого се учат господата Недялков, Анжел и С-ие! Щастливият младоженец от 1994г. в 32-рата си годишнина бе арестуван от Интерпол на един средиземноморски плаж и екстрадиран в България. Тук се оказа, че е тежко болен - единият му крак се разпадал направо. Анжел и той се разболя, но не чак толкова тежко. Болестта му все пак позволявала да си вади хляба като месар в собствената му софийска месарница. Няма статистика колко от измамените им вложители са получили инфаркти и инсулти и са ритнали камбаната. Правосъдието ни работи с точни доказателства - каква връзка може да съществува между това че през 1995 година си загубил 15000 долара, а през 1996-та си умрял?!
· "В края на седмицата край софийското село Владая официално стартира американската суперигра пейнбол - военен вариант на нашенската популярна гонка "стражари и апаши". Появата на пейнбола у нас става благодарение на фирмата "Комбат" BG, чийто съсобственик Иван Мартинов видял преди 5 години подобен екшън в Лондон. Пейнболът е своеобразна смесица между игра, спорт, екшън и усъвършенстване на качествата за оцеляване в истинска бойна обстановка. Стреля се с оригинални американски пушки със сгъстен въздух по 250 долара парчето. "Куршумите" са желатинови топчета, които при удар се пръскат и оцветяват "поразеното" място. "Убитите" в сражението се оттеглят встрани и наблюдават довършването на играта. "Играта има подчертано неагресивен характер", е категоричен инициаторът Иван Мартинов и уверява, че още отсега интересът към пейнбола е огромен. Цената на удоволствието да оцелееш или да бъдеш "убит" всяка събота и неделя край Владая струва около 100 лева на час." (в."Демокрация", 10 май 1994г.)
Зловеща дописка! Зная поне два американски филма, чиито сюжети разказват за скучаещи богаташи, които плащат на отчаяни несретници, за да “играят ролята” на преследвани зверове из горите на обширните им имения. Нещастниците нямат никакъв шанс срещу кучетата-преследвачи и пушките с оптически мерници. (С изключение на главния герой, разбира се, който “разказва играта” на лошите.) ТАКАВА ИГРА, убеден съм, новите “бизнесмени” играят и в България. Тя има определено АГРЕСИВЕН ХАРАКТЕР!
И сега питам главния редактор на в.”Демокрация” Панайот Денев:
- Първи въпрос - Кой в България през 1994 година има парите и необходимостта да ги влага в “усъвършенстване на качествата за оцеляване в истинска бойна обстановка”? Кого легитимирате, господине?
- Втори въпрос - Давате ли си сметка, че в тази страна растат деца? Вие нямате ли някаква малка отговорност за тяхното възпитание?
- Трети въпрос - Що не си ходите? Да подавате пушките на “бизнесмените”, докато дойде и вашия ред да ви отстрелят!
· Подплашени от парламентарните баталии и профсъюзните стачки на КНСБ за и против Беровото правителство солунските братя Кирил и Методий тази година така и не слязоха сред хората от своите пиедестали. Само руският патриарх Алексий II се завъртя из столицата, побъбри си с патриарха Максим за "огромните загуби, нанесени на вярата и на духа от комунизма върху православието", поучи ни, че "Русия никога не е идвала у нас като завоевател, а като освободител" и си замина, слава Богу.
Тагове: