Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2019 08:53 - НИЕ-230 СДС между бойкота и примирението
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 411 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

СДС МЕЖДУ БОЙКОТА И ПРИМИРЕНИЕТО

 

За пореден път ще споменавам имената на изявените лидери в СДС от едната и от другата група. Избързвайки напред във времето, ще напиша,  че при следващото завъртане на властта, когато управлението пак ще поеме Съюза на демократичните сили (но вече под ново име "Обединени Демократични сили"), на върха ще застанат "третите" – мълчащата сега група. Ще им асистират някои от "помирителите" и нито един от кинжалите. Всичко това ще бъде наречено "Ново начало – повече любов, по-малко омраза".
Принципната същност на спора коментирах досега толкова пъти! Изборът е ваш: Хитър Петър или Вилхелм Тел, хаджи Иванчо Пенчович или Левски, СДС-конюнктура или СДС-кауза, Беров или Филип Димитров, бананова република или нормална страна... Изобщо: "преклонената главица сабя не я сече" или "Тирани, чудо ще направим, но пак ще се освободим!".
Следват събитията от първата четвърт на 1994-та в тази връзка.

 

ИЗКУСТВЕНИТЕ КОКИЧЕТА НА ПЕРЕСТРОЙКАТА

 (Заглавието е заимствано от статия на Васил Станилов във в.АНТИ от 28 януари 1994 година.)
Девет дни преди тази дата френският президент Франсоа Митеран дойде на поредното си посещение у нас.  Вече знаем, че то беше и последното му. Първото се състоя на 19 януари 1989 година. Тогава – първият път – той награди Тодор Живков с най-високият френски орден. За какви заслуги? – вероятно за това, че два часа преди това му беше "разрешил" да закусва във френското посолство с 12-те "апостоли на очакващата ни свобода". Сигурно има и други причини, свързани с произхода и убежденията на "Тошо", но това е съвсем друг въпрос.
Сега ни интересуват житията на "първоапостолите".
В посолството на Франция в София на 19 януари 1989 година сутринта закусваха 12 души. Шест от тях са членове на Клуба за гласност и демокрация: Желю Желев, Блага Димитрова, Алексей Шелудко, Николай Василев, Копринка Червенкова и Радой Ралин. Останалите шестима са посочени от М-вото на външните работи: Анжел Вагенщайн, Стефан Продев, Барух Шамлиев, Светлин Русев, Йордан Радичков и Ивайло Петров. Десет от 12-те са тогавашни членове на БКП, останалите двама са изключени от партийните редици за лоши приказки: Желев и Василев. Трима имат доказани връзки с органите на сигурността и реда в НРБ: акад.Шелудко, Вагенщайн и Продев.
-
Нататък цитирам от въпросната статия на Васил Станилов: "..."Работническо дело" пише, че срещата е дала "своя принос за укрепването на общоевропейското сътрудничество и за разширяване на отношенията Изток-Запад в духа на Хелзинки и най-новите виенски договорености". А издържаният със съветски субсидии "Юманите"  отбелязва със задоволство: "Всички те са журналисти, писатели, философи, които настояват за ускоряване на социалистическите реформи, отричат да са опозиционери и твърдят, че желаят да се изявяват в рамките на закона." Но има и френски вестници, които задават иронични въпроси от рода на: "Дали това действително са опозиционери?" ("Фигаро", 20.01.1989). Докато "Котидиен дьо Пари" от същата дата направо отсича: Тази сутрин се налага да попитаме какво търсеше президентът ни в България." Пет години след първата дата престарелият социалист отново дойде лично да възражда дисидентството в онзи му вид. Водеше и жена си. Добре поне, че ми спести Катрин Лалюмиер.
-
Девет дни преди последното посещение на семейство Митеран у нас поетът Стефан Цанев води следната артилерийска подготовка (интервюто е на Ваня Шекерова във в."168 часа" от 10 януари 1994): "Първороден грях на демократическото движение бе, че отхвърли от себе си онези комунисти, които се бяха борили против тоталитарния режим на своята партия, а разтвори всеопрощаващи обятия за комунистическите и комсомолските мижитурки, които – именно те! – опорочават всичко със своята меркантилност и отмъстителност заради собствената си некадърност. Грешка с дълги последствия е също, че всичко минало бе отречено изведнъж и поголовно. Така се стига лесно до отричането на някои вечни и благородни илюзии, а това отричане не привлича, а отблъсква хората. "И никой нищо от имота си не наричаше свое, но всичко им бе общо. И се раздаваше всекиму според нуждата." Кой, Маркс ли го е казал? Не, учениците на Исус (виж "Деяния", гл.4, 32 и 35 стих). И още по-страшно е да стъпчеш тези илюзии в душата на човек, който е вярвал в тях. Този човек никога няма да те заобича, няма да тръгне след тебе."
(Написано във вестник "Царство България" почти година по-рано – 11 март 1993: "Този човек (Стефан Цанев) винаги е бил удобен. Въобще малцина успяваха да се адаптират така добре към тоталитарната власт и с цената на няколко забранени филма и смеловати пиеси да дават вид, че стоят изправени. Въпреки, че са се навели. Стефан Цанев е удивително хармонична личност, съчетала в себе си поета от априлското поколение с перестройчика-демократ. След като яде и пи на корем у Пейчинов ("ядехме и пиехме на поразия, от сутрин до вечер, напълно безплатно"), нарече сбирката "чист комунизъм". Така беше опровергано правилото, че на гладни и бедни хора можеш да запушиш устата с ядене и пиене, че те няма да те напсуват на излизане.")
-
В театър "София" гледах една пиеса от Недялко Йорданов, наречена "Волни птички божии". Съдържанието: две жени – съпругата и любовницата – коментират постъпките на общия си мъж, който е член на ръководството на СДС в града. Езикът превъзхожда по псувни езика на Петьо Блъсков. Отдавна твърдя, че ако "дойдат американците" Недялко Йорданов ще претърпи "метаморфозата на твореца". Ама, колко много си приличат със Стефан Цанев.
Горките честни бургазлии – разбирам наранените им чувства. Още повече,че Калоянчев просто го прескочих тук. Но това пося КомунизЪма по нашите земи и души.
- Пак по същото кокичено време (в съботната "Панорама" на 8 януари 1994) актьорът Павел Попандов показа двайсетина мангала, събрани от площада пред "Халите", протестиращи нещо като "всички са маскари, но най-вече сините, че ни излъгаха". Може би, ако времето беше една година назад, да се хванеше някой в този капан за наивници. Само че този капан "вече не щраква. Просто ключовете ги продаде героят на Попандов за старо желязо. Остава да се задоволим само с наивниците. И те вече няма да ходят и на театър. Особено сцена "Възраждане", написа Любен Лачански в "Ново слово", 10 януари.
Театърът "Възраждане" Попандов и Йорданов (Недялко) затвориха за душите ни, населявайки го с червенушки – "волни птички божии". Само след месец. Новият директор не им харесвал. Защо, бе "чучулиги, батьови"? Нали в тази тъкмо пиеса поетът Трендафил ни говори философски: "Искам да убедя публиката, че не трябва да се вживяваме в днешните безумия. В крайна сметка всички завършваме в ковчега на два метра под земята".

Обаче това за наивниците – дето трябва да си кажат, когато мутри и нахалници ги прекарват на опашката за блага: „А, бе остави ги! И тях ги чакат двата метра.", вместо да ги хванат за дългите уши и ги поставят на мястото им.

- 9 февруари 1994, вестник „24 часа“, интервю на Венелина Гочева с Тодор Колев:
Въпрос: Вие сте извън политиката, а зад кого сте в политиката?
Отговор: Слава Богу, в момента не съм зад никого. Виждам се с някои хора чат-пат и ми е много приятно.
Въпрос: С кои?
Отговор: Приятел съм с Георги Марков. Той е от малкото хора, които останаха на позициите на СДС. На онова СДС, за което хората мръзнеха по митингите. Жоро се дистанцира от ръководителите, а не от избирателите.
Въпрос: Бихте ли пели отново на митинг сега и на кой митинг?
Отговор: Сега не. Периодът на митингите мина.
Тодоре, Тодоре... Как беше – „синьо елече Тодор съблече и със Дертлиев поседна на лаф“.

Винаги ми е било необяснимо, считам го за несправедливо – как е възможно безспорен талант да се връчва на човек, комуто е все едно на добро ли служи или на зло. Не казвам, отбележете – това е “добро”, това – “зло”. Протестирам само срещу това, че един и същи човек може да създава творения, възхваляващи “Бога” и такива, възхваляващи “Сатаната”, и всички те да стават чудесни. Талантът защо е отделен от Принципите? Талантът трябва да бъде вид Моралност. Но много пъти, твърде често, това не е така!

- Класически пример за такъв "самоцелен Талант" е певецът Михаил Белчев.
Сигурно си спомняте снимката на "сините певци" на стъпалата на храма "Александър Невски" от пролетта на 1990 година. За първите избори през юни, тази снимка, заедно с усмихнатата Лиана Панделиева, бяха двата символа, че "Времето е наше". Ако все още сте запазили някъде този плакат, погледнете лицата на певците. Почти долу вдясно ще видите лицето Михаил Белчев. Него баш! – "червеният бард на социалистите". Що ще там?

Ще кажете – случайно е попаднал, в еуфорията, с навалицата, как да откаже... Трънки, случайно. Келепирска душа!
Имаше една авторска песен той преди 20-30 години, с която ни натрапваше, че комунистическа Русия е спасителят наш: “Този факт е световно известен, че на “Руски” започва деня.” Няма как да не си я спомняте, защото песента е чудесна. Е, Мишо написа и една друга също много хубава песен през 1997-ма. Като песен, защото текстът й е отвратително безочлив като послание: “Не си мисли, че ще ми бъде трудно във подлеза на НДК ... както по-рано под кестените на “Царя”. Няма да му бъде трудно на Този, щом пее за едни и същи кестени, цъфтящи обаче вчера на “Руски”, а днес на “Царя”.
Но е несправедливо към добрите и честните хора.

- Такива примери сред "художествено-творческата ни интелигенция" има изключително много. Милена Славова изпя болката ни, че сме "живяли в клетка без врата", после каза гневно "Не"ам нерви" и избяга при някакъв Роберт в Лондон – тъкмо когато имахме нужда от нейните песни. Мислили сме си, че са се свършили нервите й заради нас (да не пиша "България"!), а ней "се подкосявали краката, когато преди време през ума й минавала мисълта, че може никога  да не отиде в Щатите" (оригинално интервю във "Вестник за жената", 26.02.1993.)
-
Сега и да ми се връща, колкото хубаво и да пее, аз не’ам нерви да я изтърпя. Като Петя Буюклиева. Усмихната снимка в „Демокрация“ от 1993: „Аз ще гласувам за СДС“ и на следващата година мощният й глас кънтеше между плющащите червени знамена.

Господи! Талант не бива да се дава на тарикати, използвачи, нагаждащи! Без честност няма бяло, няма черно. Всичко е сиво! Мръсно!

- Едно доказателство за това е и Росица Кирилова. Да ви разправя ли случка? През миналото лято (на 1993 година) във Велико Търново имаше едно детско празненство в рамките на киноложка изложба. Нататък разказвам чрез регионалния вестник "Борба", 13 август:  "Понеже Росица Кирилова била звезда и защото децата от Велико Търново я бяха пожелали, пя петнайсетина минути и после чака час да си получи осемте бона хонорар! В хонорарната сметка не били вписани пътните на звездата и на придружаващите я лица... В последната минута преди тръгване директорката на ЦРД Миглена Червенкова се чудеше откъде да намери исканата сума за пътни! Защо ли любимата кака Роси не подари пътните си на изпадналите в беда деца? – Толкова стрували звездите, не можели да правят компромиси със себе си. В същото време компетентното жури на кучешкото шоу д-р Румен Костов, г-н Кирил Димитров и г-жа Цанка Пиперкова се отказаха от хонорарите си в полза на децата."

“За животните с любов”, ли? Ами, да си го гледат с дизайнерката Ася, Роси Рос и техните кучета. Аз се изключвам от тяхната телевизия.

 

 ВРЕМЕ ЗА “РОМАНТИЧНИ БЛАГОЕВГРАДСКИ СРЕЩИ”

Ако си спомняте, през септември-октомври 1993-та Желев опитваше да възстанови старото парламентарно мнозинство СДС-ДПС. В резултат тръгнаха разделителните процеси. НКС на СДС отлюспи най-активните привърженици на "новата дружба" Николай Слатински и Георги Марков, но и замрази членството на партията "Либерален конгрес" като най-активната в нападките срещу БСП. ДПС проведе конгрес на който Мехмед Ходжа и Хасан Али напуснаха Доган и Лютфи.
На 21.12.1993 година групата на "разумните в СДС" (определението е на Светлана Кръстева от "Труд") загуби изборната битка за председател на НКС. С 11:4 Филип Димитров спечели срещу Стефан Савов. Но пък в Парламента беше обратното: с председателя на цялото Събрание Ал.Йорданов и председателя на ПГ на СДС Стефан Савов "разумните" задържаха статуквото "Беров".
През февруари 1994 в Благоевград се състоя "романтична среща" на част от 39-те. В нея участваха (по азбучен ред): Александър Джеров, Александър Йорданов, Александър Праматарски, Александър Чирков, Александър Янчулев, Андрей Аврамов, Владислав Даскалов, Владимир Манолов, Венцислав Медарски, Венцислав Димитров, Васил Костов, Георги Липовански, Георги Марков, Георги Петров, Димитър Топлийски, Елка Константинова, Златка Русева, Илич Цветков, Илко Ешкенази, Михаил Неделчев, Николай Слатински, Павел Мазълов, Спас Димитров, Снежана Ботушарова, Стефан Савов, Тодор Колев, Христо Марков.

Не са присъствали след категоричен отказ Едвин Сугарев, Йордан Василев и Пламен Даракчиев. Кирил Маричков, обявен предварително за организатор, както и Георги Баев, не присъстваха също.
Срещата излезе с официално съобщение, което било подготвено по същество от Георги Марков, а окончателната редакция е на Александър Йорданов и Михаил Неделчев. Какво пише там е ясно от досегашната и бъдещата съдба на подписалите това съобщение. Дочетете книгата докрая.
-
Аз тук ще припомня само едно позабравено име: Венцислав Медарски, "син" депутат във ВНС. Беше станал по-известен покрай това, че полицаите го биха в деня на приемането на конституцията - 12 юли 1991. Сега той е станал конфедерален секретар на "Подкрепа" и на срещата в Благоевград е обявил намерението на синдиката да се преобразува в партия. Повече това синдикално намерение не е потвърждавано.
-
В един коментар от 21 февруари 1994 година главният редактор на вестника "Демокрация" (който аз си купувам редовно, защото търся в него истина, подкрепа и съмишленици) казва дословно: "Манипулацията срещу СДС във връзка със срещата на отдавнашни съмишленици в Благоевград е приготвена отдавна. Озлобен анонимен глас ме ругае на редакционния телефон: длъжен си да вземаш страна, мръснико! – ми вика. Очевидно е, че аз и колегите ми сме мръсници, защото не се хващаме на лъскавата въдица. Защото сме взели страна и тя е все една. СДС е и ще бъде антикомунистическа коалиция и ще смазва всеки нахалник, който си позволява да крещи, че и Христос е бил комунист."

Разбрахте ли коя страна е взел, и ще взима, Главният редактор? Обръщам вниманието ви на още някои "незначителни" различия между мен и него – аз например не искам да "смазвам" никого. Смазваха комунистите. В демократичната държава съдят, и съдът е независим от политическата власт.
Тези хора не са от моето СДС. Затова никак не е прав вестник „24 часа" от 21 февруари, който от факта, че хората в Благоевград били безразлични към участниците в нея, вaди извода, че тя била "погребението на СДС".

- На 5 април чак СДС проведе своя първи за година 1994-та митинг на площад "Невски". Мотото бяха думи на Ф.Д. "СДС може това, което Беров не може". Лидерите на трибуната бяха наредени много показателно. На първия ред Иван Куртев, Стефан Савов и между тях Филип Димитров. На втория ред Иван Костов, Златка Русева, Аспарух Панов, Александър Сталийски, Векил Ванов, Георги Петров и др.
-
Споменах Георги Петров - да не пропусна. На заседанието на НКС на 12 април е представено нотариално заверен протокол с който Г.Петров е бил избран в земеделското окръжно ръководство на БЗНС-Ловеч преди 1989 година. В отговор Г.Петров извадил компромат срещу Асен Агов: изложение от бащата на А.А. до министъра на вътрешните работи, в което се разказва за активната позиция на семейството към ОФ-властта и се ходатайства за приемане на Агов в БКП. Документът бил резолиран за проверка лично от министъра Д.Стоянов до бившия шеф на служба "Архив" на МВР ген.Нанка Серкеджиева.
Може да е вярно, може и да е невярно. Трудно е да се отсече така. Но е най-естествено да си зададе човек въпроса откъде въпросният земеделец има този документ. Кой му го е дал? И той не се сетил, че така може да се изложи, и никой не се сетил да го пита...

- Преглеждайки вестниците от това време, попаднах на едно интервю на Стефан Софиянски (В."Отечествен вестник",1 март 1994) Ще цитирам мнението на този човек сега, защото нему е отредено да стане един от главните герои в бъдещото развитие на СДС и страната. В момента на интервюто Стефан Софиянски е председател на ОХДЦ, партията на Венци Димитров, партията дала един от четирите гласа за Стефан Савов при избора на председател на НКС на СДС (декември 1993 година).
Въпрос: Смятате ли, че сините депутати трябва да напуснат този парламент и че това е вариант за предизвикване на предсрочни иабори?
Отговор: Това е едно от средствата за предизвикване на предсрочни парламентарни избори. Ако се стигне до такава стъпка, тя трябва да бъде много добре обмислена. Тя може да бъде последният ход на СДС и няма право да бъде предварително обречена на неуспех.
Въпрос: А в настоящия момент според вас трябва ли сините депутати да предприемат такъв ход?
Отговор: В настоящия момент – не.
Въпрос: Възможно ли е парламентарни и извънпарламентарни сили да създадат голяма демократична коалиция, която да бъде конкурентна на СДС и БСП на евентуални предсрочни избори?
Отговор: Не е възможно, защото коалиции и структури не се създават отгоре. Такава коалиция би била възможна, ако тя имаше социална и избирателна основа, ако това бяха хора, които с определен кръг свои избиратели са изминали някакъв път, за да стигнат до защитата на интересите на своите избиратели. Но когато веднъж ти си влязъл в парламента с една политическа сила, след това излизаш от нея, отиваш към другата политическа сила, работиш с нея и най-накрая казваш "аз съм по средата, елате с мен", кой ще дойде с теб?"
-
Мнение на Владимир Левчев (син на Любомир Левчев), поместено в "Демокрация" от 15 март 1994: "Дори да наречем политическото шоу в парламента синьо-червена мъгла, не е ли тя удобно прикритие, зад което една друга сила играе своята игра? Не е ли пак тази, която дърпаше конците и по Живково време – бившата Държавна Сигурност? За съжаление нито президентът, нито някоя друга парламентарна сила имат тази власт, която старите бойни другари имат. Нека бъда ясен: не ме интересува кой точно ще бъде милионер – Моллов, Павлов или Мицев. Все едно, няма да бъда аз. Но нека всичко става открито и законно. Да се знае кой пие и кой плаща. При царящия сега пълен хаос, при пълния взаимен блокаж на всички власти условията са идеални за делото на мафията."
Вярно е това. Но на 21 март пак в "Демокрация" Владимир Левчев продължи разсъжденията си: "Много от бившите кадесари сега са по католици от папата. Или по демократи от Стефан Савов. Те знаят как да организират митинги от психически неуравновесени хора или просто по-емоционални наивници, които създават разцепление в синята коалиция. Те посягат на Елка Константинова или на Стефан Савов, по стара болшевишка традиция обявяват кого ли не за класов враг с партиен билет. Затова истински заклетите седесари трябва много да внимават, да не се поддават на стадни класово-партийни емоции, а да мислят със собствения си мозък. КДС е инфилтрирана навсякъде и се опитва да дърпа конците, като конфронтира, разединява, пуска в обръщение сплетни, инсинуации и нагли лъжи."

Е, това вече, Левчев, не е вярно! Плашиш с ДС, за да не отидем на площада и почувстваме силата и правотата си, ние, по твоите думи психопати и наивници. Най-големите демократи и седесари били Ст.Савов и Е.Константинова. Точно така, но в представите на старата круша баща ти и в твоята, паднала съвсем близо до корена си. Цитирах вече твърдата ти защита на демократа Желев срещу нападките на Едвин Сугарев. Как се случва така, че винаги защитаваш колаборационистите? Каква е твоята задача в контекста, че ДС "дърпа всичките конци"?

- Вмъквам тук още едно известно име. На 19 февруари 1994 в "Дума" бе публикувано интервю с Дончо Американеца, доскоро председател на координационния съвет на СДС в Шумен. Писаха по антиседесарските вестници как такъв виден емигрант, демократ, богат патриот и бизнесмен, бил изхвърлен от СДС-то, заради личностните амбиции на некадърниците сини водачи. В споменатото интервю Дончо "Американеца" твърди сега, че Филип Димитров щял да унищожи СДС и той бил много загрижен от това. По сведения на "Демокрация" от споменатия период, бай Дончо се опитал да избяга в Турция през 1951 и като резултат се озовал в Белене за три години. Оживял там, успял да избяга в Америка, забогатял и през 1985-та се върнал в България. Бизнесмен.

Типична биография на агент на Държавна Сигурност. Един единствен въпрос е интересният:
Тези данни от Дончовата биография кога станаха известни – вчера или още по Десети ноември?




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462116
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031