Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2019 13:20 - НИЕ-226 НС и външните инициативи на правителството
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 280 Коментари: 0 Гласове:
1



ЯНУАРИ – МАРТ  1994

 

НОВАТА СЕСИЯ  НА  36-ТО НС

 

Припомням: това НС бе избрано още на парламентарните избори през октомври 1991.  Две и половина години оттогава!
"Парламентът ще продължи да осъществява своята законодателна дейност, а във външнополитически план ще работи за интегрирането на България в Европейската общност, за стабилизиране и сигурност на Балканите, за утвърждаване на българския образ пред света." Това обеща председателят му Александър Йорданов в първия ден (12 януари) от работата на Народното Събрание през новата 1994 година.

Сега какво казаха представителите на четирите парламентарни групи в 36-тото Народно събрание. Представям ви ги не по процента на спечелените гласове на избирателите през октомври 1991 година, както е редно, а по моментната им численост след преразпределението на парламентарното пространство – след рубикона, популярно назоваван "боянски ливади".

·                      Според Нора Ананиева (БСП) парламентът не работи добре. Законите, които Законодателната комисия внася за разглеждане в пленарна зала, съдържат некомпетентни текстове, така че съществуването й се обезсмисля. От поправки се нуждае правилника за работата на НС.

(Никаква изненада. Естествено, че чужд тям Парламент, и Законодателна комисия най-вече, не са нужни. Комунистите поне са последователни.)
  Стефан Савов в качеството си на председател на ПГ на СДС заяви, че в новата политическа среда никой не се съобразявал с избирателите си. Което в демократичните страни означавало такива депутати да се простят завинаги с политиката.

(Не зная дали в този момент Стефан Савов е мислил, че само след 10 месеца той самият ще се откаже от избирателите си, напускайки официално СДС. Това обаче няма да коства политическата му кариера.)

·           Парламентът е такъв, каквото е и времето – преходно. Така се изрази Юнал Лютфи от името на ДПС. 

(Оригиналната матрица е на Добри Джуров. Той оправда своите и на Партията си зулуми с думите: "Такова беше времето".)

·           От името на четвъртата парламентарна група, за която никой избирател не е гласувал на изборите за това НС, говори Христо Иванов. Според него хората извън Събранието вече не вярвали в антикомунизма.

(Отговор обаче защо това е така, агент “Александър" не даде.)

·                      А според правителствения говорител Райчо Райков от януари 94 - "Проф. Беров реши, че е твърде социалистическо да дава отчети за работата си, а се и опасява, че депутатите ще се отклонят от работата си, за да се заяждат с правителството".

·                      Косвена оценка за политиката, провеждана от това Народно Събрание, от това правителство и от самия Желев получихме чрез вежливия отказ на Бил Клинтън да се отбие в България на връщане от Москва, където имаше среща с Елцин в началото на януари.
Все пак реакция имаше. На 26 януари в Белия дом Клинтън е изразил удовлетворение от политиката на България по отношение на емиграцията и човешките права (цитиран от Франс прес и "Демокрация") Президентът е добавил, че така е изпълнено условието да бъде автоматично продължен статутът на България на най-облагодетелствана нация.

·                      Президентът Желев даде оценката си за този парламент 3 дни преди депутатите – на 9 януари в неделното гише на ПЧБ в радиото – предаването "Неделя 150": "Не вярвам, че предсрочни избори ще излъчат по-добър парламент".
- В телевизионно интервю на 18 март – след два месеца) Желев ще заяви, че трябва да има предсрочни парламентарни избори най-късно до ноември 1994. Отбелязвам изрично годината, защото през лятото на 1993-та, за да спре гладната стачка на Едвин Сугарев, президентът беше обещал избори през октомври93. Тогава излъга.
Е, ако му става по-леко, ще употребя друга формулировка – тогава не беше го съгласувал с БСП. Сега вече е.
- И друго искам да отбележа в това интервю – президентът съобщи, че в Петьо-Блъсковия вестник "168 часа" се разлива "такава помия, че човек се срамува да го чете". Сега го открил, горкият – от боянската ливада през август 1992, когато той и същия Петьо бяха си "плюли в устите", са минали САМО 18 месеца.
Никой не е прокопсал от другаруването си с мръсници, Жельо. Затова и никой няма да заплаче за теб – каквото търсил-намерил. Гледай да не става по-лошо, защото и това го има. Съдбата на Никола Петков е примерно доказателство.

·                      И една усмихната новина за десерт. Запитан как вижда Парламента през новата 1994 година, депутатът от някаква част на "сините мравки" проф. Николай Василев е казал: "Аз съм за това парламентът да започне да работи сутрин". (Вероятно това негово желание е свързано с невъзможността му да посещава следобедните сбирки на НС. Ама не помислил, че и сутрините са му заети: изтрезнява.)

 

XT-2_dia94-0103

 

 

ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ИНИЦИАТИВИ НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ

 

- През ноември 1993 година парламентарна делегация, водена от Александър Йорданов и членове Нора Ананиева, Кадир Кадир, Стефан Савов и Йордан Тодоров замина за Китай да обменя опит. При връщането си в страната Ал.Й. каза, че "съществува изключително изгодна основа за развитие на двустранното икономическо сътрудничество, както и за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата".
Така ли? Защото през март 1994-та много вестници публикуваха едно съобщение на БТА. Преписвам дословно от "Отечествен вестник", 22 март (подчертаното е мое): "Китайското правителство призовава гражданите да купуват новите държавни облигации, за да бъде финансиран растящия бюджетен дефицит и съкратена галопиращата инфлация. Националната осведомителна агенция Синхуа съобщи, че влошаващото се финансово състояние на централното правителство се дължи на старата система.
Според новата данъчна система, влязла в сила от 1 януари т.г, 70% от събраните от местните органи данъци ще отиват в централното правителство."
През март 1994-та Йорданов отиде и до далечна Австралия да преговаря за чуждестранни инвестиции тук. "Това посещение ще бъде преломно не само в отношенията между България и Австралия, но и в отношението на нашата държава към сънародниците ни, които живеят далеч от нея.", подчерта г-н Йорданов.

Чакаме още резултатите. Но не се надяваме много. Още през 1984г. сегашният премиер Беров е ходил до там с поръчение от Партията: да нагледа емигрантите сънародници. Сега синът му живее в Австралия.
- На 16 декември 1993 СДС предложи като точка от дневния ред в НС  проекторешение за започване на преговори за приемането ни в НАТО. Комунистическото мнозинство отхвърли предложението. (Напълно естествено.  "Демокрация" от 20 декември 1993 цитира статия от руския всекидневник "Независимая газета": "От гледна точка на руското влияние би било чудесно, ако бившите ни съюзници свързват сигурността си не толкова с НАТО, колкото с Москва. Само че те сами трябва да поискат това.")
- На 21 декември Парламентът  гласува със 198 "за" и само 2-ма "против" декларация за продължаване усилията за присъединяване на България към НАТО и ЗЕС. И въпреки тази толкова предпазлива, с нищо не ангажираща формулировка, "Русия ще си направи практически изводи от желанието на България да влезе в НАТО", съобщи пресслужбата на руското посолство. Посланик Авдеев поиска и получи лична среща с президента Желев.

Ну, хватить вам Клубок Сoлoмона Пасси!
Хватить, верно. Пока!

(Каквито и изводи да си прави Русия обаче, това има все по-малко някакво значение: "Обущарите в руския град Челябинск откриха нов начин за употреба на вече обезценените монети от една рубла, чиято стойност е по-малка от 0,05 щатски цента, като ги използват за подковаване на токовете на дамските обувки. Те гарантират високо качество на  поправката. Цената на услугата е 3000 рубли (1,40 долара), но обущарите правят отстъпка, ако клиентa плати с монети." – съобщение на в."Демокрация" от 18 август 1994 година.)

- През януари на пресконференция след научна конференция за националната сигурност, проведена под патронажа на партия "Нова България" (с председател Стефан Николов и официално поддържана от групировката на Моллов), разбрахме чрез устата на Клара Маринова, че инициативата е била много добра и конференцията е допринесла много за сигурността на страната и за в бъдеще. Естествено участниците в нея – ген.Стоян Андреев (съветник на военния министър на Беров сега и допреди няколко месеца съветник по същото на президента), Жан Виденов, Никита Шевардшидзе и хора от Центъра за нова политика (Луджев) – стигнали до основния извод, че Русия е основния фактор за здравината на националната ни сигурност.
(АНТИ, 18 март 1994: "Извинение. В брой 9 от 11 март пак е допусната груба коректорска грешка с името на депутатка от БСП. При поправката на Крава Маринова името е станало Крала. Молим да се чете Кранта. Виновните отново са наказани строго.")
- В края на януари бе приет окончателно Закон за Консултативен съвет за национална сигурност. Той ще обсъжда въпросите, свързани с гарантиране на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на хората, с онези части от външната и вътрешната политика отнасящи се до националната сигурност. Консултативният съвет ще се оглавява от президента и в него ще участват още председателят на НС, министър-председателят, министрите на отбраната, външните, вътрешните работи и на финансите, началникът на ГЩ и по един представител от всяка парламентарна група. Този съвет ще изготвя становища и предложения с кворум от 2/3 от състава си. Издържа се от бюджета на Президенството.
Е, и? Точно по това време президентът Желев беше особено трогателен в “Демокрация”:
"Комунизмът у нас не си е отишъл", каза Той
три и половина години след онези точно обратни признания пред Буш и Общото събрание на ООН.
"Собствеността върху земята и имотите у нас не е върната". Но не обясни защо.

"Добре е да се възстанови не старото парламентарно мнозинство, а да се върнат на власт онези, които спечелиха изборите през 1991 година". Които Той свали от власт преди 1 и половина години!
"При избори сега може БСП да ги спечели".

Глупак или нахалник е Желев?!

 

На 14 февруари 1994г. главнокомандващият Желю Желев подписа учредителните документи на "Партньорство за мир". Това е междинната стъпка, която трябва да направят всички източноевропейски страни към пълноправното си членство в североатлантическия пакт НАТО.
Първа от бившите социалистически страни в "Партньорство за мир" влезе Румъния: на 27 януари 1994. След две седмици към нея се присъединиха Полша и Унгария, както и Украйна – първа от бившите съветски републики. Ние закъсняхме само с 19 дни.

Добре, нали. Но стана така не защото нашите управници бързаха да хванат влака, а защото, ако не бяха хванали този именно влак, оставаха на гара, на която след ден започваше демонтаж на релсовия път. Това прощавам някак: по-добре късно, отколкото никога. Следващите им действия обаче – по-вярно е да пиша – съпътстващите им действия, съвсем не са в посоката на движение на влака. "Никога не е късно да се спре влака" – крещят тези тяхни действия.

От къде да почна?
- На 5 февруари 1994 в обсаденото от сърбите Сараево, избухнала на градския пазар бомба уби 68 и рани 197 излязли на пазар столичани. Целият демократичен свят нямаше съмнения кой е способен на такава жестокост – онези, които стрелят със снайпери от планините над града по играещите деца, онези, които взривяват бомби в претъпкани градски автобуси. Затова  НАТО, отговарящо за мира в Европа, предупреди изключително сериозно босненските сърби, че ще предприеме съответстващи военни удари срещу техните позиции около Сараево. Москва, при това в лицето на самия Елцин, се противопостави на ултиматума: не било съвсем ясно дали бомбата на площада не е провокация, районът на събитията е взривоопасен, не са изчерпани дипломатическите усилия...
Ама комунистът не разбира от дума – в края на същия месец февруари сърбите свалиха два от патрулиращите над града американски самолети. Русия този път нямаше как да не вземе последния влак - тя "отказа да осъди действията на западните сили" (цитатът е точен: забележете, че не се казва "тя осъди действията на сръбските сили"). И сърбите оттеглиха тежкото си въоръжение от планините около Сараево. Този град се опита да заживее мирно след двете години наложена му война.
- В средата на март във Вашингтон босненският премиер Харис Силайджич и лидерът на босненските хървати Крешимир Зубак подписаха споразумение за създаване на федерация Босна и Херцеговина.
В отговор сърбите обсадиха друг мюсюлмански град – Тузла.
Омиротворителните сили ги избутаха оттам, те настъпиха срещу Горажде. На последният град бе съдено да преживее трагедия по-голяма от Сараевската. Босненските сърби не допуснаха там да влязат сините каски и подложиха Горажде на методично унищожение. Само за един ден – деня, когато беше бомбардирана градската болница барабар с болните в нея естествено – бяха убити 97 и ранени 263-ма граждани на Горажде. Това продължи, докато бойни самолети на НАТО не нанесоха въздушни удари срещу сръбските позиции и около този град.
- Седмица преди тази поредна трагедия в Горажде бомба в претъпкан с деца автобус в столицата на Израел причини още шест смърти. Отговорност за атентата поела палестинската организация "Хамас". Седмицата пък на трагедията в Сараево на пазара беше отбелязана с кървища в джамията в Хеброн. Заселникът от американски произход д-р Барух Голдщайн извадил автомат и сам застрелял 50 молещи се палестинци.
- По това време Гърция обяви търговско ембарго на Македония. През април гърци преминали албанската граница, убили 2-ма и ранили 3-ма албански граничари, откраднали автоматично оръжие и се прибрали. На американците им писна да ги разиграват и разположиха свои сини каски на границата между Македония и Сърбия. Обиден, гръцкият външен министър от социалистическото правителство Каролос Папуляс провали двустранната среща с албанския си колега и се закани на албанци и македонци.
- През дните от 20 март до 2 април в Истанбул се "случиха" три атентата. За последния – на известния пазар "Капълъ чарши" бяха убити 2-ма чужденци и 17 ранени – отговорност пое партията на кюрдите ПКК.
- В месец април Милошевич направи официално посещение в Букурещ. Ройтер е съобщила, че по този начин Илиеску е показал на света, че не се интересува от репутацията на Милошевич като "международен парий".
- По същото време президентът Желев е отказал да присъства на международен форум в Инстанбул "Бъдещето на Балканите". Присъствали обаче президентите на Албания, Австрия, Македония, лидери от Босна и Херцеговина, Хърватско и американския политолог Збигнев Бжежински.
- Пак през тези първи месеци на 1994 година се отвори кървава война в Бурунди и Руанда, в Сомалия...

А сега да ви представя същите тези външно-политически събития през погледа на българските политици, мнозинство в Народното ни събрание, председателствувано триумфално от Александър Йорданов. Добавям вестниците и журналистите, които им ръкопляскат.
- Политическото късогледство на Филип Димитров можело да се окаже пагубно, тревожи се "Дума". В този февруарски брой има и интервю с Нора Ананиева, която казва, че той, Ф.Д., не бива да дава оценка на бойните и политически действия в босненския конфликт, "тъй като не бил ходил в казармата". Александър Лилов допълва, но в "Труд", че времето на социалистите тепърва предстояло, защото те били "градивната сила на Балканите".
- Във в."24 часа" от 9 февруари 1994 година Веселин Дремджиев (един млад TV-журналист от новините по Димитър-Попово време) пише: "Ако НАТО удари сърбите, американците съвсем ще раздразнят руската мечка, която вече показва, че губи търпение, гледайки втурването на Източна Европа към американското "Партньорство за мир". "Как да бръкна в босненския кошер, без да разсърдя всички възможни рояци и без да видя ръката си нажилена както в Сомалия?". Вероятно този въпрос е мъчил Бил Клинтън, докато се връщаше в Белия дом от Хюстън, където представи новия си бюджет."
- Неподписал се в "24 часа", 22.02.1994: "Москва даде ясно да се разбере, че НАТО не може да пусне бомби върху сърбите през нейната глава. Затова и ние следва да си правим изводите. Сега, когато войната е съвсем близо до нас, е добре българските държавници да намерят път за контакти, както с Русия, така и с НАТО." (Дали случайно е написано "както с Русия, така и с НАТО", а не обратното?)
- На 21 февруари председателят на Държавната Дума Иван Рибкин, който е на официално посещение у нас по покана на Александър Йорданов, говори пред своите съмишленици в българската пленарна зала. Комунистите го аплодираха, но някои отдясно не му ръкопляскаха. Вероятно заради това в."Новинар" от следващия ден (22.02.1994) заплашва: "Само след 8-10 минути след първата бомба, поразила сръбските позиции в Босна, войски от Трети руски корпус, дивизия "Алфа" и Таманската дивизия ще заемат стратегически позиции по западната граница на България, заяви пред "Новинар" високопоставен офицер от Разузнавателните служби при Генщаба на БА. Военен преврат и диктатура прогнозира офицерът, ако президентът откаже да се подчини на Москва. Руските умиротворители ще преминат през България, е убеден източникът."

(Питате – нормално е – кой глупак е пуснал такова съобщение в национален всекидневник. Не мога да ви кажа. Вестник "Новинар" от 1994г. в карето, където трябва да пише кой е издател, главен редактор, водещ броя и други характеристики на честния вестник, е написал само: Информационен пул НОВИНАР, екип "София", адрес – ул. Алабин 56,II етаж и няколко телефона. Колкото до пророкуванията на неназования източник "от Генщаба на БА", мога да напиша името на Главния му шеф – ген. Любен Петров и да отбележа, че след като американците бомбардираха сръбски позиции в Босна, запланувания руския десант край София не се състоя.)

- Вместо руски десант прочетох във в."Демокрация" от 19 август 1994 следното: "Британските жени започнаха да събират излезли от употреба гащи и сутиени, за да облекат своите нуждаещи се посестрими в Русия, предаде Ройтер. Кампанията "гащна помощ" бе подета от две консултантки по отслабване, чиито клиентки в резултат на диетите започнали да носят по-малки размери бельо. Търсенето на западно бельо в Русия е огромно, а приличен сутиен струва едномесечна заплата. Организаторите сега очакват съвет от посолството на Русия в Лондон как лелеяната стока да бъде разпределена, без да предизвикат безредици."
- В края на април 1994 друг ръководител на чужда държава говори пред народните ни избраници – албанският президент Сали Бериша. Там той каза в прав текст, че комунистическата диктатура в Белград има шовинистични аспирации и представлява пряка опасност за България, Албания, Румъния и Унгария. Гръцкият национализъм пък стимулира сръбската агресивност и блокадата на Македония е антиевропейски акт.
Какво ще му се случи на Бериша от световните комунисти ще четем по-късно. Засега какво написа в."Дума", Мариана Бояджиева, 29 април 1994: "На доктор Бериша би трябвало да му е известно, че от международна гледна точка подобно поведение не демонстрира бон тон и възпитание. Той си позволи в българския парламент да каже неща, които никой държавник не би трябвало да изрича публично. Особено ако не е в собствената си страна."

Когато 15 дни по-рано гръцкият премиер Папандреу каза, че "Македония иска излаз на Егейско море и затова Гърция няма да отстъпи пред шантажа на Европейската комисия" (при това го каза не в собствената си страна), нашите социалисти не оценяваха неговия бон тон и възпитание". Колко познато! И колко "принципно", нали?

- Албена Шкодрова, в."Стандарт", 11 април 1994: В България изобщо не е ясно къде какво ставa в Босна. Българските медии подобно на българската политика се хвърлят от едната "истина" към другата, в подсъзнателен опит да следват прословутата "обективност" на западните медии. Пак така българската общественост научи, че босненските сърби са виновни за прословутата атака на пазара в Сараево."

(Аз чета кой какво пише. И помня: седмица преди кървавата баня на сараевския пазар сръбският националист Войслав Шешел каза, че "ще се леят потоци от кръвта на всички, които се противопоставят на създаването на велика Сърбия". Последното е цитат от  "Дума".)

- Цитат от "дебелия 168 часа" (12 април): "Към конфликта в Босна НАТО подхожда с двойни стандарти – и палестинците искат държава, но никой не бомбардира ивицата Газа."
- А във в."Труд" от 12 април Никола Кицевски е написал: "Отсега е ясно само, че бомбите паднаха късно и не ще вдигнат никой от 250-те хиляди от гроба, осеяли бившата югорепублика. Един ден историците могат и да кажат чия е вината за това, че ония, които трябваше да спрат войната, вървяха винаги на крачка след нея."

(Ето пак – виновни са тези, дето не спряха войната, а онези, дето я започнаха , били горките жертви!)




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 468729
Постинги: 643
Коментари: 252
Гласове: 820
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930