Грижите на правителството за българския дребен бизнес

Уважаването на частната собственост, което е главна разлика между демократичните общества и комунистическото устройство на държавата-собственик, единствено създава условия за започване и за устойчиво развитие на частен бизнес. В този смисъл, колкото и да бяха симулативни промените, обявени на нашия 10 ноември, от тази дата нататък можеше изобщо да се говори за старт на българския частен бизнес. Частна собственост без ясни правила на играта и държавни гаранции за тяхното спазване не e за никого привлекателна. Но самата мисъл, че можеш да си Собственик, е толкова мощен двигател, че в крайна сметка създаване на въпросните правила е само въпрос на време. Затова определено смятам: колкото и да се напъва комунистическата партия, тя  е обречена на неуспех, а контролираните от нея сега мафиоти ще успеят да се измъкнат от мъртвата й хватка, придавайки законност на натрупаното.

Но се гневя и презирам сега комунисти и мафиоти, защото те продължават да развращават децата и внуците ни. Оставете тях поне! Не засаждайте в душите им вашите лоши принципи. Не отдалечавайте бъдещето ни с още едно поколение! Парите са ви дали вече достатъчно предимство, за да си позволите да се състезавате честно оттук нататък!

Всеки сравнително честен частен бизнес в началото е бил "дребен" и е започнал с малко пари и повече предприемчивост. Правителството на СДС пое своите отговорности, когато основните икономически структури на демократич-ното общество бяха почти създадени. Това трябва да се отчете в положителната част от баланса на правителствата на Луканов и Попов. Но погрешното е, че тези структури започнаха да се пълнят с лошо съдържание. Превръщаха се в "авгиеви" обори.

Ако питате мен, най-голямото Нещо, което тръгна да прави Филип Димитров е да ги почисти – да премахне старите обременени комунистически кадри; да разкара техните подставени протежета, разсипващи срещу лични облаги държавата с цел да се дискредитира демокрацията; и да постанови за нова България, че честността е най-добрата политика.
- На кого от българите можеше да разчита, че ще го подкрепят? На онези, които помнят – в ума или в гените си – какво е било преди да дойдат комунистите. За тези хора беше предназначена реституцията на сгради и земя. На предприемчивите, умните и работливите. За тях беше предназначена приватизацията.
- Кои му пречеха? Комунистите и слугите им – за тях бяха законите за конфискация на партийното имущество и за декомунизация на обществото ни.
Такива мащабни промени се правят с подходящи инструменти – кадрите на държавата, икономиката и финансовата сфера, както и целокупния народ на тази държава. Филип тръгна да сменя държавните кадри, но кадрите на ДС в Народното събрание му скроиха шапката и го заместиха с Беров. За смяната на икономическите кадри се разчиташе на Тренчев и неговото войнство по места. Станалото се знае.

Единственото място, където Филип не бръкна, бяха банките. Не му позволиха! За забравилите припомням – оригиналният закон на СДС за банките и кредитното дело съдържаше забранителна клауза в банковите съвети да има лица, участвали в ръководни структури на БКП преди 10 ноември 1989. Конституционният съд отмени таза забрана като противоречаща на новата конституция от 1991 година.

Какво направиха Беров и икономическите кадри на милата Партия за дребния частен бизнес? Как банките помогнаха на дребните собственици да стъпят на краката си?

Най-напред министърът Танев побесня, че земята се връща на истинските собственици в реални граници и пукна-тресна, но смени ликвидационните съвети с тричленки, които започнаха да слагат колчетата на предишните кооперативни блокове. Тази му "комасация" селяните не я приеха и зачакаха да си отиде министъра. Ентусиазъмът се превърна в апатия. Земята запустя. Общото грабене в държавата се пренесе и на село. Защото разсипията трябваше да се припише на демокрацията. Селскостопанското производство се сви съвсем, цените хукнаха нагоре. И селото опустя.
После се появи мръсната дума "реститутка", приватизацията се пренесе под масата, законът за чуждите инвестиции стана закон против тях. Повишиха се драстично таксите за уличната търговия, средствата от общинските данъци се пренасочиха към държавния бюджет, "сините" общини започнаха да изнемогват. Надеждата да станеш финансово независим чрез умножаване на собственото ти имущество си отиде.
Директорите на държавните предприятия умишлено позволиха разграбването им – дори на най-ниското кокошкарско ниво, което те, директорите, можеха да пресекат за десет минути само с едно махване на ръка. Както са го правили години наред в старото време, защото бяха почти до един членове на БКП: от обединенията, зам.директори, началник отдели, партийни секретари, материално-отговорни лица. Не го направиха, защото явният келепир да "работиш" в такова предприятие бе най-доброто средство да се попречи на тълпи от хора да изберат частното.
Държавната банка позволи създаването на петдесетина "търговски банки" и напълни банковите им съвети с – познайте с какви кадри. Впрочем таксата за откриване на такава банка беше колкото за поддържане на две сергии на пазара. После пак държавната банка започна да рефинансира въпросните търговски банки с парите на държавата. Те от своя страна започнаха да раздават на когото си искат кредити, без никакви правила и гаранции. Нароиха се ООД-та, АД-та, ФБК-та и ЗПАД, холдинги и консорциуми... Какво произвеждат не винаги се вижда, но че  въртят големи пари е видно. Както и се вижда, че тези "частни фирми" са изключително на бивши и сегашни стопански ръководители (с леви или мафиотски убеждения задължително), фирми със същия обект на дейност като предприятията, от които те (ще) излизат.
Раздадените на нашите хора пари се оформиха като лоши кредити, което ще рече, че погасяването им стана за сметка на държавата. От това имаше поне два ефекта – държавата свърши парите (за което стана виновна естествено демокрацията), а парите отидоха в ръцете на едрите "производители", които досмачкаха монополно малките фирмички. После доларът хукна неудържимо нагоре. Каквото от малкия бизнес не можа да бъде унищожено по икономически път чрез изпълнителите-мултаци, бе възложено на по-долния боен отряд на Партията специализираните мафийки по места – мутрите.

Светът в лицето на Запада предупреждаваше:
Само един пример. Под заглавието "Левицата отклонява София от Запада" на 8 март 1994г. лондонският "Гардиън" публикува статия за България в която се казва: "По улиците има много нови частни магазини, кафенета и фирми. Смята се, че около една трета от икономиката е в частни ръце, но за обикновените българи тези ръце изглеждат ужасно познати. Лъвският пай от новите частни предприятия е притежание на шепата индустриалци, нарекли се Г-13. Почти всички са свързани със старата система и по-специално със стария апарат за сигурност. Тези контакти са осигурили достъп до първоначалния капитал в предсмъртните дни на Живковия режим."
Светът в лицето на Запада ни помагаше:
- С доброжелателни съвети да използваме историческия шанс да захвърлим комунизма и мутантите му.
Не го послушахме.
- С хуманитарни помощи и "ноу хау".
Разпределите българи ги прибраха за своя употреба.
- С учтиви подкани да приобщим усилията си към неговите за един мирен свят.
Комунетата го “наплюха”, че не е негова работа да омиротворява света.
- С настойчиви усилия да наложи световните правила за водене на финансовата политика на една държава и в нашата страна.
Някаква си “малка секира” каза “Не”. В. “Труд” приписа гадно на света собствените си качества (8.10.1993): “И проститутките си бяха същите на срещата на международния Валутен Фонд и Световната банка.”

ТРЕТАТА ЧАСТ ОТ ТРИСТРАННАТА КОМИСИЯ

Ще си говорим за синдикатите.
В комунистическо време беше само един и се наричаше профсъюз, а дейността му се регламентираше от т.17 в известната Инструкция на КГБ за работа в подчинените страни: "Профсъюзите не бива да имат възможност да се противопоставят на нарежданията на стопанските ръководители. Тяхното работно време да се уплътни с други дейности, като организиране на почивки, раздаване на дефицитни стоки, подкрепяне на мнението и решенията на политическите органи."
Като дойде "промяната" настъпиха "коренни изменения". Както и при партията, смени се името (от профсъюз на синдикат), на мястото на Първия дойде Вторият (зам.председателят на БПС стана синдикален бос на КНСБ) и се разроиха структурите (основаха се КТ "Подкрепа", "Единство", "Бизнес", АДС…).
За генезиса на КНСБ, КТ и "Единство", както и за действията им в първите години на демокрацията ни - от 1990 до 1992, съм писал достатъчно в НИЕ-1.

По няколко думи за двата последни синдиката.
- Профсъюз "Бизнес" обединява служителите в ресторантския и хотелиерския бранш. Естествено, тъй като негов бос е Асен Чаушев, бивш личен готвач на Тодор Живков. Вероятно поради стеснената професионална база на членовете си този профсъюз (забележете, че и тук се избягва названието синдикат, както е и при профсъюза "Единство") не стана член на Тристранната комисия. Не е голямо и влиянието му в бъдещето на страната.
- Асоциацията на демократичните синдикати (АДС) се отцепи от КТ "Подкрепа" и се обяви като демократична нейна алтернатива. Поради тази причина г-н Матинчев не прие АДС в Тристранната си комисия. През декември 1993 синдикатът проведе извънреден конгрес на който бе обявено официално, че той ще създава здрави връзки със СДС на всички равнища. Председател на АДС към този момент е Иван Таушанов. Съдбата на демократичния синдикат е свързана със съдбата на СДС. Той ще оживее, само ако СДС не измени на демократичната си структура.

·                      След като свършиха своята работа по свалянето на правителството на Филип Димитров, двата казионни синдиката КНСБ и КТ зачакаха своята награда. Докато в пролетта и лятото на 1992-ра се скъсаха да вдигат стачки (60 на брой официално), сега кротуват. Спрямо правителството на Беров, разбира се.

Дори самият Тренчев се прави на смешник в едно интервю на Валерия Велева от юли 1993, разправяйки, че "летният сезон е по принцип мъртъв политически сезон в 1300-годишната история на България". Този човек не е добре. На всичко отгоре има определена склонност да прави публично неприлични сексуални намеци – "оставили сме психопати, кретени и сексуални маниаци да ни управляват". Визира естествено Филип Димитров и неговите привърженици, ама като сравнявам поведението и приказките му, на Тренчев, с онези на Ф.Д., пред камерата и микрофона, определено смятам, че него го сърби най-много.

·                      Когато партийните слугини се успокоиха след неуспеха на протестите срещу президента и НС през "мъртвия сезон" – лятото на 1993-та, дойде времето да се дели имуществото на социалистическия профсъюз. Докторът Тренчев започна да гледа подозрително, професорът Петков пък поиска преброяване на синдикалните членове. Ръкостисканията и любовта между тях от усилната есен на свалянето на Ф.Д. беше забравено.

В тази борба докторът и професорът залагат на различни бои – Тренчев на сивата, Петков – на червената. Въпреки всички извивки на тактиките си, залозите им ще останат непроменени и през следващите години. Тренчев ще опита да добави малко червенко, ама няма да го огрее – Партията винаги е гледала и ще гледа на него като на слуга! Петков пък ще меши синичко с червено, но вътрешната му нагласа няма да му позволи да изневери на принципите си. Ще гони мафиотизираните си кадри и накрая ще се откаже от синдикализма, за да основе партия. Червеникава, разбира се!
В борбата за надмощие на профсъюзния пазар ще спечели КНСБ – в началото на 1993 съотношението на профсъюзните членове е 8:1 в полза на КНСБ и продължава да расте в същата посока. Управлява БСП!

На 14 декември 1993 прочетох във вестниците следното:
"С решение от вчера 5-членен състав на Върховния съд обяви за нищожни министерско постановление 54/17.III.1993 и т.1 от решението на правителството от 18.III.1993, с които част от одържавеното имущество на Българските професионални съюзи се предоставя безвъзмездно на синдикални организации за осъществяване на техни функции. Вместо да създаде социални фондове, правителството е разпределило имущество за милиарди лева така: за държавата 10%, за КНСБ - 55%, и за КТ "Подкрепа" - 35%."
Бог да поживи националното помирение! И глупаците българи!

Третият конгрес на КНСБ

Пак номера естествено.

Вестникът на синдиката се оплаква, че партията БСП е против лидера Петков, а самата партия БСП отрича това.  "Труд" от 8 октомври 1993, на първа страница с големи букви пише "Тъмночервен заговор срещу КНСБ" (неподписано): "Партията със стогодишната история е взела курс към овладяването на независимите синдикати отвътре, а според плана генералното сражение трябва да бъде дадено на започващия днес III конгрес на КНСБ. Главният противник е именно председателя на КНСБ проф. Кръстьо Петков. Затова до социалистите в изборните органи, а най-вече до участващите в конгреса, се свежда директива да гласуват за всеки друг, но не и за човека, който направи синдикатите независими. Целият по-нататъшен сценарий е описан в задължителната до неотдавна "История на БКП"."
Веднага до този сигнал за тъмночервена опасност от първата страница на "Труд", има още един балон, пълен с упойващ газ от същия вид: "От администрацията на Клинтън благодарят на проф.Кръстьо Петков".
На самия III-ти конгрес на КНСБ 84,6% от делегатите подкрепиха новия/стар председател на КНСБ. Предварително те гласуваха премахване на мандатността за председателя в устава на синдиката, за да може да стане възможно преизбирането на "противника на БСП". - "Спечелих въпреки инструкциите на БСП да бъда отстранен". Това каза Кр.Петков.

Де бре, Кръстьо – ненаиграл се!

Подписвам се под написаното от Калин Манолов в "Отечествен вестник" от 11 октомври:  "Всичко това щеше да бъде чудесно, ако победителят преди 10 ноември не бе директор на комунистическия Институт по профсъюзни проблеми и заместник-председател на не по–малко комунистическите Български Професионални съюзи. Ако не бе замразил преди три години партийното си (БСП) членство, за да ги оглави под новото име КНСБ. Ако не бе канен за премиер на БСП през ноември 1992г. Ако не бе заявил през февруари 1993 година, че може за един ден да върне комунизма в България. Ако не бе виден акционер в препралата профсъюзни милиони "Медиа Холдинг" и не бе регистрирал това лято собствена консултантска фирма "Икона". Ако всичко това не беше така, с известно усилие можехме да повярваме, че тъмночервените мразят проф. Петков и задължават партийните си членове в ръководството на КНСБ да гласуват против него. Фактите обаче са си факти и дават основание за едно-единствено заключение – БСП прави син имидж на синдикалния лидер, за да го лансира най–вероятно за "независим" премиер, когато му дойде времето. Дотогава очевидно има още един синдикален мандат."
Становището на самия Кръстьо Петков (интервю на Георги Цонев в "Демокрация", 8.10.1993): "Нормалните и свободни синдикати по света са прагматични, а това значи гъвкавост и реакции според интересите на хората, които защитават. Няма да предам синдиката на никоя партия. Не бих допуснал някой да ми налага решения и линии на поведение. Ако Диана Дамянова и Радослав Ненов направят нов синдикат, той ще бъде по поръчка на Луджев. Но в КНСБ, а мисля – и в "Подкрепа", хората имат опит и ще разберат, че подобен синдикат ще ги дискредитира."
(Диана Дамянова през есента на 1994, когато ЦНП провеждаше своя редовен конгрес, стоеше от дясната страна на Д.Луджев. За Ненов след малко.)

Третият конгрес на КТ

Същият номер конгрес, същите номера.

Тренчев прояви активност. В документ под надслов "Обръщение към нацията" конфедеративният съвет на "Подкрепа" назова себе си "единствената реална сила по пътя на БКП/БСП към завземането на политическата власт".

Синдикатът на Тренчев бил борец срещу комунизма. Ефектно, но за пред глупаци. Ето защо, както казват по медиите:

- Цитирам в."Подкрепа",4 октомври 1993, политическият съветник на КТ д–р Бойко Пройчев: "Според мен се формират няколко центъра, около които ще се консолидира новата стара политическа сила, която има шанс да спечели предстоящите избори. На първо място това е значителна част от групата на 39-мата, които общо взето, винаги са проявявали добър политически вкус. На второ място е КТ "Подкрепа", която запази своите демократични и антикомунистически традиции. На трето място е една значителна част от ПГ на СДС, набираща сили, за да заяви гласно своята разумна позиция. Около тези основни ядра биха могли да бъдат привлечени и някои извънпарламентарни формирования, които запазиха умереност и здрав разум. Умереността на президента Желев също според мен е ориентирана в тази посока. За да се ускорят тези процеси, е необходимо половин дузина лица от "Раковски"134 просто да си ходят."

(Когато зад"тези половин дузина лица от Раковски134 застанат избирателите, които не си получават парите от мафията, тогава всички изредени "основни ядра" и то в същия ред, както ги е подредил Пройков, и той самият, просто ще си отидат. И колкото по–скоро стане това, толкова по–добре за нашата България.)

- А Партията съобщи на Тренчев, че не всичките компромати за него в партийните архиви са унищожени. "Дума": "Тренчев се изказа официално, че не е взел 9 милиона лева подкуп от директорът на Кремиковци Лилян Вачков, за да го подкрепя. Имало такива пари, но това били суми, внесени от комбината в синдикалната каса "Подкрепа" като застраховки на работниците. Всички останали пари на КТ "Подкрепа" също били чисти. Синдикатът имал 400 хиляди членове, които редовно си плащали членския внос. Тренчев опроверга и публикацията, че синдикатът му е свързан с "Мултигруп"."
3-тият конгрес на КТ "Подкрепа" започна на 8 февруари 1994 (не сте забравили, нали, че това е рождения ден на самия Доктор). Гости на конгреса са Енцо Фризо – президент на международен синдикат, Ахмед Доган - "ДПС и КТ са свързани с най-топли братски чувства" са думите на Савата, Асен Мичковски и независимият Георги Марков, който размаха двата си пръста със знака на синята победа и каза: "Подкрепа" не може да бъде унищожена. Защото който се опита,  ще духа срещу вятъра на промените." Други политици и синдикалисти нямаше.
- В словото си пред конгреса Тренчев обясни, че "Подкрепа" не е воювала с правителството на Филип Димитров, а само с министрите Пушкаров, Костов и Луджев. После се обяви за сближаване със СДС и продължи: "Правителството на Беров е компромисно; още след първите 100 дни ефектът от него беше нулев; социалната политика стигна до улица без изход; няма гаранции за изпълнението на бюджета, който е лист хартия за пред международните банкови институции" и т.н.
- "Ще падне голям майтап. ако накрая решите да ритнем канчето на правителството", казал Доган, като чул словото на Тренчев (според в."24 часа" от 9 февруари).
- Враг първи на Тренчевия профсъюз била КНСБ, декларира докторът. Нейната червена пропаганда се мъчела да дискредитира всичко, което правела конфедерацията. Кръстьо-Петковите агитатори дори се опитвали да свържат хората на "Подкрепа" с различни терористични организации. "Вестник "Труд" да пише тогава, че синдикатът има вземане-даване с ИРА и ислямските фундаменталисти." (Виж това е идея.)
- Конгресът отхвърли с 800:50 ограничението за заемане президентския пост на "Подкрепа" само за два мандата от една личност. "Тренчев може да управлява пожизнено", писа един вестник. И не разнищи въпросите "Защо" и "Кого"! Докторът" беше избран и за следващите 3 години с 709 "за", нито един "против" и 73 недействителни бюлетини. След месец пресата съобщи, че конфедеративният съвет на "Подкрепа" му е гласувал месечна заплата от 10 000 лева.
През следващите три години "Най-лошото, което може да ми се случи, е еднопосочен билет за САЩ.", е казал Тренчев.

Айде към САЩ, докторе! При жена си Кояна, при семейството на Илия Павлов. Да се оправят американците с вас! Бившият ти заместник (до септември 1993) Радослав Ненов, който сега (1997) е втори човек в "Мулти", ще те въведе в средата. Откъдето дошло, там отишло.

Стачките профсъюзни

·                      На 5 декември 1993 година Кр.Петков обяви национална стачка на миньорите от КНСБ. На 7 декември в Тристранната комисия се подписа протокол за преструктуриране на отрасъла (голяма работа е отметната за два дни, ей!) и стачката на КНСБ завърши.
"Подкрепа" постачкува още малко. Миньорската федерация (шеф Димитър Димов) обеща, че на 13 декември 1993 ще спрат работа 23000 миньори, докато правителството на Беров не изпълни всички точки от споразумението, сключено през есента. Освен миньорите щели да стачкуват машиностроители, лекари, учители. Точна дата за техните стачки "Подкрепа" не посочи. Тренчев поясни: "Правителството или трябва да подпише генерално споразумение, или да освободи столовете". После някой каза нещо друго и притесненията синдикални на Беров свършиха.

  През януари 1994 година КНСБ отново е против правителствената политика по доходите и щяла "в най-скоро време да излезе с официално контрапредложение". Тя бойкoтира няколко заседания на тристранната комисия. Поводът – желанието на кабинета да повиши цените на тока, парното и въглищата. Е, и? С тези "протести" вестниците ни занимават вече повече от година. То не бяха закани за стачки, искане на оставки, гневни обвинения... А пък Тренчев, пардон КТ "Подкрепа", на свой конфедерационен съвет в Благоевград, взела решение да вдига национална стачка през февруари.

·                     На 14 април 1994г. КНСБ проведе общонационален митинг Предния ден циркови артисти с дресирани коне и кучета поздравяваха пешеходците по "Витошка" с успеха им в борбата за сваляне на Беровото комунистическо правителство. В деня на митинга "профсъюзни членове от 140 общини бяха докарани в столицата с автобуси", пишат вестниците.

Да бяха купили за същите пари бира и кебапчета - половин София щеше да се радва  повече. А Беров така или иначе пак щеше да си падне, когато му дойдеше времето – през септември.

·                      Ама луд умора няма. След "митинга на протеста", на 4 май бе обявена "предупредителна стачка". По данни на КНСБ са стачкували 844599 души от 5691 предприятия в цялата страна. За час бяха затворени Дунав мост, блокирано пристанището в Свищов и републикански пътища. Полицията завърши карнавала – арестува 7 души. После ги пуснаха, защото "били прибрани, тъй като са нарушили само Закона за движението по пътищата" (съобщение на пресцентъра на МВР).
Ето един коментар на Петя Владимирова ("Отечествен вестник", 5 май 1994):  "Когато във "Форд" и "Фиат" стачкуват, работодателят пресмята загубите от стачката и ако те се окажат по-големи от евентулното отстъпление пред натиска, той отстъпва в гърчове и сяда на преговори. У нас работодателят най-много да пресметне печалбите си от фонд "Работна заплата" в резултат на вчерашната стачка. Ето защо не е учудваща и най-парадоксалната подробност съобщена вчера - че Българската стопанска камара (която представлява работодателите в тристранния съвет!), също подкрепяла стачката. Същевременно проф.Кръстю Петков с изключително внимание опазва синдикалния образ на стачката, уточнявайки изрично, че тя не цели свалянето на правителството, а подписване на споразумение за компенсациите поради горчивия опит... и т.н."

·                      На 27 април 1994г. Кр. Петков на протестен митинг във Варна пред военния завод "Черно море" е заплашил, че ако депутатите излязат във великденска ваканция, КНСБ ще организира 3000 (три хиляди) протестни митинга по предприятията в страната. Той и Гиньо Ганев беше събрал 4 милиона подписи на граждани за 6 дни през 1990 година в подкрепа на споразумението за "ненасилие" на председателя на Републиката Петър Младенов.

·                      На 18 май дойде редът на "генерална стачка".
- Пак от "Отечествен вестник", Мария Андонова: "20 строителни машини и 20 автобуса тръгват от Кремиковци за митинг пред Министерски съвет и НС, а представителите на телевизията ги няма!" – зад тази случайно изпусната реплика на лидерка на протестиращите от столичния металургичен гигант може би се крие истинската цел на шумно рекламираната от КНСБ стачка."
- Във в."Труд" от 16 май 1994 под голямо заглавие "500 коли на Гражданска инициатива ще подкрепят стачката на КНСБ" Ангел Атанасов и Нели Христова трогателно ни съобщават за "протестното шествие срещу тоталното обедняване на българския народ".
Това ми напомни един друг репортаж на вестника (от зам.главния редактор Николай Стефанов) 11 месеца назад – по време на гладната стачка на Едвин Сугарев през юни 1993: "Експертите ще изчисляват колко струват бензинът и денгубите на десетките водоноски и лайнярки, които вчера задръстиха движението в центъра на столицата, за да си развяват сините байряци с надути клаксони. Глупаво ще бъде да се обяснява, че през последните дни общинските служители от гол ентусиазъм набиват паважа около Ларгото и искат оставките на президент, правителство, парламент. И по живково време те бяха служебно ядро на спонтанните манифестации."

Да сравнявам ли пак ситуации, да задавам ли пак логични въпроси? През юни 1993 и през май 1994 все едно и също правителство е на власт: Беровото. Но "Труд"-ът вика "уу-у", когато срещу него протестира СДС, а когато е КНСБ, пише: “браво". Защо така? Отговорът за мен е прост като бобена чорба. "Трудовата мафия" има интересите на своите господари. Но от това не ми става никак леко. Най-син вестник ще стане "Труд" през 1997-ма. При същите началник-списватели: Тошо Тошев и Николай Стефанов. Не съм никак наивен, за да си мисля, че "Труд"е сменил господаря си. Защо тогава пее в един глас със СДС с лидер Иван Костов?
През март, през април... тази и следващата година... профсъюзите все ще "протестират". Няма да успеят. Дали пък не трябва да се сменят дежурните "прoтестатори" Кръстьо Петков, Иван Нейков и Тренчев? По-разпространеното мнение за тази ситуация е, че профсъюзите се държат като мома, която се "сърди", за да повиши цената си. Въпреки, че каква цена може изобщо да има една слугиня? През 1995 и 1996 години все повече хора ще се убеждават, че играта е значително по-гадна. Профсъюзите не се надяват да им "налеят в канчето", защото ги харесали поради хубост и беззаветно слугуване. Те са съдружници в играта. Главният циганин вика "тука има – тука нема", а те играят ролята на подставените кибици, които отвреме на време "печелят", за да се вържат останалите.