Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2019 09:50 - НИЕ-220 Футбол и политика в края на 1993
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове:
1



НАПРЕД КЪМ НОВИ ФУТБОЛНИ УСПЕХИ ПРЕЗ НОВАТА 1994

 

Съвсем я бяхме закъсали с класирането ни за футболните финали в САЩ през 1994 година. Дори последния си домакински мач в София с "някакви там финландци" не успяхме да спечелим. А на французите им предстояха 2 домакински мача от които трябваше да спечелят 1 (една) само точка, за да ритат в САЩ. При това футболна Франция приемаше насред Париж не еврейски търговци, а футболисти от Израел, и не щангисти от България, а футболистите й. Е, не успя Франция да вземе ни една футболна точка.

Българският футболен коментатор се провикна след гола на Емил Костадинов в последната минута на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993 година: Господ е българин!

Вярно! Това си беше действително чудо.

Аз не зная какъв точно подтекст е вложил в момента на изричането на фразата си г-н Колев и затова го моля да не приема моите следващи възражения лично към себе си. Те са към народа ми в крайна сметка (всички българи сме виновни съвкупно, макар злото да се прави от последните 20 или 30 процента най-необразовани от нас).

Господ е Богът, който, като реши, може да ни затрие или да ни въздигне. Негова е Волята – нашата е след това. Тъкмо затова Той не ни е комшия, та "да си пием ракията с него" (Иван Радоев, представете си!). Ако Господ ти е помогнал, не забравяй добрината му на третия ден, за да издигнеш среден пръст нагоре след време (Костадинов трябва най-дълго да помни това, защото Господ него избра да реализира Чудото). Твоят “божи" успех е бил за сметка на "божия" неуспех на другия – загубилия в ситуацията. ЗАТОВА уважението към победения е задължително (“Петлите бяха насрани насред Париж" – така ли се пише, българино?!)

Вярно е и това, че футболистите ни, всичките, направиха чудото, защото бяха подготвени за него. Изобщо не омаловажавам таланта им и труда. Обаче с ръката на сърцето би трябвало да си признаят и другото много важно обстоятелство, което направи възможен международния им успех – най-общо казано демокрацията, защото тя отвори границите на Отечеството ни за тях. Да не би Гунди (споменавам само него, за да не пиша още поне десет имена) да беше по-малко Футболист от Стоичков и компания? Ако БКП го беше пуснала на времето, него и другите, да играят в италианското първенство да кажем, Господ по-рано щеше да ни подкрепи.

И разбирам наглостта на Тодор Живков (защото той си е такъв още от овчарче), който написа след 4-тото място в света: "тези футболисти аз съм ги създал". Но кажете ми как да разбера Стоичков например, който му подарява фланелка от “Барса" (годината е 1993-та!). Или пък Трифон Иванов, който щом се върне от Австрия да си почине тук, и търчи на "Секвоя" да се обади. Може би си говорят за общи приятели и интереси от австрийската столица? А може би просто "великият защитник" не мисли. Иначе как да си обясня, че се е съгласил да се появи в музикален клип по телевизията, където се пее за него така (цитирам буквално!):

"Щом излезе на терена става той като хиена.

 Нападатели разкъсва, задниците той им пръсва!"

Ех, Българийо, Българийо, засега такива са героите ти за пред света. Искам да ти помогна, моя Българийо!

 

 

ЗА ЕДНИ СВАТБА, ЗА ДРУГИ БРАДВА

 

Всеки от българите видя някаква хубава поличба в тази историческа футболна победа. Което си е вярно – топчето на онази гигантска рулетка животът, около която сме се надвесили всички, спря най-после на българското число. Спечелихме!

Какво? Приемете надеждата като понятие, което е изчистено от характеристиката добро или лошо. И лошите хора имат свои надежди: в общата еуфория покрай победния триумф да модифицират тази победа като своя, да откраднат – я парите на заплеснатите и наивните (каквито дребни кокошкари винаги ще има), я ценно време за миниране на следващите мечти и надежди, оставени непредпазливо без надзор в такъв момент (каквито са комунистите).

·           "Сега е важно до световното първенство по футбол да няма избори", е казал Петко Симеонов на пресконференция на Българската партия "Либерали". (Защо бе, господине? Нали вече си либерал, а не другар.)

·        Председателят на парламента г-н Александър Йорданов е бил един от първите посрещачи на футболистите на софийското летище, където е казал, че в момента такива победи са ни нужни и че тяхната стойност не е свързана само със спортната надпревара. (Басирам се, че зная втория план в мислите на Председателя. Голямото "П" сигурно ви подсеща за моите предположения.)

·           На главния секретар на МС, известният Стоян Денчев, пък хрумнала идея: прибрал бутилката шампанско, която призори на 18 ноември надигали на софийското летище правителствените "герои", чакайки героите от "Парк де Пренс" и я заключил в сейф. Върху етикета й вече били сложили подписите си д-р Желев, Ал.Йорданов, проф.Беров, Валентин Михов, Димитър Пенев, Томас Лафчис и, разбира се, "героите, заклали френските петли насред Париж". Първоначалната цена на празното шише за предстоящия търг била 1 млн. лева. Парите щели да бъдат дадени за деца сираци.

(След случая на Георги Атанасов като чуя такъв да говори за сираци и се изприщвам. Ако Стоян Денчев се е обидил от определението "такъв", ще се поясня. Ще цитирам сведения от в."Ранно утро",11 декември 1992: "Стоян Денчев е протеже на Огнян Дойнов, който го е изпратил през 1987г. в САЩ на специализация по информатика (я, още един от снимката – бел.моя). След връщането си през 1989г. става заместник-генерален директор на “ИНФОРМ", сдружение на Максуел и българските тайни служби, свързано с научно-техническото разузнаване и придобиването на високи технологии от Запада по втория, третия и т.н. начини. Димитър Луджев го взима в МС по време на правителството на Димитър Попов като свой съветник. Когато Луджев е елиминиран от правителството, Филип Димитров уволнява Стоян Денчев. Само седмица по-късно Илко Ешкенази отново го назначава в своя апарат в МС."

Ако "Ранно утро" е кадесарски вестник, бъдете уверени, читателю, че тъкмо този род сведения са съвсем истински. Ако изобщо съществуват, то ТЕЗИ ДОКУМЕНТИ са тъкмо там, в Държавна Сигурност.)

·           На същото ранно посрещане на футболистите на летище София и президентът Желев е дал интервю. Той подсилва своите си капии – победата над Франция била от първите плодове, които започнала да дава франкофонията у нас. "За да победиш една система, трябва да влезеш вътре в нея", рекъл пред журналисти. (По-друго е, когато философ ти обясни как се вреди успешно.)

 

След осем месеца Господ пак ще подкрепи българите, по-фантастично отколкото можем да си го представим сега. В огромната си радост ние ще прощаваме на глезените ни любимци, че хвърляха демонстративно на стадиона фланелките на националния тим при неуспех, че предпочитаха да играят за себе си, а не за нас българите, че носят част от вината за развращаването на младото поколение.

Не за тях – няма да го разберат, защото нямат тези рецептори - а за нас, които сме отговорните съвкупно за бъдещето на България, ще напиша още 5 реда. На пресконференцията след мача Франция-България треньорът на "петлите" Жерар Улие преди да се разридае успял да каже само три свързани изречения: "Ние сторихме едно жестоко зло не само на себе си, а на цяла Франция. Не съм концентриран, не съм на себе си. Моля ви, оставете ме на мира."

Французите ще станат световни шампиони през 1998 година!

А ние ... ние (засега!) празнуваме. Някои така:

В.АНТИ, 3 декември 1993, Станислав Илиев. Цитирам: "С много шум (журналисти, спортисти) и светски блясък (президент, премиер, депутати) бяха наградени най-изявилите се през отминаващата година спортисти. Датата беше 1 декември, а добре охраняваното от непоканени място на събитието – зала 6 на НДК. Председателят на Комитета за младежта и спорта Цвятко Барчовски нарече наградените "герои на Отечеството в труден момент", а живот и здраве пожела президентът Желев на може би най-здравите хора в нашата държава. Президент и премиер потупаха по рамото спортистите за добре свършена работа през годината. Би било по-добре да е обратното."

 

 

3:0  ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО,  КАЗА БЕРОВ

 

Това стана на 25 ноември по телевизията. Беров съобщи този резултат на очарованата от преди седмица и отчаяната вече година публика, напълнила залата на Републиката. Ето голмайсторите:

- Първият гол отбелязал финансовият министър Стоян Александров, наричан галено "Малката секира". Във Франкфурт подписал 50-процентно опрощаване на външния ни дълг към банките от Лондонския клуб.

- Вторият гол бил дело на българската дипломация в лицето на външния министър Станислав Даскалов. Европейският съюз дал съгласието си да ратифицира временното споразумение с България за улеснения в износа на наши стоки за Общността.

- Третият гол нанизал самият премиер: най-после ще имаме транзитен експортен коридор за Западна Европа през Сърбия. ООН казало "да".

Половината публика вика "Ю-на-ци, ю-на-ци", другата половина – "Чер-ве-ни бок-лу-ци".

Сега започват моите трудности. Понеже Беров не съобщи срещу кого играе правителството, не ми е ясно на кого са вкарани трите гола. А обичам да ми е ясно и разбрано.

Съдейки по същността им, това са успехи за България, постигнати с разбирането и помощта на европейските и световни институции. Значи головете трябва да са във вратата на българските опоненти на правителството на Беров. Онези, които не искат да има споразумения нито с ООН, нито с Европейския съюз, нито с банките-кредиторки.

Логично! Логично обаче само до момента, когато трябва да си отговаряме на въпроса кои са опонентите на Беровото правителство.

·           Една част поне са пределно ясни – "лошото СДС на онези 4-5 лица от "Раковски"134, които трябва просто да си отидат".

Трябва да си завършен наглец, за да твърдиш, че Филип Димитров и другите "кинжали" са против сегашните успехи на България на Запад. Да припомним все пак: правителството на СДС възстанови плащанията по външния дълг на страната към банките от Лондонския и Парижкия клуб, по негово време България стана член на Съвета на Европа, и това правителство предложи първо на света разрешението за ограничаване войната в Югославия – признаване независимостта на отделните републики. И светът прие тази тактика като своя политика. А иначе е съвсем вярно, че "лошото СДС" е против управлението на "сламения Беров". Съвсем вярно е и това, че правителството на Ф.Д. беше против връзките на страната ни с Русия, но тези тъкмо три гола Берови са отбелязани не на Изток.

·           Другата част от противниците на правителството обаче са съвсем неясни. Не само на мене – "гласът" на правителството Райчо Райков е написал във вестника "Пари" (14 април 1993): "Всички критикуват кабинета, никой не иска да го свали".

С право е объркан човечецът:

- "СДС управлява. Правителството на Любен Беров изпълнява програмата на СДС за структурната реформа", казва БСП, но при всеки от 6-те вота на недоверие, поискани срещу правителството, Партията му дава подкрепата на своите 110 гласа.

- Желев срещнал Беров и му казал заедно с бюджета за 1994г. да си подаде оставката. (Отечествен вестник, ноември.) По този повод президентският пресцентър реагира гневно, отричайки.

- ЦНП официално оттегли подкрепата си от правителството на Беров (28 октомври). Но месец по-късно (24 ноември) ръководителят на ЦНП Димитър Луджев в интервю пред "Новинар" допълва: "Мога да кажа, че мнозинството от министрите са хора, които служат на справедлива кауза. Мисля, че и професор Беров е ангажиран пряко с тази кауза. А самата поддръжка с вота на БСП нищо не означава."

- Тренчев е казал (пред синдикалисти в Бяла, отново ноември), че социалното и политическото положение в страната е трагично и той не изключва стачни действия до Нова Година. Миньорите били готови.

- Според Кр.Петков правителството трябва да доведе докрай започнатите мерки, като даде приоритет на приватизацията (изказване в Русе, пак ноември) Само след 2 дни в Пловдив същият е заявил, че Беровото правителство е изчерпало всичките си възможности, напълно е амортизирано и трябва да падне.

- Брифинг на ГОР (3 ноември) Цветозар Томов: "Не заставаме зад правителството, но разбираме, че в настоящия момент то няма алтернатива."

- ...

Ако обърнем обаче обратно основния въпрос – кой е против голове, отбелязани със съдействието на западни политически и финансови институции, май по-добре ще разберем кому правителството е отбелязало трите гола.

Тези голове са във вратата на БСП!

Окуражен от негласния отказ на социалистите да го свалят от власт (защото още не са готови да управляват открито), Беров си е повярвал, че е хванал "господ за шлифера". Ето на – и Западът го подкрепя. Тогава думите на говорителя Райчо Райков не изразяват недоумение, а безпочвено самочувствие.

Цитирайки Луджев, спрях до някъде. Сега продължавам: "В края на краищата това е едно от най-свободните правителства, които е имала България. Аз съм бил дълго време в изпълнителната власт и мога съвсем отговорно да заявя, че 75-80% от работата на това правителство зависи от неговите собствени действия и собствена воля. Това не е правителство на БСП. Истината е, че г-н Беров трябва да потегне кабинета и да се захване сериозно за работа, като се освободи от някои хора, които явно показаха, че не желаят да работят по програмата. Може да бъде направено по-мощно правителство, като г-н Беров поеме върху себе си отговорността да удари с юмрук по масата."

Но участниците в това правителство, "хармонична смес от старчески склеротизъм и хлапашка грандомания" (в.”Демокрация”), са си направили криво сметката. БСП ще им изкара през носа тези опити за независимост. Така де, тя ги храни, те ще се правят на "отворени" и ще бележат голове. Това да не им е Франция? Какво като са франкофони! (Впрочем, какво стана с франкофонията при Жан Виденов?)

 

 

0:4,  казват други

 

Засега, вероятно поради истинските футболни голове на зеления терен, правителството си мисли, че и то е на гребена на успеха. Разни новоизгряващи социолози острят перото си върху опозицията. Например:

Огнян Минчев (в."Стандарт", 19 ноември 1993):

"Три на нула. А можеше и по-зле. Изтеклата политическа седмица започна с привичния вече тежък дъх на безнадеждност. Токущо бе отминал поредният безсмислен вот на недоверие към правителството в парламента. Приятните (донякъде) изненади започнаха в сряда. Пускам радиото следобед – възпитан глас с парламентарен тон обсъжда един член от проектозакон. Скоро не беше се случвало. Големият удар дойде в четвъртък. Финансовият министър подписал споразумение за опрощаване на половината външен дълг на България. От Ню Йорк дойде още една новина – най-после ще имаме транзитен транспортен коридор на Запад през Сърбия. Като тръгне – върви. И Европейският Съюз щял най-после да се засрами и да ратифицира временното споразумение за българския износ в общността. Ето го вечерта и премиера по телевизията. За пръв път усмихнат, щастлив. Заслужава си радостта. Той всъщност е свестен човек. Нищо, че го обкръжиха с тези младолики и нагло ухилени момчета. В петък плъзват слухове – в СДС става нещо. "Партенка" – парирам веднага информацията. В СДС ставаше нещо през 1990г., може би и през 1991г. – не помня вече. Отдавна там вече не става нищо. Нищо за пред хората. Ще видим – опонират ми – много са ги натиснали, няма къде да мърдат. Сякаш, че от една година насам имат къде да мърдат, мисля си, но не го казвам на глас, писнали са ми тези кръчмарски "политически анализи" без начало и без край, без реален предмет на обсъждане."

И на мен ми писна от тарикати.

От местата на стадиона за обикновените зрители на тази среща се вижда друг резултат: поне 4:0, но в наша вреда. Ще помоля приятно изненадания Огнян Минчев да коментира:

- Първият гол:

 12 ноември 1993, в."Експрес": "Черен валутен петък, който ще се запомни с лудия и незапомнен фокстрот на зелените пари спрямо родния лев".

 15 декември 1993, в."Отечествен вестник": Паника на пазара няма, но доларът е над 32лв.

 21 декември 1993, в."Демокрация": "Простата статистика на джоба, направена от Федерацията на потребителите в България, показва, че преди година 100 лева са били равни на 22 литра мляко – сега те са 12, на 13 килограма плодове – те вече са спаднали до 5."

- Вторият гол:

 Според данни на УНИЦЕФ 40000 българчета са се родили по–малко през 1993 година в сравнение с 1992-ра. Детската смъртност е 22 на хиляда. Всяко пето дете се храни непълноценно.

- Третият гол:

  в."Експрес",13 ноември 1993: "Премиерът призна, че най-трудната част от прехода още не е приключила и предстоят нови изпитания. Той предрече неизбежна вълна на увеличаване на безработицата."

- Четвъртият гол:

  "Не бива да забравяме и това, че България продължава да се намира в един опасен стратегически вакуум. Че западната ни граница е прикрита криво-ляво, а на североизточната нямаме абсолютно нищо." – военният м В.Александров пред в."24 часа" на 13 декември 1993.

И няма да забравя, нито сега да го напиша, нито после да го припомня на политолога Огнян Минчев интервюто му с Мико Петров в “Неделя 150” на 20 февруари 1994-та, в което той каза, че “подкрепата за САЩ в Кувейт и сега на НАТО в Босна са грешки на България”!

 

 

ДА НИ Е ЧЕСТИТА НОВАТА 1994 ГОДИНА

 

·           "Възвание към българската общественост.  Външни и вътрешни сили, заинтересовани от нашия разгром, полагат все повече усилия за ликвидиране на държавата ни, подкопавайки нашата национална сигурност. В новите геополитически структури за България се готви отново мястото на сателит, напълно лишен от волята за съпротива и всякакви импулси за независимост. Под прикритието на демокрацията и интегрирането в структурите на Европейската общност в България преднамерено и настойчиво се подклаждат етнополитически конфликти. Няма никакво съмнение, че целта е страната ни да бъде превърната в дву- и многонационална държава, която се състои от нации, създадени на малцинствена основа. Разтревожени от всичко това ПРИЗОВАВАМЕ да помогнем на нацията да осъзнае, че вместо свобода и демокрация й се готвят колониални вериги; да разбере, че хаосът е превърнал страната ни в разграден двор и все по-осезателно се очертават контурите на новото реформиране на отечеството ни по модел, наложен от други господари, по-перфидни и не по-малко зловещи от предишните.

ИНИЦИАТИВЕН КОМИТЕТ: епископ Неофит, Николай Генчев, Николай Хайтов, Евгений Станчев, арх.Христо Генчев" (20 декември 1993 година във в. "168 часа")

В същия ден епископ Неофит е подарил на министрите по една библия и православен календар за 1994 г. послучай коледните празници. Той пожелал на държавните ни мъже да се ръководят в работата си от Божиите повели.

Представяте ли си нещо по-невероятно смешно от това: Г.Танев и В.Михайлов с по една библия в ръка?

·           "Коледен бал събра елитни шпиони във Военния клуб. Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси посрещаше лично целия столичен бомонд... От парламентарните сили най-слабо бе представен СДС в лицето на недолюспените засега Михаил Неделчев, Георги Петров и Маргарит Мицев. Правителството представяха Георги Танев, Ивайло Знеполски и Валентин Александров. Като симпатизанти на атлантизма от БСП дойдоха Елена Поптодорова, Чавдар Кюранов, Филип Боков, Георги Пирински и Андрей Луканов. Растящото влияние на атлантиците сред бизнессредите личеше от присъствието на стълбове в Г-13 като Валентин Моллов, Красимир Стойчев, Христо Александров, Емил Кюлев и Васил Божков. Иван Палчев беше уредил асоциация "Защита" да се грижи за безопасността на бала. Идеята за политиката като нещо преходно подчертаваха с присъствието си Петър Берон, Гиньо Ганев и Димитър Попов. Че винаги има надежда, подсказваха усмихнатите лица на Жорж Ганчев и Александър Томов. В коридора пред тоалетните повече от час прекара елитният столичен коафьор Дим Дуков. Тук има хора от всички КГБ-та, всички ЦРУ-та и един от МОСАД, подметна на терасата висок мустакат мъж към своя събеседник, който кимна утвърдително."- Ясен Бориславов, "Дума", 22 декември 1993.

·            Ден преди Коледа във вечерния "Отзвук" по телевизията видни бизнесмени и политици обсъждаха защо даренията напоследък секнали. Стигнаха до общото заключение, че няма законова уредба, която да регламентира даренията на бизнесмените да се приспадат от общата облагаема данъчна сума. Един Вальо от Симеоново направо заяви, че това било "бъркане в джоба". (Трябва да си запиша да проуча дали е имало подобна "законова уредба" у нас по царско време и ако е нямало, защо дарения е имало.)

·            Стана ясно още, че по Коледа министрите на Беров са получили допълнително по две заплати, общо 1 200 000 лв. Правителственият говорител каза, че това били "допълнителни средства за които той нямал информация". На специален "Отзвук" - 4 януари 1994 – Беров, Матинчев и Карабашев като екип се защитиха така: "Това не са 13-та и 14-та заплата, а допълнително материално стимулиране за добре свършена работа". Във вестниците се появиха сметки по колко са получили министрите след приспадане на вноските за ДОО – 43 500 лева всекиму. Към този момент безработните са 650 000, два милиона пенсионери получават пенсии по 1400 лв.

(През януари 1994 г. в едно свое интервю за "168ч." министър Валентин Карабашев казва: "Уверявам ви, че министрите в България не са между добре заплатените слоеве на обществото." И това е вярно, погледнато формално. Говори се в обществото, че в банковите среди една заплата от 90000 лв месечно не е необичайно явление. Тук не говорим за спечелени пари чрез пряка измама, кражба, рекет и т.н.)

·            Няколко дни преди Новата 1994-та година пак той, правителственият говорител Райчо Райков, обяви, че "проф.Беров няма да се отчита пред Народното събрание, както бе разгласено преди два месеца. Проф.Беров е решил, че е твърде социалистическо да дава отчети за работата си, а и се опасявал, че депутатите ще се отклонят от работата си, за да се заяждат с правителството" (в."Новинар").

Пишейки хронологично, се натъкнах на нещо по-гротескно от това Георги Танев и Виктор Михайлов вдълбочени в Библията: в коледното си приветствие към българите министър-председателят ни Любен Беров помоли Бог да ни пази и подпомага. Такава молитва излиза от душата. Душата на раба божи Любен четеше от листче!

·            В новогодишното приветствие по телевизията Ж.Ж. разказа познатата приказка за снопа с пръчките, призовавайки за национално помирение, и не спомена за покаяние и извинение от комунистите. 1993 била най-трудната и мъчителна година на прехода, но били постигнати много други важни неща, които ни осигуряват чудесен старт за 1994 – основа за окончателно връщане на земята, масирани пробиви в областта на приватизацията, отпушване на чуждестранните инвестиции, компенсации за загубите поради югоембаргото. Тази година щяла да бъде повратна. Щели сме да изплуваме нагоре. Това зависело най-вече от политиците.

1994-та е вече втората година, когато Желев като върховен изразител на властта, ни обещава подобни неща. Можех да разбера миналата нова година оневиняващата му версия за неуспехите, причинена от "сдаването на властта" от СДС. Но как да разбирам сегашните му повторни обещания - нали верни президентски хора, представени като големи експерти, поеха властта. Те, най-загрижените за националните интереси.

·            На 24 януари 1994-та Желев ще използва конституционното си право на обръщение към нацията в което ще заяви, че правителството на Беров "се съобразявало с всички, вместо да тропне по масата" и да започне най-после структурна реформа, приватизация и т.н.

Смайващо, ако помните малко повече от няколко дни. През август 1992 година същият Желев, и тогава президент, обвини правителството на Филип Димитров, че не успява, защото обявило война на всички. Сега пък правителството на Беров, за да успее, трябва да тропне по масата, т.е. да обяви война на всички.

·           "Но българският народ е държелив – пет века робство е изтърпял, че пет години президентски комбинации ли ще го уплашат!". (Ася Грънчарова, в.АНТИ, 28 януари 1994)

·           Цитирам и Анна Серафимова, "Демокрация" 22 декември 1993: "Да не откриваме колелото. Несигурността, метежите, войните, левият тероризъм, десният екстремизъм, се завихрят в пропастта между крайно бедни и финансова олигархия. Стабилността на всяко общество извира от размера на средната му класа. Ключът към сигурността е в благополучието на повече хора. Това е шансът срещу размириците и предразположението към манипулации отвън и отвътре. Това е пълнежът на антикомунизма и декомунизацията. То съставлява програмата на СДС,оправдавайки съществуването на съюза и смисъла му на водеща реформата сила. Но пред тези намерения преди една година падна бариера. Сега хората чакат дължимата равносметка не защото дойде краят на годината, а защото настана безкраят на мафията: червената мафия се преля в безцветната. И иди я идентифицирай по банковите сметки и месарските физиономии!"

Да ни е честита Новата 1994 година, съотечественици!




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462205
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031