Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.12.2019 16:43 - НИЕ-215 КуКу културата
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 510 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

КУКУВЦИТЕ И КУЛТУРАТА КУ-КУ

 

В българския фолклор "ку-ку" се вика на лудите, на тези човеци,  дето не са съвсем в ред. Понятието "ку-ку" в българската действителност внесоха онези "студенти", които през 1991 година започнаха да правят ежемесечното телевизионно предаване, наречено така. Смятам, че тези "студенти" съвсем не са "ку-ку”, а - използвайки техния начин на изразяване - КУ-КУпелдаши, които извършват геноцид над традиционната българска душевност.
Те правели сатира! – Глупости.
Били нужният демократичен коректив на властта! – Само дето не са нужни на демокрацията.
Обществото ги харесвало и приветствало! – Кое общество?
Целта им? – За целта накрая!

 

ОБЕКТЪТ НА САТИРАТА КУ-КУ

Всяка сатира има обект – едно явление, една действителност, едно общество, и тя чрез изразните си средства се стреми да въздействува над субектите, които биха могли да променят обекта й към по-добро.
Анализирайки обекта на сатириците от "ку-ку" с изненада ще установите, че той винаги съвпада с обекта, които не харесва и на новите социалисти в този момент. Определено не е онова, което трябва на демократична България, но не е и точно това, което иска мафията с червен или син привкус. Веднага ще дам едно косвено, но силно според мен доказателство: българският народ в душата си не обича богатите, хич - ако са мафиоти, но виж хитреците от и в името на народа - да. Затова и явлението "ку-ку" му допада.
Най-напред обърнете внимание, че кукувците наричат себе си "студенти", макар в момента на създаването на шоуто си, те вече са напуснали студентската скамейка и работят - някои от години. Защо студенти тогава, възниква въпроса? – Защото през 1990/1991 години именно студентите не бяха предвидени в плана на Партията за имитиране на демократични промени. Затова Те, студентите, като най-горещи привърженици на Новото, трябваше да бъдат дискредитирани. В обществото ни трябваше да се заговори по следния начин: „А, бе, остави ги тези студенти, те са ку-ку! КУ-шлуКУвци!"
Докато управляваше коалиционното “правителство на надеждата" на Дим.Попов, обектът на кукувците бе отминалото време на Тодор Живков - куклата "КУКУ" с характерния нос и гласа му. Партията "се променяше" по това време и трябваше да се шуми много точно по този въпрос. Критиката на "господин Никой" носеше доходи и не представляваше опасност – истинска далавера. Бай-Ганьовите потомци най обичат келепира.
На двадесетия ден (с цифри: 20) след избирането на първото демократично правителство на Филип Димитров кукувците спретнаха онази грандиозна манипулация за сплашване, наречена "атомна авария в Козлодуй". Целта: да се създаде страх и несигурност, след което това да се припише в частност на СДС, а в по-глобален план – на демократичното устройство на обществото. След ку-ку аварията идваше редът за саботажните акции на КУ-КУнфедерациите на синдикатите. Ку-ку аварията бе приветствана от вече изКУКУригалите "демократични" лидери. Подигравката с Тодор Живков беше изоставена като ненужна.
В средата на 1992-ра кукувците смениха темата и "залюбиха пресгрупата Му", както се изразяваше тогава Самото Негово Превъзходителство (с прякор Сопола, според Николай Колев-Босия, а той знае). Също перспективно далаверно - тогава Партията плащаше най-много суха пара за тези работи. Цялата 1993-та кукувците громят онези "сексуални маниаци и психопати, дето ни управляваха преди", както се изразява Самият Синдикален Доктор. Беров нямаше проблеми. Те, проблемите "ку-ку" на Беров, ще започнат през 1994-та – когато Партията поема към предсрочните избори, които вече е подготвила.
Добре, но и Виденов няма да  успее да се справи за двете си години с чудовището, което Партията сама си създаде. Едно такова признание обаче е крайно вредно да бъде направено – как така винаги права, компетентна, знаеща, пък да не може! Възниква Лукановият вариант от 1990 година: някой трябва да свали това правителство въпреки волята му. И се появи Виденов на първа страница на органа "Ку-ку", държейки се за топките. И застанаха кукувците пред сините редици, пеейки революционни песни.
Докога? Докато Партията събере силите си отново да атакува нас. Тогава кукувците ще станат отново трубадурите на "алтернативата".

 

КУ-КУ ИНСТРУМЕНТИТЕ И ЗАЩО ТОЧНО ТЕЗИ

След като ку-кумунистите свалиха правителството на СДС, оставаше опасността демократичния свободен избор на българите да се повтори. Това не биваше да се допусне!
Как? - нали вече не може да се забрани "обществено вредното" и носителите му: до дупка в затвора?! Тогава използвайте слабостите на Демокрацията! Унищожете всякакъв ред под претекста, че липсва желязната, но справедлива ръка на социалистическата държава. Дискредитирайте по всякакъв начин инициативните, умните и способните, но индивидуалисти работещи за себе си. Подменете моралните критерии на новото поколение - нека царстват пошлостта, глупостта, безхаберието, разврата, наркотиците. Последното възложете на "кукувците". Нека се възцари КУ-КУ културата!
Ето какво писаха и проповядваха кукувците през 1992-1993 година. (Запомняйте имената им.)

Оригиналният в."Ку-ку" се издава от Издателска къща "Еркюл" (Степан Ерамян) и Национална Кукуакадемия. Единствено отговорен редактор: Любен Дилов-син. Списуватели и спомоществователи: Деяна Стаматова, Иван Рачев, Марко Бонев, Валентин Кодов, Камен Воденичаров, Вяра Ганчева, Геновева Димитрова, Панос Статоянис, Иван Велев. Коректор: Райна Стойчева.

По времето на Филип Димитров, 1992 година, брой 5:

·           Кукуводна статия, неподписана: "Лято. Жега. Къпе се в пот майката... Парламентаристите са на море. Извънпарментаристите - също. Правителството е на море. Бившето правителство в сянка е на слънце. На море. Съветниците са на море. Профсъюзите са на море. Работодателите са на море. Някои са на море, други са на "Развигор". Всички са там, където им е мястото. Стоян Ганев кой го знае къде е! Селяните са на майната си... Миньорите – под земята! Бог високо, цар – далеко! Морето ни е до колене. До есента!"

·           Статия за Ку-нКУрса от Иван Захариев: "Срещнали се слонът и бялото зайче. Слонът казал на зайчето, че го боли корем и го помолил да се мушне в хобота и да излезе през задника му, за да го облекчи. Зайчето, милозливо създание, взело, че се мушнало. Слонът възкликнал "Кеф!" и се примолил за още един път. Зайчето било поизцапано, но се съжалило над големия си приятел и се мушнало още един път. Но този път хитрият слон заврял хобота си отзад и като затворил по този начин кръга, изревал: "О, вечен кеф!" Безспорно демокрацията е удоволствие. Сиреч кеф! Но как да направим така, че кефът да стане вечен? Природата не е надарила човека с достойния хобот на слона. Разбира се, противогазът! За да постигнем Вечния кеф, просто трябва да уловим изпуснатата си душа и да я затворим в себе си с помощта на противогаза. Така всеки ще може да си пуска душата по затворения кръг, да я върти в двете посоки, да се радва на постигнатия Вечен кеф на демокрацията."

·           Писмо за КУ-КУнкурса от Жельо Д.Желев, Стара Загора: "Ако идващата демокрация наистина се окаже като тази, то ние ще я изчу(а)kaме тук на тротоара, ще я чу(а)каме КУлективно. Вие ще ни ръКУпляскате, а ние ще ви ръКУмахнем..."

По времето на Любен Беров, 1993 година, брой 38:

·           Платено съобщение, неподписано: "Заглавието на новата книга от поредицата "Буратин" следва да се чете "Уморените коне ги убиват, нали?", а не както е напечатано "Уморените поне ги ебават, нали?"  В книжката "Занимателна астрономия за деца", в главата "Строеж на планетите от Слънчевата система", пасажът за релефа на Венера, включващ подробно описание на венерините хълмове и тяхната растителност, въобще да не се чете."

·           Съобщение в “Труд”, неподписано: Предаването Ку-ку изпраща на г-жа Маргарита Михнева средно голям кламер, за да го използва. По повод съмненията за размера на кламера специалисти от Движението за дължини и обиколки установиха: вж: снимката. Ако този размер не задоволява госпожа Михнева, ще й изпратим кламера на главния редактор.”

·           "Остави вратата отключена", стихотворение от Маркиза Дьосадова-фонмазохова: (правописа запазен)
“Остави вратата отключена аз ще дойда без да си чакал. / Ще гъргорят вибратори включени мастурбирал си знам и си плакал. / Ще ме стрелнеш през мигли лъстиво и в леглото ти мигом ще скоча, / ще е кърваво потно и диво,а нагона-вулкан ще клокочи. / Ще се бършем с чаршафите мръсни няма време да губим за миене, / ще блестим изпотени и лъснали ще скимтиш, ще ти бъде до виене. / След това ще си тръгна обаче, да съм с много мъже
съм орисана / по петите ми знам ще се влачиш – мазен, тлъст, похотлив и вмирисан.
 
"Рок с падащи бабички", Иван Ангелов, песен от Националната КУКУакадемия"93 от:
Една бабичка излезе на балкона в сряда да види кво става пред блока.
Но в миг олюля се и ето че пада. И почва със падащи бабички рока.
Втора - от първата доста по-млада, чу, че нещо става пред блока
излезе да види и – ето я – пада. Това е със падащи бабички рока.
Трета, която си слага помада, едва не се задави със сока –
рипна да види и, кво да прайш, пада. Това е със падащи бабички рока.
Четвърта, която по клюки си пада, да види на трета скока
отвори балкона и ето я пада. Това е със падащи бабички рока.
А петата никого не изненада...И свърши със падащи бабички рока.

·           Поздравление към земеделците от Сава Савов:

Хвърляйте мъжаги драги семето от своите дисаги. / Хвърляйте наляво и надясно, хвърляйте в широко и във тясно, / хвърляйте в горите, хвърляйте в колите / хвърляйте в леглата, хвърляйте в тревата / хвърляйте на аерогарата, изобщо, хвърляйте здравата / по ливади и полета, да се пълнят всички А–Е–Гета / да се ражда свежа генерация, да разцъфва нашта нация. / В цивилизация.

·                      Освен вестника "Ку-ку" има още един Ку-ку – също "студентски опозиционен вестник" с име "Декорация".  Издание е на ФБСМ (Федерация на българската студентска младеж) и пресгрупата "Декорация", главен редактор Стилиян Иванов и отговорен секретар Ивайло Дончев.

Обърнете внимание на алюзията, която се прави тъкмо с вестника на СДС "Демокрация". Това, естествено не е случайно. За да го докажа, използвам цитати от брой 8-ми, 24 февруари 1993 година:
-
"Ние не се сещаме да си изперем и поръбим знамената. Ще ги поръбим! Честна седесарска! Ще ги изперем! И на края на всеки флаг ще турим по един активист, специалист по духането, да ни го духа и да ни го вее при всеки случай на безветрие! Амин" – подписал се Грънчо Асин, активист на кварталния съвет на СДС(д)
-
"Нова роля си избра: Николайчо е тръба!?
   Я, надуй тръбата, братко, та да духа в нея ... Златка!?
    (написал Синчец Маков)
-
Когато не става дума за Георги Марков и Златка Русева, а за интервю с Андрей Луканов, "студентката журналистка" Ирина Лазарова задава въпросите си с надлежащото уважение към Човека-трето поколение:  "Г-н Луканов, денят на влюбените мина. А смятате ли, че с поредното увеличение на цените, с поскъпването на живота и новите трудности, хората ще запазят непокътнат духа си и ще продължават да се обичат?" 
Но към Ф.Димитров "студентът" Свилен Евгениев е безпощаден:   "Ф.Д. не може да бъде осъден, защото мястото Му е в лудницата".

·                      Към усилията на "студентите от Ку-ку" добавят своите подбрани попържни и педерастки подмятания другите "отряди на Партията":
- За вестниците "168 часа","24 часа" и "Труд" писах достатъчно и още ще ми се налага. Затова тук само дописвам кои са отговорните за ку-кутията (през 1993/1994 година):
в."168 часа" се издава от пресгрупа "168 часа" с президент Петьо Блъсков, главен редактор отново Петьо Блъсков, първи зам. – Емил Петков и зам. главни редактори Радостина Константинова и Данка Василева.
в."24 часа" се издава пак от пресгрупа "168 часа" и е с главен редактор Валери Найденов, първи зам. – Владимир Райчев и зам. главни редактори Венелина Гочева и Димитрана Александрова.
в."Труд" се издава от "Медиа"-холдинг АД с председател Тошо Тошев и отговорни редактори Георги Трайков, Тодор Липанов, Мира Радева, Соня Гълъбарова, Лилия Христовска, Александър Ангелов и Ива Йолова.

·           Българска ку-ку литература от издателствата:
- Откъси от предговора на "Смях в клозета", ИК"Ламя-3", С.,1993: "Всички права запазени. Който препише или крадне с користна цел, да му изсъхнат(...), да му се запече(...) и да му падне(...). Изключение никому с изключение на баба Тонка."  (прочетено в "Отечествен вестник", 24 ноември 1993)
-
Откъси от заключението на книгата "Сексуалният живот при тоталитаризма", изд."Литературен форум" и "Херон Прес"-София: "Ето защо, когато генерално преценяваме изминалия период, в който бяхме на власт, налага се по-задълбочено да бъде изследван и проблемът за секса като съпротива, макар тази съпротива и да не се пише с главна буква, както нашата срещу буржоазния строй."
(Авторът на тези думи - обърнете внимание, че по времето на тоталитаризма той "е бил на власт" и сам нарича своята Съпротива "нашата срещу буржоазния строй" - е Любен Дилов-баща. Сега може би по-лесно ще си обясните защо изгря звездата на Любен Дилов-син и защо обектът на неговата борба и инструментите му в тази борба са такива. Ами, какви да са? Къде да падне крушата? И може ли тя да се окаже банан?)

-  В."Време SuperS", 8 януари 1994: "Из интервю на поетесата Соня Момчилова, 24-годишна, авторка на текста на нашумелите "Ку-ку" хитове "Ще ти скъсам гъза...", "Мама на татко не дава": "На времето имаше една много престижна награда – "Петя Дубарова". Та на 15 години аз получих това признание, а Христо Фотев и Недялко Йорданов казаха, че възлагат много на мен. Сега във вестник "Ку-ку" ще излезе едно стихче "В Тибет, заведи ме в Тибет", то е хубавичко:
Ти ме преби в тихия следобед, събра останките ми в кофа.  
Но бях ти дала аз свещен обет да те възпея в
предсмъртната си строфа."
-
Въпреки поднесените извинения в началото, цитати от еротичните книги, издавани от ИК "Сибия" (Димитър Шумналиев), тук не могат да бъдат изписвани. Дамян Дамянов трябва да е бил много ку-ку, когато е разрешил тази издателска къща да отпечата книга с негови стихове.

·           Своите КУ-КУ награди за 1993 година получиха:
Соломон Паси - хай-куку личност, понеже официално казал, че международния паспорт на Петър Курумбашев трябва да бъде върнат.
Маргарит Мицев - куку-бизнесмен, заради изказването си, че 2–та милиона лева бил спестил от закуските си.
Петьо Блъсков - за ку-ку принос към медиите.
Константин Тренчев: ку-ку фраза:"оня нещастник Нейчо"
Емил Костадинов - ку-ку поведение пред камерата, тъй като показал среден пръст на трибуните на националния стадион (допълнение от ку-ку водещата: "Емил Костадинов прослави България за разлика от Лъчезар Тошев!")
Васил Михайлов – ку-ку политик, заради "нубийските" изявления.
Един друг поет Радой Ралин (сравнете с Дамян Дамянов) отказа да приеме от Камен Воденичаров Голямата Ку-ку награда за цялостно творчество – един "Мерцедес" от фирма "Синит" АД. На сцената на зала 1 в НДК, пред камерите на БНТ, той изрецитира следната своя епиграма
„Българино, как смяташ, докога ще се мяташ като влечуго от едно робство към друго?“
и допълни: "Съжалявам, че развалих играта."
Звучна плесница на поклонниците на "Ку-ку академията". Заслужават и повече – безобразници, които сравняват каруцарския език на Блъсков с цялостното творчество на Радой Ралин.

·           Кукувците правят и свои филми. Също ку-ку.
- Но "парите за тях са бял кахър"  – цитирам "Демокрация", 12 януари 1994. Споменатата малко по-горе "водеща" на ку-ку конкурса, която харесваше средния пръст на Емил Костадинов, но не и Лъчезар Тошев, се казва Биляна Траянова. Пак според нея от 13-годишна се е издържала сама. С какво? Ами продължавам цитата: "Била е фотомодел, манекенка, сервитьорка, учителка, правила е халтура, участвала е в програми по баровете, после пак фотомодел. Сега има агенция за запознанства. Открива и курсове за стил, етикет и хай-лайф поведение." Филмът й се казва "Парче луна" и тя играе в него главната роля. "Филмът е еротичен психотрилър от рода на "Първичен инстинкт", но с по-добър сценарий. Средствата до последния цент са български. И още: ще бъде най-скъпия филм в киното ни."
-
Още един известен кукувец – Нидал Алгафари се пробва в киното. Фимлът "La donna e mobile" е рожба на Националния филмов център и фирма "Розим" на Роза Георгиева.
"La donna e mobile" е тъжна история. Много тъжна. Красиво младо момиче, преживяло автомобилна катастрофа, е осъдено да живее доживот в инвалидна количка. Казва се Ани и е хубаво като Джулия Робъртс. Обаче филмът не разплаква. Въпреки тъжната си музика. В киносалона младите хора се смееха почти през цялото време. Плачът остава за хората от националния филмов център, които са дали 6,5 милиона лева за това кукувче.

·          Добавете още TV-предавания като "Не-е-вада", конкурсите за "мокри фанелки" и "слипове", личности от вида "Дим Дуков" и "Евгени Минчев" и прозрете най-накрая огромната опасност, която заплашва нас и бъдещето ни!

 

ЗАЩИТНИЦИТЕ КУКУ-ви   и   АРГУМЕНТИТЕ ИМ

Обобщавам аргументите така, че все едно пред вас говорят в момента защитниците на културата "ку-ку":
"Нашите ку-ку любимци не са онези лоши хора, както ги представят обвинителите им. Те просто са по-способни от тях. В пазарното общество, който намери купувачи за своя продукт, се събужда на другия ден богат. А търсят ли се техните вестници, книги, шоу-програми? Търсят се! Търсят се, защото са интересно направени, защото има разнообразие, конкуренция.
После хората се умориха вечно да ги лъжат, че "светлото бъдеще" идва, ако не днес, то ето утре. Те живеят, радват се и тъжат, забавляват се днес, сега, в този момент. Ето какво не могат да им дадат партийните вестници, умните книги. Не че отричаме тяхното място в обществото, но животът на все повече хора е все повече бизнес. Бизнес, който, за да ги храни, изисква всичките им сили, способности, сетива, да бъдат мобилизирани докрай и непрекъснато. Какво лошо, че и подсъдно, както се разбира от обвиненията, има в желанието на нашите любимци да премахнат натрупаното напрежение от отминалия ден и да регенирират по този начин работоспособността на хората?
Ще се откажем от антицитати на онези с които са запълнени предните страници. Не че няма, не че не можем и ние, но занимаването на аудиторията с анализ на вестници би я накарало да започне да се прозява. Ще се спрем по-обстойно само на частния случай – телевизионното състезание-шоу "Невада". Нали сте убедени, че няма човек в България, който да има телевизор в къщи и да не го е гледал. А колко хора с пари изобщо не са си купували вестник. Защо?

Отговорът се съдържа още в наименованията. По-рано такива TV-предавания се наричаха "забавни". Какво забавно има в това една певица да излезе отляво, да застане пред микрофона, и колкото и хубаво да се разпява, да не смее да затъпче с крака извън определените 30 квадратни сантиметра, а като свърши – да се поклони и да излезе отдясно. Следващият – обязателно певец за равенство между половете – излиза също отляво, пее по същия маниер, и пак излиза отдясно. Публиката има правото само да аплодира. При това съвсем възпитано. Е?
Сега всички българи наричат "Невада", не само "шоу", а "Супер-шоу". Обясненията за това, не е само едно, не се коренят в това, че видите ли при социализма не можеше, а при демокрацията – да. Критиците на "Невада" (в частност) май завиждат, че "онези" се сетиха първи, и че го могат най-добре. Формата на концертно подредения спектакъл е разчупена в най-консервативната си част. Публиката не е само зрител, тя е участник. Участник, комуто е позволено, даже нещо повече – водещите поощряват такова поведение, да скача, да вика, да танцува, да припява. Никой никому не шътка с пръст, сериозни бизнесмени са свалили саката си, пъстри карнавални балони размахват не само децата, но и техните баби и дядовци. Всеки може да излезе на сцената и да спечели, ако му проработи късметът. Затова в спечелилия останалите виждат себе си. Какво повече? Ама, казват някои – сценарият е пошъл, въпросите на водещите – елементарни, закачките им – тъпи, изобщо – една безсмислена гигантска рулетка.
И така да е: една гигантска рулетка, около която обаче на всички е адски интересно и при която никой не губи. Зрителите се забавляват истински и печелят големи награди, фирмите-рекламодатели също. Телевизията печели зрители, управата на НДК – сухи пари. Всички са доволни, само притежателите на интелектуалния продукт са подсъдими. Пак питаме: защо?
Нарочно оставихме главния упрек, според нас, за накрая – обвинението, че предназначението на тази "ку-ку" култура е да дискредитира демокрацията. Ако някои "демократи" олицетворяват демокрацията със Себе си, това е техен проблем. Именно опитите им да наложат собственото си мнение на демократичното общество – каквото вече, слава богу, нашето е – ги провали, проваля и ще ги проваля в бъдеще. Некадърността си е некадърност с каквито и възвишени думи да се маскира, колкото и да бъде подпомагана от цензурата на институциите, парите, и не на последно място – от насилието. А това вече излиза от тесните рамки на индивидуалния проблем на някои псевдодемократи."

 

ПОСЛЕДСТВИЯТА – НАСТОЯЩИ И БЪДЕЩИ

Чухте защитата. Те, кукувците, просто били по-способни от другите, напипали и пазарна ниша. Затова са търсени, а значи и полезни.
Глупаво твърдение: търсенето и полезността изобщо не са синоними. Съблечете една хубава жена на сцената, пък както ще да пее – Лили Иванова ли? (Да не пиша Никола Гюзелев!) Напишете с големи букви на първата страница на вестника си: "Ако носите гащи, не сте в час", па гледайте сеира на "Култура" (Обидно е, но е такава народопсихологията.) Ако сте учител, престанете да пишете отсъствия на учениците си; ако сте началник, не търсете подчинените си в работно време – ще сте най-добрият в очите им. Но не и полезният човек от гледна точка на бъдещето на такова общество.
Ако беше само това, щях да напиша: кукувците са глупави хора и да приключа с въпроса. Но те не са чак такива големи глупаци, та да не знаят, че културата на човек (в по-глобален мащаб – неговата отговорност) първо се наследява и после се възпитава. Ген е, който се формира и усъвършенства столетия, и образование е, за което отива още един цял живот. А може да се срине за десет години.
Което става в момента. Благодарение най-вече на културата "ку-ку" и личните способности на носителите й. Само, че да рушиш, не е способност, а престъпление.
Въпросът, въпросът на въпросите, е: защо го правят? Защо работят за дегенериране на СОБСТВЕНАТА СИ нация?  За пари? – вероятно. Дано да е за пари, защото иначе остава онази причина, поради която комунистите за 2 години около 9.IX.1944 избиха цвета на СОБСТВЕНАТА СИ нация.
Но за какво и да го правят: около тях трябва да се създаде обществена нетърпимост. Изключителна обществена нетърпимост!




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462456
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031