Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2019 21:21 - НИЕ-213 Случки от Берова България 1993
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 329 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

"ДА ЗАЯВИМ ВИСОКО, ЧЕ НЯМА ДА СПАЗВАМЕ ЮГОЕМБАРГОТО"

 

Така каза  известният Николай Слатински в едно свое интервю за в."24 часа" от края на август 1993 година.

Да си спомним: на 30 май 1992 година ООН прие резолюция 757, с която се въведоха икономически и политически санкции срещу СР Югославия. В края на септември  с.г. Общото събрание на ООН изключи Югославия от своя състав. През ноември последва резолюция на Съвета за сигурност в която се изискваше най-строго спазване на икономическите санкции против остатъчна Югославия. България е член на ООН и решенията на Организацията са задължителни за нея.

А какво се получава?

·           В основната си информационна програма на 13 май британският телевизионен канал на ВВС е показал репортаж от българо-югославската граница (според "Труд" от 19 май "предубедено и без доказателства") затова как през нея непрекъснато изтичат ембаргови стоки за Сърбия. Журналистката от ВВС е заявила, че се носят слухове за подкупи от по 1000 английски лири за митничари, които пропускат забранени товари. По дунавските пристанища е показана същата картина – около 4 сръбски шлепа седмично се промъквали и българите не можели да ги спрат.

·           И още факти, наречени слухове, от същия ден и в същия вестник – Весела Ванева: "2000 вагона на БДЖ са набедени като нарушители".

·           Вече заимствах за заглавие на този раздел интервюто на Николай Слатински от 27 август 1993. Подобно интервю на Жан Виденов публикува и "Новинар" от 2 септември:  "Ембаргото срещу Сърбия и Черна Гора е преграда за мирния процес.”

Има една наша поговорка за краставите магарета и деветте баира. Такова единодушие между шефа на Комисията за национална сигурност и председателя на българските социалисти показва еволюцията (или другия образ) на "депутата от СДС" Н.Слатински. Нали не мислите, че е възможно Жан Виденов да еволюира в посока обратна на другаря Милошевич. Както и че другарят Милошевич ще еволюира в посока обратна на червена Москва.

·           Едно интересно разсъждение (на в."Ранно утро): “Официална Москва все още не е поела твърд курс към отказ от ембаргото. Не може и да го поеме открито, защото това ще означава рязко влошаване на отношенията й със света. Значи нашите социалисти влизат в привидно противоречие с позициите на Москва. Защо ли? Ами слугуват, изпробват почвата, така да се каже, вместо господаря си. И ако "работата" не стане, последствията остават за слугите.”

А тъкмо тази "работа" – с имперските амбиции на Москва – има толкова шансове да се оправи, колкото и заиграванията на Кадафи и Саддам. И ще го "отнесат" Слатински, Виденов и С-ие. Мисля, че в С-ето влизаме ние, всички българи със семействата и потомствата си. За себе си казвам: няма да гласувам да ме управляват българските социалисти от цитирания тип. Стига съм го "отнасял" за чужда сметка.

·           Да добавя, за пълнота на изложението, че в телевизионно обръщение към нацията (2.09.1993) премиерът Беров се закани на международната общност по повод на югоембаргото: "България ще бъде принудена да си направи съответните изводи".

Откровен цинизъм бе последвалото обяснение, че националните интереси на България изисквали това. Кое? - да заявим високо, че няма да спазваме югоембаргото ли? И какво ще последва? Светът ще разшири границите на ембаргото, включвайки и страната ни.

·           Разбира се, че след като министър-председателят ни разсъждава така, и по-долните нива ще са “същия дол дренки”. Асен Мичковски, депутат от “сините мравки”, мандатодател на Този премиер!, ще каже една година по-късно (през юли 1994): “За мен е допустима мярка, ако, да речем правителството беше направило няколко демонстративни нарушения на санкциите, за да докаже, че тази държава трябва да бъде компенсирана.”

Как мислите, от този може ли да стане честен бизнесмен?

·           В края на септември Желев е в Ню Йорк за сесия на Общото събрание на ООН. Основното ударение в речта му е било искането да се компенсира България за щетите от югоембаргото. Отговорът на ООН е предсказуем. Щеше да бъде друг, ако управляваше още правителството на Филип Димитров. То, за разлика от правителството на Беров, правилно щеше да разчете, че БЪЛГАРСКИТЕ интереси са да се спазва ембаргото.

Един нормален европейски политик щеше да се е скрил в родната си къща от срам, вместо да се тъпанчи на трибуната в Ню Йорк. Искал – не искал, разбирал – не разбирал, резултатите от "искрената му тревога" отпреди година са ТАКИВА

– навън по света отказ след отказ;

- вътре в страната такива писания (Чавдар Кръстев, в "Дума", 27.08.1993):Послушното изпълнение на поредната политическа поръчка по спазването на ембаргото трябва окончателно да ни накара да клекнем финансово и политически пред САЩ и да се хвърлим в обятията на Турция, която май остана единственият ни път нанякъде. Или на никъде. Което е едно и също."

 

 

"РАННО УТРО"  И  "ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК"

 

Моето отношение към вестник "Ранно утро" е известно – по времето на Панчовата "Демокрация" и "Век 21" на Александър Йорданов, ТОЗИ вестник, заедно с АНТИ и "Корона", единствени "измиваха очите" на демократичния печат.

В обществото упорито вървяха слухове, че тази малотиражка” - вестник РАННО УТРО се издържа от парите на "закритата" Държавна Сигурност (хем закрита, хем пари има, но…), че журналистите в редакцията, воглаве с главния си редактор Иван Стаевски, са настоящи служители там, че материалите им са насочени единствено, за да разгромят СДС и обезсърчат неговите избиратели.

Не зная откъде вестник "Ранно утро" е намирал пари, за да съществува. Не заявявам, че журналистите му са били или не служители в ДС. Но аз четях най-редовно "Ранно утро" и мога сто пъти да се подпиша под твърдението си, че най-важните истини за текущото състояние на коалицията СДС, най-полезните предупреждения за бъдещото развитие на нещата, бяха съобщавани ЗА ПЪРВИ ПЪТ именно там. Пък, че новините били лоши, какво за това е виновен самият вестник?

Преди трийсетина страници събрах на едно място всички верни предсказания на в."Ранно утро" за периода, когато Желев и С-ие обявиха война на СДС-Ф.Д.

Сега съвсем накратко ще изредя тук някои добавъчни истини за очакващото ни през остатъка от Беровото управление, които "Ранно утро" успя да публикува, докато го закриха през октомври 1993 година. Изрично моля, читателю, да обръщате внимание на датата на "предсказанието". По-нататък вие преценявайте, читателю, ползите и вредите от този вестник!

·           Прочетено на 6 август 1993: "Личности като Ж.Желев, Ал.Йорданов, Ст.Савов, които излъгаха хората, нямат моралното право да говорят, че са от СДС и да заемат ръководни длъжности в коалицията."

·           10 август 1993: "В парламента се мотаеха само тези депутати от СДС, които по принцип бяха в София, но В.Димитров и И.Костов в активното си участие в дебатите се погрижиха да демонстрират, че и СДС активно участва в покачването на данъците. Александър Джеров като шеф на законодателната комисия също "достойно представяше" участието на СДС в гласуването на Закона за ДДС."

·           17 август 1993: "Иван Ценов, говорител на "Нова СДП" е заявил, че в НКС е пълно с ченгета, а Костов е или "олигофрен или провокатор". Впоследствие Стефан Савов е заявил, че като шеф на ПГ на СДС, той заставал зад Иван Костов. Ще припомним, че преди последната конференция на СДС именно Ст.Савов подкрепи Стоян Ганев и го отърва на последното заседание преди конференцията."

·           7 септември 1993: "Демократическата партия наистина е заемала сериозно място в историята на българския политически живот, но онази ДП се различава от ДП на Ст.Савов значително. Сега ДП се ръководи от кариеристи и хора със съмнително минало и настояще. За "християн-демократически" партии като ОХДЦ и ХДС, освен че са креатури на тайните служби, може да се каже, че са десни само дотолкова, доколкото послужиха за облагодетелствуване на отделни ръководни техни членове. Добър старт в "бизнеса" получиха Л.Павлов, В.Димитров. А.Янчулев, А.Чирков."

·           8 септември 1993: "Ако СДС не тръгне да предизвиква избори, всичко е демагогия. Сега, когато СДС заявява, че няма да управлява (и в същото време не прави нищо, за да предизвика нови избори), само улеснява и извинява комунистите и сателитните им структури пред Европа и света, че управляват, защото все някой трябва да го прави. Не е случайно, че дресираната парламентарна група единодушно подкрепи това решение.";

·           10 септември 1993: "В предаването "Един час със Светослава Стаева" по КАНАЛ 1 на БНТ видяхме позабравената физиономия на първия лидер на Независимите студентски дружества Емил Кошлуков. За зрителите обаче остана въпросът: ще допуснат ли Кошлуков и кошлуковци да се вмъкнат отново в политическия живот? Той и хора като него, изплували на вълната на възторга от първите месеци след 10.XI., използваха ситуацията и политическата незрялост на младите хора за извличане на лична изгода. С поведението си те отблъснаха и разочароваха студентите и младежта като цяло от политиката, от радикалните промени в обществото. Убедиха ни, че идеи лесно се заменят за следване в чужбина, високоплатена служба и скъпа кола."

·           15 септември 1993: "Българският Демократичен Форум е твърде вероятно да се окаже тромава, архаично и авторитарно конституирана, мотивирана и направлявана структура, чиито прояви едва ли биха имали желания резултат на ефективно противопоставяне срещу комунизма. Васил Златаров и компания ликвидираха БДФ."

·           27 септември 1993: "Председателят на групата за информация, анализи и прогнози (на СДС) Валери Цветков заяви, че неговият анализ на всички избори от 1990 г. досега е бил махнат от програмата (на теоретичната конференция на СДС) и че за изминалия период НКС не е пожелал да подпомогне и осигури средства за социологически изследвания, които да прави самото СДС. Вместо това ПГ на СДС е финансирала изследване на МВМД. Член на СДС от провинцията е заявил, че преди СДС да тръгне към избори, трябва да се разбере кой кой е в тази организация."

·           13 октомври 1993: "През януари 1990 година Янко Янков сам бе напуснал тогавашното СДС на Ж.Желев и П.Дертлиев, след като последните се бяха обявили за социалдемократ  и марксист. Днес Янко Янков е отново извън СДС. Това не е само формална прилика. Процесите, които се развиха в СДС през цялата 1993 година, показват в един доста явен вид, че СДС днес е толкова безпомощен и зависим от секретните служби, колкото беше и през 1990г."

На 18 октомври 1993 вестник "Ранно утро" спря да излиза.

Ето дословно съобщението на Панайот Денев от 19 октомври:

"Прокомунистическото правителство на Беров БИЛО СПРЯЛО "Ранно утро", предаде БТА. Както е известно, многотиражката, която се крепеше на жлъчни писания и доноси, за които редакцията се бе презастраховала, че не носи отговорност, а пък авторите – чиято трябваше да е отговорността, в повечето случаи бяха мъртви души, бе спряна заради неизплатен дълг към печатница "Родина"."

Панчо пише за формалния повод. При това само за част от него, защото пълното съобщение на ръководството на печатницата бе: "Някои вестници дължат пари на издателския комплекс "Родина" – "Подкрепа" и "Експрес" – по 2,7 млн.лева, "Отечествен вестник" – 2,4 милиона, "Ранно утро" – 2 милиона, "Континент"  – 1,8 млн.лв."

От всички изредени токущо вестници изчезна само „Ранно утро". Останалите преодоляха „финансовите си затруднения". Защо, боже мой, ДС постъпи така с тайното си оръжие?

Защото истинският повод беше друг. Цитирам самия потърпевш, ("Ранно утро",27 септември 1993), защото и аз мисля така: "Вече е очевидно, че предстои нов политически цикъл. На кукловодските групировки би им било много удобно, ако контролират цялата медия и спокойно разиграват пропагандните си кампании, без да има място, където може да се публикува опровергаваща или поне различна от тяхната теза."

Е, отдъхнаха си най-после – виж по-горе кои, за да не се повтарям. Облекчение получи и президента Желев: размина му се за титлата „Лъжец на годината 1993" (след "Предател на 92-ра“) – закриха "Ранно утро" и обявения конкурс за този приз не можа да бъде връчен на победителя.

 

Колкото до вестник "ОТЕЧЕСТВЕН ВЕСТНИК”, и там позицията ми е изяснена. Когато се отказа от старото си име "Отечествен фронт" и се прекръсти (2 месеца след същия акт на "Работническо дело"), "забрави" да подмени кадрите си и остана верен на ОФ, пардон на Отечествения Съюз на Гиньо Ганев. Покрай грижите, които правителството на Филип Димитров създаваше на този вид "общественици", някак тихо там властта бе поета от нов главен редактор – Калин Тодоров, син на известния Станко Тодоров. Във вестника започнаха да се появяват изобличителни материали за "новите икономисти" на Партията. И понеже това съвпадаше с целите на коалицията СДС, "Отечествен вестник" стана почти толкова интересен, колкото и "Демокрация".

Ето един пример:

Съобщение на 1-ва страница на вестника от 30 август 1993г.: "...Още през 1985 година със секретно решение на Политбюро на ЦК на БКП били  подготвени подробни списъци на подбрани момчета. На тях се падала задачата да бъдат маята на днешните милионери. Критерият се свеждал до пребиваване в известна школа в полите на Витоша. Трудният път към охолното бъдеще започва за тях идентично. Бягство от Родината преди 10-ти ноември, старателно подшита легенда в стил “младият Рокфелер купил една ябълка” и... завръщане у дома. Като герои на капиталистическия труд и готови да оглавят “демократичните процеси в обществото и прохождащото предприемачество.”

Цитирах ви точно статията, наречена  “Взеха парите... и се върнаха”. Продължавам още от същата статия: “Героите на каптруда изкарали нарочен бизнескурс. Снимка увековечила края на учебната година в Симеоново. На нея редом били всичките преуспяващи честни частници. Почти без изключения те напускат България преди 10 ноември. Една част се връщат дни преди революцията, други непосредствено след нея.”

Статията подхвърля някои имена. Че не са всичките, е ясно. Следователно подборката трябва да говори много: Илия Павлов, Валентин Моллов, Петър Бояджиев, Пламен Кавръков, Бисер Димитров, Жорж Ганчев.

Какво означава това? Според мен само едно ‑ ”борбата е безмилостно жестока” и тя приключва с определена победа на ония, дето държат снимката.

(В скоби не мога да не обърна внимание, макар това да е без връзка с конкретната тема, за това колко сме били, и сме!, наивни, драги читателю. Още преди да започне “синият” апогей на Стоян Ганев, всички знаехме, че той е бил преподавател в школата в Симеоново, нали? Той не го криеше. Е, добре ‑ но защо не помислихме какво означава това? Ами, че той е преподавал на “тези момчета”. Което ще рече, че ги знае и по име, и по лице. Всичките, не само шест на брой. Боже, как е възможно да поверим надеждите си на “демократа” С.Г.?  И това е само един от десетките подобни примери!)

И само две седмици след този изобличителен разказ за бизнес-курса през 1985-та в Симеоново за най-известните бъдещи "бизнесмени" на България, някой по-мощен от Станко Тодоров (Луканов вероятно) уволни Калин Тодоров. И веднага там започнаха крамолите. Гиньо Ганев си поиска "запазената марка" – "Отечествен вестник". Патентният институт ИНРА (директор Кръстьо Илиев) спешно се разпореди вестника да премине в собственост на Отечествения съюз (Г.Г.).

По-нататъшното развитие на скандала предавам по написаното в "Ранно утро" (22 септември 1993): "Контролираните от комунистите средства за информация отминаха, общо взето, с мълчание скандала, който се разрази миналата седмица между червените групировки на Гиньо Ганев и Станко Тодоров във връзка с задкулисната приватизация на "Отечествен вестник". В документите, свързани с нея, откриваме и името на Констанца Анчева – лирична приятелка на Валери Борисов, който е един от авторите на социалистическия Указ 56, заедно с Илко Ескенази, а понастоящем акционер на "Инвестгруп", с чиято помощ бе откраднат "Отечествен вестник". Щерката на мастития банкер Тодор Вълчев Елена Вълчева, която някои публикации уличиха в банков рекет, също е в компанията. Политически наблюдател на вестника е другарката Невена Копанданова – журналистка от изданието на ЦК на БКП "Кооперативно село", преминала по-късно в Дертлиевия "Свободен народ", а в последствие с нейна помощ беше осъществен и превратът във в."Дебати". От материалите, публикувани в "Отечествен вестник", е видно, че неговата задача е да имитира някаква дясна позиция, като същевременно лансира пред обществеността внедрените в СДС агенти на Държавна сигурност."

Близо година продължи тази борба между двете крила на "модерните леви". Чак през лятото на следващата 1994 година въпросът беше решен "наравно". Вестник "Отечествен вестник" спря да излиза – хардлайнерите отстъпиха на мафиотите, защото общото дередже на компартията стана много тънко, а в такива ситуации вътрешносемейните спорове затихват.

Журналистите от "Отечествен вестник" си намериха други вестници да списват. Журналистите от "Ранно утро" си намериха друга работа.

Самото име "Отечествен фронт" бе извадено от мухъла на историята от, представете си, ... Петьо Блъсков. Както претенциозно се изразява Негово Превъзходителство от Коньовица : "На 9 юни 1990г. този вестник е ликвидиран. Излиза отново на 27 декември - третия ден от Рождество Христово - 1994. Пресгрупа "168 часа" възстанови "Отечествен фронт" – вестника, в който се роди новата журналистика на България."

Ама, разбира се. Пенчо Кубадински бе виден отечествено-фронтовец. От “новите”. Но умря спонсорът след малко и вестникът с възроденото име и съдържание го последва още преди да дойде следващото Рождество Христово - лето 1995-то.

 

 

СИНОДИ И РАЗПРАВИИ

 

Официалната информация, че патриарх Максим и още 8 митрополити, негови колеги отпреди Десети, са избрани нелегитимно, се появи чак през ноември 1993-та, въпреки че знаехме за нея от вестниците отпреди година и половина. Защо толкова късно? – това е друг въпрос.

На 6 октомври 1993 година  8-членна църковна комисия най-после надникна в архивите на Светия Синод за избора на дядо Максим през 1971 година. В присъствието на висши духовници, депутати, общественици, журналисти, вкл. и пред камерите на двата тв-канала бе отворен запечaтан с червен восък плик, съдържащ бюлетините от патриаршесткия избор през онази далечна 1971 година. Видя се, че 67 от общо 101 бюлетини са написани с калиграфския почерк на една и съща ръка, десетина други са написани също от една ръка. От тези 101 бюлетини 98 са с името на сегашния патриарх Максим. Никой - леви, десни, средни - не оспори заключението на комисията, че бюлетините са раздадени на църковните избиратели предварително попълнени. Добре де, но църковният устав и тогава, и сега, изисква всеки митрополит СОБСТВЕНОРЪЧНО да напише бюлетината си. Иначе прилича на това при подписването на новата конституция да седне проф.Николай Тодоров и да нашатка сто-двеста еднакви подписа срещу имената на депутатите от опозицията. (Леле, какви ли изненади ни очакват, ако се отворят архивите на Народното Събрание от Живково време?) И тъкмо това обстоятелство – че изборът не е потвърден собственоръчно от повечето избиратели – даде правото на тази официално оторизирана комисия да подпише констативен протокол, че избора на Максим е неканоничен.

(Бре, голяма изненада. Но все пак има много правда в това, една световно известна истина да се потвърди и с писмени документи.)

ТОЗИ ФАКТ именно се премълчава от "някои" вестници. А самият директор на Дирекцията по вероизповеданията Христо Матанов е казал пред в."Демокрация" (26.11.1993) следното: "Разкритията за нелегитимния избор на Максим за патриарх няма да тласнат напред решаването на църковния въпрос. Аз работя за помирението на двете страни в църковния спор и всички събития, които раздалечават евентуалните преговори, осуетяват и задачата ми. Твърде е възможно в резултат на изнесените скандални факти за патриаршесткия избор дядо-Максимовата страна да свика отлагания досега архийерейски събор, който да потвърди низверженията над дядо-Пименовите митрополити. Кой би имал сметка от такава патова ситуация?"

(Безочие, не намирате ли?)

Историята обаче продължава. Оказало се още (според архивите), че митрополитите на Максим не били избирани от клира и народа на епархиите си, както е по закон, а просто са назначавани от канцеларията на патриарха. Въпросните митрополити са: Григорий Ловчански, Йоаникий Сливенски, Арсений Пловдивски, Дометиан Видински, Кирил Варненски и Преславски, Йосиф Нюйоркски, Симеон Западноевропейски и Геласий Нюйоркски.

Понеже само преди малко говорихме за в."Отечествен вестник", ето неговото съобщение по случая: (4 ноември 1993): "На конференция на БАН пред повече от 100 свещенослужители от Софийска и от Трънска духовна околия проф. Поптодоров прочете констативен протокол, доказващ СПОРЕД НЕГО твърденията му."

(Големите букви са от мен за разсеяни читатели.)

Още един независим вестник – "Новинар" съобщава за тези скандални факти с три изречения, скрити в новините с малък шрифт "България". Голямото заглавие от този ден е "3-ма в неизвестност" (става въпрос за яхтата "Елпида-3"). На следващия ден във вестника някой си Валери Станоев "допълва": "Разколът в БПЦ взема все по-застрашителни размери. Както е известно, архиепископ Христофор (Събев) и неговият Върховен съвет на Всеправославната българска архиепископия поставиха началото на невиждано в българските земи духовно разделение на нацията."

Ще допълня и аз. През април догодина - 1994-та - на официалното искане на депутата от СДС отец Стефан да се разсекретят личните досиета на кандидатите за митрополити, вътрешният министър Виктор Михайлов ще откаже също така официално с мотива, че Наказателният кодекс не разрешава това. Църквата била отделена от държавата и данните за поповете не застрашавали нейната сигурност.

На 8 септември 1993г. пристигна на 5–дневно посещение Негово Светейшество Вселенският патриарх Вартоломеос. Всички срещи на патриарха бяха с Синода на Максим. Президентът, председателят на НС, директорът на Дирекцията по вероизповеданията, приеха патриарха, без да му препоръчат да се срещне с другия Синод на Пимен. "Лумпени от СДС – писа "Дума" – тропаха по стъклото на патриаршеската лимузина."

Вярно беше, тропаха. Но не бяха лумпени. Гневни бяха – поне колкото онези, дето са сринали Бастилията. А по дебелоочие Луи XIV и на малкото пръсче на Максим вероятно не би могъл да се закачи. Естествено, че зная какво казвам. Хайде, по тошово време иди-дойди. Някак мога да се съглася, че това е било начин да се спаси неспасяемото - да оцелее Църквата ни. Но дойде демокрацията...

·           През февруари 1994 Патриарх Максим е назначил епископ Григорий, бивш ректор на Духовната академия, за търновски митрополит. За изборите през октомври 1991г. този човек, под светското име Йорго Иванов Стефанов, е записан в листата за общински съветници на БСП в София като номер 2-ри. Според вестниците кариерата му е започнала по ходатайството на Димитър Стоянов (член на Политбюро и вътрешен министър по Живково време) в школите на ДС и е изпълнявал нечии поръчки в терористични акции в Никарагуа.

Един от първите, който поднесъл поздравленията си на новоназначения търновски митрополит, бил председателят на Асоциация "Защита" и секретар на ПК "Екогласност" Стефан Гайтанджиев. "Най-неочаквано" е написано във вестникарските коментарии. След 10 месеца Стефан Гайтанджиев ще седи на първата банка в социалистическата половина на Народното събрание до Красимир Премянов. Като равноправен партньор в "демократичната левица". На леваци като нас такава левица ни се пада!

·           Историята продължава... В началото на номври – президентът Желев и наш Максим седяха един до друг в аулата на Алма Матер. Зад тях се редяха студентите – празник беше.

Не искам да оставате с впечатлението, че пишейки така за Максимовия Синод, съм горещ привърженик на другия алтернативен. Светият Синод за мен е само един, съставен от истински БОЖИИ служители, почитащи Него в душата си, виждащи призванието в Службата си, избрани и почитани от Своите миряни.

Такъв все още няма.

През първите години на опиянение от свободата Христофор Събев, съзнавайки го или не, бе такъв обединяващ, пречистващ ни, божи служител. После се запиля из Америка и от този му ореол остана само пушека зад него. Обаче – аз зная – милиони от нас пазят дълбоко в душата си семето, разсято тогава на площад "Демокрация". То, това семе, ще поникне при децата ни. И тогава ще бъде БЪЛГАРИЯ ! 

А Максим си е чист комунист. И затова само смъртта ще го свали от службата. Това е единственият начин да освободи поста си без насилие и кръв. Сигурно така ще стане! Но да се молим Богу, в този момент да надделее разума на овластените тогава да не ни налагат за патриарх онзи хитрец Неофит със сините очички, дето прави водосвети на де що има мафиоти у нас.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462403
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031