Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.12.2019 08:56 - НИЕ-212 България в ПАСЕ и ООН
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 68 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 14.12.2019 09:04


СЛУЧАЯТ "ЛЪЧЕЗАР ТОШЕВ"

 

През септември 1993г. депутатът от СДС Лъчезар Тошев в качеството си на евродепутат от българска страна в Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) е внесъл в Страсбург проекторезолюция, отнасяща се до фалшифицирането на изборите за ВНС през 1990 година и нелигитимността на новата ни конституция от 1991 година.
Това действие има две страни. Първата – фактическа: вярно ли е изнесеното там; втората – субективна: трябва ли вътрешни проблеми на държавата да се глобализират на световно ниво.

Фактите:
Изборите за ВНС са наистина фалшифицирани във вреда на демократичните сили. За това има писмени доказателства. Не ми се спори отново с наглеците, които отричат това. Ще дойде време, когато и тази поредна лъжа на комунистите ще лъсне. Документално!
За конституцията Лъчезар Тошев твърдял (така пише във вестниците, не съм чел оригинала), че тя е нелегитимна, защото била ГЛАСУВАНА от 2/3 от присъстващите депутати, а не от 2/3 от всички депутати. Това със сигурност е така - най-обикновена практика е в нашия Парламент в залата да присъстват 90 души, а на таблото да пише 203-ма. Обаче е факт, че конституцията са подписали собственоръчно 307 депутати от общо 400 народни избраници. Това автоматически я прави ФОРМАЛНО легитимна. Едва ли г-н Тошев е отрекъл ТОЗИ факт.
Но освен него има ДРУГ ФАКТ, най-вероятно Лъчезар Тошев е подчертал него: в деня на подписването на конституцията от Парламента ЛИПСВАШЕ ЕДНА ЦЯЛА ПАРЛАМЕНТАРНА ГРУПА, И ТО ТЪКМО ОНАЗИ, КОЯТО ВСЕОБЩО Е ПРИЗНАТА ЗА НОСИТЕЛ НА НОВИТЕ ДЕМОКРАТИЧНИ ПРАВИЛА НА ИГРАТА.

Конституцията подписаха социалистите и техните подставени лица, набутани в СДС. Какво от това колко са били? – можеха да бъдат и един цял стадион, както бяха напълнили стадион "Левски" преди онези избори със своите измекяри. Ами Живковата конституция от 1971-ва като е гласувана със завидните 100%, също формално легитимни народни избраници, да не би да е легитимна за настояща България?

Сега за моралната страна на проблема – не по-малко скандалната, защото въпросът е съвсем принципен.
Комунистите в НС, лично чрез председателката на ПГ Нора Ананиева, поискаха Тошев да бъде съден като национален предател, "мравките" от НСД също, премиерът Беров го обяви за луд. Нервната им реакция е обяснима напълно: този ход поставя на карта цялата им политическа мимикрия и всичките усилия на БСП и ДС да имитират демокрация в България могат да "отидат на кино".
Като че ли не са отишли вече!

- Преди Лъчезар Тошев национален предател бе Филип Димитров, защото си позволил да "обиди" Кинтекс и Луджев, че се занимават с износ за оръжие за терористите Саддам и Кадафи. Е, държавният департамент на САЩ официално благодари на българското правителство за съдействието да се разбие този канал. Филип Димитров беше предател, когато заяви, че участието на България в опита за атентат срещу папата "все още не може да се счита за недоказано". Е, това дело се подновява периодично в Италия и само нашите вестници са бодро настроени. Папата, кой знае защо, упорито отказва да дойде в България, въпреки, че ходи и ще ходи къде ли не – и при Фидел Кастро в Куба дори.
-
Преди Филип предател беше и Желю Желев, че позволил на Скотланд Ярд "да си пъха носа" в смъртта на Георги Марков. Дори това, че един генерал от КГБ казал на нашия президент за личната поръка на другаря Тодор Живков да бъде убит Георги Марков, не можа да омилостиви нашите патриоти-комунисти. Добре де, но през тази 1993 година жената на Георги Марков Анабел Маркова отказа официално тялото на писателя да бъде препогребано на родна земя.
-
Преди Желю Желев предатели бяхме всички ние – половин България – защото си позволихме да се усъмним, че новите/стари комунисти са изнесли тайно в чужбина на свои сметки сумата, водеща се за държавен дълг на страната ни. Което си е чиста истина.
-
Преди 10 ноември предател беше всеки, който подлагаше на най-малко съмнение правилността на пътя по който без никаква грешка ни водеше "любимата БКП". Все пак трябва да благодарим на съдбата си, че БКП си отиде навреме, иначе да сме прояли треви и лечебни корени като севернокорейците.
Все пак ние, по-младите, защо се оплакваме – най-много "врагът народен сред нас" да си загубеше службата или свободата. Бащите и дядовците ни са плащали с живота си директно. И нищо не е могло да те спаси, дори и Трайчо Костов да се казваш.

 

Сега да обърнем монетата.
-
Андрей Луканов писа докъде ли не – Европейския съд в Страсбург, генералния секретар на СЕ Катрин Лалюмиер, Международната федерация по правата на човека в Женева – защо: че килиите на "Развигор" били единични и тесни. Скромно премълчавайки, че те не са строени при Демокрацията. Както и защо той е там. Обаче комунистите не го обявиха за предател на Родината.
-
Самата Нора Ананиева написа прочувствено писмо до всички европейски и световни президенти, че в България СДС реабилитира фашизма, защото поискало от Партията й да си признае за убийствата. Но тя "не омърси името на Отечеството пред света" (цитатът е от "168 часа" и е от статия срещу Фил и другите, дето "залюбили Органа Му". Също оригинален цитат, не от банишорските клозети, а от вестника на Петьо Сопола.)
-
"Случаят" Велко Вълканов запознава със случая "Георги Атанасов" (по-нататък ще стане ясно какво животно е това) Комитета по правата на депутатите при интерпарламентарния съюз. "Дълбоко демократичен акт, който ни пречиства", както пише един патриот-българин в "Дума".
-
Написано в "Континент, 4 ноември 1993, и подписано Ивайло Диманов: Нищо не става случайно на този свят. Нищо! Тодор Живков получи седем години - точно толкова, колкото липсват на българската демокрация. И това не е случайно. Както и победата на левицата в Полша, Литва, Гърция... Един полицай застреля двама рекетьори при изпълнение на служебния си дълг и сега не смее да се покаже на улицата, а в същото време из София спокойно се разхожда Лъчезар Тошев и се държи като национален герой, и дава официални пресконференции! Това може да се случи единствено в България."

Същият Ивайло Диманов, в същия вестник "Континент" написа през август същата година: "Североизточният вятър довя неприятно ухание на сяра и развалени яйца. Ясно! Свободка Стефанова е влязла в морето да се изкъпе." После на българската демокрация липсвали първите 7 години, а не на Ивайловци. Ясно! Вони на комунистическо безочие.

Обаче трагедията е другаде!
-
Защо на 29 септември 1993 Стефан Савов от името на ПГ на СДС направи скандално изявление в Народното събра-ние, че "Лъчезар Тошев е депутат и не може да се предприеме нищо срещу него. И че срещу по-големи ПРЕСТЪПЛЕНИЯ  не може нищо да се направи."?
Продължавам да чета някои вестници.
 
Стефан Савов обявява, че тази проекторезолюция е "лична работа" на Лъчезар Тошев ("Демокрация" от 30 септември).
-
Александър Йорданов лично се обаждал в Страсбург, за да изяснява "скандала" ("Ранно утро", 30 септември).
- 
На 5 октомври Стефан Савов е изпозвал правото си на вето, за да спре обсъждането на случая (обърнете внимание) в НКС на СДС.

Защо? – да не се чуе какво мислят другите партии от коалицията; има такова поръчение от ПГ на СДС; или от някъде другаде... Фактът остава такъв, независимо от обяснението.
-
Пак от в."Ранно утро" научавам, че другите двама евродепутати от СДС Аспарух Панов и Васил Гоцев не са сред подписалите проекто-резолюцията  на Лъчезар Тошев. Защо? – не мислят, че изборите и конституцията са нагласена работа; страх ги е да не се обидят комунистите и да гътнат националното помирение; изплащат стари грехове...
Безсмислено е да питам. Само запомням факта.
-
Дори Главният прокурор на Републиката Иван Татарчев не е посмял да се захване с евентуалната нелегитимност на изборите от 1990. В "Демокрация" чета, че до него лично са изпратени две писма с искане да образува дело по този въпрос. Второто писмо е от началото на октомври. Резултат нямало. Няма и да има до края на времето.

Тази новина е изключително странна, като се има предвид антикомунистическия имидж на г-н Татарчев. В архива ми има дори едно негово изказване пред радио "Свободна Европа"(публикувано и в "Отечествен вестник" от 22.01.1993): Делото на моя живот ще бъде делото за националното предателство на комунистите".

Какво по-подходящо нещо за начало?

·                     Този точно опит за скандал и омаскаряване на Лъчезар Тошев и "лошото СДС" ще завърши съвсем безславно за организаторите си. Написаното от Тошев просто не може да бъде опровергано, защото е вярно. И аз се чудя на някои от сините депутати с кой акъл се надяват да се преборят с доказуеми документално истини. (Не питам защо!) Деневата "Демокрация", която критикуваше остро Лъчезар Тошев в края на септември, беше принудена да напише в броя си от 7 октомври 1993г.: "Лъчезар Тошев е цитирал само документи". Естествено, г–н Денев. Ама вие не знаехте ли това? И това ми било главен редактор.
-
В."Демокрация", 20 януари 1994г.: "От съображения за икономия председателят на НС Александър Йорданов е командировал само един от заместниците на българската делегация в ПАСЕ – социалиста Георги Пирински. Поради това Лъчезар Тошев, също заместник, ще пътува до Страсбург на собствени разноски, чрез спонсори."
-
И пак в."Демокрация" 8 дни по-късно (28.01.1994) ще ни осведоми сбутано на 6-та страница: "Европейската Демoкратична група в ПАСЕ, включваща над 70 представители на европейски консервативни партии, избра свое ръководство. Сред избраните вицепрезиденти е и депутатът в ПАСЕ Лъчезар Тошев."

Ех, Панчо!  И ти, Сашко...

 

БЪЛГАРИЯ И УЧАСТИЕТО Й В ОПЕРАЦИИ НА ООН

 

Към принципната нетърпимост на управляващите у нас през 1993-1996 години към всичко що не идва от североизток, трябва да добавим и саботажа на малкото инициативи, свързани със световната организация ООН. За НАТО да не говорим. Ако си мислите, че за това положение е виновно само правителството зад което стоят социалистите – ами, не е вярно.
Вината на Обществото оставям настрана засега, защото промяната в мисленето му не се постига за една-две петилетки. Освен това за тази Промяна трябва да се полагат грижи. А точно това не правят тези, които се водят наши избраници. Правителството не сме избирали ние, но виж Президента и Депутатите - да. Те обаче нямат време за такива грижи. Заети са с преструктурирането на парламентарното пространство и с поддържането на тази променена структура за личните си (мафиотски) или партийни (социалистически) цели.

Ако си спомняте,  през 1990 и 1991 година президентът се бореше геройски" България да се приобщи към омиротворителните световни акции в Иракската пустиня. И макар лично да се похвали от най-високата трибуна на световната Организация, че "България вече не е комунистическа страна", стотина протестиращи националисти и няколко червени бабички, му се наложиха. На следващата година три жълти вестника промениха мнението му за "войната в България". И го освободиха от притесненията му,  че е виновен точно Той за това дередже на Родината. Виновно остана "правителството на СДС, което само сдаде властта и така предаде интересите на своите избиратели". Предложението на ООН България да участвува със свой контингент в нейните омиротворителни сили в Хърватско пропадна някъде.
Междувременно с една-две показни акции за пред по-настоятелните демократи Соломон Паси стана председател на "Атлантически клуб" – тук естествено, в салоните на бившия ЦДНА. България предложи за свои стипендианти в Главната квартира на НАТО лицата: проф.Николай Тодоров (председателят на ВНС), проф.Иван Ангелов (икономически експерт на БСП) и Янаки Стоилов (предложението Лилово за генсек на партията им на всичките).
Обаче "то не може всичко докрая, че и душата в рая". Подведените ООН и НАТО рекоха: как така имате Атлантически клуб, а се дърпате от нашите мирни инициативи!
И през пролетта на 1993 година Върховният ни Главнокомандващ парафира заповедта за изпращане на първите 400 "рейнджъри" българи за Камбоджа.

Чуйте сега за компетентността на подбора Му (некомпетентността носи по-малко години затвор от злоумишлеността - особено с цел да се злепостави ЦЯЛА държава).
-
В."Труд", август 1993: "Три от серумите на завърналите се у нас камбоджански рейнджъри получили положителен резултат за СПИН, съобщиха от военното министерство. Лекарският екип има съмнение за гонорея при един рейнджър. 28 са кожно болните. Двама души се намират в състояние след малария. Четирима имат остра вирусна инфекция. При един лекарите имат съмнение за болестта на Хочкин. 15 мъже имали диагноза "уретрити"."
-
Добавям: трима "камбоджанци" се върнаха преди основната група - в ламаринени ковчези. Може и да са повече, но от нашите вестници - толкова. Повече от чуждите:
-
Статия от американския журналист Уилям Бранингъм в меродавния "Вашингтон Пост" от 29 октомври 1993 (преписвам дословно от АНТИ, 19 ноември 1993, където има най-много текст от тази статия): "Военни и граждански лица служеха с чест в Камбоджа, но с поведението си някои навредиха на репутацията на ООН. Най-разлагащ елемент в мисията на ООН се е оказал българският батальон. Съгласно представители на световната организация, когато първите 400 българи се качили на чартърния самолет в тайландска военна база в края на август, за да се върнат в родината си, мнозина били пияни, а някои от тях изнасяли незаконно стоки. Били конфискувани 300 различни видове ножове, 30 патрона, 100 пистолета макети и 2 бойни пистолета, голямо количество фойерверки, 4 саби скрити в стебла от бамбук, една жива змия, голямо количество наркотици и една доза отрова. Стюардесите на самолета отказали да сервират напитки, когато малко след излитането към една от тях българите се отнесли непристойно. Стюардесите прекарали останалото време на полета свити пред пилотската кабина, докато българите вилнеели в самолета. А в един момент дори запалили огън в тоалетната. ООН и дипломатически източници отбелязват, че българските власти, водени от парични интереси, са попълнили близо 1/4 от състава на първия български батальон с бивши затворници. ООН плаща определена сума на правителствата, които предоставят военни контингенти, а те от своя страна определят заплатите на своя персонал."
Така завършва статията във "Вашингтон Пост".
-
Аз продължавам с авторския коментар на статията във в.АНТИ, откъдето досега цитирах американците: "След шест дни конфузно мълчание командирът на нашите рейнджъри полк.Стефан Николов, без да му мигне окото, отрече пред журналисти всичко написано от Уйлям Бранингъм. Така неволно ни припомни стария виц за американската делегация, която по пътя за предвиденото показно ТКЗС се спряла в друго, съвсем западнало. Окръжният партиен секретар научил за гафа постфактум.
– Американците видяха ли калните улици? – попитал той бесен нещастния председател.
– Видяха ги.
– А рухналия обор?
– И него.
– А шугавите овце?
– И тях.
– Браво! И сега знаеш ли какво ще напишат в американските вестници?
– Знам. Пак ще излъжат, мамка им!
Та и полк.Николов: "Пак излъгаха". Само дето не добави "мамка им"."

 

 

ЛУКАНОВ, АТАНАСОВ, ЖИВКОВ, ЖЕЛЕВ, ИЛИЕСКУ ...

 

·                      В края на октомври 1993 година Андрей Луканов е казал пред кореспондент на пловдивския вестник "Глас": "Когато има независима съдебна власт, аз няма да бъда подследствен".
Значи според Луканов съдебната ни власт е зависима. Склонен съм да се съглася донякъде с него. Обаче по съвсем други критерии.

·                      През септември 1993г. в затвора влезе бившия премиер Георги Атанасов по обвинението, че малко преди Десети ноември е взел от държавната хазна няколко милиона лева (по това време и долари), без да предупреди за това НС. И тези пари неговият МС е раздал като обещетения "за сираци, които са загубили родителите си в партизанската борба". Към времето, когато са получили помощите, "сираците" са били около 50-годишни.
- Ч
ленове на клубове по интереси, симпатизанти на БСП и червени депутати видяхме по телевизията във вечерните новини на 2 септември на спонтанен митинг пред дома на осъдения. На фона на изпълнената с вълнение партизанска песен "Хей, поле широко, хей, Балкан ти роден наш" прочетох плакат: "Г–н Татарчев, килията на Атанасов е Reserve за вас".
-
Съпругата на осъдения Георги - Атанасова, бивша говорителка по телевизията от неговото време, даде интервю за ЕФИР-2 в което се възмущаваше, че не й било съобщено в коя килия ще бъде настанен съпругът й, дните за свиждания и други такива подробности. "Свобода за Георги Атанасов, помогнал на сираци!" написа в."Мисъл" през ноември 1993.
-
На 15 септември сутринта, когато децата ни тръгваха на училище, в националния ефир журналистката Лили Маринкова беше избрала Николай Хайтов да ги поучава. Защо се заяждам ли - ами преди 5 дни Н.Х. се подписа под обръщение до президента да бъде помилван Георги Атанасов "много способен и интелигентен човек".

Възможно е, г-н Хайтов, но как преценявате интелигентността и способностите на избития елит на държавата ни в нощите на „великия Девети“ и „народния съд“? Защото не съм прочел нито един ваш ред в тяхна защита.

- А знаете ли какво каза самият Атанасов по Българското радио в предаването "12+3": "Българската прокуратура и българското правосъдие се оглавяват и контролират от една престъпна шайка! Искам да кажа, че на съвестта на тази хора тежи беззаконието, което те организирано насаждат в правораздавателната система. И аз се учудвам, че и парламент, и правителство, и президент мълчат!"
Няма да се учудвате дълго, Атанасов. Президентът лично ще ви амнистира, воден от справката за състоянието ви на ЛКК в софийския затвор до Градска прокуратура от 24.12. 1993г., подписана от д-р Атанаска Проданова:  "Невинаги удържа на позивите за уриниране. След контролен преглед на 3.11.1993г. чл.кор.проф. Минков и доц.д-р Златанов препоръчват да бъде приет в урологичното отделение, където е опериран от простата. Състоянието на Г.Атанасов е трайно и лечението му е провеждано правилно. Подобрение би настъпило само, ако се постави изкуствена клапа-сфинктер на пикочопровода. Съгласно предписанието на специалистите затворникът прекарва в болницата на МВР от 11 ноември до 6 декември 1993." ("Демокрация", 3.01.1994).

·                      На 18 януари 1994 година Тодор Живков получи своята присъда от 7 години лишаване от свобода. Но това съвсем не означава влизане в затвора. Живков подаде молба от 20 януари да се отложи влизането му в затвора поради здравословни причини.
-
В края на месеца Главна прокуратура отложи с два месеца изпълнението на присъдата поради влошеното здравословно състояние на подсъдимия: генерализирана атеросклероза, високо кръвно налягане и исхемична болест на сърцето. По-престижен партиен пост – по-престижни заболявания. Нямам какво друго да кажа, отношението си към "процеса" на Тодор Живков съм изразил в първия том от поредицата.
-
Сега ще ви цитирам, читателю, думите на една дъщеря на "враг на народа" от времето, когато младият Живков се е подвизавал като шеф на "народната милиция". Тя се казва Елена Димитрова и е написала в АНТИ (18 февруари 1994):
"Смятам че нямам моралното право да обвинявам или дори само да задавам въпроси на хора като Янаки Стоилов, Александър Томов, Велислава Дърева и другите техни връстници. Вярвам, че не са отговорни. Но имам право да попитам защитниците на Тодор Живков и него: Помните ли Атанас Буров? На колко години излежаваше присъдата си? Неговите заболявания са били далеч по-страшни от вашите. Защо не се застъпихте да бъде оставен да се лекува у дома си? Давате ли си сметка какво загуби страната от престоя на Атанас Буров в затвора и ... какво би загубила от вашия? Колко необходими за страната ни българи са влизали в затвора с ваша благословия, колко майки сте почернили, колко скръб сте причинили..."
-
Отново "Демокрация", 26 март 1994: "Румънският президент Илиеску издаде указ за помилване на осем комунистически лидери, осъдени след революцията през 1989 за масови убийства и злоупотреби с властта. Никой от тях обаче не се намира в затвора. Един по един те бяха освободени през последните две години под предлог, че се нуждаят от медицинско лечение или поради редуциране на присъдите. Очаква се указът на президента да разгневи опозицията, която е на мнение, че Илиеску най-последователно реабилитира комунистите." Сравнявайте президенти, мои читатели.

·                      В началото на юни 1993г. 11-членна българска делегация, водена от министър Румен Биков, посети Иран. Нататък по "Труд" от 3 юни 1993: "Днес или утре ще започне привеждането на първите суми от 26-те млн.долара ирански дълг за доставени български промишлени стоки. Министър Биков установил, че интересът към нашата военна промишленост и химия е все така голям. Пакет от двустранни спогодби ще защити в близките месеци дълготрайните интереси на България в Близкия изток. Със свои мисии в посещението били включени шефът на "Кинтекс" Антон Салджийски и Изпълнителният директор на Вазовските машинистроителни заводи в Сопот Ангел Писков. Резултатите от техните срещи са фирмена тайна, напомни министър Биков."
-
26-те милиона долара дълг ги чакаме още. Както чакаме дълговете към България от Великия СССР, могъщата Джамахирия, справедливото Движение за освобождение на Палестина, другите Освободителни движения по света...
-
През 1994 година ще започне (за да не свърши никога) делото за фонд "Москва". По него Татарчев ще обвини: Луканов за 120 млн лв; Лилов – за 37 милиона; Георги Атанасов – 157; Тодор Живков – 17; Григор Стоичков – 142; Милко Балев – 57; Чудомир Александров - за 83; Кирил Зарев - за 100; Георги Йорданов - 74: Йордан Йотов - 18; Георги Караманев - за 131 милиона лева. При тогавашен курс на долара 0,96 лв. Сумите на Димитър Стоянов, Димитър Станишев, Васил Цанов и Алекси Иванов не са съобщавани официално.

- Обаче Румен Биков продължава да сключва "пакети от двустранни спогодби". Ако си мислите, че поне той ще бъде съден в предвид на "победилата демокрация", елате да ви покажа какъв жилищен блок за чудо и приказ вдига Р.Б. през 1997г. Обърнахте ли внимание на годината? Тогава президентът на България ще се нарича Петър Стоянов, а премиерът – Иван Костов.

А "фирмената тайна" на господата Салджийски и Писков бе разкрита още месец преди това (за пореден път) – през май 1993г. английското списание "Форбс" съобщи, че българската организация "Кинтекс" е най-големият трафикант на оръжие и наркотици за Югославия и Европа и че притежaва документи за това свое твърдение. БИ БИ СИ, а след това и РОЙТЕР, разпространиха свои видеоматериали, че България (от 1993-та, т.е. Беровата) нарушава ембаргото срещу бившa Югославия. Беровото правителство отрече тези факти, обаче английските журналисти се засегнаха, че ги обвиняват в лъжа и последваха уточняващи подробности. Кабинетът отвърна на удара като се разсърди на Иво Инджев, че "с действията си уронва престижа на Република България" и го уволни от директорското място в БТА (на 3 юни 1993).

Така де, ако Наполеон имаше Беровите средства за масова информация, никой в света нямаше да научи, че е загубил битката при Ватерлоо, и световната история щеше да бъде друга. Дали?




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 23759
Постинги: 150
Коментари: 66
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031