Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2019 17:29 - НИЕ-206 Грижи на беровото правителство за гражданите
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 70 Коментари: 0 Гласове:
0



АПРИЛ – ЮНИ   1993

 

ГРИЖИТЕ  НА  ПРАВИТЕЛСТВОТО  ЗА  ГРАЖДАНИТЕ

 

Какво иска(ше) един българин от своето правителство? Да има добре заплатена, по възможност държавна работа, да има ред и спокойствие в обществото и, ако може, да не го карат много-много да мисли. Последното го приемайте като заяждане и не му обръщайте внимание.
Гражданите от проспериращия свят очакват значително по-малко от своето правителство и особено в частта “работа” разчитат изключително на себе си. Изкушавам се да цитирам една абслютно вярна и чудесно изказана мисъл на Маргарет Тачър, прочетена в нашия печат от май 1992: “Понастоящем социализмът се отхвърля от целия свят. Но винаги ще има хора, които не желаят да поемат отговорност да проявяват инициатива. И за тях доктрината да се дава повече на тези, които не използват собствения си талант, е привлекателна. Така обаче не може никога да се изгради просперираща държава.”
Е, такива “изнежени души” са нашите. И в този факт се крие част от обяснението защо един така брутално и нагло извършен преврат срещу правителството на СДС се прие от населението мирно и спокойно. То, СДС, открито посочваше, че целта му е общество, в което обикновеният гражданин няма да живее “по-добре”, ако мисли да не се напряга, но пък индивидуалните му усилия за собствено благополучие ще повишат жизнения стандарт на цялото общество. Теза, непопулярна в нашата народопсихология.
И дойде Беров, който порица “такива”, и обеща, че “ще изгради просперираща държава” по стария начин. Спомням си добре една драматизация на приказката “Храбрият шивач”, правена през годините “Людмила Живкова” на Младежкия театър в София. Там този, дето “убивал седем с един удар” (става дума за мухи) обещаваше, че “за всички ще има хляб, сирене, вино ... и дори кюфте”. “Кюфте?!” казваха хорово и замечтано групата актьори, символизиращи народа.
Същата история. Отбор храбри шивачи – Беров, Танев, Матинчев, Неев, Гугалов, Карабашев – обещават кюфтета. Отново! Не пораснахме ли?

 

 

ОБЕЩАНИЯТА

 

Изложението на обещанията на правителството е направено по неговата актуализирана програма, внесена и одобрена от НС на 20 февруари 1993 година:
‑ реална защита на минималната работна заплата, на социалните плащания и на базовия доход за социално подпомагане;
‑ отделяне на осигурителните фондове от държавния бюджет и създаване на съвременна осигурителна система;
‑ нови законопроекти за общественото и здравното осигуряване, поощряване на частната инициатива, създаване на възможности за инвестиране в здравеопазването, пресичане на спекулата с лекарства;
‑ подобряване възпроизводството на нацията, опазване здравето на рисковите и професионални групи, приоритетно здравно осигуряване в областта на майчиното и детското здравеопазване;
‑ политика на финансова стабилизация и ниски инфлационни очаквания;
‑ финансова законодателна дейност, осигуряваща преференции за свободните професии и частния бизнес;
‑ либерализация на външнотърговския обмен в съответсвие с поетите вече външнотърговски ангажименти;
‑ продължаване структурните реформи в енергетиката, транспорта, съобщенията, нефтопреработвателната промиш-леност;
‑ обявяване на селското стопанство за приоритетен отрасъл и увеличаване на рентабилността му, връщане на 80% от земеделските земи на бившите собственици до края на 1993;
‑ политика на децентрализация на държавната власт, проекти за развитието на пограничните и отдалечените райони, финансиране на регионалните кадастри, закони за жилищно-строителни кооперации, за незавършено строителство и т.н.;
‑ специална програма за приватизация;
‑ кадрови и структурни промени в системата на вътрешната сигурност, решително пресичане на престъпността;
‑ дългосрочна програма за оздравяване на околната среда;
‑ коренни промени в образованието, културата и науката, съобразени с новите променени условия;
- и други по-маловажни поети ангажименти.
След една година действителността се размина с обещанията. Според Беров и обещаващите негови министри най-виновни са сушата, кишата и предишното правителство. Истинската обективна причина е невъзможността с комунистическо участие и социалистически мераци да се изгради просперираща държава. Истинската субективна причина  за неуспехите сме самите ние, отказващи “да видим” реалността.

Но за да не бъда обвиняван от недобросъвестни критици и защото нещата, ако не се запишат на хартия се забравят или преиначават, ще бъда принуден върху няколко страници  “да фиксирам”  някои от тях.

 

Цените и заплатите:

Парите, които правителството предполага, че ще ни стигнат за месец, се изчисляват въз основа измененията на цените на определен брой стоки. Приблизително така: хлябът поскъпва със 100%, сиренето и въглищата ‑ с 40%, а хладилниците с 20%. Събираме процентните увеличения на 4-те вида стоки, делим на 4 и получаваме средния процент увеличение на цените за този месец. С толкова или приблизително с толкова се увеличава и необходимият минимум пари с които можем да изкараме този месец.
На тази база в края на м.юли 1993 година Националният съвет за тристранно сътрудничество: Матинчев, Тренчев-Петков, Моллов определи минималната работна заплата на 1343 лв. Средното увеличение е 22 процента.
Добре, но хляб си купуваме всеки ден и без него не можем. А хладилник си купуваме два пъти в живота, може и да пропуснем втория път. Размишлявайки върху такъв род факти, прочетете следващите таблици.

                                    окт.1992            апр.1993                    авг.1993
хляб “Добруджа” 1 кг         4,00                6,10                            6,60
хляб “Ст.Загора” 1 кг         5,00                6,80                            7,60
свинско месо                      54,00              66,30                         68,00
телешко с кости                 42,00              54,00                         54,20
краве сирене                      33,00              55,25                         50,70
кашкавал “Витоша”           49,10              78,80                          74,15
прясно мляко                      5,25                9,15                            8,40
кисело мляко                      3,50                6,00                            5,50
масло 125 грама                7,90                11,45                         12,00
захар 1кг                                                   10,20                          12,10
олио 1л                                                      15,50                         28,60

От октомври 1992 до август 1993 за тези 11 хранителни стоки от всекидневна необходимост увеличението в проценти е общо 49,7%.
Освен яденето, поскъпнаха и други всекидневни неща:
                                                               
от дата                 в проценти
топлоенергия за домакинства              1.05.1993                  60%
вода                                                        1.05.1993                  266%
телефон за граждани                            1.06.1993                  147%
                                                           от датата  в лева   
бензини:       15.10.92        15.2.93          15.5.93          15.8.93
А98                 7,40                10,80              12,20              14,60
А96                 7,20                10,60              12,00              14,20  
А93                7,00                10,40              11,80              11,20
А86                6,60                9,40                11,00              10,40

При този скок от 46,6% в цените на бензините, председателят на Комитета по цените проф.Венелин Пехливанов каза в радиопредаване, че според техните проучвания, цената на хляб “Добруджа” и “Стара Загора’ щяла да се увеличи само с 16 стотинки, на млякото ‑ с 12, а на сиренето с 52 стотинки. (Има го във всички вестници от 16 февруари.)

Само честност и почтеност към хората трябва, никаква специална информираност или знания не са необходими, за да се прецени реално увеличението на цените на хранителните стоки и транспортните услуги в резултат на повишението на цената на бензина:  повече от 10 пъти над прогнозите. Но проф.Пехливанов си пази хляба. Ако беше казал истината, другият “професор” да го беше уволнил за нелоялност към правителството. Като Софиянски например. Но всяко удоволствие се плаща, професори. Обикновените честни хора отдавна са ви уволнили от групата на онези, които би трябвало да ги управляват.

Колкото и да съм несъгласен с идейните убеждения на един друг професор – Кръстьо Петков, трябва да напиша тук, че той поне имаше смелостта да заяви пред очевадната действителност:. А “Правителството скочи с главата надолу в басейн без вода.
А др.Райчо Райков, говорителят, имаше наглостта да заяви, че ние караме колите си с най-евтиния бензин в цяла Европа. И в САЩ дори бензинът бил по-скъп. Сигурно е така, но в абсолютни числа, а не в проценти от месечната заплата. Аман от службогонци!

 

Доларът и безработицата:

Накрая на книгата ще намерите схема за движението на долара спрямо българския лев през целия период от 1990 до 1994 година. Сега само една кратка извадка от нея.
(Да ви предупредя: цитираните тук и по-надолу цифри са абсолютно коректни. В смисъл, че не са мои впечатления или извадки от партийни анализи, а официални справки на БНБ и Националния Статистически институт, публикувани в пресата. Отбележете си още, че Тодор Вълчев е шеф на банката, а Националния статистически институт се управлява от Захари Карамфилов. И двамата бяха спрягани за министър-председатели от страна на БСП през неупотребения й мандат в 1992г.)
- на 1 февруари 1991 година, когато правителството на Димитър Попов либерализира цените за първи път 
      
                         
1 $ = 24,00лв
- през август 1992, при управлението на СДС, но преди президента Желев да разбърка картите
                                
1 $ = 22,20 лв
- към 30 декември 1992, когато Беров поема козовете   
                                 
1 $ = 24,32 лв

- към 100-я ден на правителството (9 април 1993)
                                 
1 $ = 26,65 лв
Ако приемем боянската пресконференция за кота 0 на съотношението долар-лев, след 4 месеца (и то какви месеци) левът е олекнал с 9,5%. 
З
а следващите 100 дни (при стабилно правителство и то от експерти)  левът олеква с 20% общо. Ако запишете деветте процента и половина на сметката на Желев, Беров е добавил 10,5% за по-малко от четири месеца.
След още четири месеца – през август 1993 доларът ще се разменя за над 27 лв, а през ноември същата година – за над 31 лв. Да продължавам ли нататък? Омръзна ми!

За онези, които не уважават долара като мярка за благоденствие, ще посоча една чисто социална проба: ръстът на безработицата.
През август 1992 безработните в България са били 558 хиляди, през януари 1993 – 579 хиляди, през април същата година 604 хиляди. Остава ми само да добавя, че Беров бе записал в своята 80-странична "актуализирана програма" следното: "В резултат на структурната реформа безработицата ще се увеличи с около 1 на сто." Без структурна реформа увеличението е 3 на сто. До тук.

 

Инфлацията:

Дори през август 1993-та правителството продължава да твърди, че едно от най-големите му постижения, след приватизацията естествено, щяло да бъде намалението на инфлацията ‑ максимум 60% срещу 80-те процента на Филип-Димитровото правителство.
Една малка подробност. Инфлацията от 80% по време на синьото правителство е исторически факт от миналото, а 60-процентовата Берова инфлация ще бъде отчетена през януари 1994 година, т.е. тя е предвиждане. Сравняването на две такива величини е най-малкото некоректно.
И БСП мисли като мен. Невероятно, но факт – в.”Дума” предоставя цяла страница на Барух Шамлиев, който пише: “Ще бъде цяло щастие за правителството, ако в края на годината инфлацията бъде в границите на 80-100 процента.” 
Единствената разлика между нашите общи мисли с другаря Шамлиев е, че на мен тази мисъл ми мина през ума (и не излиза от него) на 30 декември 1992-ра,  а Б.Ш. е започнал да мисли така на 26 юни 1993.

През август 1993г.  напр. Националният Статистически Институт (с председател Захари Карамфилов) обяви, че инфлацията през юни 1993-та е била 1 (един) процент.
Не се учудвайте, читателю. Статистиката лесно може да се натъкми, ако човек е недобросъвестен. Дори за професор не представлява трудност. Разказах вече за един пример – подбирате внимателно набора стоки върху които ще изчислявате Нещото и то може да варира в много широки граници, дори да смени поляритета си. Има и чисто обективни свойства на елементите с които борави статистиката. Чрез тях статистиците, за нашите гарантирано, правят капани за немислещите.
Показвам с пример:
Как беше? През 1992г. правителството на Ф.Димитров повишило цената на кашкавала със 100 процента, а през 1993-та, благодарение на променената разумна политика на правителството на Л.Беров, цената на кашкавала се повишила само с 80%. И какво си казвате: Браво на м-р Танев! Успя, въпреки разсипията, която му остави в селското стопанство предишното правителство.
А сега да направим същата сметка в пари! 1 кг кашкавал при Филип Димитров е струвал в началото 40 лева, а когато той си отивал, кашкавалът бил вече 80 лева. (100% увеличение). Дошъл Танев и върху 80 лева добавил още САМО 80 прецента. Пита се: колко лева е станал кашкавалът? Отговор: 144 лева.  Я, при Ф.Д. цената на кашкавала се увеличи с 40 лева, а при г-н Танев ‑ с 64 лева!

Затова внимавайте като ви говорят в проценти. И по принцип не вярвайте на комунистите! Нито на новите, нито на старите!

 

ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

С постановление №102 от 31.05.1993 Министерският Съвет измени равнищата на местните данъци и такси.
Преди да отворя дума за дълбочината до която държавата бърка в джоба на поданика си, ще изясня принципната постановка, заради която именно СДС поиска по-късно да се гласува вот на недоверие на правителството.
Най-напред конституцията, приета от ВНС на 12 юли 1991 в чл.60 посочва, че гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени СЪС ЗАКОН ОТ НС, т.е. законодателната власт постановява колко ще се плаща. Министерският съвет, който е изпълнителна власт, няма право да се намесва в тази работа. Ако се замислите, в тази конституционна постановка има много дълбок смисъл.
Беров реши този проблем лесно: имало закон, който разрешавал правителството да прави това. Ама че бил от 1951-ва, какво от това. То и премиерът е възпитаван в нещата от онова време. От друга страна, общият замисъл на икономическата реформа, поискана от СДС, е на общинските власти да се предостави правото сами да определят местните данъци и такси. Това ще им позволи да осъществяват собствена финансова политика и възможност да регулират икономическите процеси. Например да търсят баланс между нивото на безработица в района и цената на правото за улична търговия. Т.е. да се укрепи общинската финансова самостоятелност и да се облекчи натиска върху държавния бюджет.

А сега самите данъци и такси в 102 ПМС:
Увеличението е драстично (погледнато от гледната точка на 1992 година, когато парите бяха горе-долу толкова, колкото и сега в началото на 1993 година):
‑ пътният данък от 30 лева за година досега, скача на 300 лв за най-малките коли и на 700 за всички останали;
‑ таксите за детските градини се изравняват ‑ за всяко дете 200 месечно в целодневна градина, независимо от дохода на родителите;
‑ таксите за улична реклама стават от 7лв/кв.м месечно на 50 лева дневно;
‑ вместо половин лев за два метра търговска площ, сега на ден се плаща по 40 лева на метър.
Тези високи такси са най-сигурният начин да бъде ликвидиран дребният бизнес на хиляди безработни, да бъде отнета надеждата, че всеки може да изплува сам без помощта на държавата или на мафията. Е, това е дългосрочната стратегия на най-влиятелната модерно-лява партия, на социалистите и техните перачи на пари. Затова не е странно защо организациите на частния бизнес като ССИГ на Моллов, разните бизнеспартии на черпоковци и ганчевци, не реагираха и не защитиха правата на своето съсловие.

А самата партия БСП и нейните поддръжници в НС трябваше да се ангажират писмено с тази антипазарна политика на Беровци. Защото поисканият от СДС вот на недоверие за правителството, Партията отхвърли на 29 юли 1993-та със своите 141 гласа срещу 80-те на СДС.

 

ОЩЕ ЗА ЦЕНИТЕ

Всички вестници са единодушни, че цените на морето не са по джоба на обикновения българин. Ето някои от цените през лятото на 1993 година: нощувка в хотел между 150 и 200 лева, наливна кока-кола 16 лв, сандвич ‑ 35, едно готвено ястие около 40 лева без гарнитурата, малка ракия ‑ 18 лв, обикновена бира 35 лв за шише, един сладолед ‑ 30, вход за плаж ‑ 20, колело ‑ 60, чадър - 40 лева. При тези цени едно 4-членно семейство за 2 седмици, ако е на летуване без осигурена карта от профсъюза (т.е. не иска да бъде зависимо от КНСБ-то), трябва да изхарчи 7 или 8 месечни заплати. За същото нещо през “седесарската” 1992г. то щеше да плати около 2 месечни заплати.
През юни 1993 се заговори за нов закон чрез който държавата ще контролира и ще се намесва активно в ценообразуването на редица стоки. Мотивите на кабинета, за да го предложи, са, че по този начин се пресичат монополните изнудвания на някои предприятия в определянето на цените на стоките. Стъпката е изключително опасна за принципа за свободно договаряне на пазара, но затова пък е основната задача на плановото социалистическо стопанство, онова отпреди 4-5 години.
За мен лично е изненада как така КЗК - Комисията за Защита на Конкуренцията, събра смелост да излезе с официално писмо до Комисията по цените, че в проекта за закон, тази държавна намеса в ценообразуването противоречи на принципа за свободна стопанска инициатива. Толкова време във ВНС търсиха послушен председател на КЗК, намериха го (Стефан Нешев от БСДП), дори го защитиха от атаките на СДС през цялата 1992-ра, и сега той така изведнъж с “рогата напред”. Подритва си социалистическата трудова книжка, май.

Ще завърша с един цитат от статия на Йонко Калпазанов,  ”Арията на доктор Бартоло”, поместена във в.”Демокрация” от 10 август 1993 година: “Упорството (на правителството) е добре пресметнато и преценено ‑ да удари дребния частен бизнес и огради монополно пазарите за червените търговци с мръсните пари. Упорство, типично за едно правителство, което е хармонична смес от старчески склеротизъм и хлапашка грандомания. Общото, което прави възможна хармонията, е, че и за едните, и за другите, морето е до колене. Когато обаче то се окаже по-дълбоко от локвите на село Веселиново, вероятността за удавяне става голяма.”

 

Детските надбавки

В началото на април 1993 година правителството обяви поредната компенсация за увеличението на цените: за всяко дете семейството получава по двеста лева.
Сега внимавахте ли?
Фактите:
Първите компенсации към детските надбавки се въвеждат с постановление 121/25.06.1991 от кабинета на Димитър Попов и са в размер на 130 лева. През 1992г. правителството на Ф.Димитров с постановление 135/17.07.1992 увеличава тези надбавки на 170 лв. След бензиновия шок от февруари 93-та Беровото правителство компенсира ценовия удар с още 10 лева. А през април 1993 с постановление №40 добави още 20 лева. И щедро обяви, че дава по 200 лева на дете. Когато хората се изправиха пред касите за заплата в края на месеца,  получиха само 20 лева отгоре, вместо 200.
А ресорният социален вицепремиер Евгени Матинчев каза в една от съботните “Панорами” на Иван Гарелов:  “Благодаря на сърдечните писма, които получавам за водената политика на правителството по отношение на доходите. Благодаря на всички за топлите думи, с които ме посрещат хората, защото те почувстваха, че някой им обръща внимание, за да се отърват от тежкия хал, в който се намират.”
През юли 1993, според в.”Демокрация”, на среща с кметове от Монтана, другият вицепремиер Нейчо Неев е казал: “На Любен Беров и другите министри трябва да им се набият обръчите, да слязат до хората, не само да слушат Евгени Матинчев.”

 

НАРЕДБАТА ЗА БЕЗПЛАТНИТЕ ЛЕКАРСТВА

На редовното си заседание от 15 март Министерският съвет промени наредбата за даване на безплатни лекарства ‑ вместо на правоимащи, лекарства ще се отпускат на нуждаещи се. Звучи добре, нали. Но това е министерската формулировка, а действителността се различава.
“Правоимащите” това са (по старата наредба) децата до 6 години, майките с деца до една година, бременните и социално слабите. “Нуждаещите се” (по новата наредба) са страдащите от 118-те заболявания, фиксирани в специално приложение към наредбата и семействата с доход под 600 лева на човек. Към тях се добавят семействата с доход между 600 и 750 лв. на човек, които ще ползват лекарства с 50 на сто намаление. И какво излезе – че потокът на безплатните лекарства се отклонява от майките и децата към пенсионерите.
Факт е, драги пенсионери, че в приложението за болестите, даващи право на безплатни лекарства, преобладават сърдечните и хроничните заболявания, както и че в това приложение отсъстват възпаленията на горните дихателни пътища и шарките. Факт е, драги пенсионери, че семейство с две деца и доход 3200 лева, живее по-бедно от едно пенсионерско семейство с доход 1200 лева
Както е и факт, драги управляващи, че децата нямат право на глас при едни избори, но пенсионерите имат. Само че не пенсионерите са бъдещето на нацията!

Какво казаха онези, дето подкрепят правителството?
- ДПС, с чийто мандат Беров управлява:
16 април 1993, в.”Права и свободи”, статията “Кабинетът ще бди и над децата ни”: “Министрите на проф.Беров вместо да се оправдават и вайкат пред хората, неразбрали какви облекчения за бедните носи новата наредба за безплатните лекарства, направиха втората рещаваща крачка в новата си социална политика.”
(Става въпрос, че до месец група експерти трябва да изготвят “проектозакони за детето и съдилищата за маловръстни”. Иначе си е обикновен цинизъм. “Проектозаконите за...” нито се чуха, нито ве дидяха повече. “Втората решаваща крачка” няма да бъде направена до края на управлението на това правителство. Че и доста време по-нататък.)
-
Президентът на Републиката, чийто съветник беше Беров:
18 март 1993 по телевизията: “Оставка подават провалили се политици. Политиците от СДС сами се отказаха от властта и от парламентарното си мнозинство. Те подмениха изборните резултати от октомври 1991 и предадоха избирателите, гласували със синята бюлетина. Хората ще ме разберат.”
Цитирах ви изказване на президента, което няма връзка с Наредбата за безплатните лекарства, по две причини. Първата – Той не взе отношение към тази наредба. И втората:  времето на цитираното изказване е направено само 2 дни след публикуването на Наредбата, т.е. поне по време съвпада с нея. А иначе това е отговорът желев на искането на неговата оставка, направено от националното съвещание на СДС на 15 март 1993г. на избралите го балами от СДС. Хората щели да го разберат!? Демагог! Че и страхливец на всичкото отгоре. Вече почти година не смее да се покаже на живо пред тях. И после, що ги били освиркали пред паметника на Левски в столицата в деня на 120-та годишнина от обесването му. Ба, ще ги гледат! Ама да се чудиш на акъла на председателя на НС, “символа на СДС”, “синия” Александър Йорданов, който зае половината телевизионен екран вечерта на 19 февруари 1993-та, за да обяснява колко сме били “неправи да обиждаме така демокрацията”, как “дори и в САЩ не правели така”, и прочие слугински метани към силните на текущия ден.
След горе-долу 2 години, ръководството на СДС начело с новия лидер Иван Костов, ще се оглежда навсякъде в търсене на причините защо СДС загуби изборите през октомври 1994. Без “да се сеща”, че присъствието в сините листи на хора като Александър Йорданов отблъсква честните хора от урните. След две години ще ни предложат да избираме на първични сини избори за президент измежду Петър Стоянов и (отново!) Александър Йорданов
Защо така бе, братя?




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 23754
Постинги: 150
Коментари: 66
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031