ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА ВЪНШНИЯ М-Р БЕРОВ

При конституирането на правителството външен министър-титуляр не беше избран. Обяснението: до появата на подходяща кандидатура (която ще се появи чак през юни 1993) премиерът Беров ще изпълнява задълженията и на външния министър.

На 15-я ден от избора си (13 януари 1993) Беров прескочи до Париж, за да подпише от името на България Конвенцията за забрана на химическите оръжия.
(Просто няма как, нали станахме членове на Съвета на Европа. Но ще им го връщаме, нарушавайки ембаргото срещу нашия Милошевич, и спасявайки братята по химическо и друго оръжие от Либия през Сирия до Ирак. За тези действия на комунистите има посветени много страници по-нататък.)

На 70-я си ден (8 март 1993) Беров трябваше да подпише в Брюксел и споразумението за асоцииране между България и Европейската общност.
(Пиша на колко дни е правителството, когато се сключват договори с европейските институции, за да пресека възможно най-ясно твърденията, че те са заслуга на Беров. Сериозно ли е да се твърди например, че едно малко момче е заработило с труда си 80-те милиона долара, които му оставя в наследство токущо починалия му вуйчо?)
Представяте ли си в какво безнадеждно и принудително състояние се намират комунистите, за да коментират това събитие в "Дума" така: "Подписаното вчера в Брюксел споразумение за асоцииране между ЕО и България символизира нашето завръщане в Европа в политически и икономически смисъл. Достъпът до европейските пазари за българските стоки, който се открива със споразумението, несъмнено ще допринесе за подготовка на България за по-ефективното й участие в общоевропейските интеграционни процеси. Очакваната финансова, материална и методологическа подкрепа за нашата страна ще допринесе за ускоряване на реформата." (9 март 1993, Петър Пеев)

Гледайте, за да видите: Написали "нашето завръщане в Европа"! Че по чия вина излязохме оттам на Девети Септември 1944? И стояхме отвън 45 години и още 2 години при правителствата на Андрей Луканов и Димитър Попов? Отговор няма. Впрочем има – в същата статия, но ето какъв: "Въпреки известното му закъснение поради твърдоглавието на правителството на СДС при преговорите, този акт (споразумението за асоцииране) има огромно практическо значение за нашето развитие. Остава с градивното си поведение всички да съдействат за ускоряването на този процес."
(Колкото и да се възмущавате от наглостта на комунистите, никога не забравяйте, че тя е втората им “добродетел”. Насилието е най-отличителната тяхна черта. Само когато не могат или не им позволяват да убият опонента си, те започват на наглеят най-безочливо.)

Докато Беров (именно той, като формално не свързан с БСП) подписва разните там договори с Обединена Европа, на Изток към Съветския Съюз тече върволица от съгласуватели на двете братски икономики.

·           Първото официално посещение на новото правителство бе в Москва на 18 януари 1993 година ‑ работно съвещание на външните министерства. Веднага след това, без завръщане в родината, преговорите продължиха в Алма-Ата (Казахстан) и Ташкент (Узбекистан).

·           На 27 януари 1993, от въпрос в Парламента на Филип Димитров, стана  ясно, че в суматохата около смяната на правителствата покрай Нова година, депутатът от БСП Тодор Мухтанов е посетил Казан (столица на Татарстан) и е подписал там протокол за сътрудничество от името на България с вицепрезидента Василий Лихачов (много характерно татарско име, нали?). Две неща още са много интересни ‑ кой е упълномощил депутата Мухтанов да върши работата на правителствен човек (от другата, независима изпълнителна власт) и защо точно този общо взето незабележим депутат?

·           На 3-5 февруари 1993 министърът на промишлеността Румен Биков е разговарял в Москва и Алма-Ата за структурни промени във взаимоотношенията между тях и нас. Българска военна делегация, водена от министъра на отбраната Валентин Александров, е на официално посещение в Русия от 8 до 11 февруари. Цел: подписване на план за двустранно сътрудничество за 1993 година.

·           От 16 февруари 1993 в Украйна е началникът на ГЩ ген.Любен Петров, който подписва протокол за двустранно сътрудничество във военнотехническото и тиловото осигуряване за 1993 година.

·           На 4 март дойде реда на Валентин Карабашев да замине за Москва. По техните си социалистически работи, че и либерални отгоре.

Изреждам тази далеко непълна хронология на връзките на правителството с бившите съветски социалистически републики, просто за да покажа бързината с която тези връзки се възстановяват. Ясно е, че тази Задача не е била решена при предишното управление – онова на СДС, Сега да добавя и МОЕТО обяснение за бързината на Беров и разсеяността на Димитров. То е едно: в цитираните бивши съветски републики управляват “модерните леви”, т.е. прекръстените съветски комунисти. Нали обърнахте внимание, че посещения в балтийските републики липсват?!

·                      Печатът от 5 февруари година разпространи текст на едно интервю на премиера Беров за телеграфната агенция на Русия, където той казва: “Значението на връзките между България и Русия се дължи на дълбоките им исторически корени и добри традиции, а в наши дни към това се добавя и фактът, че и двете страни поеха по пътя на демократичните преобразования и осъществяват икономически и политически реформи.”
(Професорът Л.Б. явно има предвид, че в България той, а в Русия другарят Черномирдин, са представителите, които водят страните си по “пътя на демократичните преобразования” и осъществяват ‑ най-вече ‑ “политическите реформи”.)

·                      20 дни по-рано новият руски посланик у нас г-н Авдеев даде първата си пресконференция. И знаете ли какво е казал там, читателю? Че Русия продължавала да бъде 10-15 години преди Запада във водещи отрасли на науката и техниката и че проблемите били временни, на преходния етап. (?! - б.м.)

·                      В началото на февруари вестниците писаха, че президентът Желев е разговарял по телефона с президента на Русия Б.Елцин и е договорил с него председателят на нашето НС да посети Русия в края на месеца. За посещението на Ал. Йорданов в Москва от 25 до 28 февруари 1993 година ще разкажа по-подробно
Имам поне две причини за това.
- Докато Йорданов се срещаше с Хазбулатов и Черномирдин, в българския парламент г-жа Ани Крулева си го “изкарваше” на СДС и правителството му. Помагаше й с изключително разбиране колегата й комунист Кадир Кадир, заместникът на Ал. Йорданов. За това активно мероприятие на ДС сигурно ще си спомните, читателю ‑ в.”Демокрация”, коментирайки арогантното държание на К.Кадир и “жеста” му да скрие писмото от Главна прокуратура до народните избраници, написа: “Кадир ефенди, милост за гяурина Савов!”.
- На 28 февруари 1993г. Александър Йорданов се завърна от Москва. Още на аерогарата той даде интервю на журналистите в което определи срещите си в руската столица като много плодотворни: “Затоплят се отношенията между двете страни, които бяха доста охладнели след началото на демократичните процеси поради нерешените търговско-икономически проблеми.”
(Ето какво мислеше същият този Александър Йорданов в началото на август 1991, когато в Парламента се обсъждаше необходимостта от продължаване на договора със СССР. В дебатите председателят на ПГ на СДС Ал.Й., перефразирайки Никола Вапцаров, изрече: “Терора долу! Никога със СССР!”.
Ами, да! Тогава предстояха избори и “символът на СДС” се нуждаеше от подновяване на синята боя. Никаква милост за “седесарина Йорданов”! Защото това заслужават ТАКИВА . Цената на този “демократ” през 1993 година ще бъде изчислена от комунистите на 23000 лева месечно.)

·                      На 20 април лично премиерът Беров отиде за инструкции в Москва. Получи ги от Елцин, Черномирдин и външния министър Козирев. Говорили за това как Русия да изплати дълга си към България. Моментът бил особено подходящ ‑ най-вече за България.
(О, да! Една рубла по това време беше 1/1000 част от долара, един лев се разменяше за 1/26 част от същия този долар.)
- Позиция на в."Труд", неподписана (22 април 1993): "Правителствена делегация начело с премиера Беров се върна от Русия с празна кошница. Получихме това, което търсим вече трета година: с поредицата от антируски (в началото антисъветски) публични изказвания на един бивш външен министър, един полупоп-полудепутат, настоящия председател на парламента и много други лекомислени политици; с пренебрежението към руския пазар, демонстрирано от предишните ни две правителства; с разрушителния нагон спрямо паметници, засягащ честта на руските войни. И така лумпени и политици, депутати и министри успешно минираха не само геополитическите, но и търговските ни отношения с Русия. Ако това не е национален нихилизъм, здраве му кажи!"
Обърнете внимание, че Беров през февруари с.г. говори за "дълбоки исторически корени и добри традиции".
Сега да цитирам завършека на позицията на "Труд": "Отношенията с Русия трябва да се реконструират. Това е твърде деликатна работа, за да се остави на политиците. Нека следващите визити да се правят от бизнесмени, които имат общ език и близки интереси с тамошните хора."
Дойдохме си на думата. И после защо през 1992-ра с една заплата можеха да се купят 360 хляба, а през 1993 ‑ само 280.

НОВ БАЛКАНСКИ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СЪЮЗ

Докато в триъгълника Букурещ-Белград-София управляват соц правителства, югозападният фронт на комунизма е надеждно защитен от демократични опасности. Имах надеждата тази укрепена линия да се окаже излишна, ако обръчът се разкъса по-горе – на нивото на Украйна, Молдова и Беларус, но събитията от последващите години ме опровергават.
Този отвратителен социалистически казан може да бъде разкъсан и отдолу, от Турция. Надявам се. Не споделям показните тревоги на наши и чужди социалисти, че тогава ислямизмът ще залее България и, недай си Боже, целия свят. Турция е светска държава. България и българите никога не са обсъждали дори и възможността да стават мюсюлмани. Само глупак може да твърди, че Европа и светът ще предоставят своя територия за ислямско присъствие. И то на Балканите. Налагането на мира в Босна е живо доказателство.
И нашите умници-социалисти не го мислят. Те имат друга цел – да пресекат чрез съзнателно насаждания страх всякакви опити за проникване на вредни за социализЪма им порядки.

Създаването на нов балкански социалистически съюз е равносилно на изграждане на нова преградна стена на Балканите срещу заливащата света Демокрация.
Месеците януари-март бяха посветени на разучаване и съгласуване на плановете. Министрите на Беров отговаряха за партньорите на Изток, а президентът Желев, като по-приличащ на демократ, ходеше на Запад.
Само за месец февруари той посети Скопие, прие тук турският президент Тургут Йозал, отиде до Лех Валенса в Полша и сключи Договор за сътрудничество и приятелство с албанския президент Сали Бериша.
Няколко интересни и може би допълващи факти:
- В края на февруари твърде неочаквано за широката публика Ахмед Доган отиде при Тодор Живков на "Секвоя" да изпият "едно кафе". Във вестниците писаха: "Източник от ДПС обаче съобщи, че Доган е предал на Живков послание от турския президент Тургут Йозал. Думите на Живков в края на телевизионното интервю, че "кафето е символ на дружбата и приятелството между България и Турция", потвърждавали това." След близо година Тургут Йозал умря.
- През март беше подменено ръководството на ЦСБОП - службата, която събира оперативната информация за наркотрафикантите и контрабандистите на оръжие.
- През май италианският сенат отне имунитета на Джулио Андреоти. Вестниците писаха, че бившият премиер на Италия е бил най-високопоставения закрилник на мафията от 1918 година насам. Нашето Народно събрание не пое същата отговорност – Александър Лилов (януари) и Димитър Велев (април) останаха народни представители.
Когато първият пробив в социалистическия лагер започна да разширява територията си, световната империя на Злото започна да взема мерки. Възраждането на левите сили в бившите соцстрани на Европа е един от опитите да се спаси неспасяемото. (В скоби отбелязвам собствената си увереност, че този опит ще приключи с провал, когато президент на САЩ стане отново републиканец.)
Тук му е мястото да обърна вниманието ви върху опитите за изграждане на допълнителни баражни стени зад мястото, наречено Балкани. Западът залага на успешни преговори Израел-ООП, а Изтокът – на конфликти в Кюрдистан, Афганистан и, разбира се, Ирак.

Около Новата 1993 година Саддам Хюсеин реши да пробва Бил Клинтън и отново даде заповед за атака на войските си. Обаче в Америка Клинтън не може да си позволи смяна на политиката, както Беров например. Той изобщо не се поколеба и на 13 януари 1993 година бомбардировачи на САЩ, подкрепени от британски и френски самолети, нанесоха бомбени удари по активизиралите се иракски военни обекти. Въпросът приключи много бързо. Което не се хареса на някои:
- Позицията на Москва, изразена от Главнокомандващ въоръжените сили на ОНД маршал Шапошников, е: "Не бяха опитани всички мирни средства за възстановяването на мира в Персийския залив."
- Интересува ли ви позицията на в."Континент"? –  "Западните съюзници много бързо и много единодушно решиха да накажат Багдад, а не може да се каже, че нямаше никаква възможност за мирен изход. Същите бързина и единодушие им са чужди в други случаи, когато срещу тях и срещу ООН се отправят още по-тежки предизвикателства. Защо?"
Ох, вместо да си отговарям на този “сложен въпрос”, предлагам да си спомним оръжейния скандал с износа на оръжие за Ирак от миналата 1992-ра година. Димитър Луджев беше разрешил еднолично "боливийския товар". Желев го предлагаше за министър-председател на България, а го "отнесе" Филип Димитров. Защо? - да попитаме сега ние и да се върнем в първата книга от поредицата, за да прочетем кой какво е казал в тази връзка. След което да не забравяме изводите от прочетеното!

НЕОБХОДИМИ ЛИ СА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ

Моят отговор е категорично ДА. Дори само заради това да бъдат пресечени овреме опитите да се изгради баражна стена срещу демократични промени на Балканите. Отделно - за да се подобри моралното ни здраве и собствения ни бит. България “от моите разбирания” заболя тежко през 1993-та. Препоръчваните хапчета и компреси от д-р Желев и поликлиниката от стажанти покрай него не помагат. Заболяването се влошава. Необходима е операция. Дали тази операция ще бъде успешна или не за “моята България”, е следващ въпрос, чийто отговор е без значение след като всички останали терапии извън нови избори не помагат.
“Опасни болести се тъй лекуват! С опасни средства или никак” - Шекспир.
На конференцията през март 1993-та видяхме как реагираха "противниците на конфронтацията в обществото" в и около СДС на опитите да се преброят колко от хората са за предсрочни парламентарни избори и за оставка на Беровото правителство - докато още болестта може да се лекува, на третия месец от явното й проявление. В края на март 1993г. СДС все още води с 3% преднина пред БСП в социологическите проучвания от типа "ако изборите са утре". Критичната точка, когато БСП ще изпревари СДС, ще настъпи след два месеца – през май (според "Калъп Интернешънъл" на Кънчо Стойчев).