Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2019 20:45 - НИЕ-204 Правителството на Беров и частната собственост
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 57 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.12.2019 20:48


ПРАВИТЕЛСТВОТО  И  ЧАСТНАТА  СОБСТВЕНОСТ

 

При избирането си през декември 1992 г. това правителство обеща “да продължи реформите”. Дори се нарече на името на приоритетната си задача приватизацията. Изрично се ангажира да върне земята на бившите собственици за една година. В добавка ‑ всичко това  на приемлива социална цена за населението.
В тези свои намерения правителството беше подкрепено:
‑ При избора си на 30 декември 1992 година от 124 депутати - 23-мата от ДПС, 23-ма “нови демократи” от СДС и към 80 социалисти (което е 75 процента от ПГ на БСП).
‑ При първия вот на недоверие, поискан от СДС в края на май 1993 година - от 146 депутати. Това означава, че за Беров са гласували всичките 106 депутати на БСП.
‑ 2-та следващи вота на недоверие в края на юли 1993г. показаха същите резултати: съответно 147 и 141 души “за”.
Това означава, че БСП безрезервно подкрепя провежданата от правителството Берово политика. Самите лидери на БСП предпочитат да казват “в основните пунктове”, вместо “безрезервно”, което не променя основния извод.
И какво излезе?! Че Беровото правителство ще узакони частната собственост върху земята и производствените предприятия (ще ги приватизира), и БСП-социалисти го подкрепя изцяло в тези му намерения?!
За всички, които имат нужда от обяснения:
Социалистическата Идея изключва частна собственост върху земята, средствата за производство и резултатите от труда, защото е против “експлоатацията на човек от човека”. Ако социалистите са искрени поддръжници на Идеята, подкрепата им за Беровото правителство е фалшива при декларираните му цели. Дали самият Беров искрено вярва или и той заблуждава чрез намеренията си, само засилва някои нюанси, но не променя общия фон на картината. А ако социалистите искрено подкрепят Беровите приоритети, то те ни заблуждават, че “всички ще бъдем равни и свободни”.
За продължаващите да настояват за обяснения, някои от фактите около връщането на земята, реституцията и приватизацията през 1993г.

 

ГЕОРГИ ТАНЕВ “ВРЪЩА ЗЕМЯТА”

Във ВНС, където комунистите имаха мнозинство, Законът за земята постановяваше: “земята на тези, които я обработват”. Изобщо не ставаше дума за разтурване на ТКЗС и за реални граници. Когато СДС имаше мнозинството в следващото НС, промененият Закон за земята настояваше ТКЗС да се ликвидират и земята да се върне в реални граници на бившите собственици. Те да имат право да правят с нея, каквото намерят за добре, т.е. създава се свободен пазар за земята.
Точно седем дни след като стана министър на земеделието, на 5-ти януари 1993г,  Георги Танев даде първата си пресконференция. На нея той обяви, че връщането на земята ще бъде основната негова задача. На 12 януари 1993 год. вестник “Демокрация” (също и ”Стандарт”) публикува негово интервю в което той уточнява: “За провал ще сметна връщането на земята след март 1993.”
Сроковете са нереални, както правилно отбеляза синята коалиция (19 януари 1993, в.”Демокрация”): “Да се върне земята до края на март е несериозно и... непрофесионално”, но намерението е похвално и по-важното ‑ продължава усилията на СДС в тази посока. Именно поради това най-малкото странно прозвучаха необоснованите и злобни нападки на министъра срещу предишното правителство на СДС за аграрната му политика и срещу ликвидационните съвети ‑ основният инструмент за ликвидирането на ТКЗС-тата и връщането на земята:
‑ 5 януари 1993 година, вече споменатата пресконференция:
“Разрухата в министерството е толкова голяма, че в някои отношения то е парализирано. С включването си в правителството аз не съм поемал никакви ангажименти, освен да спра свободното падане на едно земеделие.”
‑ 11 януари 1993, в.”Дума”: “По-малко произведената продукция през 1992 се дължи само на правителството на Филип Димитров.”
- На 28 януари 1993г. по телевизията: “ликвидационните съвети не са издържани по отношение на конституцията, сериозен непрофесионализъм вилнее в някои ликвидационни съвети”.
‑ 24 февруари 1993, друга пресконференция: “Ликвидационните съвети са политико-наказателни отряди с разрушително-бирническа цел.”
Каква революционна терминология,а.
‑ 22 март 1993, в.”24 часа”: “Връщането на земята се бавеше нарочно от правителството на Филип Димитров, то водеше кървава война срещу земеделието, бившите управници (от СДС) трябва да носят углавна отговорност”.
Както съвсем правилно отбелязва „Демокрация“, тези изявления не са на манипулиран човек, а на такъв, на когото интелектуалното му равнище го позволява.
‑ В същото интервю Танев обяснява, че не успял да върне земята на хората до март, както бил обещал, защото не знаел до каква степен нищо не било направено от предишното правителство.
Г-н Танев, вие сте зам.министър в това земеделие, “дето пада свободно”, още от времето на Димитър Попов, т.е. от 1991 година, и през първите три месеца на Филип-Димитровото правителство. За тези ли 7-8 месеца ваше отсъствие от април до декември 1992 ‑ Министерството “се парализира”?
Г-н Танев, вие ще сте министър на това земеделие в следващите две години. Спряхте ли “свободното му падане”? Къде между тези факти, министре, е вашата лична отговорност?

 

ГЕОРГИ ТАНЕВ И БОЙЧИНОВСКИТЕ КРАВИ

В средата на февруари министър Танев раздуха един скандал в обществото, който се оказа балон, пълен с въздух под налягане. Не обичам такива хора и смятам, че те трябва да бъдат осмивани, затова ще отделя две  странички за точно това му безобразие.
На 16 февруари 1993 на брифинг в Министерството, Танев даде отчет какво видял при посещението си “по места”:Положението в много кравекомплекси е трагично. Това е резултат от ударните групи на Филип Димитров. Усилени опити се правят държавното имущество да става кооперативно, после общинско, за да бъде откраднато. Най-чист вид комунизъм за мен е Камбоджа, за мен Камбоджа и Бойчиновци са едно и също явление. Аз съм изненадан от някои вестници, които сега се прескачат да пишат, колко лошо ръководя земеделието. Може лошо да го ръководя, но ме критикувайте за това, дето съм го направил аз, а не предишното правителство. Не ме критикувайте, че млякото е 10 лева, а тях, защото те го докараха дотам. Аз искам да задам един въпрос към всички хора, живеещи в България: Хора, вие българи ли сте или от Координационния съвет на СДС?”
Поводът по който Танев обвинява КС на СДС (!) толкова остро, са 17 бременни крави, които ликвидационният съвет в Бойчиновци продал на някаква фирма в Кнежа и те били заклани. Поради големия шум, който вдигна министъра за “клането на бременни животни”, районният съд образува следствие. Резултатите от това следствие бяха официално обявени в печата. Ето ги:
Ликвидационният съвет в Бойчиновци наистина е продал на една частна фирма в Кнежа 48 броя крави, но те са бракувани с протокол 11/21.1.1993 и бременни сред тях няма. Предадените в габровската кланица 17 бременни крави са продадени на същата частна фирма в Кнежа от село Ъглен, Ловешко, а не от Бойчиновци. Мургавият собственик на фирмата пробутал 17-те бременни животни на габровци с протокола, който имал за 48-те бойчиновски крави. Къде са гледали служителите в касапницата е друг въпрос.
Вместо да се извини, поне на КС на СДС, Танев се закани “да ги даде на Прокуратурата”. Без малко да забрави за обещанието си, но нали Татарчев е “син”, та му напомни. И знаете ли, читателю, какви доказателства представи министър Георги Танев в Прокуратурата?  ‑ Статистически данни за намаляване на поголовието през 1992 година. ези, дето и аз ще ги цитирам малко по-надолу.) А пред Парламента в отговор на питане от страна на социалисти за “масовото клане на животни” той каза: “Да се каже каква част от тези животни са унищожени, т.е. умрели от глад или без особени потребности са напълнили буркани, е невъзможно. Агростатистическата система у нас е такава, че просто не позволява набирането на подробна информация.”
Ами не е вярно.

Но Танев избягва да цитира точните цифри, защото те говорят друго. Ето и тях. Данните са от Националния статистически институт, взех ги от публикация в “Демокрация” на 18 май 1993 година:
Официални данни за броя на живите свине

Брой свине през:    1987    1988     1989     1990     1991    1992
(
в милиони броя)       4        4,1       4,2        4,1        3,1       2,8

В % спрямо предходната година:   
                                             +2,5     +2,4       -2,4      -24,4     -9,7

Официални данни за произведеното свинско месо

през:                          1987     1988     1989     1990     1991    1992
(
в милиони тона)       370       400       410       405       365      315

В % спрямо предходната година: 
                                                 +7,5       +2,5      -1,2      -9,9     -13,7

Какво се вижда от официалната статистика?

·            Рязкото намаление на живите свине е през 1991 година. Значи свинете са изчезнали по Луканово време. Дали са заколени може да се проследи косвено, като се сметне колко са изнесени в чужбина живи. Рязкото намаление на произведеното свинско месо е през 2-те години 1991 и 1992.

·            Спадът през 1991-ва, съпоставен с намалението на живите свине през същата година, показва, че свинете са изнесени повече, отколкото са заклани.

Филип Димитров ли е виновен, г-н Танев?

·           За спада през 1992 година ще ви дам безплатна консултация, г-н министре.  На 4 декември 1991 година в.”Дума” съветва своите кадри “по места”: “За създаване на колбасарници по-изгодни са валутните кредити. Лихвата на валутния заем е 8-9 на сто. Дори собственикът на такова предприятие да купува доларите на черно, за да връща кредита, пак е по-изгодно, сочат разчетите. Създаването на такива предприятия е много изгоден бизнес в момента, защото в много райони (особено пограничните и отдалечените) изобщо не стигат колбаси, а и няма кой да заколи животните на производителите, твърдят специалистите.”
Кой изкла животните, министре?

·           Още една безплатна информация, министре. От ваш вестник – “Стандарт” (10 септември 1996): Назначили сте за председател на ликвидационния съвет в село Краводер, Врачанско 53-годишната (тогава) Василка Маринова, която е сестра на президентската съпруга Мария Желева. Тя обаче продала (тогава, във вашите години на управление) за клане 300 крави, 300 телета и 2000 овце на бившето ТКЗС. По 14 лв. за килограм! И още – по документи били ожънати 140-150 кг. слънчоглед от декар, а в хамбарите влезли, пак по документи по 60 килограма. Забележете, министре! Така пише вестник “Стандарт”, който не е вестник на КС на СДС, обаче допълва, че селяните-кооператори алармирали Вашето м-во на земеделието и самия Президент Желев.  Той дори с писмо №10540 от 7 декември 1993г. ги уведомил, че претенциите им са основателни.
Е, г-н министре, вие човек ли сте или обикновен комунистически служител?

·           Справката за спада на животните за 1993-та излезе по вестниците през март 1994г. Различните вестници дават различни цифри, но всички са горе-долу еднакви - различават се с по няколко хиляди. Само за една година под ръководството на човека, който щеше "да спре свободното падане на земеделието" говедата са се стопили с 230 хиляди, свинете - с над 600 хиляди, а овцете - с милион и 600 хиляди. Според НСИ делът на селското стопанство от брутния вътрешен продукт през годината на Филип Димитров - 1992 - е бил 11 на сто, а през 1-та година на Георги Танев (1993) - 9,6 на сто!

·           Накрая да разкажа за последния министерски акт - през септември 1994. Георги Танев е уволнил своя специалист Богдан Кендеров след негово изявление пред БНТ по повод контрабанден износ на заплодени овце–майки от Бургаското пристанище през август. Фактът: Кендеров е съобщил пред медиите, че през август 1994 година м-р Танев чрез собствения си подпис е пуснал кораба да отплава, въпреки разкритията на митницата, че товарът му е от бременни овце?

Отговорът: В писмен вид Танев е поискал следното от Кендеров: "Защо въпреки изричната ми забрана дадохте изявления пред средствата за масова информация, касаещи МЗ? В случай на отказ ще бъдете уволнен дисциплинарно."
Кой ликвидира животновъдството, министре?

Ако отделям толкова много време и място на измишльотините на Георги Танев (думата е негова), то е защото той е официално оторизираното лице в държавата ни за аграрната реформа, а не някакъв жълт вестникар или пухльо. А и “случаят му” съвсем не е изключение. Такъв е тонът на коментариите на целия Министерски Съвет. Чуйте какво казва г-н Говорителят на Кабинета (разбира се, че му се подигравам), довчерашният телевизионен журналист Райчо Райков в едно свое интервю за в.”Пари” от 14 април 1993 година:
“И умират сега прасетата, но не умира нито Филип Димитров, нито неговите министри. В коя държава го има това ‑ слизаш от власт и не даваш обяснение за нищо. Идва този след тебе и той да му тегли колая за всичко, той е отговорен.”
(Плюй си в пазвата, Райчо! Защото, когато слизате от власт и ти ще отговаряш защо хлябът от новата реколта, отгледаната при министър Танев, е десетачка. За инфлацията ще те питам след малко.)

 

ДРУГИ  “КРИТИКАРИ КАТО ТУЙ МАГАРИ”

·      На 7 април 1993 в НС  депутатът от БСП Коста Андреев (впрочем бивш секретар на Централния съюз на Живковските профсъюзи) каза от трибуната: “Пагубна е ролята на ликвидационните съвети в българското село” и предложи поправка към закона за земята ‑ дейността им да се прекрати и се създадат тричленки, определени на общи кооперативни събрания, утвърждавани от местните кметове и назначавани от Министерството на земеделието. (Умно, нали?)

·           Горе-долу месец преди това седмичникът на младите социалисти в.”Декорация” писа: “Ликвидаторите, които нарушаваха законите на републиката всеки ден, ще си идат. Така не може. За да има какво да ядем утре, за да имаме не масло на масата си, а просто хляб, е нужна драстична промяна. Промяна, която да не пречи, а да помага на желаещите да създадат кооперация. Вярно е, че кооперацията като форма на труда е социалистическа, но какво да направя, като социалистическата кооперация в България ни хранеше не лошо.”
(Милите! Бойният резерв на Партията. И същите глупаци като татковците си. Как другояче да си обясня,че младежът-социалист се е подписал под статията си с името Бокачо? Може би го бърка тоз Бокачо с Лопе де Вега от стария съветски виц за колхозите?)

·           На 2 април 1993 година писателят Николай Хайтов, председател на новосъздаденото Движение за развитие и защита на земеделието (ама много бъркам като не се кандидатирам за шеф на Комисията за радио и телевизия, ще вземе Любо Пенев да стане председател, ще се ядосвам) написа в “Труд”:  “На татарско нашествие приличат разрушените от ликвидационните комисии ТКЗС-та в България. Те разтурят кооперациите, без да зачитат интересите на членовете им. Нарочно се унищожават ТКЗС, за да станел селският електорат с десни убеждения.”
(Писател ли? Същият “Бокачо”, ама по-възрастен.)

 

ПО ВЪПРОСИТЕ НА РЕСТИТУЦИЯТА

Беров понечи да даде частни реституирани имоти на ул.”Московска” 5 в столицата за държавните нужди на Музикалното училище, но след заглавия по вестниците от типа на “Помощ, братя американци, национализират ни”, се отказа. Вероятно временно.
Голямата опасност обаче идва от “милите хора”. Известният Красимир Премянов внесе в НС (засега само законопроект), искане за промяна на някои текстове от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавените недвижими имоти. В чл.1 и 2 да се включат следните изменения:  на реституция подлежат само онези имоти, които не са свързани с националната сигурност, защитата на обществения ред, здравеопазването, социалните грижи, науката, културата, образованието и културното историческо наследство.
Елементарно,прозрачно и цинично, по премяновски. Тази добавка в закона спира реституцията на всички ‑ повтарям, на всички недвижими имоти, в които Партията е поместила общински, държавни и обществени служби. А такива са 9/10 от хубавите, от най-хубавите къщи на враговете на народната власт. Същата тази народна власт, която строеше резиденции и партийни домове, но разполагаше болниците си, детските градини, книжарниците, дори революционните си музеи, в национализирани къщи. Щото нямаше пари, нали?
За да няма “празно” при останалата 1/10 част от подлежащите на реституиране сгради, в които живеят “наши хора”,  другарят Премянов допълва още:  Наемателите в реституираните имоти остават там, докато общината не им намери подходящо жилище.
Елементарно, прозрачно и цинично, по премяновски. Ако наемателят непрекъснато казва “не ми харесва замяната”, през тези години реститутката умира. В панелния си апартамент в  ж.к.“Обеля-2”. Например.
В помощ на “наемателите” срещу реституцията се притичва и независимият депутат от квотата на БСП Велко Вълканов. Той предлага изменение в член 7 от Закона: Да се отмени правото на бивши собственици да претендират за реституция, ако държавата е продала вече имотите им на трети лица.
Елементарно, прозрачно и цинично, по вълкановски. Този “достоен син на достойно племе” твърди, че иначе се нарушавали основни човешки права. Естествено на “купувачите”, а не на бившите собственици, от които държавата му на Велко ги е откраднала!

 

За приватизацията (МАСОВАТА)

В началото на юни 1993 в София провеждаше разговори търговско-икономическа българо-руска комисия, водена от известния Борис Фьодоров, водещ икономист на реформите на Елцин. Той е казал (според “Демокрация”): “Приватизационният процес в България сега започва и ние сме готови да посочим какви грешки направихме ние при нашата масова приватизация, а може би пък вие ще ни кажете тайната на стабилността на лева към западните валути.”
Резултатът от тази “обмяна на опит” е печално известен. За помнещите. За другите, дето “не се интересуват от политика, защото се занимават с бизнес”, този резултат ще бъде лошо изненадващ ги в края на текущата година. Но затова правителството на СДС и протестиращите “лумпени” от улицата срещу правителството на Беров няма да бъдат винoвни!
Във вестник "Дума" (значи мнението е на Партията) от 19 август 1993 година се казва допълнително:  “В условията на шумно рекламираната “смяна на системата” класовата борба (противно на примитивните теоретизации) тепърва предстои. И задача на левицата е не безпросветно да оспорва тази обективна тенденция, а да бъде последователна в своя отказ само на една от формите на класова борба ‑ революцията, въоръжената конфронтация. Същевременно тя е призвана апостолски да ограмотява трудовите маси и самоотвержено да оглави тяхната съпротива срещу настъплението на дясната класова реакция. Активната подкрепа на социално справедливата, масова приватизация, е в този смисъл нейна първостепенна задача.”
Аз няма да коментирам. Да му мисли Мафията как ще се пребори с “трудовите маси”, оглавени от левицата. Но предлагам на Партията една по-перфектна идея за нейните цели. В закона за приватизацията да се внесе поправка:  На приватизация подлежат само онези имоти, които не са свързани с... и нататък по предложението на другаря Премянов, касаещо членове 1 и 2 от Закона за реституцията.

 

БЪЛГАРИ,  СОБСТВЕНОСТТА  ВИ  Е  В  ОПАСНОСТ!

 

Подобно на оная брошура от лятото на 1992г., която “съветваше” селяните от името на експертите на ВС на БСП как да пречат на ликвидационните съвети да започнат работата си, сега същата партия чрез младите си пенсионери със зелени чорапи разпространява сред хората, желаещи да получат бащината си земя, готови напечатани декларации, чието последно изречение гласи: “Настоявам на основание чл.30(3) от ЗПСЗЗ  земята ми да не се трасира в отделни граници, а да се включи за съвместна обработка в кооперативния блок.” (Факсимиле на такава декларация беше публикувано например в “Демокрация” на 4 май 1993.)

Тук има малка неточност според мен. Цитираният чл.30, ал.3 не е от Закона, както е написано, а от Правилника за прилагането му ‑ ППЗПСЗЗ. Ето точният текст на чл.30, ал.3 от Правилника: Когато гражданите се обединяват в кооперации или дружества за съвместно обработване на зеделските земи, по тяхно писмено искане, общата граница на имотите за съвместна обработка се трасира, без да се трасират границите на отделните имоти, съществуващи в плана за земеразделяне.
Безобиден текст, нали? Но така си мислите само! Да го разтълкуваме.
Имате бащина земя от 10 декара в реални граници върху плана за земеразделяне. Вие обаче решавате, че сега трудно ще обработвате сами тази земя и понеже не ви се разправя, подписвате саморъчно услужливо предоставената ви горецитирана Декларация. Но трябва да бъдете наясно какви са последиците от това:
-
Лишавате се от правото да се разпореждате със земята си съобразно вашия интерес. Какво ще се засява на нея, дали ще е доходоносно, ще решават всички от кооперацията, т.е. никой, пардон ‑ някой от ТКЗС-то.
-
Няма да може да дадете част от декарите си на арендатор или да решите да ги обработвате сам, защото земята ви реално не съществува, тя е някъде из “кооперативния блок”.
-
Ако решите след време да напуснете кооперацията, в която се записахте да членувате чрез горната Декларация, трябва да търсите съдебни и технически органи, които да трасират границите на вашите 10 декара. Това, че ще си платите сами за цялата процедура, вместо държавата, което прави тя сега, е най-малката неприятност.
(За ясния и точен юридически коментар на текста в Правилника трябва да благодарим общо, читателю, на ст.н.с. кин Диана Савова, написала статията “Хитри и коварни стрели са насочени към поземлената реформа” в “Демокрация” от 4 май 1993.)
По този начин, без да се променя Закона за земята, земята се връща в идеални граници. Нищо чудно до края на годината всички собственици “да получат” земите си, както твърдят вкупом президент, правителството и парламент, доминиран от социалистите.
Българи,собствеността ви е в опасност! Повтарям думите от декларацията на СДС от 20 май 1993, убеден, че те са верни.

За да подпомогнат “този естествен стремеж на хората” да се кооперират отново в ТКЗС-тата,  комунистите “пипнаха” и Закона за земята. На 20 май 1993 тяхното Народно Събрание (123 гласа “за” от 97 физически присъстващи депутати в залата на БСП, ДПС и НСД)  промениха членове 10-ти и 13-ти от Закона.
- Промяната на чл.10 ликвидира правата на собствениците, които имат подлежаща на връщане земя в регулационните планове на населените места, ако върху тази земя е започнат строеж или е дадено право на строеж на временния ползвател. Такива “крайградски парцели” не се връщат на бившите собственици, а остават притежание на онзи, който вече си е построил вила или се кани да започне да строи.
-
Промяната в член 13 засяга пряко ликвидационните съвети. Тя предвижда състава им да бъде редуциран до 3-ма души и те да се назначават лично от министъра на земеделието, в случая ‑ от Г.Т. Ако залагате, че той “ще пипне” само непослушните сини ликвидационни съвети, познахте!
Коалицията СДС, БЗНС на Анастасия Мозер и ХАП на Иван Глушков поискаха официално от президента Желев да наложи вето върху тези поправки. След като се консултира с БСП, ДПС и НСД - същите, които гласуваха тези поправки в Парламента - той на 4 юли 1993 година подписа указа и поправките в ЗПСЗЗ придобиха законова сила. Президентската мотивировка за това беше, че “те не нарушават принципа за връщане на земята в реални граници”.
Сезиран от депутатите на СДС, Конституционният Съд на Републиката на 8 юли 1993 година реши друго: “Поправката в член 10 противоречи на чл.17, ал.1 и ал.3 от Конституцията на Република България, където изрично е посочено, че правото на собственост е неприкосновено. Земите трябва да се върнат на законните собственици.”

Коментарът на “Труд” от 10 юли 1993 беше: “Конституционният Съд удари бедните, богатите си запазиха земите.” Подписалата се Лилия Христовска трябваше да уточни - не го направи естествено - че “бедните” са Лилов, Джуров, Живков, Палин и С-ие, които са временните ползуватели, а “богатите” са окрадените по комунистическо време жители в подножието на Витоша, например.
Пък още на 16 юни 1993 във в.”Вечерни новини” известният млад комунист Златимир Орсов бе казал: “Една заблуда е неприкосновеността на частната собственост, която обществото тепърва трябва да изживее.”
Ако кажете, че Злати Орсов не е определящ играч в социалистическата партия, ще ви цитирам думите на един наистина такъв - Лилов го гласеше за свой заместник: Янаки Стоилов. Нещо повече: изявлението му е направено цяла година по-късно и само 4 месеца преди социалистите да спечелят властта - на 17 август 1994-та. На въпроса на радиопрограма Хоризонт": "Какво е отношението на вашата партия към частната собственост?" Янаки Стоилов отговори така: "Всички политически сили в момента са постигнали консенсус по отношение на частната собственост. Но социалистическата партия счита, че частната собственост трябва да носи благо на цялото общество."




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 23744
Постинги: 150
Коментари: 66
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031