Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.12.2019 19:13 - НИЕ-203 Първите 100 дни на беровото правителство
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 66 Коментари: 0 Гласове:
0



ЕДИН ПО-ГЛОБАЛЕН ПРОЦЕС

 

Активирането на лицата, които Самуел Леви “харесва, въпреки обратното настояване на НКС на СДС”, не е изолирана, още по-малко пък тяхна частна инициатива. То е част от противодействието на “левите” в Европа срещу един много опасен за тях процес, започнал със събарянето на Берлинската стена. Комунистите постепенно биват изтласквани по-далеч и по-далеч от границите на демократичните страни в Централна Европа.
След десетина страници започвам изясняването на позициите на нашите българи по тези въпроси: на социалистите и гравитиращите към тях разни ОПТ-та, ОКЗНИ-та, ОСД-та, "масларки" и други такива; на "независимите" социалдемократи и либерали-портокали; на "честния частен капитал"; на различните видове спортисти и журналисти. Специално внимание ще отделям на продължаващото разделение в коалицията СДС. Което е пряко следствие от този глобален процес на реставрация на социализма "с човешко лице".

Преди това искам обаче да поразсъждавам заедно с вас, читателю, по въпроса:
Защо народите от Източна Европа допускат, още по-лошо: избират сами по демократичен път отново старите си тирани?
Според най-разпространеното мнение главната привлекателна сила на бившите комунисти е тяхното обещание за по-спокойно движение и по-плавен преход към пазарната икономика – по-добра социална сигурност, държавни мерки за намаляване на безработицата и осигурени приходи в държавните предприятия. И друга причина се сочи: неорганизираността и разнопосочни интереси в редиците на опозицията в източноевропейските страни, липсата на политически опит на нейните лидери.
Всичко това е вярно. Верни са и скритите обвинения, или хайде, да кажем – критики, към нас, народите от бившия социалистически лагер, че след 40–50–70 години ТАКЪВ живот още вярваме на комунистическите обещания за богата държавна софра. Че позволяваме на дребнавите ни лични интереси да пречат на изграждането на демократичните структури в обществото ни.
И точно тук, в последното, са моите големи възражения.
На комунистическите обещания ние не вярваме, но им се "хващат" именно лидерите на големите капиталистически страни. Как другояче да си обясня думите на Митеран, че "Съветският Съюз е и ще си остане велика държава", казани на 7 май 1991г.? Обърнете внимание на датата – не е 1971 примерно, че да се бърка така грубо!

Или други примери:
- Максуел бе погребан с военни почести в Израел през 1992.
- Държавата, управлявана от Хелмут Кол, се отказа да осъди Ерих Хонекер и го пусна по живо по здраво в Чили в началото на 1993.
- Към откровени палачи на народите си до преди 5-6 години, днес съдиите от Европейския съд се обръщат с почтителното "колега".
- В края на май 1993 година Нейно Величество, кралицата на Испания "била учудена от непочтителното отсъствие на Филип Димитров" на приема, даден от президента Желев в чест на техни кралски величия при посещението им в България – пише в “Дума". Вместо да говори за учудванията си, кралицата да беше попитала любезния си домакин – президента Желев, дали пък не е забравил да изпрати покана, комуто трябва. Защото в официално изявление председателят на НКС на СДС г-н Филип Димитров твърди, че нито един от лидерите на СДС не е бил поканен на този прием. Даже и в България, какво остава за Испания, може ли да се отиде на такъв представителен прием, ако не са те поканили? Тръгвайки в командировка, всеки чиновник се запознава предварително с проблемите и ситуацията, която го очаква. Това, че кралицата на Испания прави гаф, си е нейн проблем, или на поданиците й. Но само, ако не дискредитира именно Филип Димитров срещу Желев, и то точно в този много важен за демократичното ни развитие момент.
- В тези разделни дни - юни 1993 - без никакво преувеличение половин България (и цяла демократична България) наричаше Желев "предател", а председателката на Съвета на Европа Катрин Лалюмиер (сещам се и нещо друго любопитно за нея) му идва на крака в София, за да го подкрепи на място. Срещу кого, госпожо? Нямате ли агентурни сведения от вашите си източници кой какъв е в ТАЗИ България?
- Всичките откраднати пари от страната ни се намират в чуждестранни банки на Запад. Мислите ли, че там не знаят с точност произхода на всяка купчина пари? Всичките ни "водещи бизнесмени" имат къщи в САЩ. Някой да ги пита как с физкултурното си образование спечелиха милиони долари за 4-5 години! А в същото време за неплатени данъци или едно предизвикано изнасилване, американците вкарват най-известни свои личности в затвора.
Лошото, много лошото е, че с такива действия някои чужди демократи убиват нашата надежда в декларираните си желания да видят нова демократична България, колкото може по-скоро. Допълвайки изречението с думите "колкото може по-скоро", дадох израз на убеждението си, че такива, хм – непремерени действия, само забавят процеса, но са безсилни да го спрат. Ако трябва да измрат поколенията, живяли при комунизма, ще се подчиним. Но водачите имат огромната отговорност пред Бога да заведат Новите в жадувания Хаанан!
Така разправена, историята би свалила голяма част от напрежението у хората, а кой знае може би щеше да им внуши нещо по-различно от досегашното им упорито, и безалтернативно!, позоваване на една умряла държавност.

 

 

ПЪРВИТЕ СТО ДНИ НА БЕРОВОТО ПРАВИТЕЛСТВО

 

В деня на избирането си - 30 декември 1992 година, 70-годишният икономически съветник на президента Желю Желев, заяви, че неговото правителство ще изпълнява програмата на СДС.
Този, дето цял един живот бе преподавал стопанска история на света, но разказана от БКП (мислите ли, че е било другояче във ВИИ “Карл Маркс”), щеше да прави демократични реформи!? При това, избран с мандата на ДПС и подкрепата на БСП! Слава Богу, че когато на 20 февруари 1993 година той, Беров, представи разширената си и актуализирана програма за работа, тази подигравка с целите на Съюза на Демократичните Сили ни беше спестил.

·                    Най-първото свършено дело от правителството на Любен Беров, за което намерих информация във вестниците, е направил вътрешният министър. Ето съобщението: "В първия си работен ден (4 януари 1993) Виктор Михайлов спира заповедта на предишния вътрешен министър Йордан Соколов за издаване на бележки на всеки, който поиска, че няма досие в специалните служби, подчинени на министерството." Много емблематично, нали?

·                    Е, след четири месеца, през април 1993, пак според вестниците, се оказва, че може би министърът на транспорта Нейчо Неев е бил по-бърз от Виктор Михайлов – "По Нова Година имахме ток, нали? На мен и на екипа от енергийни специалисти, с които работихме схемата за потребление на еленергия по празниците, това ни костваше седмици съгласуван труд и самата новогодишна нощ", бил казал Нейчо Н.
Иронията ми към този “министър” е примесена с весели нотки. Ами, че новогодишната нощ открай време е на 31 декември срещу 1-ви януари. И тък като Нейчо Неев е министър от 30 декември 1992, значи “самата новогодишна нощ” е тази на новата 1993 година. Къде да сместиш “седмиците съгласуван труд” в 24 часа и малко? На всичкото отгоре професията на Нейчо Неев е металург. Която той до избирането си за депутат до октомври 1991 година, е упражнявал не в министерство, а в Кремиковци. Кога успя да си подбере “екипа енергийни специалисти”? Работа на транспортния министър ли е “схемата за потребление на еленергия”? Ама защо ли се ядосвам? Иван Йорданов, на учителите шефът по профлиния, е завършил “двигатели с вътрешно горене”. Пък Тодор Живков нищо не е завършил!
Тъй и тъй съм почнал, да довърша за "човека-оркестър", както наричаха Неев по време на министерствуването му.
-
В."Труд", 11 януари 1993: "Министър Неев уведоми персонала на 7-те посетени гари, че писмено е заповядал всеки да препише на ръка в тетрадка правилниците за експлоатация и безопасност. Където е имало катастрофи, книжките ще се преписват по два пъти."
-
В."Континент" от същата дата (Статията е наречена "Кошче за боклук премести Софийската гара".):  "Грозно софийско кошче за смет пред Централна гара София предизвика гнева на вицепремиера Нейчо Неев по време на железничарската му обиколка в събота. Добре мислете, предупреди г-н Неев, защото, ако нещо не е наред, гарата ще се закрие и премести на друго място."
-
Още една транспортна новина от същия януари 1993г.: "Тринайсет лъскави коли "Хюндай" получи вчера президенството и още няколко държавни институции. Премиерът Любен Беров благодари за жеста на корейската страна, изказвайки надеждата си за добро развитие на двустранните ни отношения."
(Моята е лесна, нямам интереси в този бизнес. Да му мисли “Форд”! Впрочем г-н Пфое, представителят на компанията в България, взе веднага мерки. Започна да подарява с рекламна цел годишно по 5-6 от колите си. Само че защо чрез “Не-е-е-вада”? Или да благодарим, че не е в конкурсите “Мис мокра фланелка” и “Мистър Чеп”?!)

·                    На 12 януари 1993г. аграрният избор на Беров с името Георги Танев заяви на пресконференция: "За провал ще сметна връщането на земята след март 1993." В края на 1996-та по официални данни от Статистиката ще бъде върната около 60% от земята, като при това само притежателите на 19 процента от нея ще имат нотариални актове за собственост.
“Тъй рече министър Георги Танев”
, написа още на 27 януари 1993г. вестник “Отечествен фронт” под една нарисувана засмяна кратуна от чиято дръжка излиза надпис “Made in Europe”.

·                    На друга пресконференция от същото време - средата на януари 1993 година - вицепремиерът и министър на труда Евгени Матинчев съобщи, че "неговото министерство си е поставило срок до 1 март да се справи със задачите в седем основни направления: доходите, заетостта, безработицата, социалното осигуряване и социалното подпомагане, диалога със синдикатите и работодателите. Минималната заплата и свързаните с нея обещетения, стипендии, помощи, детски надбавки, а също и пенсиите автоматично ще се привеждат в съответствие с поскъпването на живота на всеки три месеца. Министерството има готовност да приложи индексация на доходите от 1 март."

Нарочно пропуснах за месец март на коя година говори Матинчев. Вече знаете какво мисля за обещанията, коита даваше, дава и ще дава неговата Партия (Матинчев е бил секретар на Съвета за управление на НРБ по времето на председателя др.Емил Христов.)

·             "Кабинетът усилено ще приватизира", обеща министър Румен Биков. Приходите за 1993 година се очаква да стигнат един милиард лева (курс на долара в момента 25 лв). Програмата не е списък от обекти, тя е динамична и ще се актуализира в движение", допълнил министърът според вестник "Труд" от 23 януари 1993.
Вярно е. Програмата се актуализира в движение – подмолно, с мириса
на АСП и КТ. Също никаква изненада.

·                    В средата на септември 1992-ра, при първото управление на СДС, България трябваше да подпише предварително 3-годишно споразумение с МВФ.
Не стана, защото един селски рибар отрови реката преди това. И защо да го вземат мътните? Марксическа самонадеяност, съчетана с дребни лични интереси! Пак ще стане онова, което е неизбежно, но след четири години и половина – при второто управление на СДС. Тогава обаче вместо да ни водят за ръка, ще ни шибат с пръчката отзад.

·                    А сега при поредното управление на модерната (но лява) партия, най-главният експерт по финансови въпроси в правителството Стоян Александров така посрещнал ръководителя на проучвателната мисия на Фонда за България Ануп Сингх, че той дипломатично казал: "Основната цел на програмите на МВФ е да създадат макроикономическа и пазарна стабилност. Проблемът е обвързаността на програмата с управлението на определено правителство. Тогава в зависимост от силата на пропагандната машина фондът става или голям и силен приятел или бива замерян с развалени яйца." ("Отечествен вестник", 15 януари 1993)

·                      На 26 януари 1993г. в Министерския Съвет Любен Беров е приел представителите на едрия частен бизнес и лидерите на синдикатите. С различно настроение си тръгнали обаче социалните партньори.
-
"Ние имаме нужда от правителството, а усетихме, че и то разчита на нас", бил казал Александър Данаилов, президентът на стоковата борса "Оупън Маркет". Подкрепил го и известният Илия Павлов от името на Мултигруп. Малко по-притеснени си тръгнали от срещата синдикалистите, които уточнили, че "заявленията на правителството за увеличаване на някои доходи, са все пак само намерения, защото те ще се обсъждат в Съвета за социално партньорство".
-
"Труд" и "Часовете" са обнадеждени, а коментарът на в."Отечествен вестник" (27 януари 1993) е: "В общи линии можем да кажем – и вълкът сит, и агнето цяло. Една внезапна поява обаче – тази на Андрей Луканов в Министерския Съвет, прекъсна общия оптимизъм. Журналистите се устремихме към него, за да научим, че откакто е на свобода (от 30 декември 1992г.- б.м.), тук той идва единствено, за да се подстриже и обръсне. На ред сме ние..."
Естествено е. какъв друг резултат за стадото, освен съсипията му, когато вълци се назначават да го пазят. Предстои ни да преживеем в следващите четири години - "Пирамиди, фараони", "Тигре, тигре", “Жица, жица  златна парица", “Бели птици и куршуми", "Жартиери, шампанско и пуканки", както и “Аз съм само цвят лила" и "Червена роза". Но и да си вълк не е лесно, ще се окаже за някои от тях. Особено за онези, дето не правят редовните си отчисления за водача на глутницата, който завежда партийната каса. После и водача ще го разкъсат, също много характерен белег за глутница.
Не преставам да мисля, докато пиша за близкото ни минало, как е името на новия водач на глутницата. Анализите обаче никак не ме радват. Да ви кажа направо – отвратителни са. Но сега все още сме в първия месец на 1993-та. Да продължа с описанието на събитията.

 

 

КАДРОВАТА ПОЛИТИКА НА БЕРОВ

 

Не пиша следващите редове, за да се заяждам с човека. Всеки нов началник води със себе си свои хора, хора на които знае, че може да разчита. Те заемат местата на хората, които новият началник не познава добре. Естествено е. Човешко е, а и от полза на работата, ако смените са подходящи. Анализът обаче на направените смени показва ЕДНОЗНАЧНО разликите в разбиранията между стария и новия началник. Това е целта ми в следващите редове. Нищо повече и нищо лично.
"Най-голямата и влиятелна партия в България" (пресконференция на хардлайнера от БСП Дончо Конакчиев) поиска от него (Беров) на 26 януари 1993 година да уволни областните управители, назначени от правителството на Филип Димитров в 5 от най-големите области в страната: Пловдивска, Ловешка, Михайловградска и двете софийски области - окръг и град. След 20 дена Беров - който управлява от името на СДС и с неговата програма, забележете - докладва за изпълнението и преизпълнението на задачата: уволнени общо осем областни управители (допълнителните - от Търговище, Русе и Бургас).

Ето пък персоналните замени, които той извърши само за своите първи месеци. По-важните уволнения:
‑ Министерство на отбраната: зам.министрите Никола Даскалов и Георги Ананиев, началника на Кабинета на министъра и пет началници на управления от времето на Сталийски, първия заместник началник на ГенЩаба и шефа на военното разузнаване, шефа на Института за стратегически изследвания и началниците на управления “Информация и културни връзки”, “Социална политика” и на “Кадрова политика”, командващия сухопътните войски ген.Люцканов.
‑ Министерство на вътрешните работи: главния секретар Богомил Бонев (заменен от лицето Коста Богацевски), Директора на Националната полиция, директора на столичната Дирекция на вътрешните работи, началника на РДВР Ловеч (който имал нещастието да се жалва от “безотговорното поведение на Виктор Михайлов и Виза Недялкова по националния ефир в “Постфактум” през 1992” ‑ цитирам “Ранно утро” от 11 август 1993), шефа и зам.шефа на службата за подслушване СОТИ, зам.началници на районни управления в столицата, началника на Бюрото за оперативно издирване.
‑ М-во на промишлеността: главния секретар Пламен Антов
‑ Министерство на земеделието: зам.министъра Владислав Костов (този, когото Ф.Димитров назначи на мястото на уволнения през 1992-ра сегашен министър Георги Танев).
‑ Министерство на здравеопазването: всички зам. министри, назначени от предишното правителство.
‑ От министерството на правосъдието: зам.министъра Петър Стоянов (бъдещият президент на Републиката).
‑ екоминистерството: главния секретар В.Бешков.
‑ Уволнен бе и председателят на Комисията за контрол върху оръжейния износ Георги Боздуганов. Напуснаха постовете си шефът на “червените барети” Кирил Радев и директорът по вероизповеданията Методи Спасов.
‑ Сменен бе директорът на издателски комлекс “Родина”, където се печатат всички официални ежедневници.
- В средата на март 1993г. Беров уволни председателя на Комитета по съобщения Стефан Софиянски, защото присъствал на митинг на СДС, където бил освиркван мощно кабинета и Самия Л.Б.
- В края на март беше уволнен и Славейко Божинов, председател на Комитета по туризма. Без мотиви. Защото иначе трябваше да се напише: “Тренчев иска”. По същата причина пострада Люлин Радулов от Националната електрическа компания.
- През май дойде редът на шефа на архивите в България и на Иво Инджев, генералния директор на БТА.
‑ На 1 юни 1993г.  ще изтече мораториумът върху уволненията и назначенията във Външно Министерство. Това ще позволи поне на 30 души дипломати от старата комунистическа гвардия на БКП, уволнени по време на управлението на СДС, да се завърнат на своите работни места по посолствата ни в чужбина. Че те ще прокарват “линията на Партията” и ще защитават интересите на “световното комунистическо семейство” няма две мнения.
Не му се гневи толкова, никак не е лесно да се работи с комунисти, опонират ми някои. На такива винаги отговарям: с комунистите не се работи. Или си с тях, или си против тях. Да не би аз да съм го измислил. Техният Ленин си го е признал.
Тежко му било на стария Беров. Ами що не се откаже, като е така? Вместо това чуйте каква е обосновката му за уволненията. На 16 март 1993 докладвал на своите министри следното (в."Демокрация",20 март): "С идването си на власт от началото на тази година новата администрация в такава демократична държава като САЩ подмени 4000 души  на ръководни постове, за да има около себе си един лоялен екип. Ако се има предвид, че населението на България е 25 пъти по-малко от това на САЩ, този пример подсказва, че в България по аналогичен повод би трябвало да бъдат подменени 160 души, а не само няколко досега."
Обаче в Америка политиката не се сменя кардинално с избирането на нов президент (както твърди нашият Беров). Пример: около Новата 1993 година Саддам Хюсеин, използвайки смяната на властта в Белия дом – Бил Клинтън започна първия си мандат като президент на САЩ – стана особено нагъл. Клинтън изобщо не се поколеба и на 13 януари 1993г. бомбардировачи на САЩ, подкрепени от британски и френски самолети, нанесоха бомбени удари по активизиралите се иракски военни обекти. Въпросът бе приключен. От това да се беше поучил Беров! Вместо това той се съгласи с констатацията в писмо No 01.30.01-18 на ВС на БСП до него (за което научаваме от в."Демокрация, но чак на 17 юли 1993): “Държим да ви информираме, че ако не намерим достойно за нашата партия решение, си запазваме пълна свобода за последващите действия в рамките на закона, тъй като конструктивното ни поведение, подкрепено с факти и документи, не дава за жалост никакъв положителен за нас резултат".
И успя да остане във властта "на ползу роду" цели 2 години, въпреки вотовете за недоверие от страна на СДС към политиката на правителството му. И подготви почвата за следващите две успешни (?) години управление на Жан Виденов. Пък оня "амбициозен, но западащ политик" Ф.Д. сдаде властта сам още на първия ляв завой, “излъгвайки много лошо избирателите си”. Е, как да му съчувствам на такъв като Беров, че му била тежка службата?!

Ако и според вас, читателю, кабинетът на Беров извършва реставрация на комунистическите кадри, интересен е следващия въпрос: Защо? Каква е целта на тази реставрация?
Една хипотеза излага в.”Ранно утро” от 12 април 1993г. (Отново с неодобрение отбелязвам, че такива “дребни въпроси” не интересуват “Демокрация”-та на П.Денев.)  Статията в “Ранно утро" се нарича “Защо реставрацията на Беров бе открита и нагла” и е подписана от Радостина Минчева.
“По-важната причина за откритата рекомунизация се дължи на международния фактор. Грубо и открито беше свалено не само реформаторското правителство в София, но и във Варшава. С бруталност бе наложена на власт и литовската компартия във Вилнюс. Открито провежданата рекомунизация в някои страни на Източна Европа открито иска да покаже, че без солидна финансова помощ от Запада, комунизмът ще се върне. Тази форма на шантаж стана толкова открита и нагласена, че никой на Запад не си даваше труд да се прави, че не разбира тази реалност ‑ дайте пари или връщаме комунизма. Утре може отново правителство на СДС да дойде на власт, но остави ли то, като старото, повечето комунистически кадри в администрацията, повечето от които контролирани по един или друг начин и от Москва, цикълът имитация на реформи, ще се повтаря още много пъти, докато Западът продължава да отпуска необходимите на новата стара мафия достатъчно милиарди долари.”
Тази евентуална причина за мотива на безспорната рекомунизация на управленческите кадри ‑ “дайте пари или връщаме комунизма” - обяснява добре защо заедно с комунистите, и “независимите” и “новите демократи” приеха с радост на Беров правителството. Нямам място в обема на книгата да цитирам просташката радост на задоволената злоба, особено в двата флагмана “168 часа”, “Труд”, и флотилиите зад тях. Победено е СДС и сега “Западът ще дава”, подозирам, че си мислят “честните частници”. (Но Историята ни подсеща, че съдружие между комунисти и частници е много нестабилна работа. За частниците, естествено.)
Моята хипотеза за наглата реставрация е по-друга. При четенето на “гранда” на комунистите в.”Дума”, прави впечатление, че през всичките месеци от 10-ти ноември насам, той не е променил основната си нишка на поведение (и на “баща си” “Раб.дело”)- защитник на “интересите на трудещите се” и на онази държава, където “всички са равни и щастливи”. Все си мисля, че целта на рекомунизацията е “връщаме комунизма, каквото и да ни струва”.
В крайна сметка това е проблем на “съдружниците”. Техният спор, в кавички или без, би трябвало да ни интересува дотолкова, че да следим кой от тях ще остане жив накрая, за да подберем подходящото оръжие за дуела. А иначе е “ясно, както че ще съмне”: този дуел предстои.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 23727
Постинги: 150
Коментари: 66
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031