ЩЕ ИЗПЛУВА ЛИ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ СЛЕДВАЩИЯ ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ

Зависи от това кои политически сили ще надделеят – левите (ако ви харесва повече: тези, които виждат бъдеща България в социалистическия лагер) или десните (онези, които виждат нова България в европейския свят). Но когато двама се карат, много зависи от ТРЕТИЯ (центъра, ако използвам това политическо клише) чия страна ще вземе.
Да погледнем към “центъра”:

Тези, които "недолюбват" СДС-то на Филип Димитров

- Дертлиев и Корнажев, Каракачанов и Аврамов, Симеонов и Гайтанджиев - никаква изненада в мненията им. Твърдо “за този чудесен екип от специалисти” покрай професор Беров и пяна по устата, колчем стане дума за Ф.Д. и “това лошо СДС”.  Щях да пропусна: „И да живей президента”. Че иначе лошо бият с досието.
- След провала на “Обединение за България” и лидерът му Петър Бояджиев в борбите за министър-председател, един друг пропаднал политик беше изваден от нафталина на Стогодишната - Христо Смоленов (член е на Комисията за изготвяне на политическата декларация на 14-я конгрес на БКП). И създаде “Воля за България” от останките на “Обединение за България”. Горката България! И арх. Христо Генчев е там. Четете в. “Стандарт”.  Предимно.
- Българският антифашистки съюз (БАС) живна. Нo все още има много да се желае. Започна да издава свой вестник - “Жарава”, с главен редактор Кирил Янев и огнено мото: “От миналото ще вземем огъня, а не пепелта!”. Но излиза “когато може” и на първа страница долу пише с големи червени букви: “Прочети и предай другиму”. (Свети спомени. Обаче, ако нещата с реставрацията потръгнат и се задържат... )
- На 16 февруари БКП(Владимир Спасов) проведе пресконференция, където се каза: “Време е комунистите в БСП да разберат, че мястото им не е там. БСП е буржоазна партия.” В коментара си за тази пресконференция телевизионният водещ на “Днес” по ЕФИР 2 Милен Минчев си позволи да добави от себе си: “Сенки от миналото”. (Младо момче, вярва на молловци и ще взема да сбърка.)
- На 8 май 1993 година в София се състоя учредителен конгрес на нов общонароден съюз на борците против фашизма, капитализма и империализма (председател Славчо Станчев). Ето части от интервюто на председателя във в.“24 часа” от 13.05.1993г.: „При нас е добре дошъл всеки, който се бори срещу опитите на БСП и СДС да реставрират капитализма и да спре строителството на социализма. Най-отговорно повтарям - ние сме вече над сто хиляди. Имаме си отговорници по райони, по градове и села. Най-мощните ни районни организации са в селата във Варненско и Смоленско и в местата с най-голяма безработица. Членският ни внос е два лева, но който няма, може да се отчете с 10-20 стотинки. Като нова организация имаме малко контакти все още. Бихме искали да се свържем с Корея, Виетнам, Китай, Русия. Куба ни е малко далече. Ние търсим връзки с бедни и средни. Но с един милиардер никога няма да поддържаме контакти.”

Пак в тази връзка искам да продължа: има редица факти, дребни, но по-някога и по-значими, които ме безпокоят.

·                        В обществото упорито се реставрира “добрият образ” на Тодор Живков:
- срещата на Ахмед Доган на чашка кафе в боянската вила на Бившия;
- срещата на чавдарци в Жерково, където “другарят Тодор Живков не можа да дойде, защото е под домашен арест”;
- в. “Труд” от 4 май 1993г. отдели 1/16 от първата си страница за внучката: “Премиера направи и бутик “Жени” на Евгения Живкова”;
- за зет му шумът е по-голям - дори лично г-н Карар от МОК дойде на крака, за да му връчи “почетен знак”, което пък отпуши “калната цевка” на часовите вестници срещу Татарчев;
- единият защитник на Т.Ж. по Дело №1 стана известен в политиката (Йордан Школагерски), другата защитничка пък през шоубизнеса на “Невада” тръгна към шумна адвокатска кариера (Рени Цанова);
- през на август 1993 момчилградската ловна дружинка с 25 от 29 възможни гласа избрала за свой почетен председател “другаря Тодор Живков”;
- и т.н.

·                        В телевизията започнаха да се мяркат познати „муцуни” и „мили спомени”:
- Екатерина Генова в своето неделно предаване представя семейство Тодорови - Станко и Соня (6.01), Иван Славков (6.03)...
(Каква проста мисъл, в смисъл на очевидна, ми мина през ума – ето го разрешението на всички проблеми в телевизията: бъдещият й шеф да бъде бившия й шеф.)
- замяркаха се позабравени лица на бивши политически коментатори от тоталитарното време: Николай Конакчиев, Иван Гайтанджиев, Тома Томов, Димитри Иванов; очаквайте: Любомир Коларов, Явор Цаков, Дарин Камбов, Кеворкян...
- “завъртат се” старите български постановки на “телевизионния театър”, изчезнаха “розовите серии”, ще дойде ред в “неделната киновечер” да гледаме “Летят жерави”...  (Ако няма режим на тока.)

·            В теоретичният всекидневник на Партията пак прописаха марксистите Митрю Янков, Добрин Спасов, Кръстьо Горанов. И заговориха за “изопачаването на социализма към един див капитализъм”.

·                        Не само аз виждам тези “ретро социалистически” мераци. Как другояче да обясним не съвсем положителната реакция на “честните” частници и “независимите” синдикати към правителството на Беров и неговата вътрешна политика. Разтварям вестниците от първите 3 месеца на годината: само от един брой на в.“168 часа” с дата 12.01.1993 подбирам някои критики:
- на първа страница, лично Петьо Блъсков - “Министри заливат Родината с приказки”;
- на пета страница от Иво Стефанов: “Новите министри са все още усмихнати и словоохотливи”;
- на 9-та страница от Радостина Константинова - “Правителството на приватизацията се появи, когато желанието за приватизация изчезна”;
- на 11-та страница от Аглая Шамлиева: “Кабинетът се опитва да прави стратегия, а не кърпеж, твърди вицепремиерът Карабашев”;
- на 10-та страница, Михаил Стефанов:  “По Великден кило месо ще е 200лв”;
- на 21-ва страница от Диана Дамянова - “Частна собственост” продължава да бъде мръсна дума в България”.
(Навсякъде в тези материали става дума не за правителството на СДС, а за онова, избрано само преди две седмици с подкрепата на 80 от всичките 106 депутати на БСП. Ето ви, читателю, първите ръмжения между двата звяра, борещи се за трупа на нашата нещастна страна.)

·             Една много известна с предпочитанията си и с връзките си с определени среди журналистка на име Невена Гюрова “подхвърля” във в. “Стандарт” още на 18 януари 1993: “Двете основни политически сили заживяха интензивен организационен живот. Значи идат избори.”  (За СДС това е вярно и се повтаря отдавна. Но за БСП? Социалистите и досега отричат изборите като вариант.)

·             Пак “Стандарт” след 5 дни: “Любен Беров - министър-председателят “камикадзе”.”
 -Жорж Ганчев в “Континент” от 20 януари: “Ако едно ново правителство не се справи с предизборните си обещания, ще опре до силната ръка, която е Жорж Ганчев и Бизнесблока. През май трябва да има избори. (През май 1993-та нямаше избори. Ако СДС не ги предизвика до май 1994, по съвсем други причини от Ганчовите, избори може да няма изобщо. „Нима някой избира краля на Испания! Или  кралицата на Англия!”, беше възкликнал откровено Фидел Кастро.

·             С открояването на склонността на правителството към мерки, връщащи монопола на държавата в структуроопределящи отрасли на промишлеността, земеделието, банковите дела и социалната политика, “честните” частници и “синдикалистите” стават все по-нервни:
- В. “Новинар” на 22.02.1993 година от Стефан Бъчваров: „Калпавата икономическа политика на Беровия кабинет съсипва частниците”.
- В. “Труд”, 31 март 1993, от редакционната поща: “Държавата действа като пладнешки разбойник”, “Г-н министър, не ни унищожавайте”.
- В „24 часа”,14.05.1993, Моллов открито:  „Отношението към частния бизнес, откакто има ново правителство, не се е променило. Продължава да се насажда негативно отношение към частния бизнес, макар малко по-предпазливо и рафинирано. За съжаление всички политици смятат, че могат да проявят своето социално мислене само като са срещу частния бизнес.”
Цитатите, които съм подбрал, са само от т.нар. независими вестници. Онова, което според мен е очевидно: на мафиотизираните структури в обществото ни ще им става все по-трудно, ако Беровото правителство продължи да управлява. Преметнаха ги комунистите. Използваха ги за „подгряване” на обществото срещу правителсъвото на СДС и в суматохата около свалянето на Филип Димитров им взеха изпълнителната власт. Ето вече месеци наред правителството на Беров уволнява кадрите на СДС, но не назначава на тяхно място новите хора на Тренчев, Моллов, Павлов, Биков, а предимно бивши ръководители от Луканово и по-старо време. Макар приети в тристранния съвет за сътрудничество, профсъюзи и работодатели като че ли НЕ успяха да наложат свои хора в енергетиката, нефто-преработвателната промишленост, изпуснаха май и военно-промишления комплекс. Приватизацията нещо не върви в тяхната посока.  Беров по всяка вероятност, ако разполага с време, ще измести въпроса в посока на ваучерите, т.е. правото на всеки да притежава „малко” от предприятието си. И тогава мафията ще се изправи, освен пред необходимостта да подкупи един-двама важни човека, и пред маса от много хора, които помнят „славните времена на социакизма”, пък и познават вече от опит „вълчия нрав на капитализма”. Колко му е да подшушнеш на тези хора, че нещастните хартийки, които държат в ръцете си, не им дават право да се противопоставят на мафиотите, „които ще ви спукат от работа”. Впрочем това подшушване вече е започнало. И хваща дикиш – чувам и виждам покрай себе си.

Донякъде изпитвам определено задоволство като виждам как комунистите позволят на мафията да се гърчи, карайки я да им прислужва. И ако Партията не беше се полакомила да умножи парите си, раздавайки ги на потенциални мафиоти, щях да се басирам кой ще е победителят. Но времената, когато Идеята бе по-силна от Парите, вече ги няма.
Обаче нашият път, приятели, е друг. Не Мафия, не Партия, трябва да определя нашите съдбини. Всеки от нас е достатъчно добър, достатъчно умен и работлив, за да изгради сам собствената си съдба.
Повярвайте в себе си и Бог ще ви благослови!

ЕДНО ЛИЧНО РАЗОЧАРОВАНИЕ

Може би не му е точно тук мястото, но имам и едно лично разочарование. Предполагам, че това е разочарование и на всички, за които СДС е нещо повече от отдушник за страсти или средство за препитание.
Помните, нали, първите чудесни мигове на обещаваната Свобода през пролетта на 1990 година. “ Времето е наше”, “СДС,СДС”  и г-жа Лиана Панделиева, която се усмихваше от всеки плакат на надеждите ни. След неуспеха на изборите през юни 1990г. госпожицата стана госпожа, замина за Америка и... изчезна. Появи се отново (като репортер в телевизията) през есента на 1992, щастлива с втория си съпруг-американец. Обикновен човешки живот ‑ кога по-щастлив, кога по-нещастен. Но когато СДС беше “завряно в ъгъла” от своите предатели и удряно без пощада под погледа на “червения господар”, платил пиенето на биячите, и г-жа Панделиева (по баща) дойде да му “тупне един по муцуната”.
В.”Труд”, 26 януари 1993:  “Някога, но толкова отдавна, имало един народ, който много искал да притежава американска демокрация, българска монархия и италианска мафия: как другояче да станем известни в света. Надеждите ни не се осъществиха точно в тази форма, но скоро тоз народ ще се прочуе с най-гениалното отлюспване на цял електорат. Опозиция до дупка! Някога на един митинг във Видин, накарах социалисти и седесари да скандират заедно с мен “Обичам България”. Днес някой си позволи да подстрекае хора да изгорят портрета на президента; едно гнусно и грозно подстрекателство. Днес хора от една и съща партия с чисто комунистически похвати изхвърлят кадърни навън, защото са разномислещи. Защото самите отлюспени са имали нещастието да повярват в приказката за нашата родна демокрация. От ден на ден имам чувството, че СДС върви към еднолична фирма. Кой и защо си помисли,че олицетворява съюза? Кой и защо предаде ръководството му в ръцете на самовлюбени властници?”
Госпожо, в американската демокрация има едно много стриктно изискване към спечелилите титлата „Мис Америка” – която „Мис” си позволи да се снима гола за списание „Плейбой”, без значение дали, защото са й дали много пари или защото обича много издателя му, губи короната си! Някога, но не толкова отдавна, вие бяхте символа на СДС! Днес тези, които останаха от СДС, ви казваме, че красотата не струва нищо, ако душата на притежаващата я, е пуста. Това е вечна истина. Облякох я в конкретен пример, за да можете по-лесно да я осмислите. Бегом към „Желюбой”, госпожо!

ЕСТЕСТВЕНИТЕ  СЪЮЗНИЦИ  НА СДС

ЗЕМЕДЕЛЦИТЕ

Противопоставянето на електората на земеделците на електората на СДС е много голяма политическа грешка от гледна точка на развитието на демократичните промени в България. Има такива грешки, които надхвърлят категорията “простими при определени обстоятелства”. Тази грешка е този тип. Мисля, че не съществуват приемливи обяснения за “кошницата” земеделски водачи, които делят “хамбара” от земеделци. Още по-малко пък за болшинството сини лидери, дето се “гражданеят” пагубно.
Аз самият трудно се ориентирам в “потопа от БЗНС-та”, както пишат часовите вестници. Просто от вродената ми методичност ще се опитам в десетина реда да ги подредя. След изборната победа на СДС в края на 1991-ва
- на 21 декември 1991 беше създадено движението “БЗНС „Никола Петков” в СДС” с председател Георги Петров;
- на 16 февруари 1992г. БЗНС “Никола Петков” (извън СДС) проведе 27 извънреден конгрес, на който Милан Дренчев предаде поста си главен секретар на Съюза на г-жа Анастасия Мозер, дъщеря на  Г.М.Димитров (Гемето); БЗНС “Никола Петков” не стана член на СДС.
- на 22 март 1992: извънреден конгрес и на БЗНС(е); главен секретар на Съюза остана Ценко Барев.
- на 8 ноември 1992г. БЗНС(е) на Ценко Барев и БЗНС НП на Анастасия Мозер се обединиха в един БЗНС, на който Анастасия Мозер застана начело;
- на 19 декември 1992 година беше основана Християн-аграрна партия (ХАП) с председател Иван Глушков;
- през 1993-та няколко пъти няколко човека се опитаха да създадат или да отцепят части от БЗНС извън СДС, но ще ги отмина с безразличие, защото те нямат шанса да повлияят на разположението на основните сили.
А и онова, което искам да напиша тук, няма отношение към това колко БЗНС-та има в България. Невъзможно е да бъркам в извода си – мястото на земеделците не е при комунистите! Целите им могат да бъдат реализирани само в общество на частна собственост върху земята и средствата за обработването й, общество на пълна самостоятелност на производителя върху решенията му и пълна отговорност върху резултата от тези решения. Нищо това го няма в социалистическото общество. Всичко това са основни постулати на свободното западно общество. Мястото на земеделците е в коалицията СДС!  Учудващо за мен е как една толкова проста и очевидна истина не може да наложи първенството си в нашия политически живот. Въпросите за обединение на всички земеделски фракции под каузата „СДС” са изключително важни!
Аргументът на земеделците: „не са включени наши хора в общите листи на СДС, достатъчно и на избираеми места”, за мен лично е неприемлив. Казвам го меко. Защото исканията на селските избиратели са за собствена земя и право да се разпореждат с труда си, а не за брой депутатски места в бъдещото НС. Определено смятам, че депутатът Васил Гоцев от Демократическата партия помогна много повече за целите на тези избиратели (имам предвид закона за земята), отколкото направи това бай Милан Дренчев (сега визирам К.).
Възможно е не този аргумент да е главната причина, поради която БЗНС и СДС още не са се „събрали”. Но тогава, простете, става по-лошо. Защото целите на БЗНС и СДС съвпадат и следователно остава само това, че не съвпадат целите на техните лидери. Ако това е така, мога да уверя, че когато се срещнат в спор лидер и кауза, губят : Вълков, Дренчев, Барев, Мозер, Петров,  Желев, Йорданов, Доган и т.н..

Със съжаление констатирам, че хората, правещи политиката на СДС, избягват (пак меко казано) пътищата, където биха могли да се срещнат със земеделците.
Примери много, но ще избера един, опасно разрушителен.
За шестте месеца януари-юни на 1993 година в печатния орган на коалицията ‑ в.”Демокрация”, има само 3 (три) статии ‑ на 8 март, 13 май и 31 май ‑ които третират общи обединителни цели на СДС и БЗНС. Отбелязвам, че автор и на трите статии е Йордан Василев. Главният редактор на “Демокрация”-та Панайот Денев 5 месеца “недовиждаше”, че зад Мавзолея съществува “Селище на честта”, където земеделците от БЗНС-Мозер отстояваха в палатките искания и на коалицията СДС: да не се променя Закона за земята, оставка за Беров и предсрочни парламентарни избори.
Това възмутително поведение на г-н Главния на „Демокрация” прави много по-достоверно твърдението на в.”Ранно утро” от март 1993: „Човек на Службите оглави „Демокрация”, и със сигурност руши доверието на сините избиратели. Моето скромно мнение: Панайот Денев трябва да си отиде в партията.
Такава политика е погрешна. Тя отблъсква селските избиратели на СДС, а и не малка част от техните синове, дъщери и внуци, които живеят в града. Една общонационална коалиция, която декларира смяна на системата, не може, не бива да си позволява да разделя държавата на град и село и да отъждествява държавните интереси само с градските. Трябва да се направи успешен опит и да се спре това изкуствено делене на „Ние сме земеделците от СДС, а вие не сте никакви земеделци”. Това раздвоява обикновените привърженици на антикомунизма. Увеличава съмненията за политическа неискреност на лидерите. И обезверява. Такива са моите впечатления, седейки на моята „ниска камбанария”.
Ако високият не се наведе, а ниският не се повдигне, целувка няма да има. Казал го е мъдрец.

ДА СИ ПОГОВОРИМ ЗА ЦАРЯ, СЪНАРОДНИЦИ!

Онези републикански безобразия от 1991 година, описани вече в книгата, продължават с неотслабваща сила и през тази 1992-ра. Ще се наложи да се срамуваме от тях и през следващите години. Демокрацията ни няма да стане „у ред” и поради тази причина: прости хора и една република не могат да изградят! Дори и избран за президент на избори, а не с решение на 200 или 400 депутати, Желю Желев не може да надскочи комунистическото си възпитание и да започне да се държи като демократ.
В свое изявление веднага след президентските избори на 19 януари 1992г. Симеон II заявява, че "той е единствената личност не обагрена в цвят, която би могла да управлява, ако българския народ пожелае това". Съждението за необагреността е вярно - самият Желев е избран само със "сини" гласове. А ясно заявеното желание за участие във властта не противоречи на никакъв демократичен принцип! Още повече след уточнението "ако българският народ пожелае това"!
На този демократичен урок Желев записва двойка. Според вестник "Демокрация" (10.02.1992): "Желю Желев отхвърля възможността за възстановяване на монархията и защитава мнението, че покойният цар Борис III, баща на Симеон, е бил военнопрестъпник и е компрометирал окончателно династията". Вестник "24 часа" цитира Желев: "Симеон II е дребен бизнесмен, който си въобразява,че може да реставрира една компрометирана династия, отговорна за 3 национални катастрофи".

Знаете ли какъв беше отговорът на Царя? Изключителен! –  „В една демокрация всеки гражданин свободно може да изкаже мнението си, стига да поеме отговорността за това!"
Е, който разбрал, разбрал!

Има безспорни неща:
- Българите нямат друг цар, освен Симеон II.
- Ако разговарящият с вас нарича Царя „гражданина Симеон Борисов”, той ще се зарадва, ако се обърнете към него с „другарю”.
- Поставен до Царя първият наш президент Желю Желев изглежда като възвишение в Азия, сравнено с Чомолунгма.
Но за мен има и трудно обясними неща, защото са спорни за другите като тръгна да ги обяснявам.
От първата реализация на Република изобщо – 1789 година, са изминали вече 220 години. От тях първите деветдесет България е живяла при монарх (султан) и е пожелала да избере отново монархията за следващите 65 години от своето съществуване. След това Съветският Съюз е наложил народната република за 45 години до 1989-та година. Сметката показва 155 срещу 65 в полза на монархията.
От друга страна погледнато, Народната република ни е завляква в ниското на света. Не бива развитието на световния прогрес да се приписва на народната власт, защото ако не беше народната власт... ех, къде щяхме да бъдем. И не става въпрос само за техника. Ренесансът ни като българи – това е признато и от комунистите - лежи в годините на монархията.
Логично е тогава в народната памет Монархията да доминира над Републиката. Ама не е така в общия случай. (За моите наблюдения, естествено.) Голяма част от по-младите българи отъждествяват Демокрацията единствено с Републиката. И дават за пример Франция, Италия, САЩ, а забравят Испания, Белгия, Англия... Съзнателно избягват да говорят за Северна Корея, нова Етиопия, Венецуела и Куба.  Дядовците и бабите му живяли добре при Фердинанд, добре живяли майка му и баща му при Борис III и се очаква генетично да са му предали спомена за това. Той живя лошо при Живков довчера, а днес отново настоява: „Монархия ли? Хайде стига с тази диктатура!”
Чак не ми се записва какво следва от тези факти, читателю. Лошото е, че стигам до него не инцидентно, а доста често и то по различни пътища. Българският народ, казано най-общо, няма дългосрочна памет за случилото се преди едно, две, три поколения назад. Поколението помни само своите си изводи и казва накрая „Това не беше хубаво”. Вместо да каже още в началото „Това няма да бъде хубаво” и въобще да не се захваща. Ако народната ни памет беше по-дългосрочна, щяхме да знаем точно: при социализма не достигнахме по-големи успехи в сравнение с времето на монархията. Изборът щеше да бъде елементарен сега. А ние? Е, имала глава да пати казва, духайки, опарилият се.
И спорят монархистите у нас: Федерация „Царство България” – „Съюз за Търновска конституция”, вестник „Българска корона” – вестник „Търновска конституция” – вестник „Царски вестник”, Христо Куртев – Янко Янков – Маргарит Мицев... А цар Симеон един!
И спорят сините у нас: СДС за Царя ли е или за Републиката, да простят ли на монархистите, че гласуват с друга, несиня бюлетина, демокрацията включва ли монархията или не... А всички са за некомунистическа България!
Пък Партията и нейните израстъци разлистват клони и пипала. Зер дозата пестициди, взета на две части – първо вън монархистите, после вън антикомунистите – вече не е опасна!