Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.11.2019 19:45 - НИЕ-156 Цялото партийно воинство срещу СДС - продължение
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове:
0



ЦЯЛОТО  ПАРТИЙНО  ВОЙНСТВО  СРЕЩУ  СДС  - ПРОДЪЛЖЕНИЕ

 

Цялата ПГ на ДПС и 8 депутати от ПГ на СДС: Димитър Луджев, Асен Мичковски, Стефан Караджов, Марин Маринов, Господин Атанасов, Георги Костов, Дако Михайлов и Емил Цочев, внесоха искането за закрито заседание на Парламента относно правомерността на действията на министър-председателя на България и неговия съветник Константин Мишев във връзка със сделка за оръжие със съседна страна”. Мнозинството, образувано от депутатите на БСП, ДПС и 4-ма от СДС, гласува удовлетворяване на това искане и отхвърли искането на ПГ на СДС поведението на ген. Бриго Аспарухов да бъде разгледано на открито заседание. Заседанието, естествено закрито след като в обширните и подробни репортажи на почти всички вестници всичко беше изяснено с пълно подробности предварително, се проведе на 20 октомври. Депутатите на СДС отказаха да участвуват в него, защото било закрито.
-
На следващия ден, 21 октомври 1992, в Обръщение на НКС на СДС към президента на Републиката се казва: “Гласуването на закрито заседание в Народното събрание на 20-ти т.м. решение, съдържащо обидни и неверни квалификации за извършени и неизвършени действия на министър-председателя Филип Димитров, е акт, чиито последици самите гласували го народни представители дори не могат да си представят. По същество това е предателство спрямо националните интереси на България. Президентът, държавният глава, трябва да осъзнае изключителната си отговорност и да разбере, че играта на апаратна политика отива много далеч. Той трябва да знае, че всички предизвикани напоследък и от него събития, могат опасно да отворят шлюзовете на безумния национализъм, който жъне кървавите си плодове в близки до нас страни.”
-
Отговорът на Президента, даден от неговия Говорител: “Що се отнася до Обръщението на НКС на СДС президентът може да го приеме само като емоционално излияние. Иначе този текст с недопустимо груб и арогантен тон, съчетан със заплахи, не може да бъде основа за диалог и търсене на решение на проблемите. По-скоро обратното, чрез пропаганден ефект се цели ескалация на напрежението.”
След време етимолозите ще имат благодатно поле за своите научни изследвания, сравнявайки речите и изявленията на сегашните „строители на нова демократична България”. Те ще докажат, че комунистите, както и да се пудрят, се разпознават безпогрешно и по начина на изразяване.)
- През тези октомврийски дни на 1992 година в София е на посещение бившия съветски посланик у нас Виктор Шарапов. Интервюиращата го за в. “Демокрация” Люба Манолова задава въпросите: “Какво ви води днес отново в България? Срещнахте ли се с хора от бившето партийно и държавно ръководство?”
Шарапов отговаря: “Вижте, аз имам връзка с хора от търговско-икономическата сфера, това се оказа полезно за нашата акционерна компания. По този повод съм и тук. Освен делови, други срещи не съм провел. Ще се въздържам от имена. Убеден съм, че и двете страни имат необходимост от търговски отношения.”
Д
руги вестници не са толкова “деликатно наивни”, а направо споменават, че ген. Шарапов е тук с шпионска мисия, че е отседнал в парк-хотел “Москва”, който пък имал подземна връзка с руското посолство от другата страна на улицата. Аз ще добавя нещо от моя архив: На 11 февруари 1992г.  в.“Демокрация” публикува части от прословутия указ 1157 на Държавния съвет на НРБ, който постановява:
“НАГРАЖДАВА ръководни работници от КГБ и МВД-СССР с юбилеен медал “1300 години България” за принос за разширяване и укрепване на братската дружба и сътрудничеството между органите на МВР на НРБ и Комитета за Държавна Сигурност и Министерство на вътрешните работи на СССР, както следва:
...
164. Генерал-майор ШАРАПОВ ВИКТОР ВАСИЛИЕВИЧ
София, 11 май 1982 година.
Всички романи, които съм изчел за съветски разузнавачи, единодушно твърдят, че от системата на КГБ се излиза само през леталния изход.

 

След като в решението на НС от закритото заседание се казва, че “премиерът Филип Димитров със своите действия уронвал престижа на България и застрашавал националната сигурност”, НКС на СДС реши да внесе в Парламента искане да се гласува вот на доверие на правителството.
Резултатът от гласуването на вота на доверие в НС (28 октомври 1992, полунощ): от гласувалите 231 депутати 111 гласуваха “за” кабинета, 120 - “против” и нито един не се въздържа.
Малко сметки за пълнота на изложението: В ПГ на СДС има 110 депутати. В деня на гласуването 4-ма от тази група отсъсътвуваха. 8 сини депутати са заявили отрицателното си отношение към Ф.Д. предварително. Следователно от 111-те гласа “за” кабинета, само 13 не са сини. В обратната посока се губят 4 гласа: от 106-мата червени депутати и 23-мата догановци, 9 души са подкрепили кабинета.
Веднага след гласуването Филип Димитров подаде оставката на своето правителство. До датата на първата годишнина от управлението на неговото правителство оставаше точно една седмица.

 

 

Трябваше ли правителството да поиска вота на доверие?

 

Много се дискутираше и досега продължават споровете - трябваше ли правителството да поиска вот на доверие за самото себе си в Парламента?
Аз мисля, че трябваше. При това абсолютно еднозначно!
Аргументите ми:
Коалицията СДС беше избрана да управлява, защото обеща на своите избиратели, че в България няма повече да се живее по комунистически, т.е. извън границите на Божия морал. Правителството й обаче, както и всяко друго правителство, се утвърждава от Народното събрание, което сега преценява, че то, правителството, работи срещу интересите на страната.
Какво трябва да се направи?
Първо: Коалицията, която управлява, трябва да попита първо представителите на своите избиратели кой е прав в този случай – правителството или избиращото го Народно събрание. СДС направи това. То свика Национално политическо съвещание на 19 септември 1992 година, което реши – точки 1 и 2 от част първа на Решенията – че избирателите вярват на Филип Димитров, а не на 240-те народни избраници.
Второ: Отношенията в демократичната държава изискват да се признава върховенството на Народното събрание. При спор между двете институции, правителството трябва да поиска вот на доверие от Парламента и ако той, Парламентът, не му го даде, правителството трябва да си подаде оставката. А кой е прав в случая – Правителството или Народното Събрание - ще решават отново избирателите на следващите избори.

Много лица и организации „съветваха” управляващата коалиция СДС да отстъпи от своите разбирания, да направи компромис със своите цели, „за да задържи властта, която е необходима за...” За какво? За кого? Коалицията не е обещавала да управлява на всяка цена, а при своето управление да очисти обществото от комунистите и техния начин на мислене. Докъдето е възможно! Ако самото общество не е против това!

Коалицията СДС е инструмент, скалпел в ръцете на обществото, но разберете: мислещ разумен скалпел, възпитаващ ръцете, които го държат.  Депутатите в Парламента и Президентът са също такива инструменти и точно поради това, когато те решат, че обществото не се развива според техните разбирания, единственото им задължение остава да предизвикат нови избори. И да се надяват, разбира се, че обществото ще избере техните препоръки.
ТОВА комунистите и неморалните хора не го разбират. Чуйте ги само как ръмжат: „С кръв сме я взели тази власт и само с кръв ще я дадем!” Властта, властта, властта... Глупаци! Властта е Божия, т.е. на тези, които не я искат за себе си или за своята партия.
Всякакви твърдения, че властта на СДС трябва да се задържи, без да бъде упражнявана за декомунизация на страната, са демагогия или заблуда. Без значение какви красиви думи се употребяват – „трябва да бъдем хитри”, „трябва да се борим с техните средства за борба”, „заради националното помирение”, „заради социалния мир”...
Съвестта не е нещо, което днес може да го няма, а утре да се появи отново. Нея или я има, или я няма! А животът на тази земя ни е даден като проверочен срок, за да докажем имаме ли съвест или нямаме!

Десет часа след като Филип Димитров подаде оставката на правителството си, на 29 октомври 1992, НКС на СДС на свое извънредно заседание взе следните решения:
1. Ние виждаме в развилите се напоследък събития част от борбата за или против декомунизацията на България. Една борба, която СДС няма намерение да напуска.
2. За министър-председател ще бъде издигната отново кандидатурата на г-н Димитров, а практически несменяеми в кабинета на СДС са министрите Соколов, Лучников и Костов.
3. По никакъв начин няма да допуснем да бъде разпалвана междуетническа омраза и напрежение от лидери на ДПС.
4. В развитието на събитията у нас ясно се долавя почеркът на бившата ДС. Очевидна е комбинацията от действията на сегашния шеф на разузнаването Бриго Аспарухов, който получи подкрепата на президента, с целенасоченото поведение на комунистите и лидерите на ДПС.
5. Д-р Желев окончателно не оправда доверието на нашите избиратели, на политическата коалиция СДС. Д-р Желев не представлява повече СДС в президентската институция.
6. Политиците от синята коалиция изразяват признателност и благодарност към вицепрезидентката г-жа Блага Димитрова, заради изразеното уважение към кабинета на СДС и демонстрираното истинско поведение на човек, който поема отговорността да бъде държавен глава.

Продължавам с изявленията на тези, които са против: (Цитатите са от вестниците “Континент”, “24 часа”, “168 часа” и “Стандарт”, т.е. “независимите” издания. Не съм подбирал само мнения “против”, просто защото няма нито едно “за”.)
-
Румяна Братованова: “Онези 6-7 души от 39-те, които командват в СДС, поставиха всички на нокти: ако не остане Ф.Димитров, няма да е друг. Върви, че искай сваляне на карти, ако смееш, проверявай дали това са само заплахи. Експериментът може да се заплати с парламентарни избори. Не е за вярване, че тези хора са наистина толкова безотговорни, но сигурност няма.”
-
Яков Барух: “Поредното демократично зрелище под надслов “Вот на доверие към правителството” завършва. В него вдъхновено се включиха всички парламентарни и извън парламентарни сили, които добре се потрудиха, за да съберат аплодисментите на своя електорат. Последният май пак не разбра, че СДС, БСП и ДПС дружно го пързалят, използвайки кахърите на правителството за свои партийни цели.”
-
Владимир Костов: “Не е изключено обаче в СДС в сегашната обстановка да надделеят интересите на групичката, която командва в НКС през последната половин-една година. Но по-рано или по-късно ще се види, че тези, които са претендирали да говорят и решават от името на СДС, не са се водили в своите действия нито от интересите на пазарното стопанство, нито от тези на демокрацията, нито от специфичните интереси на самия СДС. И обществото ще си направи съответните заключения.”
-
Волен Сидеров: “В четвъртък българската и световна общественост бяха уведомени, че президентът Желев е уволнен от седесето. Кой уволни президентът Желев от седесето? Това са жреците на синята магия, които решиха, че Желю Желев вече не представлява СДС в президентството! Там си имаме свой човек - Блага, както и двама от шофьорите. Те представляват СДС и синята идея. На мен обаче те са ми добре известни като типаж и затова си позволявам да правя категорични обобщения.”
-
Пламен Каменов: “Интересите - и на СДС, и на България - са по-важни от мераците на шепа люде, дори те да се мислят за велики! Голямото е винаги по-важно от малкото.”

- Юрий Леонов: “Щатни демократи се стряскат от президента. Независимо от прогнозите на различните социологически центрове СДС пое курс към нови избори. Защо СДС бърза към по-неблагоприятно положение в сравнение със сегашното си? Струва ми се, че причината е само една: за да изпревари напредващата консолидация на част от парламентарните и извън парламентарните сили около фигурата на президента.”
-
Паун Цонев: “Отечеството, смеейки се, се прости с кабинета Му. За Кенеди Ф. може да се каже същото, което някога Чърчил е казал за Колумб:  Тръгнал,  без да знае за къде, върнал се, без да знае откъде. Да, но в крайна сметка Колумб успя да открие Америка, а Кенеди Ф. не успя да закрие България.”
-
Константин Тренчев: “Не бих искал тези мои разсъждения да се интерпретират като намеци за една или друга политическа личност у нас, макар много да се говори за това и макар като лекар да съм в състояние да поставя някои диагнози дори от разстояние. Общопризната е емоционалната лабилност на хомосексуалистите. Външните прояви на тази категория хора се манифестират чрез полов диформизъм: облекло, интонация на гласа и прочие. За тях можем да съдим в много случаи косвено, анализирайки липсата на логика в политическите им действия.”
-
Стефан Николов: “Неполученият вот на доверие показа, че не може да бъде простено поведението на един лош българин, че действия, накърнили интересите на нацията, не трябва и не могат да се оценяват положително. Враждебните къчове към синдикатите, частният бизнес и свободната преса обезсмислиха цялата демократична демагогия на СДС. Но това си е проблем на СДС. “Гърбавият само гробът може да изправи.”
- Асен Мичковски: “Интересите на няколко души от парламентарната група на СДС се оказаха доминиращи и препречиха здраво пътя на разума. Ако не се намери начин да бъдат спрени, те ще съсипят всякакви надежди за промяна. Последната кретенска постъпка на тези хора беше решението на НКС да отлъчи президента от СДС. Предложението отново за Филип Димитров за премиер е най-прекия път към избори. Трябва най-сетне да стане ясно, че МС не е неделно училище по управление.”
-
Господин Атанасов: “СДС трябва да върви не към нови избори, а към нови личности, колкото и да им е неприятно на изявилите се вече лидери. За какво им беше и този глупав вот на доверие! Самият факт, че го поискаха, доказва, че премиерът не желае да му се реставрират структурите. Ако отпаднат спусканите решения на НКС, парламентарната група ще намери изход, и то по-добър.”
- А
ндрей Луканов (от следствената килия): “Денят на отлъчване на Желев от СДС е наистина добър ден за българската демокрация. Нямам никакви лостове за въздействие върху д-р Желев, а и той доказа на практика, че не се поддава лесно на чужди внушения, да не говорим за натиск. Ако боянската пресконференция действително е била предизвикана от моето задържане, както твърдят някои, остава да му се разсърдя, че чака два месеца преди да се намеси. “Бесните” от СДС би трябвало да отчитат, че в политиката повтарянето на един ход, който ти е донесъл някога желания резултат, като правило води до загуба следващия път.”
-
Ахмед Доган, изявление на лидера на ДПС, което той направи пред камерите на ЕФИР 2 на 30 октомври 1992, веднага след посещението си при президента:  “Новото правителство, независимо какво ще бъде то, трябва да има гаранции, че ще направи завой. Вторият момент е - завой накъде? Завоят трябва да бъде наляво. Никой, никъде, никога не е казвал, че следващото правителство трябва да бъде само на СДС. Никой не се е ангажирал с такава позиция. И ако действително се е ангажирал, толкова по-зле за него. Това е много важно, че евентуално, ако не подкрепим едно правителство на СДС, че щяло да бъде правителство на БСП или примерно на безпартийни, нас съвсем не ни плаши. Така, че ако трябва да изграждаме демокрация, дайте да я правим. Но подобни условия: парламентарно мнозинство чрез диктат, ако някой си мисли, много му здраве, и вместо седесарски шут може да получи депесарски шут.”

Ще завърша описанието на тези тъжни за мен събития около преврата с оценката на в. “Зюддойче цайтунг” (прочетена в “Демокрация”, 31 октомври 1992):
“Премиерът Димитров е за безкомпромисното разчистване на комунистическото минало. След като успя да наложи осъждането на Тодор Живков, сега Димитров искаше да бъдат извадени на бял свят досиетата на неофициалните сътрудници на ДС. От своя страна президентът Желев е против тотална разправа с бившия режим. Този принципен спор, който от месец на месец се задълбочаваше, сега изби в свалянето на кабинета. Последните събития добиват едно тревожно измерение, като вземем предвид факта, че Желев явно не се посвени да използва досиетата на секретните служби в борбата си срещу министър-председателя. По този начин той принуди партията на турското малцинство, която би била най-засегната от евентуалното обнародване на досиетата, да гласува против правителството. Но това е една опасна игра. Тя нито е достойна за президента, нито е полезна за България.”

 

 

А  БСП  СЕ  СЪСРЕДОТОЧАВА.

ЕПИЛОГ

 

“Няма вече тъмносиньо СДС”, подкрепят се взаимно президент, синдикати, “честници”, “мравки”, извънпарламентаристи и Доган-Лютфи. А БСП се съсредоточава за своя удар.
Процесите в обществото ни от това време бяха наречени „преструктуриране на политическото пространство”. Изпълнителите на тази „структурна реформа” преди структурната реформа свенливо премълчават, че става въпрос само за политическото пространство в парламента. Президентът един, него какво да структурираш. Преструктурирането на гражданите се доказва на избори, а последните такива – през октомври 1991г. – показаха предимството на СДС. Ако читателят се замисли защо всички преструктуратори бягат, когато се заговори за избори, не виждам до какъв друг извод ще стигне, освен този, че изборите ще покажат, че общестово не е преструктурирано. И тогава ще трябва да си отиде граденото с толкова кал, злоба и престъпления „преструктурирано Народно събрание” и неговите създатели.
Решението на НКС на СДС от 29 октомври да бъде предложен пак Филип Димитров за премиер, “защото СДС има програма, която изпълнява последователно”, предизвика “кални потоци от ропот и град от словесна атака.” Но истински опасното, подземното бучене, идва от едно друго място - съобщение от пресконференцията на БСП, което преписвам дословно от в. “Демокрация”, 4 ноември 1992 год, гласи: “Модерната лява партия е подготвила най-различни варианти за двата пленарни дни. Както обявиха вчера на пресконференция, с оглед на новото парламентарно мнозинство и заради накърнените интереси на БСП(к), те подготвят промяна на законите за реституцията, приватизацията и земята. Едва след този завой наляво, те щели да помислят над въпроса дали пак да рискуват кандидатурата за председателското място в Народното събрание.”
Ето я истинската програма за действие – ще се върне каквото е реституирано досега; приватизация със свободни търгове или честни пари няма да има (спори се дали изобщо да се допусне приватизация); земята отново се кооперира. С две думи – социалистическо бъдеще. И тази програма, забележете, оповестена публично още на 3 ноември 1992, се изпълнява стриктно до... Докога?
За ТАКАВА Партия и за ВСИЧКИ нас, която и докато  я крепим, обединена Европа няма да си мръдне пръста. Права ще бъде! До това ще доведе „ускорената двегодишна програма за подобряване благосъстоянието на народа”, сънувах онзи ден. Само че засега е все още 1992 година края.




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462120
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031