Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.11.2019 21:11 - НИЕ-151 Боянските ливади през август 1992
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 312 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯТА В “БОЯНА” НА 30 АВГУСТ 1992

 

Сега искам да разкажа добросъвестно за пресконференцията на президента Желев пред независими журналисти, състояла се на 30 август 1992 год. в правителствената резиденция “Бояна”.
(Беше чудесен летен ден…)
Присъствуват представители на радиото (“Хоризонт”, “Свободна Европа”) и телевизията, на независимия печат (“Труд”, “Часовете” и “Континент”). Представители на партийния печат (“Дума” и “Демокрация”) не присъствуват. А вместо тях е поканена г-жа Татяна Стойчева от Българската лига за правата на човека със седалище “Виена”. Кавичките са заради неяснотата около госпожата, нейната лига и най-вече заради някои нейни приятели сред бившите комунистически управници на България.

 

Кратко експозе на президента:
“Когато за оцеляването и успеха на реформата трябваше да се търси подкрепата на всички демократични сили в страната, да се работи за тяхното обединяване, ние се оказахме пред една погрешна в основата си политика. Вместо обединение - конфронтация. Ние сме изправени пред невероятния факт, когато правителството е обявило война на всички: война на синдикатите, война на пресата, война с цялата демократична извън-парламентарна опозиция, която на всичко отгоре подкрепя платформата на СДС, война с Българската Православна църква, опити да се провокира война между основните институции в държавата - президентството, парламента и правителството, на основата на изземване на конституционни правомощия. И накрая се създава впечатление на война между всички.
Най-важният въпрос обаче е, може ли такава политика да е перспективна. Може ли тя да достигне главната цел на СДС: успеха на реформата. Съмнявам се. Мисля, че ниският рейтинг на правителството и неговия ръководител, министър-председателя, би трябвало да бъде червена лампичка, която постоянно да напомня за оценката на общественото мнение и да служи като коректив. Мен лично много ме тревожи разочарованието на нашите поддръжници. В последното изследване на БСЧИ на въпроса “за кого ще гласувате, ако утре се проведат избори”  30% отговарят - за БСП, 26% - за СДС. За мен тези резултати са следствие от една политическа стратегия с всички, които не мислят точно като нас, които не във всичко се съгласяват с нас. Това е гибелна политика на противопоставяне и изключване от политическия живот на други сили и тя би могла да доведе единствено до изпадане в най-дълбока изолация и до преждевременни избори, от които България най-малко се нуждае сега. България има нужда от работещ парламент. Нелогично е управляващата политическа коалиция, наречена СДС, да връща собствеността на хората, да ги прави икономически независими и свободни, и в същото време да губи рейтинг. Значи има нещо сбъркано в самата политическа стратегия. Значи нещата не се правят така, както народът очаква от управляващите. Друго обяснение аз не мога да намеря.
Благодаря за вниманието.”

 

Мои размишления като зрител на представлението

Аз гласувах през октомври 1991 година за тъмносиньото СДС на Филип Димитров, защото тази коалиция беше еднозначно срещу комунистите! Другите:
- Дертлианците, либералите на Петко Суворовеца, зелените на Караканчето, генчевистите от КФ, бизнесмените покрай продуцента от Холивуд с къща в Кипър, родолюбците от рода на бъльгарина Попов и др. подобни, които вие, г-н президент, наричате „демократична извън-парламентарна опозиция”, всичките са от един дол дренки, оня, комунистическият дол дренки. И изобщо не е вярно, че те „подкрепяли платформата на СДС”. Освен ако вие, г-н президент, разбирате СДС като „с ДС”! Че съм прав, го показаха изборите от октомври, потвърди го Европа и останалия демократичен свят. Потвърдиха го и горецитираните от извънпарламентарната опозиция, които се солидаризираха с комунистите срещу тъмносиньото СДС.
- Лицата Кр. Петков и К.Тренчев и техните синдикати не се явяват на избори, което значи, че те нямат управляващи функции в държавата. Ако искат „да дават акъл” на Министреския Съвет, да се регистрират за следващите избори. Аз няма да гласувам за тях.
- За независимата преса, на която „правителството обявило война”, вие бъркате подлога, г-н президент – „Труд” и „Часовете” обявиха война на правителството. Причините са ясни: мафиотски.
- Коя православна църква в България имате предвид, на която „правителството също обявило война”? Защото, ако е онази на патриарха Максим, дето „слави право” комунизма, правителството й обяви война по поръчение на избирателите
Аз гласувах за вас, г-н президент, през януари 1992 година, защото бяхте кандидат на СДС! И СДС знаеше това, когато ви възлагаше задачите, които трябваше да изпълнявате! Затова сега и Съюзът, и аз, сме против вас! Това, че вие сте били несъгласни, недоволни, загрижени, разочаровани, че се съмнявате и др. подобни, нямат никаква стойност! Вие имате Задача, поставена ви от избирателите – да декомунизирате тази страна! Изпълнявайте я съвестно и точно! Ако искате да защитите собствени възгледи, напуснете Тази длъжност, станете обикновен избирател и обявете новите си приоритети. Всичко останало се нарича с общата дума „измама”. Следващата е „презрение”!
Вашите избиратели, г-н Желев, ви нарекоха „измамник” през август 1992 година. През май 1993-та те вече ви презираха.
Благодаря за вниманието.

 

ВЪПРОСИ ОТ ГОСТИ И ОТГОВОРИТЕ НА ПРЕЗИДЕНТА

Пита Румен Петров от радиото, програма “Хоризонт” - за идеята на президента за национално помирение.
Отговор: “За мен тя има съвсем конкретно съдържание - обединяване на демократичните сили в името на успеха на реформите, които се опитваме да правим. Това е необходимо.”
(Това е всичко съществено, което президентът каза в отговор на въпроса. Ако под „демократични сили” разбирате, читателю, партията на социалистите, успешните реформи биха дали в резултат Беровото парвителство. Ако под „демократични сили” разбирате хората, които мислят като мен, успех за реформата би била оставката на президента. Само президент, който не се интересува или пък недооценява способността на народа си да отсява плявата от зърното, може да си позволи да отговаря така.)

Тошо Тошев от издателския комплекс “Труд” задава такъв въпрос: “Един господин, който много често се обижда, включително и на журналисти, че понякога не му козируват, или пък, че не го посрещат на летището на Ню Йорк или Вашингтон, се опитва да ръководи държавата и посланиците на България. Смятате ли, че това е редно?
Президентът отговаря: “Мисля, че намеквате за г-н Савов. Той като председател на Народното събрание има точно очертани правомощия. Той, когато е вън от страната, представлява Народното събрание, без да взима от негово име, естествено, някакви решения, но вътре в страната той е един от народните представители, пръв между равните и нищо повече. Всичките му останали функции са чисто технически. Той също така няма право да се занимава с посланиците.”
(Много поздрави на президента от неговите покровители. Които мислят за него същото, което той за г-н Савов.).
Тошо Тошев продължава да пита. Този път дали е морално депутат, който се е клел в републиканската конституция на България, да изповядва в Парламента промонархически идеи.
Президентът отговаря така: “Аз смятам, че е неморално да си се клел в републиканска конституция и да работиш в Парламента за възстановяване на монархията. Можеш, това е право на всеки гражданин, да имаш монархически убеждения, можеш да основеш монархическа партия и да се бориш за възстановяване на монархията, но не в републиканския парламент. Теб никой не те е избирал в парламента от името на монархията.”
(Значи имаш право да бъдещ монархист, но не и в републиканска България! А какво да правим с монархистите, които искат да живеят със семействата си в своята България? Вашият отговор се натрапва, Желев – Ще ги... изселим, защото сме републиканска демокрация вече. Освен това, изглежда и вие мислите, че избраният с една бюлетина да защитава определена идея в Парламента, няма правото да се отмята от нея. Освен, ако не сте „Самият Вие”, нали?) 

Таня Сотирова от Българската телевизия пита за отношението на президента към разкола в Българската църква.
Отговор: “Аз съм разговарял много пъти с министър-председателя и съм настоявал много енергично да се намеси в тези работи за опазването на обществения ред. Той трябваше да разпусне най-напред дирекцията по вероизповеданията, която противоречи на конституцията. Аз не взимам страна в случая, смятам, че действително трябва при напълно демократични условия да се проведе църковен събор, на който да се изберат нови управителни органи и глава на БПЦ.”
(Така-а! Първо разпускаме Дирекция по вероизповеданията. Автоматично решението й за нелегитимност на Максимовия Синод отпада. Второ:  правиме избори в условията на демокрацията Желева. За резултатите от нея – виж онези „демократични избори” от юни 1990-та. Иначе президентът не взима ничия страна. Милият марксист-ленинец! Откак Беров смени директора на Дирекция на вероизповеданията, президентът вече не дава мнения, че ТАЗИ дирекция противоречи на конституцията.)

Татяна Стойчева от Българска лига за правата на човека във Виена пита за отношението на президента към процесите на Луканов и Атанасов.
Ето отговорът на Желев: “ Не бих казал, че това са точно политически процеси. Все пак те са на базата на определени обвинения за присвояване, за сделки, които са ощетили държавата, за даване парични средства на други държави. Като стил обаче тези процеси не ми харесват. Начинът по който се провеждат не ми харесва. Трябва предварително точно и ясно да са формулирани всичко обвинения и тогава да се предприемат мерки, а не да се издигат други обвинения, след това да се сменят, после да се предявяват други. Нямам предвид конкретните случаи.”
(Аз пък имам предвид конкретните случаи. Обвиненията към Луканов и Атанасов не са снемани. Добавяни са нови в процеса на действието. И стига с този номер – „понеже искаме цялата истина, няма да започваме, докато не сме сигурни, че е избягната възможността да научим само част от истината”).

Петьо Блъсков от пресгрупата “168 часа” пита как президентът смята да спре “безумния скандал с обществото, който се инспирира от определен кръг хора”.
(Естествено нито той, нито отговарящият му президент, имат предвид, че в „определения кръг хора” влизат „именно и поименно (по Тошо Тошев) и те двамата. Затова нямат и противоречия относно „мерките”.)

Георги Коритаров (в този момент от онзи вестник “Континент”, а иначе племенник на Роза Коритарова) се интересува от оценката, която Желев дава на независимия печат.
Оценката е следната: “Аз смятам, че ролята му може да е огромна, той реално играе такава роля вече, конфронтациите, които се получиха, мисля че са резултат все пак на едни начални неустановени отношения. Все повече хора ще започват да разбират значението и ролята на независимия печат, особено след като той завоюва и такава голяма публика, такава голяма аудитория.”

Ако се абстрахирате от моя коментар в скобите, читателю, който аз не ви задължавам да приемате, разправих ви обективно най-основните неща от тази прословута пресконференция. Ако имате друго тълкуване на цитатите, направете вашето. Важното за мен е да ви провокирам да мислите.

За да ви помогна, цитирам още мнения “за” и “против”. Обещавам ви, че няма да ги коментирам.

 

ОЩЕ МНЕНИЯ

Велко Вълканов, депутат от БСП и коалиция: “Приятно съм изненадан от интервюто на д-р Желев. Решително и горещо го подкрепям, макар че му бях опонент. Смятам го за мой президент след интервюто му пред журналисти.”
Акад.Кирил Василев (бащата на проф.Николай Василев - АСП): “Дадената от президента диагноза е точна.”
Валентин Карабашев, депутат от СДС (АСП) и министър в следващото правителство:  “В икономическата си част интервюто на президента Желев е обективно и вярно.”
Любомир Собаджиев, лидер на ДГИ в коалицията СДС: “Аз лично и политическият съвет на Движението сме съгласни с казаното в интервюто на д-р Желев.”
Асен Мичковски, депутат от СДС (АСП): “Правителството на Ф. Димитров или трябва да приеме реалностите такива, каквито са, или да си ходи. Смешно е да се мисли, че единственото правителство на СДС е само оглавяваното от Филип Димитров, и то с тези съветници, които моментално трябва да се изгонят. Да ги изгони, а не да ги уволни!”
Павел Шопов, депутат от СДС (ХДФ): “Президентът Желев иска сближаване на полюсите, но доближаване до комунистите ще рече, те да се реабилитират. Отдавна се съмнявам, че той иска декомунизация на страната и смяна на системата. В крайна сметка президентът Желев не може да прескочи сянката си и да отиде по-далеч от себе си, от младежките си възгледи, от социалдемократическите си позиции.”
Петко Симеонов, от извънпарламентарната опозиция:  “Смятам, че  Г-39 стигнаха своя връх. През лятото поред спаха в кревата на Тато, пекоха кореми на слънце в Евксиноград и това им е напълно достатъчно да седнат да си пишат мемоарите. Г-39 вече не са в състояние да направят друго, освен да опънат палатка и да легнат гладни вътре. Исторически те са обречени.”
Петър Берон, от извънпарламентарната опозиция: “Казаното от господин президента е вярно, непълно и доста закъсняло. Могат да се задават редица въпроси, единият от които е защо точно сега се прави това изявление, когато извънпарламентарната опозиция отдавна твърди тези неща. Откъде д-р Желев събра кураж да се опълчи срещу тъмносините? Дали това не е просто пантомима или домашен белот, тъй като и той, и тъмносините, са в една лодка. Знаят, че не могат да я клатят силно. Освен това Желев е избраник на БСП преди 10 ноември, комунистите са заложили на него, техен човек е и ще го подкрепят.”
(Всички цитати дотук са от интервюта на журналистките Милена Георгиева и Кармелита Денева, в.“168 часа”, септември 1992 година. Следват цитати от двата партийни вестника.)
Елка Константинова, министър в това правителство: Нямаме морален повод да си откриваме фронтове. Ние сме единомишленици. Конфликт всъщност няма. "
Жан Виденов, бъдещ министър-председател: "Тези изявления на президента би трябвало да се считат и като предупреждение - мнозина да се замислят дали действително работят за политическата реформа. Крайно време е на БСП да се гледа като на партньор в извършващите се промени във всички области."
Ахмед Доган, мандатоносителят на следващото правителство: "Още преди ваканцията на парламента ние заявихме, че правителството има нужда от основен ремонт. Изявлението на президента приемаме като навременно."
Стефан Продев, главен редактор на “Дума”: “Преди време призовах президента да прояви мъжество. Днес, след неделната пресконференция на ливадата в Бояна, имам чувството, че ме е разбрал. За пръв път д-р Желев произнесе на висок глас истината за краха на “синята идея” и за катастрофата на правителствения “експрес”. Най-после България може да каже, че има прозорлив държавен глава. Радва обстоятелството, че много от изводите на президента потвърждават сто на сто политическите изводи на БСП по отношение на държавната драма. Истината е една и той намери кураж да я каже. Трудно ще му е на д-р Желев, но той избра своя жребий. Срещу него стои сила, вкопана във властта, и всеки опит да бъде изтръгната оттам може да доведе обществото до тежки политически и социални гърчове. В този смисъл президентът се нуждае от разбиране и подкрепа, от помощ. Той не трябва да загуби битката, която започна. За разлика от други ние, социалистите, имаме чувство за отговорност и знаем своя дълг. България има нужда от нас, ние протягаме ръката си.”
Иван Куртев, СДС (БСДП): “Към помирението посягат тъкмо тези, които направиха всичко възможно да насъскат хората едни срещу други и се опитват да разцепят СДС. Какво разбирате под “помирение и съгласие”?
ПОМИРЕНИЕ. Хиляди хора бяха преследвани, загубиха близките си. Милиони живяха непълноценно в безправие и страх. Помирението означава, че те сега трябва да се прегърнат със своите мъчители. Това няма да стане. Това е аморално.
СЪГЛАСИЕ. С кого? С тези, които не бяха съгласни да се сменя системата, а в мислите и действията си стигаха само до перестройката? Нали те решиха, че неотърсила се още от комунизма, България има нужда от няколко седесета и измислиха тиретата.
РАЗБИРАТЕЛСТВО. Най-добре е СДС да се разбере с всички. С протестиращите седем бабички пред “Развигор”, със синдикални лидери, разкрили с малко закъснение огромната си любов един към друг. Да се разбере и с националистите-герои от “голямата екскурзия”, с честните мафиоти, натрупали милионни състояния с крадени от държавата пари, и с жълтите вестничета, издигнали лъжата в култ.
И когато след разбирателството се стигне до желаната хармония, ще настъпи времето на КОНСЕНСУСА. Сядаме на една голяма, ама много голяма кръгла маса с Нора и Жан, с Докторите и Петко, с представителите на другите 130 демократични, ама много демократични партии. За да бъде идилията пълна, викаме и правозащитниците Велко и Румен. След това известният специалист по контактни групи Гиньо съставя няколко такива и като краен резултат му извъртаме едно коалиционно, ама много коалиционно правителство, което най-после започва преустройството на тоталитарната система. Ето я истината, която премълчават “помирителите”. Такива са им мераците. А всеки, който подкрепя програмата на СДС, е добре дошъл. С него ще се помирим, съглaсим и разберем. Но компромиси с програмата на СДС няма да се правят. Кръгли маси, контактни групи и коалиции няма да има. Така желаното от супердемократите (до един бивши марксисти) преустройство няма да се състои.”

 

 

И ТАКА: ВОЙНАТА СРЕЩУ ТЪМНОСИНИТЕ БЕШЕ ОБЯВЕНА

 

Звучеше  абсурдно. Страната ни вече беше излязла от изолацията си пред Западна Европа. След двете задъхани от противостояния лета на 90-та година  с градовете на истината и на 91-ва с проблемите около конституцията, лятото на 1992-ра беше спокойно. Това, че орсовци провокираха безредици в стотина села, само по себе си беше чиста пушилка. Безработица съществуваше, но повече в смисъла, че човек не е на държавна работа и най-вече по страниците на партийната пропаганда, че това е краят на света. Хората бяха започнали да мислят какво да работят, така че да изкарат повече пари за себе си и за семейството си. Все повече от тях се отказваха от натрапена професия, че и от диплома, за да захванат едно или друго, опитвайки кое ще им допадне. И печелеха самочувствие, виждаха надежда, имаше смисъл да се живее.
Това започна при управлението на тъмносините. А президентът им обяви война. Толкова е абсурдно това, което се случи тогава и продължава да се случва сега, че мислещият човек стои като парализиран. Възможно е и това да е част от причините за успеха на разрушителния дух. Гледаш как добре облечена и трезва майка залива с бензин веселите си деца и докато си повтаряш, че това е шега, игра, не е възможно да бъде истинско, тя драсва клечката кибрит.
Чувам напоследък, че електоратът олевявал. Това вероятно значи, че народът сам си иска комунизма обратно. Ама това просто не е вярно, българинът не е колективист. Не народът олевява, а държавните ръководители, които държат командните лостове на управление, обръщат колата наляво. Те просто предават народа си. Както и да се комбинират събитията, не виждам как ще избегнат съда на сънародниците си. Така че хората, сега предали Демокрацията, няма да умрат като „уважавани хора”. Това не е моя присъда, а на Времето. И авторът може да е глупак в момента, но е прав изобщо. Тъжното и безсмислено живеене „ден за ден, все във кръг под гръмкия фанфарен звън”, което ще ни връхлети след 2-3 години, ако не разберем, че беровците не се шегуват, е обречено да си отиде така или иначе от бъдещия свят! Но защо, питам ви, трябва да се парим още веднъж?




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462166
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031