Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11 09:18 - НИЕ-149 Червената мъжка и женска злоби
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 67 Коментари: 0 Гласове:
-1



ПРЕЗИДЕНТЪТ СЕ СЪСРЕДОТОЧАВА

 

През тези два дни на вотове "против" в Народното събрание президентът Желев наблюдаваше военноморско учение в Бургаския залив! Което не попречи на в."Труд" на първа страница да изпише "Парата взе да дига капака"!
Ама, разбира се!
-
Конституционният Съд отхвърли иска на депутати от БСП за антиконституционност на акта за отнемане депутатския имунитет на Луканов.
-
НС "уволни" Петко Симеонов от солунската митница АЧП. Новият председател се казва Стефан Чанев. С решение на Софийска градска прокуратура е отстранен от длъжността "председател на Българска стопанска камара" Иван Андонов. Избран е нов председател на НЕК на мястото на Антон Мирчев, името на новия е Дянко Добрев.
-
Генералите Атанас Семерджиев и Нанка Серкеджиева са поставени под домашен арест, наложен им от Военна Прокуратура. Обвиненията са в унищожаване на архиви на МВР и заличаване следите на агентурната мрежа на бившия режим.
-
Арестувани са генералите Петър Чергиланов (бивш шеф на военно разузнаване), Костадин Коцалиев (шеф на бившето ГСУ), Цветан Първанов (бивш началник I-ви отдел на военно разузнаване) и "по-дребните риби" Симеон Спасов - следовател в ГСУ и Стоян Бакалов - бивш шеф на БОДК.
-
Прокуратурата е отнела задграничния паспорт на Иван Славков и той не успя да се присъедини към колегите си от МОК. Вместо на олимпийски игри в Барцелона, той се озова във Военна болница с прединфарктно състояние.
-
Премиерът Ф.Д. обаче отиде до Барцелона, че и се срещна с краля Хуан Карлос и със Симеон II.
- А
иначе във вестниците пише, че спестяванията на българите за последната година са нарастнали с 32,8%. Допълнително се уточнява, че този сравнително висок процент се дължи почти изключително на двойното нарастване на срочните депозити в банките.
(И някой друг чете вестници. След година-две банките ще започнат да „гърмят” една след друга. Тогава ще управлява Любен Беров. След още година по времето на Жан Виденов...)

В края на юли Парламентът излезе във ваканция. Последното нещо, което направи, беше да приеме поправката "Доган", съгласно която се връщат недвижими имоти,отнети на турците "екскурзианти" в периода май-септември 1989 година.

·               И Президентът излезе във ваканция. Последното нещо, което пък той направи, беше на 4 август да подпише с Елцин дълго отлагания договор за приятелство и сътрудничество между България и Русия (бивш СССР).
-
Като че ли всичко мирна в държавата. Всичко, без вестниците. Някои вестници. Мир Богоев (брат на един от съветниците на Желев) остроумничи така в подопечния си вестник "Български бизнес", 3 август 1992г.: "След феноменалния успех на българското острие в "Барса" (Стоичков) цяла България се учи да рита. Жертва на нарасналите футболни умения в политиката станаха и господата Петко Симеонов от Агенцията за чуждестранна помощ, Иван Андонов от Българската стопанска камара и проф. Захари Карамфилов от Националния статистически институт... Мощен синодален шут помете изградената стена на "Синод-2". Непредвидими действия се разразиха и около личността на изтъкнатия футболен арбитър г-н Савов. С безкрайните си спирания на играта, с досадните си проповеди и коментарии по правилника насред мача, а и с несполучливите си намеси в телевизионното отразяване на срещите между сините, червените и "фенербахче", той така изнерви играта, че червените подадоха контестация. С един единствен глас безпримерно строгият титан на футболния правилник успя да отърве свирката си. Интересно се развива и кариерата на големия майстор на финтовата игра д-р Сократес-Тренчев. След като се радва в продължение на два сезона на обичта и подкрепата на сините запалянковци, той бе изненадващо обвинен в анархия на терена и заклеймен от в."Футбокрация" и платената синя агитка на стадион "Гарибалди"."
- С
официално съобщение от 13 август "Министерският Съвет отказва да коментира, да потвърждава или да отрича информация за работата си в изданията на пресгрупите "168 часа" и "Труд" и в. "Континент"."
(Защо вестниците на пресгрупите "168 часа" и "Труд" са на мушката на правителството е ясно.

- Да допълня информация за в."Континент". Той е съвсем нов на вестникарския пазар. Първият му брой се появи на 13 април 1992. Издателят му е анонимен за незапознати: "Издава КФ "Петекс", пише в издателското му каре. Рекламата за вестника по телевизията се чете от актьора Павел Попандов (клуб НЛО в първия вариант).
Ето извадка от една публикация в първия брой на вестника: "Съветският проект за космическа совалка бил наречен "Буран-68". След като 12 кораба тип Н-1 били построени и три от тях се провалили на старта, проектът бил свален от дневен ред, а пропагандната машина развила трескава дейност, за да убеди съветските граждани, че бъдещето е на непилотираните космически полети до Луната. Междувременно, чужди на подобни внушения, американците кацнали на Луната. Средствата за проекта Н-1, както и неизразходваните материали, били пренасочени за построяване на голяма танцова площадка в Космическото градче и за разширяване на местния свинарник. Една "славна страница на съветската космонавтика" била затворена, преди още да бъде написана." Отбелязвам, че вестникът не е обявен за хумористичен, а и датата не е 1 април.)
-
Избирам най-цивилизования коментар от пренебрегнати вестници за това решение на МС (да откаже работа с тях) - Пламен Каменов, в."Труд", 17.08.: "Това е негово право, разбира се (на Ф.Д.). А мое право като журналист и човек, питаещ искрена симпатия към Филип Димитров, е да му кажа: здраво сбърка! Не че е за пръв път, но този път май ще е задълго. Защото нямаше почти никакво основание за проявената реакция! Не мога да кажа нищо друго, освен: прости им, Господи, те не знаят какво вършат. Но ми е мъчно, че по булеварда на залеза, докъдето докараха "Демокрация" болшевиките в тъмносиньо, се е запътил и нормалният човек Филип Димитров."
В тази статия има и един пасаж в който Пламен Каменов обяснява защо не харесва Филип Димитров. Това ме подсеща да предложа и аз своята хипотеза. Отдавна ме сърби ръката да направя това.
Филип Димитров замени на поста председател на КС на СДС човека Петър Берон, тъй като се оказа, че последният бил агент Бончо. Това стана в края на 1990 година. Всичките романи, които съм изчел, твърдят в един глас, че никой не прави сполучлив преврат, ако не постави свой човек на възловото място. Иначе няма смисъл от преврата. Всичките вестници, които съм изчел в годините, които описвам тук, ме убеждават в едно – на Филип Димитров му бе даден срок да оправдае доверието да стане Председател, и Той не го оправда! Но пък оправда доверието на своите избиратели – една трета от населението на БЪлгария! И ТОЧНО ТОВА СТАНА ОПАСНО за превратаджиите, затова се разиграха събитията от 1992 година.
От тази гледна точка преценявам журналиста Пламен Каменов. Преди да пропише в „Труд” и „Нощен труд”, той беше за кратко журналист във в. „Демокрация”. Ето как обяснява самият той тези неща: (Обърнете внимание на датите.) „Случи се така, че в края на 1990-та и началото на 1991-ва година работих 45 дни много близо до Филип Димитров. Оттогава е уважението ми към него. То намаля, откакто опозиционният председател на НКС на СДС стана шеф на изпълнителната власт, но още го има.”
Това е написано на датата 17 август 1992 година. Моите изводи са ясни. Вие правете своите!

·               В спокойния август на 1992 година изведнъж, ей тъй от нищото, зачестиха ж.п. катастрофите.
Имам чувството, че контингентът „Синдикалисти” се умори и Сценариста каза на „Маневристите”: Ваш ред е!
- 18 август: Ж.п. катастрофа край Казичене с експреса от Бургас за София. Осем убити.
- 23 август: На ж.п. прелез в Батановци, Пернишко, влак ударил автобус. Пазачката на прелеза забравила да пусне бариерата. Петима ранени.
- 25 август: На гара "Дружба" в Бургас 6 цистерни с отровна летлива течност потеглят сами и благодарение на маневрист не излизат на главната ж.п. линия, а се удрят в края на една глуха линия. Локално обгазяване на района.
- За катастрофата край Любимец, Хасковско, на 1 октомври 1992г. ще пиша малко по-нататък.
За да не би някой българин все пак да не разбере за какво става дума, в. "Подкрепа" (?) пише на 24 август: "Влакът за Европа дерайлира на Казичене. Министър-председателят не посети мястото на трагедията. Журналисти тактично изкопчиха от него някакви смънкани съболезнования. Председателят на НС, който при измисленото от студентите-кукувци нещастие веднага отърча в телевизията, сега е потънал някъде. Президентът... Народните избраници... Смъртта има смисъл да се разисква само когато от случая могат да се извлекат политически дивиденти. В сегашната ситуация грешката е така да се каже "техническа". Друго беше в Цалапица, когато един пиян лумпен застреля друг. Друго беше, когато запалиха гаража на Луканов или когато мерцедесът на Кадир-Кадир се удари в камион. Това бяха истински трагедии. Сега дори министърът на транспорта не подаде оставка. Не му я искали. И той не се сетил да я депозира." Подписал се е Георги Мл. Величков!  (Нека се знае и помни, че този е писал такива неща.)

 

 

ЧЕРВЕНАТА  ЖЕНСКА  ЗЛОБА. 

 

Преди да премина към кулминацията в борбата на “здравите сили в нашето общество” срещу “покушителите на все още крехката ни демокрация”, искам да обърна вашето внимание, читателю, и на явлението“червената женска злоба”. Ето какво имам предвид.
В обществения ни живот през последните 2-3 години навлязоха много жени. Това е съвсем естествено за една демократична страна и няма нищо лошо в него. И думата ми е не за това, а за непочтеността в професията и грубостта на езика на тези жени.
Не се учудвам на такива проявени качества. Животът ни във фалшивото, неестествено изнуденото, „не човешкото”  общество, каквото бе нашето социалистическо минало, формира неморални, „недобродетелни хора” да ги наречем. Те са и сред мъжете, и сред жените. Но докато мъжете имат все пак някакви смекчаващи вината обстоятелства - те по природа са по-груби, по-невъздържани, по им „отива” да са „неморални”, за нежни създания, каквито са жените по принцип, тези характерови недостатъци са недопустими, някак отблъскващи са. Ако човек размишлява над тези неща, няма как да не се съгласи с това. И със следващото:
На социалистическото общество не му трябват мислещи и образовани хора в човешкия смисъл на думата. Защото току виж се размислили за какъв дявол им трябва този баш строй. Това обяснява защо по-„невъздържаните” от жените (и мъжете, но това се разбираме, че е друга тема) са изключително всред защитничките на социалистическите идеи. Или сред противничките на западното общество, ако не мислите, че те са едни и същи.
Не било така, казват някои? Я!

·               Можете ли да си представите зам.председателката на ПГ на „Синята коалиция” г-жа Екатерина Михайлова да тропа със собствената си обувка по банката в парламентарната зала? Защото др. Нора Ананиева, го направи на 12 юни 1992г., когато протестираше, че времето през което партийците от Тошово време са били на платена партийна длъжност, няма да им се зачита за трудов стаж.

·               Даже най-емоционалната депутатка от времето на първото СДС г-жа Свободка Стефанова никога не би си позволила да заяви на Кадир Кадир, че „ще му  зашлеви два шамара”. Но „хрисимата” Елисавета Миленова от „Християнския женски съюз” вътре в коалицията на БСП от онова време, го каза. Не на съюзника Кадир Кадир естествено, а на г-н Стефан Савов, когато социалистите му искаха оставката от председател на НС през септември 1992г.

·               Басирам се, че жената на селския учител, когото партизаните по Девети септември са убили без съд и присъда, оставяйки я сама с две деца и унижения и лишения след това, никога не би крещяла с изкривено от злоба лице пред камерата на Евгени Михайлов. Онази, дето си я спомням от видеофилма за протестите в Кърджали срещу „турците в България” (1991), със сигурност е жена на някой текезесар – крадец на дребно на селскостопанска продукция.

·               Как ви се струват такива заглавия (в 168 часа”,Труд",”24 часа"):
 
“Шпиони и доносници ще слугуват на Костов” - Таня Червенкова (Става въпрос за проектозакон за създаване на данъчна полиция, внесен от Иван Костов, конечно, а не от Ст.Александров или Б.Белчев, не дай боже.)
- „Проектозаконът за държавен и финансов контрол намирисва на фашизъм” - Мария Димитрова. (Пак финансовото м-во на Иван Костов е вносителят.)
- „
Кюфта контратопът на Боздуганов” - Зоя Димитрова и Ваня Шекерова. (Става дума за Комисията за контрол на оръжейната промишленост на Георги Боздуганов.)
- „
Шесташки шут замахва срещу президента" - Данка Василева. (По повод отношенията между Ж.Желев и Ф.Димитров след боянските ливади.)
- „
За малко да падне маститият му авторитет от доста високо. Хвана се за ръба." - Елена Вълчева. (Става въпрос за оставката на Стефан Савов, която ще поискат социалистите в Парламента.)
-
или пък "елегантния намек" на Милена Шопова по адрес на Ф.Д. "Премиерът напусна парламента и се поздрави с групата, целувайки горещо симпатизанка на средна възраст". (Такива нрави видяло „момичето” в редакцията си, това пише. И аз видях след няколко години във вестника една снимка на Валентин Моллов, препасан само с хавлия в сауната, заобиколен от познати, модни журналистки, ама си трая..)
- За телевизионно- и радио-журналистките не знам дали да отварям дума. Хайде, дългите крака на Бетина Чампоева и на Антоанета Рапонска, както и късите поли на Севда Шишманова и Валя Ахчиева, някак компенсират впечатлението от коментариите им. Но кажете ми с какво компенсира замърсяването на националния ефир Виза Недялкова? Или заминалата да се учи в Америка Светослава Стаева?
- Тук е мястото да вмъкна още едно женско мнение от това време - Бинка Пеева в нейния вестник “Репортер 7”: „Трибунът Ал. Йорданов пита с обвинителния глас народен: откъде се взе Валето Моллов в бизнеса, кой колеж е учил и пр. Иска да знае човекът. Не му идва на ум, че сигурно и Валето иска да знае: откъде се взе Сашето Йорданов в политиката, какви учебници е чел, къде е специализирал. Но изглежда е в реда на нещата с политика да се занимават профани.”
Съжалявам тези млади и не толкова млади жени, които – хайде да кажем така - деформират психиката си и тази на нашите и на техните деца, защитавайки експлоататорите на собствената им душевност срещу ... – вие допишете думата, читателю.
Аз само ще напиша какво мисли за такива журналистки, вероятно работодателят на част от тях, Валето Моллов. Написал го е собственоръчно във в.”168 часа” от 15 септември 1992, макар думите да не са негови, а на един литературен герой от неговия сой: „Аз това жените не мога да ги разбера – ти го чукаш, оно те целива. Мен ако некой реши да ме чука, че му откинем главата.” На друго място пък Валето Моллов казва по повод на една журналистка, която си позволила да го критикува някъде: „Може би съм я пропуснал някога. Не помня. Препоръчвам й за в бъдеще, когато пише за мен, да не си държи едната ръка между краката.”
Е, те такова възпитание дава факултет номер едно на школата „Георги Димитров”. Говоря за възпитанието, а не за бойните и другите умения на кадесарите.

А иначе Бог да ви прощава, госпожи, казвам аз. Животът на моята, на нашата България, няма нищо общо с вас.
Откъде знам ли?
От времето, когато вестник ”Демокрация” още не беше попаднал на Невен Копанданова, прочетох в него едно есе,  написано от 14-годишно момиче, което кандидатствало за прием в Американския колеж в София. (Впрочем този Американски колеж се помещава в парцела на бившата вече милиционерска школа в Симеоново. Онази, която е завършил и Валето Моллов. Можете да видите символика тук, но истината е обикновена, комунистическа. Нашата народна власт си харесала сградите на предсоциалистическия Американски колеж и ги конфискувала. Вместо да си построи свои, нови. И естествено след 1989 година се наложило да ги върне.)
 Есето било на тема “Ако имате възможност да прекарате един ден с човек по ваш избор, реален или въображаем, кого бихте избрали и защо?” Ето го цялото:
“Ако можех да прекарам един ден с някого, бих избрала момчето, седящо от лявата ми страна в момента. Още когато го забелязах в суматохата, разбрах, че сякаш се откроява от останалите. Лицето му е мургаво, с цвета на бадем, а красивите му зелени очи се открояват на този фон прекрасно. Когато се настаних на своето място в залата, установих, че единствения свободен стол на реда е от лявата ми страна. Аз предчувствувах, че това ще е точно той. И наистина, когато той изтегли точно този номер, аз разбрах, че  тук има нещо съдбовно. На решаващия изпит пиша за едно непознато момче, което обаче ще остави неизлечими следи в паметта ми. Той сега пише, втренчил зелените си очи в белия лист и трескаво мисли. Безброй цветни, забързани мисли се въртят в кръг вълшебен, но едва ли една от тях е свързана с мен. Та той дори не подозира какво пиша аз. Няма да ме издадете, нали!?”

Да си вземете обратно парите от даскала, дето ви е учил, злобарки червени такива! Нямате никакъв шанс срещу това незнайно момиче и неговия свят, който идва. Няма да присъствате дори и в миналото му. Забрава е вашата участ! Само въпрос на време е!
Не помня дали писах: Надявам се този срок за пречистване на обществото ни от натрапената му античовешка същност да е отметнал първите три и половина години от началото си.




Гласувай:
0
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 18151
Постинги: 104
Коментари: 58
Гласове: 75
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031