Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11 15:08 - НИЕ-147 Пак досиетата на ДС - година 1992
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 65 Коментари: 2 Гласове:
-1



Пак”, защото не съм забравил за онези досиета, които бяха извадени покрай необходимостта да се гласува Новата конституция миналото лято (1991). И чиято цена беше краят на първата, на Голямата коалиция СДС. Тогава ни напуснаха социалдемократите на Петър Дертлиев, земеделците на Милан Дренчев, зелените на Александър Каракачанов и ПеткоСимеоновците.
Това лято (1992) се появи спешната необходимост да се свали правителството на Филип Димитров, който не се поддаваше на комунистическо “опитомяване”. И досиетата пак бяха размахани. Това ще струва сбогуването на сините избиратели с “техния президент Желю Желев”, с “приятеля им” Ахмед Доган и рояците “сини мравки”.
Нататък ще има още досиета. Да не бързаме. Търпение му е майката. И Времето.

 

 

ДОСИЕТА.  ИНТЕРМЕДИЯ  ПЪРВА

 

В Парламента се заговори отново за внасяне на предложението за отваряне на досиетата. И щом се заговори, мненията на депутатите се разделиха на “за” и “против”. Говоря за депутатите на СДС и ДПС, от чието мнозинство зависи единствено да се приеме ли това предложение или да не се приеме. Не се прие.
Кои бяха против отварянето на досиетата и защо?
- Зам. председателят на КС на СДС Александър Йорданов, брифинг на 9 юни 1992: “Колкото и да ни се иска да бъде решен този въпрос, не можем да не се съобразяваме с работната програма на Парламента. Сега той се занимава с изключително важните социални закони, каквито са законът за пенсиите и Кодекса на труда. Би било непочтено сега, когато започна приватизацията, те да се отложат за есента. Проблемът с досиетата е изключително важен в социално-психологическия аспект. Ако ще я вършим тази гадна и мръсна работа, нека я свършим така, че тези, които ще отидат на стълба на позора, да нямат възможността в близко време да се върнат обратно при честните хора. Иначе просто не си струва да започваме тази работа.”
-
Председателят на Парламента Стефан Савов, интервю за вестник „Демокрация” от 11 юни 1992:  “Аз не съм принципно против появата на досиета, но разберете, не можем да спрем проектозакона за пенсиите или подготвените вече законопроекти за данъчните закони, за да извадим кирливите ризи на няколко “дребни риби” доносници. Моето мнение е, че истинските агенти, внедрени в средите на СДС (говоря за ДС и КГБ), няма да излязат наяве.”
-
Журналистът Борислав Чалъков, в уводна статия за в.“Демокрация”, 4 юни 1992:  “Когато човек приема да играе с мошеник неговата игра, по неговите правила, и при това с неговите белязани карти - не трябва да  разчита, че ще спечели. А ние искаме истината! Цялата истина, не част от нея! Напразно: ще получим единствено онова, което мозъчният тръст на БСП(к) е сметнал, че ще му свърши работа. За какво тогава са ни досиетата? Нека оставим това первезно занимание на комунистите - то е тяхно изобретение и тяхна стихия. Време е да съдим всеки по делата му днес, а не по написаното от някой чекист. И да вървим нататък.”

Моят коментар: И „тръгнахме нататък”, без да отворим досиетата, дори на „дребните риби”, защото „работната програма на Парламента го изискваше”. Резултатите: правителството на СДС бе свалено от власт, макар че само формално Стефан Савов и Александър Йорданов си смениха местата; правителството на Любен Беров възстановява комунизма по нашите земи, макар формално нови избори да не са провеждани; очаква се президентско управление, макар формално в член 1-ви на Конституцията пише, че сме парламентарна република...

Има и по-лошо от това! Ето какво написа “За досиетата в личен план”, от Петър Кърджилов (във в. “Демокрация”, 29 юни 1992):
“Годините 1948-1949 покойният ми баща прекарва в известния на всички лагер Богданов дол. Там така ще да са го наплашили, че до края на живота си той не си позволи да ми разкаже изцяло своята горчива история. Говореше с недомлъвки, с притчи, използваше някакъв странен езоповски език, нехарактерен за иначе открития му характер. Едва сега си давам сметка, че ме е щадял, пазел ме е от “клеймото на позора”, не е искал да узная, че съм син на “народен враг”. А може би се е боял от моята реакция? Благодаря му за това, макар да зная, че скриването на истината не е донесло спокойствие и радост никому.
Сетне изгря свободата, 45 години стигаха, а времето си беше наше... Научихме част от истината за лагерите (цялата никога няма да узнаем), излязоха книги, направиха се филми... Оказа се, че съм син на мъченик, а защо не (ласкаех се) и на герой !?  После прошумоляха досиетата. Разбра се, че зад всеки българин стои папка, в която съдбата му е описана и дори предопределена не от Божията промисъл, а от някой неграмотен фанатик. След едно телевизионно предаване на тема “досиета” майка ми промълви: “Как ли са му разрешили на баща ти след лагера да следва?” Да, въпреки всичко, няколкократно изключван, чукайки софийските павета, гърчейки се в една вечно студена стая (поне аз я помня такава), Иван Петров Кърджилов бе успял да завърши Политехниката и да се дипломира като строителен инженер.
И сега моята майка превръщаше това усилие в грях, тя се усъмняваше в чистотата на изконното людско право, на свещеното право на всеки от нас да получи образование и да упражнява професията си. Забележете - подозрението не беше подхвърлено от някой провокатор или доносник, нито от “шестак” или кадрови вербовчик, то бе избуяло от спомена за миналото и бе легнало като мрачна сянка между най-близките ми хора. Оказа се вярно, че човек е най-жесток към тези, които обича. Оказа се и друго - че може да съм син на предател, страхливец или дори техен “доброволен сътрудник”!?
Воден съм не от суетата да ви занимавам с тази лична история, а от дълбокото убеждение, че няма български род, непоразен от синдрома на опасния вирус. Сега чак разбирам самочувствието и наглостта на шайката бивши управници и техните униформени слугини - те са знаели, че са заложили отровата у всеки един от нас, времето всякога е било тяхно или поне е работило за тях, а петилетките им не са били нищо друго, освен частици от безумния им стремеж към вечността...  Ето защо аз искам да знам кой съм! Чий син съм? На герой, на предател или обикновен, наплашен, смачкан, унижен и оскърбен човек. Знанието е грях, познанието - провидение, но тъкмо Този, който ще ме съди един ден, ми дава извечното право на греховност и неприкосновеност. Ето защо аз искам да се отворят досиетата! Искам да ги видя, да ги пипна, да ги помириша. Аз искам да бъда аршинът за тяхната истинност. Вярвам, че разпнатите ни души са толкова напрегнати, тъй чувствителни към истината и лъжата, че никой от нас няма да се остави да бъде излъган от фалшивите тонове на “червените певци” и свирчовци. Графологическата експертиза ще е нашата съвест, анализът за достоверност - нашата памет, водачът из тайните картотеки - нашата чест!
Всъщност каквото и да узная от досиетата, аз ще продължа да тача святата памет на моя баща. Той вече обитава един друг свят, той е представител на нашето чувство за справедливост в един друг, по-висш порядък, където хармонията се ражда от хаоса на изживения ужас. Свят, по-висш навярно и поради това, че там досиетата отдавна са разкрити. . .”

Читателю, само за да препиша тази лична изповед на писателя Петър Кърджилов и по този начин да успее тя да стигне до теб и до следващия след теб и мен, си струваше да напиша тази книга. Думите на този човек за сетен път ми дават куража, уверението, че най-достойното, което може да направи човек в живота си, е да се стреми да живее честно.
Въпреки обстоятелствата, въпреки трудностите, въпреки съблазните. Заради собственото си спасение и заради спасението на следващите след него.




Гласувай:
0
1



1. ok3223 - Досиета, а?
17.11 18:05
Та първата работа на СДС- арите и подобни, които се смениха на няколко пъти на власт бе прочистването на досиетата.Та тези досиета прочиствани толкова пъти от заинтересованите идвали на власт от1989 до днес бе да си намерят досието, ако са знаели че имт такова, уличаващо ги...в нещо и за нещо, за помагачи на КДСЕ ДА ГИ СИ ПРИБЕРАТ И ЕВЕНТУЛНО ОНИЩОЖАТ...
ТА КОЙ КАКЪВ Е БИЛ НАВРЕМЕТО Е ИЗТЪРКАНА ВЕЧЕ ПЛЪЧА ... ВАЖНО КАКВО ПРАВИ И С КАКВО Е ПОЛЕЗЕН ДНЕС И СЕГА.
цитирай
2. pitatlimedejzorata - Този ОК изобщо не е ОК с нещата в България. Но да се ограничим с досиетата на ДС.
18.11 09:56
Където и да бръкнеш - няма значение цветът на източника - навсякъде пише черно на бяло, че досиетата са прочистени от Атанас Семерджиев, докато е бил вътрешен министър на Луканов и вицепрезидент на Желев. Чети бе, ОК. Само да напиша предварително, че по времето, когато е създадено СДС (1989), ген.Атанас Семерджиев е бил ВЕЧЕ на 70 години. И че оригиналите на досиетата на българското ДС са в Москва.
Примери ли искате? Откога - стари от времето на Семерджиев или съвсем нови?
Защо Корнелия Нинова се конфронтира със Станишев от ПЕС? Защо избора на Румен Радев е съгласуван с Решетников? Защо Симеон II замени полагащата му се народна любов с личната си собственост? ...
Защо бившият старшина ОК3223 по времето на Тодор Живков (четем написаното в БЛОГ.БГ) днес си измисля "истини" за нова България? И защо пише "онищожат"?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 17870
Постинги: 103
Коментари: 58
Гласове: 73
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031