Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.11 17:14 - НИЕ-146 Огън ако трябва и срещу Европа
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 62 Коментари: 0 Гласове:
1



ОГЪН, АКО ТРЯБВА И СРЕЩУ ЕВРОПА

 

На 12 май 1992, пет дни след като България стана член на Съвета на Европа, Съветът на министрите на ЕО откри процедура по приемане на България за асоцииран член на Общността.
- На следващия ден - 13 май, Желю Желев каза пред стъпалата на Университета, че той би подкрепил едно евентуално служебно правителство и спомена името на Димитър Луджев.
- На 14 май при протестен митинг пред Парламента, организиран от Съюза на пенсионерите, се стигна до нарушаване на предпазните огради и полицията арестува 3-ма: не най-подходящите - един пенсионер, който продължава да работи в “Паркстрой” и двама безработни на 35 и 26 години.
- На 15 май председателката на ПГ на БСП Нора Ананиева размаха от трибуната на НС един стрък коприва и показа половин хляб - това й били дали “гладни пенсионери” предния ден; това било дневната им дажба от правителството на СДС.
Не си спомням г-жа Ананиева или ней подобен ръководител на БСП да е бил „сезиран” по подобен начин  от гладен пенсионер по времето на Луканов и Попов. Обзалагам се, че и по времената на Беров и на Виденов няма да има подобни „сигнали” до Ананиева. Откъде следва само едно: правителството на Филип Димитров се отличава по нещо от правителствата на Луканов, Попов, Беров и Виденов. Сещам се по какво!

·               Тази Европа много плаши някои от българите, които не харесват Това СДС. Наблюдавайте внимателно политическите стъпки на правителството на Ф.Димитров в западна посока, съпоставяйте ги с “протестните действия” на синдикати, съюзи, печат и т.н., и ще забележите това.
- Вестникът на КТ “Подкрепа” в броя си от 13 май 1992 година публикува на първата си страница голяма снимка - на жълтите павета лежи смачкан плакат на който пише “Гласувайте за СДС. Времето е наше.”
- Вестникът на другия синдикат КНСБ, в броя си от 14 май 1992 година публикува уводна статия, озаглавена “Времето е наше” се превърна във “Всички да го духат”.
- Стефан Гайтанджиев (председател на БДЦ): "Избори след няколко месеца до половин година ще има, каквото и да се случи." (До 2 години Стефан Гайтанджиев ще мине в групата на БСП. До 4 години той ще стане по-силно „червен” и от Жан Виденов.)
- Петър Дертлиев (БСДП): "Правителството на Ф.Д. не може да се справи с положението нито чрез структурни, нито чрез персонални промени. Единственото решение е нов кабинет на СДС."
- Още един “демократ”, журналистът Пламен Каменов (този от предната история с празните бланки от прокуратурата; същият беше и репортер в “Демокрация” през 1991-ва) прописа за “Труд”. Ето сега какво е написал той на 22 май 1992: “Да се ругае комунизмът е сладко, но това не е професия. Трябва да се работи. Даже за господата “39”, дето работят срещу себе си - и това си е тяхна работа. Лошото е, че май започнаха да работят и срещу България. А за това прошка няма...”  (Наистина няма прошка, Пламене! Само трябва да уточниш за себе си „що е България” Аз за себе съм уточнил.)
- Либералите на Петко Симеонов в официално писмо до Софийския общински съвет са поискали 400 кв.м. строително петно до паметника на Незнайния войн, за да построят монумент на 39-те. В банковата сметка либералите внасят символично 39лв. Отделно Петко Симеонов (председател на Агенцията за чуждестранна помощ) добавя 5-те стотинки, които финансовата ревизия на АЧП намерила в плюс.  (Плюй си в пазвата, Петко, да не чуе дяволът и се откаже да седи зад гърба ти!)
- Интересно, че никой от горецитираните не протестира срещу назначението на новия шеф на Националната полиция полк.Виктор Михайлов (48 годишен). Или пък срещу това, че делото срещу Тодор Живков продължава с отлагания вече 14-ти месец. Или пък, че от Борисовата градина са откраднати бронзови бюстове на видни наши възрожденци, всеки от които тежи по 500-600 килограма. Което предполага здрава крадлива организация!

·               На 20 май 1992 година съгласуваните усилия на синдикати, работодатели, стогодишни хаососъздатели и техните приятели ремонтираха” правителството на Ф.Димитров.
Ето промените:
- 4-ма нови заместник-председатели - Светослав Лучников координира външно и вътрешно м-во, Никола Василев отговаря за връзката със синдикатите, Николай Василев - "хуманитарен" зам.председател и Илко Ешкенази (нов член) отговаря за икономическите проблеми.
- Закрива се "голямото" министерство на промишлеността и Иван Пушкаров подава оставка, но се създават две нови министерства: на промишлеността - Румен Биков (р.1958),  и на търговията - Александър Праматарски (р.1963).
- Закрива се м-вото на земеделието и Станислав Димитров подава оставка, но се открива министерство на земеделското развитие с министър Георги Стоянов.
- Министърът на отбраната Димитър Луджев подава оставка. Новият военен министър се казва Александър Сталийски.

(Навремето, когато Иван Пушкаров подаваше оставката си заедно с правителството на Димитър Попов, цитирах неговата собствена преценка. Сега, когато бива уволняван предсрочно, отбелязвам, че той не публикува лоша дума за премиера Филип Димитров. Поздравявам го и за двете реакции. Не мога да кажа същото за Димитър Луджев. Обиден или не, оценен или недооценен, „прецакан”, „надцакан” и т.н. човек не бива да плюе в извора от който е пил. Още повече, ако става въпрос за кауза! Книгата ми би му простила „плювките” лично срещу Ф. Д. В момента на случване на тези събития. Но вижте какво продължава да пише този човек цели 7-8 години след тях -  в.”Труд”, 16 ноември 1999г:
"Съглашателството в КС на СДС през есента на 1990г. при избора на абсолютно непознат и неподготвен човек, какъвто беше Филип Димитров, доведе до това, че по-късно радикалната група в СДС, наречена Г-39, успя да овладее СДС чрез този човек с един много прост прийом - обещавайки му да стане министър-председател. Ставайки министър-преседател, той обрече държавната администрация да бъде копие на неговата натура, характер и на неговата неподготвеност да управлява държавата.")
Отзивите в печата и медиите:
- В.”Труд”, 20 май 1992, интервю с Кръстьо Петков: “Не спираме подписката за преминаване към ефективни стачни действия. На ремонтирано правителство 100 дни не му трябват.” (Босът на синдиката, комунистът, си иска неговото правителство – на Беров. Като го получи, ще мирне.)
- Пак във вестник “Труд”, 2 дни по-късно, има обширен коментар на зам. председателя на КНСБ Диана Дамянова, който е озаглавен “Икономическата реформа би станала, само ако може да бъде понесена”. (От кого, г-жа? От Партията или от Мафията? Питам ви, защото съм забелязал оригиналния ви начин на мислене.)
- В. “Подкрепа”, 22 май 1992, чрез своя репортер Боян Апостолов съобщава мнението на Шефа: “Кризата в управлението може да стане политическа, счита Моллов.”
- А по втора програма на радиото в предаването “Добър ден”, депутатът от СДС (партия АСП) Асен Мичковски, който е и председател на икономическата комисия на НС, заяви, че новото правителство не е по-добро от старото, пълен хаос царял в законодателната инициатива на МС, а финансовият министър Иван Костов трябвало да бъде съден заради финансовата си политика.
Ех, Асенчо... Каква чудесна парламентарна група бихте създали тримата с Велко Вълканов и Ангел Димов. Сещам се за едно подходящо име, дори.)
- Владимир Костов във в. “24 часа”: “Не сме толкова богати, че да си позволяваме евтини правителства. Разбира се, второто правителство може да реши да не отговаря на тези условия, така както направи това първото под председателството на г-н Димитров. Така то не ще потвърди впечатлението на евтино правителство, което и ще трае толкова, колкото траят евтините неща.” (Радио „Свободна Европа” от Мюнхен, чийто коментатор за България дълги години беше този Владо Костов, се финансира от Конгреса на САЩ. Чета напоследък, че се обсъжда закриване на това радио. Много правилно решение на американците – хем ще спестят пари, хем Партията ще трябва да похарчи още, внедрявайки свои кадри в следващата структура.)

·               Колкото оня змей от народната приказка се нахранвал след като изяждал поредната девица, изпратена му като откуп, и ставал по-добър към нейната приятелка на следващия ден, толкова и комунист има насита на демократични глави.
- Само три дни след принудителното направените по тяхно искане промени в кабинета на Филип Димитров, “нашите змейове” пак огладняха. Депутати от БСП заявиха от трибуната на НС, че те няма да се подчинят на това правителство, което “не е наше”.
- В. “Труд” от 26 май 1992 г. публикува голяма снимка на селянка в гръб, която държи в кръстосаните си отзад ръце брадва. Под снимката пише: “В женските ръце брадвата изглежда още по-страшна. А мъжете тихо псуват в кръчмата. Засега.”  (Главният редактор, другарят Тошо Петров Тошев, е пророк. След месец в Цалапица “засега” стана “вече”. Знаете подробности за убийствата, палежите и взривовете, организирани от комунистите по селата.)
- Пак в тия дни на другаря Блъсков му взривиха “Мерцедеса”. Оня, дето го купи с комисионните, “изкарани с адски труд над двете стари пишещи машини в началото” (според собствените му думи). Из съобщението на пресцентъра на МВР за случая “Блъсков”: “От проведените следствено-оперативни действия нищо не потвърждава появилите се в следобедния всекидневник “Врабец”, издание на пресгрупа “168 часа” и някои други средства за масово информация (“Труд”, “Зора”, “24 часа”) версии, че се отнася за организирана кампания срещу пресгрупата и че това е опит на “тъмните сили” за запушване устата на свободното слово. Наред с това в конкретния случай застраховката от два милиона лева надхвърля значително цената на автомобила и едва ли собственикът може да играе ролята на жертва.”
Думата на собственика Петьо Блъсков, казана от екрана на телевизора: “Ами, ще си купя нова кола. Вероятно другата седмица.” (Помните ли кърпените чорапи на другаря Тодор Живков и откраднатото му войнишко одеало по демократичните затвори на нова България? Блъсков е същия наглец.)
Думата на Добромир Задгорски, редактор на новия в."Зора" (2 юни 1992): "Най-страшното посегателство от миналата седмица срещу демократичния процес в страната бе атентатът срещу един от най-способните журналисти, колегата от в."168 часа" Петьо Блъсков. Защото бомбата, която унищожи новия "Мерцедес", разруши и вярата ни, че свободата на словото и частната инициатива са необратими. Всички знаем кои режими запишваха устата на независимата журналистика. Сега отново се надигат признаците на Пролеткулта и Гьобелс."
Първа балканска американска банка дава 100 хиляди лева награда за залавяне на лицата, взривили колата на Блъсков,  съобщил нейният директор г-н Ари Маршал (по БТА). Кой сте вие, Ари Маршал? За какви услуги давате 100 хиляди лева на другаря Петьо Б.? Знаетели г-н Маршал, че същия този ден, когато счупиха предното стъкло и капака на Петьовия мерцедес, във врачанското село Манастирище бомба отнесе покрива на гаража и счупи стъклата на къщата на Борис Цеков, председател на ликвидационната комисия в селото? То на президента не му пука, че на вас ли! И що ли ви давам сведения без пари?
- За да се успокоя, преди да се ядосам много пак, да напиша, че има истински хора. Софийският Университет получи през тези дни 1 милион долара дарение от японската фондация "Сасакава"". Г-н Рьочи Сасакава е най-големият благодетел на университета след братята Евлоги и Христо Георгиеви, пишат вестниците.

 

 

„И  КУЛТУРАТА ДА СТРЕЛЯ!”

 

Сега да дам думата на подкрепленията от “културния фронт”.
Не ме обвинявайте, че използвам социалистическото клише „културен фронт”. Фронт е било и още си е фронт! Със строго определени задачи, тил и логистика, началници, изпълнители и подизпълнители, контрольори и т.н. Само че това са мои фантазии естествено, които ще си останат фантазии, докато...
Докато България не придобие смелостта на Чехословакия например. През април 1992 година в тази държава, чието разделяне предстои, са публикувани списъците на журналистите, агенти на тамошната Държавна Сигурност. Прави впечатление, че в чешкия списък са посочени 546 имена или 10,4% от общия състав на профсъюза на журналистите, а словашкият списък съдържа 308 имена или 10,5% от състава на словашкия профсъюз. „Удивително съвпадение на квотите”, както правилно отбелязва „Демокрация”. При общите планове в лагера за всичко, мислите ли, че процентът е (бил) друг за България?
-
В телевизията работеше (следващите две години ще е говорител на правителството на Любен Беров) един “син журналист” Райчо Райков. “Син” в кавички, защото той никога не се е проявявал в синьо, макар бившият министър на културата Кръстьо Горанов и “синият шеф” на телевизията Огнян Сапарев през лятото на 1991 година да положиха големи усилия, за да му създадат такъв имидж. Бяха забравили горките, че още преди една година вестник “Стършел” го беше разкрил като дон Ричо ди Райко в картинния роман за Кръстника (Тодор Живков). Вестник “Стършел” е по-правият в случая. Следват малки, дребни доказателства.
През май ("прочутият" май 1992г.) правителството на Филип Димитров реши да даде сградата на бившия Съюз на подофицерите отпреди 9.IX.44, сега държавна собственост, намираща се на пл. “Възраждане” в столицата, реши да я даде на ДПС. И по този съвсем дребен повод, на фона на селските вълнения например, толкова жълт плач и червени крокодилски сълзи се проляха за “горките подофицери, дали живота си за Отечеството”, които сега “фашистът Ф.Д. изхвърля на улицата”.
Бог е простил действителните български подоофицери на Негово Царско Величество! Които успяха да преживеят 9-ти, БКП  изпрати на предни позиции срещу бившите приятели на Сталин – хитлеристите, и фактически ги уби безнаказано и безсмислено. Та, дон Ричо ди Райко покани в един телевизионен „Отзвук” представител на бившия Съюз на подофицерите – о.з.ген. Нешо Нешев, да плачат заедно и пустосват мракобесника Филип Димитров, който „забравил заслужилите чеда на майка България” и пр. комунистически демагогии. Бяха се събрали двама наглеци. За Райчо Райков няма да говоря – пуснете си телевизора в петък вечер и вижте очите му. Да напиша за генерала Нешо Нешев:
Той не е български подофицер отпреди 9.IX.1944. Бил е военен комендант на София след Девети (от квотата на Отечествения Фронт), после завеждащ отдел на ЦК на БКП и жена му Елена Малеева е сестра на Мара Малеева, т.е. Нешо Нешев е баджанак на Тодор Живков. (Сведенията са от в.”Преди и сега”. Бог да прости и този вестник. Социалистите го убиха през 1993 година. И после питат защо на Любен Беров му викат Л.Берия.) „Синичкият” Райчо Райков знае това. Нали той през октомври 1991 година (изборно време!) организира пресконференцията на Т.Живков от вилата му в Бояна за целокупния български народ. Той и Тошо Тошев от „Труд”! За такива точно Библията казва: „Плюй и отмини!”
-
На 20 май 1992-ра, послучай една година от началото на гладната стачка на 39-мата от СДС, управляващата коалиция СДС в лицето на Демократическата партия организира 4-часов рок-концерт на пл. “Батемберг” на който символично беше показано разрушаването на Мавзолея. В концерта взеха участие певците: Богдана Карадочева, Васил Найденов, Ваня Костова, Вили Кавалджиев, Георги Минчев, групите “Медикус”, “Баракуда”, “Щурците”, “Сигнал”, “Ера” с Милена, Васко Кръпката с “Подуене блус бенд”, Тодор Колев. Присъствалите над 50 000 души изслушаха специално изпратено писмо на Силвия Вартан до тях. Концертът беше предаван директно по Българската, Унгарската и Полска телевизия. SNN направи 10-минутно предаване на живо.
Вестникът на “частния честен бизнес” - “168 часа” отрази събитието така: “Екипът на в.“168 часа” прекара петъчната вечер пред телевизора. Останахме очаровани от възраждането на традицията, от вдъхновеното слово на Георги Марков, от танца на ръководството с който завърши празникът. Ах, какви лица, какви физиономии - това Венци, това Мишо, това Жоро, най-паче Златка. Ние в редакцията разбрахме, че това е демокрацията, това е мигът в който историята спира своя ход, за да се изпощи. Обаче хората не го разбраха. И ни спукаха събота и неделя от писма и телефони. Даваме ги в резюме и синтезирани: “В петък т.нар. национална телевизия се надупи на т.нар. Демократическа партия, за да си отземе най-после Ст.Савов, че не му козируваме.
- 10 дни преди това събитие - на 10 май в студентското предаване "Ку-ку" по българската национална телевизия, беше представен “рок-концерт на ст."В.Левски", където се преброяват глупаците". Михаил Вешим от "Стършел" постави точката над "и-то" с изказването си: "Глупаците са опасни, когато са на власт!". След като Ф.Д. падна, г-н Вешим престана да говори за глупаци във властта. Направете си сами изводите!
Моят коментар: Какъв език, какво възпитание, каква култура, в редакцията на Блъсков! Не случайно преди години имаше един виц: прост, по-прост, най-прост, милиционер. Но остават въпросите:  Кой насади ТАКИВА в  частния бизнес? Само в слово ли се изливат ТЕЗИ техни чувства? Доколко ТЕ могат да управляват успешно парите на държавата?
Имам и две важни, много важни забележки.
- Първата: Изключително тревожно е явлението, че вестници като „24 часа” и „168 часа” се издават в 500 хиляден тираж. Това означава, че 10-11 % от четящите българи ги търсят редовно всеки ден. Вижте сутрин в автобуса като пътувате за работата си – всеки втори разтворен вестник е „24 часа”. Трябва директно да кажа, че човек, който задоволява своя „глад” за информация от такива източници, „не е брашно за европейска баница”. Изразих се много меко.
За масовото оглупяване на народа ни вината е на столетницата, управлявала 47 години. Двойна: в началото за масовите убийства на интелектуалния елит и  внедряването след това на простотията. Сега тя, предрешена на „модерна, лява”, добавя утежняващо вината й обстоятелство – организира умствен геноцид над народа български в условия на демокрация. Такива са й целите, такива са и изпълнители им. Всеки ще отговаря по реда си! Но моите горчиви думи на упрек са към ония мои сънародници, които „ядат” безкритично всичко, което им се натиква в ръцете. Глупавият или оглупял човек, всеки го лъже. Искате да бъдете „богати и щастливи”? Боже, как ще стане това, когато информация във вестника по-дълга от 7-8 реда, вече „ви изморява”? Или пък когато интереса ви към „околната среда” се изчерпва със секса, спорта и сандалната хроника? Как ще стане това, когато кумир ви е Тарикатът, а не Умният до вас? Прост народ – бедна държава! Има една такава умна поговорка. И преди го писах – за дереджето ни сега виновни са не само комунистите!
- Втората забележка: Глупакът си мисли, че ако един нечестник изрече истина, той дискредитира с това самата Истина. Аз гледах рок-концерта по телевизията, както още поне 2 милиона българи, които не четат „Часовете”, защото не ги задоволяват. И за тях, и за себе си съм сигурен – надеждата ни беше в действието, а не в това, че го осъществяваха Георги Марков, Михаил Неделчев, Венци Димитров и другите.
Каза Георги Марков една истина: „Долу БКП”. Ама той бил излъгал нашите очаквания?! И какво от това – да се откажем от верността на думите му, само защото той се бил отказал?! Значително по-лесно и много по-правилно е да се откажем от самия Г.Марков.
Каза Ахмед Доган, че Партията трябва да се забрани. Ама след 10 месеца се бил отметнал и станал нейн съюзник? И какво от това! БСП в този си вид трябва да бъде забранена със закон, защото ни дърпа назад към комунизма. Така мисли и Времето. А кой беше този Ахмед Доган?

·               Покрай "стрелбите" срещу правителството най-хубавият български празник 24 май мина вяло и незабележимо. На всичкото отгоре и той беше използван за политическо разчистване на сметки. Кметът на София Ал. Янчулев пише остро писмо до Г. Попов, кмет на Москва: "Русия пренебрегва ролята на българските книжовни школи и българската църква за създаването и разпространението на славянската писменост." Е, и? Нали се сещате как реагира опозицията?! И понеже пак се разделихме, кой да забележи и запомни, че Европейската Общност е избрала за свой символ скулптура, наречена "В сърцето на Европа", създадена от българка - Людмила Черина (хореограф по професия). Скулптурата е от бронз, висока е 2,80м и ще бъде поставена в Страсбург в сградата на Европейския парламент.

·               Три дни след 24 май Светия Синод се разцепи.
Причината? – Истинската или конкретната? Истинската е, че Максим се е запънал като Матросов на амбразурата. Брани парите и имотите на горката българска църква от посегателствата на лумпените и хлебарките. А конкретната е, че бяха разсекретени протоколите за избора за патриарх  през 1971 година. Покрай тях и оригиналните бюлетини с които се е гласувало. Оказало се, че върху 3/4 от тях една и съща ръка е написала "да" за Максим. (Съвсем нормално за 1971 година. Чудното е, че някой е запазил тези бюлетини!) Но съгласно църковните правила всеки гласуващ трябва да запише собственоръчно името на избраника си. Историята ще има продължение през 1993 година. А за експлоатирането й във вреда на Филип Димитров през октомври 1992-ра - като му дойде времето. 

·               В самия край на май Университетското издателство "Св. Кл.Охридски" издаде един том с избрани статии на Данаил Крапчев. Съставителка на тома естествено е неговата дъщеря г-жа Невена Крапчева. Приемливо е книгата да бъде лансирана от г-н Йордан Василев.
Но не разбирам – подчертавам, че аз не разбирам – как г-жа Крапчева е приела спонсор на изданието да бъде шефът на пресгрупата „168 часа” Петьо Блъсков?! Не разбирам и нейното съгласие тази група да учреди фондация на името на Данаил Крапчев, която „да поощрява млади български журналисти, чието перо поне отчасти да се доближава до перота на Маестрото”.
Не бива да се забравя, че има Нещо по-важно от парите и Някой, който следи да не се забравя ТОВА!

·               В понеделник сутрин, 1.06.1992г., по радиото в редовната рубрика (тогава), наречена “Анфас”, писателят Станислав Стратиев разказа следната приказка:  “Нашият път към Европа. Циганин намерил една подкова и разправя на жена си: още три и цял кон. Ще го яхна и хайде в Европата. Добре, казала жена му. Като се върнеш, пък аз ще го яхна и ще отида и аз до Европа. Айде, стига бе! Язди ли се уморен кон, ядосал се циганинът и ударил с подковата жена си и я убил.”
Мислите ли, че Станислав Стратиев не говори за СДС- правителството, а за нещо по-общо – например за българската народопсихология? (За която впрочем отдавна и непрекъснато трябва да се говори!) Ако така мислите, защо в годините 1989-1991 и 1993-1995 писателят не разказва подобни историйки по радиото? Защо не ни поучава как живеят в Европата, нали никой не му пречи да прави това? Ами, не иска, не счита за нужно. Т.е. само правителството Филипово не ни водеше в правилната посока – към Европа. После – не мога да се освободя от гадното чувство, че на Стратиев приказката е предизвикана от нещо съвсем конкретно. Нали обърнахте внимание на датата – 1 юни. Токущо е отминал месецът май!
Такъв е изводът, писателю! Да ти кажа: нямам нищо против твоята социалистическа култура да умре. И колкото по-скоро, толкова по-добре. Защото тя вреди на Моята България!




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 17890
Постинги: 103
Коментари: 58
Гласове: 74
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031