ВОЙНАТА СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА.

ДЕЙСТВИЕ  ВТОРО

„ОГЪН ПО ПРОКУРАТУРАТА!”

На 17 февруари 1992 г. беше избран нов Главен прокурор на Републиката - македонският българин Иван Николов Татарчев.  Той замести Мартин Гунев, който пък от своя страна беше главен прокурор точно една година. Татарчев ще изкара пълния си седемгодишен мандат.
(Към този момент Иван Татарчев не беше обществено познат. Късно - след 8 години - в спомените си бившия премиер Димитър Попов ще заяви, че Иван Татарчев е бил предложен от СДС в неговото правителство, но БСП не била съгласила, защото "бил ангажиран с ВМРО и това подсказвало международни усложнения". А Мартин Гунев ще се върне към адвокатската си практика и ще умре, пледирайки в съдебната зала в същия месец, когато Татарчев ще сдава поста Главен прокурор на следващия.)

·               През март настъпиха промени във:
- Висшия Съдебен Съвет освободи поради непригодност или навършени години за пенсия 11 окръжни прокурори и 22 съдии от Върховния Съд. Избран е нов председател на Върховния Съд - Иван Григоров (47 години).
- Висшият адвокатски съвет също има нов  председател - Тодор Бурилков.

·               През април 1992г. Прокуратурата на Въоръжените сили задържа под стража “героите” от лагерите в Ловеч и Скравена. Предварителното следствие по това дело бе започнало още в края на март 1990, ако помните.
През април 1993-та, на четвъртия месец от властта на Беров, вестниците ще пишат, че делото за лагерите се прекратява за неопределено време, защото Мирчо Спасов бил генерал и само генерал можело да го съди, а такъв не може да се намери. Но пък ще се намери указ от президента Петър Младенов още от 1990 година, с който Мирчо Спасов бил разжалван. После Главният прокурор Иван Татарчев ще заяви, че сам ще бъде прокурор в това дело и през юли 1993 ще му даде ход. Обаче след 5 дни, много предвидливо!, Мирчо Спасов ще умре. Делото също! Погребано е в архивите на обновената ни татковина.

·               25 април 1992 година във връзка с дело №4 за виновниците за икономическата катастрофа на България са арестувани бившият министър-председател на НР България Георги Атанасов и бившият министър на икономиката Стоян Овчаров. БСП протестира много остро чрез председателя си Жан Виденов, наричайки тази заповед на Главния прокурор Иван Татарчев “политически произвол”, “арогантна проява на мускули” и “некомпетентност”. А обвиненията на Главна Прокуратура са, че Атанасов и Овчаров са разрешили неправомерно (разбирай тайно от НС) да бъдат отклонени от държавния бюджет 210 000 лева за социална помощ на 42-ма “сираци”. Кавичките са, защото това са сираци, загубили родителите си през 1944 година и към момента на раздаване на “социалната помощ” са по на 50 години.
На 8 май 1992 година в. “Труд” (главен редактор Тошо Тошев) предлага цялата си трета страница за защита на арестуваните Атанасов и Овчаров. Заглавието: “Обвиняемият е невинен до доказване на противното”.
Противно! Защото, например след 9 месеца, пак в.”Труд” публикува снимка на празна бланка  на Главна Прокуратура с подписа на Иван Татарчев, която във вестника попълнили със заповед за обиск в дома на президента Желев. Бланката се оказа май фалшифицирана. Обаче не само, че обвиняемият Иван Татарчев не беше „невинен до доказване на противното”, ами и Пламен Каменов не стана виновен, въпреки невъзможността да докаже противното.

·               Тази история, с празните бланки на Главна прокуратура с подписа на Иван Татарчев върху тях, започна да намирисва на „комунистическо”, та ще я разправя.
- Началото постави лично Ани Крулева, директорката на НСлС. Тя от трибуната на Парламента, говорейки за намеса на изпълнителната власт (Ф.Димитров, Иван Костов и Илко Ешкенази) в работата на съдебната власт (нейната в НСлС), съобщи, че ОЧАКВА ВСЕКИ МОМЕНТ да й донесат празна бланка с подписа на Главния прокурор Татарчев, където можело да се нанесе произволно име и, вижте ни демек, прокуратурата. До края на деня, 25 февруари 1993, въпросната Ани не показа празната бланка на депутатите, както бе обещала. На следващия ден излезе поддържащата публикация във в. “Нощен труд” (главен редактор Пламен Каменов) и препечатката в “Труд” за която стана дума по-горе.
- Историята продължава (“Демокрация”, 26.02.1993): “Първата реакция на президента, който получил още топлия брой на в. “Нощен труд”, била, че “или г-н Татарчев не е запознат с Конституцията, или не знае какво подписва. Д-р Желев смята, че в случая са верни и двете неща.” Главният прокурор публично отрече да е полагал подписа си върху непопълнени протоколи за обиск. Работата опря до разследване. Вестник “Нощен труд” и главният му редактор не представиха “онази бланка” за експертиза с което доброволно се лишиха от възможността да “разобличат арогантната проява на мускули” на Главния прокурор. И доктор Желев не се извини, че “в случая са неверни и двете неща”.
- Сега отново се връщам на Крулева. 2 месеца след изявлението й за празната бланка, ВСС я  помоли, ако обича, да представи прословутата бланка или ако не може, да се извини на Главния прокурор. Директорката на следствието, също като цитирания вестник, се лиши доброволно от удоволствието да разобличи Татарчев. Само добавила, че ще представи бланката на шефа на парламентарната комисия, която се занимава с подобни въпроси. Шеф на тази комисия е Стефан Караджов, много “наше момче”, но засега все още от миманса. Четете по-нататък книгата. При това положение “Главният” нека си твърди, че не е подписвал празни хартийки. Госпожата има имунитет благодарение на длъжността си и никой не може да иска от нея доказателства за твърденията й.
- “Този пример е само един от многото, очертаващи обмислената стратегия на една тежка и продължителна битка с прокуратурата под благовидната форма на словесна загриженост за законността. Една опъваща нервите пропагандна война, разчитаща на инсинуациите, клеветите и лъжата. За да финишира с внесения преди месец от НСД (Нов съюз за демокрация) законопроект за изменение и допълнение на Закона за Висшия Съдебен Съвет, който големият брат на нощния вестник (вестниците “Труд” и “Нощен труд”) приветствува като “предложение за бариери пред 7-годишната вечност на главния прокурор”. Най-сетне!” (Цитатът е от в.”Отечествен вестник”, 12.07.1993г. Това е преди да сменят главния редактор, т.е. да обезглавят вестника.)
Докъде ме докара войната срещу демокрацията. Този редактор, за когото жаля в момента, е синът на Станко Тодоров. Но повтарям: ако трябва да избирам между Мафията и БКП/БСП, избирам Партията. Предпочитам принципите пред интереса.

·               Пак в началото на май 1992 година по нареждане на прокурор от Главна прокуратура във връзка с обезпечителни действия по дело №4, от вилите на Евгения и Владимир Живкови, роднини на Тодор Живков, бяха иззети и прибрани на отговорно пазене в сейфа на МВР, съответно: от вилата на Евгения 3 телевизора, музикални уредби и картини от известни български художници; от вилата на Владимир 3 телевизора, няколко видеомагнитофона, грамофони, ловни трофеи и други луксозни вещи.
Ето коментариите на:
- КТ “Подкрепа” (в.“Подкрепа”, 8 май 1992): “В нечии тайници потъва имуществото на Евгения Живкова”.
- КНСБ (в.“Труд”, 8 май 1992): “Това, което стана с Жени, сполетя и Владко”.
По Виденово време във връзка с реорганизация на службите на МВР … кой ли пази отговорно вещите?

“ОГЪН ПО ПРАВИТЕЛСТВОТО!”

- На 24 февруари 1992 Националната служба за охрана (бившето УБО) получи нов шеф - 42-годишният Димитър Владимиров. В края на март "червените барети" също ще получат нов началник - майор Красимир Петров (41 години).
- На 25 февруари Софийският народен съвет взе решения за демонтиране на Мавзолея и паметника на Съветската армия срещу Университета.
- На 26 февруари 1992 година се появи следното съобщение: “Президентът е бил сезиран от Националната служба за сигурност,че външният министър Стоян Ганев е предал списък на дипломатите, служители и на българските разузнавателни служби, на Ахмед Доган, който от своя страна го е предал в турското посолство”. По-късно този компромат за Ганев-Доган ще бъде наречен “оня списък”. Госпожа Крулева, шеф на Националната следствена служба, ще си изкарва  парите  от тази история  в продължение на  повече от година. Като започнат да се вадят компромати за Ф.Д., тя ще подмени имената на главните герои с други прошепнати. Но затова по-нататък.
- Опарен от компромати като "оня списък", Филип Димитров ще поиска твърдо Националната следствена служба да премине на подчинение на Министерския Съвет, а не на Президента. Аргументите му ("Демокрация", 1.03): "При положение, че президентът у нас е с изключително представителни функции, то логично би било правителството, което е пряко ангажирано със сигурността на страната, да получава първо засягащата го информация."
Само че Президентът естествено не е съгласен. Ами, то както е тръгнало, накрая ще му поискат и досиетата! С какво ще шантажира тогава? И след половин година „ще го отнесе” премиера! Муницците ще бъдат доставени от Службите, които останаха на подчинение на Президента.
Командният състав, изпълнил мисията е (списъкът е начален - от 6 март 1992г.):
Директор на канцеларията на Президента - Ивайло Трифонов.
Началник на личния му кабинет е Алексей Алексеев, секретар - Юлия Гурковска (позната преди 1989г. като Юлия Папазова), говорител - Валентин Стоянов.
Полк.Стефан Димитров е началник на военния му кабинет .
Юридически съветници са му Огнян Аврамов и Пламен Богоев, икономически съветници - проф. Любен Беров, Мариана Тодорова и Боян Славенков, съветник по въпросите на науката и образованието - проф.Иван Джаджев, Михаил Иванов - по национално-етническите въпроси и доц.Златко Стоянов - съветник по печата.
“Блести” отсъствието на имиджмейкъра му за президентските избори от януари 1992г. - Христо Иванов. На 7.01.1992 публикация в "Дума" го уличи като агент "Александър" на тайните служби преди 10 ноември. Което няма да попречи на Христо Иванов да стане депутат, макар и от бизнес-блока на Жорж Ганчев.
- В началото на март финансовият министър Иван Костов издаде заповед за конфискация на издателска къща "Дума", собственост на БКП/БСП, като приложение на Закона за връщане на държавното имущество.

·               В понеделник сутринта на 9 март служителите от граничния контрол на летище София прибраха дипломатическият паспорт на депутата Андрей Луканов. Причината - по дело №4 на Главна прокуратура срещу виновниците за икономическата катастрофа на България съществувал списък от 47 имена на бивши висши партийни функционери за които има сведения, че излизането им зад граница може да се използва за изнасяне на следствена информация и да затрудни действията на по-нататъшното разследване. Списъкът се води от Тодор Живков. Луканов е под номер 44-ти.
На следващия ден 10 март депутатът от БСП Захари Захариев прочете декларация на парламентарната си група: "Събитията през последните седмици будят растящо безпокойство сред българската общественост. Редят се примери на политическа бруталност, на грубо посегателство срещу конституционни права и свободи - позорният допълнителен член в новоприетия Закон за банките и банковото дело, безцеремонните действия на изпълнителната власт спрямо издателска къща "Дума", надвисналата заплаха над национални културни паметници. Още преди да е внесен законът за декомунизацията на системно преследване са подложени хиляди дейци и симпатизанти на БСП."
И като допълнение към тази декларация:
- 11 март митинг на пл."Ал.Невски" на работниците от КЦМ-Пловдив против закриването на оловното производство;
- 12 март - митинг пред НС на Съюза на пенсионерите, на ветераните от Отечествената война, на офицерите и сержантите от запаса, на ветераните-бригадири за осъвременяване на пенсиите и против насилието и размириците;
- 14 март - пролетен празник на в."Дума" около езерото "Ариана".

·               В края на тази бурна седмица тричленна делегация на ДПС, водена от самия Ахмед Доган отиде в Мадрид за среща с Царя. Коментариите:
- в."Земя": "В коя парламентарна демокрация по Европата разрешават на официални представители на републиката да се държат като правоверни царски поданици?"
- в."Зора": "ДПС обяви война на България".
- "Труд": "Доган предпочита монархията и замина при Симеон II”.
- в."Подкрепа": "ДПС  гостува на Симеон II"
- А ректорът на СУ проф.д-р Николай Генчев каза в една "Неделя 150" по радиото: "Не може един турчин да кани един немец за цар на България!". Интересно дали проф.д-р Н.Г. би имал смелостта да изрече подобни думи при предложението на Партията да станем 16-та република на СССР. Отговарям с твърдо „не”. Най-силният ми довод е – иначе не би станал професор! Не обичам безпринципните хора.
Докато Доган е в Мадрид, външният министър Луджев е в Турция. Това е първо такова събитие от 1914 година насам. Бил е приет от президента Йозал и премиера Демирел.
- Следващата седмица на 4-дневно посещение в Израел замина министър-председателя Филип Димитров. За това свое посещение Ф.Д. ще бъде критикуван твърде много и продължително, дори след падането на правителството му. Защо?

·               На 23 март в "Демокрация" излезе следната статия: "Надявахме се, че успеем бързо да съградим един прекрасен свят, който бе възможен само в мечтите ни. Уви, изправени пред отломките, днес с горчивина съзнаваме, че те не могат да ни послужат много. Но беше време да изтрезнеем. Да, желаехме и винаги ще искаме възцаряването на всеобщата абсолютна справедливост, ала забравихме, че човечеството назова това утопия. А тези, които опустошиха живота ни, знаят за порива ни. И го използват. Умело. Цинично. За да ни отклонят от пътя, сега те най-много от всички ще крещят за справедливост, очаквайки не нея, а искриците на припламващата омраза. Успели отдавна да укрият окраденото, те сами ще настояват да го търсим, ще ни въвлекат в безкрайна игра на криеница и ще спекулират с немотията ни, за да забравим основното - че  трябва да живеем нормално. А не е нормално цял живот да отделяш последните си стотинки, за да гониш разбойници, натрупали милиони. Не, друг е нашият път и той минава през законите за земята, приватизацията, банковото и данъчното дело. Най-сигурният начин да бъде измъкнато откраднатото е създаването на такива икономически условия, които ще принудят дори и мръсните пари да работят за обществото."
- Новото ръководство на Националната служба за сигурност (бившето УБО) е информирало президента, че в касите му се съхраняват златни брошки, часовници, масивни златни предмети и монети. Тези ценни предмети са били конфискувани без актове за изземване от граждани през 1947 година. Ж.Желев е назначил вътрешна комисия, която да разследва случая и уведоми обществеността за резултатите. Чакаме!
- При инвентаризация на стари складове в Партийния дом са били намерени неизползвани позлатени обшивки от пиедестала на звездата над Дома - с общо 1930 гр. чисто злато по тях. Е, и?
- В НС (на 2 април) беше приет на първо четене Законът за приватизацията. С учудващо единодушие: 169 депутати "за", 4 "против" и 9 "въздържали се".

А Европейската Общност отпусна на България 22,5 млн. екю по програмата за регионални проекти за създаване на алтернативна заетост.
- Работите около Агенцията за чуждестранна помощ започват да придобиват скандален характер. Депутати от СДС доказват с документи злоупотреби и облагодетелстване на частни лица за стотици милиони левове. Директорът на АЧП Петко Симеонов се държи неадекватно нахално за такива големи обвинения. Социалистите в Парламента мълчат. Президентът на Републиката, под чието пряко управление е Агенцията, не взема отношение засега. Но в края на април ще наложи отлагателно вето върху едно изменение на Закона за АЧП, според което директорът на Агенцията се назначава и освобождава от НС.

·                    Най-дискутирана тема на седмицата 13-19 април 1992г. е решението на правителството да либерализира цените на колбасите, кашкавала, маслото, захарта и олиото, и да увеличи цените на тока и парното. Новите цени са - хляб "Добруджа" за кг - 3,60лв, бяло саламурено сирене, свинско без кости и пилешко - по 28 лв, прясно мляко кг - 3,60, и кофичка кисело от половин кг - 2,60. Увеличението на тока и парното е с 35%. Доларът - 23 лева. Постановлението влиза в сила от 1 май 1992 и обяснението на правителството е, че тази освобождаване на цените е едно от условията на международните финансови институции, за да ни отпуснат нови заеми.
- Много остро реагираха двата основни синдиката КНСБ и "Подкрепа". В съвместна декларация обявиха, че не поемат отговорност за глада и хаоса, които ще настъпят в страната. Общите им искания са бъдещия Национален съвет за социално партньорство с правителството да разработва проекти за нормативни актове (т.е. синдикатите да участват пряко в нормо творчеството), решенията му да са задължителни за всички участващи страни (т.е. да се създаде паралелно правителство), и да се създаде Секретариат на национално равнище с щатни служители и материална база за сметка на държавния бюджет (т.е. нова държавна институция със синдикален характер).
- Другият синдикат НПС "Подкрепа" (Пламен Даракчиев) декларира, че не би загърбил шанса за партниране с правителството и оценява либерализирането на цените като продиктувана от реалността мярка.
(Когато под натиск - след месец - Филип Димитров ще трябва да направи смени в правителството си, освободените цени ще подскочат изведнъж много: бял хляб - 5 лв, прясното и кисело мляко - по 5,40лв.)
За уравновесяване на материалното с духовното една поетическа новина. На 27 март привърженици на БСП протестираха пред къщата на Пею Яворов на ул."Раковски" в столицата против реституцията на първия и третия етаж на къщата, където Яворов сътвори най-хубавите си стихове. Това е първото използване на Яворов за политически цели в наше време.

На 2 април излезе друга интересна статия в "Демокрация" - "Желязната завеса" от Димитър Паунов: "Западът крещи срещу националното самоопределение и поддържа изритания Горбачов, забравил как прекрои границите в Ялта. Политиците протестират срещу забраната на компартиите, но мълчаха четиридесет години, когато всички останали партии се смятаха забранени. Финансистите ни подхвърлят стотинки и поставят условия, каквито никога не поставиха пред комунистите."
Ето какво пък е публикувал Димитър Паунов пак в "Демокрация" месец и половина по-късно, на 21 май 1992: "Днес западните мафиоти и мафиотите комунисти искат окончателно да забогатеят. Няма необходимост от криеници, нищо няма. Затова никъде по индустриалния свят не разследват смесените дружества, не разкриват загадъчните влогове, не връщат задигнатите милиарди. Но малцина проумяват целта на този заговор и неговите истински размери. Междувременно държавата ни върви към разруха и това никого не интересува. Авторът иска да напомни, че подобна разруха - преди седемдесет и пет години в Русия - доведе гладните на власт. Първата им работа беше да избесят богаташите." - статията "Големият заговор" на Димитър Паунов.
- Това е точно времето, когато САЩ признаха независимостта на Словения, Хърватско, Босна и Херцеговина, и остана открит въпросът само за независимостта на Македония. Веднага след този акт на Щатите сръбското малцинство в Босна и Херцеговина обяви едностранно Босна и Херцеговина за република в състава на "трета Югославия". Предстои разгарянето на гражданска война в тази република. Генералът, командващ сините каски на ООН, е заявил, че неговата задача е да охранява спокойствието само в Хърватско, а в."Ню Йорк таймс" публикува статия под заглавие "Спрете балканския касапин" (има се предвид Милошевич).
- Албанското малцинство в Македония настоява за присъединяване на части от Македония към "Велика Албания". Тирана има претенции и към република Косово. В самата Албания президент стана Сали Бериша, водач на демократите, които спечелиха 62% на изборите. Сали Бериша е бивш комунист, напуснал партията на предишния президент Рамиз Алия, само преди 2 години. Първата му работа е с указ да премахне петолъчката от знамето на Албания.
- В Хелзинки на среща на външните министри на страните от СССЕ е взето решение за мирно решаване на кризата (какво скромно наименуване на формените боеве между привърженици на Дудаев, Шеварнадзе и Гамсахурдия) в Закавказието. Държавният секретар на САЩ Джеймз Бейкър е изразил пълната подкрепа на САЩ за реформите, провеждани от Елцин в самата Русия.
- Междувременно в Афганистан е свален от власт ръководителят на просъветското правителство Наджибула. Предстои муджахидинско управление на тази държава. И масово насочване на афганистански емигранти към бившите соцстрани, включително и към България.
- Във връзка с отказа на Либия да предаде свои двама граждани, обвинени за сваляне на американски пътнически самолет над шотландското село Локърби през 1988 година, при което загинаха близо 300 души, ООН наложи на Либия въздушна блокада. След няколко дни в Лас Вегас имаше покушение срещу бившия американски президент Рейгън. Без последствия за него. И ние, българите, сме смели. Само 1000 от общо 6000 българи в Либия ще напуснат страната след обявяване на ембаргото, въпреки че и нашата страна се присъедини официално към него.

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Западна Европа с епицентър известния град Маастрихт. Това е най-силното заметресение от два века насам по тези земи, пишат вестниците.