Разположете се удобно на стола. Светлините загасват. Започва спектакълът за времето през което управлява първото демократично правителство на България след 9 септември 1944 година.

ВОЙНАТА СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА.

ДЕЙСТВИЕ  ПЪРВО

XT1_dia92-0406

ОБЩОНАЦИОНАЛНИТЕ УСИЛИЯ НА СИНДИКАТИТЕ

КНСБ

Веднага след 10 ноември 1989 тоталитарните профсъюзи (БПС) освободиха председателя си Петър Дюлгеров, нарекоха се "независими" - НПС, и си избраха нов председател Кръстю Петков. През февруари 1990-та имаше още едно преименуване на организацията - КНСБ, без смяна на председателя. Той ще бъде сменен чак след 7 години, името КНСБ ще остане.
Знаем вече каква роля играеше КНСБ през двете отминали  вече демократични години. Да добавя спестените досега биографични данни за неговия председател.
Кръстю Петков е професор по социология на труда. Трудовия му стаж до 1989 г. преминава в Института по труда (бил е негов председател 6 години). Член на ЦС на БПС е бил 8 години и като такъв е бил изпратен на специализация в МОТ в Женева. Веднага след 10 ноември става професор в СУ "Климент Охридски", а след това и директор на Института по социология на БАН. Член е на БКП. (Сведенията са от в."Раб. дело" от времето на 14-я конгрес на БКП, на който Кръстю Петков е член на Централната комисия за подготовката му.)
- На 8.01.1992 г. г-н Кръстю Петков проведе обещания на българския народ общонационален стачен ден. Стачката е насочена "срещу безпомощността на правителството и парламента при провеждането на икономическата реформа, срещу безотговорността към безработните, пенсионерите и бедните, както и срещу бруталното погазване на синдикални права и свободи и на международното право". Според говорителят на КНСБ в стачката са участвали 270 хиляди ефективно и 600 хиляди символично. Според правителството - 3 пъти по-малко: 100 хиляди ефективно и 230 хиляди символично. Най-занижени са цифрите на "Подкрепа" - съответно 10 и 9 хиляди.
(Правителството към този момент е на 60 дни. От приемането на Закона за конфискация на имуществото на БКП, и на Българските Професионални Съюзи в частност, са изминали 27 дни. А това е вече втората кръстюва стачка. Първата беше още на 20 ноември, когато правителството беше на по-малко от 2 седмици.)
- Седмица след стачката - на 15.01.1992г., “гладни пенсионери” протестираха пред Народното събрание и Президентството. По две причини поставих “гладни пенсионери” в кавички. Първата причина: пенсията им не беше голяма и през Попово време, но тогава те не протестираха. Втората причина: кинооператорът Евгений Михайлов, който си позволил да снима протестното шествие на пенсионерите от КНСБ, беше понабит и камерата му счупена. ("Много снима тоя", беше коментарът на кадесарския квартален отговорник в махалата. "Тоя" беше автор и на "танковата касета" от 14 декември 1989 година.)
Един “много независим социолог” - Румен Димитров, написа в един “много независим вестник” (“24 часа”) следното: “Нашата телевизия показа впечатляващ репортаж за озверелите пенсионери, които се опитват с празен тиган или с голи ръце да се докопат до човека с камерата, който невъзмутимо ги снима. Това, разбира се, е познатият ни герой Евгений Михайлов. Пенсионерите викаха не толкова срещу оператора от телевизията, колкото срещу галеника на властта, чийто образ им е до болка познат. Гладът изостря сетивата. Тук фината провокация е тази на баровеца: едната ръка върху камерата, другата - в джоба на модното палто, който снима от упор видимо изпадналите и безобразни в гнева си старци. Но какво е грубостта на пенсионерите пред финеса на филмиращия ги с непроницаемо лице Аполон? Какво е невъздържаността на рибата пред хладнокръвието на рибаря? Вълкът снима гнева на агнето.
Камерата на Евгени Михайлов направи много лоши услуги на комунистите, показвайки ги такива, каквито са. „Гневът на агнето” сега е провокиран от това, че камерата „ще види” „вълците” с дебелите меверейски шуби и техните „гладни” съпруги с лисичите яки, стоящи на втория ред на този „пенсионерски митинг”. Другите приказки са обикновен цинизъм на „социолога”. Мястото на такива хора не е в новата демократична България!
- През февруари КНСБ поиска оставките на министрите на транспорта и на земеделието. След половин месец  този профсъюз ще поиска оставка и на Светослав Лучников заради планирани промени в Кодекса на труда.
- Профсъюз "Единство" ("червеният профсъюз") точно в този момент не споделя недоволство от политиката на правителството и си мълчи.
- Становище на БСП: "Нямаме намерение да критикуваме персонално министрите, но критикуваме правителството като цяло, че няма програма и не провежда диалог със синдикатите."

КТ “ПОДКРЕПА”

КТ "Подкрепа" се създаде на празното място за опозиционен профсъюз - предвидливо още през 1989-та. Знаем за това вече. Нейн несменяем лидер през всичките години на прехода към демокрация в България е Константин Тренчев. (Само още един такъв несменяем лидер познава обществото ни - Ахмед Доган.)
И за ролята на “Подкрепа” през отминалите две демократични години знаем. Тя беше "профсъюза на СДС" и никак не се обичаше с КНСБ на Кръстю Петков. Нейният самостоятелен вестник, също "Подкрепа", тогава громеше "далаверите и фирмите на казионните профсъюзи". Веднага след като Филип Димитров дойде на власт, демократичната "Подкрепа" смени костюма си.
- На 27 януари 1992г. КТ “Подкрепа” чрез лицата Асен Мичковски и Валентин Карабашев поиска оставките на Иван Пушкаров - “заради огромната централизация на икономическа власт в министерството му, което е несъвместимо с принципите на пазарната икономика”, и на финансовия министър Иван Костов - “заради забавяне и спиране на икономическата реформа и липсата на бюджет за 1992 година”.
Сега се сетиха! Костов и Пушкаров бяха министри на същите ведомства и в правителството на Димитър Попов, ама тогава всичко беше наред. Днес правителството на Ф.Димитров токущо е стигнало до 80-я си ден, но изводът за спряла реформа вече смело е направен. А пък Карабашев ще стане министър в правителство, което ще внесе бюджета за 1993-та през месец юни – шест месеца след началото й! Славни асепейски синове, нали?
- В една "Неделя 150" по радиото в началото на февруари Иван Костов задълбочи конфликта с директно изказаното обвинение лично срещу Тренчев, че е против управлението на СДС. Новата "Подкрепа" на Пламен Даракчиев (който поради лични несъгласия с политиката на Тренчев, се отцепи от него преди 20 дни - на 5.01.1992г) заявява: "Правителството няма нужда от декларации и не е нормално да се искат главите на министри по този начин."
- На 19 февруари 1992г. (правителството е на 100 дни) КТ “Подкрепа” публикува отворено писмо на Константин Тренчев до Филип Димитров, където се казва:  “Съобразявайки се с интересите и настроенията на нашите членове и обстоятелството, че правителството на СДС не изпълнява програмата на СДС, КТ “Подкрепа” се оттегля от Споразумението за спазване на социалния мир, подписано на 19 януари 1991. Всички произтичащи от това последици ще са резултат от политиката на Вашето правителство.”
- В края на март се разви миньорската стачка на "Подкрепа". Стачкуват миньорите от "Горубсо"-Мадан, сливенските рудници, "Марица изток" и урановите рудници в Елешница. Исканията им са за изплащане на заработените заплати през последните 6 месеца, концепция за развитието на уранодобива в страната и оставка на министър Пушкаров - "главният виновник за разрухата в минната промишленост".
Правителството гарантира кредит в размер на 600 млн. лева от търговски банки за изплащане на миньорските заплати и се ангажира с разработване на концепция за развитието на рудодобива с единствената уговорка - икономически неефективните рудници да се закрият до края на годината. Колкото до оставката на Пушкаров, в лична декларация по телевизията Филип Димитров заяви, че ръководеното от него правителство на СДС е екип и ще подаде обща оставка, незабавно, щом НС поиска това. Мнозинството в Народното събрание не му поиска оставката.
БСП на пресконференция: "Исканията на миньорите са справедливи и БСП ги подкрепя, но начина на постигането им не бива да застрашава социалния мир". КНСБ е наредило на своите членове да не стачкуват заедно с миньорите на "Подкрепа". Председателят на профсъюза "Единство", заяви, че стачката на "Подкрепа" трябва да се прекрати. Алтернативната "Подкрепа" на Даракчиев "подкрепя програмата на СДС и не избира варианта на стакуващите миньори за печелене на временни дивиденти". Партия "Либерали" на Петко Симеонов, чийто член е и президентът Желев, обяви, че е било много рисковано точно сега да се вземе отношение по стачката и засега либералите нямат официално становище.
Екзекуцията на Филип Димитров и правителството му се отложи. Миньорите се отказаха от исканията си за оставки и прекратиха стачката. До слизане на жени и деца в рудниците не се стигна. Само "съобразяването с интересите и настроенията на членовете" не беше достатъчно за "решителни действия".
Това е така, защото последното, с което КТ на Тренчев „се съобразява”, са интересите и настроенията на членовете си. Сега да се разберем с „другаря” – Ако някои глупаци от народа не четат вестници, не гледат телевизия, не слушат радио, или пък поради природна недалновидност помнят само по 15 минути; ако други си мислят, че личният интерес е „върха”, то огромната част от българите са умни, паметливи и антимафиотски настроени.

·                Няма начин да не са прочели и запомнили една удивително точна прогноза за поведението на Синдиката за месеци напред, направена, т.е. публикувана, в “Дума” на 8 ноември 1991 година. Това е денят, в който правителството на Филип Димитров бе избрано в парламента. Това е ден, предхождащ деня на Отвореното писмо на К. Тренчев от по-горе с 93 (деветдесет и три) дни!  Ето тази прогноза:
- “Най-малко 40 депутати в СДС се ползват с доверието на синдиката на Тренчев.“
(Запомнете тази цифра, читателю. До края на управлението на Беров, октомври 1994, депутатите, които все още представляват СДС в Парламента, ще са около 70. Общата им бройка в началото беше 110. Но 110-70=40!)
- „Неудовлетворени от слабото си представяне в кабинета на Филип Димитров и фактическото им изолиране от консултациите по съставянето му, вероятно те ще се опитат да вземат реванш в парламента. Като начало синдикалното лоби ще предложи да бъде разцепено на две свръхминистерството на Пушкаров, като едното от тях бъде предложено на доверен човек от “Подкрепа”.
(Вярно! Предложението беше направено и осъществено 6 месеца след прогнозата – в края на май 1992-ра. „Довереният човек на КТ” се казва Румен Биков.)
- „Ако тези апетити не бъдат задоволени, сблъсъкът ще избие в Парламента. Възможно е да се направи опит за привличане на депутати от ДПС, за които е известно, че биха подкрепили Тренчев. А се смята, че това ще e своеобразен реверанс към доктора, с чиито гласове някои турскосини депутати влязоха в Народното събрание.
(Вярно е! Депутатите на ДПС се обявиха против СДС през септември 1992 – 10 месеца след прогнозата. На мен ми прави впечатление и нещо друго. Връзката, която се прави между Тренчев и депутатите от ДПС. И тъй като те не могат да бъдат свързани с роднински връзки, явно ги свързва Организация. Публична тайна е на коя организация служат Доган, Лютфи, Октай и останалите кадирци. Тук според мен Сценаристът  се е увлякъл да покаже колко много знае и е казал повече, отколкото трябва.).
- „След като не успя да пробие в Президенството, КТ “Подкрепа” може да се натъкне на твърд отпор и в Министерския съвет. Твърда личност като Тренчев може да бъде неутрализирана само от силен тандем като Димитров-Костов, готов да управлява без наставници.
(И това е вярно. Тристранната комисия бе разпусната в декември 1991. Тренчев написа Откритито си писмо през февруари 1992.)
- „Естественият конкурент на “Подкрепа” в лицето на КНСБ е без всякакви шансове в парламентарната игра, защото няма свое лоби. Война между синдикатите е малко вероятна.
(И това е вярно! КТ и КНСБ се прегърнаха през юни 1992 година и досега са в това положение.)
- „Всичко това би било добре дошло за лявата половина на НС, ако, разбира се, не беше само една прогноза, макар и направена по твърденията на добре осведомени източници."
(Разбира се, че ТОВА не е „само една прогноза”. Комунистите много познават за ТАКИВА работи. Питате за причината? Ами при тях се пазят документите: досиетата и ведомостите.)
Написалият горната „прогноза” се е подписал под нея с името Константин Т. Петков. Сефте го срещам това име и търся да го видя пак. Засега напразно. Дали пък Сценаристът не се е подписал с псевдоним, обединявайки двете имена на водачите на синдикатите?!

·                Обяснения чакат и други факти:
- В края на юли 1991 година в. “Ден”, орган на партията АСО, съобщи, че председателят на КТ “Подкрепа” е получил тайно 4 милиона долара от Международния фонд за подпомагане на комунистическото и работническо движение в Москва. Това е второто обвинение срещу “Подкрепа” за връзки с тайните служби. Първото беше през юни’91.  В.“Факс” съобщи, че КГБ е внедрил свои хора в синдиката. Тогава в.“Подкрепа” (11 юни 1991) нарече тези твърдения “смешни” и се обоснова така: “Абсурд е КГБ да е внедрило свои ченгета в създадените структури по предприятия далеч преди 10 ноември, защото по онова време такива структури е нямало.” Сега К. Тренчев се защити така: “Ако имах 4 милиона долара, с комунизма в България щеше да е свършено отдавна”. Подобни “отговори” внасят допълнително подозрение със своята нелоялност.
- През март 1992 излезе наяве, че на 19 февруари 1992 (деня на Откритото писмо на К.Тренчев до Ф.Димитров) той, Тренчев, е поискал спешно от Първа Частна Банка кредит от 2,5 млн. лева за неотложни нужди на синдиката. Ръководството на банката е отпуснало кредита веднага.
- През следващата седмица постъпиха други разкрития. КТ “Подкрепа” има договор с ТБ “Доверие” от 10 декември 1991 за заем от 27 млн. лева без малко. Този договор банката “Доверие” е прехвърлила на ПЧБ. Кредитът от 2,5 млн.лева е друга история. Тренчев и Венцислав Йосифов (президент на ПЧБ) имали уговорката мазето на синдикалната централа (намираща се на пл.“Гарибалди” в София)  да се даде под наем за трезор на банката. Наемът се прибира от “Подкрепа”, въпреки, че Конфедерацията е получила това помещение от държавата за своите си синдикални нужди.
- На 17 юли 1992 г. в.“Демокрация” публикува писмо от Тренчев до Луканов от 8 август 1990, в което той моли да му бъдат отпуснати за синдикални нужди суми от държавния бюджет. Върху писмото стои парафът на Луканов: “Др.Белчев (Белчо Белчев е министърът на финансите по онова време), съгласен по т.1 до 250 хил. лв”. Тренчев твърди, че това са пари, похарчени за обзавеждане сградата на КТ на пл. “Гарибалди”. А пък в.“Демокрация” напомня, че писмото на Тренчев носи дата 8 август 1990 - две седмици преди да бъде подпален Партийния дом.
По повод на този “спор” КНСБ на Кр.Петков излезе с декларация в която се казва: “Считаме кампанията за дискредитиране на синдикалните централи, техни лидери и особено на д-р Тренчев, за недостойна и недемократична”.
- На 4 август 1992г. Едвин Сугарев публикува в "Демокрация" молбата на ученика от френската гимназия "Р.Ролан" Константин Димитров Тренчев до началника на МВР Стара Загора. Там се казва: "Другарю началник, работата на органите на МВР винаги ми е харесвала и желая да установя връзка със същите и да им оказвам помощ във разкриване на лошите прояви сред младежите. Декларирам, че ако ми се даде възможност да бъда един от секретните сътрудници на вашите органи, ще оправдая доверието Ви. С оглед запазване на конспирацията, материалите си ще подписвам с псевдонима "Павлов"."
Декларацията не е датирана. Датиран е един донос на агента "Павлов" за неговите съученици от старозагорската гимназия от 25.12. 1972г. (Тогава на него са му оставали само два месеца да навърши пълнолетие - 8 февруари 1973г.)
Имам само един уточняващ въпрос: защо сведенията за Тренчев се „вадят” толкова късно?!

ДРУГИ СИНДИКАЛНИ МЕРОПРИЯТИЯ

·                На 5 ноември 1991 година се удави Робърт Максуел. Писах вече за този “най-голям приятел на България” покрай събитията от 1990-та, ще стане пак въпрос за този “приятелски настроен” към част от партийната ни върхушка бизнесмен. Сега го споменавам във връзка с “центъра за фирмено управление” във витошкото село Бистрица, който му беше предоставен от правителството на Андрей Луканов под наем за 50 години напред. След смъртта на Максуел сградата в Бистрица остана без стопанин. За кратко. Месец по-късно, на 3-ти декември 1991г., централата на К. Тренчев окупира центъра в Бистрица. Щурмоваците на „Павлов” се предвождаха от лицето Трайко Етов, който стана председател на Окупационния комитет.

·                Сега да прочетем старите вестници:
- На 5 юни 1991 г. в. “Дума” пише: “На брифинга беше отхвърлена като лъжа дописката във вестник “Труд”, че КТ “Подкрепа” прави ударни групи от бившите затворници, получили миналата година амнистия не без помощта на Конфедерацията на труда.”
(Стоп! Амнистията я даде Народното събрание на 10 януари 1990г., а КТ „Подкрепа” е създадена на 8-ми февруари 1990 – след около месец. Как се дава амнистия за нещо, което още не съществува? Впрочем 8.02. е рожденият ден на К.Тренчев. Пак ли онази Организация да имаме предвид, Сценаристе?)
- Продължавам със съобщението в “Дума”: “На журналистите беше показан само бившия затворник - Трайко Етов, който сега работи като охрана в КТ “Подкрепа”. “Осъдиха ме за побой над един прокурор”, каза г-н Етов.”
- На 17 юни 1991 Асен Мичковски пише във в. “Подкрепа”: “Да, в КТ “Подкрепа” наистина работи един бивш затворник - г-н Етов. Само, че той отдавна е излежал двегодишната си присъда (нито дума за амнистията - б.м.) и е с всички граждански права. Притежава свидетелство за съдимост, издадено от пазарджишкия окръжен съд с номер 5128/6.5.1991г. А по закон всеки, който си е излежал присъдата, се третира като неосъждан. Колкото до г-н Трайко Етов, служител в КТ “Подкрепа”, никой няма право непрекъснато да му напомня, че е бивш затворник. Най-малкото заради това, че според една максима всички ние се делим на две: такива, които са лежали в затвора, и такива, които тепърва ще лежат.”
Изричайки „ние”, Асен Мичковски без да иска става пророк за себе си и за приятелите си в КТ. Отбелязвам и странната загиженост на един бъдещ депутат в 36-то НС от десницата, бивш делегат на 14-я конгрес на БКП, че и член на комисията му по проекта за нов устав – виж. „Раб.дело” от 31 януари 1990 – за един бивш затворник, „набил прокурор преди 10 ноември”.
- Изобщо през лятото на 1992-ра беше много интересно да се чете вестникът на КТ “Подкрепа”. На 3 юли 1992 година там се появи интервю на журналистката Цветанка Ризова с Валентин Моллов, наречено “Валентин Моллов се страхува само от световната революция”. Подбирам части от него.
Въпрос: “Демокрация” публикува ваша молба за постъпване на работа. Там недвусмислено казвате, че имате връзки с ДС. Бил ли сте ченге?
Отговор: Ченге за съжаление никога не съм бил.  Аз съм завършил факултет 1 на Висшата специална школа “Г.Димитров”,  това е факултетът на Държавна Сигурност. Горд съм, че съм учил там, защото научих неща, които нямаше къде другаде да науча.
Въпрос: Обнадеждава ли ви новият вариант на кабинета на Филип Димитров?

Отговор: Честно казано, не. За всички е ясно, че това са козметични промени и надали ще гарантират на кабинета дълъг живот.
Въпрос: Ако зависеше от вас, кого бихте назначили за финансов министър?
Отговор: Във всеки случай не Иван Костов. На негово място съзирам Асен Мичковски. Той е реално мислещ човек.
Въпрос: Страхувате ли се от нещо?
Отговор: Ох, от световната революция.
(Съчувствам му на г-н Моллов. Ако „световната революция” победи, ще трябва да връща много пари.)

§    В края на април 1992 година, когато международните финансови институции и Европейският Парламент представиха своите официални становища, че България може да бъде приета за член на Съвета на Европа, двете конфедерации КНСБ и КТ се обединиха! Срещу правителството! Веднага отбелязвам, че това е първата обща проява на единомислие между двата синдиката. Само преди 20 дни по повод на отношението на КНСБ към миньорската стачка на КТ, Константин Тренчев беше заявил пред журналист от в."Труд" буквално: "КНСБ да го духа!"
В общ меморандум, подписан от Кр. Петков и К. Тренчев и адресиран до председателя на НС Стефан Савов, 2-мата доктори категорично отхвърлят правителственото решение за минималната работна заплата и настояват за отменянето му.
Какво самочувствие! Профсъюзните централи не се обръщат към преките си работодатели, не се обръщат към правителството като ръководител на държавата си работодател, а направо директно към председателя на Парламента. Разшифровката е проста – преките работодатели плащат издръжката на профсъюзните лидери. Целта на тези лидери не е решаването на икономическите трудности на защитаваните от тях българи, а злепоставянето на „синьото правителство” и „синия” председател на НС, които пречат на работодателите им. А самочувствието им идва от увереността им, че са „бойци на Партията”.

Другари синдикалисти, вашата задача е да се борите за „претворяване в дела на партийните решения чрез утвърждаване на комунистическите принципи в съзнанието на масите” (Ленин). Никой не е отменил тази главна повеля. Ако някой ви говори, че ще делите накрая, мисля, че ви лъже. Затова не ви наричам господа, а другари. „Трансмисията на партийните решения до масите” е сменяема част в комунистическата машина. Отслабеният ремък се притяга или се заменя с нов. Вие сте слуги, а не „едни от тях”. Самочувствието ви е ваша заблуда.

·                Ще завърша тази част от изложението с един стар факт. В средата на септември 1991, по повод на 45-тата година от основаването на в.“Труд” (почти 44 от тях в служба на БКП-профсъюза), главният редактор на партийната “Дума” е написал: “За много години, приятелю “Труд”, и към нови успехи”. На тържеството в НДК по случай този юбилей присъстваха президентът Желев, вицепрезидентът Семерджиев и премиерът Димитър Попов. Боянската ливада от август 1992-ра има стари корени.
И т.н. и т.н. – до точката в която избирателят се изправи пред урните и се замисли преди да пусне бюлетина. Познавам народа си български и знам, че той няма да гласува за доказани мафиотски лидери и организации. Но съвсем определено се страхувам, че ще избере отново „светлото бъдеще”, в което всички имат „осигурено право” на труд, панели и столска храна.
Само, че нищо не идва даром, сънародници. Социализмът „изяжда” повече, отколкото произвежда. Откъде ще вземем парите за осигуряване на минималния социален статус? Пет десетилетия живяхме при този строй и погледнете резултата – изядохме парите на дядовците и бащите си, изядохме и заемите, които ни дадоха. Питам и пак питам: откъде ще дойдат парите за новия райски живот в социалистическата държава през 21 век? Приказката за златната рибка не е българска. Българска е приказката за неволята. Няма лесен живот! Това е първото, което трябва да си спомним и приемем. И по-трудното! За другото не се безпокоя. Изкараното с мъка и пот българинът не дели с бирници. Пък е трудолюбив и предприемчив в гените си.