Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.11 20:29 - НИЕ-140 Проектозакон за отмяна на народния съд
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 115 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.11 20:31


Правителството на Филип Димитров внесе в Народното събрание въпроса за отмяна на решенията на т.нар. Народен Съд в средата на януари 1992-ра. Вече колко години резултати няма никакви. (Затова в заглавието пише  “Проектозаконът”.)
Няма и да има:  Партията бди над своите кадри „народни” обвинители, президентът зове за „национално помирение”, а вестник „Демокрация” се пази да не обиди комунистите лошо.
-
Например, около 1 февруари 1993 година, когато се навършиха 48 години от масовия разстрел на интелектуалния елит на “буржоазна България”, само части от опозицията се опитаха да разбудят спящите. Това бяха предимно хората около Общобългарския съюз “Истина” и в. АНТИ (гл.редактор Васил Станилов), който им предостави трибуната си.
- Синият вестник “Демокрация” отбеляза годишнината с една четвърт от своята 5-та страница на 1 февруари 1993г. и с една препечатка на декларацията на НКС на СДС три дни по-късно. След това, чак на 8 юли 1993, се сети да обърне отново внимание: “Върховният съд отмени присъда на Народния съд”.
Става въпрос за това, че на 30 юни 1993 година Върховният Съд отменил присъдата от 24 февруари 1945 по наказателно дело 1/45, 3-ти състав от Горна Джумая, срещу Тома Иванов Бележков, като признава последния за невинен и го оправдава. Факт безспорно положителен, но толкова дребен на фона на осъдените 11 122 души, от които 2370 на смърт, че на човек му се доплаква от ярост и мъка! И точно за това, тези 4-сантиметрови букви на 1-ва страница, с които Главният на „Демокрация” на име Панайот Денев, е написал „Краят на една несправедливост” на мен лично ми звучат като подигравка. Като че ли тази 1/11122-ра част изкупува цялата Вина!

·               Не си спомням точно кой известен държавник беше казал тези думи, но за верността им гарантирам: „Народ, който не помни историята си, е осъден да я преживее отново!” За да не се случи да преживеем историята си около Девети септември повторно, пиша следващите няколко страници.
- Започвам с историята на “Дума”, 18 ноември 1991г.:
“Първата заповед на министъра на вътрешните работи Антон Югов е от 10 септември 1944. На 12 септември вече е сформиран апарата на М- вото на вътрешните работи. Същия ден правителството приема постановление и определя кои да бъдат задържани за съдене от Народния съд. На 18 септември за директор на милицията е назначен Енчо Стайков, но той отказва да заеме длъжността. На 27 септември за директор на милицията е назначен Раденко Видински. По това време са извършени редица убийства на хора, които са избивали партизани, гаврили са се с техните трупове, палели са къщи. Партизаните, слезли от Балкана, “произнасят присъди”, а органите на реда още не са създадени. Въпреки няколкократните предложения на Антон Югов до Министерския съвет,правителството, поради заетост в продължаващата война, откликва на този въпрос едва на 2 ноември 1944г.  Георги Димитров изпраща радиограма до Трайчо Костов и препоръчва Костов и Югов да вземат бързи мерки, да се извърши проверка на всички сигнали за необосновани задържания на хора от бившата власт. На 20 ноември 1944 Георги Димитров от Москва се свързва с новия директор Руси Христозов. Той го пита колко са задържаните. Христозов отговаря, че са 18 000. Димитров казва, че са много. После добавя: “Имайте предвид, че насилието ражда насилие.” Под тази история се е подписал Добри Желев, кандидат на историческите науки.
- Цитирам документ - писмо на Георги Димитров до ЦК на РП(к) от 28.IX.1944, публикувано във в. “Работническо дело” от 2.X.1944 година:  “... без жалостното унищожение на великобългарския шовинизъм - тази язва на живото тяло на нашата страна - не е възможно изграждане на възродена, нова България. Необходимо е, наред с обезвреждането на тази смъртна зараза, да се извърши и огромна разяснителна и идеологическа работа всред народа и неговата интелигенция, за да не остане и помен от великобългарската идеология и авантюристична политика. Необходимо е с желязна метла да се очистят авгиевите яхъри на мрачното, подло и порочно наследство, за да се оздрави обществения и политически въздух над българското небе. В тази област лежи една от големите задачи на нашата партия.”
-
Продължавам с “изследванията” на Добри Желев в “Дума”, 18.11.1991г.: “С приемането на длъжността директор на милицията Христозов започва проучване на достоверността на материалите, въз основа на които са задържани намиращите се в участъците извършители на убийства, палежи на къщи и други престъпления. При прегледа на документацията на задържаните се оказва, че някои от тях са наклеветени, и към 6800 души са освободени. За съдене от Народния съд са предадени 11 122 души. Тук влизат и всички убити в дните след 9.IX. и са извършили тежки престъпления. Те са съдени посмъртно. Народният съд започва своите заседания на 20 декември 1944. От изправените пред съда 11 122 души на смърт са осъдени 2730 души, до живот 1305 и останалите 5020 на различни срокове затвор, а 1516 с оправдани.”
В цитираните от историка цифри сметката му не излиза. Сумата от всички осъдени и освободени е 10 571 души. До 11122-мата има още 551 “пропаднали” из документите на съда. Това е около 5 % грешка. Обърнете внимание, читателю, че не става въпрос за съдебна грешка - осъдени неправилно. Tези хора просто липсват. Къде да ги прибавя? Към освободените? Към убитите? Към осъдените на различни срокове затвор?
Продължават записките на “историка” Добри Желев:  “В изследванията си намерих 625 души в дните около 9.IX, но не бе уточнено дали са съдени. Но дори и да не са съдени, с тях убитите без съд и осъдените на смърт не са повече от 3350 души. От осъдените от Народния съд 3298 души с по-малки присъди са изпратени в трудово-възпитателни общежития за изтърпяване на своите наказания. В края на 1945 година 2959 от тях са помилвани и освободени. През 1945 и 1946-та са извършени редица помилвания на осъдените от Народния съд, като много от тях са освободени. В справка, подписана от директора на милицията Руси Христозов и изпратена до Съюзната комисия в България на 1 януари 1947 г. по нейно искане, се сочи, че в лагерите и затворите към тази дата има общо 2000 души. Такива са фактите.”
На другарите!

·               Сега фактите от другата страна, на потърпевшите.
Официална публикация на Общобългарския съюз “Истина” във в.АНТИ от 5 февруари 1993 година:
- убити без съд и присъда веднага след 9.IX.:       18700 души
- убити със смъртна присъда от Народния съд:      2730 души
Сред осъдените на смърт от Народния съд са 3-та регенти, всички министри от кабинетите на Филов и Божилов, половината от министрите на Багрянов и Муравиев, повечето от съветниците при Двореца, 67-на депутати от 25-тото Обикновено НС, 47 генерали и полковници от Генералния щаб и войската.
(За сведение на читателя през периода на “мракобесническия фашистки режим” за времето от 1 януари 1942г. до 4 септември 1944г. са изпълнени 199 смъртни присъди над партизани и техни помагачи.)
Пак в.АНТИ (5 февруари 1993) публикува една сравнителна таблица за дейността на СПЕЦИАЛНИТЕ СЪДИЛИЩА след края на Втората световна война:
Ето я:
в Германия  (Нюрнбергски съд)                        в Япония (Токийски трибунал)
общо подсъдими   24 души                                           28 души
от тях на смърт       11 души                                           7 души
Освен дейността на специалните съдилища, които са съдили ръководни дейци на правителствата в тези страни, във Франция и България е имало и ИЗВЪНРЕДНИ СЪДИЛИЩА, съдили “дребните риби:

                               във Франция                                   в България
общо подсъдими   124751 души                                  11122
от тях осъдени         44364 души (35%)                       9606 (86%)
от тях на смърт             791 души (1,1%)                       2730 (28,1%)
Данните за СССР са извън всяка класация

Ето какво пише Нася Кралевска във в. “Век 21”. Цитирам нея, защото източникa й е “направо от извора” - книгата на Борис Илиев “Революционния народен съд”. (Aвторката съобщава, че тази книга може да бъде намерена в най-престижната библиотека на Ню Йорк - “Пъблик Лайбръри”, под каталожен номер QK 89-27690. Самият Борис Илиев е назначен за председател на 12-я върховен състав на Народния съд на 16 март 1945 г. и след 10 дни насрочва дело с 176 обвиняеми. След месец осъжда 110 души, 12 от тях на смърт.)
“В България действуват 135 състава на Народния съд. Съгласно закона за съставите на народните съдилища при 13-членен състав 4-ма са назначените съдии, другите са лица, посочени от Областния комитет на ОФ; при 5-членен състав един е назначеният съдия, останалите са от Комитета. Интересно е да се изследва колко от тези лица имат гимназиално образование. След дългите тиради за високата компетентност на съда, той (Б. Илиев) спокойно ни разправя спомени. Обвинителният акт се връчва на подсъдим, когато той стои пред съда. Друг случай - след “професионалното следствие” пред съдиите застава погрешно задържан едноименник на търсеното лице... Само се питам как ли се е чувствал Борис Илиев, когато “поразителните злодеяния” в Катин и Виница се оказаха съветско дело? Констатация, заради която Народния съд осъжда български граждани? Или когато е чел публикуваните по време на гласността разкрития за съветската действителност? Сетил ли се е, че Народният съд осъжда на смърт 16 журналисти, на доживотен затвор - 12 и с тежки присъди още 69, само защото са предупреждавали българския читател какво представлява сталинският режим?”
Ето такива са комунистите, сънародници. Не само нашите! И няма да се променят!

Още предупреждения към българския читател СЕГА:
-
В."Анти" (28.01.1994г) публикува мисли на Христо Радевски от времената на Народния съд, напечатани във в."Литературен фронт" от 12.1.1945година: "Нужно ли е да споменаваме макар само патологичните изстъпления на един Борис Йоцов или една Фани Попова-Мутафова? А зад тях стоят още десетки подобни българомразци, които при това минаваха за български учени, писатели и художници!... Някои от тях са изправени сега пред Народния съд. Те сами си избраха тази участ. Те сами тръгнаха срещу народа си, срещу родината си, срещу културата на своето племе. Искрени или неискрени - резултатът от тяхното поведение е налице: най-позорното предателство в историята на нашия нарид. И възмездието - колкото и сурово да е то - ще бъде справедливо."
И ако нявга се забравя  и  почна да те клеветя..."  Мълча. Нищо не мога да измисля. Само повтарям:  Боже, каква е тази партия!
-
Вестник АНТИ (28.02.1993 година) препечатва произведение на Валери Петров, нисичкият добродушко от ПГ на БСП във ВНС. Написано е през 1944 година, издание е на БРП(к), Младежка библиотека №5,1944.
                       НАРОДЕН СЪД (хорова агитка)
ГОВОРИТЕЛЯТ НА СЪДА:
Има още някои господа и госпожи по нашия свят широк, които казват:
“Ах, Боже, това е убийство тоже! Народният съд не може да бъде тъй жесток!”
На тези господа и госпожи ние казваме днес: “Тази милозливост не ви прави чест! 
Мълчете! Народният гняв е суров! Мълчете!  Народният съд  е готов!”
ВСИЧКИ ХОРОВО:
Хората днес ще мъстят: съди Народният съд!
ГОВОРИТЕЛЯТ:
Заседанието е вече открито. Наказанието е решетка или връв!
Имате думата в своя защита. Нека вестникарят говори пръв!
ГЛАСОВЕ НА ОБВИНИТЕЛИТЕ:
Няма да мине пред нас тази игра!
Твоят вестник носеше име “Зора”, а беше на служба на мрак!
(хорово): Във вестниците само честните хора! Безчестниците в затвора!
СЕКРЕТАРЯТ НА ЦК:
Но за да можем добре да разчистим към бъдещето верния път,
трябва всички фашисти да изправим пред Народния съд!
И нека на всички да стане ясно, че ако нашия съд е суров,
ние го правим не от жестокост ужасна, а от нежна към народа любов.
И обратно: този, комуто съвестта пречи да смаже един гаден живот,
той не е нежен, ни човечен, а е жесток към своя народ.
Към врага да сме ний безпощадни, срещу него да не знаем покой,
да го бием както ни падне и дето ни падне той!
А щом свършим с длъжността ни сурова, ще дадеме нерви, и време, и пот,
и ще направим едно бъдеще такова и един такъв живот!”

- Пак от в. АНТИ, но с дата 5 февруари 1993: “Малцина вероятно знаят, че след убийството на известния журналист Данаил Крапчев - редактор на в. “Зора”, целия му кабинет е бил разграбен. Но интересното е да научим, че днес на неговото бюро и неговия стол стои не кой да е, а самият Стефан Продев, главният редактор на органа на комунистите в. “Дума”. И ако това не е наглост, здраве му кажи!”
Думата на самия Стефан Продев (“Защо, госпожо” във в.“Дума”, 4.12.1991): “Не бих се върнал толкова назад във времето, ако напоследък “звездата” Михнева, това “наше момиче”, не използва често телевизионния екран, за да ни убеждава, че червените са най-долни убийци. Мине не мине време и тя изравя някой гроб, търсейки из костите му доказателства за комунистическото варварство. Тя може да ги полее с миро и да събере няколко тъжни жени около тях, но надали ще убеди някого, че това са кости на светци. От небето ще я гледат очите на трите ятачки и, ако наистина има бог, върху главата й ще се посипе огън. Никой не може да сложи под една икона невинните и виновните. Есента на 1944 е много различна от пролетта на същата година. През пролетта умираха герои, а през есента главно убийци. Ето я малката разлика, която прави труда на Михнева не само съмнителен, но и отблъскващ.”
-
Ще завърша с писмо на Нора Ананиева от името на ПГ на БСП, изпратено до държавните и правителствени ръководители на САЩ, Русия, Франция, Великобритания и Китай и наречено “Закон, който връща България 50 години назад”: “Ние преценяваме, че анулирането на решенията на Народния съд би представлявало сериозен удар срещу демократичните процеси, които протичат в България от 10 ноември 1989 насам. Такъв акт по същество би оправдал участието на България във войната срещу Обединените нации на страната на Хитлерова Германия. Ръководени от тези съображения и проникнати от дълбока загриженост за вътрешните и международните последици от този акт, ние преценяваме, че трябва да запознаем Ваше Превъзходителство и правителството на Вашата страна с тази ситуация и да апелираме да упражните цялото си влияние, за да се предотврати разглеждане и приемане на закона. Една ясна и недвусмислена позиция от Ваша страна ще представлява реална подкрепа за утвърждаване на принципите и човешките права в България, за нейното интегриране като пълноправен член в семейството на демократичните народи.”

След седмица (на 16 април 1992) Емил Капудалиев от СДС ще призове народните представители да почетат с едноминутно мълчание паметта на жертвите от атентата в църквата "Света Неделя" от 1925 година. От своите парламентарни столове няма да станат социалистите-депутати Нора Ананиева, Филип Боков, Георги Пирински, Клара Маринова и Ангел Димов.

И малко история - виж "Демокрация", 9 декември 1993: В доклад до ЦК на БРП(к) веднага след 9.IX.1944, озаглавен "За прочистването на съдебните учреждения", министърът на правосъдието е записал дословно:  "За провеждането на тази чистка министерството се опря главно на ОФ комитети, като за целта се издаде специално окръжно с подробни инструкции за начина, по който трябваше да се събират сведения. Резултати от чистката: уволнени поради фашистки проявления 145, по други причини 33 при общо число на съдиите и прокурорите в цялата страна 618."
ВСС по време на правителството на Филип Димитров освободи 24 съдии, 19 прокурори и 3 следователи от общо 1500 души.
Сравнявайки тези два факта, Нора Ананиева
от името на Партията си трябва да отговори на два въпроса: Първият: Когато БКП е "прочистила" по Девети съдебните учреждения от инакомислещите съдии не е ли спаднало по този начин доверието в съдебната власт, качеството на работата й и компетентността й? И вторият: Кой е разсипал повече съдебната власт в един преходен период - БКП ли, изхвърляйки (и убивайки) 29% от съдиите, или СДС, уволнявайки (и пенсионирайки) 3% от Живковите магистрати?




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 18789
Постинги: 109
Коментари: 58
Гласове: 82
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031