Следващите редове са много важни! В тях обяснявам защо гласувах за Желев през януари 1992, защо няма да гласувам за Желев през 1993 и когато и да било след това, защо и тогава, и сега съм прав за себе си. Тези мои разсъждения са принципни. Това, че ги правя във връзка с президентските избори през 1992 и ги свързвам с името Желев, няма никакво значение.

Гласувах за Желю Желев през януари 1992, заради НЕГОВАТА ПОЗИЦИЯ ТОГАВА. Тя беше:
11 октомври 1991, в. “Демокрация”:  “На тези избори се решава въпросът дали нашите деца, нашите синове, дъщери и внуци ще продължат да напускат масово страната, за да търсят хляба и щастието си в близки и далечни страни, или да останат тук да работят, тук да печелят и с труда си да забогатеят, за да направят и България богата и привлекателна страна, каквато тя наистина заслужава да бъде. От тези избори ще зависи дали западният свят (а вече и не само западният) ще се отнася с пълно доверие към нас, ще ни оказва безрезервна подкрепа във всяко отношение, или ще ни приема с резерви като народ, който не е узрял все още напълно за демокрация, не скъсал изцяло с комунизма, следователно не е достоен за включване в европейските структури и институции. От тези избори ще зависи дали възстановяването на собствеността върху земята и приватизацията ще тръгнат с ускорен темп, или реформата ще се разтакава по най-различни начини, докато основната част от националното богатство бъде разграбено по криминален път. Дали ще продължат да изтичат по незаконен път капитали от страната ни, или на това ще бъде сложен край, и то в един момент, когато страната изпитва такава остра нужда от средства за подкрепа на социално слабите, безработните, пенсионерите. Дали ще бъде издигната сигурна бариера срещу нарастващата криминална престъпност.”
19 ноември 1991, в. “Демокрация”:  “Нищо по-естествено за мен да бъда кандидатът на СДС. Разбира се, винаги съм казвал, че при една евентуална моя кандидатура смятам за естествено да получа подкрепата на некомунистическите формации извън СДС, на всички българи, които искат децата им да живеят в една нормална страна, в която комунизмът ще е само лош спомен.”
28 декември 1991, “Демокрация”: “Очаква ни още много работа. Предстои да се приемат нови важни закони и да се поправят старите. Особено важен е законът за Земята  Скоро трябва да бъдат приети законите за реституцията и приватизацията. Напълно нов трябва да бъде законът за чуждестранните инвестиции. Оттук нататък правителството ще има свободата да действува.”
От предизборната му платформа за президентските избори през януари 1992:  “Вярвайте в себе си - ще успеем!”

НЯМА ДА ГЛАСУВАМ СЕГА за Желю Желев, независимо чий кандидат е, дори ако името му е изписано на син фон под абревиатурата СДС.  Заради следните причини:
- Правителството на СДС, оглавявано от Филип Димитров, прие Закона за земята в средата на март 1992г. Това е въпросният закон, който г-н Желев искаше преди изборите, онзи закон, който връща земята в реални граници и разтурва ТКЗС-тата.
Умишлено написах, че правителството на Ф.Димитров прие Закона за земята, въпреки, че НС го обсъди и гласува. Защото когато правителството на Ф.Д. беше свалено, и с помощта на г-н Желев – изразявам се меко за приноса на президента – същият този Парламент започна да го променя и връща в стария му комунистически вид. Е, добре. След като в политическия ни живот през 1993г. сравнен с март 1992, отсъства само правителството на Филип Димитров и всички други фигураи са на старите си места, а земята „се уедрява” с цел... следват глупостите на Георги Танев...  имам питане до: президента, председателя на НС, водачите на парламентарните групи на БСП, ДПС и независимите, лидерите на извънпарламентарните сили, подкрепящи правителството на Беров, КНСБ и КТ „Подкрепа”, честните частници и техните жълти издания, онези от вас читатели и почитатели на същите тези „независими” вестници, надпартийните журналисти „ала Мико и Иван”, журналистките с къси поли „ала Севда и Валя”.
- Питам ви: Чий е законът за земята, приет в НС на 20 март 1992 година?

Същото питане към същите имам и за:
Закона за конфискация на партийното имущество и връщането му на държавата, приет през декември 1991:
Закона за Висшия Съдебен Съвет, приет също през декември 1991;
Закона за чуждите инвестиции от януари 1992;
Закона за банките и кредитното дело от март 1992;
Четирите реституционни закона – март 1992;
Закона за приватизацията – април 1992 година
Когато тези закони станеха факти, „наш Желю” беше обещал: „Оттук нататък правителството ще има свободата да действува.”
- Питам ви, г-н президент, как това ваше обещание се вписва в действията ви?
Следните:
1.  На 13 май 1992 заявихте, че ще подкрепите едно служебно правителство с възможен премиер Димитър Луджев.
Странно поведение! Само преди три седмици Филип Димитров поиска оставката ИМЕННО на Димитър Луджев с мотивировката “несъвместимост с правителствения екип като цяло”. (Ф.Д. е много деликатен човек  – обществена тайна са „някои връзки” на г-н Луджев с новоизлюпени милионери тип „Моллов”.) И още по-странно. Предишния ден - 12 май, Филип Димитров каза по телевизията: „Ние ще продължим по нашия път”. (преди 5 дни България беше приета за член на Съвета на Европа!). Онзи път, г-не Желев, който „ще накара децата ни, внуците ни, да останат тук да работят, тук да печелят и с труда си да забогатеят, за да направят България богата и привлекателна страна, каквато тя наистина заслужава да бъде.”
2.  Изявлението ви „Панорама” на 13 юни 1992, където призовахте „всички българи и особено привържениците на СДС към национално помирение и консенсус”.
Няма да коментирам, че ни призовахте към помирение с НЕОСЪДЕНИТЕ Живков, Спасов, Горанов, Газдов, Шиндеров, Стоичков, Луканов, Лилов, Велев. Но ще попитам как тълкувате отправените в предишната седмица в пленарната зала НАГЛИ ЗАПЛАХИ на социалистите Ананиева („Ще дойде Видовден!”) и Виденов („Мислете му като се върнем!”) към мнозинството, защото, видите ли, СДС имало ДРУГО виждане за България – несоциалистическо
3.  Ще трябва да рзазтълкувате и собственото си интервю в „24 часа” от 17 юли 1992: „Комунистите също нямаха широка социална подкрепа, затова прибягнаха до терор.” Тъй като там говорите за управляващите в момента, какво означава думичката „също” и кой кого тероризира?
4.  В началото на юни 1992 бяхте на визита в Южна Америка (средището на банановите републики и наркобароните и където „Мултигруп” токущо е открил собствено игрално казино). Когато се прибрахте в България, коментар от името на придружаващите ви бизнесмени направи г-н  Иван Деев.
На ваше място бих уволнил сътрудника си по печата, онзи, дето чете сутрин вестниците вместо вас и ви прави кратки резюмета. Той трябваше да ви е информирал, че името Иван Деев нашумя през март-април 1990 година във връзка с износа на 25 тона сребро от София за Цюрих в периода октомври’87 до юли’89  (справка и вашата „Демокрация”, броеве 25-40). Ако това ви се вижда „несериозно”, да ви кажа, г-н президент, че тези, които ви поставиха на върха на властта, сутринта на 1 юли 1992г. прочетоха в своя вестник една справка за „биснесмена” Иван Деев. Тя е подписана (Ненчо Ненов!) и носи заглавие „Как комунистическата олигархия се превръща във финансова”. Досега няма опровержение на написаното там. Цитирам: „Господинът е агент лично на Мирчо Спасов и семейството му. През 1970г. е разобличен като служител в МВТ и уволнен дисциплинарно, но „оправен” от жена му, е изпратен от ДС в Бейрут във фирма „Литекс Трейд”. Следват две години работа в Либия. Поради доказана некадърност като специалист е препоръчан на ДСО „Вторични суровини”. През 1988 година го преместват в „Интеркомерс”. Има спесименти в 4 задгранични фирми да оперира с банкови сметки: „Ардекс”- Берн, „Родопа-комерс” Виена, „Марекс” Мадрид, „Илекс” – Буенос Айрес. Всички служители на тези фирми на „Интеркомерс” са от ДС: Димитър Златанов – Виена, Красимир Георгиев – Берн, Васил Кирков – Мадрид, Лъчезар Попов – Буенос Айрес. Сегашният му заместник Николай Костов е офицер от ДС ПГУ.”
5. Пак през юли 1992година, но в „24 часа”, вие, г-н Желев, характеризирахте Христофор Събев така: „Безбожник, който не разбира от религиозни дела.” Напразно разгръщам вестниците, за да прочета така ясно формулирано ваше мнение за патриарха Максим. Липсва. Вероятно, защото по вашия закон по-нисшите чинове не коментират началниците си.
6.  Следва вашата пресконференция в резиденция „Бояна” на 30  август 1992.  И т.н., и т.н..

Сега остава само да завърша с обяснението защо НЯМА ПРИ НИКАКВИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ДА ГЛАСУВАМ ОТСЕГА НАТАТЪК за Желю Желев.
Преди десетина години прочетох в една книга („Астраханската гара”, Леонид Словин) следната история. Цитирам:
“След като спечелил битката при Кана, Анибал избрал 10 души римляни измежду пленените, които трябвало да се върнат в Рим и да убедят съгражданите си да откупят всички заробени от него римляни. Тръгвайки, пратениците се заклели на Анибал, че ще се върнат на всяка цена. Когато напуснали лагера, един от десетте се върнал, престорил се, че е забравил нещо. Така той се освободил от клетвата, дадена пред Анибал. Римският Сенат отказал откупа. Девет от десетте пратеници се върнали при Анибал, ридайки и проливайки сълзи, тъй като откупа, който не получили, бил и за тях. А десетият, който нямал съвест, си останал у дома. Сенатът не отминал тази работа така: взел хитреца и под конвой го върнал на Анибал. Защо, ще попитате, такава принципност? И при това по отношение на противника? Не е ли по-лесно да обявят постъпката на лъжеца за военна хитрост, а деветимата му другари да изкарат простаци? Не си представяйте съвестта като нещо абстрактно. Всъщност тя е реална като ръцете ни, като цвета на очите ни. Древните разбирали това. Съвестта не може да изчезне за малко, а след това да се появи.”