Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.11 10:14 - НИЕ-137 Желев президентът на сините
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 35 Коментари: 0 Гласове:
0



ЧАСТ  ЧЕТВЪРТА

1992

 

Това е годината на управление на първото демократично правителство в България от 9 септември 1944 година насам. Онова, което остана след него, е малко, но и много. През тази година стартираха процеси като връщането на земята в реални граници, реституция на конфискуваните имоти и реституцията. Както и свързаните с тях надежди на хората за просперитет в обществото на базата на честността. Написано е „надежди”, което съвсем не означава действителност, но за това пък най-малко е виновно правителството на Филип Димитров!
През май България беше приета за член на Съвета на Европа. Което означава, че вече нищо не може да бъде решено по онзи начин – от твърдия вариант с куршуми в тила до мекия вариант с тропане по масата с юмрук. В словото си по телевизията на 11 май 1992г. по повод приемането ни в Съвета на Европа министър-председателят Филип Димитров каза: „Не е чудно, че точно в този момент, когато стават тези събития, когато земята се връща на хората, ние сме изправени пред един основен проблем, проблемът да предпазим страната от хаоса. Защото не е тайна, че в България има сили, които не могат да се примирят с промяната, не е тайна, че тези, които искат да спрат развитието на нещата, се опитват да създадат сблъсъци, конфликти и хаос. Това, че ние не допуснахме досега хаоса, е може би едно от най-големите достижения на управлението на СДС. И не е случаен фактът, че Европа ни прие. Това, което казвам, означава, че колкото и тежко да е положението на България днес, колкото и да са изтънели джобовете ни, пред нас е вече ясната перспектива за напредък. Това означава, че ние не само се домогваме към един по-добър живот, а вече, без дори да го усещаме сами, правим първите крачки към него.”

Вярно беше! През 1992г. България вървеше по пътя на надеждата. Усилията на гражданите й започваха да се изпълват със смисъл, а не просто да се носи тежината им. Само че изграждането на собствен живот със собствени усилия не е план нито на Партията, нито на Мафията. И те откриха общ фронт срещу Демокрацията.  И успяха да я спрат, деформирайки я за десетилетия напред!
За да направя връзката между хилядите факти, правещи тази теза по-видима, ще сменя начина на изложението им. Всички събития, отнасящи се до дадена област в обществения живот, които се случиха през цялата 1992 година, събирам на едно място. Описанието им по тримесечия би разкъсало логическата връзка между тях. Кулминацията на войната срещу Демокрацията съм оформил като театрален спектакъл в 5 действия, 3 интермедии и епилог. Аз не съм му сценаристът, а само разказвачът.
Повярвайте ми, може би пристрастно, но честно и добронамерено, ще напиша тези тъжни страници на българската драма. Защото те ще трябват на Бъдещето, което ще предяви своите искания и обвинения на всичките й конкретни измислители и изпълнители!

 

XT1_dia92-0103

 

СТАРИЯТ  НОВ  ПРЕЗИДЕНТ

 

Още в първите 10 дни след своето конституиране Парламентът насрочи преки президентски избори на 12 януари 1992 година. В решението му се казва още, че заедно с президента ще се избира и вицепрезидент. Те ще явят пред избирателите като двойка, т.е. ще защитават една и съща програма, и ще трябва да спечелят поне 50 процента плюс един глас. Ако никоя двойка кандидати не спечели необходимите гласове на първия тур, ще се проведе втори тур на 19 януари 1992, в който ще участвуват само първите две двойки претенденти. Дотук всичко вървеше без препирни между политическите сили. Гласуването бе почти единодушно, цялата процедура приключи за десетина минути.

·                Първите спорове се появиха за цвета на бюлетините.
Те започнаха седмица след решението за насрочване на изборите. Социалистите настояваха бюлетините да бъдат бели с написано име върху тях. СДС настояваше бюлетините да бъдат цветни,
като политическата сила, излъчила кандидатите, да запази цвета на бюлетината си от предишните избори. Приемливи са възраженията на онези критици според които "много излишни пот и слюнки се изляха върху нещастните микрофони на високата трибуна в пленарната зала". Защото е вярно, че качествата на мотора са по-важни от това в какъв цвят е боядисан той. Но има и друго вярно - социалистическата партия "бягаше" от червения цвят.
Защо ли? Стефан Продев имаше едни разсъждения за това какъв бил народа ни и кой цвят рокличка предпочитал, така че питайте него. Аз ще фиксирам кой социалист какво каза, като добавям и собственото си мнение, защото никак не обичам демагози и хитреци.
-
Велко Вълканов: “Съгласно чл.92, ал.1 от Конституцията президентът е символ, олицетворение на нацията. Той е такава личност в държавния апарат, за която всеки може да каже “това е и мой президент”. Това предварително да оцветяваме президента с определена партийност, значи предварително да го противопоставяме на част от народа.”
Някой някого прави на глупак!  С абсолютна сигурност може да се твърди, че „синята” една трета от българите няма да подкрепи кандидатура на БСП, дори името й да е написано на съкровищен бон. Със същата абсолютна сигурност може да се твърди, че самият Велко Вълканов ще управлява по комунистически, независимо от цвета и външния вид на бюлетината, с която е избран.
-
Чавдар Кюранов: “Ако ние се борим за едноцветна бюлетина, това е,  пак повтарям, не от страх, а защото искаме да направим една стъпка към това, което е нужно на нашата страна, към едно сериозно и искрено, бих казал, помирение. Но щом не искате това, ще си носите историческата отговорност.”
„Милите хора”! Палачите от Белене и Ловеч са живи и получават по-високи пенсии от жертвите си, които все пак са имали щастието да останат живи. Боковци, Таковци, Пирински, Крачуновци, Премяновци и т.н. младши не носят отговорност за съсипията, която татковците им докараха на България, а що сочни пържоли са изяли, докато народът набиваше крак под тяхната команда. А сега да ходим да се прегръщаме, пардон, да се помиряваме с палачите си, защото „иначе носим изторическата отговорност”?! Безпределна – не, комунистическа наглост!
-
Велислава Дърева: “Предложението за запазване цвета на бюлетината от парламентарните избори ми напомня един незабравим стих и ще го кажа на руски. Надявам се, че никой не е забравил този език в Парламента. Когда говорим Ленин, подразумеваем Партия. Когда говорим Партия, подразумеваем Ленин”. А иначе, ако вие толкова държите на синия цвят, просто аз ви предлагам на синята бюлетина да не пише абсолютно никакво име.”
Тази попикана госпожица (прилагателното, което си позволих да употребя, е на самата Велислава Дърева, което тя подхвърли към Стоян Ганев и е написано черно на бяло в „Дума” от миналата 1991) един журналист сполучливо нарече „Дъ-рева” или „Дъ-не-рева”.
В края на краищата БСП-кандидатът беше все пак с бяла бюлетина – червената беше подпъхната на националистите. Ех, какво гонене на нови социалисти ще настане, ако се върнат старите.
Народното събрание прие с мнозинство (“тоталитарно” казаха ТЕЗИ) бюлетините за президентските избори да бъдат цветни. “СДС-д окупира синия цвят на президентските избори” - е коментарът на “Дума” от 23 ноември 1991 година. Избрал съм най-сдържания и цивилизован коментар. Първият “хитър” социалистически номер - да се размие първосигналната идентичност на кандидатите - претърпя неуспех.
Следват други "хитри" номера.

·                За 20-тина дни време за регистрация на кандидатите се записаха 25 двойки президент и вицепрезидент. На самите избори се колебаехме между 22 двойки. В тези повече от 20 кандидатури имаше поне десетина смешно глупави, няколко опасно глупави. Пет-шест известни лидери пожертваха авторитета си срещу... нещо друго и изпълниха ролята на “изкуствени патици”.
- Двама известни “тарикати” - Кулеков и Бойчев, се кандидатираха официално пред ЦИК със 7000 подписа върху нотни тетрадки, събрани за няколко часа пред ЦУМ.  Такава безочливост във време, когато гражданското общество се изгражда, не бива да бъде бъркана с глупостта или с демокрацията, още по-малко пък с хумора!

·                Партията БСП препоръча на своите избиратели да гласуват за двойката Велко Вълканов - Румен Воденичаров.
Характеристиката им според “Дума” е: “В лицето на господата Вълканов и Воденичаров младата българска демокрация има едни от най-видните си строители. Това са хора с високи морални и политически качества, граждани с чувство за отговорност и дълг. Вече две години те участвуват в политическия живот с открити чела, без да се влияят от партийни пристрастия. Тяхната гражданска независимост не подлежи на съмнение. И Вълканов, и Воденичаров са изтъкнати борци за правата на човека, за достойно място на всеки български гражданин в новите демократични условия. Те са неопетнени с нищо патриоти, сложили сърцата си върху олтара на България.”
- Коалицията СДС нямаше колебания кого да препоръча. Изборът на сините просто нямаше алтернатива:  Желю Желев.

·                Как премина кандидат-президентската кампания?
Цитирам в. “Демокрация”: “Всички кандидати говорят едно и също. Три минути се жалват от екрана, че времето им е малко. Две минути обещават благоденствие, без да посочват конкретните източници, сякаш са намерили пещерата на Али Баба или съкровището на граф Монте Кристо, и последните пет минути хулят Желю Желев. Ами хулете се един друг. Кажете с какво платформата на Сапарев е по-лоша от тази на Вълканов. Нека пернишкият либерал да покани на диспут независимия еколог. Изобщо нека борбата се води толерантно. Или всеки срещу всеки, или по-благородното: всеки за себе си. Но всички срещу един не е джентълментско.”
Една констатация: тази предизборна тактика е заимствана от съветска инструкция. В.“Демокрация”, 11 ноември 1991, препечатва от руското списание “Огоньок” (бр 46,1991) един любопитен документ - тезиси за предизборното поведение на Партията в преките президентски избори в Русия през юни 1991. Там четем:
1.
Срещу Елцин да се издигнат няколко кандидата на РКП (Руската комунистическа партия), най-добре 10-12, което ще позволи да бъдат раздробени силите на пропагандната машина на противника и да се обиграят в общоруската избирателна кампания групата перспективни политически лидери на партията.
2. Необходимо е юридически да се закрепи принципът за предоставяне в
средствата за масова информация (печата, радиото и телевизията) еднакво място и еднакво време за всички кандидати без изключение. Опозицията не може да издигне няколко популярни лидери, без да рискува да подкопае шансовете за победа на Елцин. А значителният брой кандидати от РКП позволява да се организира мощно и добре координирано настъпление срещу позицията на Борис Елцин, като го принуди да раздробява своите сили, да отговаря на персоналната критика на всеки от тях, без да бъде уверен, че ударът се нанася от най-опасния за него конкурент.
3. Преговорите с потенциални кандидати за участието им в предизборна
борба да се проведат тайно. Тактиката за провеждането й трябва да се обсъжда само устно, върху строго индивидуална основа, без да се привличат другите кандидати от името на партията, за да се избегне изтичането на информация.
4. Главна тактическа задача на партията в предстоящата предизборна борба трябва да бъде недопускане победа на Б. Елцин на първия тур.
5. По време на втория тур всички кандидати трябва да се обединят около този, който е получил най-много гласове.

·                Втора констатация. Изключително сериозна!
И без програмираните усилия  по Инструкция, Желю Желев щеше да стане президент. Ако не достигнеха „сини гласове”, „червените” щяха да прибавят колкото трябва от техните гласове, защото той беше тяхното „асо-пика от ръкава. Не един олигофрен и един фашист” – цитирам Едвин Сугарев в „Демокрация” от 17 януари 1992.
Е, и какво стана, когато ние, сините, си избрахме за втори път Желю за президент? – червените ни излъгаха за втори път. Ще ни излъжат и трети път със „сините мравки” и „Подкрепа”, и четвърти, и пети... вероятно. Но това не променя горчивата им участ като партия. Ето защо:
Помните ли приказката за лъжливото овчарче? Дотърчали веднъж селяните и били измамени. Овчарчето си свиркало доволно и продължило да си яде сиренцето, полегнало на тревата. Дотърчали втори път селяните и пак били измамени. Овчарчето пак било доволно. Тази приказка няма друг край, освен естествения – да го „отнесе” овчарчето. Или по по-бързата процедура – като дойде вълкът да изяде и него, или по по-бавната процедура – като свърши денят и дойде време да се прибере в село.
Най-напред комунистите с измама се главиха да пасат нашите овце (юни 1990). Първата лъжлива тревога (Конституцията) им струваше купчина агенти – политически трупове. Втората лъжлива тревога (която предстои през втората половина на 1992) ще подаде „наш Желю”. И понеже това ще е вече втората лъжа, ще се наложи да се жертват „повече съчки за огъня” – разните мравки, барбарони и догановци.
Защо така бе, мили хора? Сега хапвате сладко сиренце, има в торбата ви още. Ама, ей го на – капиталистическият вълк ви дебне от края на полянката и никой няма да хукне да ви спасява. Ако ли пък този вълк излезе страхлив или сит, или „добрият вълк Лупи”, нали в края на деня ще трябва да ни върнете овцете, да минете по нашата улица, да звъннете на всяка порта – ох, що бой ви чака вечерта!
Ех, умници-стратези, нямате вече толкова пари, че да ни храните така добре, както искаме ние, колкото ни дава Светът. Това е материалната основа на Вашето пропадане. А лъжите ви се трупат върху моралната тежест, която ви мъкне към Небитието.

 

 

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ИЗБОРА И  РЕАКЦИИТЕ НА ТЯХ

 

В първия тур на президентските избори се получиха следните резултати:
Желю Желев и Блага Димитрова    
                   44,58 %
Велко Вълканов и Румен Воденичаров
             30,52 %
Георги Петрушев (Жорж Ганчев) и Петър Берон
       16,81 %
Благовест Сендов и Огнян Сапарев                            
2,23 %
Славомир Цанков и Михаил Миланов
                         0,98 %
Димитър Попов и Христо Генчев
                                   0,64 %
Андон Дончев и Николай Шкутов                                 
0,62 %
Асен Младенов и Иван Георгиев                                  
0,57 %
Петър Гогов и Богдан Йоцов                                         
0,42 %
Иван Георгиев и Иван Кисимов                                    
0,39 %
Сийка Георгиева и Станчо Митев                                
0,34 %
Петър Манолов и Емилия Савова                               
0,27 %
Кирил Борисов и Милан Тонев                                     
0,22 %
Йоло Денев и Георги Статков                                     
  0,21 %
Иван Иванов и Петър Димитров                                   
0,20 %
Крум Куманов и Венчеслав Георгиев                           
0,20 %
Стоян Цанков и Иван Стоянов                                      
0,19 %
Димитър Димитров и Велчо Велев                               
0,17 %
Димитър Марковски и Димитър Савов                         
0,16 %
Правдолюб Кожухаров и Симеон Ямулев                  
  0,15 %
Тодор Пашалийски и Милан Тонев                                
0,12 %
(Кузман Кузманов и Никола Шумарев се отказаха в самия ден на изборите.)

Любопитни подробности:
- Сливенският митрополит Йоаникий вярва в знамението, че седмицата на президентския избор започва с Богоявление!
- С решение на техническото ръководство на ФК "Левски" сините футболисти не са участвали в първия тур на президентските избори, поради финансови затруднения, свързани с пътуването им от Варна (където впрочем почиват в луксозния "Гранд хотел" на “Дружба”) до София.
- Петите в класирането - Славомир Цанков и Михаил Миланов, до края на 1992 година няма да се издължат на държавата с парите, които тя им е отпуснала за тези избори. Точно 190172 лв. (някъде към 8500 долара по тогавашния курс). По същата сметка 16-тите - Крум Куманов и Венчеслав Георгиев, ще дължат приблизително 238 хил. лева, а 17-тите - Стоян Цанков и Иван Стоянов - 400 лева повече. Сведението е от вестник "Демокрация" от края на 1992г. Оттам нататък по поговорката “Битият – бит…”
- Класираният на седмо място кандидат-президент Андон Дончев беше представен на широката публика като водещ специалист в изчислителната техника, президент на фирма "ДонанД". В края на май, значи само след 5 месеца, ще прочета една обява във вестниците: "Фирма "ДонанД" продава на едро захар, цени изгодни.

Всички отпаднали двойки на първия тур, освен Жорж Ганчев - Петър Берон, призоваха симпатизантите си на втория тур да гласуват за двойката на БСП Велко Вълканов - Румен Воденичаров (т.5 от инструкцията, нали).
Резултатите от втория тур на президентските избори:
Желю Желев и Блага Димитрова                            52,88 %
Велко Вълканов и Румен Воденичаров                  47,12 %

·                Между първия и втория тур на изборите видни интелектуалци се подписаха под думите: “Избирайте: Желю Желев или Демокрация!”
Ето имената им:
Валери Петров, Давид Овадия, Чавдар Шинов, проф.Стоян Каролев, Иван Гранитски, Стефан Данаилов, Васил Цонев, Анжел Вагенщайн, Леда Милева, Коста Карагеоргиев, Павел Матев, Соня Бакиш, Георги Джубрилов, Надя Топалова, Михаил Белчев, Иванка Димитрова, Мая Бабурска, Джуни Александрова, Никола Инджов, Белла Цонева, акад. Николай Тодоров, Георги Павлов-Павлето, Евгений Босяцки, Бинка Желязкова, Виолета Гиндева, Николай Шмиргела, Димитър Остоич, Борислав Шаралиев, проф. Димитър Канушев, Цветана Платиканова, Николай Христозов.
През лятото на 1993-та, когато навън хилядите „сини лумпени” ще искат оставката на президента, излъгал надеждите им – зная, че същите тези хора ще се подпишат под думите:  „Избирайте Желю Желев или анти демокрация!” И ако съм толкова саркастичен към тях, това не е защото са сбъркали тогава или сега, а защото и двата пъти изпълняват повелята на Партията. (Не коментирам причините им.) През януари 1992 година Ж.Ж. трябваше да бъде „плют”, за да се стимулират сините да го изберат за президент. През юни 1993-та Ж.Ж. трябваше да бъде защитаван, защото провеждаше политиката на БСП в управлението на страната. Демокрацията или Анти Демокрацията тук имат толкова значение, колкото бъдещия сняг за миналогодишната реколта.

·                Други лични мнения:

- Румяна Узунова от радио “Свободна Европа”: “Мисля, че при абсурдната ситуация в страната това са нормални резултати. Не смятам обаче, че в този момент д-р Желев е обединяващата фигура. По-скоро в него е съсредоточена голямата надежда, че в страната ни ще продължат демократичните промени.”
- Иво Инджев, директор на БТА: “За мен е ясно, че победи, колкото и тривиално да звучи, демокрацията. Двойката Вълканов-Воденичаров обаче стори всичко възможно да се легитимира като некомунисти. Това показва до каква степен се срамуват от себе си.”
- Филип Боков, депутат от БСП: “Фактът, че изборите преминаха спокойно, показва, че сме се научили да изразяваме свободно волята си. Мисля обаче, че ако втората двойка (Вълканов-Воденичаров) беше победила, перспективите пред демократичния процес щяха да са по-добри.”
- Дотук цитираните мнения прочетох в зависимите “Демокрация” и “Дума”. Ето едно мнение в независимия, но не и "син" вестник “Земя” от 16.01.1992. Подписано е Христо Манев, препо
давател в УАСГ: “Но слава Богу, че надигналата се мътносиня вълна в първия тур на президентските избори се сблъска с чувството за съхранение на българската нация. На втория тур ние можем да пратим в историята тази вълна, като се обединим срещу голите обещания на кариеристите и попълзновенията на безродниците. Само така можем да създадем съвременна обществено-пазарна икономика в страната и едновременно с това да намерим български път към изграждането на Обединена Европа на отечествата.”
Ей заради такива, Боже, Европа не иска да ни приобщи към себе си. И тя е права, Боже!

Сега ще цитирам мненията на политическите сили след избирането на Желев за президент.
- Пресконференция на БСП: “Резултатите на Велко Вълканов са победа за БСП и признак за стабилен електорат. Неиздигането на собствена цветна бюлетина и подкрепата на независимия Вълканов са факт, с който БСП се гордее.”
Ах, колко непредпазливи думи!

- Либералите на Петко Симеонов: “Изборите на 19 януари са началото на края на СДС. Тъмносините искат слаб президент под  диктата на парламента.”
Нищо не разбирам! Тези либерали поддържаха твърдо Желев. Той декларира официално принадлежността си към тях. От какво тогава са недоволни?
-
Стефан Гайтанджиев от името на БДЦ: “Краят на СДС е повече от очевиден, резултатите от президентските избори са негов симптом.”
Не съм и очаквал друго от СДС-тата с тиретата.
-
Зелените на Каракачанов имали историческа мисия и за да я изпълнели, към лозунга си “Долу БСП”, вече трябвало да добавят “Долу СДС”. (Пловдив, 3-та нац. конференция, 25-26 януари).

·                Първата вечер след избора на президент (20 януари 1992) телевизията показа скандално-еротичен спектакъл "Нощта на аристократите" на режисьорката Илиана Беновска. Идеята накратко: Аристократите (партийните лидери?) си живеят живота сред секс, лъжи и алкохол, а през това време бедното момиче (България?) - камериерка в богаташката вила, бива изнасилено в тоалетната от един плейбой и се удави в басейна, защото не можа да понесе срама. Веселието не бе помрачено от този дребен факт.
(И без да коментирам, всичко е ясно. Ще допълня обаче някои подробности от действителната съдба на героите, които правят спектакъла. Защото никак не обичам демагозите! След определен брой демократични години: „изнасилвачът” ще стане „лице” на гей обществото в България, „изнасилената България” – съпруга на един от най-богатите „честни частници”, а сценаристката след дългогодишни „усилия”, и покрай Тодор Живков лично включително, най-после ще успее да се добере до свое собствено политическо предаване в една от най-гледаните телевизии.)

·                Бих прескочил следващия факт, но той също показва колко дълбоки са пораженията на нацията ни, нанесени от комунизма. В предаването “Вариант 3” с водеща Живка Гичева на 25 януари 1992 година беше прокарана за пореден път подигравателната линия “Всички са маскари” на “хумористите” кандидат-президенти Кулеков и Бойчев. Онова, което ме възмути: една възрастна жена (тя каза, че е на 87 години), интервюирана на улицата от Живка Гичева, с насълзени очи каза, че изживява последните си дни много зле, но се радва за бъдещето на България. И тази безкрайно добра, човешка сцена, беше съпроводена с игрива подигравателна музика!
„Шъ съ оправим”, когато Живкиният „вариант” и „президентите” Кулеков и Бойчев бъдат натирени от действителността ни. Изборът да гледаме предаването „Вариант 3”, вместо далеч по-смисления „Вариант 2”, бе на директора на телевизията по това време Асен Агов.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 15899
Постинги: 87
Коментари: 53
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930