Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11 19:36 - НИЕ-136 Куку престъплението
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 43 Коментари: 0 Гласове:
0



ЕКОАТАКИ  (ИЛИ ЗА “ТЕЗИ” СТУДЕНТИ ОТ “КУ-КУ”)

 

На 7 ноември1991, вместо да празнуваме поредната годишнина от ВОСР, в Русе се състоя еко-рок-фестивал с протест срещу продължаващото обгазяване на града от румънските химически заводи в Гюргево. Освен известни български рок-състави, във фестивала участваха групите "Гилти" от САЩ, "Уоринг" от Великобритания, изпълнители от Австрия и Холандия. В този ден мнозинството депутати в НС не работиха, присъединявайки се към протеста на русенци.
Румъния на Илиеску се "обиди" на България на Филип Димитров (написах "България на Филип Димитров", а не "България на Желю Желев", защото президентът ни си е същия, сменил се е само премиерът). Посланикът й в София г-н Петреску съобщи, че Румъния няма да подпише двустранната конвенция за екологично сътрудничество, поради "политизирането на този проблем".
Обиден е и приемникът на "Работническо дело": "Политическата рокотевица попречи да се решат проблемите на Русе".
"Виновникът" е точно назован в изявлението на зам. министърът на околната среда в Поповото правителство Валентин Босевски: "Политиците се позабавляваха, а русенци ще продължават да се давят от въздуха в своя град. Един ден тази конвеция ще бъде подписана: когато парламентарните рокфестивали престанат да бъдат атрибут на политическия живот, и българската общественост разбере, че има нужда от професионалисти, а не от политически парвенюта."
Моята книга досега беше простила на г-н Босевски думите му отпреди 10 ноември, че „Чернобил не е заплаха за здравето на нацията”, защото ги беше помислила за негова заблуда – все пак той не бе „един от тях” по онова време. Но повторението на неговите „заблуди” с цел лично издигане в средите на „околната среда”, няма да му прости, защото това се нарича неморалност.

Споменах 7-ми ноември и ето ви още една еко-новина, но от душевната ни "околна среда". Определено не мисля, че чистотата на една страна може да бъде отделяна от моралната чистота на населяващите я граждани!
"Най-голямата и най-влиятелна политическа партия у нас", която - разбирам - оттегли претенциите си да построи комунизма, но никога не се е отказвала да строи социализъм в някакъв вариант, не отбеляза нито с ред в официалния си всекидневник "рождената дата на новия свят", т.е. на социалистическото (по-нататък комунистическото) общество, което е нейната най-висша цел.
Възможно е временната конюнктура във Висшия Съвет, или в редакцията на в.”Дума”, да налага такова поведение. Но тази Партия има половин милион отчетени членове, милиони симпатизанти, които твърдят, че защитават идеите й не конюнктурно, а през целия си живот. Десетилетия наред този ден беше наистина празник за тях, включително и 7-ми ноември 1990-та. Защо 7-ми ноември 1991 година да не е празник? Да  се отказваш от мечтите си преди да са изтекли дори две години от 10-ти ноември, не е „еко-поведение”!
Ако ли пък гласовете, волята на редовите членове, са били потиснати умишлено от лидерите им по върховете, имам въпрос: Защо честните комунисти и социалисти продължават да ги поддържат сляпо? Защо с гордост разтварят сутрин в трамвая вестникът „Дума”?

Какво да кажа? Не мисля по-различно или по-оригинално от милиарди хора по Земята:  честността на човека се определя не от същността на идеите, които защитава, а от степента на готовността му да постави тези идеи преди мисълта за себе си; почтен човек е онзи, който открито може да заяви, че не е бил прав, когато – независимо от причините и Времето – е настоявал за своето си.
Искам чрез тези думи да се извиня на онези от сънародниците си, които вероятно съм обидил преди малко.

 

На границата между старата и новата година, няколко дни преди Коледа, гадните пипала на комунистическия октопод отново олигавиха душите ни.
Става въпрос за ТЕЗИ студенти от „Ку-ку”.
Всеки, който помни тези събития, е запазил спомена за ку-ку шегата с „атомната авария”. Да съобщиш по националния ефир, че „нещо е станало в АЕЦ-Козлодуй” при изживения кошмар на Чернобил, и 40 минути да нагнетяваш напрежението буквално в цялата страна, след което да се извиниш, че всичко това „било шега”, е престъпление. В една по-„недемократична” страна шегаджиите щяха да бъдат линчувани. Няма никакво значение дали направилите това „студенти” са съзнавали какво вършат или не са го съзнавали. Има неща, с които „шега” не се прави! Една атомна авария е такова „нещо”. Само глупак може да каже: „Е, какво пък чак толкова е станало.”!
Обяснявам!
В 30-километровата зона около Чернобил 300 години няма да може да се живее нормално. Само скорпионите биха се чувствали там добре, ако ги имаше в Украйна. В 100-километровата зона десетилетия напред ще съществува „особен режим” на живеене – на смени, с непрекъснат дозиметричен контрол и пропусквателни пунктове. А Украйна и Молдова, които страдат от екологичните последици на Чернобил, са около 6 пъти по-големи по територия от България. И понеже реакторът в Козлодуй е съветски и е от същия тип като този в Чернобилската АЕЦ, отварям картата на България.
От Козлодуй до Лом са 40 км, до Монтана и Враца – 50 км, до Видин и Плевен – 60, до София – 100 (по права линия, защото радиацията не върви по шосето), до Велико Търново – 120 км, до Пловдив и Стара Загора – 150, до Варна – 300, до Бургас – 400 км. Една авария с размерите на Чернобилската, означава България да престане да съществува физически на това място. Пак повтарям – „шега” с Такова нещо не се прави. Само ограничен индивид може да каже, че това не го засяга и да допуска, че с ТОВА може човек да се шегува.
Обаче „студентите” от „студентската програма „Ку-ку” съвсем не са глупаци. Те са нещо повече. Те изпълняват поръчка. Кои са ТЕ – имената следват. Следват и имената на хората, които публично одобряват постъпката им. Вие, читателю, сам си отговаряйте кои са поръчителите.
Правителството на СДС е на 40 дни. След 20 дни са президентските избори. Вестникът на Партията, “жълтите” издания, “надпартийните” движения за обективност, ред и законност нагнетяват обстановката в страната още от момента, когато “компетентните” и “толерантните” загубиха изборите. За след 10 дни Кръстьо Петков е раздал вече миньорските униформи за стачката. Създаването на впечатление, че в “синята” телевизия цари хаос и безотговорност, чудесно се вписва в плановете на социалистите.
Ето избрани отзиви:
-
“Дума”, 23 декември 1991, неподписано:  “Ако вие пуснете в ход уволненията, чрезвичайни наказания и други подобни истории, то тогава, господа, вие ще се окажете на същото равнище, на което бяха онези преди вас. Значи и вие не можете да понесете спокойно една журналистическа игра, която волно или неволно се превръща в обществен гаф. Значи и вас ви е страх от журналистиката, когато тя, горката, от амбиция или от глупост реши да ви разтревожи. Много ни е интересно какво ще решат Народното събрание, прокуратурата, съдът, Президентството и разните други институции, които все още не са се произнесли по такива явни престъпления, каквото беше подпалването на Партийния дом. То не беше игра, господа, а най-чисто престъпление, за което вие и до днес мълчите като бълха в гащи.”
-
Уволненият преди месец и нещо бивш шеф на телевизията, печалният Огнян Сапарев заяви, че ку-ку авторите “трябва да бъдат напляскани и поздравени”. Дума-прес коментира: “Подозренията на г-н Сапарев са, че раздуханата до скандал случка ще бъде използвана не като илюстрация на ситуацията в националната телевизия, а за забрана на едно свободо-мислещо предаване и за удари срещу свободната журналистическа позиция”.
Милите” думари забравят, обаче честните хора – не, че Сапарев бе казал през юли същата година на тайното  съвещание (когато той забрани излъчването на
Let it Be): „До голяма степен съм вързан от Кодекса на труда и не мога да взема необходимите мерки. Ако имам възможност да действам както трябва, повтарям, че действам както трябва.”
Само че тогава ставаше дума за отразяване гладната стачка на 39-те СРЕЩУ социалистите и  конституцията им. Тогава Желев, Лилов, Дертлиев, Боков бяха разтревожени, че „телевизията ще взриви страната” Защо бе, другари? Че предава на живо протеста на 40-тина души ли? С тях и без тях, с осъществените им амбиции или без тях, България си стоеше на мястото, не беше заплашено физическото й оцеляване. За толкоз години не се научихте да се борите честно.
- Становище на БДЦ . Дертлиев, Ст. Гайтанджиев и Ко)  “Това предаване се използва като повод за ограничаване свободата на словото и е опит да бъде поставена телевизията под пълно подчинение на управляващата коалиция.”
-
Още един изявен центрист Петър Корнажев, ще поеме защитата на “кукувците” в делото, което държавата ще заведе срещу тях. Същият Корнажев ще е министър на правосъдието в Беровото правителство - отличен атестат за цвета и на адвоката, и на неговите довереници.
Д
опълвам. Първото гледане на делото срещу кукувците през януари 1993 година беше отложено поради анонимно обаждане за поставена бомба в съда. Това попречи на започването му, но не попречи на кукувците да си направят “шоу” пред Съдебната палата, в което беше осмяно и подиграно, познахте: не правителството на Беров, което управлява в момента, а “разните Жоро-шутовци, Татарчевци и разни други умнотвърдковци и Свободко-Пасионарии” - цитирам абсолютно точно жълтите фекалии на вестника на Блъсков “168 часа”  от 2 февруари 1993 година.
З
ащитникът на Законите и Престижа на Съда (когато му отърва), г Корнажев не протестира срещу циничната подигравка на “шоумените” от рода на Владо Въргала и С-ие Кулековци/Бойчевци. Неговият партиен бос д-р Петър Дертлиев казал (прочетено в “Дума”,26.01.1993): “Предстоящата разправа с телевизионното предаване “Ку-ку” е срам за нашата страна, срам за свободата на словото, срам за телевизията и документ за духовна бедност на хората, които поддържат този процес.”
Много ми е интересно дали г-н Дертлиев би признал моето право на свободно слово, ако напиша сега, че е срам и документ за духовна бедност, ако битият от комунистите заради идеите си на младини, когато остарее, започне да им върши мръсната работа. И да попитам направо: Защо бе, Дертлиев?
-
Разгръщайки старите вестници, попадам на още един водач на центристи: Петко Симеонов. Вестник “Дума” съобщава, че на 18 май 1990 година (обърнете внимание на датата, тя е преди изборите през юни 1990) Петко Симеонов, тогава зам.председател на КС на СДС, пише до началник-отдела “Обща канцелария” при Министерския съвет официално писмо със следното съдържание: “Г-н Величков, във връзка с предстоящата изборна победа на СДС, с която трябва да привиквате, необходимо е нашият представител Петър Курумбашев да има достъп до всички документи на МС, включително и на поверителните, за което той ще подпише съответен задълщаващ го документ. Това, г-н Величков, е в интерес на страната. Правителството на СДС трябва да има подготвени хора и по тези въпроси.”
Въпреки демонстративно нахалния тон на молбата, СДС не спечели юнските избори, и “подготвеният” (така или иначе) “наш човек” Петър Курумбашев - главният кукувец, обвиняем по делото за атомната шега - стана спешно "студент". Кавичките са, защото знам Петко от коя партия е и кого може той да препоръчва.
-
В злополучното предаване на “Ку-ку” участвуваха репортерки и телевизионни журналисти, които с микрофон в ръка и TV-камера “искаха” да влязат в района на централата, но не ги “пускаха”. Кои бяха те?
Димитър Цонев е най-известен и най-напредналият. И той като чичо си Васил Цонев е „вечният фарфарон”. Веят тоталитарни вихри на „Сан Стефано” или шетат сини вещици, той чете централните новини. Защото е все съгласен. Със заплатата си.
Светослава Стаева само три дни след злополучното предаване стана репортер на годината 1991 в конкурса на в. “Репортер 7”. (главен редактор Бинка Пеева - Някъде ми се мярна съобщение, че тя е сестра на жената на др. Бриго Аспарухов, ама не е ясно дали не е компромат. Че е жена на Соломон Паси, е сигурно.) Записал съм си още, че на 30 декември 1991 година в обедното предаване по радиото “12+3”, журналистът Георги Папакочев отправи много остра критика към Светослава Стаева, че вместо да се извини на зрителите за страха, който им е причинила, е приела с гордост и усмивка наградата си. Другият “вечен” в телевизията Иван Гарелов, в съботната “Панорама” на 4 януари 1992г., защити Светослава Стаева “от нападките на г-н Папакочев”.
Зоя Василева и Моника Янова засега остават подчинени на Шефа Моллов и Негово Превъзходителство Петьо Б.

(В интерес на истината смятам, четейки техните материали във вестниците, че двете могат да бъдат нощни репортерки в някой отдел на CNN, докато Стаева става само за куриерската му служба. Но изглежда това не е така, или не е важно, защото на 6-месечна специализация за САЩ замина именно Св.Ст. Чакаме я с нетърпение да се върне.)
Ще напиша за още една репортерка. От дописничка на в. “Работническо дело” през 1990 година, през правителствен журналист в 1991-ва, в 1993-та стигна до самостоятелно предаване в телевизията. Което впрочем оживя от Хачовите чистки. Името й е Екатерина Генова, името на предаването й - “Ах, тези муцуни”. Като гледам „муцуните” на Благовест Сендов или пък на Иван Славков и семейство Соня и Станко Тодорови в предаванията й по Берово време, нищо чудно да напредне момичето още.

·               Освен телевизионно предаване кукувците раздават и награди в края на годината. Интересен за размисъл е списъкът от наградени.  И фактът, че през времето на правителството на Филип Димитров - началото на 1992, “ку-ку конкурса” мина незабелязано за широката публика. Докато телевизията по времето на Беров и Хачо предаде пълен запис на конкурса и го приравни по значение с “Мелодия на годината”. Ето този списък:
1991 - Венцислав Димитров, Валентин Моллов, Йосиф Петров, Огнян Сапарев, Дим.Дуков и Иван Кулеков;
1992 - Обикновеното 36-то НС (наградата му - статуетка като “кукиш”, връчи лично Иван Славков, на Тодор Живков зетя), Елена Поптодорова, Пламен Тимев, Христофор Събев, Жорж Ганчев, Петър Берон, Димитър Луджев и пак Йосиф Петров.
Кукувци ли? Ку-ку сме ние, че ги търпим!

 

 

КОЛЕДА  СРЕЩУ  1992  ГОДИНА

 

Тази Коледа беше най-веселата от всичките четири, които попадат във времето за което се разказва в тази книга. Говоря от името на обнадеждените.
Нашата надежда не се роди на датата на партийния преврат „10 ноември”. Един престъпник свалил друг, тяхната им работа коминтерновска. Следващата Коледа – срещу 1991 година, можеше да бъде чудесната, но натиреният Луканов си остави капата в комина, та се давихме месеци още в смрадливия дим на „правителството от експерти”. А все още в бъдещето ни – Коледа срещу 1993-та ще бъде определено най-тъжна и тежка – тържество на успелите „национални помирители”. ТЕЗИ се канят да управляват дълго.
И все пак има надежда!
В тези тежки за мен като българин времена, знаете ли, читателю, кое подхранва най-много оптимизма ми, че Светът оздравява? Събитията в Италия! Кой да има повече пари – изпълнителите (мафията) или покровителите им (корумпираното правителство и държава) така ги скара, че нито едните, нито другите имат шанса да оживеят в бъдещето на Италия. Подобни процеси на пречистване започнаха и във Франция. Ще дойде скоро и редът на Гърция. Защо свързвам тези три страни в едно ли? – Ами, това са страните, които са на първите три места в списъка на получилите най-много нелегални пари за техните комунистически партии от Комунистическата партия на бившия вече СССР.
И България ще се оправи. Не зная колко скоро. Зависи от нашето решение, общо като народ. Колкото по-бързо се отделим от Съюза в този му вид, толкова по-скоро. Ако разрешаваме, имам предвид като народно разрешение, политиците ни да ни привързват към Руската страна, независимо от сладките приказки за необятността на руските пазари и за естествената дружба между народите ни, времето на това привързване ще се добавя към общото време за „оправянето” ни, удължавайки го.

 

В новогодишната нощ на 1992 година за първи път друг човек, различен от бай Тошо от Правец, прочете своето обръщение към нацията. Междувременно “синята телевизия” (директор Асен Агов) ни развличаше така: по първа програма новогодишния блок забавни програми (реж. Найден Андреев) печатът нарече “скука”. Втора програма показа в новогодишната нощ филм на ужасите “Жената в черно” и един филм от 1954: “Един американец в Рим”. На 5 януари 1992г. в ново седмично предаване “Поглед към света” Българската телевизия ни предложи: 20-минутно интервю с президента на Румъния Йон Илиеску, разговор с кореспондента на СССР(?!) в България Евгений Воробьов за дружеските връзки на нашия и съветските народи и специално заснет филм за успехите на братския кубински народ под ръководството на комунистическата партия на Кастро по повод националния празник на Куба. Водещ на предаването - Димитър Сотиров.

През токущо отминалата 1991 година за първи път българинът започна да се интересува от курса на долара. За първи път БНБ съобщи на широката общественост официален курс долар-лев: на 19 февруари един долар се разменя за 14,20лв. Новата 1992 година посрещнахме с 22,10 лева за долар и я я изпратихме с 24,50 лв.

За 3-те новогодишни дни са извършени 560 престъпления. От тях: 3 убийства, 6 грабежа, 192 кражби на обществено имущество и 252 кражби на лично имущество, откраднати са 23 леки коли.
-
На 30 декември 1991 година шефът на Столичната митница Любомир Стаменов Арсов е задържан при опит да излети за Белград със скрити в специален пояс 13 300 долара.
-
Пак на 30 декември при пожар в собствения си дом в Шумен е загинал заедно със съпругата си художникът Стефан Петров. Отбелязвам специално този факт, заради обстоятелството, че през 1992 година той щеше да навърши 100 години.
-
На 1 януари 1992 година е извършена една от най-големите кражби за последните години. От видинския музей са откраднати мраморни статуетки и бронзови фигури от I - II век от н.е.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 15905
Постинги: 87
Коментари: 53
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930