Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.11.2019 08:25 - НИЕ-135 По света и у нас след Пуча
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 478 Коментари: 2 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

РАЗПАДАНЕТО НА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ЛАГЕР ПРОДЪЛЖАВА МЪЧИТЕЛНО

 

След 6 години перестройка нещо мръдна по-сериозно в СССР през август 1991-ва. Твърдите комунисти, там ги наричат “консерватори”, поискаха ясно да бъде спряно преустройването. Дали ги подведоха или пък техните сили не достигнаха, все едно, защото не успяха. Елцин победи Янаев. Под внушението "Демокрацията дойде" пътят на новите икономисти беше разчистен.
Само някои по-наивни още си мислят, че новите икономисти ще възцарят Демокрацията. Или в краен случай ще възродят страната. Освен да я очушкат до шушка, те друга цел нямат. Сред твърдите комунисти обаче наивници няма. А всеизвестно е, че комунист не се предава жив. Затова е съвсем сигурно, че войната между консерватори и мафиоти няма да спре.
Но в страните от бившите социалистически страни, освен комунисти и мафиоти от разни бои, има честни трудолюбиви хора. И точно тук е решаващата грешка на Свободния свят. Той се бори с болестта „комунизъм”, както в Средновековието са се борили с чумата. – всички болни и всички здрави, които са имали контакт с болните, са натъпквали заедно в един изолатор и са заковавали здраво вратата. Който оживее – оживее. Лесно, но престъпно според човешките критерии. Болестта трябва да се побеждава, а не да се остави да умира „от старост”. И тъкмо това ще му подпали чергата на „стария свят”. Когато мафиотите се развилнеят из самото негово тяло, никой от „изолатора” няма да му се притече на помощ! Рано или късно и такова време ще дойде.

Да разкажа сега за събитията от "заразените страни" след неуспеха на комунистическия преврат в Москва.
-
За месец и нещо (до края на септември 1991) прибалтийските републики Литва, Латвия и Естония станаха равноправни членки на ООН. И само те се "спасиха". В уж стабилизираната Полша обаче през септември се зароди национализъм. Полската страна официално обвини свободна Литва, че "унижава съществуващото полско малцинство в Литва".
-
В другата "федерация насила" целия септември югославската народна армия (ЮНА) бавно и методично сриваше с бомбардировки адриатическото крайбрежие на република Хърватска. Въпреки или може би поради вялите усилия на европейските страни и ООН. Съобщава се за повече от 500 убити. Това като че ли не направи особено впечатление на западните участници в мирната конференция в Хага. Те продължават да настояват за мирно изтегляне на ЮНА. Някога да се е случвало? Междувременно световният град-музей Дубровник е заринат с бомби.
-
През октомври в южната част на империята СССР се създадоха трайни огнища на напрежения. Барикади се издигнаха по улиците на Тбилиси с искания за оставка на грузинския президент Гамсахурдия. А той беше избран с огромно мнозинство в демократични избори преди няколко месеца. Епизодичните престрелки ще прераснат в гражданска война. Тя ще вземе до Нова година около 1200 жертви и ще докара на власт един от най-висшите комунисти на СССР Едуард Шеварнадзе.
Армения гласува своята независимост и избра президент, само че боеве започнаха в Южна Осетия и Чечения. В Таджикистан с пряко гласуване в парламента беше свален президентът Асланов, който издаде указа за забрана на комунистическата партия и конфискация на имуществото й, и беше върнат старият президент Набиев (генерален секретар на КП от 1982 до 1985). В Татарстан се формира въоръжено опълчение.
-
В  Белорусия има ново правителство пак с комунистически министър-председател - Станислав Шушкевич.
-
Следва нова намеса на миньори в политическия живот на Румъния. Трима убити при безредици в Букурещ. Премиерът Петре Роман е принуден да подаде оставката си на неговия приятел от Декемврийската революция Йон Илиеску.
-
Президентът Хавел беше обстрелван със залп от яйца и развалени домати в словашката столица Братислава. Разводът на Чехия и Словакия предстои. В Полша се проведоха общи избори за парламент. Новият Сейм е невероятно раздробен - в него присъстват 29 партии, като никоя от тях няма повече от 13% от гласовете.
-
На 3 октомври се навърши една година от обединението на Германия. Еуфорията от преди година е сменена с проблемите на общото всекидневие - икономическото състояние на новите области (бившата ГДР), хилядите емигранти от Изток, отношението на "германците" от ГФР към "чужденците" от ГДР и "приключилото" влияние на бившите тайни служби ЩАЗИ в обществения живот на общата държава. В средата на месеца вече ще става въпрос не само за лозунги и демонстрации, а за подпалени общежития и бомбени атентати над автобуси.
-
В началото на октомври югославската армия бомбардира с ракети "земя-въздух" президентския дворец в столицата на Хърватска Загреб. Българският кораб "Иван Вазов" е попаднал под огъня в пристанището на Вуковар. Ранен е кормчията на кораба Пламен Драшев. На 15 октомври парламентът на Босна и Херцеговина обяви републиката за суверенна и независима държава. Веднага Горбачов събра в Москва на разговори сръбският президент Милошевич и президентът на Хърватско Франьо Туджман. И какво? На 1 ноември - Задушница, сърби и хървати престанаха да се бият за един ден и почетоха паметта на своите 10 000 загинали по фронтовете за половин година. След което на 2 ноември отново подновиха стрелбата едни срещу други. САЩ блокираха сметките на Югославия, тъй като "напоследък са открити подозрителни изтегляния на значителни суми".
-
Добре поне, че на 26 октомври 1991 година Словения обяви своята независимост. Тя е първата от бившите югорепублики за която войната свърши!
-
Многохилядни демонстрации, при които има ранени хора, се провеждат в Албания. Те се организират от демократичната опозиция с водач Сали Бериша и изискват незабавната оставка на социалистическия президент Рамиз Алия.
-
74-годишната традиция да се отбелязва 7 ноември с военен парад и манифестация на трудещите се, не прекъсната дори през 1941 година, беше нарушена за първи път през тази 1991-ва. А градът, където е закотвен за вечни времена крайцера "Аврора" използва 7-ми ноември, за да отпразнува връщането на старото си име - Санкт Петербург. На тържествата присъства наследникът на руския престол – Великият княз Владимир Романов, който за първи път стъпва на руска земя през 74-годишния си живот. След приблизително година княз Романов ще умре.
За съветските народи започват времена, сравними като тенденция с времето у нас, когато Дим.Попов смени Ан.Луканов - практическото трансформиране на политическата власт на Партията в икономическа. Време много тежко за обикновените труженици и време много опасно за комунистическия Идеал. Натрупаните от едните (консерваторите) пари са вече в ръцете на другите (партийните мафиоти). Открива се възможността за „първоначално натрупване на капитал” и по този начин се ерозира граденият дълго „комунистически начин на мислене”. Парите дават самочувствие и самостоятелност на притежателя им и при липсата на тоталитарна власт на Партията, раздадените „кредити” на наши хора стават несъбираеми. Това е Нещо, заради което гърмят пистолети. Падат глави и държави. Започването на тази война между различните кланове в Партията е нашата надежда. ТЕ ще се изтребят по-успешно помежду си, защото се познават.
-
В началото на ноември Елцин стартира либерализацията на цените в Русия и се самоназначи и за премиер на Русия през периода, докато се извършват икономическите реформи. В резултат доларът скочи от 32 на 47 рубли. А казахският президент (още от комунистическо време) Нурсултан Назърбаев, след срещата си с Маргарет Тачър в Алма-Ата непосредствено сред преврата през август, проведе лични срещи с британския премиер Джон Мейджър и с директора на Европейската банка за възстановяване и развитие Жак Атали. Причината за западния интерес не се крие - Казахстан притежава големи залежи от петрол, газ и скъпоценни камъни.
-
Новоизбраният президент на Чеченската република (бивша Чечено-Ингушетска АССР) ген.Дудаев обяви неподчинението на страната си пред законите на Русия. Президентът Борис Елцин му се закани, че ще изпрати руски войски да потушат бунта му. После си спомни, че трябва още малко да остане демократ и се отказа от намеренията си. Войната в Чечения се отложи. Войната в Нагорни Карабах продължава с ожесточение.
-
Поредният срок за безусловно примирие в Югославия, даден от ЕО, изтече в началото на ноември. Министрите на външните работи на страните от Общността наложиха икономически санкции срещу Югославия. Междувременно ЮНА взема последната полагаща й се част от 12-те хиляди жертви от защитниците на Вуковар. Румънският президент Илиеску заяви, че Румъния не поддържа икономическото ембарго срещу Сърбия и няма да се присъедини към него. Обаче си поиска "земите, които Румъния загуби през 1940 година" - това са молдовски и украински територии.
-
Македония гласува нова конституция, съгласно която тя е суверенна, самостоятелна и демократична държава. Гърция протестира с декларация, че текстове от конституцията допускат промяна на границите и застрашават нейната национална сигурност. Следващата седмица се състоя среща на Мицотакис и Милошевич в Белград. Византийски номера!
-
На 14 ноември ръководителите на 7 съветски републики се събраха в Ново Огарьово, за да обсъдят принципите на онова образование Съюз на Суверенните Държави - ССД, което временно ще замести СССР. От бившия СССР окончателно са изписани 3-те прибалтийски републики. За тях изобщо никой не говори. От останалите 12, в Ново Огарьово отсъстват още 5 - Украйна, Молдова, Узбекистан, Армения и Грузия. За тях президентът на СССР Михаил Горбачов е казал: "Ние очакваме участието на нашите братя".
На 22 декември 1991 в Алма-Ата 11 бивши съветски републики подписаха протокол с който основаха Общността на Независимите Държави (ОНД) и на 69-годишна възраст погребаха СССР. При “полагането” в небитието не присъстваха само Грузия и 3-те прибалтийски републики.
На 24 декември 1991-ва държавното знаме на СССР със сърпа и чука беше свалено от кулите на Кремъл и заменено с руския трибагреник. На следващия ден Горбачов сложи за последен път подписа си като президент на СССР под акта за предаване пулта за управление на съветсите стратегическите ядрени съоръжения на президента на Русия Борис Елцин.

 

У нас: На 14 декември се откри 40-я конгрес на БСП.

·               Конгресът смени председателя на БСП. Александър Лилов отстъпи мястото си на младия Жан Виденов. Другият надежден млад лидер Янаки Стоилов (според вестниците протежето на Лилов) си направи самоотвод и не участва в надпреварата.
Статистика от "Дума" - участниците на конгреса се разпределят така:
до 30 години -                       6,02%,
от 31 до 41 години -          17,11%,
о
т 41 до 51 години -          21,88%
от 51 до 60 години -          21,38%
над 60 години -                   33,61%               .
с висше образование -                19,66%
полувисше образование -            7,45%
със средно образование -          41,74%
основно -                                          31,16%
На 40-я конгрес демократическия социализъм от 39-я конгрес беше заменен със социалдемократизиране на Партията. Представяте ли се как се обяснява това на хора, които повече от 50 години са били чисти комунисти, 55% от тях са по-възрастни от 50 години, и на всичкото отгоре 73% нямат дори полувисше образование?!
-
Основният политически доклад прочете председателят на БСП Александър Лилов. В него се казва: "БСП трябва да стане нова партия. Борбата за демокрация - такъв е смисълът на нашите усилия." Чавдар Кюранов от другото ляво крило на Партията изнесе втори доклад - "Алтернативата". "Лява алтернатива за политически и икономически реформи" се търси в него.
Цитирам "Дума": "Всъщност нещата опираха не до несъвместими принципни различия, а до бързината и посоката на промените. Това бе и доминиращата позиция, изразена в политическия доклад и отделно слово на Лилов. Според него в двете тенденции няма противопоставяне - БСП трябва да използва всичко прогресивно от европейската левица и от социалдемокрацията. Това обяснява желанието на партията да "отвори" вратите на Социалистическия интернационал, приемайки ценностите на една социално ориентирана политика."
-
В състава на новия Висш Съвет на БСП влязоха и двете крила на партията. Плюс фракциите и радикалите. По-интересните имена: Александър Лилов, Александър Маринов, Александър Томов, Анжел Вагенщайн, Атанас Папаризов, Бойко Великов, Бойчо Кулински, Валентин Вацев, Валери Петров, Васил Калинов, Велислава Дърева, Георги Джубрилов, Георги Първанов, Георги Божинов, Димитър Иванов, Димитър Йончев, Дончо Конакчиев, Жан Виденов, Захари Захариев, Искра Баева, Клара Маринова, Кольо Парамов, Красимир Премянов, Мирослав Попов, Николай Камов, Николай Бинев, Нора Ананиева, Росен Карадимов, Румен Стоманярски, Филип Боков, Чавдар Кюранов, Чавдар Шинов, Юрий Борисов, Янаки Стоилов.
Прави впечатление липсата на имена като Андрей Луканов, Елена Поптодорова, Георги Пирински, Петя Шопова.

·               И тъкмо когато - поне по документи - БСП започна да става нормална европейска партия, профсъюзите -  поне лидерите им - й се разсърдиха.
-
Още от "Дума": "Първите два дни дадоха редица точни отговори: за състоянието на партията и нейните приоритети; за принципите, гарантиращи демокрацията, пазарното ориентиране на икономиката и социалната защита; заплахата за суверенитета и националната сигурност и ролята на БСП като най-масова партия; връзката със синдикатите и възможностите за сътрудничество. Прието бе решение да се подкрепят исканията на КНСБ за защита на трудещите се."
-
Е, тъкмо тези думи предизвикаха гневно възмущение в душата на Кръстю Петков - лидерът на КНСБ и Тошо Тошев - главният редактор на подопечния вестник "Труд". Слушайте: (в."Труд", 16 декември 1991, правописът запазен).  "Телеграма до БСП! Вашите цели не са наши! Господа и другари делегати на незнам кой си конгрес на свръхмодерната партия, късно снощи чрез радиото научихме, че изведнъж сте решили, дето вашите цели били, разбирате ли, и наши. Стоп! Та това е абсурдно, господа и другари. Вие на всичко отгоре намеквате и за някакви стогодишни традиции. Нямаме честта да си спомняме всичките, но тези, които знаем отблизо през последните 2-3-десетки години, никога не са се пресичали. Тъкмо обратното, ние, които все пак оцеляхме, го направихме не благодарение на тези традиции, а въпреки тях. Стоп! Подавате ни, твърдите, ръка. За какво ни е тя, господа и другари? Ако е до ръцете на милионите хора, независимо какъв цвят са избрали през последните избори, ние ги имаме. А от ръката на вашия незнаем вече кой конгрес, повярвайте, нямаме нужда. Стоп! Опитайте да оправите собствения си дом. В нашия, дома на Независимите български синдикати, не искаме да се бъркате. Освен всичко друго няма да имате и възможността за това. Искрено разграничаващи се от вас Кръстьо Петков, Тошо Тошев"
(Искрено разграничаващите се господа, бивши другари, не щат да са партийци – ясно. Не са и седесари – на 8 януари 1992 например, Кръстю Петков ще обяви „общонационален ден срещу безпомощността на правителството”. Тогава какви са?
Аз зная!  Стоп!  А вие?  Стоп!)

·               Последната новина около 40-я конгрес на БСП е, че той реши да предостави Партийния Дом за безвъзмездно ползване за нуждите на българската наука и култура. Изпълнителното бюро и управлението на БСП го напуснаха и се настаниха временно в столичния хотел "Европа палас". Оттам ще се прехвърпят за постоянно в сградата на "Позитано" 20.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ok3223 - Та и този ДЪРВЕН ФИЛОСОФ, И ТОЙ НЕДОВОЛЕН ОТ ПУТИН...
08.11.2019 08:36
що ни занимаваш с глуопсти. С ИСТОРИИ, кото не занимават никой освен такивакато теб... И които тепърва ще се пишат и преписват стотина пъти.
цитирай
2. pitatlimedejzorata - Ти си глупак, ОК,
08.11.2019 19:41
щом смяташ случилото се след Пуча в Москва 1991-ва по света и у нас за глупост. За "истории" с които се занимавам само аз. Изобщо не си в час.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 467472
Постинги: 643
Коментари: 252
Гласове: 820
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930