Закон за връщанеТО на отнетоТО държавно имущество, внесен в пленарна зала на 12 ноември 1991година, 4 дни след като правителството на Ф.Димитров положи клетва. Точно след месец, на 12 декември 1991, с гласовете на депутати от СДС и ДПС този закон ще бъде приет.
Главните постулати на закона са:
- Обявява за незаконно придобитото имущество на БКП, АБПФК, ОФ и ДКМС, получено след 9.IX.1944 г. и го отнема в полза на държавата от правоприемниците на тези организации - БСП, БЗНС(е), БДМ, САБ и ОС, с изключение на недвижимите имоти, които тези организации са получили като компенсация за конфискувани недвижими имоти през 1934 година.
- Министерският Съвет и общините осигуряват на организациите-правоприемници помещения и движими вещи, необходими за осъществяване на тяхната дейност.
- В едномесечен срок от влизане на закона в сила ръководствата на посочените организации са длъжни да подадат пред министъра на финансите декларации за притежаваното от тях имущество. В същия срок такива декларации са длъжни да подадат  и физически и юридически лица в страната и чужбина, които са получили в собственост или владеят подлежащо на отнемане имущество.
- Имуществото, което по силата на този закон е държавно, се изземва със заповед на министъра на финансите, която подлежи на обжалване по реда на закона за административно производство.
Трябва да отбележа, че проектозаконът предвиждаше наказание “затвор” за неподалите или излъгалите в подадените декларации физически лица. В крайна сметка депутатите не подкрепиха това предложение на СДС в окончателния вариант на закона. Задължение без действена мярка за контрол върху изпълнението му, е голямо изкушение, дори за честния човек. Какво остава за комунисти! Не ме питайте какво стана с връщането на имуществото.
Всеки, разбира се, има правото да се оплаква от това, че обществото или отделни хора са несправедливи спрямо персоната му. Но не крадецът от това, че му искат да върне краденото на ограбените! А, че Партията ограби целокупния български народ, за да даде на определени „свои синове и дъщери” награбеното, е безспорно. Подлежи на уточнение само от кого колко е взела.

“Справедливото възмущение” на грабителите в Партията от този, представете си, “законопроект на Филип Димитров пред който бледнеят и фашистките закони” (в. “Дума”, 18 ноември 1991) ще скицирам в няколко подбрани изявления на по-известни “мили хора”:
- Велко Вълканов, в.”Дума” от 13 ноември 1991:  "Законопроектът буди най-остри възражения. Той е най-напред грубо противоконституционен. Конституцията е проникната от дълбоко уважение към собствеността и по-специално към частната собственост, каквато е собствеността на политическите партии и другите обществени организации. Съгласно чл.13, ал.3 “частната собственост е неприкосновена”. Като използват минималното си мнозинство от 1,22%, тъмносините с помощта на противоконституционното ДПС искат да лишат от жизнеспособност най-голямата лява партия у нас. Тя е, която най-вече стои на пътя им към реставрацията в България.”
(От Съюза на активните борци, чийто председател е др.Вълканов, никой не е очаквал, и не очаква, толерантност към “гадовете”. Най-оригинални „демократични” схващания на др. Велко Вълканов тук са, че мнозинство от 1,22% не е мнозинство и че ДПС е противоконституционно. Тези свои тези той ще си пукне сам по Берово време. Колкото до позоваването на новата конституция, която закриля частната собственост, за да създаде аргумент за защита на неприкосновеността на краденото от Партията, само социалдемократът Дертлиев и С-етата не пожелаха „да се сетят”, че комунистите това ще използват. Нито през юли 1991-ва, когато подписваха К., нито през 1993/1994, когато искат 12 юли да стане национален празник – нещо като „День Конституции”. И понеже не изглеждат „никак прости”, те трябва да бъдат питани ребром: Защо?)
- В материала си за протестния митинг на БСП срещу този закон на  (пл.“Батемберг”, 14.11.1991) журналистите от “Дума” Пламен Енчев и Стоян Сираков пишат: “Българските социалисти няма да бъдат поставени на колене. Необходима е солидарност на всички поколения социалисти в България, на всички демократи, подчерта Лилов. Площадът му отвърна със силен възглас “Солидарност” и развети червени знамена. От едно от тях гледаше ликът на Че Гевара.”
В някои по-развити страни от социалистическите смятат, и с право, че световният принос на Че Гевара се изразява с постигнатите “успехи” на Куба и дереджето на Колумбия сега.
У мен тази дописка събужда и две асоциации:
- „Българският народ няма да бъде поставен на колене”, каза Тодор Живков от екрана на българската телевизия на 31 май 1989 година, след което даде ход на репресиите срещу българските турци.
- На 15 февруари 1992-ра година в съботното вечерно предаване на програма „Хоризонт” журналистът Иван Обретенов – има съвпадение с името на шефа  на БНР през 1993-та, нищо чудно да е същият! – каза, че „положението на българския народ е много по-тежко от това преди години и докато министър-председателят Филип Димитров се отчита прав пред камерите, народът му е на колене.”)
- Йордан Школагерски в интервю на журналистката от в.“Дума” Дора Чичкова (18 ноември 1991): “Фактически това е закон за забрана на Партията. Ако погледнем в миналото, ще намерим първообраза на този проект в наредбата-закон за ликвидиране имуществата на разтурените партии от 1934 година. Освен това той дава възможност на министъра на финансите или специализиран орган да искат от всеки избран от тях гражданин да представи декларация за произхода на притежаваното от него имущество. Тази избирателност може да парализира дейността на всеки, който се ориентира към БСП.”
Бившият защитник на Т.Живков по Дело 1/1990, тихо говорещият зам.председател на НС през години 1993 и 1994, казалият горните думи и човекът, когото „синият” Александър Джеров нарича топло „Данчо”, са едно и също лице. Това лице е юрист, но е „забравило” закона с „Член единствен: Забранява се дейността на партиите в България”, който НЕГОВАТА партия издаде на 9.IX. 1994г. Обаче не е забравило да защити имуществата на мафиотите с парите на БКП/БСП от „посегателствата на държавата в лицето на нейния финансов министър”. Сещате се защо, нали – не защото е некомпетентен, а защото е от ТЕЗИ
- Анжел Вагенщайн (“Дума”,25.11.1991): “ТРЯБВА ДА СТАНЕ ЯСНО, че могат да бъдат конфискувани имуществата,  но идеите са неподвластни на конфискация, ако чрез тях диша Историята. И тъкмо заради това носителката на тези идеи, Българската Социалистическа Партия, е неизкоренима! През дългото и стръмно столетие тя е сменяла - според историческите обстоятелства - името и тактиката си, но никога социалистическата си сърцевина. Срещу нея са опитвани и конфискации, и обявявания извън закона, бесилки и затвори, безобразия на тоталитарни маниаци и синеоки кръстоносни походи, Бухенвалд и Гулаг, разстрели на комунари и комунисти. А идеите остават - неизкореними!  ДОБРЕ БИ БИЛО това да бъде осъзнато от наследниците на ген. Вълков и Богдан Филов, да го ОСЪЗНАЯТ ОКОНЧАТЕЛНО И ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ. Преди да минат прелеза и изтанцуват последния си валс. Защото елементарната историческа памет подсказва, че всеки последен валс се оказва предпоследен. И ЗАЩОТО ТАЗИ ПАРТИЯ ЩЕ Я ИМА и когато от танцьорите остане само спомен и сянка от спомена.”
Бъдещият прокурор, Вагенщайн, който ще те обвини в престъпления срещу човечеството като член на ТАЗИ партия, както това стана с хитлеристка Германия и комунистическият СССР, едва ли би могъл да намери по-силни обвинителни думи срещу теб самия, от тези, изречени от устата ти!
- Валентин Моллов, брифинг на ССИГ от 12 ноември 1991: “Докато се изясняват спорните моменти около имуществото на БСП, то да се даде за стопанисване на частни фирми.” (Милият честен частник от ДС.)

Поведението на другите засегнати от закона за конфискация на партийното имущество в полза на държавата:
- БЗНС(е) и ОС се подчиниха разумно на изискванията на този закон. Обяснението за реалната търпимост между тях и демократично мислещата част на обществото, вероятно има корени и в този факт.)
- Бойният младежки резерв на Партията под новото име БДМ попротестира малко срещу закона, но изявите му не придобиха нито масовост, нито продължителност. Може би защото и без това не са ги допускали много-много до големите пари.
- Най-неочаквано, за мен лично, бе поведението на синдикатите. Имам предвид казионните - КНСБ. (КТ “Подкрепа” ще бъде обект на конфискации със сигурност, само не зная дали след 2 или след 10 години. Зависи от това кога демократи ще започнат да управляват България.) Неочаквано, защото е нелогично да се намесваш в полза на престъпника и то пред лицето на съда, когато обществеността не те свърза пряко с него. Поведението на престъпника, който вика до последно „Не съм”, е разбираемо, но другото...
На 20 ноември 1991г. Кръстьо Петков обяви стачка в общонационален мащаб срещу правителството на Филип Димитров. Защо ли? Ще кажете - поради социалните задачи на синдиката. Да, но на 5 март 1990 например, във в. “Раб.дело” същият човек на 1-ва страница заявява: “След стачките идва безработицата”. Значи не ще да е заради това. В началото на новата 1992г. за рождения си ден председателят на НС Стефан Савов е получил “подарък” от председателя на КНСБ Кръстьо Петков - развален часовник в неугледна мукавена кутия от хидратиращ крем с текст: “Часовникът показва историческия час на приетия закон за отнетото държавно имущество с който се приближихме към старата ера. Сувенирът е също толкова изискан, колкото е и приетия закон.” (Кръстьо, защо си така нервен?)
Иван Нейков, главен юридически експерт на КНСБ (в.“Труд”, януари 1992): “Със своето решение законодателите ни демонстрираха пълно пренебрежение към Конституцията. (Още един, дето ползва К., за да запази краденото - б.м.) Чрез него те вкарват отново България в черния списък на онези държави, за чиито властници международните договори, нормите на международното право, приети от демократичния свят - са празни приказки. Боя се, че този антидемократичен закон ще бъде поредната пречка пред интегрирането ни с развита Европа.”
Явно, че самата Европа не е прочела навреме опасенията Нейкови, защото ни интегрира в своите структури 5 месеца след приемането на този и на другите „антидемократични закони на СДС”, освен това, откак Беров е на власт, не съм прочел за подобни опасения на Ив.Нейков. Успокои се човекът.
- Не зная дали има връзка с ожесточението на обществото около закона „Кенеди”, както „Дума” нарича Закона за връщане на отнетото държавно имущество, но на 11 ноември 1991г. в София в закусвалня „Възраждане” и на 50 метра от Столичната Дирекция ня вътрешните работи, 67-годишният пенсионер Ташко Минев се скарал с жена от персонала, 42-годишен случаен посетител му направил забележка и отнесъл смъртоносен куршум. Друг, който се опитал да попречи на свадата, бил само ранен в крака.
Коментарът на „Дума” (12 ноември): „Обезумял пенсионер уби човек и рани друг в столична шкембеджийница”. Подробности в „Демокрация” от следващия ден:  „...Ташко Минев е бивш управител на бира-скара „Ком”, активен борец срещу фашизма и капитализма, бивш партизанин, пистолетът е негов, притежава го незаконно...”.

Две седмици след внасянето на Закона за отнетото държавно имущество и само 20 дни след откриването на НС, ПГ на СДС внесе за разглеждане в пленарна зала нов Закон за земята. За неговия смисъл и за споровете при приемането му вътре в парламента и вън в обществото, ще разкажа в частта за следващата година, когато ще бъдат главните събития в този екшън.

За състава на Висшия Съдебен Съвет

В последните дни на своето съществуване - септември’91, Великото НС избра с тайно гласуване своите четирима представители в Конституционния Съд и утвърди състава на Висшия Съдебен Съвет. Сега обърнете внимание: това бе направено, когато в Парламента бяха останали само депутатите-социалисти и подкрепящите ги дертлиевци. В края на месец декември същата година, вече Обикновеното НС при наличието на мнозинство от СДС и ДПС, прие изменение и допълнение към Закона за Висшия съдебен съвет, с което на практика подмени състава на избраните съдии от Великото НС.
Комунистите реагираха като “настъпени пришки”.
- Митко Крумов в “Дума” от 20 декември 1991 пише: “Политическата наглост превзе третата власт. Реформиран бе в турскотъмносиньо и Законът за Висшия съдебен съвет. Второто му четене премина под девиза “Ще уволним и сменим неугодните нам, ще назначим и поставим само свои кучета.” (Я, нагло било! Бре, какъв „принципен” човек! Щях да бъда по-толерантен, ако другарят Митко се беше възмутил по същия начин през отминалия септември на тази 1991 година и през бъдещия септември на 1992, когато комунистите ще си „разиграват коня” в нивата на Ф.Д.)
- Филип Боков: “Политическата целесъобразност надделя над разума, не е ясно как в такава обстановка ще се изгражда правова държава. Основният аргумент за смяна на сегашния състав на ВСС е, че не е съгласуван с НКС на СДС, с днешния ЦК на ръководната синя партия.” (За по-обективна преценка на лицето Ф.Боков, припомням, че той е роден син на Георги Боков, който пък дълго време беше главен редактор на ”Работническо дело” в най-добрите години на ръководната червена партия, когато дори за шеф на ТПК се искаше препоръката на БКП. „Зли езици” разправят, че бащата Боков е започнал издигането по партийната стълбица като народен обвинител в родния си край от квотата на Общинския комитет. Впрочем синът Боков заяви от трибуната на Народното събрание през 1991 година, че децата не носят отговорност за деянията на родителите си.
Правилно, г-н Боков, но само, ако точно вие не бяхте казали, че Стефан Савов не може да е председател на демократичния ни Парламент, защото „баща му е давал пари за отсечени партизански глави”. Пояснявам, че Савов-баща е бил министър в един от кабинетите преди 9.IX.1944.
- Велислава Дърева: “В този закон по болшевишки се смесват властите, с него се слага началото на намесата на СДС в съдебната система.”
- Ана Караиванова: “Значи СДС се връща към тоталитарната класика, като подценява професионалните качества на съдиите, а държи повече на тяхната вярност към управляващите.”
(През месец юли 1993 година, когато социалистите в НС започнаха обратната процедура – да връщат „своите съдии”, подменяйки назначените от СДС – познахте, да! Споменатите 2 другарки се обявиха за „този демократичен акт”.)
- Атанас Семерджиев от екрана на телевизора:  “С този закон явно и грубо се нарушава конституцията и се засяга принципът за разделение на властите. Извършено е посегателство върху независимостта на съдебната власт и опасността тя отново да попадне под опеката на една политическа сила и да служи за разправа с политическите противници е реална.”
Някак разбирам синът да се дистанциира от разбиранията на баща си (случаят Бокови). Но 70-годишен мъж да се отрича от принципите, по които е живял вече 68 – това е безнравственост, ако е направено без умисъл, или опит да избяга от справедливо наказание (случаят Семерджиев).

Сега ще продължа със законите за реституцията.
На 2.12.1991г. започна обсъждането на първия от реституционните закони - за връщането на собствеността върху магазини, работилници, складове и ателиета. В края на януари 1992 година в Парламента вреше и кипеше от обсъждането на втория от реституционните закони - за възстановяването на собствеността върху одържавените градски имоти. Едва завършило неговото приемане и започна първото четене на третия реституционен закон - за одържавената градска собственост.
Чуйте сега заплашителното ръмжене на койота, който не си дава плячката. Ето какво каза Партията за реституционните закони на СДС.
- В.“Дума”, 2 декември 1991 година, “Часът на истината” от главния редактор Стефан Продев: “Докато бяха в опозиция, тъмносините и техните разноцветни подгласници говореха така лирично за демокрацията, че от устата им се ронеха рози. Тогава, ако си спомняте, те произнасяха най-патетично такива вълнуващи думи като “хуманизъм”, “вяра”, “свобода” и “милосърдие”, че чак враните над “Ал.Невски” хълцаха от умиление. Беше времето на голямата политическа игра и малките човешки надежди. Днес, след победата, тъмносините вече са на власт и кой знае защо красивите слова изчезнаха. За съвсем кратко време стана ясно, че под демокрация днешните властници разбират не ново прогресивно развитие на обществото в рамките на съвременната цивилизация, а пълно връщане към корените на бламирания капитализъм от времето на дядо Губиделников. Лишени от историческа памет и социална фантазия, те искат да блъснат България цели 50 години назад, за да ни докажат, че не само могат да унищожат социалистическата идея, но и да спрат времето.”
Спирам цитата. Лъжите и премълчаванията трябва да бъдат разобличавани веднага.
Първата лъжа: При демокрацията, която искат да построят тъмносините има хуманизъм, вяра, свобода и милосърдие. Справка САЩ, Англия, Германия (бившата ГФР), Франция, Италия, Канада, Япония. Тук, социалисте, не би трябвало да имате възражения, защото изредените страни са от „Голямата седморка” – Г7
Първото премълчаване: При социалната фантазия, проявена от родоначалниците на социалистическата идея от „Великата страна на Съветите” (в кавичките са ваши думи др.Продев, но от „Раб.дело”) те сега продават природните ресурси на страната си, таланта на умните си хора, принципите на същата тая социалистическа идея и нейните символи, за да купят царевица от Запад за хляба си, а не за храна на животните си. Вашата партия, другарю, докара нашия трудолюбив народ до същото дередже. При това насилствено. При това и с ВАШЕТО ЛИЧНО „журналистическо присъствие”.
Втората лъжа: Че капитализмът от времето на Губиделников бил бламиран. Ще ти се, нали? Ако не бяха съветските шмайзери, сега наследниците на Губиделников, Буров, Карадочев, Палавееб, Тевекелиев... да са направили НАШАТА БЪЛГАРИЯ нормална капиталистическа страна от съвременната цивилизация. И пак те ще я направят, когато се заметете нанякъде, при това за време по-малко, отколкото ти е необходимо да завършиш полувисше образование.
Второто премълчаване: Благодарение на натрупаните средства от „дядо Губиделников”, които ВАШАТА ПАРТИЯ открадна накуп веднага след „нашия славен Девети” (пак вие, от Работническото ви дело), стана възможно тя да бъде „най-хуманната”, „най-народната” (пак вие, но сега от Думата ви)... докато ги изяде или пропилее по мечтата за световно госдподство.
Третата лъжа: Че България преди 50 години била по-изостанала, отколкото е сега. Престъпно е вие, комунистите, спирачка на световния прогрес, да си приписвате неговите постижения. Смешно е как някои мои сънародници клатят „умните си глави” в знак на съгласие с вашите лъжи. Ще ми позволите,читателю, само няколко странични думи, за да докажа правотата на горното си твърдение. Не е вярно, че „социалистическа България произвеждала повече...” (няма значение каква дума за продукт на съвременната цивилизация ще поставите), „отколкото през...” (сложете произволна дата, но задължително преди началото на социалистическото „царство на изобилието”).
Жилища?
Панелните жилища на социализма са по-хубави от схлупените къщи на село, показвани по прегледите през първите години на победилата революция. Безспорно е. Но социалистическите агитатори не показват чудесната архитектура на стария Пловдив, Русе, Копривщица, София, Варна, Търново..., създадена далеко преди „Деня на Свободата”; показват местата, където са се родили бащите и майките на Тошо, Пешо, Пеко, Мако и Дако – впрочем от гърнето може да изтече само онова, което има в него. Социалистическите агитатори показват панелните кубове на жекатата, но не казват, че технологията за построяването им не е „рожба на социализма”, а е взета от... бунището на капитализма – вече 20 години в работническите Ливърпул и Бирмингам стоят неизползваеми такива същите панелни блокове с изтекъл срок на годност, чакат ги да се срутят от само себе си. Запитайте се, социалистически хора, защо нашите панели са все още хубави..Ами, защото са строени последни, когато нормалните хора вече са започнали да се отказват от несполучливата си идея. И търчете да се молите, да гласувате за онези, които „ги дават”. Вместо да си поискате от СЪЩИТЕ бащините си красиви български домове по градове и села! Ако ли нямате такова наследство от дядовци и бащи, не мислите ли, че все някой от рода ви трябва да започне? Нямате ли такива амбиции?!
Топлофикация?
Ох, милите! Не трябва да ходим чак до Франкфурт на Майн. В центъра на София, в старите градски къщи отпреди Девети, от „фашистко време”, тръбите на парното са скрити в пода. А сега вдигнете очи от книгата, социалистически хора. Къде са вашите тръби на парното? А то работи ли?
Телевизорите?
Нямало преди Девети!? Не е могло да има – серийното им производство започва през 1948-ма. И за ужас – не в СССР. Цветната телевизия се появява през 1951-ва. Не в страна от социалистическия лагер! През 1967-ма, в най-престижното техническо заведение на социалистическа България (ама как, ВМЕИ „Ленин”) аз, представителят на „българския технически гений”, учех за електронните лампи диод и триод. Транзисторите бяха като допълнение към учебника – за по-любознателните.
Компютрите? Хайде да не си разваляме настроението.
Да захващам ли дините, гроздето, доматите, маслото, сиренето? А обслужването в магазините, честността на производители и продавачи?
- Давам думата пак на Продев от същата статия в “Дума”: “Все по-често и по-често в десните вестници и списания, по телевизията и радиото, от парламентарната трибуна, новите властници говорят за 1939 година. Това е годината на техните бащи и дядовци. Тогава едни от тях са били повивани в дантели, а други са танцували първия си валс сред пагони и монокли. Сега тези останки от далечно социално минало искат да се реваншират пред историята. Искат си парите, имотите, дюкяните, мандрите, играчките.”
Ето я изразената злоба на нисшия материално, защото е нисш духом. Какво му остава на такъв? Ами, да вземе пищова или тоягата и да отнеме „парите, имотите, дюкяните, мандрите, играчките” на богатия, убивайки го. И когато законният наследник си поиска обратно всичко, да започне да пише така злобно. Като за начало на новия цикъл! Само, че от тези „славни дни на народните партизани” са минали 50 години и Светът вече има средствата да постави на мястото им всички подобни побойници. Освен всичко друго, той ще го направи и в нашия мръсен двор. Кой грижлив стопанин ще търпи зад оградата си блато, развъдник на комари и жаби, след като може да го пресуши?
- Парламентарната трибуна на НС, датата 5 декември 1991 година, депутатът от БСП Янаки Стоилов, думите същите, пълни със злобата на хванат на тясно крадец: “Вие, господа, сега скандирате “реституция”, както други, които са седели може би ТОЧНО НА ВАШИТЕ МЕСТА преди повече от четири десетилетия и са викали “национализация”.”
Плаши момчето. А е младо, няма още 40 години.
- Коментарът на депутата от БСП Ангел Димов за реституционните закони на СДС, написан в “Дума” на 13 декември 1991 година е: “СДС открехна вратата за разграбването на държавното и общинско имущество”.
- В обръщение до международната общественост, наречено “БСП бие тревога” се казва: “Още със започването на работата на новия парламент над младата българска демокрация надвисна сериозна опасност. Особена тревога сред българската общественост предизвиква внесеният от ръководителя на СДС Филип Димитров, а в последствие утвърден с подкрепата на ДПС за министър-председател на страната, законопроект за пълна конфискация на имуществото на БСП. Политическото напрежение се засилва и в резултат на зачестяващите случаи на преследвания за политически убеждения. Бихме желали, скъпи приятели, да се надяваме, че вие ще продължите да следите отблизо и заинтересувано развитието на обществено-икономическите процеси в България. Вярваме също така, че вашите авторитетни позиции, разбирания и критерии за демокрация и политически плурализъм ще се възприемат и прилагат от управляващата коалиция в България, която сега се нуждае не от демонстрация на сила, а от търсене на разбирателство и съгласие.”

Това обръщение до “парламентите на държавите-участнички в СССЕ, Парламентарната асамблея на ЕС, ЕП, Парламентарната асамблея на НАТО, Асамблеята на Западноевропейския съюз и Социалистическия интернационал” е датирано 25 ноември 1991 година и е подписано от Нора Ананиева - председателка на ПССД и Александър Лилов - председател на ВС на БСП! Обърнете внимание, моля ви!

На тези физически лица и ръководените от тях политически организации трябва да се определи парцел на обратната страна на Луната, за да нямат никаква възможност да ни облъчват с безпримерната си наглост!