Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2019 20:24 - НИЕ-128 Партиите на изборната права 1991
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 379 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ПАРТИЙНИ  ПРЕГРУПИРАНИЯ

 

В началото на август 1991-ва точната дата на изборите вече беше известна. И отново се изсипа "порой" от новообразувани политически формирования.

·               БЗНС и БЗНС "Никола Петков" разшириха обединението на парламентарните си групи от последните дни на ВНС в обединение на членската си маса навън. Само месец след като празнуваха рождения ден на водача си Александър Стамболийски в единия и другия край на родното му село Славовица, сега създадоха БЗНС (единен). Ръководството: Ценко Барев съюзен секретар, Светослав Шиваров - председател на УС, Виктор Вълков - секретар.
В този БЗНС(е) отказа да влезе Милан Дренчев, който запази името БЗНС "Никола Петков". Тогава (в началото на август) той каза: "БЗНС НП ще се придържа към структурите на СДС" (без да уточнява кое СДС). На 15 август уточни:  “БЗНС “Никола Петков” е голям фактор. Не повече от 5% отидоха в БЗНС-единен. Ние сме членове на СДС и не можем да носим отговорността да го разцепим.” На 1 септември, пак Милан Дренчев обяви, че БЗНС НП напуска СДС-движение.
15 октомври 1991: официално съобщение на ЦИК:
           
“... БЗНС(е) - 3,86%,  БЗНС НП - 3,44 %...”
-
Само, че в СДС-движение пак ще останат "сини" земеделци. Организацията им се нарича "БЗНС НП в СДС", а лидерът Георги Петров. Те единствени ще имат няколко депутати в НС. Да е живо и здраво СДС-д!

·               Новосъздадената либерална коалиция СДС-либерали (18 юли 1991), към която се самоопредели и президентът Желев, не можа да се коалира със СДС-център, че малък бе съдът, България наречен.
-
Но започна да издава свой вестник “Демокрация-91”. Главен редактор е Цветозар Томов. Неговият роден брат Красимир Томов е зам. главен редактор на в. “Дума”. (До края на 1993-та също.) Не знам кой е по-голям, но “по-отвореният” сигурно е Красимир. Той пише в “Дума”: “Братя сме, но не сме сиамски близнаци и мозъците ни не са сраснали.“
Обаче и най-умният си е малко прост. Нарекли своя вестник „Демокрация-91”. След пет месеца свърша 1991 година. Отивам на будката за вестници на 2 януари 1992 и мислите, че си купувам вестник в чието заглавие пише стара година? Това и господ не го понесе и реши да изпълни заложената още в заглавието съдба. През 1992 година вестникът на либералите спря да излиза. То и либералното движение взе само 2,81 % на изборите..
Сещам се за още едни непредпазливи журналисти, нарекли своя вестник „1000 дни” (главен редактор Еми Барух, в издателския съвет влизат Нери Терзиева, Иван Кулеков, Иван Кръстев, Румен Димитров – известни имена. Този вестник се саморекламира като президентски, а това пък означава ли, че на президента Желев се отпускат само 1000 дни? Ами ако ги прескочи? Ще трябва ново кръщене и пак водосвет. А как ще е новото име? Предлагам „Още 1000 дни”. (Боже опази!)
-
Новосъздадената либерална коалиция СДС-либерали имаше още главоболия тази първа седмица на август. Опозиционният печат в лицето на вестниците "Подкрепа" и "Демокрация" започна да публикува първите доказателства за злоупотреби в Агенцията за чуждестранна помощ, ръководена от Петко Симеонов - един от лидерите на либералите. Борбата с тази "Солунска митница" ще е тежка и дълга: избори, финансови ревизии, съдебни дела...
В обществото ни ще се заговори, че това е така, защото „Желю поддържа Петко Симеонов”. Но тази версия може да е по-малко вярна от други две. Например „Петко поддържа Желю” или „Друг поддържа Желю и Петко”.

·               БСДП проведе своя 39-ти извънреден конгрес. Социалдемократите се разделиха. Част от тях, начело с Иван Куртев, избраха СДС-движение и със синята бюлетина ще влязат в следващото НС. А дядо Дертлиев ще си остане с изказваните убеждения, че СДС-център ще обедини социалистите и несоциалистите. Вероятно в „челичена сплав”. Какво пък – демокрацията дава право на всеки да избере начина си на възход и падение. За нас един дерт по-малко.

·               Свой извънреден конгрес проведе Радикал-демократическата партия. Тук до разцепление не се стигна. Партията потвърди принадлежността си към СДС-движение и преизбра за председател Елка Константинова.
Всяко нещо с времето си. Различните болести имат различен инкубационен период.
За трите СДС-та на изборите ще се гласува с отделни бюлетини. 4%-вата бариера ще остане непредолима за СДС-ц на Петър Дертлиев и СДС-л на Александър Каракачанов и Петко Симеонов.

·                    Учреди се конфедерация "Царство България". Тя поддържа социално-икономическата платформа на СДС, но за нея се гласува с отделна бюлетина. Резултат от изборите: 1,82%.

·               Водачът на “най-младата бизнес-формация у нас” БББ, българинът с американско гражданство и световни икономически връзки Жорж (Георги) Ганчев (Петрушев) не фигурира в изборните листи на своята партия (резултат на изборите 1,32%). По сценарий неговите шансове ще са в президентските избори през януари 1992. Само сега трябваше да се въздържи от изказването: “Моята кандидатура не е издигната, защото не се боря за власт”.
То пък и кой ли ще му повярва след положителното политическо предсказание на руската екстрасенстка Тамара Глоба, че му предстои „голямо политическо бъдеще”.

·               Същата седмица, когато ВНС одобри повторно избирателния закон (22-28 август), БСП стана коалиция. Към половинмилионната й членска маса се присъединиха членовете на: (краткото представяне на партийните платформи е точен препис от в."Дума", така както ги представи вестникът през октомври 1991 година)
-
Българската либерална партия (Вълкан Вергиев) - партия на деловите кръгове, на специалисти и бизнесмени от всички сфери на обществото.
-
Демократическата партия в България (Костадин Георгиев, а не Ст.Савов),
-
Отечествената партия на труда (Румен Попов)– основните й цели са възраждане на националните добродетели и идеали, установяването на реална демокрация и граждански свободи, изграждане на демократично гражданско общество, което да гарантира личната свобода на труда, равни възможности, свобода на избора и свободно развитие на всеки.
-
Християнското женско движение (Елисавета Миленова) - организация на жените в България, които са за преодоляване на нравствената криза в обществото и възстановяване националното ни достойнство на основата на християнските ценности, за правото на всяка жена да избира свободно между многодетното майчинство и професионалната кариера, за възстановяване на семейните традиции и традиционното българско семейство.
-
Християн-републиканската партия (Константин Аджаров) - партия с центристка политика; за конструктивен диалог с всяка партия, която защитава 3 стълба християнска нравственост, частна собственост и републиканство, и проповядва идеите на християндемокрацията.
На 3 септември 1991 се присъединиха още:
- Б
ългарската работническо-селска партия (Манол Димитров)
-
Народно-либералната партия “Стефан Стамболов” (Христо Атанасов) - с основна цел България да се превърне във високоразвита икономически, технически и структурно модерна, благоденстваща, екологически чиста, демократична страна, съществуваща в естествените си национални граници, което да се постигне по мирен път; ратува за приватизация на собствеността чрез безвъзмездно раздаване на акции и земя на земеделците, за свободна пазарна икономика със социални гаранции.
-
Социалистически младежки съюз (Юрий Борисов) - обединява млади хора на обща идейна основа, за изразяване и отстояване на младежките интереси, права и свободи; продължител на българското младежко движение - антифашистко, социалистическо.
-
Федерация на българската социалистическа младеж (Фидел Косев) - обединява на доброволна основа самостоятелни младежки формирования, които са изградени на базата на демократическия социализъм и работят за радикално обновление на обществото.
-
След скандали и извинения заради открито националистическия си характер към коалицията се присъедини след около месец и “Ера-3” на Славомир Цанков.
Какъв изключителен „гювеч” от интереси!  Колко много „чужди подправки” към социалистическата манджа, ха дано стане по-вкусна за преглъщане! Хайде, националисти от ОПТ и „Ера-3” – иди дойди. Имаше вече един такъв случай от 1933 година. Ама що щат вътре либерали, демократи, християни, че и Стефан Стамболов отгоре (Горкият!). И в същото време липсва една основна билка, без която „баницата – сюзерен” не става – няма ги представителите на БКП за чиито правоприемници са се обявили самите обединители. Защо ли?
Днес танцувам последния валс, да си вземем сбогом, любима/  Ще те помня до сетния час, с теб танцувахме цяла година./  Благоденствие ти обеща и нали беше млада, свенлива,/  аз повярвах на тази лъжа - с нея ти беше много красива. / За промяна говореше ти, но понеже, обаче, защото.../ дума дупка не прави, нали, път на изток откри към Европа./ И сполука дори предвеща, но дори и това ти прощавам,/ сто лъжи или сто и една, на раздяла зло да забравим.”

Помните, нали? “Последен валс”, музиката на Александър Кипров и текста на Александър Петров. И тези времена!

·               ДПС мълчи. Вместо него говори “Дума”. Срещу него! До средата на септември 1991-ва, буквално три дни преди да изтече крайният срок за регистрация на кандидатите за изборите през октомври, беше в сила решението на Софийския градски съд, потвърдено впрочем и от Върховния съд, с което се отказва правото на ДПС да участвува в изборите, защото било партия на етническа основа. Добре, че се намеси ЦИК, та оправи работата.
А „Дума” се захласна! То не бяха гневни филипики, не бе чудо! На мен и досега не ми е ясно колко глупав трябва да бъде човек, та да се върже на тези номера. Ами нали през февруари 1990 година работодателят на същия този вестник никак не протестираше, че Софийският градски съд (пак) тихомълком регистрира Движението?! Би могло да има някакво обяснение, ако лидерите на ДПС се бяха сменили междувременно. Обаче и през юни 1990, когато ДПС беше „любимо”, и през септември 1991, когато ДПС беше „нелюбимо”, несменяем лидер е все Ахмед Доган и Юнал Лютфи до него. Да се мисли, че те са се отказали от Партията, и то баш по Луканово време, е все едно да се вярва в щъркели. Явно Сценаристът се е намесил.
В предстоящите избори ДПС пак ще се представи с отделна бюлетина.
Ако през юни’90 позицията „нито с БСП, нито със СДС” беше разбираема от емоционална гледна точка, сега, през 1991-ва, година и половина след като „разделителния протокол” е подписан и БСП и СДС са поели своя различен път, желанието да ги помириш с „особеното си мнение” е глупаво. Освен, ако не е направено с йезуитска цел. Убеден съм в последното! Целта е няколкото „независими” процента на ДПС да бъдат прибавяни ту към едната, ту към другата страна, в зависимост от това коя печели. Приказките, че това се правело за доброто на избирателите на ДПС, са измама и в този смисъл са подсъдни. Печелят само Ахмед Доган и 23-мата депутати покрай него.
Но да напиша и КАКВО печелят.
Докато е такова Народното събрание – депутатските си заплати, след него – облагите за вярна служба на Партията (ако продължават да й се подчиняват). Във всички случаи обаче печелят и още нещо – забравата и безразличието на всички честни хора към тях, ако решат да се откажат от тази игра; или презрението им в другите случаи.
Освен предадените надежди на собствените си избиратели, депутатите от ДПС в Парламента имат и една по-голяма вина – озлобиха много българи срещу турците.
Написах турците, но имам предвид хората, които изповядват тази вяра, без да пречат на комшиите си да изповядваме нашата. В здравия разум на тези работливи хора, който ще им помогне да обърнат гърба си на такива „депутати”, аз вярвам. Имам обаче и една молба към част от моите сънародници - НЕ СЕ ОЗЛОБЯВАЙТЕ! Вината на тези хора, че са гласували за Доган и приятелите му, е равна на нашата вина, че сме гласували за Желев и началниците му. И ние, и турците, следващия път трябва да мислим повече!

 

 

“ШУМИ  МАРИЦА  ОКЪРВАВЕНА”

 

В неделя, 22 септември 1991, денят, в който е обявена независимостта на България през 1908 година, стотици хиляди хора се стекоха на пл. “Батемберг” в столицата с мисълта, че лично цар Симеон ще присъствува на тържеството. Така двусмислено се изрази сутринта по радиото Христо Куртев, лидер на конфедерация "Царство България", но се оказа, че Царят е изпратил само магнитофонен запис с поздравителна реч към българския народ.
Журналистката Катя Янева коментира във в.“Дума” на следващия ден: “Гражданинът Симеон Борисов си поиска короната отново. Популярността му е почти равна на тази на Тодор Живков, сочат социологически проучвания, правени през лятото.” (Омраза безсилна, е моят коментар.)
Сега да добавя личните си впечатления от това събитие без аналог в последните близо 50 години. Присъствал съм на много от митингите на СДС в тези първи години след Десети, включително и на незабравимия за мен от 7 юни 1990 на Орлов мост в столицата. На всички тях - къде по-малко, къде печатляващо много - витае усещането за свобода. Гордо чувство, вдъхващо увереност в индивидуалните сили на човека и в този смисъл малко анархистично, предизвикателно, небрежно. Този следобед на 22 септември 1991 г. беше определено друг. Горе-долу същите хора, но всички празнично облечени. Някак  по-тихи, заслушани в нещо бог знае какво. Бях на ниските стъпала отстрани на Мавзолея (той тогава все още беше здрав и на почит, макар Георги Димитров вече почти година да почиваше в софийските гробища до майка си). Когато от високоговорителите зазвуча „Шуми Марица”, възрастните хора, седнали на стъпалата пред мен, започнаха да се изправят с мъка. Всички около мен и аз протегнахме ръце за помощ. Един старец в средата успя да стане сам, докато неговата съседка все още събираше сили да постави ръце на бастуна, за да го използва като опора. Този безкрайно възрастен мъж пренебрегна собствената си умора от ставането и започна да й помага. Нито той, нито тя, успяха да се изправят, докато млади ръце не достигнаха до тях.
Аз не съм израснал с тази песен, младежите покрай мен пък още по-малко. Но те изслушаха непознатата за тях песен безмълвно. Усещах просто физически, че са впечатлени от тази сцена на взаимопомощ. Никога не съм плакал на митинг на СДС. Сега се разплаках, както една година по-рано плаках, когато слушах Силвия Вартан да пее „Я, кажи ми, облаче ле бяло”.

Майната им на комунистите!

 

 

БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ  ОТ  САЩ

 

В средата на септември 1991 в страната се завърна д-р Иван Дочев, емигрант от Чикаго от 1944, сега почти на 85 години. В момента той е почетен председател на Българския Национален Фронт със седалище Чикаго, САЩ.
Ето какво пише в.“Дума” (25 септември) за миналото на Иван Дочев: “Иван Дочев е свързан неразривно с монархизма и фашизма (смесването на монархизма и фашизма е първият признак, който трябва да ви предупреди, че се готвят да ви мамят - б.м.). През 1934г. о.з. ген.Жеков и Иван Дочев са на посещение в Германия, където изучават работата на “Хитлерюгенд”. Удостоени са с честта да се срещнат със самия Хитлер и други високопоставени нацисти. Там те получават не само морална, но и материална помощ, в която се включва детронирания цар Фердинанд.”
Така, вярно е. Но по същото време (1934 година) около Георги Димитров в Москяа се събират много наши (на „Дума”) момчета. Произволно вземам две имена на въоръжени и опасни не по-малко от легионерите на Дочев революционери – Антон Иванов и Цвятко Радойнов. Там те не са на посещение, а се учат в сталинските академии. После стават герои в комунистическа България. Нищо чудно – Сталин е архигерой, а Димитров „вожд и учител на българския народ”.
Сега да попитаме главния на „Дума”: Кой подписа тайното военно споразумение за подялба, хайде да не е на света, а само на Европа? Сталин и Хитлер, нали? А не Хитлер и детронираният цар Фердинанд или Хитлер и цар Борис
III. Ами, гледайте си вашата, съветската телевизия, другари социалисти. Там съветските ви другари поставят Хитлер до Сталин. Ами, четете книгите, издавани от вашите издателства, драги социалисти. Кое беше издателството подвързало тези „двама другари” в един том?
Пак от “Дума”: “Целта на организацията на Дочев е, ни повече, ни по-малко, България да се превърне в Прусия на Балканите. В инструкция на главното водачество на Легион, отдел “Младежки дружини” четем: . . . б/. Бойна група. Състои се от 6 души. Начело стои ръководител на групата. Бойната група има следните задачи: да провежда морални и телесни наказания над комунисти, антилегионери и други, да взема участие в организирането на акции от масов и частичен характер.”
Имаше един филм “Черните ангели”. Помните ли го? Това е било истина - имам предвид наличието на бойни групи на ПАРТИЯТА, действуващи по горните инструкции. В крайна сметка нищо лошо - има и такива правила в играта за завземане на властта. Но ако сме ги ползвали ние, нямаме право да протестираме, когато и другите ги използват!
-
На свой конгрес от месец март 1991 година Българският Национален Фронт е приел своя политическа програма от 11 точки. Преписвам ги за вас, читатели, със съкращения. Разбира се, не от вестниците “Дума” и “Поглед”, където те не са публикувани, а от материалите от конгреса в Чикаго, разпространени на български език тук в България от БНФ.
Именно заради тази програма СДС-движение подкрепи организацията с почетен председател д-р Иван Дочев!
1. БНФ се бори за пълното отстраняване на комунистическата (социалистическата) партия от властта.
2. След 45 години на жесток терор, корупция и некадърно управление, довели България до най-голямата икономическа и социална катастрофа в нейната история, БКП/БСП е окончателно компрометирана.
3.  БНФ е противник на всякакви други идеологии, доктрини и схващания, които имат расиситки характер или проповядват омраза на национално-етническа, религиозна, социална или класова основа
4.  Ние сме за принципите на изборност, мандатност и сменяемост на ръководните длъжности на държавата и правителството.
5.  БНФ приема безрезервно и ще защитава твърдо спазването на   Хелзинската декларация за правата на човека.
6
.  БНФ не признава социалистическото законодателство.
7.  БНФ е за възстановяване на Търновската конституция като първа стъпка за свободно и демократично управление на утрешна България.
8.  БНФ е изцяло и безрезервно на становището, че частната собственост и инициатива в стопанството, са най-важните предпоставки за свободно, ефикасно и хармонично функциониране на нашата нова държава.
9.  БНФ е за съхранение на българския национален дух и българските национални идеали. Трябва да заявим обаче, че сме против войната и насилието като средство за осъществяване на националните идеали.
10. Войската трябва да бъде аполитична и българското войнство и офицерство да бъдат възпитавани да служат единствено на народа и Родината.
11. БНФ се бори за утвърждаване и издигане ролята на Българската православна църква, която в условията на комунистическото управление беше потъпкана, обругана и унижена.
Такава е истината, сънародници! Иначе четете “Дума”, “Труд”, “24 часа”, “168 часа” и т.н.




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462688
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031