Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2019 17:35 - НИЕ-126 Пучът в Москва - краят му
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 343 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

20 и 21 август 1991:
В нощта между тези два дни на Садовое кольцо до ресторант "Арбат" под танковите вериги загинаха трима младежи. Елцин е търсен от пучистите под дърво и камък.
В тези два дни най-напред парламентът на Естония прие решение за провъзгласяване държавната независимост на републиката, а на следващия ден Върховният съвет на Латвия стори същото. (Направо ужас)
-
В.“Дума”: “Миньорите по директива от “Подкрепа” заплашват с общонационална стачка и слизат под земята. Ръкодството на БСП смята, че действията на правителството в сегашната трудна ситуация са правилни и се противопоставя на опитите то да бъде свалено чрез съзнателно организиран стачен натиск”.
-
Пак там (подписал Ешуа Алмалех): “Покровителствани от СДС, легионерите надигат глава”.
-
В комисията по национална сигурност в Парламента се обсъжда проектодекларация на ВНС във връзка със събитията в СССР. Димитър Йончев от БСП е казал: “След една категорична оценка оттук, завинаги ще бъде невъзможно да се влезе в отношения с официалната власт в СССР”. (При условие, че победят янаевци - да, иначе - не, отбелязвам аз.) Елена Поптодорова, също от БСП, бивша лична преводачка на Т.Ж., не е искала да се използва термина “осъжда”, когато се характеризира преврата, тъй като според нея този термин имал “идеологически оттенък”. Николай Тодоров, председателят на ВНС, позовавайки се на препоръките на външния министър Виктор Вълков, е настоявал да се изчака. Тази проектодекларация не достигна пленарна зала, тъй като събитията в Москва изпревариха нашето ВНС.

22 август: 
Горбачов се връща в Москва. Как - не е много ясно, но шестима от членовете на Комитета по извънредното положение са арестувани. Седмият - Борис Пуго, се самоубива. След 4 дни ще се застреля и военният съветник на Горбачов маршал Ахромеев. Председателят на Комитета за телевизия и радио Леонид Кравчук е отстранен от поста си лично от Горбачов. Демонстранти събарят десетметровата статуя на Феликс Джерджински пред сградата на КГБ срещу магазина "Детский мир" в Москва.
-
Стефан Продев пише в “Дума”: “Целият демократичен свят обръща гръб на заговорниците. Подкрепиха ги само шепа бивши и настоящи диктатори. Това е оценка.” (Да, това е оценка, но светът я даде преди 3 дни, а Ст.Пр. осем часа след завръщането на Горбачов в Москва и когато заговорниците бяха вече арестувани.)

- Същият ден (22 август) се подписа рамково споразумение между Тренчев (КТ), Петков (КНСБ) и Луджев (МС). Миньорската стачка беше прекратена. Превратът свърши, т.е. не се състоя.

23 август 1991:
Елцин издава указ за спиране дейността на Комунистическата партия на Русия. Сградата на ЦК на КПСС на "Старая площадь" е запечатана. Парламентите на Литва и Латвия гласуваха за забрана на комунистическите партии в републиките. Председателят на Върховния Съвет на СССР Лукиянов е освободен от поста си с обвинения за участие в преврата. Уволнени са министърът на външните работи Александър Бессмертних (замества го Евгений Шапошников, досегашен зам.министър), генералният директор на ТАСС Алберт Власов. За председател на КГБ е назначен Владимир Бакатин.
-
Един ден след като Горбачов отново е президент беше публикувано становището на ВС на БСП за събитията, което е било взето на разширено заседание на Висшия съвет, състояло се в сряда вечерта, т.е. няколко часа след завръщането на Горбачов в Москва. В него се казва: “Сталинизмът и неосталинизмът са невъзвратими като политическа практика и мислене. Това бе потвърдено от неуспеха на преврата в Съветския Съюз. Влиянието и възможностите на съществуващите все още консервативни сили и структури е силно ограничено. Позицията на БСП, заявена неведнъж през тези дни е ясна и тя се състои в твърдата подкрепа на реформаторските сили в СССР, начело с Горбачов.”(Прелестни лъжци, както се казва.)

25 август, неделя - Михаил Горбачов се отказа от поста си на генерален секретар на КПСС и предложи ЦК на КПСС да се саморазпусне. Украйна обяви независимост. Дейността на компартията на Беларусия е преустановена.
26 август 1991:
Цялото имущество и парични средства на КПСС и Руската компартия са обявени за държавна собственост на Русия. Преустановена е дейността на КПСС върху цялата територия на Съветския Съюз. Николай Кручина, завеждащ отдел "Деловодство" на ЦК на КПСС се самоубива. Сменени са 30 съветски посланици по света.  Шарапов – не!
-
По повод закъснялата реакция на ВС на БСП за оценката на августовските събития, в. “Дума” в редакционната си рубрика “Ние пак сме тук” пише: “Случаят с неосъществената декларация за преврата в Москва е показателен. Той доказва, че нищо не ни се прощава, че даже и логиката е безсилна да оневини онези, които закъсняват. Това не е обвинение, а част от извода за който говорим.”

27 август 1991:
-
В открито писмо до ВС на БСП неговият заместник председател Андрей Луканов пише: “Аз поемам своята отговорност за неадекватното поведение на колективното ръководство на партията през тези съдбовни дни. Това, което категорично не приемам, е опитът една седмица след събитието да се твърди, че нищо особено не се е случило. Такива опити са не само нечестни, те са пагубни за партията. Не смятам за възможно да участвувам в подобни дискусии по-нататък, поради което взех решение да напусна поста зам.председател и член на Председателството на ВС на БСП.” 
Не се трежовете, читателю. Андрей често се сърди на Сашо, но първият дълго не помни, а вторият бързо забравя.
- В. “Дума” публикува Решение на Председателството на ВС на БСП:  Председателството на ВС на БСП смята, че наличието на различни гледни точки и становища по въпроси на текущата дейност на партията е естествено. Също така нормално е тези различия да намират публична изява, което съответствува на сегашния характер на БСП като обновяваща се демократична политическа сила. Различните гледни точки не могат и не трябва да се тълкуват като опит за разединение на партията, нито като проява на лични амбиции.” Решението е гласувано единодушно, завършва вестникът.
Плурализъм и единство в комунистическата партия?! Сещам се за оня анекдот в който Сталин обяснява на съпартийците си тези две понятия. „Плурализмът се изразява в това, че всеки от вас може да каже харесва ли моя борш или не. А единството означава, че накрая всички ще го изядете.”
-
Пак на този 27 август по повод мерките за разпускане и забрана на КПСС, предприети от другарите Елцин и Горбачов, заради "участие на нейни представители в антидемократичните действия в страната”, ВС на БСП излезе с още една декларация, прочетена от Филип Боков по телевизията: “В Съветския съюз има “лов на вещици”. Това е опит за изгонването на една политическа сила от обществото, което създава сериозни препятствия в развитието на демокрацията.”
Понеже съм любител на съпоставките, правя ги.
За да събере „достатъчно информация”, че събитията от 19 август са преврат, на БСП (модерна, лява) й бяха необходими 110 часа. Самият преврат трая 82 часа. А само 23 часа след мерките срещу комунистическите превратаджии нашите социалисти вече бият камбаната за „нарушената демокрация”. Преди съветските другари дори!
Впрочем това е първото порицание, което столетната ни партия прави на официалните съветски ръководители от Великата Октомврийска Социалистическа Революция насам. В какви времена живеем, читателю!
- И още една съпоставка се набива в очи – „различията” в разбиранията на Боков-баща и Боков-син, за това дали „изгонването на една политическа сила от обществото създава сериозни препятствия в развитие на демокрацията.
-
Въодушевени от решителните стъпки на Елцин за забрана на КПСС, по-радикално настроените части от опозицията се престрашиха за първи път да поискат забрана на нашата БСП. Ето реакциите на засегналите се:
Стефан Продев в "Дума" от 4 септември 1991 публикува статия "Дори и на колене ще бъдем по-високи".  Явно има се предвид душевния ръст на социалистите. Но лъжата и агресивният цинизъм не правят човека "по-висок" душевно. Напротив! Избирам само един пасаж:   "Дори и на колене, ние ще стоим по-високо от тях. Не защото сме нещо изключително, а просто защото сме по-почтени. Социалистическата партия не иска насилие над никого. Тя не призовава към забрани. Единственото й желание е да се съревновава законно с всички и да спечели честно народния вот. Останалото животът и историята ще пресеят."
Диана Дамянова, зам.председател на КНСБ, не може да си позволи като Стефан Продев явно несъгласие с исканията за забрана на БСП, затова е избрала интересен начин за протестиране. В статията си "Кресливите демократи – предизборни агитатори на червените" (в."Труд", 27 август 1991) тя пише: "На кресливите и  истеричните в СДС е дадена отново възможност да консолидират "левите". Наместо да анализират трезво и спокойно процесите в СССР и да извадят поуки за България, те започват в строен марш: БСП - извън закона! Национализация! Възмездие! Затова искам категорично да кажа: с отношението си към събитията в СССР лявата социалистическа партия загуби изборите. Но с антикомунистическото си кресчендо вие можете само да й върнете загубеното, господа демократи." (Значи да не настояваме за справедлива присъда над крадеца, обрал дома ни, защото щял да се разсърди и да се „консолидира”, т.е. отново да ни обере.)
Петко Симеонов пък, лидер на Федерацията на клубовете за демокрация, направи през тази седмица друго "откритие": "Очаквам в близко бъдеще БСП да се разпадне и постепенно да се стопи в историческото небитие. Стигат й сто години." (Преиграва милият суворовец. Напълно излишно.)

В последната седмица на август
-
"черните барети" от съветските спецчасти напуснаха Прибалтика. Исландия първа установи дипломатически отношения с трите прибалтийски републики. Финландия, Монголия и България бяха сред първите държави признали независимостта им. ЕО направи същото три дни след нас, а САЩ една седмица по-късно. Първият акт на новоизбрания Държавен съвет на Русия през септември ще бъде признаването на независимостта на прибалтийските републики.
-
Азърбайджан обяви независимостта си. Молдова също, но с протестни демонстрации с искания за присъединяване към "велика Румъния". Само 5 републики останаха в СССР: Казахстан, Таджикистан, Тюркменистан, Армения и Русия. След по-малко от месец Таджикистан ще отпадне от тази група. И Армения ще гласува с 93% от населението си на референдум за независимост, но работата там ще се закучи.
-
Окуражено от неуспелия преврат германското правителство си поиска пак Хонекер. Този път вместо нахалния отказ на Дмитрий Язов от февруари т.г., Елцин вежливо обеща. Няма да стане скоро! Затова пък в интервю за Германската телевизия 79-годишният Хонекер е заявил, че според него граничарите по Берлинската стена, които застрелвали опитващите се да избягат от социалистическия рай германци, изпълнявали дълга си и били невинни. Също така той нищо не знаел за приютяването в ГДР на западно-германски терористи, иначе щял да вземе мерки.
-
Центърът на съпротивата срещу желанието на света за мир се прехвърли стабилно в Югославия и ще остане там задълго. ЮНА превръща тази седмица в последната от живота на хърватския град Вуковар. Въпреки поредните споразумения между страните в конфликта и решенията на СССЕ боевете в Югославия не спират!

 

 

ДВЕ  “ИСТОРИИ  В  СЯНКА”

 

От седмицата след преврата ще започне да се разправя една паралелна на официалните съобщения “история в сянка”. Става дума за това, че в дните на преврата посланик Шарапов се е опитвал да окаже натиск над българското правителство да подкрепи превратаджиите.
Димитър Луджев ще твърди, че за 2-та дни на преврата Шарапов е направил повече срещи в Министерския съвет, отколкото за 2-та месеца преди това. Александър Томов “ще натопи” Димитър Попов за две срещи - на 19 и на 21 август. Ще се окаже, че самият Ал.Томов е трябвало да замине за Москва, представете си - “за редовно съвещание на смесената комисия” (При извънредното положение в Москва редовно заседание?! Тези комунисти нямат срам!), но... “заради събитията се отказал във вторник на 20-ти, въпреки, че го “викали”. Томов ще отиде в Москва все пак - в средата на септември. За да не си помислим нещо, посещението му ще бъде обявено като "частно делово". Чак след близо година, и то след обществен натиск чрез “Демокрация”, президентът Желев ще подпише указа за освобождаване на Шарапов като посланик на ОНД у нас. В “меката есен” на 1992-ра, когато комунистите, комсомолците, вестникарите и президентът, дружно сваляха правителството на СДС, Шарапов пак ще дойде у нас, но вече по “бизнес-дела”.

Не по-малко интересна, а сигурно значително по-важна, е историята за връзките между победилия Елцин и позналия Желев.
Тя започна за нас, обикновените зрители на спектакъла, на 20 август 1991г. със сутрешните вестници. Те съобщават за телефонния разговор, проведен предния ден, първият от преврата, между Желев и Елцин, в който нашият президент казал нещо от рода на “Боря, дръж така!”. През август 1991 информацията беше толкова. Продължението й чух по съветската телевизия на 24 юни 1992-ра вечерта. За зрителите си телевизионното студио “Останкино” представи “Портрет на фона: Желю Желев” - филм, посветен на последните събития в България с пространно интервю на Желю Желев.
Ще ви припомня, читателю, че през юни 1992 година  се извършваше първия “ремонт” на правителството на Филип Димитров и президентът за първи път заговори за “национално помирение и консенсус”. Впрочем “портретът на фона” бе много тенденциозен - показани бяха улични демонстрации, разгонвани с димки (кадрите не само, че не бяха от юни, ами въобще не бяха от България); Нора Ананиева заяви, че 95 (деветдесет и пет, няма грешка) процента от народа ни  живее на границата на социалния минимум и т.н. Но онова, заради което разказвам за този “портрет”, е друго. Там, между другото, Желев спомена, че на 19 август 1991 е говорил с Елцин по телефона благодарение на Венцел Райчев, който му осигурил връзката. След около две седмици този съветски филм за Желев бе показан по българската телевизия. Поразително: репликата за Венцел Райчев липсваше. Сега вече става задължително да помислим кой е този В. Райчев? Иначе, честна дума, бих отминал тази личност с подобаващото й се незачитане.
Пишейки за времето около 10 ноември 1989, аз написах, че тогава първият опит за портрет на събитието “10 ноември”, предназначен за масовия български читател, бе направен във вестника на Евгений Станчев - “Поглед” към края на януари 1990. Този вестник препечата, при това със съкращения, статия от съветския вестник “Московские новости” на кореспондента на София-прес в Москва Венцел Райчев: “Така си отиват диктаторите”. Отделно са въпросите защо едно толкова важно събитие за страната се “осветява” толкова късно - след 2 месеца. Сега питам откъде един кореспондент на София-прес, значи журналист, а не политик, ще знае най-добре от всички и пръв за събития, станали в София, а не в Москва, където е кореспондент? Кой му ги е казал? Защо именно на него? Кой е разрешил разгласяването им в печата?  И същият този “кореспондент” ще свърже по телефона нашия президент с Борис Елцин, при това в деня 19 август, когато Елцин още не се е качил на танка да зове народа, а превратаджиите го търсят усилено за арест? Въпросите се сипят и са така навеждащи на отговор, че няма нужда да им се отговаря.

Аз обаче имам един последен въпрос към президента на България Желю Желев. Задавам го не защото не знам отговора, а защото искам всеки един от вас, сънародници, да проумее, че този въпрос трябва да бъде зададен на президента, ако искаме „да ги стигнем американците, че и задминем дори” - От кого, г-н Президент, знаехте, че Венцел Райчев е лицето, което можеше да ви осигури телефонна връзка с Елцин в първия ден на преврата?
“Факти, само факти”, както пише “Демокрация”, 27 май 1992 година:
- Фирмата “Планета 999” има двама съсобственици: Промишлено-търговска компания “Росийский дом” с 51 % от дяловете и Агенция София-прес с 49 %. От българска страна управляващи са Венцел Йорданов Райчев и Валентин Димитров Пейков.
(Граждани, ако покрай някое частно радио или покрай нечии апетити за приватизиране на телевизионен канал, срещнете няколко 9-ки, съветвам ви да се замислите. Не постъпвайте като Йосиф Петров на 12 юли 1991г
., който си остана с едното шампанско на аванта.)

- Гражданинът Венцел Райчев има два сина. По-големият - Владимир Райчев, е първи зам.главен на вестник “24 часа”. По-малкият - Андрей Райчев към този момент е директор на Центъра за проучване на общественото мнение НЦИОМ (Всесоюзньiй центр исследования общественого мнения - ВЦИОМ, е руският прототип). Подчинени на Андрей Райчев са бъдещият директор на BBSS “Галъп Интернешънъл” Кънчо Стойчев и Юрий Асланов. Ако питате кой е последният, гледайте “Панорама”, слушайте “Неделя 150”, четете “Труд”. Ако не знаете нищо за първия, след няколко години ще научите, че той е един от най-богатите хора в България.
- Радиожурналистката Визa Недялкова, водеща популярното неделно предаване “Постфактум” (съветският прототип има същото име), е жена на по-малкия Венцелов син Андрей. Иначе е генералска щерка (ген.Недялков), а майка й се казва Стела Авишай (колежка на Нора Ананиева в АОНСУ).
- В броя си от 26 май 1992 година вестникът "24 часа" публикува една защита на Венцел Райчев от въпросите на в.""Демокрация", които задавам и аз. Вместо отговор, ето какво пише един наглец, който не се е подписал (макар че зурлата Блъскова мирише, та се не трае): "Ще напомним на читателя, че неподражаемата пресгрупа ("168 часа") досега бе обвинявана във връзки с Държавна сигурност, червените, президенството, последното правителство, "Подкрепа", КГБ, ЦРУ и американското посолство. Само човек ударен с паве по главата, може да вземе сериозно подобни словесни мастурбации. На по-наивните трябва да е ясно, че официоза ("Демокрация") пак жвака цървула на президента, при когото г-н Венцел Райчев гастролира като съветник. Този потресающ факт ще излезе наяве, когато обществото бъде доведено до състояние на клинична венцело-хондрия. Очевидно е, че този вестник ("Демокрация") фабрикува кьорфишеци, за да прикрива собствената си нечетивноплътност."
Опозиционният печат злорадства за „издънването на модерната БСП”, опиянен от факта, че „нашият Желю” не се поколеба на 4-я час от събитието да го нарече „преврат” и да го осъди „категорично”. На страниците му се тълпят Елцин, Горбачов и московските трудещи се. Мисълта, че „това” може да е замесено от тестото за „нашия 10 ноември” и за „румънската Коледа-89”, ще дойде догодина.” Но фалшив или не, осмислен или не, фактът, че комунистите бяха бити за 4 дни, беше онзи чудесен акумулатор, заредил милиони от нас с вяра, надежда и сили за нанагорнището на предстоящите избори.
Писах и ще напиша пак: Злото не може да имитира Добро, безнаказано за същността си!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462736
Постинги: 634
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031