ПРЕВРАТЪТ  В  МОСКВА - август 1991

На 19 август 1991 година дойде редът на Михаил Горбачов “да не може да изпълнява задълженията си на президент поради здравословното си състояние”. Пълномощията му бяха поети от новосъздаден Държавен комитет по извънредното положение. Той вкара танкове в Москва, но не можа да арестува другия президент Борис Елцин, който пък след три дни, подобно на Ленин качен върху купола на танк, “възстанови конституционната власт в страната”. И върна Горбачов на президентския пост. За да го изпъди оттам след 4 месеца и 1 ден - на 24 декември 1991г.
В следващата 1992 г. рублата стартира от 1/98 част на долара (през януари), за да финишира (през декември) като 1/493 част от него. За шестте месеца на 1993-та рублата падна до 1/1102 от долара. Пазарна икономика, но от “другата”!
Не бих изобщо обръщал внимание на процесите в СССР, ако комунистите не бяха на власт у нас. Но те ни управляват, а за тях това е „великата братска страна”. Моделът на общество там е моделът на общество тук. Янаев там, означаваше Лилов тук. Както Елцин там, означава Желев тук. Горбачов не споменавам, защото той от много хитруване измами сам себе си – остана между комунистите и мафиотите.
Предстои ми да разкажа как зреещата буря в комунистическия СССР разклаща върховете на властта у нас и ни поставя в ролята на опитни свинчета, тръпнещи кое от тях ще бъде избрано за следващия експеримент.

ПРЕДИ НАЧАЛОТО НА ПРЕВРАТА

·                    МАРТ - МАЙ 1991
- Димитър Попов дойде в края на 1990 г. Януари и февруари 1991 бяха събитията в Литва и Кувейт, където М. Горбачов загуби и на двете места. И веднага през март започна новата атака.
- Рутинна среща между президент и посланик, каквато би трябвало да бъде срещата между Желев и Шарапов, се представя в “Дума” (1 март 1991) така: “Посланик Шарапов благодари, че се спазва традицията след всяко завръщане от Москва да бъде приеман от президента Желев.”
Имам питане. За кого са предназначени тези думи, смисъла им? Може би отговорът дава онзи де-путатин от БСП Иво Атанасов, който, пак в „Дума” (4 март 1991) казва, „цитирайки един кюстендилец” -  ”С хеликоптер свалихте петолъчката, но сега май на ръка ще я качвате!”  Какво очакваме от такива хора?
- Пак през тези първи дни на март 1991, активни чисти българи от Кърджали отново ще тръгнат по протести, но сега с искания: “Уверени сме, че Великото НС, Председателството на Републиката и Министерският Съвет своевременно ще направят необходимото за сключване на нов договор със СССР”.
- Темата за подновяване на българо-съветския договор ще стане спешна в началото на май. Делегация на БСП начело с председателя Лилов посети Москва. Делегация на Московския градски комитет на КПСС се срещна с актива на Софийската гр. организация на БСП в зала “Г.Кирков” на Партийния дом. Посланикът на СССР Виктор Шарапов се срещна с журналисти в Съюза на българските журналисти. Министър-председателят Попов отлетя до Москва за едночасова среща с Горбачов.
- Социалистите от тракийския регион пишат писмо до президента Желев. “Дума” от 13 май 1991 коментира: “Необходим е договор, отговарящ на приоритетите на нашата външна политика”.
Справка от бъдещето: Бързащите да подпишат договора няма да успеят да сторят това до средата на август 1991-ва, ще дойде превратът в СССР и подписването на договора ще остане за Желев през втория му мандат. По-нататък той ще мисли дали смяната на СССР с Русия променя нещата по същество.
- На 7 май 1991 година при посещението си в Москва френският президент Франсоа Митеран  е казал следното: “Ние всички трябва да изхождаме от това, че първо: Съветският Съюз съществува, второ: той ще съществува и в бъдеще, трето: това е могъща държава, и четвърто: такава тя ще си и остане.”
От четири изстрела само първият е в мишената. Нищо чудно – Митеран е социалист. Обаче г-н Митеран е президент на една от 7-те най-развити държави в света и отговорността, която той носи за развитието на този свят, включително и за развитието на България, е огромна.
Искам да припомня на читателите си, че само месеци преди 10 ноември 1989, президентът на Франция Франсоа Митеран дойде в София и лично награди с най-високия френски орден „Почетния Легион” др.Тодор Живков. И в същия ден легитимира пред българската общественост чрез една закуска във френското посолство видни „дисиденти” като Алексей Шелудко, Барух Шамлиев, Стефан Продев, Анжел Вагенщайн, Светлин Русев, Желю Желев, Николай Василев, Радой Ралин, Йордан Радичков, Валери Петров, Блага Димитрова и Копринка Червенкова. В нашето бъдеще всички до един – без Радой Ралин и Блага Димитрова – истински комунисти. От простите – които си умират на безнадеждната барикада като единственото, което остават след себе си, са хиляди и милиони безсмислено убити хора. От другите, не техните.
С чувство на историческа справедливост ще очаквам оставката на Митеран през 1993 година, когато неговата социалистическа партия, ще се провали на изборите. Само че не си спомням комунист да е слязъл доброволно от властта. И Митеран ще има съдбата на нашия Тодор. Защото той съвсем не прилича на г-жа Тачър например.
- На 15 май 1991г. депутатът от БСП Светослав Мичев пише във в. “Дума”: “Добре би било, ако стратезите на СДС си повтаряха поне веднъж дневно: “БСП съществува. БСП е най-голямата партия. БСП ще продължи да е най-голямата партия. За да не им идват на ум други идеи.”
Пълно неразбиране на световните проблеми и за посоката на неговото развитие. Безсмислени хора. Които обаче са опасни, защото са терористи – убийци, ако предната дума ви дразни – на онова, което тям не харесва.

·                    ЮНИ - АВГУСТ1991
- През юни Югославската народна армия извърши десант в Словения. Войната на сръбските комунисти на Милошевич срещу желаещите независимостта си “югославски” републики започна. Колко навреме, нали? И колко безсмислено.
В началото на юли боевете в Словения станаха "тежки". Бомбардирани са словенското радио и телевизия в столицата Любляна. ЕО замрази икономическата си помощ за Югославия. Великобритания наложи военно ембарго. Това принуди Милошевич да сключи примирие. Република Словения се отърва сравнително леко от оковите на федерацията. Затова пък във 2-та седмица на юли оттегляйки се, Югославската Народна армия (ЮНА) навлезе във втората отцепила се република от федерацията. Войната се пренесе по пътищата на Хърватско.
Спомняме ли си днес, че  петима български шофьори на ТИР-ове бяха убити на магистралата Загреб-Белград. Просто по-късно от другите разбрали, че комунистите идат. Автоматична стрелба от самолети ги застигнала преди да успеят да се скрият под камионите си. Нашата “човеколюбива преса”, “независимите правозащитници”, “чистите българи” от района на Кърджали, “честните хора” от партията на др. Лилов и други подобни, тихо мълчаха. Няма писанки или шествия за “кръвта на нашите момчета”, “престъпление срещу нацията”... Няма такива работи в България. Има декларация на Министерския Съвет (Димитър Попов): “Република България потвърждава позицията си за запазване единството на Югославия и за развитие на отношенията с нея.”
- О, как ще има, като такива са инструкциите на посланик Шарапов, който през тези дни трескаво обикаля страната, мобилизирайки партийните структури в Пловдив, Кърджали, Перник, Стара Загора. Не си измислям тези генералски визити, чета вестниците от тези дни. Ето какво се случило в Кърджали например: “Представители на Отечествената партия на труда и лично Минчо Минчев от Комитета за защита на националните интереси са връчили на Шарапов искане да се ускори подновяването на българо-съветския договор и в него да се включат военни клаузи за гарантиране на националната ни сигурност.” (цитат от в. “Дума”)
- В средата на юли в Лондон на поредната среща на "7-те големи" пак беше поканен като гост Михаил Горбачов. "Пак", защото той имаше покана и за предишната среща през януари, но тогава не можа да отиде заради "разходката" на съветски танкове из Вилнюс. По този повод в нашата преса се цитира статия от съветския вестник "Куранты"(?): "Скучните капиталисти не вярват нито на сълзи, нито на прочутото обаяние на нашия лидер, нито на завоалираните заплахи на Примаков. Те вярват само в конкретната работа". Същата седмица Борис Елцин забрани с указ дейността на политическите партии в държавните органи на Русия.
- В юли гръцкият премиер лансира идея за демилитаризирана зона, където се събират границите на Турция, Гърция и България. Това е южна Тракия, района на Одрин. (Вижте сега,, читателю, къде се поставя преградата – не на българската граница с Гърция и  Югославия, където бушува войната, а между нас и Турция!) Правителството на Димитър Попов е съгласно, но Турция е против и идеята на СССР не мина. Именно на СССР, защото следващата седмица гръцкият премиер Мицотакис отиде в Москва и подписа договор за приятелство и сътрудничество между СССР и Гърция. Нашият червено-жълт печат много жалеше за “провалената идея на гръцкия премиер”.
- И българският президент Желю Желев също взе косвено отношение по въпроса. Цяла година “ще напълни” скоро на върха, откъдето е длъжен да вижда най-добре, а още не се е отказал публично от думите, казани през септември 1990 пред ООН: “България вече не е комунистическа страна”.
- Две седмици след срещата в Лондон американският и съветският президент отново се видяха. Този път Джордж Буш пристигна на крака при Горбачов в Москва. По време на посещението му бе подписан станалия вече на прогимназиална възраст договор между САЩ и СССР за ограничаване на стратегическите ядрени оръжия,  т.нар. договор "Старт".
И пак докато Буш беше в Москва, бяха убити в собствената им застава на границата с Белорусия 7 литовски граничари. Никой не пое отговорността за това хладнокръвно масово убийство. Горбачов заяви, че не знае нищо, прецени го като провокация срещу срещата и засъжали за случилото се. А президентите Елцин и Ландсбергис подписаха договор за основите на междудържавните отношения на Русия и Литва. Така на практика Русия призна независимостта на Литва. Същото направиха тази седмица Словения и Хърватско.
- Междувременно броят на жертвите във войната на Сърбия срещу Хърватско достигна 180, въпреки водените преговори за прекратяване на огъня.
- Церемонията по подписването на новия съюзен договор между републиките в рамките на Съюза е насрочена за 20 август в Москва, но на 19-ти в Москва ще се случат "другите събития" и всичко ще се отложи.
- На 4 август 1991г. ВНС взе решение да не продължава автоматично с още 5 години изтичащия стар договор между Съюза и България.
Много ми е интересно да узная кои от социалистите са гласували против продължаването на договора. Само, че обикновените граждани не ги осведомяват за подобни „дреболии”. Като например разпечатките от гласуването в Парламента по важни въпроси. Така де, това винаги е пречело на ентусиазма с който трябва да се гради социалистическото бъдеще. Но това, че гласувалите социалисти против „братството със СССР”, не са от хардлайнерите, а от другите, не подлежи на съмнение. Бъдещият историк ще извади на бял свят списъците с имената.
Сега да добавя само, че част от депутатите бяха много ядосани по този повод и се стигна до бой пред камерите на Българската телевизия. Биха се Венцислав Димитров и Румен Воденичаров. По-точно вторият би първия.

·                    ПОСЛЕДНАТА СЕДМИЦА ПРЕДИ ПРЕВРАТА
- Само четири дни преди преврата президентът Желев заяви пред журналисти на среща в НДК, че “ако БСП спечели изборите, в страната ще настъпи нестабилност”. ВС на БСП се обиди люто и каза чрез декларация: „Президентът се намесва в политическата предизборна борба недопустимо”. След една година президентът пак ще констатира, че нестабилност има и ще обвини за това правителството на СДС. От БСП няма да се обидят.
Много интересно би се получило, ако превратът в Москва беше успял. Интересно за съдбата на Желю .Желев имам предвид. Хеле, размина му се. След година време БСП ще приветства „градивните усилия на президента” за сваляне правителството на СДС.
- Последната седмица преди преврата миньорската федерация към “Подкрепа” от рудниците на “Марица-Изток”, подкрепена от структурите на КНСБ, обяви стачка с икономически искания - за по-високи заплати.
Имам две наблюдения във връзка с миньорите.
Първото – В известната Инструкция на КГБ, цитирана по-нататък във връзка с правителството на Беров, минно-добивната промишленост се ползва с особеното внимание на специалните служби. Полската „Солидарност” се роди в тези среди, миньори в Румъния крепят властта на Илиеску с железните си пръти... Не мога да си обясня само едно. Защо точно миньорите? Ако е заради мускулите им, пристанищните докери също са добра кандидатура. Ако е заради убийствения характер на труда им, земеделският труд да не е по-малко тежък? Ако е заради стратегическото значение на добиваните от тях суровини, искам да кажа на стратезите от партийните кабинети, че ВЕЧЕ един оператор от атомна централа може да шантажира значително по-успешно цялата страна, а един слабичък и плешивичък учен е най-стратегическата „суровина” понякога. Ама комунистите от дума не разбират, защото не мислят. Те първо действат.
И второто ми наблюдение – Стачка за пари се прави, когато притежателят на парите може да бъде поставен пред факта, че трябва да даде тези пари, за да не загуби много повече. Посред лято държавата няма належаща нужда от въглищата на миньорите и може да си позволи да ги разиграва много успешно именно заради това. Виж, ако беше зима нещата щяха да стоят по съвсем различен начин. Добре обаче, 19 август, откакто се живее по нашите земи, винаги е бил посред лято. Ако КТ „Подкрепа” чака до зимата, влакът на историята ще е заминал отдавна. Значи...
В печата се съобщава, че миньорите от “Марица-Изток” ще слязат под земята с жените и децата, ако трябва. Пак там пише, че в района на Стара Загора има раздвижване на моторизирани военни части, което обаче няма връзка с миньорската стачка. Това са полеви учения, планирани още в началото на годината, съобщи писмено началникът на Генщаба на Българската армия ген. Любен Петров. А президентът “отгоре през гъстия дим, гледаше на всичко тих невъзмутим” и държи балтията с извънредното положение.
Обаче: В печата пише, че ракетоносецът “Белкнап” от 6-ти американски флот, начело с вицеадмирал Уйлямс Оуенс, командващ морските сили на НАТО в Южна Европа, е на приятелско посещение във... варненското пристанище. Минал покрай Бургас, но не спрял там, и от петък - 16 август, е на варненския кей. Посещението му не е планирано от началото на годината. Отворен е за посещения на граждани.
Междувременно и БНБ взе предохранителни мерки - вдигна основния лихвен процент на 54 %. Посред лято!

РАЗВИТИЕТО НА ПРЕВРАТА

19 август 1991:  В 4 часа сутринта съветският президент Михаил Горбачов бе отстранен от своя пост, съобщи ТАСС. Пълномощията му се поемат от вицепрезидента Генадий Янаев. Създаден е извънреден комитет, който ще осъществява цялата власт в страната. В състава му влизат, освен Генадий Янаев, и Олег Бакланов - първи зам.председател на Съвета по отбрана, Валентин Павлов - председател на Министерския Съвет, Борис Пуго - министър на вътрешните работи, Василий Стародубцев - председател на Селския съюз, Александър Тизяков - президент на Асоциацията на държавните предприятия и обединения от промишлеността, транспорта и съобщенията, Дмитрий Язов - министър на отбраната, Владимир Крючков - председател на КГБ.
В СССР е въведено извънредно положение за шест месеца. Малкото несъответствие с Конституцията на СССР, според която само съветският парламент има правото да въвежда извънредно положение, е коригирано от председателя на Върховния Съвет на СССР Анатолий Лукиянов, който обяви, че свиква Парламента на 26 август, за да потвърди обявеното извънредно положение. Забранени са всички вестници с изключение на девет, излизащи в Москва - "Труд", "Рабочая трибуна", "Известия", "Правда", "Красная звезда", "Советская Россия", "Московская правда", "Ленинское знамя" и "Селская жизнь".
В центъра на Москва са въведени танкове и бронетранспортьори. Обявен е комендантски час, който започва в 21 часа. Установен е пълен контрол върху радиото и телевизията. Забранени са митингите и стачките. Затворено е метрото в центъра на Москва. Арестуван е Михаил Горбачов, който е на почивка във вилата си на Черноморието. Президентът на Русия Борис Елцин, който не е арестуван своевременно, е наредил на всички воени части и части на КГБ под негово ръководство да се оттеглят и обявил, че поема контрола над Русия. Той определил преврата като антиконституционен и поискал международна подкрепа за Горбачов.
Извънредно положение е въведено и в Ленинград. Съветски кораби са блокирали балтийските пристанища. Съветски парашутни войски  са обградили радиото и телевизията в литовската столица Вилнюс. Естонското правителство е приело обръщение към естонците за спокойствие и евентуална защита от интервенция. Латвийският Върховен Съвет е приел решение, че обявеното извънредно положение е незаконно. Президентът на Грузия Звияд Гамсахурдия е призовал грузинците да се подчиняват само на разпоредбите на правителството на републиката. В нито една от съветските средноазиатски републики няма да бъде обявено извънредно положение, е заявил председателят на Върховния Съвет на Казахстан Назърбаев.
- Министрите на външните работи на страните от НАТО осъждат преврата. ЕО веднага замрази икономическата си и финансова помощ за Москва. САЩ, Великобритания и Германия излязоха със съгласувана позиция, която не признава легитимността на новото съветско ръководство. За Сърбия превратът е "вътрешна работа на СССР". Точно същите думи произнесе говорителят на китайското правителство. Куба, Ирак, Либия и ООП са единствените, които подкрепят преврата.
- В. “Дума”, всекидневникът на БСП, излиза с водещо заглавие: “Смениха Горбачов, светът вече не е същият”.
Изявление на Александър Лилов на първа страница: “Ясна е изключителната важност на събитията, които са станали миналата нощ в Съветския Съюз, но всички без изключения в света заемат изчаквателни позиции, за да получат необходимата информация и да направят своите изводи и оценки. ВС на БСП също не разполага с необходимата информация за причините, начините и протичането на събитията. Ние ще направим цялостна оценка след като получим достатъчно информация за събитията в СССР и за реакцията на света към тези събития.”
- В.“Демокрация”, всекидневникът на СДС, излиза с водещо заглавие: “Кремъл отново се връща към сталинизма”.
В декларация на НКС на СДС се казва: “НКС на СДС изразява силната си загриженост от развитието на събитията в СССР. Подкрепяме призивите на президента на Русия Борис Елцин, на президента на Литва Ландсбергис, протестите на демократите от всички републики. Следим събитията и ще реагираме своевременно.”
- Изявление на президента Желев: “В СССР е извършен военен преврат с тежки последици.”
- Декларация на правителството: “Република България, която е поела вече по пътя на демокрацията, се надява, че политическите и икономическите реформи в СССР ще бъдат продължени, че СССР ще спазва поетите от него международни ангажименти. Нашата страна е готова да развива отношенията си със СССР на основата на принципите на равноправието и суверенитета, на ненамесата във вътрешните работи и взаимната изгода.”
- Декларация на БКП (Владимир Спасов): “ЦК на БКП с голяма радост посрещна съобщенията, че в СССР най-после е свален от власт М.С.Горбачов.”