Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10 09:09 - НИЕ-121 Новата конституция влезе във ВНС
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 57 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 23.10 09:14


АПРИЛ – ЮНИ  1991

ВРЕМЕ ЗА НОВА КОНСТИТУЦИЯ

 

Изработване на нова конституция е основна точка в програмата на „променената партия”, защото в старата Живковска конституция от 1971г. пише, че „България е социалистическа страна на трудещите се от града и селото, начело с работническата класа”, частната собственост е пренебрегната и най-важното – не е неприкосновена, профсъюзите нямат власт, дума не се споменава за приватизация, държавата има пълен монопол над външната търговия, банките, транспорта, оръжейната и нефто

преработвателна промишленост и т.н.  А така как да създадем пазарна икономика? Другояче казано, новата конституция трябваше да освободи ръцете на „новите икономически групировки” на столетната партия.
За приемането на нова конституция гласовете на чистите комунисти в Парламента не достигаха и затова една част от инфилтрираните агенти в дясно трябваше да бъдат жертвани. На помощ отново бяха извикани досиетата. В резултат СДС започна да се цепи. Началото постави Петър Дертлиев на 10 април, обявявайки, че създава политически център, умерен и балансиран, който ще привлече гласове от БСП и ще управлява “с таланта и мъдростта на целия народ”. Тъмносините, които в последствие бяха наречени „кинжали”, се обединиха през юни в „Движение СДС”. Засега по средата останаха земеделците на Милан Дренчев и малко по-встрани хората на Доган. Колебанието на първите ще свърши след три месеца, а за вторите ще е необходим още един „шут” с досиета. След година и нещо.
Разцепването на СДС позволи на Партията да събере повече от необходимите 2/3 депутатски гласове в Народното събрание и само за три месеца време „Конституцията на Демокрацията” беше приета. В стахановски срокове! Начало 12 април, край 12 юли.
Но неприятностите, които ще възпроизвежда ТАЗИ конституция и ТЕЗИ досиета, ще продължат да вгорчават живота ни десетилетия наред.

 

 

РЕПУБЛИКАНСКОТО  ДЪРЖАНЕ  И  ЦАРСКОТО ПРИСЪСТВИЕ

 

Република или монархия не е най-важния въпрос. Защото в “новото ни развитие”, все още няма отговор на предхождащия въпрос - комунизъм или демокрация. Има недемократични и демократични монархии, но никъде по света няма демократична комунистическа страна.
Към сегашния момент напълно се съгласявам с думите на Н.В. Царя на българите Симеон II, казани през май 1990 година: “Най-важното е за мен да видя, че нещата в България се задвижват. Всичко останало не зависи само от моето решение.”

 

XT1_dia90-0406

 

- През януари 1991 един 4-минутен коментар на монархическа тема по телевизията на журналиста Петко Бочаров изглежда преля чашата на републиканското търпение. Депутатите Драгомир Драганов (БСП) и Пирин Воденичаров (СДС) питат:  "Може ли национална телевизия на държава с републиканско управление да прави пропаганда на промонархическия институт?"
Горе-долу като да попиташ може ли притежателят на съветски „Запорожец” да говори, че западно-германският „Мерцедес” е по-хубава кола!
- Огнян Сапарев, шеф на телевизията тогава, е казал пред Парламентарната комисия за телевизия и радио: "Искам вашата подкрепа, за да извърша промени в телевизията. Знам какво значи телевизионен бандитизъм, как в някои случаи с поведението си пред камерата отделни личности  могат да се превърнат в национална опасност. Промонархическата пропаганда ще бъде спряна."
Мен ако питате, национална опасност е фактът, че Огнян Сапарев, след като напусна телевизията, стана ректор на Пловдивския университет. Колците към които се привързват младорастящите дървета трябва да бъдат право побити, а не накриво сложени.)
- Ивайло Трифонов, началник на Канцеларията на Президента, сведе до знанието ни неговите думи:  "Президентът Желев е обезпокоен, че българския гражданин Симеон Борисов се нарича Симеон II Кобургготски, цар на българите. Референдумът от 1946 година е законен."
Един президент не бива да прави такива груби грешки:
Към датата на референдума – 8 септември 1946, са изминали само 2 години от страшните нощи около „Деня на Свободата”, отнесли колко убити без съд и присъда, г-не Желев?
Към същата дата е изминала само година и половина от т.нар. Народен съд, отнесъл с „присъда” колко невинни живота, г-не Желев?
Към датата на референдума 8 септември 1946 година колко са войниците на славната Съветска армия – окупаторка, намиращи се на територията на България и колко „храбри партизани” с пищови на кръста се падат на глава от населението, Желев?
Сигурен ли е българският гражданин Желю Желев, наричан само понастоящем президент, че освен всичко друго партията на българските комунисти не е фалшифицирала резултатите в полза на републиката?
Пък и самият президент Желев дали е убеденият републиканец, за който се представя? Питам, защото само две седмици след прозренията за „гражданина Симеон Борисов” – през седмицата 11-17 февруари 1991 – той посети Великобритания и Нейно Величество Кралицата в двореца й, която е роднина на въпросния „гражданин”. Телевизията подробно отрази това посещение, депутати не питаха, Началникът на Канцеларията не взе отношение. Вероятно са прави слуховете, че Желю няма нищо против мохархията, но ако той е цар. Обаче, докато комунистите шетат по тази страна, такъв „законен референдум” ще му спретнат, че...

На 3 май 1991 дъщерята на цар Борис III и царица Йоана, сестрата на Царя Симеон II,  княгиня Мария–Луиза  дойде на частно посещение в България.
Н
а 16 септември 1946г. царското семейство, т.е. жена с 2 малки деца, е изгонено от България. Това става 8 дни след проведен законен референдум (според думите на Ж.Ж.), на който вотът на народа съвпаднал странно с желанията на окупационната армия и въоръжената народна милиция (според историята). В седмицата 3–8 май 1991г. (впрочем през изминалите 45 години никой от управляващите не е питал  повторно народа си дали не е сменил мнението си) бе проведено второто допитване за народното отношение към царската институция.
Резултатите:
Летище "София" събра множество хора, дошли без служебни автобуси и след работа, хора, които бяха много повече от посрещащите Кастро, "златните момичета", "героите от Еверест" и други такива. Лозунгите бяха:  "Да живее Царство България", "Да живее Царят". Движението по бул."Ленин" (все още тогава не беше станал Цариградско шосе) от Пети километър до Орлов мост бе блокирано по принуда от КАТ, защото дори "Мерцедес"–ът на Княгинята едва си пробиваше път през хората, запълнили булеварда. От Орлов мост до хотел "Шератон"  множеството вървеше заедно с колите от кортежа.  Докато в хотела течеше официалният прием в чест на Княгинята, хората отпред останаха до късна вечер, скандирайки "Мария–Луиза", "Симеон", "Искаме си Царя"  и пееха  "Край Босфора шум се вдига".
Министър–председателят Димитър Попов и републиканецът президент Желев се скриха зад оправданието, че посещението на царската сестра било частно и отказаха срещата с нея. Затова пък софийската общественост изпълни докрай зала 1 на НДК  на 6 май 1991, за да чуе и види Княгинята. Над 4500 души бяха в залата, а отпред още десетки хиляди бяха напълнили мраморното пространство на площада. Стотици сини знамена и нито едно червено. "СДС, СДС" и "Симеон". Нито едно "Единство" или "БСП".
Репортер от в."Демокрация" е запитал Княгинята:
‑ Очаквахте ли подобно топло посрещане в България?
‑ Дори и на сън не съм си го представяла. Четиридесет и пет години чаках, но толкова съм щастлива, отговорила тя.
И по–надолу от същото интервю:
‑ Среща с Вас и то в НДК, това никога не можеше да допусне Людмила Живкова.

Отговорът на Мария–Луиза бил: "Бог да я прости".

Kак реагираха "ония с гаргата", дето "пак са тук", питате?
- Ето: в."Дума" от 6 май 1991, не посмял да се подпише: "Да, какво ли не става в нашата мила Българийка! В страната, родила такива  републикански мекерета като Ботев и Левски. И разбира се, такива достолепни граждани на републиката като Куртев, като Тренчев, като Константинова, като Радой Ралин, като Димовски, като Колев–Босия и като портиера на Шератон, който единствен спечели нещо, без да загуби нищо."
„Бог да ги прости”, както би казала Княгинята. Не „ще им”, а „да ги”!
-
Лихтенщайн, Вадуц, 24 юни 1991 - Премиерът Димитър Попов отказа да присъства на официален обяд в чест на България в резиденцията на княз Ханс Адамс II, защото сред поканените бил и гражданинът Симеон Борисов". Преговорите България-Лихтенщайн бяха провалени.
Официална декларация на МВнР (външен министър Виктор Вълков, тоже българин): "Включването от лихтенщайнска страна в програмата за визитата ни на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски, представен като "цар на българите", и официален обяд в негова чест са политическа провокация и с нищо непредизвикан недружелюбен акт спрямо Република България и ръководителя на нейното правителство." 
Още един българин чрез своя говорител Валентин Стоянов заяви: "Българският президент споделя напълно позицията на българския премиер Димитър Попов, свързана със Симеон Борисов".
Какво трябва да мислим за несъстоялата се среща във Вадуц, ни поучаваше и посланик Тодор Дичев, интервюиран от Иван Гарелов: "В 30-годишната ми дипломатическа практика такива неща не съм виждал", се възмущаваше той, разказвайки как се натрапил от името на България "Симеон Борисов, синът на Борис II". Последното беше повторено няколко пъти, което изключва грешка на езика.
За сведение на г-на Дичев: има необорими аргументи против това негово твърдение. Син на цар Борис II не би могъл да обядва във Вадуц през 1991 година, защото баща му е царувал от 968 до 971. от н.е. и е умрял преди 10 века. (За сведение на читателя изписвам длъжността на г-н Дичев: представител на България към мисията на ООН в Женева.)
- Със същото презрение ще спомена писмото на един комунист, дисидент, основател на „СДС”, депутат от БСП (такива имат много имена) като Анжел Вагенщайн до, забележете!, гражданина Симеон Борисов, публикувано в „Дума” от 6.05.1991 година. Та този „Анжел” пише, че през 1944-та, на 21 години тогава, бил осъден на смърт чрез обесване „в името на Н.В. Симеон
II”, който бил тогава на 7 години и може би поради невръстната си възраст не разбирал колко е неправ. Но сега, вече на 54 години, значи вече голям, трябвало много да се срамува (най-малкото) от тази смъртна присъда и хиляди други като нея, издадени в неговото име.
Отбелязвам специално, че смъртните присъди изпълнени „в името на Н.В.Симеон
II” не са хиляди, а по-малко от две стотици, но пък изпълнените „в името на народа” наистина са хиляди. Тъй като Анжел Вагенщайн и досега си живее в експроприирана по „славния Девети” къща на три крачки зад двореца на Н.В.Симеон II (също национализиран, естествено), ясно е, че смъртната му присъда не е била изпълнена. Макар че е била издадена за саботаж (палеж) в големи размери по време на война. Което г-н Анжел скромно премълчава. Ще напомня още на този Вагенщайн, че е имал щастието да бъде евреин в царството на цар Борис III и неговия син Симеон II, а не в хитлеристка Германия, защото иначе...

А, и още! В.”Демокрация” от 10 май 1991г. публикува писмо-въпрос на една обикновена българка – Елена Николова до въпросния Анжел Вагенщайн. Та в писмото си до Вагенщайн г-жа Елена Николова пита: Защо комунистите убиха баща ми през есента на 1944 година?
Горката дъщеря, чака отговор вече 50 години!
Горките майки, горките бащи, горките деца, горките внуци, няма да дочакат отговори от комунисти! Аман от комунистически ангели!
Читатели, мислете! Предстои ви избор между двата свята!

 

 

ТЪМНАТА СЯНКА НА ДОСИЕТАТА – ВТОРИ ПЪТ

 

След препоръката на президента в края на март “ВНС да ускори работата по приемането на нова конституция”, в началото на април депутатите гласуваха поименно, впрочем за първи път от учредяването на събранието. Всеки народен представител трябваше лично да отговори с “да” или “не” на предложението: “ВНС в ускорени темпове да обсъди и приеме новата конституция, паралелно и нов избирателен закон, след което да насрочи избори и да се саморазпусне”.
От всичките 400 депутати 264 бяха “за” предложението, 35 “против” и 13 се въздържаха. (Отбелязвам, че числото на съгласните 264, е точно 66% - 2/3 от депутатите.) 44 депутати от групата на “против” и “въздържали се” поискаха в специална декларация да се прецизират думите “в ускорени темпове” и се посочи задължителен срок за изборите в края на юни, независимо от това приета ли е или не, конституция. По-известните имена сред подписалите тази декларация са: Йордан Василев, Георги Марков, Венцислав Димитров, Стоян Ганев, Георги Спасов, Едвин Сугарев, Румен Данов, Петко Симеонов и Александър Янчулев. Това е прототипът на групата на 39-те.
Предишния ден избухна скандал във Великото НС. Председателят на Анкетната комисия по досиетата, депутатът от БСП (преди това член на редколегията на вездесъщата “Дума”) Георги Тамбуев даде повода за него с думите си: “Истината трябва да се види и чуе от целия народ, от нас се изисква почтеност и СДС трябва да се освободи от своите безнравствени хора.”
Обърнете внимание на подхвърленото „СДС”. Дали имат връзка тези думи с поименното гласуване на другия ден в залата?

·                На 12 април 1991 проектът за нова конституция влезе за първо четене в пленарната зала. След три четения конституцията ще стане факт на 12 юли 1991-ва. Точно 3 месеца време.
Трудно ще протече тази точка от Сценария на комунистите. Но чрез шантажа на досиетата, мнозинството в Народното събрание - образувано от техните гласове вляво, агентурните им поддръжници вдясно и тия по средата - съгласуваните усилия за „прикриващ огън” на синдикати и работодатели; с дискретната, но много важна подкрепа на президента и чрез непрестанните заплахи, че „иначе гражданският мир е застрашен”  – това ще стане. Щях да забравя „решителните действия” на момчетата с палките на вътрешния министър Христо Данов пред Народната библиотека в нужния ден.

·                На 22 април 1991г. в. “Факс” с редактор Димитър Шумналиев (онзи, същият) публикува списък на депутати-доносници, взети направо от “непредпазливо разпространения” в предишната седмица от председателя на ВНС Николай Тодоров (БСП) доклад на Анкетната комисия, начело със самия Тамбуев. Във вестника на Продев Шумналиев пише: “Отговорността за публикацията на този списък на доносниците във ВНС е изцяло моя. Искам да заявя, че в търсенето на този списък не съм общувал нито с една политическа сила, нито с една партия, с нито един народен представител или с която и да е служба на МВР.” Милият човек!
От трибуната на ВНС самият съставител на списъка Г.Тамбуев окачестви публикацията във “Факс” като престъпление.

·                Време е да кажа кои са доносниците в Народното събрание.
Ако сте забравили, читателю или ако се съмнявате – изключително хора от БЗНС „Никола Петков” (комунистите никога не са обичали земеделците). И един син на комунист, убит от комунистите. Кристално чисти са съставителите на досиетата, изнудвачите, насилниците и престъпниците, убийците на онези, които са отказали да служат на комунистите.
Ето извадки от Декларацията на Председателството на ВС на БСП по повод публикацията във “Факс”:  “Интерес от дискредитирането на Анкетната комисия по досиетата имат политическите сили, които се страхуват от нейните изводи. Не случайно инициаторите на нейното създаване от СДС, които очакваха, че заключенията й ще нанесат силен политически удар върху престижа на БСП, днес заемат диаметрално противоположна позиция, стараят се да омаловажат или изопачат тези заключения. Ние искаме на бял свят да излезе цялата истина. Настояваме пред Главна прокуратура да разпореди разследване как и от кого е изтекла публикуваната в печата и по-специално във в.“Факс” информация.”
Демагогията е висша комунистическа добродетел. След като ВС на БСП посъветва Главна прокуратура да разследва собствените й структури, написали въпросните досиета, прокуратурата образува следствие, но не срещу вестника и неговите списватели, а срещу физическите лица, изнесли държавната тайна от НС. Които, писах вече, са неизвестни на всички, с изключение на главния редактор Димитър Шумналиев. Той пък по правилата на свободния печат не е длъжен да каже имената на своите осведомители. Следствието по делото „Факс” завърши с естествен резултат.

·                Запленени от открилата се възможност “да очистят нашето общество от доносници” и други “независими” вестници: “Дебати” (гл.редактор Дончо Иванов, срещан покрай К.Тренчев като негов заместник), “Репортер 7” (гл. редактор Бинка Пеева, срещана покрай Соломон Паси от Атлантическия клуб), а по-късно и в. “Труд” на г-на Тошо Тошев (срещан покрай Кръстьо Петков от КНСБ) си повдигнаха тиража с агентурни списъци разни.
И си заслужиха парите! Ако си мислите, че тези пари са малко, чуйте какво казва журналистът Крум Благов от в.”Репортер 7”:  „Аз не пера мръсни пари, а печатам пари. За 11 месеца уставният капитал на фирмата от 7650 лева стана 400 000 лева.

Сметнах с молива. Това е 52,29 пъти печалба. 5229 процента! При това става дума за увеличение на уставния капитал, а не на общата печалба, където влизат и изядените пари за заплати. „Всичко плод е на ръката, да живей, живей труда!’ Имам предвид не труда на другаря Благов, а нашия, моя, вашия труд, гласоподаватели!
В този ред на мисли да попитам с колко се е увеличил уставния капитал на секретаря на Международната организация на миньорите инж. Радко Станчев, който пита чрез „Дума” от 29 април 1991г. за „разрухата на нашата икономика и приносът на СДС”.
За справка на „миньора”:. От 10 ноември 1989 са изминали 17 месеца. Последните избори преди 10 месеца, както и предишните през последните 45 години, бяха спечелени не от СДС, а от БКП/БСП. То, СДС, ще спечели следващите избори, през октомври 1991година. Но поръчали му на другаря да пита и той пита. Какво му плащаш! Търся информация къде и какво, и колко, работи сега др. Радко Станчев.




Гласувай:
0
0



1. kirk - Проблемът ти е, че не си демократ
24.10 23:14
Защото искаш да решаваш социални и политически въпроси по насилствен начин, точно както комунистите, които уж отричаш. Защо в условията на демокрацията монархическата пропаганда да е криминално престъпление срещу републикансаката идей и устройство на държавата??? Хайде да ни обясниш, ако можеш?! Не можеш - нали?! Призоваваш читателите да изберат между два свята, но изобщо не обясняваш кой е този вторият, който уж критикуваш или що??? живиеш в черно-бял свят и си истински комиксов герой, драги, сори!!!
цитирай
2. pitatlimedejzorata - Проблемът ти, kirk, е, че не внимаваш в четенето
25.10 10:54
Не авторът твърди, че в условията на демокрация монархическата пропаганда е криминално престъпление, а Драгомир Драганов (от БСП) и Пирин Воденичаров (от СДС). Чети, говедарче, чети, то сляпото окато прави.
Съвсем друга - ВЯРНА история е, че авторът призовава читателите си да избират между два свята. И двата свята той ги е точно фиксирал - старият на комунистите-путинци и новият на обединена Европа. Така, че "сори".
Впрочем забелязвам, че вие, които сте избрали стария свят, не пишете на неговия руски език, а се изразявате на английски. Редно е да пишеш "извините пожалуйста", а не "сори". (Да не те захващам, че аз като чета коментара ти, оставам с впечатлението, че разглеждаш с интерес разни западни комикси, вместо да четеш "Дума"-та на твоите герои.)
А, и да ти припомня, че точно твоята партия, kirk, и то в условията на демокрация!, продължава да настоява пред мен, онова същото, което е настоявала и пред бащите ни - "Два свята, единият е излишен!"
цитирай
3. pitatlimedejzorata - Разбира се, че са ми известни правописните правила, селтако
27.10 08:39
Е, не съм ги писал, както ти Конституцията, но съм ги учил и спазвам. Може би, защото не съм станал от говедарче - професор. Ох, леле, професорът интелектуалец. Който се хвали, че сочи Другата конституция не с пръст, а с хой си. А с какво си държиш хоя бе, простако? Мигар пръстите, които държат хоя ти, са чужди.
Да попитам - по какво си професор, канадецо?
цитирай
4. kirk - Да можеш да попиташ по какво съм професор - попитай!!!
28.10 15:44
Хайде давай, да видим, ще има ли кой да ти отговори, на дедо Рашо Ицето от село Крънски хой!
цитирай
5. pitatlimedejzorata - Питам! Пак! По какво си професор, Кирк?
29.10 20:31
А няма кой да ми отговори, защото Кирк е толкова професор, колкото аз съм на дедо Рашо Ицето от село Крънски хой.
Тоя Кирк ще вземе да надмине ФриОлдМен по размер на измислиците си.
цитирай
6. pitatlimedejzorata - Сега забелязах, че "професор Кирк" е изтрил своя коментар (между 2-ри и 3-ти по-горе)
29.10 20:38
в който ме нарича "селтак" и "простак", както и заявява, че е от създателите на СДС (партия НДЗПЧ на Румен Воденичаров) и затова той сочи Конституцията от 1991 година "с хоя си".
Сега вече прочетете МОЯ коментар №3. За да разберете, че в него аз цитирам самия "професор".
Това комунистите са големи страхливци! В тази връзка отбелязвам, че онзи ден един "морски песни" е изтрил всичките си постинги. От къв зор бе, варненецо? Това са 197 постинги с близо 350 хиляди посещения !!!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 15912
Постинги: 87
Коментари: 53
Гласове: 62
Архив
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930