Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2019 08:44 - НИЕ-119 Външната политика на правителството на Димитър Попов
Автор: pitatlimedejzorata Категория: История   
Прочетен: 356 Коментари: 0 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА - ЛАКМУС ЗА ЦВЕТА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО

 

Една народна поговорка казва: „Змията пълзи винаги накриво, направо влиза само в дупката си”. Е, социализмът е „дупката”. Застанем ли там, нещата се виждат истински.
Кой е строителят на социализма? – СССР или както сега там се нарича. Кои са рушителите на социализма? – САЩ, Англия, Германия, Франция. Оттук следва логичния извод: Ако в спорна ситуация дадено правителство, организация, или физическо лице, избира винаги за свое становище становището на съветските ръководители, то защитава социализма и е против западната демокрация.
Методът е безпогрешен! Съвсем отделен въпрос е къде ще избере да застане човек – на страната на социалистическите защитници или срещу тях. По друг повод са казани, но ще цитирам тук, едни думи на Н.В. Симеон II – „В демократичното общество всеки има право да избира как да постъпи, но носи отговорност за избора си.”

 

 

ПРОВЕРКАТА “ЛИТВА

 

Да си спомним отминалите събития до новата 1991:
На 4 март 1990 година Движението за независимост на Литва - фронтът “Саюдис”, спечели парламентарните избори и избра лидера си Витаулис Ландсбергис за президент на страната. Новият литовски парламент провъзгласи независимостта на републиката от СССР. В отговор “много демократичният СССР” постави петролно ембарго върху новата република и това принуди Литва след пет месеца да обяви мораторим от 100 дни върху приложението на акта за независимост. На митинги в София и Варна студенти и граждани протестираха в защита на обявената независимост на Литва и последвалата я икономическа блокада от страна на СССР.
-
Българското правителство на Луканов, което самичко се нарича демократично, излезе с официална декларация, която оценява тези митинги “като преднамерена акция срещу демократичното обновление на обществото и е в разрез с жизнените национални интереси и сигурността на страната”.
-
Общонародният комитет за българо-съветска дружба също беше против - “В София и Варна се случи нещо, което не може да не разтърси всеки честен патриот и съзнателен българин. Демонстрациите се отличаваха със злостен антисъветизъм и крайности, които обиждат СССР и руския народ. Ние изразяваме остър протест срещу инициаторите и извършителите на това срамно деяние. Обръщаме се към държавните органи за ред, сигурност и законност, за най-строго отношение към онези, които...”  и т.н.
-
Вече цитирах Валери Найденов (сегашен главен редактор на в.“24 часа”) в "Дума" от 18 април 1990: “Нашият най-стар и всъщност единствен другар (СССР) днес преживява много тежки дни. Колкото и да не е симпатична Москва на част от нашата студентска младеж, ние не можем без нея. Ние не можем без дружбата й, без суровините й, без сигурността, която тя ни дава в Европа и на полуострова.”
Ето ви доказателство, че вестникът „24 часа” е с надпартийния цвят на разрязана диня през август.
-
A помните ли мнението на доц. Др. Драганов от БСП (радикали) и член на “независимия” атлантически клуб в България: “Литва литва, но къде ще се приземи?” (“Труд”,19 април 1990)

А сега да видим развитието на новата ситуация:
В нощта на 12-ти срещу 13-ти януари 1991 съветските танкове вилняха (това е точната дума за видяното пряко по телевизията) сред невъоръжени литовци в центъра на Вилнюс и 13 свободни граждани загинаха под техните вериги, ранените бяха 140.
Три месеца ПРЕДИ кръвта във Вилнюс съветският министър на отбраната Дмитрий Язов (“добър приятел на България” отпреди 10 ноември и известен пучист от август 1991 г.) каза във връзка с новия съюзен договор между “суверенните държави” в състава на СССР: “При нападение или насилие срещу военни обекти ще бъде употребено оръжие”. Е, в тази нощ оръжието беше употребено. Комунистите изпълняват тези си обещания. Какво каза “демократът” Горбачов: “За използването на военна сила в Литва научих чак в неделя, на 13 януари рано сутринта, след като във Вилнюс е била пролята кръв.” След което Дмитрий Язов остана негов военен министър.
- По повод новите протести на привърженици на СДС пред съветското посолство в София, българското правителство на Димитър Попов не взе отношение. Което също е отношение.
- Изказа се президентът, но чрез своя говорител: “силно безпокойство от употребата на военна сила срещу литовските държавни институции. Това е извънредно опасна форма на репресии и предизвиква възмущение у много български граждани и организации.” Тези президентски думи са от януари 1991г. и трябва да бъдат запомнени. Може да се наложи да му ги припомним, ако реши да ги забрави някоя неделя, сутрин рано.
-
ВНС гласува декларация, неподкрепена от депутатите социалисти, с която то се обявява за “правото да се гарантират нормални условия за дейността на законно избраните власти в Литва”.

 

 

ПРОВЕРКАТА “САДДАМ ХЮСЕИН”

 

Отначало пак историята от времената на Сполуката:
На 2 август 1990г. Ирак нападна без предизвестие  Кувейт. В средата на август България се присъедини към всички санкции, наложени на Ирак с резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Нямаше как, иначе щеше да застане само с Либия и Куба срещу целия свят.
-
Последва “червен плач”. Тонът се дава от “Дума” естествено.
Примери много, избирам един - “Лекомислена игра с интересите на България” от Никола Захариев, 28 август 1990г. - “След благополучното завръщане на повече от 300 наши съотечественици от Кувейт, ето че сега десетки от останалите, които трябва да се върнат през Багдад и Турция са спрени. Не може да има и съмнение, че промяната в иракското поведение се дължи на необузданата реакция на някои многоуважавани депутати от десницата на СДС по време на дебатите по външната политика във ВНС.  Г-н от дясната страна на парламента реши да учуди България и света, като с един замах отмени многостранни и едностранни договори, под които стои подписа на нашата държава, и върху които още се крепи до голяма степен и националната ни сигурност и зависи 80 на сто от икономиката ни. Рискуваме не само да не си върнем съотечествениците, но и милиардите, които Ирак ни дължи. Кризите идват и отминават. Страните остават.”
Ще си позволя да коментирам: Да се защитава Саддам е, меко казано, глупаво. Нямат значение никакви мотиви за такова поведение, защото светът го е обявил за убиец и осъдил по своите закони.
- Щял „да се обиди” Саддам и да не пусне нашите законно пребиваващи там българи да се завърнат у нас? (Впрочем всички от изостаналите в Ирак и Кувейт българи и руснаци се завърнаха по живо по здраво, а няколко десетки американци и англичани останаха там завинаги.) Ами, да му дадем 300 наши девици в откуп днес! А утре?
- Щял с един замах да спре изпълнението на двустранните и едностранните договори ”върху които се крепи националната ни сигурност и 80% от икономиката ни”. А бе, аланкоолу! Ако човекът, когото Партията е избрала за гарант на националната ни сигурност и икономика, се е оказал убиец, то тя е извършила престъпление спрямо народа си.
- Саддам нямало „да ни върне милионите, коити Ирак ни дължи”! Ами, когато му ги давахте, защо не мислихте?
- Чуйте само, сънародници: „кризите минават, страните остават”! Другарят ни убеждава, че „правото дело Саддамово ще победи”, че това е „ само криза”. Ако не е глупак, е луд за връзване, защото може да запали целия свят. Както впрочем неведнъж неговата партия БКП го е правила, без нито веднъж да направи изключение от това правило.
Но другаде ги „стяга чепикът” нашите комунисти. Саддам е член на тяхната дружинка. Днес той е пред световния съд и ако не го защитят, утре идва техният ред. Милите наивници! Лавината се е откъснала вече от „сияйния връх на комунизма”, помита всичко старо по пътя си, а те още мислят (и ще продължат „да мислят”), че ще я спрат с гърди. Изясняват си само въпроса – техните или нашите. За тяхно оправдание и за потвърждение, че комунистът е „не човек, а желязо”, да отбележа, че дори човекът, който предизвика с непредпазливия си вик лавината – Михаил Горбачов, така и няма да разбере до края на живота си какво е направил. .
Вижте сега как някои “надпартийни” вестници и организации “почервеняват пред дупката”:
-
27 август 1990, в.“Поглед”, главният редактор Евгений Станчев:  “По време на консултациите в Съвета за сигурност един от участниците съвсем отговорно заявил, че остава с отлични впечатления от твърдата позиция на България във връзка с конфликта в Персийския залив. “Браво” - подкрепили го и други. “Юнаци! Дръжте все така!”. Много горд от тази оценка ще бьда през зимата, когато гладен ще си отивам пеш към тъмния панел.”
-
1 октомври 1990 год., митинг на БНРП (д-р Иван Георгиев) и ОКЗНИ (Минчо Минчев) с протести срещу предложението на Желев за изпращане на български контингент войски в залива: “Г-н Президент, арабската пустиня не е България.”
-
5.10.1990 год., шествие на 20 извънпарламентарни партии и коалиции (неназовани): “Българският контингент няма да послужи на мира, а ще бъде пушечно месо в поредния петролен конфликт.”
-
Общонародното движение за граждански мир, единство и законност: “Ангажиментът на Желев е непростима политическа грешка.” (Но не се излъгаха да му поискат оставката, например. Да помислим защо. И защо през 1992-1993г. вече му бяха простили „непростимото”.)
  Завършвам с датата 13 октомври, "Дума", Стефан Продев: Може би някой ще се опита да ме убеди, че изпращането на наши доброволци в пустинята ще има предимно символичен характер. Някога България обяви символична война на САЩ и Англия и загуби София. Затова не вярвам на нищо символично. Не искам да уплаша никого, но искам да отрезвя неразумните. Ние си имаме една наша мирна война, която е достатъчна, за да изпробва силите ни. Човек може да умре навсякъде, но само на едно място може да живее полезно. В родината си. Останалото е авантюра, която звучи мъжествено, но носи скръб и страдание. Знам, че мога да бъда обвинен в малодушие или в неразбиране на голямата политика. Нека! Важното е да не преживявам отново драмата на 1968 година. И срама от тази драма. Тогава възроптах и бях обруган. Може би и сега ме очаква същото. Но нищо, готов съм да го преживея."
(Представяте ли си! Още през 1968 година др.Стефан Продев „възроптал и бил обруган”, задето протестирал срещу изпращането на български войски в Чехословакия. По него време дори за критика на местно партийно решение се наказваше свирепо! Но явно Продев е бил на „по-лек режим”, защото „обругаването” му не довело до прекършване на кариерата му – като за начало.)
Такива бяха реакциите на нашите “мили хора” през 1990 година, когато Саддам анексира Кувейт.

Ето какви са те сега, в януари 1991, когато многонационалните сили освобождават Кувейт.
- В.“Дума” на 4-я ден от началото на войната (21.01.1990): “Войната едва ли ще е кратка.”
Тя, войната, трая 42 дни, сухопътната офанзива - само 100 часа.

- В.“Дума” на 8-я ден от войната (25 януари), Пламен Георгиев:  „Но докато доблестни хора в Париж и Токио, Берлин и Вашингтон изразяват своя решителен протест и несъгласие с ескалацията на насилието в Близкия изток (така близък до нашите земи), мнозина доморасли демократи побързаха да се наредят на страната на... по-силния. Рекламният оптимизъм, с който мнозина коментатори се опитват да ни превърнат в бездушни наблюдатели на едно опасно безумие, не може и не бива да ни приобщи към злото и насилието. Макар и насочено сега към фанатизираните кохорти на Саддам Хюсеин, които може би за последен път виждат слънцето. Машината за смърт трябва да бъде спряна. Защото, ако нейно гориво днес е петролът,  утре може да бъде и нашата кръв.”
Моят коментар: Нагла демагогия с особено висока степен на обществена опасност.
- Още един пример със същата квалификация, в който обаче няма демагогия.
На 18 януари 1991 год. в новините по телевизията от 20 часа лидерът на БНРП д-р Иван Георгиев заяви: “Партията подкрепя Саддам Хюсеин. Американците се явяват агресори, защитавайки свои икономически интереси. Иракският народ има етнически и исторически права над Кувейт.”
-
Съюзът на сержанти и офицери от запаса, Съюзът на ветерани от Отечествената война, Християн-републиканската партия, БНРП и Християн-демократическата партия-център  (?) организираха на 16.02.1991 митинг на “Ал.Невски” против “продължаващата война в залива”. Отбелязвам, че Саддам все още си е в Кувейт.
-
На следващия ден студенти от Социалистически младежки съюз (Юрий Борисов) и техните, вероятно, родители от фракцията в БСП “Път към Европа” (Петър-Емил Митев) организираха шествие с лозунги: “Не на мръсната война”, “Стига кръв срещу петрол”. Отбелязвам, че “мръсникът” във войната явно е Буш и става дума за кръвта на воините на Саддам, защото наши момчета така и не отидоха в Кувейт.
-
А във в.“Дума” от 20 февруари Христо Мишев пише: Не мога да приема хвалебствените псалми за “най-великата страна на свободата”, защото тази страна е обявила своите икономически интереси за общопланетни. Защото тази страна подпомогна смазването на законната власт на Алиенде (Ех, Мишев, да сложим ли от другата страна на кантара Афганистан 1978? Въпросът е мой.),  прегази законното правителство на Гренада (Не, Мишев! Прекъсна дейността на международния трафикант на наркотици ген.Нориега. И лиши Партията, която защитавате, от още един източник на пари.), бомбардира суверенна Панама, проля невинна кръв на стотици хиляди виетнамци (Не забравяте ли кръвта на 3-те милиона жертви на другаря Пол Пот, др.Мишев?), погази законните и свещени права на палестинския народ и благослови яростната агресия на Израел (Ха сега, де! Ами Германия-1953, Унгария–1956, Чехословакия–1968, „прясна” Литва? Да продължавам ли?). Защото посланикът на тази страна се намеси във вътрешните работи на победена (??? бел. моя)  България като участвува в предизборни митинги на политически сили...”
Неточен сте, Мишев. Г-н Хил, посланикът на САЩ в София, беше на митинга на една само политическа сила –  СДС на Орлов мост на 7.06.1990. На митинга на Вашата партия същия ден той не дойде. Той няма да дойде и на митинга на Партията ви за следващите избори на 11.10.1991, но пък там ще говори Вашият председател на партията Александър Лилов, който токущо се връща от Москва и ще каже, че само преди няколко часа Горбачов му казал, че СССР и комунистите в него са твърдо на ваша страна.

Междувременно цяла България, тук демагогствам много по-малко от вас, Мишев, ще пее с Развигор Попов:
„... денят на правдата голяма, когато ще ти кажа аз:
благодаря ти, че те няма, че вече ти не си на власт!”

 

На фона на събитията в Литва и Кувейт през седмицата 14-20 февруари 1991 беше съобщено за сьздаването на:
- Демократичен съюз на българите в Югославия с председател Кирил Георгиев и със следните цели - утвърждаване на националната самобитност на българската народност, решаване на социално-икономически проблеми на районите, населени с българи.
- Дружество “Приятели на Русия” с по-известни имена сред “приятелите”: Валери Петров, Кольо Георгиев, Коста Андреев, Георги Константинов, митрополит Панкратий, Петър Берон, Нора Ананиева, Борис Димовски, Георги Тамбуев, Марко Семов, Красимир Премянов, Янаки Стоилов, Добрин Спасов, Велко Вълканов и др.
- ПГ на БСП във ВНС използва своето мнозинство и наложи за председател на Комисията по външна политика Андрей Луканов. Депутатите от СДС напуснаха Парламента за един ден в знак на протест срещу решението на мнозинството.
(Американците решиха въпроса, натиквайки Саддам, там където му е мястото.)

След като СССР не участвува във военните действия срещу Ирак, през февруари 1991-ва Горбачов реши да се намеси с дипломати. Специалният му пратеник Евгений Примаков се срещна лично с Хюсеин в Багдад, а външният министър на Ирак Тарик Азис отиде на крака в Москва при Горбачов. По същото време цяла върволица високопоставени български политици се проточи през българо-гръцката граница. По реда им във времето: Виктор Вълков външен министър, Димитър Попов - министър-председател, Александър Томов - вицепремиер и зам.председател на ВС на БСП.
Трябва да е много важна причината, довела до такова нашествие. Гърция няма отношение към Литва, но виж към Ирак – да. Съветската „искричка” в гръцките очи се забелязва открито. Погледнете сега географската карта – ако се случи американците да подгонят отдолу Саддам, той накъде ще бяга? Вляво е Саудитска Арабия, вдясно Иран, отгоре Сирия и едно малко коридорче с Турция, широко около 150 километра. Много стратегическо място за изход! А защо не и за вход?! Открити преговори СССР-Турция в този политически момент не е много „педагогично” да се водят. Като гледам имената на нашите политици, изредени по-горе, все си мисля, че те са идеалните посредници за такава мисия.

Накрая на този раздел от хрониката имам един въпрос:
Българи, не смятате ли поведението на управляващите, т.е. на Република България, в кувейтската война за двулично и че такова поведение защитава ОБЕКТИВНО Саддам Хюсеин и е насочено ПРОТИВ многонационалните сили на останалия свят? Мислите ли, че победителите трябва да отделят част от своите дивиденти, за да покриват нашите загуби от участието ни в ембаргото срещу Ирак?
И какво излезе? – Партията защитаваше своите приятели, а платихме пак ние!
Същата е историята, която Партията ще разиграва през 1993 година с воплите към ООН – „дайте ни пари, че много губим от ембаргото срещу Сърбия”, а в същото време правителството Берово – на Запад... и Захари Захариев (БСП) и Иван Палчев (ДПС) – на Изток... Но затова като му дойде времето.

Последният от 751 петролни кладенци в Кувейт, запалени от Саддам Хюсеин, когато е разбрал, че губи войната през февруари, беше загасен чак 9 месеца по-късно - на 6 ноември 1991 година. Огромните финансови загуби от този акт на Саддам са за пренебрегване пред екологичните последици, които промениха климата на Земята. Последиците от запалените петролни кладенци ще се чувстват от милиарди хора по Земята, включително и от нас, българите, още години напред. А правителството на Куба, през същия този ноември на 1991-ва оповести, че поради липса на гориво от началото на 1992 в Хавана ще бъде преустановено движението на по-голямата част от градския транспорт! Комунистите били интернационалисти? – Трънки!




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pitatlimedejzorata
Категория: Регионални
Прочетен: 462554
Постинги: 633
Коментари: 248
Гласове: 816
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031